Трудоустрояването на работниците и служителите е част от правото им на закрила на труда и целта му е да се съхрани здравето на работника или служителя, когато по преценка на здравните органи, поради влошеното му здравословно състояние, той се нуждае от облекчаване на условията на труд. Работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи, както гласи разпоредбата на чл.314 от Кодекса на труда /КТ/. В нея законодателят с императивна правна норма е посочил, че работникът или служителят трябва да бъде трудоустроен, когато е налице предписание на здравните органи. Това е така, защото ако не се трудоустрои – неговото здравословно състояние ще се влоши и това ще доведе до сериозни неблагоприятни последици за него – временна или трайна неработоспособност, а в някои по-тежки случаи и до смърт. Поради тази причина, законодателят отчел необходимостта от съхраняване на здравето и работната сила на работника или служителя, като е предвидил обезщетение за работника или служителя, когато работодателят не изпълни задължението си да го трудоустрои. Основание на това обезщетение се явяват вредите, които той търпи през времето, за което работодателят не го е трудоустроил, противно на предписанието на здравните органи. Правната уредба на обезщетението за трудоустрояване се съдържа в чл. 217 от КТ, според която работодателят дължи на подлежащия на трудоустрояване работник или служител обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение.
Създадената от законодателя правна уредба на трудоустрояването е разбираема, ясна и точна, но правоприлагането във връзка с нея понякога показва безпринципност, непоследователност и взаимна вътрешна противоречивост. За такъв пример ще стане дума в настоящата публикация.
Повод за настоящата критична бележка ми даде сблъсъкът с правоприлагащите органи у нас и нелеката съдба на работника Десислав Янков, заемащ длъжността „общ работник/поддръжка предаерогаров площад“ в „Летище София“ ЕАД. Той е дългогодишен работник на летището още от юношеските си години. В момента е на 43.
Вследствие на дългогодишната си трудова дейност за летището, той е получил редица заболявания, за които му е призната 60 % трайно намалена работоспособност, съгласно Експертно решение от 2014 г. на ТЕЛК. Същият е трябвало да бъде трудоустроен на подходяща работа, без тежък физически труд, работа на открито, съгласно предписанието в експертното решение. Вместо обаче да го трудоустроят на такава длъжност, позовавайки се на експертното решение от „Летище София“ ЕАД го назначават на длъжност – „Общ работник на предаерогаровия площад“ – с преобладаващ тежък физически труд и постоянна работа на открито, независимо от сезона. Тоест, на работа, която е изрично забранена от органите на ТЕЛК да се извършва от него. На тази длъжност той е принуден да работи в продължение на цели 20 месеца, през които безброй пъти е отправял устни и писмени молби до работодателя си да го преназначи на подходяща длъжност. Така, през 2015 г., работодателят го уволнява, като посочва като основание, че в предприятието няма подходяща работа, на която да го назначи. Това обаче не е вярно. През 20 месечния период многократно са се освобождавали именно длъжности за трудоустроени лица с подходящи за здравето на Десислав Янков условия, но по неясни причини не е бил назначаван на тях.
Тук започват съдебните битки. Десислав Янков завежда трудово дело пред Софийски районен съд за заплащане на обезщетение за времето през което е работил по вина на работодателя на вредна за здравето му работа. Делото му е разпределено на съдия Емилиян Лаков, известен с множество забавени дела. Делото на Десислав Янков не прави изключение. То е следвало да се разгледа по правилата на „бързото производство“ по ГПК, но на съдия Лаков са му необходими около 3 години, за да го приключи и то само, за да приеме, че на работника не се дължи никакво обезщетение, тъй като в конкретния ден на уволнението при работодателя нямало подходящо за трудоустрояване място, без обаче да обсъжда обстоятелството, че за 20-те месеца, докато е работил като общ работник многократно са се освобождавали подходящи места.
Същевременно, по случая на Десислав Янков е образувано паралелно производство пред Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, която с Решение от 09.09.2016 г. приема, че в същия този период спрямо Десислав Янков – работодателят Летище София ЕАД е осъществил пряка дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 Закона за защита от дискриминация, като не го е преназначил на подходяща за здравословното му състояние длъжност. За това нарушение на „Летище София“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, която следва да бъде заплатена на държавата. Производството е продължило пред Административен съд – София град, а след това и пред Върховния административен съд, които с влязло в сила решение са потвърдили решението на КЗД като правилно и законосъобразно.
Какво се получава в случая – в производството пред административните съдилища категорично се установява, че е налице неизпълнение на задължението на летището да трудоустрои работника на подходяща работа, за което на три инстанции работодателят е санкциониран. От друга страна, по трудовото дело, съдът приема абсолютно противоположен извод, че няма нарушение на правата на работника или служителя и му отказва обезщетение. На практика държавата ще получи наложената глоба, а пострадалият работник, който почти две години е работил на неподходяща и вредна работа, няма да бъде обезщетен по никакъв начин.
Следва да уточним, обаче, че „Летище София“ ЕАД е търговско дружество със 100% държавно участие, тоест наложената санкция от КЗД представлява изваждане от единия и слагане в другия джоб на държавата, но за сметка на живота и здравето на един работник, който е отдал по-голямата част от живота си именно на това държавно предприятие, където се е увредило здравето му и където работодателят следваше да приложи с по-голяма строгост закрилните разпоредби на Кодекса на труда и да осъществи принципите на държавната социална политика и политиката по заетостта, съобразно с принципите в тези направления в Европейския съюз. За съжаление работниците и служители с проблеми, сходни на проблемите на Десислав Янков стават все повече в последните години.
