1.През последните няколко дни редица електронни сайтове информираха читателите си за решение на Съда на ЕС (СЕС) по дело С 80/2017 г., постановено на 4.09.2018 г.[1] Още преди да бъде преведено на всички езици на държавите – членки то стана обект на обсъждане, включително и на критика в теорията, във форумите, сред собствениците на моторни превозни средства. Това е така, защото засяга тема, която е актуална и важна за всички жителите на Европейския съюз – темата за задължителната застраховка „гражданска отговорност“. Казвам за „всички“, без да преувеличавам, защото и последните събития у нас – през август и септември 2018 г. за пореден път ни убедиха, че тази застраховка вълнува както собствениците и водачите на МПС в Европа, така и тези, които не са такива – пешеходци, пътници в МПС, велосипедисти, дори собственици на къщи и магазини, в които се врязват бясно и безразсъдно пътуващи моторни превозни средства. Затова всяко произнасяне на най-висшия съдебен орган в рамките на ЕС е важно за нас. По простата причина, че решенията на СЕС на основания чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс са задължителни за съдилищата на всички държави-членки, вкл. и на българските.
2. Съвсем бегло ще представя фактическата обстановка, за която медиите вече ни информираха. Става дума за МПС, регистрирано в Португалия на името на собственичката му Алина Жулиана, която не го ползва, паркирала го е в задния си двор и е смятала, че, тъй като не го ползва по предназначение, т.е. не го управлява по обществените пътища, не е нужно да го застрахова. Без нейно знание и съгласие синът й вкарал колата в употреба, качил две пътнички в нея и катастрофирал фатално. Всички пътуващи в МПС загинали. Тъй като нямало застраховка „гражданска отговорност“ (ЗГО), Гаранционният фонд на Португалия изплатил на близките на загиналите над 400 000 евро. След това той суброгирал в правата им срещу наследниците на починалия причинител на вредите.
3. Върховният съд на Португалия отправил преюдициално запитване до СЕС по два въпроса, свързани с тълкуване на няколко члена от Първа и Втора директива, отнасящи се до задължителната застраховка „гражданска отговорност“ за вреди, причинени при управление на МПС, които сега са отменени от Директива от 2009 г., но към датата на ПТП са се прилагали.
4. Първият въпрос е трябва ли чл. 3 от Първа директива 72/166/ЕИО да се тълкува в смисъл, че задължението за сключване на ЗГО се отнася и до положения, при които, по желание на собственика, превозното средство е спряно от движение в частен имот и е извън обществените пътища или при тези обстоятелства собственикът не е длъжен да сключва застраховка.
5. Вторият въпрос е трябва ли чл. 1, параграф 4 от Втора директива 84/5/ЕИО да се тълкува в смисъл, че фондът (гаранционният фонд), който изплаща обезщетение на увредените трети лица поради ПТП, причинено от МПС, което без знанието и разрешението на собственика е отнето от частния имот, на който се е намирало и което е било спряно от движение, има право на суброгация срещу собственика на превозното средство, независимо от отговорността му за произшествието или суброгацията на фонда по отношение на собственика зависи от проверката на предпоставките на гражданската отговорност, а именно от обстоятелството, че към момента на настъпване на произшествието превозното средство не се е намирало във фактическата власт на собственика.
6. На първия въпрос СЕС, позовавайки се на чл. 3, пар. 1 от Първа директива 72/166/ЕИО и съответния закон на Португалия, който я е имплементирал, приема, че собственикът има задължение да сключи договор за ЗГО във връзка с използването на превозното средство с обичайно домуване на територията на страната. Изпълнението на това задължение не зависи от фактическото или възможното използване на съответното превозно средство, както и от субективното намерение или желание на собственикът да го използва лично или да го предостави за ползване на друго лице. След като МПС не е формално спряно от движение чрез дерегистрация и е годно за ползване, то притежава белезите на превозно средство, притежаването на което е свързано със сключване на договор за ЗГО. Затова и изводът на СЕС е, че „по смисъла на чл. 1, т. 1 от Първа директива превозното средство, което е регистрирано и следователно не е надлежно спряно от движение и е годно за ползване, попада в обхвата на понятието „превозно средство“ и задължението за ЗГО по чл. 3, пар. 1 от същата директива не отпада единствено поради обстоятелството, че собственикът му няма намерение повече да го използва и го съхранява в частен имот. След като е регистрирано и е годно за ползване, превозното средство е обект на задължението за застраховане съгласно чл. 3, пар. 1 от Първа директива от 24.04.1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „гражданска отговорност“ при използването на МПС и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка [2].
