ОТНОСНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА СРОЧНИТЕ ТРУДОВИ ДОГОВОРИ ЗА НАЗНАЧАВАНЕ НА СЪДИИ ПО ВПИСВАНИЯТА

1. Увод

Последният проведен конкурс за назначаване на съдии по вписванията беше през 2013 г.[1] До 2018 г. не е провеждан нов конкурс. Вместо това вече пет години министърът на правосъдието назначава съдии по вписванията на срочни трудови договори в съответните съдебни райони на основания по Кодекса на труда (КТ). Най-често срещани са основанието по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ (за работа на длъжност, която се заема с конкурс – за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс) и по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ (за заместване на работник или служител, който отсъства от работа – напр. е в отпуска за отглеждане на дете).[2] Тази практика на министъра на правосъдието поражда един въпрос. Действителни ли са сключените срочни трудови договори между министъра на правосъдиетo и лицата, назначени за съдии по вписванията, като се има предвид нормата на чл. 293 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), в която е предвидено, че „Доколкото в тази глава не е предвидено друго, прилага се Кодексът на труда“?

Към настоящия момент практиката при назначаване на съдии по вписванията не изключва приложението на КТ. Тоест, като че ли се приема, че в Глава тринадесета „Съдии по вписванията“ от ЗСВ, където се намира нормата на чл. 293 ЗСВ, не е предвидено „друго“ относно основанията за назначаване на съдии по вписванията, което да се различава от КТ. Това тълкуване на нормата е вследствие на нейното абсолютизиране и допускане на прилагането на основанията за сключване на срочни трудови договори по КТ и спрямо правния режим на трудовите договори, сключвани с оглед на назначаването на едно лице на длъжността съдия по вписванията.

Струва ми се, че от гореизложеното относно практиката за сключване на срочни трудови договори на основания по КТ възниква съмнение за наличието на юридически неиздържано тълкуване на нормата на чл. 293 ЗСВ. Това съмнение може да бъде поставено с оглед на изтъкване на аргумента, че в Глава тринадесета „Съдии по вписванията“ от ЗСВ е предвидено „друго“ по смисъла на чл. 293 ЗСВ. Това „друго“ са специалните хипотези в ЗСВ, които посочват лимитивните основания, въз основа на които едно лице може да бъде първоначално назначено на длъжността съдия по вписванията или да му бъде срочно възложено да изпълнява функциите на съдия по вписванията.

2. Назначаване на съдии по вписванията

Струва ми се, че нормата на чл. 293 ЗСВ ни задължава да извършим проверка дали в Глава тринадесета „Съдии по вписванията“ не е предвиден специален ред за първоначално назначаване на съдии по вписванията и срочно възлагане на функциите на съдия по вписванията. В зависимост от дадения отговор, трябва да се отговори на въпроса дали могат да се прилагат основанията по КТ за назначаване на съдии по вписванията.

Видно от съдържанието на Глава тринадесета на ЗСВ, уредени са две основания за първоначално назначаване на съдии по вписванията:

• назначаване чрез конкурс – чл. 281 ЗСВ. Това е основната хипотеза, при която трябва да се назначават съдии по вписванията. Тя е проекция на принципа на конкурсното начало, заложен в ЗСВ. Конкурсът се провежда по предложение на административния ръководител на районен съд или по волята на министъра на правосъдието. За неговото провеждане министърът на правосъдието издава заповед, с която се определя редът за провеждане на конкурса. Той се провежда по реда, предвиден в чл. 282 и сл. ЗСВ;
• назначаване без конкурс в хипотезата, когато е налице единствен кандидат, който е работил като съдия по вписванията повече от 5 години – чл. 285, ал. 1 ЗСВ. Тази разпоредба допуска назначаване на едно лице за съдия по вписванията при наличието на вече обявен конкурс и подаване на документи за кандидатстване за заемане на длъжността в срока по чл. 282, ал. 3, т. 3 ЗСВ само от едно лице, което може да докаже наличието на петгодишен трудов стаж като съдия по вписванията. Такова лице може да е например кандидат в конкурса, който в минал период от време е изпълнявал длъжността на съдия по вписванията, след което трудовото му правоотношение е било прекратено и след известен период от време лицето желае отново да заема същата длъжност. Ако обаче лицето отговаря на тези условия, но му е било наложено дисциплинарно наказание уволнение при прекратяване на трудовото правоотношение, тогава кандидатът не може да бъде назначен без конкурс и нормата на чл. 285, ал. 1 ЗСВ е неприложима – чл. 285, ал. 2 ЗСВ.

