Фирмата „Ему“АД, със седалище в с. Разбойна, Търговище, решава да реализира в Столична община проект с пазарна стойност 15 милиона Евро – малък небостъргач, наречен „Резиденс – 63“, с височина 42 метра и 78 апартамента, в презастроения столичен квартал „Манастирски ливади – Запад“, в който въздуха и светлината обитателите му виждат само по телевизията, вечер.
През 2017 година фирмата закупува два имота: единият с площ от 2555 кв, а другият – съседен на първия, с площ от 453 км.м. Имотите се намират в близост до бул. „Тодор Каблешков“, но нямат излаз на улица.
За седем месеца – от 11.07.2017 година до 13.02.2018 година, честният, неподкупен враг на небостъргачите в столицата – гл. арх.Здравков, извършва следното:
– променя ПУП ( Подробния устройствен план) за имотите на „Ему“АД на 11.07.2017 година, като изменя предназначението им и ги отрежда за изграждане на нови сгради, една от които с височина – 42 м, бъдещата „ Резиденс – 63“; Причината за промяна – изменение на социално – икономическите условия, настъпило след одобряване на предходния план от 1999 година;
– съгласува инвестиционните проекти (проектите за строеж) и издава разрешение за строеж на небостъргача „ Резиденс – 63“ с РЗП ( разгъната застроена площ) 10 201 кв.м.
Повече от съмнителна е такава експедитивност в община, в която, за да получиш разрешение за строеж на къща, гараж, или преустройство на апартамент или тоалетна, отнема на непривилегирования гражданин поне година и половина. За инвеститора от с. Разбойна обаче скоростта е 78 апартамента на месец, тъй като от съгласуването на проектите за небостъргача -25.01.2018 година, до издаването на разрешението за строеж на 13.02.2018 година на главния архитект са били нужни 18 дни!!
Кое е другото особено в случая. Още през декември 2017 г. главният архитект заявява пред БТВ „В момента не издаваме разрешително за строеж, без да сме усвоили улиците. Новото строителство трябва да се случва там, където е изградена инфраструктурата.“ Точно в обратния смисъл и насока на това, което е разпоредил на себе си и обявил на обществото, са постъпките на главния архитект. Още със заповедта от 11.07.2017 година, с която се променя планът, главният архитект посочва, че достъпът до бъдещата сгради се осигурява от действаща регулация, която и към онзи, а и към настоящия момент е административен акт по естеството си, а не съществуващ път. Т.е., невярно главният архитект е констатирал, че имотът има лице (излаз) към улица. Всъщност, улица няма, и без нея не може да се построи „Резиденс – 63“. Към момента на издаване на разрешението за строеж – 13.02.2018 година също няма улица. Това не пречи на инвеститорите от с. Разбойна да обявят още през месец март 2018 година, че достъпът до „Резиденс – 63“ ще се осъществява през бул.“Тодор Каблешков“. За достъпа обаче е налице пречка – съществуващ частен имот с лице към бул.“Тодор Каблешков“, собственост на пенсионерката Анушка Анастасова, използван от семейство Ваташки, за автомивка- „Юлис“, осигуряваща препитание на около 8 семейства. Автомивката трябва да се разруши, за да се разчисти път за „Резиденс – 63“, иначе приходите от 15 милиона Евро биха били мираж, нещо като своеобразен бизнес Молох – големият бизнес трябва да изяде невръстния, за да роди собствения си просперитет.
Тук на бъдещата строителна площадка се явява кметът на Столична на община, за да превърне Анушка от длъжник на общината, в длъжник без дълг и на инвеститорите от село Разбойна. Още през месец юли 2018 г. кметът инициира процедура по отчуждаване на частния имот на Анушка, намиращ се на бул. „Тодор Каблешков“. За по–малко от два месеца, кметът Фандъкова оценява и отчуждава имота – пречка. Със заповед от 03.09.2018 г. под благовидния предлог, да се реализира пробив на ул. „Синанишко езеро“ до бул. „Тодор Каблешков“, кметът разпорежда отчуждаваното на имота на Анушка Анастасова с площ от 477 кв. м, и този на „Ему“ АД с площ от 453 кв. Така Столична община осигурява достъпа на „Резиденс – 63“ до улица, и зелена светлина за продажбите на бъдещите апартаменти.
