Резюме
В т. 10 на Тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е поставен следният въпрос: „Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.1, б.”д” ГПК отм.)”. Към настоящия момент (ноември 2014 г.) тълкувателното дело е висящо и на въпроса не е даден категоричен отговор.
Тази статия анализира противоречивата съдебна практика по поставената тема, очертава различните становища в доктрината и извежда аргументиран и правдив отговор чрез прецизно изследване на проблематичната законова уредба в ЗЗД и ГПК. Целта на статията е да допринесе за изясняване на изключително спорния въпрос за перимирането на изпълнителното производство и да надгради доктриналното учение за погасителната давност.
Abstract
In item 10 of Interpretative lawsuit № 2 of the Supreme Court of Cassation, dated 2013 is raised the following issue: „Since when should a negative prescription on receivables be renewed provided that the executor creditor has not initiated executory proceedings in the course of 2 years and the legal procedure was dismissed on the grounds of article 433, paragraph 1, item 8 of Civil Procedural Code. To-date( November of 2014) the interpretative lawsuit is still pending and the question has not been addressed with definitive answer.
This article analyzes the instance of existing controversial court practice in the topic reviewed and attempts at delineating the diverse viewpoints that are inherent to the doctrine, thus drawing out a well-grounded and truthful reply through accurate investigation of the problematic law regulation in the Obligations and Contracts Act and Civil Procedural Code. The aim of the article is to contribute to the clarification of the extremely vexed question about the peremptory plea of executory proceedings and to reward the doctrine of negative prescription.
Ключови думи: перемпция, погасителна давност, изпълнително производство, действия по принудително изпълнение, чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
- Въведение
Поставеният въпрос е един от най-спорните и актуални, инкорпорирани в образуваното Тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.[1] В т. 10 на разпореждането за образуване на делото посоченият въпрос е формулиран по следния начин: „Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.1, б.”д” ГПК отм.)”.
Той е поставен с оглед на голямата практическа значимост, която дава отговорът му. За взискателя и длъжника той е от особена важност с оглед на установяването на момента, в който правото на принудително изпълнение се изгубва и се трансформира в естествено право.[2] За съдебния изпълнител може да бъде от значение от гледна точка на изгубването на възможността да бъдат предприемани действия за принудително изпълнение и задължението за прекратяване на изпълнителното производство. За съда е от изключителна важност безспорността на този момент с оглед както възможността за обжалване на незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител след перимиране на изпълнителното дело (чл. 435 и сл. ГПК)[3], така и по отношение на възможността да се търси отговорност на съдебния изпълнител за причинени вреди на длъжника от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение (чл. 441 ГПК)[4].
От изложеното става видно, че въпросът може да бъде разгледан от различна гледна точна. При всяка една от тях обаче е налице съществена нужда от категорична позиция, създаваща спокойствие и сигурност в рамките на изпълнителния процес.
- Противоречивите становища в съдебната практика
При даване на отговор на въпроса в т. 10 на Тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдиите ще следва да избират измежду няколко възможности, предоставени им от съдебната практика. В тях аргументирано се дават различни отговори на поставения въпрос, което прави още по-интригуващо изследването на момента, в който започва да тече нова погасителна давност при перемпция на изпълнителното производство.