Автор:Адвокат Ивайло Юруков от Софийска адвокатска колегия
Решение
№ 428023 от 12.06.2018 град София
Р Е Ш Е Н И Е
№
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Гр.С., 12.6.2018 г.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 73-ти с-в, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИАН ЛАКОВ
при участието на съдебния секретар Е. С. разгледа докладваното от съдия Емилиан Лаков гр.д. №24335/15 г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове по, чл.344, ал.1, т.1 КТ, по чл.344, ал.1, т.2 КТ, по чл.317, ал.1, вр. чл.217, ал.1 КТ
Ищецът Д. В. Я. моли съда да постанови решение срещу Л. С. ЕАД, с което: на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ – да признае за незаконно и да отмени уволнението му със зап. №443/8.4.2015 г. на законния представител на ответното дружество, с която на осн. чл.325, ал.1, т.9 КТ е уволнен от заеманата длъжност „общ работник/поддръжка предгаров площад“ по силата на трудов договор №92/8.6.1999 г.; на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ да го възстанови на предишната му работа по същия трудов договор и на осн. чл.217, ал.1 КТ да осъди ответника да му плати сумата от 19568,22 лв. (искът е намален с протоколно определение от 17.11.2017 г.), претендирана като обезщетение, че не е трудоустроен на подходящата за здравословното му състояние длъжност.
Ответникът Л. С. ЕАД моли за отхвърляне на исковете. Твърди, че в предприятието на дружеството няма подходяща длъжност за здравословното състояние на ищеца.
Софийският районен съд, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че страните са сключили трудов договор №92/8.6.1999 г., по силата на който ищецът се е задължил и е работил на заеманата длъжност „общ работник/поддръжка предгаров площад“ срещу насрещното задължение на ответника да му плаща трудови възнаграждения.
От приетите по делото две комплексни експертизи по трудова и съдебна медицина се установява, че ответникът е страдал от заболявания, които не са му позволявали да изпълнява заеманата към датата на уволнението му длъжност. В част от пунктовете по експертизите има противоречия относно обстоятелствата дали ищецът е имал възможност да изпълнява длъжността охранител. Съдът се доверява на гледището на вещите лица, че не е имал възможност за това, тъй като здравословното му състояние не позволява да изпълнява трудовите функции, отразени в длъжностната характеристика за тази работа. Първоначалната експертиза показваше, че длъжността охранител е подходяща за ищеца, но опровергаването й с повторната експертиза показва, че
По делото са приети множество други писмени доказателства, съдебно-счетоводни експертизи, както и гласни доказателствени средства относно факти, които с оглед на казаното във връзка със ценената от съда комплексна експертиза се явяват, ненужни за обсъждане. Защото, изяснените обстоятелства от съдебно-медицинската експертиза са основополагащият факт по делото, с който са свързани фактическите състави по всичките му искове.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:
ИЩЕЦЪТ носи тежестта да докаже трудовия договор; прекратяването му с твърдяната уволнителна заповед; заемането на длъжността, на която желае да бъде възстановен преди уволнението му; по отношение на иска по чл.317, ал.4 КТ, размерът на брутното трудово възнаграждение за месеца, който предхожда уволнението; издаването на предписание от здравните органи, за трудоустрояване на ищеца във връзка с твърдяното заболяване и уведомяването на работодателя за това. ОТВЕТНИКЪТ носи тежестта да докаже възражението с отговора на исковата молба – фактите по уволнителната заповед и че е изпълнил предписанията на здравните органи във връзка с трудоустрояването на ищеца.
В настоящия случай ответникът доказа, че за него не е било възможно да изпълни предписанията на здравните органи, тъй като видно от приетите СМЕ в предприятието на дружеството не е имало подходяща длъжност за здравословното състояние на ищеца. Това обстоятелство е решаващо и за трите иска.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. В. Я. с ЕГН [ЕГН] и адрес в [населено място], [улица], ет., ап.4 срещу ответника Л. С. ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище и адрес на управление в [населено място], район С. както следва:
– по чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му със зап. №443/8.4.2015 г. на законния представител на ответното дружество, с която на осн. чл.325, ал.1, т.9 КТ е прекратено трудовото правоотношение за длъжността „общ работник/поддръжка предгаров площад“ по силата на трудов договор №92/8.6.1999 г.;
– по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването му на предишната работа по същия трудов договор и
– по чл.317, ал.1, вр. чл.217, ал.1 КТ – за осъждане на ответника да му плати сумата от 19568,22 лв. (с протоколно определение от 17.11.2017 г. е допуснато е намаляване на този иск), претендирана като обезщетение, че не е трудоустроен на подходящата за здравословното му състояние длъжност.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси чрез процесуалните им представители!
Автор: РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Подобни статии
Примери от българското правосъдие или България като инвестиционно – съдебен таласъм (част 1)
КАК СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕЦЕНЯВА ИЗТИЧАНЕТО НА СРОКОВЕТЕ ПО ЧЛ. 102 АПК В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ПРЕДМЕТ НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ Е НИЩОЖЕН ИЛИ УНИЩОЖАЕМ АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ?
СРАМ Или, Защо Съединените американски щати са велика република на граждани, а ние – не
По някои въпроси, касаещи претендирането на пропуснати ползи от незаконосъобразни действия или бездействия на органите по чл.1 от ЗОДОВ
БРУТАЛЕН УДАР СРЕЩУ ПОСЛЕДНИТЕ ИЛЮЗИИ ЗА ГРАЖДАНСКО ПРАВОСЪДИЕ
