Отмяната на влезли в сила съдебни решения като способ за придобиване на вещни права върху недвижими имоти и действие на отмяната спрямо правата на страните и на трети лица

Ключови думи: отмяна, съдебно решение, придобивен способ, вещни права, правни последици, страни, вписване, трети лица

Въведение Предмет на разглеждане на настоящата статия представлява институтът на отмяната на влезли в сила съдебни решения в един по-различен аспект – не само като контролно-отменително производство и като защитно средство, но и като способ за придобиване на вещни права[1] върху недвижими имоти и правните последици, които отмяната на влезлия в сила правораздавателен акт предизвиква по отношение на правата на страните и на третите лица. В изложението са засегнати мнения и становища във връзка с предмета на изследване, изложени в правната доктрина и съдебната практика, като е изразена собствена позиция по проблематичния въпрос, разглеждан в изследването. Статията има за цел да бъде полезна и да предизвика интереса както на всеки, който упражнява юридическа професия, така и на студентите към юридическите факултети.[2]
Отмяната на влезли в сила съдебни решения – обща характеристика на института и качеството му на способ за придобиване на вещни права

2.1. Обща характеристика на института

Институтът на отмяната на влезли в сила решения е предвиден в чл. 303-309 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Отмяната представлява защитно средство срещу влезли в сила неправилни решения, неправилността на които се изразява в несъответствие между решението и действителното правно положение през призмата на отменителните основания, инкорпорирани в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1-7 ГПК. Отмяната представлява самостоятелно, извънинстанционно, контролно-отменително производство, което не е част от исковия процес[3]. Предмет на отмяна могат да бъдат само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни решения. Легитимацията може да принадлежи както на „заинтересована страна“[4] по смисъла на чл. 303 ГПК, така и на трето лице, спрямо което решението има сила, въпреки че то не е било страна по делото. За да може обаче да инициира контролно-отменителното производство, третото лице следва да не е било участник в делото, защото съдът не го е конституирал по съответния надлежен ред като главна подпомагаща страна. Отмяната по молба на трети лица е уредена в чл. 304 ГПК, като тя се явява защитно средство за третите лица срещу силата на пресъдено нещо, чиито субективни предели се простират и по отношение на тях поради неделимостта на спорното правоотношение, в което участници са и третите лица. Срокът за подаване на молбата за отмяна е тримесечен, съответно шестмесечен, в зависимост от обективираното в молбата основание за отмяна. Началният момент, от който започва да тече срока за подаване на молбата е преклузивен и е регламентиран в чл. 305 ГПК, като началният момент е диференциран в зависимост от основанието, което молителят посочва в молбата си.

Молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение се подава от „заинтересована страна“ или от трето лице чрез първоинстанционния съд, като към нея се прилага препис за връчване на насрещната страна, която има едноседмичен срок за отговор от получаване на преписа.

За да бъде редовна, молбата за отмяна следва да отговоря на нормативно установените реквизити и приложения към въззивната жалба, посочени в нормите на чл. 260-261 ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не покрива тези законови изисквания, съдът изпраща на страната съобщение за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок. При неотстраняването им в едноседмичния срок молбата за отмяна се връща с разпореждане на съда, което може да се обжалва с частна жалба.

По допустимостта и основателността на молбата се произнася ВКС. Ако намери молбата за основателна, ВКС отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.

Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на съдебния акт. Това обаче може да стане по искане на страната при условията на чл. 282, ал. 2-6 ГПК.

При новото разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила. Ако решението бъде отменено, неговото изпълнение се спира. В хипотеза, при която новото решение е различно от предходното, прилага се съответно нормата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК.

2.2. Отмяната на влезли в сила съдебни решения като способ за придобиване на вещни права – същност, хипотези и правни последици за страните

В следващите редове, отмяната на влезли в сила съдебни решения, е предмет на разглеждане и коментар в един по-специфичен аспект – като способ за придобиване на вещни права върху недвижими имоти.