Кое е укоримото в действията на общината:
– от презентацията на сграда „Резиденс – 63“ е видно, че част от имота на Анушка, който се отчуждава, е предвиден за паркоместта !!!, които да обслужват питейното заведение на инвеститорите „Ему“ АД. Това в действителност е неотложната нужда – общината да завърши един частен бизнес цикъл – апартаменти, гаражи, ресторант, паркоместа, печалба, гарантирани от общината.
– Очевидно, новите паркоместа, и питейно заведение, предвидени до кръстовище, не само няма до облекчат, но ще затормозят трафика, така този акт действа против интересите на живущите в квартала.
– По закон, отчуждаване се допуска, само ако е налице неотложна общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Кметът Фандъкова не посочва нуждата и нейната неотложност. Целта на отчуждаването, всъщност е една и скрита – да се създаде достъп на бъдещата сграда и питейното заведение в нея до бул. „Т. Каблешков“.
– Обезщетението на „Ему“ АД за 453 кв.м. е 219 721,61 лв.,обезщетението на Анушка Анастасова за отчуждавания й съседен поземлен имот (без сградите) е 45 472,41 лв., а площта му е 477 кв.м. Или, За „Ему“ АД кметът Фандъкова дава 248 евро на кв.м. обезщетение, а за съседен имот с лице на булевард, собственикът ще бъде обезщетен с 48 евро на кв.м, или шест пъти по-малко. Обосновано е Анушка да предполага, че след като инвеститорите от село Разбойна получат т.нар. обезщетение от 219 721,61 лв., ще формират касов резерв за тихи разплащания – все пак, не строят със скоростта на светлината, заради техническа иновация. Човек би предположил още, че може би е налице още една финансова иновация – общината плаща с публични средства имота на Е. , с публични средства ще осигури и достъпа до небостъргача, а рестото от 219 721,61 лева просто ще обезпечи спешна нужда за интимни плащания, ето може би как и данъците на столичани, ако се наложи, могат да „мажат“ нечие корупционно „перпетуум мобиле“ – въпрос на градоустройствено планиране. Произведено и гарантирано в България.
– Кметът няма право да издаде заповед за отчуждаване, тъй като планът, предвиждащ пробив на ул. „Синанишко езеро“ до бул. „Тодор Каблешков“ е от 1996 и 1999 години, а съгласно ЗУТ – чл.208, щом са изтекли 10 години от приемане на плана, правото на общината да отчужди се погасява. Този смисъл на закона е изяснен на кметовете и от Тълкувателно решение на Върховния административен съд. Но какво са, и къде са съдът и законът за Столична община – жителите й по–добре знаят отговора.
– Кметът е бил длъжен да спре производството по отчуждаване. През август Анушка иска промяна в плана от 1999 година, а съгласно чл.208 от ЗУТ, до разглеждане на това искане, започналото през юли 2018 г. отчуждително производство следва да се спре. Нищо такова не прави кметът,а в началото на септември, въпреки закона, разпорежда отчуждаването на имота на Анушка.
– Столична община и по-точно, главният архитект, отказват по молба на Анушка от август 2018 год. да изменят плановете от 1999 година и 1996 година, поради изтичане на 10 годишния срок от приемането им. За Анушка социално – икономическите условия са същите както преди двадесет години, за инвеститорите от село Разбойна пет метра по–нагоре, според главния архитект, те са изменени. По тази причина – изменени икономически условия, главният архитект разрешава промяна в плана през 2017 година, с цел да се изгради небостъргача. Или, през 2017 година социално–икономическите условия са нови, а през 2018 год. са същите, както през 1999 година, каква весела общинска машина на времето.