На първо място, от значение е т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по чл. 290 и сл. ГПК, в което е изразено становище, че изпълнителното производство се прекратява ex lege, когато в рамките на образувано дело пред съдебен изпълнител не са предприемани изпълнителни действия в рамките на 2 години. Т. 2 е постановена по отношение на чл. 330, ал. 1 ГПК отм., но не е загубила своята сила, тъй като настоящият чл. 433, ал. 1, т. 8 е аналогичен с отменената разпоредба. Това становище се подкрепя още и от мотивите на Решение № 31 от 9.09.2010 г. по т.д. № 400 от 2009 г. на ІІ отд. на ТК на ВКС, в което се допълва, че постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно действие, а не конститутивно. Прави се заключението, че новата погасителна давност започва да тече от последното осъществено изпълнително действие.[5]
На второ място, застъпено е и становище, че новата погасителна давност започва да тече не от последното действие по принудително изпълнение, а едва след изтичане на законово определения 2-годишен срок на бездействие на взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това становище намира опора в мотивите на Тълкувателно решение № 47 от 01.04.1965 г. по гр.д. № 23 от 1965 г. на ОСГК на ВС: „С настъпване на някое от основанията, посочени в чл. 330, ал. 1, б. “а” до б. “е” ГПК, принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона и от този момент отпадат наложените възбрани и описи, от който момент се прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати или не”. Посоченото тълкувателно решение е актуално и днес и е относимо към чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От него се извежда изводът, че новата погасителна давност започва да тече не от последното изпълнително действие, а след изтичане на 2-годишен период, началото на който следва да се отброява от момента на последното действие по принудително изпълнение.[6]
На трето място, практиката приема още едно различно разрешение на поставения въпрос – новата погасителна давност започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело при наличие на постановление на съдебния изпълнител. Това становище е изразено в Постановление № 3 от 18.11.1980 г., Пленум на ВС[7], в което е записано изрично: „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането”.[8] В постановлението съдът обвързва започването на новата погасителна давност с прекратяването на изпълнителния процес, а това безспорно е възможно след издадено постановление на съдебния изпълнител по чл. 433, ал. 1 ГПК.
От изложените три становища може да се направи заключение, че възможните отговори на въпроса откога започва да тече новата погасителна давност при наличието на перимирано изпълнително дело са три: от момента на последното изпълнително действие, от момента на изтичане на 2-годишния срок след последното изпълнително действие или от момента на прекратяване на изпълнителното дело с постановление на съдебния изпълнител.
- Погасителната давност и изпълнителното производство
За да се изведе правдив отговор на поставения въпрос, то следва да се мине през анализ, който да представи логично изградена конструкция, обхващаща следните елементи: правната същност на погасителната давност; обвързаността на изпълнителното производство с общата законова уредба на погасителната давност в чл. 110-120 ЗЗД; както и началото на погасителната давност и обвързаността на срока към самостоятелното основание за прекратяването на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Всички те следва да се разгледат в своята взаимосвързаност при извеждане на крайно заключение.
- Погасителната давност – правна същност
Погасителната давност е правопораждащо субективно право на длъжника да откаже изпълнението на съществуващото си задължение. То е материалноправно, непритезателно, правопрепятстващо, вторично насрещно право.[9] То се поражда след настъпването на изискуемостта на задължението[10] и след изтичането на определен период от време – петгодишен или тригодишен (арг. от чл. 110 и 111 ЗЗД). Упражнява се или чрез възражение, което се адресира до кредитора или цесионера, който става страна по правоотношението[11], или чрез предявяване на отрицателен установителен иск по реда на общото исково производство[12]. Както вече посочихме, надлежното упражняване на правото на погасителна давност превръща притезателното право в естествено и лишава кредитора от възможността да търси принудително изпълнение, т.е. от гледна точка на кредитора се изгубва процесуалното право на иск към съдебен изпълнител принудително чрез предвидените способи в ГПК да се удовлетвори неговият законно признат интерес[13].
- Прекъсване на погасителната давност в изпълнителното производство
Безспорно е, че началото на изпълнителното производство се поставя с отправянето на молба към съдебния изпълнител за образуване на дело, скрепена с изискуемите от закона принадлежности (арг. от чл. 426, ал. 1 ГПК). От този момент възниква процесуалното правоотношение между взискателя и съдебния изпълнител, което обаче има и материалноправно отражение в контекста на погасителната давност, която се прекъсва (арг. от чл. 116, б. „в” ЗЗД).[14] От този ден следва да се смята, че давността, започнала да тече от момента на подаване на молба за издаване на изпълнителен лист[15], се прекъсва и изтеклият до този момент времеви период изгубва своето правно значение като юридически факт.