От изложеното може да се направи извод, че в ЗСВ са предвидени две лимитивни основания за първоначално назначаване на лица на длъжността съдия по вписванията. Първото се отнася до хипотезата на проведен конкурс по предвидената процедура по чл. 282-284 ЗСВ. Второто касае случая на обявен конкурс за заемане на длъжността, на който документи за кандидатстване е подало само едно лице с минимум пет години доказан трудов стаж като съдия по вписванията, което не е с наложено дисциплинарно наказание уволнение. От отграничаването на тези две основания може да се направи извод, че общото между тях е, че в ЗСВ винаги се предвижда провеждане на конкурс при първоначално назначаване на длъжността съдия по вписванията. Разликата между тях обаче е, че при множество кандидати за един съдебен район процедурата трябва да бъде завършена докрай при осъществяване на избор на съответния брой лица за местата в съответните съдебни райони, с които министърът на правосъдието ще сключи трудов договор, докато при наличието на само един кандидат за съответния съдебен район, отговарящ на изискванията на чл. 285 ЗСВ, министърът на правосъдието има правото да сключи трудов договор без конкурсната процедура да бъде доведена докрай с оглед на свободното място в съответния съдебен район.

В ЗСВ са предвидени и три хипотези, при които са налице основания за срочно възлагане на функциите на съдия по вписванията на определено лице:

• възлагане функциите на съдия по вписванията на държавен съдебен изпълнител от министъра на правосъдието – чл. 279, ал. 4 ЗСВ;
• възлагане на функциите на съдия по вписванията на районен съдия, когато в съответния районен съд  няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван да осъществява функциите си – чл. 279, ал. 3 ЗСВ. Тези функции се възлагат от съответния председател на районния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието;
• командироване на съдия по вписванията от друг съдебен район по инициатива на председателя на съответния окръжен съд или министъра на правосъдието – чл. 290 ЗСВ.

Всички тези хипотези се отнасят до срочно възлагане на функциите на съдия по вписванията на лица, които вече се намират в правоотношение с орган на съдебната или изпълнителната власт. Държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията се назначават от министъра на правосъдието. Съдиите се назначават от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет – чл. 129, ал. 1 КРБ. Тоест, при всички тях е налице промяна в съдържанието на съществуващото правоотношение, свързана със срочното възлагане на функциите на съдия по вписванията в съответния съдебен район. Разликата между тях се състои основно в субектите, които разполагат с правомощие да предизвикат промяна в правоотношението. Това може да е министърът на правосъдието или председателят на съответния окръжен или районен съд.

От гореизложеното става видно, че в Глава тринадесета на ЗСВ е застъпен принципът на конкурсното начало при назначаване на лица, които да заемат длъжността на съдия по вписванията. При невъзможност за своевременно провеждане на конкурс, предоставена е възможност за срочно възлагане на функциите на съдия по вписванията на други лица – държавни съдебни изпълнители, районни съдии или съдии по вписванията от друг съдебен район. Логиката на законодателя тук е, че първоначално назначаване на длъжността се извършва само чрез конкурс при спазване на нормите на чл. 282-285 ЗСВ. При липсата на лице, което да изпълнява функциите на съдия по вписванията в съответния съдебен район, възлага се срочно изпълняването на функциите на съдия по вписванията на лимитивно изброените лица в ЗСВ.

От горното може да се направи извод, че нормата на чл. 293 ЗСВ не допуска прилагане на основанията по КТ за сключване на срочни трудови договори за назначаване на длъжността съдия по вписванията. Терминът „друго“ по смисъла на чл. 293 ЗСВ трябва да се тълкува систематично с нормите на чл. 279, ал. 3 и 4 ЗСВ и чл. 290 ЗСВ. Те предвиждат лимитивните основания, въз основа на които могат срочно да се възлагат функциите на съдия по вписванията. Тези основания са именно това „друго“ по смисъла на чл. 293 ЗСВ, което се различава от предвиденото в КТ, поради което КТ в частта му относно сключването на срочни трудови договори се явява неприложим спрямо правния режим на сключване на трудови договори за назначаване на длъжността съдия по вписванията.

3. Правни последици за страните по трудовия договор

От изложеното в предходната т. 2 става видно, че сключените срочни трудови договори на основания по КТ противоречат на императивни норми на ЗСВ. Това води до тяхната недействителност. Какъв е обаче видът на недействителността и правните последици за страните при нейното релевиране?

В Глава тринадесета „Съдии по вписванията“ от ЗСВ не е налице специална уредба относно недействителността на трудовите договори, поради което трябва да се приложат общите норми на чл. 74 и 75 КТ – арг. от чл. 293 ЗСВ и чл. 76 КТ. Там е уредена специален вид недействителност, която се различава по своите правни белези от тази по чл. 26 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Поради това приложение спрямо правния режим на основанията за недействителност на трудовите договори трябва да намери КТ.

Струва ми се, че в конкретно разглежданата хипотеза срочният трудов договор, сключен от лице без провеждане на конкурс и при нарушение на нормите на ЗСВ, ще е недействителен на основание чл. 74, ал. 1, предл. първо  КТ. Тоест, противоречие със закона. В този случай на недействителността на трудовия договор може да се позове както страна по договора, така и всяко лице, което има правен интерес от прогласяване на недействителността. Когато позоваването е от страна по трудовия договор, недействителността се прогласява от съда по реда на Глава осемнадесета „Трудови спорове“ от КТ. Ако позоваването е от трето лице, тогава за него съществуват две възможности.

