Много често в практиката обектите на техническата инфраструктура се изграждат и подобряват за сметка на инвеститора, а не за сметка на общината и държавата. Последните по силата на договор не дължат отделно възнаграждение за строителната услуга.
Строителството в чужд имот представлява дейност, обикновено с търговски характери, при която данъчно задължено лице-инвеститор изгражда обекти на техническата инфраструктура за своя сметка, със съгласие на собственика на имота. Става въпрос за изграждане на улици, алеи, площади, за мрежи и съоръжения- водоснабдяване, канализация, електрификация, газификация и други. Тази техническа инфраструктура се изгражда в имот, собственост на държавата или общината.
Следва да отбележим, че при строителство на техническа инфраструктура в чужд имот, собственика на имота става собственик на всичко построено в него. Това е така, по силата на чл. 92 от закона за собствеността.
Едно от ограниченията за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по смисъла на закона за данък върху добавената стойност е придобитите стоки или услуги да са предназначени за последващи възмездни доставки. При т.нар безвъзмездни доставки не възниква правото на приспадане на данъчен кредит по силата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
1. Безвъзмездни доставки
Кой доставки на стоки и услуги са безвъзмездни? По силата на §1, т. 8 от ЗДДС, „безвъзмездна доставка“ е тази, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. Безвъзмездността на доставката не следва да се абсолютизира и правото на данъчен кредит, би могло да възникне при определени предпоставки.
2. Право на данъчен кредит при безвъзмездни доставки
За да възникне правото на данъчен кредит при безвъзмездна доставка- строителство, изразяващо се в изграждане или подобряване на техническа инфраструктура следва да са изпълнени следните условия:
2.1. Безвъзмездно получаване от страна на собственика на имота на строителна услуга от страна на инвеститора- изграждане или подобряване на техническа инфраструктура;
2.2. Строителната услуга се използва от собственика на имота и инвеститора в рамките на икономическата им дейност;
2.3. Извършената строителна услуга не надхвърля необходимото инвеститорът да може да извършва последващи облагаеми доставки на собствени имоти;
2.4. Стойността на строителната услуга в полза на собственика на имота, да е включена в стойността на стоките и услугите, които инвеститорът предоставя на трети лица.
Горното е прието в диспозитива на решение на Съда на Европейския съюз от 14.09.2017 по дело С-132/16[1] .
В конкретния случай, съобразно постоянната съдебна практика на Съда на ЕС наличието на пряка и непосредствена връзка между конкретна получена доставка от трето лице, собственик на техническата инфраструктура и една или повече извършени доставки /продажба на стоки или услуги от инвеститора/, пораждащи право на приспадане на ДДС. По принцип е необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице-инвеститор право на приспадане на ДДС за изградената или подобрена техническа инфраструктура цялостно изпълнение на изискванията посочени в решение на съда на Европейския съюз по дело С 132/16.
Правото на приспадане на ДДС, начислен за получените доставки на стоки или услуги, предполага, че разходите, направени за получаването им, са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи право на приспадане (решения от 29 октомври 2009 г., SKF, C 29/08, EU:C:2009:665,т. 57 и от 18 юли 2013 г., ЕЙ И ЕС — 3С Марица Изток I, C 124/12, EU:C:2013:488, т. 27)[2] .
По чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
„Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС в израза „предназначени за“ изисква да се вземе предвид субективното намерение на получателя по облагаемите доставки за какво ще бъдат използвани – за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.[3] .
За да се издаде разрешение за строеж за обект следва да е осигурено нормално водоснабдяване, отвеждане на отпадни води и електрозахранване, с което са изпълнени изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1, т. 1 – 4 ЗУТ, като задължително условие за издаване на разрешение за строеж. По чл. 142, ал. 1 ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж. Според чл. 142, ал. 2 ЗУТ идейният инвестиционен проект може да бъде основание за издаване на разрешение за строеж, ако за него е направена предварителна оценка за съответствие с предвижданията на ПУП, с изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравната защита.
Видно от т. 47 от решение С-118/11, Съда на Европейския съюз приема, че е налице право на приспадане в полза на данъчнозадълженото лице дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане. Правото на приспадане на данъчен кредит може да възникне само, когато разходите за съответните услуги са част от общите разходи на инвеститора и поради това представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя.
Разходите, които са част от общите разходи на инвеститора следва да имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на това данъчнозадълженото лице. В тази насока са и Решение № 5663 от 23.04.2013 по адм. дело № 9875/2012 г., Решение№ 2764 от 26.02.2014 г.по адм. дело № 7690/2013, Решение № 9485 от 07.07.2014 г.по адм. дело № 10528/2013 ,Решение № 9588 от 08.07.2014 г.по адм. дело № 14751/2013 на Върховния административен съд
От гореизложеното и съобразно задължителната практика на Съда на Европейския съюз по дела С 118/11 и С 132/16, можем да направим извод, че при изграждане и подобрение на техническа инфраструктура за сметка на инвеститора, за последния възниква право на данъчен кредит. Достатъчно условие за неприлагане на ограничението за ползване на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е инвеститорът да изпълни изискванията на решение СЕС- С 132//16
Автор: адв.Любомир Владикин
[1] „данъчнозадълженото лице има право да приспадне платения данък върху добавената стойност за получена доставка на услуги, състоящи се в изграждането или подобряването на обект, собственост на трето лице, когато последното получава безвъзмездно резултата от тези услуги и те се използват както от данъчнозадълженото лице, така и от третото лице в рамките на икономическата им дейност, доколкото тези услуги не надхвърлят необходимото, за да може посоченото данъчнозадължено лице да извършва последващи облагаеми сделки“
[2] т.28 от решение на СЕС по дело С 132/2016
[3] Решение № 8589 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14734/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова
Подобни статии
Незачитането на волята на страните като предпоставка за отказ на право на данъчен кредит съгласно Решение №16189 от 18.12.2012г. по адм. дело № 3424/2012г. на ВАС
По някои въпроси, касаещи корекцията на ползван данъчен кредит при констатиране на липси на стоки съгласно Решение № 11858 от 10.11.2015г. на ВАС по адм. дело№ 14067/2014г.
ИМА ЛИ ПРАВНО РЕШЕНИЕ ПРИ СПАСЯВАНЕ НА ХОРА, ЖИВОТНИ И ВЕЩИ?
Специфики на облагането с ДДС на сделки, по които страна е консорциум във връзка с Решение № 6096 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9484/2014. г., I о.
Длъжникът има право на разноски в изпълнителното производство