Смятаме, че именно молбата прекъсва погасителната давност, но важно значение от този момент, след уважаването й и образуване на изпълнителното дело[16], са единствено същинските изпълнителни действия, предприемани от съдебния изпълнител – запори на вземания, описи, публични продани и т.н. Поставяме знак на равенство между молбата на взискателя по чл. 426, ал. 1 ГПК и всяко едно действие на съдебния изпълнител, насочено към удовлетворяване на нуждаещото се от защита право.[17] Аргумент за това виждаме в текста на чл. 116, б. „в”: „с предприемане на действия за принудително изпълнение” (курсивът наш – И. В. и Т. Г.). За нас употребата на множествено число в разпоредбата на ЗЗД е поставена умишлено и законът следва да се тълкува буквално. Още по-голямо основание за това ни дава и безспорният факт, че взискателят е водеща фигура в изпълнителния процес и както в неговото начало, така и след това той може да задължи съдебния изпълнител да извършва действия по принудително изпълнение (арг. от чл. 426, ал. 2, изр. 1 и 2 ГПК).
От изложеното може да се направи извод, че при буквално отнасяне на законовата уредба на изпълнителното производство към тази на давността в ЗЗД, следва да заключи, че в рамките на изпълнителното производство се извършват множество изпълнителни действия, всяко от които представлява самостоятелен юридически факт по отношение на погасителната давност. След всяко едно от тях би следвало да започва да тече нова погасителна давност. Този извод отговаря на първата група становища, посочени по-горе в изложението на статията, които смятат, че новата погасителна давност започва да тече след последното действие по принудителното изпълнение. Ние се противопоставяме на този извод и го квалифицираме като неправилен с оглед на чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, който императивно посочва, че докато трае съдебният процес относно вземането, то давност не тече.. Считаме, че всички действия по принудително изпълнение изгубват своята самостоятелност в контекста на погасителната давност и се поглъщат от висящността на производството, което единствено оказва влияние върху отчитането на началния момент, в който започва да тече новата давност.
- Чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК при отчитането на момента, в който започва да тече новата погасителна давност
От изложеното до този момент става видно, че от значение за момента, в който започва да тече новата погасителна давност е единствено прекратяването на изпълнителното дело. Същото становището изразява и проф. Живко Сталев[18]. В хипотезата на перимирано изпълнително дело обаче, както посочихме по-горе, се създават затруднения в съдебната практика, които ние обвързваме с противоречивото тълкуване на елементите в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Необходимо е отсяване на спорното от безспорното и изграждане на правдива и логична концепция.
Безспорно елементите са три: взискателя не е поискал извършване на изпълнителни действия; считано от този момент са изтекли 2 години и наличието на постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на делото. Също така е безспорно, че съдържанието на първия елемент от фактическия състав при прекратяването на изпълнителния процес се обяснява с ръководната роля на взискателя, който още с подаването на молбата за образуване на дело пред съдебния изпълнител посочва изпълнителните действия и го задължава да ги извърши в рамките на откритото и висящо производство (арг. от чл. 426, ал. 2, изр. 1 ГПК). В развитието на процеса на взискателя също е предоставена възможност отново да изисква от съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия (арг. от чл. 426, ал. 2, изр. 3 ГПК). Според нас, в хипотезата на перемпция на изпълнителния процес всяко едно искане за извършване на изпълнително действие (първоначално или последващо) поставя началото на 2-годишния срок.
Спорно е обаче какво е правното значение на 2-годишния срок по отношение на момента, в който се прекратява изпълнителния процес.[19] Ние смятаме, че този срок е процесуален и е преклузивен. Той оказва непосредствено влияние върху правото на принудително изпълнение на взискателя, което е абсолютна процесуална предпоставка, наличието на която следва да е през целия изпълнителния процес.[20] В този смисъл неговото дезинтересиране в рамките на императивно определения в ГПК срок следва да се счете като процесуална преклузия, явяваща се проявна форма на общия за всички видове граждански процес принцип на разглеждането и решаването на делата в разумен срок (чл. 13 ГПК)[21]. Поради тази причина законодателят фиксира този срок с процесуалното поведение на взискателя. Би противоречало на общия принцип на справедливостта да се постави длъжникът в неопределен от закона период на висящност.