За да се изясни значението на отмяната като придобивен способ за вещни права, следва да се споменат възможните хипотези при постановяване на отменително решение от ВКС, т.е. какъв е възможният диспозитив на едно отменително решение. Постановеното и влязло в сила отменително решение може да отмени конститутивно съдебно решение, с което е отхвърлен заявен конститутивен иск, но може и да отмени конститутивно съдебно решение, с което е уважена предявена конститутивна претенция. Съвсем възможно е и новото решение да потвърди атакуваното.

Във връзка с разгледаните хипотези, следва да бъде посочено какви правни последици настъпват.

Ако с атакуваното решение конститутивният иск е бил отхвърлен като неоснователен, а с отменителното решение той бъде уважен, силата на пресъдено нещо на отмененото решение се заличава, като материалноправната промяна[5] настъпва с обратна сила (ex tunc), т.е. от деня на влизането в сила на отмененото решение.

Ако с атакуваното решение конститутивният иск е бил уважен, а с отменителното решение той бъде отхвърлен като неоснователен, заличава се както силата на пресъдено нещо, така и конститутивното действие на отмененото решение с обратна сила (ex tunc), т.е. от деня на влизането му в сила.

В хипотеза, в която новото решение притежава същото съдържание като атакуваното, правните последици на новото решение се коренят в това, че се слага край на висящото състояние, в което се намират правните последици на атакувания съдебен акт.

Разглеждайки отмяната като способ за придобиване на вещни права върху недвижими имоти, следва да се имат предвид първите две хипотези на постановено отменително решение, с което се отменя решение, с което е бил отхвърлен, респективно уважен, предявен конститутивен иск.

В хипотезата, в която новото решение отменя атакуваното решение, с което е уважен конститутивен иск – например иск по чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС) за изкупуване на идеална част от съсобствен недвижим имот, по силата на отменителния съдебен акт ex tunc собственик на идеалната част от недвижимия имот е третото лице – купувач на спорната идеална част, което се явява ответник по изкупвателното искане, респ. молител в производството за отмяна, а не изкупуващият съсобственик, притежаващ качеството ищец в процеса. По силата на отменителния съдебен акт правото на собственост върху спорната идеална част от недвижим имот отново преминава в партимониума на третото лице-купувач, което е ответник по делото. Силата на пресъдено нещо и конститутивното действие като правни последици на отмененото съдебно решение се заличават с обратна сила (от влизането му в сила) по отношение на ищеца, предявил иска за изкупуване. Като тук следва да се отбележи, че по силата на чл. 114, б. „в“ ЗС, във връзка с чл. 112, б. „з“, на исковите молби, които заместват придобивни актове относно вещни права, не се дава ход в съдилищата, ако не бъдат вписани. В тази връзка, след влизане в сила на съдебното решение ищецът с уважен иск следва по реда на чл. 115, ал. 1 ЗС да отбележи влезлия в сила съдебен акт по препис от решението в 6-месечния преклузивен срок по смисъла на чл. 115, ал. 2 ЗС. Влязлото в сила съдебно решение обаче е отменено по реда на отмяната по чл. 303 ГПК. Поставя се въпроса: „Какво се случва с правата на ищеца, вписал по-рано исковата си молба и отбелязал влязлото в сила съдебно решение, след като съдебния акт е вече отменен“?

На мнение съм, че отменителното решение разкрива какво е действителното правно положение, посочва кое е действително правоимащото лице. След като с новото решение е отменено атакуваното, то атакуваното изгубва своето правно значение, губи своята валидност, поради което следва да се смята, че е вписан невалиден акт. От това следва, че се стига до заличаване с обратна сила както на правните последици[6] (сила на пресъдено нещо, конститутивно действие) на отмененото съдебно решение, така и на правните последици по чл. 115 ЗС от отбелязването му към исковата молба. Действието на вписването се прекратява в момента, в който влезне в законна сила решение, което отхвърля иска. Именно в този момент се слага край на съдебния спор, който съдебен спор е обстоятелството, за което се дава гласност посредство вписването. Не би било юридически оправдано и уместно вписването юридически да надживее обстоятелството, на което дава гласност.

