Договор за изработка с елементи на договор за влог
Договорът за превоз е специфичен подвид на договора за изработка, с изразени елементи на полагане на грижата на добрия търговец. Критерият е доставянето на превоза като резултат: стоката трябва да е превозена до друго място и да бъде доставена на правилното лице. Доколкото в транспортното право няма фиксирани особени правила, прилагат се общите правила за договора за изработка. Не всички правила относно договора за изработка могат да се прилагат спрямо договора за превоз. Понеже, както показват например правилата за отговорност за дефекти, те са насочени повече към производството на един предмет и по-малко към доставянето на една услуга. Поради това практиката на Федерална Република Германия говори, че при договора за превоз става въпрос за договор, при който се доставя услуга от невеществен вид. Услугата е изпълнена с доставянето на стоката на получателя. Едно „изкупуване“, което често се среща в договора за изработка, не може да бъде предвидено в договора за превоз. Съдържанието на грижата на добрия търговец по договора за изработка не е съществен елемент от правоотношението, докато в транспортното право е характерно и основно задължение на превозвача през времето на превоза до неговото приключване с доставката. Това задължение съдържа допълнителни елементи на взаимоотношение по договор за влог, следователно договорът за превоз до известна степен може да се определи като смесен договор sui generis.
Тристранен договор
Няма поддръжници на идеята за тристранен договор, въпреки че получателят се означава като „субект“ на договорните отношения. Правилно е виждането, именно че получателят не е страна по сключения между изпращача и превозвача договор за превоз. Това, разбира се, важи само когато получателят и изпращача са различни лица.
Договор в полза на трето лице
Договорът за превоз се разглежда в немското право като договор в полза на трето лице, когато съществува персонално несъответствие между участващите – изпращач, превозвач и получател. В този случай като трето ползващо се лице е определен получателят.
Правото на третото ползващо се лице (в случая: правото на превозната престация и доставката на стока) възниква не веднага, а при определени предпоставки. Една такава предпоставка може да бъде, например пристигането на стоката на мястото за доставка. С оглед на отстъпеното на получателя право да дава указания и да взема мерки по опазването на стоката, говори се за варианта за правоимащия, истинския договор в полза на трето лице, докато при неистинския става въпрос за едно празно упълномощаване (по силата на което превозвачът трябва да достави на получателя, но последният не разполага с друго правомощие, освен да приеме стоката). Правният статут на получателя обаче се определя главно в съответствие със законодателството в областта на товарните превози.
Класификацията трябва да бъде направена във всеки индивидуален случай според специфичните интереси:
Купувачът, който евентуално вече е платил цената и може би вече се е разпоредил със стоката, има право на определена позиция по договора за превоз, която му позволява срещу заплащане на това едновременно да „задвижи“ стоката; от това следователно произтичат правата му, от собствено име да упражнява правата по договора за превоз срещу превозвача, въпреки че това е „цената“ на изпълнението, която произтича от задълженията по договора за превоз. Конструктивното приемане на договор в полза на трето лице засяга този индивидуален интерес на получателя и в същото време изяснява, че става въпрос за позиция, произтичаща от договора за превоз между превозвача и изпращача.
До каква степен под-договора за превоз трябва да се разглежда като част от договора в полза на трето лице, вследствие на което получателят да се ползва и от двата договора, според практиката на касационния съд на Федерална Република Германия, следва да се отговори така:
Доколкото под-превозвачът носи пълна отговорност съгласно подизпълнителския договор за превоз спрямо основния превозвач, няма причина съгласно съществуващата от 2007г. насам практика на съда, както и в предходна практика, неговата отговорност да се изключи спрямо получателя, облагодетелствано трето лице и то да не може да предявява своите претенции за обезщетение при загуба или повреждане към под-превозвача. В подкрепа на решението съдилищата посочват, че получателят има право да претендира за „първично право на доставката на стоките, да предаде дубликата на товарителницата и да разчита на правото да дава указания“ и следователно – да разполага със средства за санкциониране на тези първични права чрез искова претенция спрямо под-превозвача.
Сключване на договор за превоз
Свобода на сключване
По принцип договарящите страни могат свободно да решат дали искат да сключат договор за превоз. Няма задължение за сключване, с изключение на упълномощаването при извънредни ситуации по силата на така наречения Закон за сигурността на уличното движение. Не могат да се прилагат принципите на т.нар. общо задължение за сключване на договор в случай на нарушение на закона.
Свобода на съдържание
Действието на договорните уговорки относно подробностите на договора за превоз, а именно начинът, по който ще се извърши транспортирането, се разглежда като противоречиво от практиката и литературата, по-специално доколкото може да засегне отговорността на превозвача. Тези споразумения обаче включват основните задължения за изпълнение на превозвача, произтичащи от правния характер на договора за превоз. Следователно и в този смисъл съществува принципна свобода на договарянето, която преди всичко е ограничена от общите правила за морала и противозаконността. Законът съдържа и особени ограничения под формата на отговорност на страните. Съществуващите законови ограничения се прилагат и за общите условия.