Първата е да сезира съответния контролен орган (напр. инспекция по труда) или друг компетентен орган (напр. прокуратурата, която осъществява общ контрол за законност) – арг. от чл. 74, ал. 3 КТ. В този случай за съответния орган възниква задължение за сезиране на съда, който да се произнесе по въпроса за действителността на трудовия договор. Органът няма право на преценка дали да сезира съда. По силата на чл. 74, ал. 3 КТ той е длъжен да стори това незабавно.

Втората възможност пред третото лице е чрез инцидентен установителен иск в рамките на висящ исков процес или възражение да релевира недействителността на трудовия договор.

Тук трябва да се посочи още, че дори да няма изрично позоваване на недействителността на трудовия договор, съдът е задължен служебно да следи за нея.

Съдебното решение, с което се прогласява недействителността, има конститутивен характер. То внася правна промяна в трудовото правоотшнение. За разлика от правните последици на недействителността по ЗЗД обаче, съдебното решение ще има действие за вбъдеще (ex nunc) – арг. от чл. 75 КТ. Когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. В трудовото право добросъвестността на работниците и служителите се предполага – чл. 8, ал. 2 КТ. Презумира се, че те не са знаели за съществуващите пороци към момента на сключване на трудовия договор. Поради това, при наличието на спор относно недействителността на сключен срочен трудов договор за заемане на длъжността съдия по вписванията, то лицето, което има правен интерес от прогласяване на недействителността, трябва да обори презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ. Ако презумцията не бъде оборена, отношенията между страните до прогласяване на недействителността с влязло в сила съдебно решение се уреждат като че ли договорът е бил действителен.

Тук трябва да се посочи още, че недействителността на трудовия договор може да не бъде прогласена, ако лицето, което е сключило срочен трудов договор за заемане на длъжността съдия по вписванията, спечели проведен конкурс за назначаване на длъжността по реда на чл. 282-285 ЗСВ. В този случай ще се приложи нормата на чл. 74, ал. 6 КТ и ще се счита, че порокът в сключения срочен трудов договор е отпаднал.

4. Заключение

Липсата на проведен конкурс за съдии по вписванията през последните пет години доведе до възникване на порочната практика министърът на правосъдието да назначава за съдии по вписванията лица чрез сключване на срочни трудови договори на основания по КТ. По този начин се нарушават нормите на ЗСВ, които са подчинени на принципа на конкурсното начало. Това води до недействителност на сключените срочни трудови договори. Поради спецификите на правния режим на недействителността по КТ обаче, тези договори произвеждат действие между страните и всички трети лица. Поради това отношенията между министъра на правосъдието и назначените лица за съдии по вписвания трябва да се уреждат като че ли правоотношението не страда от порок, докато трудовият договор не бъде прогласен за недействителен с влязло в сила съдебно решение. Това се отнася и за всички трети лица, чиято правна сфера е засегната от извършените действия от назначените лица за съдии по вписвания.

Тук обаче е разумно да се зададе въпросът защо вече пет години е налице бездействие от министъра на правосъдието и липсва насрочване на конкурс за съдия по вписванията и защо е било необходимо да се сключват недействителни трудови договори, за да бъде гарантирана възможността за вписване на актове относно недвижими имоти в съответните съдебни райони. Оставям въпросът отворен и без отговор, тъй като едва ли би могло да бъде представено обяснение. Вместо това, изразявам надежда в близко бъдеще описаните порочни практики за назначаване на съдии по вписванията да бъдат преустановени, насрочвайки се така дълго очакваният конкурс.

Автор: д-р Ивайло Василев

Преподавател в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“

[1] Вж. Заповед № ЛС-И-317 от 12.03.2013 г. на министъра на правосъдието, Обн. ДВ, бр. 35 от 12.04.2013 г.

[2] Вж. напр. обявата за назначаване на съдия по вписванията на сайта на: РС-Пловдив от 11.01.2017 г. – достъпна на http://www.rs-plovdiv.com/Competition/OpenCompetition?IdCompetition=10 (посетен последно на 09.07.2018 г.); РС-Чепеларе – достъпна на http://chepelare.court-bg.org/index.php?im=103 (посетен последно на 11.08.2018 г.) и във вестник „Отзвук”, бр. 63 от 15.12.2016 г.; РС-Асеновград – достъпна в местния вестник „24-часа“, бр. 267 от 02.10.2017 г.

Подобни статии

ОБЖАЛВАНЕ НА ОТКАЗА НА СЪДИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКАЗ НА СЪДИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА ВПИСВАНИЯТА ПО ЧЛ. 171 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ Договори за предоставяне на безплатен достъп до пространства и ресурси с търговска цел Може ли да се иска ново вписване на ипотеката, ако 10-годишният срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД е изтекъл и ипотеката е заличена?