В хипотезата, в която с новото решение е отменено атакуваното решение, с което е отхвърлена заявена конститутивна претенция – например претенция по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обявяване на предварителния договор за окончателен или по чл. 349, ал. 1-2 ГПК за възлагане в дял на съделител на неподеляем имот-жилище, новото решение има за правна последица уважаване на предявения по-рано конститутивен иск, т.е. съделителят с вече уважено възлагателно искане придобива качеството собственик на процесното неподеляемо жилище с обратна сила (от момента на влизане в сила на отмененото решение), т.е. материалноправната промяна за ищеца-съделител настъпва от влизането в сила на отменения съдебен акт.

2.3. Отмяната на влезли в сила съдебни решения – действие спрямо правата на третите лица

Интересен и много дискусионен е въпросът за действието на отмяната спрямо правата на третите лица. В тази връзка следва да се изясни следният проблематичен въпрос: „Какво е действието на вписването на молбата за отмяна на влезли в сила конститутивни съдебни решения?“

Извънинстанционното производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения започва с подаване на молба за отмяна чрез първоинстанционния съд до ВКС, която молба подлежи на вписване съобразно нормата на чл. 112, б. „к“ ЗС. Постановеното отменително решение следва да бъде отбелязано към молбата за отмяна по реда на чл. 115, ал. 1 ЗС, като следва да се уточни, че вписването на молбата за отмяна не е изискване за нейната редовност[7]. При неизпълнение на задължението за вписване на молбата, съдът дава указания на молителя да впише исковата си молба, като при неизпълнение на това задължение и след дадените указания, молбата се връща. Тук обаче се поставя въпроса: „Какво е действието на вписването на молбата за отмяна във връзка с правата на трети лица?“

Действието на вписването молбата за отмяна е чисто оповестително – арг. от чл, 114, б. „а“, като има за цел единствено да се даде гласност на искането до ВКС[8], доколкото липсва изрична уредба, предвиждаща различно от това действие спрямо третите лица. От това следва, че този вид вписване не дава защита на молителя по отношение правата на трети лица, които придобиват вещни права върху спорния имот, доверяващи се на съдебния акт, чиято отмяна се иска, т.е. вписването на молбата за отмяна е непротивопоставима на правата на трети лица.

Тук обаче възниква следващият проблематичен въпрос: „Отпадат ли придобитите права от третото лице, ако отпаднат правата на неговия праводател поради отмяна на конститутивното съдебно решение по реда на чл. 303 и сл. от ГПК?“

На поставения въпрос в правната доктрина не е даден еднозначен отговор като са известни различни мнения.

В по-старата правна литература[9] се е приемало, че не всяко трето лице, а само добросъвестното трето лице може да претендира, че се е доверило на неправилното конститутивно решение. Посочените автори посочват, че добросъвестността се изразява в незнанието на третото лице, че в момента на придобиването на правото от него, конститутивното съдебно решение е неправилно. Цитираните автори допълват, че страната, засегната от неправилното конститутивно съдебно решение, може да се противопостави на трети добросъвестни лица като впише молбата за отмяна. Според споменатите автори, подобно вписване предпазва страната от прехвърляне на права в полза на добросъвестно трето лице, като по този начин се дава възможност на третите лица да проверят правното положение на праводателя им.

В по-новата правна литература обаче се възприема противоположното гледище[10]. Посоченият автор споделя, че следва да се съобразят правните последици на поставеното отменително решение, което замества в правната действителност отменения съдебен акт, като третите лица трябва да се съобразят с диспозитива на новото съдебно решение, а не на отмененото. Цитираният автор аргументира възприетото от него разрешение с факта, че нормативната уредба на вписването не предвижда доказателствено действие на вписването, като допълва, че в разглежданата хипотеза следва да бъдат предпочетени интересите на действително правоимащото лице, защото доверяването на влезлия в сила съдебен акт и отбелязването му към исковата молба не оправдава придобиването на недвижим имот от несъобственик, ако се стига до такъв извод при постановяване на новото решение. Споменатият автор изтъква, че добросъвестността на третото лице, т.е. дали то е знаело или не за неправилността на влезлото в сила съдебно решение, е без правно значение в коментираната хипотеза.