Тъй като нито точните условия на превоза, нито доставката са регламентирани от закона, те обикновено трябва да бъдат договорени. Поради това договарящите се страни ще се споразумеят какъв вид превозно средство (камион, влак, кораб, самолет) трябва да се използва. При все това рисковете варират в зависимост от вида превоз. Следователно, превоз с товарно МПС, например, поради снега и заледяването може да носи по-голяма опасност, отколкото въздушния превоз на същата стока, а последният може да се окаже още по-опасен по-късно. Също типични, а в отделни случаи и задължителни са договорките за качеството на превозното средство (например тирове, покрити с брезенти, или каросерийни камиони), за допълнителни екстри (например хладилни агрегати) и за всякакво допълнително оборудване за натоварване и разтоварване (помпи, тръби, маркучи). В тези случаи е предоставена по-голяма свобода на договаряне.
Оспорвано е обаче дали са възможни споразумения за качеството на превоза. Пример за това:
Изпращач, който дължи незабавно доставката на хранителни стоки в Италия за Коледа, спешно търси превозвач и накрая намира човек, който може да осигури само превозно средство с летни гуми. Превозвачът информира изпращача за това и предстоящата опасност от снеговалеж в Алпите и първоначално отхвърля поръчката. Накрая, по настояване на изпращача, той се съгласява да поеме превоза.
Такова споразумение е напълно възможно и също така произвежда действие, особено ако изпращачът изрично желае да бъде запознат с всички предстоящи опасности. Касационният съд счита именно уговорки относно качеството на превоза за допустими, когато задължението за грижа на превозвача се конкретизира в полза на изпращача и по този начин се разшири грижата на добрия търговец. По друг начин се гледа обаче, ако с договорните клаузи задължението за грижа на превозвача се ограничи. По този начин, ако в договора се съдържат клаузи, които изключват контрола при прехвърлянето на стоки, постоянната практика ги счита за недопустими.
Съгласие
Според преобладаващото мнение договорът за превоз е консенсуален договор. Той възниква с постигането на съгласие между двете страни, независимо кога ще бъде предадена стоката. Действието на договора за превоз не зависи от формалности, като издаване на товарителница или от действия на реално изпълнение, като предаване на стоката на превозвача. При тълкуването на офертата и приемането, както и на възникването на договора приложение намират общите правила за възникването на един договор. Едно конклудентно приемане на договорната оферта може да бъде получаването на стоката и товарителницата за превоз. Ако превозвачът си служи с електронни комуникационни средства за сключването на договора, трябва да се спазват съществуващите особени законови правила.
При сключването на договора страните могат да бъдат представлявани, по-точно казано пълномощници могат да сключат договора. Въпреки това е много спорно дали и до каква степен шофьорът на превозвача разполага с представителна власт. По принцип трябва да се приеме, че шофьорът няма правомощия да представлява превозвача, по-специално в рамките на правоотношенията с изпращача, т.е. при сключване или последващо изменение на договор за превоз, освен ако такова разрешение не бъде предоставено от главния му ръководител в определени случаи по конкретен повод. Следователно е необходимо да се изследва дали може да става въпрос за едно мълчаливо дадено упълномощаване, например при приемане на обратен превоз. Освен това, при особени пътни ситуации може да става въпрос за търпимо или привидно упълномощаване на шофьора.
Различните представи на страните относно това дали е сключен спедиторски договор или договор за превоз, не представляват липса на съгласие. В крайна сметка, ако се постигне съгласие за изпълнение на превоза и ако е започнало изпълнението на договора, то в такъв случай договорът е възникнал. Какъв тип договор се прилага, е въпрос на тълкуване. Договорът не се прекратява, ако липсва съгласие относно размера на товара; в такъв случай се дължи обичайното възнаграждение. Ако е установено в условията за превоза, свързани с опаковането, че превозът на определени стоки, като бижута и скъпоценни камъни, е изключен и че не може да възникне договор за превоз, когато такива стоки се превозват, това не винаги означава, че такива последствия ще настъпят. Отговорът на въпроса дали договорът за превоз е възникнал, зависи от тълкуването на волеизявлението. В допълнение към горепосоченото относно невъзникването на договора при превоз на забранена стока, условията включват и правило, по силата на което превозвачът има право на допълнително възнаграждение, ако разбере, че превозва забранена стока чак след предаването й и тогава иска договорът да бъде прекратен поради измама, в този случай според съда, договор е възникнал. Ако превозвачът поради невярна информация преди или при сключването на договора е попаднал в заблуждение, то тогава поради вина при сключването на договора от страна на изпращача е възможно освобождаване от договора, а именно пълно освобождаване от отговорност при загуба.
Недействителност
Основанията за недействителност поради неморалност на договора могат да окажат въздействие при сключването на договори за превоз, когато договорът е сключен само като награда за предаването на неистински превозни документи. Неморални са и договорите относно стоки, които биват превозвани изцяло заобикаляйки правилата, свързани с митници (както и чуждестранни) и внос, особено когато това се случва често и е уговорено прекомерно възнаграждение, на още по силно основание договори, които заобикалят правила за ембарго чрез измама на чуждестранни служби. Договори за превоз на военни оръжия или ядрени горива изискват законово разрешение; в случай на отказано разрешение такива договори по принцип се смятат за нищожни. Договорът за превоз не противоречи на закона или морала поради договорено извънредно кратко време за превоз.
Публикацията съставлява част от докторска дисертация на Петер Хойн
Превод – Владислав Дацов