През 1738 на хълма с лозя над Потсдам завърта крила една вятърна мелница от холандски тип, която заедно с други 20 подобни започва да мели брашно за 16-те хиляди обитатели в околността. Потсдам е само на 50 км. от центъра на Берлин, сърцето на Прусия. Шест години по-късно, някъде около 1744, непосредствено до мелницата започва строежа на лятната резиденция на пруския крал Фридрих II-Велики (1712-1786), неговият Дворец на Безгрижието Сан Суси (от френски Sans Souci = Без Грижа). Тогава собственик на мелницата бил мелничарят Гревениц. Самата мелница е висока към 35м. с размах от 24м. на кръстосаните крила. Скърцащите механизми, непостоянен вятър, както и самият й силует до страничния вход на имението не се вписвали в представата за „летен Версай“. Там чест гост бил апостолът на Просвещението Франсоа Волтер и на тези вечери Фридрих свирел на флейта с камерен оркестър.
Фридрих ІІ Велики
Легендата за спора между мелничаря от Сансуси и Фридрих II станала известна в бранденбургския район още през 18 век. Фридрих отишъл при мелничаря с намерение да купи мелницата. Когато мелничарят Гревениц му отказал това, кралят отвърнал гневно, говорейки на адютанта си:“Той не знае ли, че по силата на кралската си власт аз мога да му отнема мелницата без да платя дори и грош?“ На това мелничарят отговорил невъзмутимо: „Сигурно, Ваше Величество, това лесно бихте направили ако – казано с Ваше позволение – в Берлин нямаше Съд!“. След тази случка кралят се отказал от намерението си. Легендата внушава, че Фридрих II, за разлика от монарсите на абсолютизма, се чувствал обвързан към законите. Дори когато следващият собственик на мелницата помолил за разрешение да я спре и изостави поради недостатъчен вятър, Фридрих му отказал с мотива, че не желае да се раздели с това украшение на замъка си.
Преминала през всички трусове на историята – поправяна, реконструирана, бомбардирана и възстановена – тази вятърна мелница и до ден днешен върти крила пред входа на Сансуси и мели брашно, което съседна фурна превръща във вкусен хляб по рецепта от 18 век. Този хляб е като църковна комка за истинските граждани- управлявани и управляващи.
Няма писмени следи за истинността на тази легенда, но мелницата е твърдо там вече 280 години и привлича с обаянието си хиляди туристи. Тя е едно светилище – символ за германските юристи и за всички, които вярват във върховенството на право и правосъдие. Документираната история остава в миналото, докато легендата е настояще – тя просто живее чрез нас и от нашата потребност за нея. Крилата на митичната мелница се движат от жаждата на човешки дух към такава приказка. Но тези крила замахват и като мощна плесница-проклятие срещу всички, които се гаврят с частната собственост и законността.
17.09.2018
Автор: Валентин Брайков
P.S. Виж снимките-илюстрации към текста.