– Кметът и главният архитект отказват да разгледат алтернативно решение, което минава през съседен общински имот, така че да се осъществи пробив до бул.“Тодор Каблешков“ със същата функция, с тази разлика, че „Резиденс – 63“ няма да получи излаз на улица. Явно, за Столична община, неотложната нужда гравитира около тази на частния инвеститор от достъп до бъдеща сграда, а не около обществената такава от пробив до булеварда.
– Каква би била тази бюрократична комедия, ако в нея нямаше роля и за привлечения към наказателна отговорност бивш зам. кмет Евгени Крусев. С молба от 18.10.2018 год., с входящ номер по описа на Столична община, зам. кметът Крусев иска от другия зам. кмет Савина да му разреши да се допусне предварително изпълнение на заповедта за отчуждаване. Каква картина – зам. кметът депозира молба до колегата си зам. кмет, последният да му разреши да извърши нещо от компетентността на кмета – Фандъкова. Сякаш кметовете и зам. кметовете минават покрай Столична община, за да си пускат молби в деловодството, а не работят в нея? Или може на кмета вече и да е подшушнато, че Столична община е използвана като частна инженерингова организация.
Срещу отчуждаваното е подадена жалба. Делото е разпределено на съдия М. Н от Административен съд – София, известна с това, че с решение от 2012 година е приела, че политическата принадлежност на независимите депутати представлява … лична данна и по тази причина обществото не следва да знае, с какви суми са субсидирани от държавния бюджет. Съдия М. Н. в с.з. от 14.11.2018 год. заявява, че няма да разглежда оплакването, че заповедта е издадена при т.нар. превратно упражняване на власт и цели да задоволи частен, а не обществен интерес, въпреки очебийното доказателство в тази насока – инвеститорската презентация на сграда „Резиденс – 63“, от която е видно, че част от имота на Анушка, който се отчуждава, е предвиден за паркоместа към заведение. Делото е предрешено, синергията между съд и община ни връща с влакче на ужасите в познатите от най–мрачните години на социализма задкулисни дебри – явна, безпощадна репресия към малкия, без милост, и без почивен ден. Любопитното в случая, освен очевидния произвол – административен и съдебен, е историята на имота на Анушка. Още от 1964 година той е предназначен за общински мероприятия – улици, булеварди, пробиви. Със съдебно решение от 2000 година, последното отчуждение за този имот е отменено от съда, то обаче не е зачетено общината, която докато тече делото, за по-сигурно през 1999 година си е приела градоустройствен план, с който имотът отново е предвиден за отчуждаване и определен за жертва отново, този път за нещо атрактивно, на което сега му е дошло времето. Или, повече от 55 години две поколения не могат свободно да разполагат с това, което им принадлежи, кой казва, че узрелият социализъм бил варварски (?), заповядайте в неузрялата демокрация.
Сега над имота на Анушка се вее флагът на САЩ и ЕС. Анушка вярва, че никой няма да поругае символа на свободата, щастието и частната собственост, независимо от решението на българския съд. Печално, отчаяно, безутешно, като истински сирак без отечество, а не гражданин, Анушка иска да почерпи от чуждото знаме малко достойнство, суверенитет на гражданин, иначе те тук нямат място, отказани са, забранени са. От нашето знаме, сякаш вече ни гледа не лъв,а жертвено агне. Според Наполеон (автор на първия кодекс за гражданите, а не за поданиците) правото на частна собственост е териториалният суверенитет на индивида, а съвкупността от тези индивидуални суверенитети дава общия национален суверенитет. Такива принципи осветляват доброто управление, поругаването им жертва лични суверенитети , петни флага, който някои си мислят, че могат да използват като пешкир за да крият това, което всички виждаме.
ВЪЛЦИ НА ФЪНДЪЦИ
Уважаема Грамада,
Прочетох с вълнение и свито сърце материала ви за трагедията и наближаващата имуществена екзекуция на семейство Ваташки и тяхната автомивка Юлис на бул. Тодор Каблешков-София. Дори с тревожно любопитство спрях при тях да си измия колата. Работещите там са посърнали от ужас, а над главите им се вее българското, американското и европейското знаме като надежда, че ще избегнат палача на отчуждителния грабеж.