7. По втория въпрос СЕС определя обезщетението, което Гаранционния фонд, който всяка държава – членка е задължена да създаде за случаите, когато третите лица са увредени от неидентифицирано или незастраховано със ЗГО МПС, като „субсидиарно“ в смисъл, че при липса на застраховка вредите на пострадалите трети лица следва да се покриват от гаранционния фонд. В същото време се изтъква, че директивите не уреждат по императивен начин правото на фонда да иска възстановяване на платеното от него и не посочват лицата, срещу които би могъл да се предяви този иск. Законодателят на Съюза не е хармонизирал правилата за лицата, срещу които органът (фондът) може да предяви регресния си иск. Самата Комисия е оставила тези въпроси да се решават от националните законодателства. Затова и СЕС е подчертал, че „в този смисъл националното законодателство може да предвиди, че когато собственик на превозно средство, участвало в произшествие, не е изпълнил задължението си да застрахова това превозно средство, каквото е предвидило и португалското право, посоченият орган може да предяви иск освен срещу лицето или лицата, отговорни за застрахователното събитие, и срещу неговия собственик, независимо от това, дали последният носи гражданска отговорност за настъпването на произшествието“.
В този смисъл според СЕС чл. 1, пар. 4 от Втора директива 84/5/ ЕИО на Съвета от 30.12.1983 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани със застраховките „гражданска отговорност“ при използването на МПС [3] трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, което предвижда, че визираният в тази разпоредба орган (разбирай фонда) има право да предяви иск, освен срещу лицето или лицата, отговорни за застрахователното събитие, и срещу лице, което, въпреки че е имало задължение да направи ЗГО при използването на превозното средство, причинило поетите от този орган вреди, не е сключило такъв договор – дори и ако това лице не носи гражданска отговорност за произшествието, при което са настъпили вредите“.
От мотивите на решението следва, че националният законодател може да предвиди регресен иск в полза на гаранционния фонд не само срещу шофьора, който е управлявал незастрахованото срещу гражданска отговорност превозно средство, но и срещу собственика, който не е управлявал, не е знаел, че някой противоправно е отнел и използвал незастрахованото от него МПС и е причинил ПТП, при което са увредени трети лица. Само заради това, че не е изпълнил задължението си да сключи ЗГО.
8. Последните разсъждения на СЕС в посоченото решение на Голям състав, заслужават внимание. Докато с другите констатации бихме могли да се съгласим поради това, че са елементарни, то при последното изречение прехвърчат опасни искри. Застрахователите с удоволствие ще прегърнат идеята на Съда и тъй като по начало те диктуват правилата и на без това не особено компетентните в застраховането парламенти (особено българския), има опасност тази идея да се въплъти в правна норма. Затова би ми се искало да изразя няколко съображения на тази плоскост.
9. Първо, фондът плаща чужди задължения. След като няма ЗГО, той обезщетява увредените трети лица, независимо, че няма застраховка. Той изпълнява деликтното задължение на шофьора на МПС, виновно причинил непозволеното увреждане и отговарящ на основание чл. 45 и следващите от Закона за задълженията и договорите.
Второ, отговорността на фонда не е субсидиарна, а обезпечителна. Само той отговаря пред увредените лица, които не могат да предявят претенцията си срещу застраховател.