Поради отчитането на 2-годишния срок като преклузивен, то следва да се счете, че неговото изтичане ex lege води до прекратяване на изпълнителния процес, който губи своята опора при изгубването на правото на принудително изпълнение на взискателя в рамките на конкретното производство. Присъединяваме се към становището на проф. Живко Сталев[22] и Тълкувателно решение № 47 от 01.04.1965 г. по гр.д. № 23 от 1965 г. на ОСГК на ВС, Решение № 223 от 12.07.2011 г. по т.д. № 124 от 2010 г. на ТК, II т.о. на ВКС, Решение № 94 от 27.07.2010 г. по т.д. №943 от 2009 г. на I т.о. на ВКС, Решение № 76 от 07.06.2011 г. по т.д. № 634 от 2010 г. на ВКС и поддържаме разбирането, че постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителния процес след изтичане на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК има единствено декларативно действие.[23] То е проявление на задължението на съдебния изпълнител да следи за законосъобразността в рамките на развиващото се изпълнително производство (арг. от чл. 5 ГПК).
- Извод
От изложеното правим логичния и обоснован извод, че началото на новата погасителна давност започва да тече от момента на изтичането на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не от момента на издаване на постановлението за прекратяване на изпълнителния процес. За изтичането на този срок съдебният изпълнител следи служебно. След неговото констатиране върху него лежи задължението да издаде постановление за прекратяване на изпълнителния процес, в който да се посочи моментът на изтичане на 2-годишния срок, да даде възможност на взискателя да обжалва акта (арг. от чл. 435, ал. 1 ГПК) и едва след влизането в сила на постановлението да вдигне наложените запори и възбрани (чл. 434, ал. 2 ГПК).
автори: Ивайло Василев – Главен секретар в Управителния съвет на Дружеството на Съюза на юристите в България в гр. Пловдив,
Толик Генчев – студент в V курс на Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”
[1] Вж. в сайта на ВКС (посетен на 26.10.2014 г.).
[2] Така Павлова, М. Гражданско право – обща част, С.: СОФИ-Р, 2002, с. 645 и Велинов, Л. Погасителната давност по българското частно право. С.: Фенея, 2008, с. 26.
[3] Подробно за обжалването на действията на съдебния изпълнител: вж. Сталев, Ж. (в съавторство) Българско гражданско процесуално право, С.: Сиела, 2004, с. 883 и сл. и Корнезов, Л. Гражданско съдопроизводство. Том втори. Съдебни и несъдебни производства, С.: СОФИ-Р, 2010, с. 261 и сл.
[4] Отговорността на съдебния изпълнител е на основание чл. 441 ГПК и е деликтна по своя правен характер – така Решение № 184 от 21.09.2011 г. III г.о. на ВКС, постановено по чл. 290 и сл. ГПК. Вж. още: Голева, П. Деликтно право, С.: Фенея, 2011, 210-211.
[5] Това становище е застъпено още и в Определение № 239 от 11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 714 от 2010 г., II т. о., ТК и Решение № 54 от 13.05.2011 г. по т. д. № 456 от 2010 г. на ВКС., I т. о., ТК.
[6] В този смисъл са и други съдебни решения: Решение № 223 от 12.07.2011 г. по т.д. № 124 от 2010 г. на ТК, II т.о. на ВКС, Решение № 94 от 27.07.2010 г. по т.д. №943 от 2009 г. на I т.о. на ВКС, Решение № 76 от 07.06.2011 г. по т.д. № 634 от 2010 г. на ВКС и др.
[7] Публикувано в: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994, с. 286, пор. № 92.
[8] Така още и: Решение № 280 от 23.11.2009 г. на ОС – Шумен по г.д. № 538 от 2009 г.