Погледнах по целия булевард – това е единствената отчуждителна оргия срещу най-слабото семейство на улицата. Никой не смее да прави уличен проход през тежки ресторанти, масивни сервизи, казина и др. Само сем. Ваташки са избраните агнета за клане като най-слаби и безпомощни.
В провинцията преживяхме същото. Юрист съм по образование.
На всички трябва да е ясно, че в България след 2000г. тече свирепа пълзяща контра-реституция и контра-революция. Другарите си прибират обратно върнатото през 90-те години. Спомнете си перверзията „косвен контрол“. Ние преживяваме Кристалната Нощ срещу уж неприкосновената частна собственост, така както евреите са я изпитали в нацистка Германия през 1938. Дребните собственици с дребен бизнес са любимия дивеч за отстрел на ловуващите зверове.
От собствен опит знам как са го измислили юнаците: първо, някой звяр ти харесва имота, после общинари започват фокуси с планове, след което твоят имот се оказва в центъра на „фатална“ обществена нужда, тогава ти го отчуждават срещу обезщетение 1/5 от пазарната цена и когато реституираният имот на дядо ти стане пак общински, тогава намират начин да го продадат на първите юнаци-„инвеститори“, които пък са внуци на гадовете, които са го „национализирали“ в кървавата зора на комунизма. Говори се, че отчуждената автомивка Юлис е вече пазарена за турски ресторант.
Това е отработеният механизъм, адската административна машина, с която избиват дребни нещастници.
Хубаво е всичко това да се помни през следващите месеци, когато започне предизборното лигавене за есенните местни избори и когато вълците започнат да блеят с дрезгав глас.
Залъгалката „съдебно обжалване“ е мрачна гавра, защото обжалването е в една инстанция, решават го бързо и се занимават само с размера на нищожното обезщетение, което могат да увеличат с малко захарче. Нещастният отчужден собственик в тази процедура е обездвижен и блокиран като говедо в кланица, което се движи в тесен коридор към завършващия удар със съдебен чук върху главата. Важното е за публиката да се създаде впечатление, че екзекуцията е минала през съд. Чувам, че тези дела се възлагат на съдии, очакващи повишение.
Довели са ни до положението безчувствено да свикнем с гледката на имуществено разкъсване на бедни и нещастни хора – така както гледаме по You tube разкъсването на безпомощно животно от диви котки в африканската савана.
Само острата публична реакция в Интернет по Фейсбук, Туитър и т.н. може да ги спре – както миналата седмица такава публична реакция спаси бягащата саудитка Рахаф Ал-Кунун от преследвачите й на летището в Бангкок, за да завърши с убежище в Канада. Следващият дивеч може да сте вие.
Зад оградата на семейна автомивка Юлис вече се чува ръмженето на гладни вълци и капарирани песове, които предвкусват готвеното чеверме. После ще се разбягат и преобразят в законно забогатели.
Светецът Кристиан Таков казваше: „Пазете правото дори от закона!“.
Великият френски писател Виктор Юго произнася на 29 август 1876 реч в парламента на Франция във връзка с жестокостите при потушаване на Априлското въстание. Няколко изречения от нея:
„Настъпил е момент да се привлече вниманието на европейските правителства върху един факт, който, изглежда, е толкова дребен, че европейските правителства се правят, че никак не го забелязват. Този факт, ето го: убива се цял един народ. Къде? В Европа. Този факт има ли свидетели? Само един – цяла Европа. Правителствата виждат ли го? Не. …Всичко това е ужасно и диваците, които вършат тези зверства, са ужасни и цивилизованите хора, които ги оставят да ги вършат, са грозни. Дошъл е момент да се издигне глас на протест…Идват минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат. Правителствата мънкат някакъв отговор. Те и друг път са мънкали. Кога ще свърши мъченичеството на тази малка, но героична нация? Време е цивилизацията да удари по масата и да каже: Стига!“
Почивай блажено, Виктор Юго, и не се събуждай за днешните български клетници!
18 януари 2019
Пловдив
Автор: Георги Георгиев