Трето, отговорността на Гаранционния фонд е, подобно на отговорността на застрахователя при задължителното ЗГО, е функционално обусловена от отговорността на делинквента – непосредствения причинител на имуществените и неимуществените вреди на третите лица. Затова се нарича „застраховка „гражданска отговорност“. Застрахователят не отговаря, ако не е възникнала гражданска отговорност. Същото важи и за Гаранционния фонд, който се намесва тогава, когато няма такъв застраховател или той не е известен. Застрахована е само ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ. Ако тя не възникне – напр. при изследването на обстановката на ПТП се установи, че водачът не е виновен, няма да отговаря и гаранционният фонд. Тогава няма да има правна симетрия – в тази хипотеза няма да отговаря собственикът на откраднато или отнето и използвано без неговото знание МПС за непозволеното увреждане, извършено от дееца, осъществил две неправомерни деяния. Не може никой да носи отговорност, ако тя не е предвидена в материалното право, което урежда основанията и последиците на гражданската отговорност. Иначе ще се получи голямо противоречие в правото и бих казала – правен хаос. Ще се нарушат основните многовековни принципи на правната отговорност – отговорност се носи само от лице, което виновно е причинило вреди другиму. А собственикът на МПС, който не го е управлявал, дори не е знаел за това, че друг е използвал моторното му превозно средство, по време на чието управление друг е причинил смърт или телесно увреждане на трето лице или лица, не извършва противоправно виновно деяние, което е адекватна причина за настъпилата смърт или телесна повреда. Несключването на договор за задължителна ЗГО не се намира в причинна връзка с вредите – имуществени и неимуществени и не осъществява състава на непозволено увреждане за лично деяние по чл. 45 ЗЗД. Той може да отговаря само ако осъществява състава на норма, която урежда отговорност за вреди, причинени от друго лице. А това са чл. 47, чл. 48 и чл. 49 ЗЗД, както и специални закони като Законът за отговорността на държавата и общините за вреди, които не са приложими към случая. Засега не може да се въведе такава отговорност и то със застрахователен закон, защото това ще бъде прецедент, който ще постави началото на края на все още крепящата се на треперещи крака законност у нас. В този смисъл считам последните изречения на разглежданото тук решение на СЕС за много опасни и се надявам и други автори да ги разкритикуват. Иначе не се знае докъде ще стигне 100%-то застрахователно лоби в парламента ни. Тогава всеки собственик, който по една или друга причина няма за определен период валидна застраховка и през това време друг му открадне незастрахованото МПС и причини ПТП, ще понесе двойно нещастие – ще се лиши от МПС (защото то е откраднато и надали ще се намери) и ще плати обезщетението на третите лица по пътя на регресния иск на Гаранционния фонд, без да ги е причинил. По този начин в историята на правото ще се появи ново правно явление – ще се носи отговорност за вреди, които лицето не е причинило. (Освен ако не искаме да накажем жестоко тези, които не си плащат застраховките.) ЗГО трябва да ги обхване изцяло, плътно и желязно. Лично аз нямам нищо против, защото нямам и няма да имам МПС, но едно такова положение ще каже „сбогом“ на правовата ни държава.
Автор: проф. д-р Поля Голева
[1] Вж. статията „За трошката в двора трябва да има застраховка „гражданска отговорност“. В: www.mediapool.bg от 7.9.2018 г.
[2] Официален вестник L 103, 1972, с. 1.
[3] Официален вестник 8, 1984 г., с. 17
Подобни статии
Коментар на най-новото решение на Съда на Европейския съюз в областта на задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите
Практиката на Съда на Европейския съюз по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите през 2017 г.
ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО ЗА СТАТУСА НА ЗАСТРАХОВАНИЯ ПРИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ЗАСТРАХОВКА „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ” НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ
Възраженията, които застрахователят може да прави на третото увредено лице при задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите
Заобикалянето на закона като основание за нищожност на задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите (по повод образуването на тълкувателно дело 1 от 2018 г. по описа на ВКС – Търговска колегия)