[9] Така Голева, П. Чернев, С. За характера на погасителната давност. – Бюлетин на СЮБ, бр. 6, 1989, с. 24.
[10] Вж. Велинов, Л. Цит. съч., с. 65. Авторът подчертава, че настъпването на изискуемостта е общоприетият критерий в българското частно право, който определя началото на погасителната давност – арг. от чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
[11] Подробно за договора за цесия – вж. Голева, П. Облигационно право. Пето преработено и допълнено издание, С.: Фенея, 2012, с. 159 и сл. Проф. Голева правилно отбелязва, че след цедиране на правото на вземане, то върху приобретателя преминават всички възражения. Това правило важи в пълнота и по отношение на изпълнителното производство, тъй като при договора за цесия се касае за частно правоприемство и след момента на уведомяване на длъжника за смяната на взискателя по чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедента страва страна във висящото изпълнително дело (арг. от чл. 429, ал. 1 ГПК).
[12] Така Сталев, Ж. (в съавторство) Цит. съч., с. 870 и сл.
[13] Подробно за правото на принудително изпълнение: вж. Корнезов, Л. Цит. съч., с. 149 и сл.
[14] Така Велинов, Л. Цит. съч., с. 141. Авторът допълва още, че същото действие има и нередовната молба за образуване на изпълнително дело.
[15] Ние подкрепяме становището на проф. д-р Поля Голева, че подаването на молба за издаването на изпълнителен лист е самостоятелно основание, което води до прекъсване на давността – така Голева, П. Прекъсва ли подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание погасителната давност. – сп. Норма, № 8, с. 38. Същото становище се поддържа и от Любен Велинов – вж. Велинов, Л. Цит. съч., с. 136.
[16] Според нас, ако съдебният изпълнител не образува делото поради недопустимост на подадената молба, тогава давността няма да се счита прекъсната. В тази хипотеза за начален момент на погасителната давност ще се счита датата на издадения изпълнителен лист.
[17] В същия смисъл: вж. Павлова, М. Цит. съч., с. 670.
[18] Вж. Сталев, Ж. (в съавторство) Цит. съч., с. 754.
[19] Така Петров, В. Спорни въпроси на прекъсването на погасителната давност. – сп. Норма, бр. 4, 2014, 24-25.
[20] Така Корнезов, Л. Цит. съч., с. 149.
[21] Подробно за принципа, който е и субективно право на всяка страна в гражданския процес: вж. Василев, И. Правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. – ChallengingTheLaw.com, достъпно на: <http://challengingthelaw.com/grajdanski-proces/dela-razumen-srok/> (посетено на 29.11.2014 г.).
[22] Вж. Сталев, Ж. (в съавторство) Българско гражданско процесуално право, С.: Сиела, 2012, с. 990.
[23] Обратното становище застъпва проф. Валентина Попова, която поддържа тезата, че за прекратяване на изпълнителния процес е необходим изричен акт на съдебния изпълнител – вж. Сталев, Ж. (в съавторство) Цит. съч., 2012, с. 991.
Подобни статии
ПРЕКЪСВАТ ЛИ ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ ОБЕЗСИЛЕНИТЕ ПО ПРАВО ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ, КОГАТО ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО Е ПРЕКРАТЕНО ПОРАДИ ПЕРЕМПЦИЯ?
ОТ КОЙ МОМЕНТ ЗАПОЧВА ДА ТЕЧЕ СРОКЪТ ЗА ОБЖАЛВАНЕ НА РАЗПОРЕЖДАНЕТО ПО ЧЛ. 254, АЛ. 1 ОТ АПК? ПРЕГЛЕД НА ПРОТИВОРЕЧИВАТА ПРАКТИКА НА ВАС
ПРЕДПРИЕМАНЕТО НА КОИ ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ПРЕКЪСВА ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ В ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС?
СПИРАНЕ НА ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ ПО ВРЕМЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
Коя е приложимата погасителна давност при договор за банков кредит