Споделям мнението, че институтът на отмяната на влезли в сила съдебни решения, цели да се установи какво е действителното правно положение, да отстрани неправилния влязъл в сила съдебен акт, който е в разрез с действителното правно положение.

Отмяната на влезли в сила съдебни решения като производство и способ за придобиване на вещни права е насочена към съдебно установяване на действително правоимащото лице. Дори и в хипотеза, при която след влизане в сила на съдебното решение, трето лице е придобило вещни права от титуляра им, страна по делото, като впоследствие влезлия в сила съдебен акт е отменен с ново решение, постановено от ВКС, юридически уместно и оправдано е да се предпочетат интересите на действително правоимащото лице, молителят с уважен молба за отмяна, пред интересите на третите лица. Ирелевантна е добросъвестността на третите лица към момента на придобиването на вещните права, дали са знаели или не за неправилността на влезлия в сила съдебен акт не може да оправдае тяхното третиране като носители на спорните вещни права, чието съдебно установяване е налице след постановеното отменително решение. Ако законодателят е искал да даде адекватна защита на третите лица, вписали своя придобивен акт, би могъл да създаде разпоредба, наподобяваща нормата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, защитаваща трети добросъвестни лица, придобили права от приобретател по привидна сделка, преди вписване на исковата молба за установяване на привидността. Доколкото в настоящата уредба липсва подобна норма за правата на трети лица в хипотеза на отмяна на влязло в сила неправилно конститутивно съдебно решение, добросъвестността на третите лица е без правно значение, след като бъде постановен отменителен съдебен акт, разкриващ действителното правно положение.

3. Заключение

Важността на отмяната на влезли в сила съдебни решения в качеството й на способ за придобиване на вещни права е безспорна, защото отменителното решение играе ролята на правопораждащ юридически факт за молителя с уважена молба за отмяна, на правопрекратяващ юридически факт за другата страна по спора, респ. за трети лица, придобили вещни права от другата страна по спора въз основа на неправилното конститутивно съдебно решение. С влизането в сила на отменителното съдебно решение съдът признава молителя за носител на претендираното преобразуващо право, като наред с това постановява търсената и желана от него правна промяна, към която са били насочени усилията му в течение на контролно-отменителното производство.

Автор: Димо Хаджиев[11]

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Под термина „вещни права“ в настоящото изложение се имат предвид следните вещни права: правото на собственост, правото на строеж, правото на надстрояване и пристрояване и сервитутните права, доколкото само тези вещни права могат да бъдат придобити посредством конститутивни съдебни решения. Ограниченото вещно право на ползване остава вън от обсега на термина „вещни права“ в рамките на изследването поради неговия личен характер, неговата непрехвърлимост и ненаследимост, което обосновава невъзможността му да бъде придобито чрез конститутивно съдебно решение.

[2] В бележки под линия е предоставена използваната литература и съдебна практика във връзка с предмета на изследване, което дава възможност на читателя да придобие яснота и по-детайлна представа по отношение на разглеждания проблематичен въпрос.

[3] Вж. Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. Девето преработено и допълнено издание. С.: Сиела Норма АД, 2012, с. 650.

[4] Под понятието „заинтересована страна“ следва да се разбира лицето, обвързано от неизгодно за него решение, което е неправилно поради наличие на някое от отменителните основания по смисъла на чл. 303 ГПК, като съответното основание засяга това лице. За да се говори за интерес, а оттук и за възникване на право за отмяна се изисква кумулативната наличност на двете посочени предпоставки.

[5] Вж. Брайков, С. Преобразуващи искове и преобразуващи решения. С.: Сиби, 2014, с. 150-151.

[6] Вж. Василев, Ив. Действие на вписването по българското вещно право. С.: Нова звезда, 2018, с. 142-143.

[7] Вж. Т. 2 от Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС.

[8] Вж. Т. 2 от Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС.

[9] Вж. Сталев, Ж. Отмяна на влязло в сила решение и правата на трети лица, сп. „Правна мисъл“, с. 48-49; Брайков, С. Цит. съч., с. 153.

[10] Вж. Василев, Ив. Цит. съч., с. 143-144.

[11] Редовен докторант по гражданско и семейно право, преподавател по вещно право в Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.