1.По искане на Председателя на Върховния касационен съд за издаване на ТР от ОСГТК – т.д. Nr. 2/28.04.2016 г., на 21.06.2018 г. Общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговската колегии прие с Тълкувателно решение Nr. 2/2016 г., че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление Nr. 4 от 1961г. и Постановление Nr. 5 от 1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
2.В предложението за постановяване на ТР 2/2016 г. се постави следния въпрос: Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен?
Отговорът:
Да, обезщетение се присъжда, ако ищецът докаже, че приживе е имал особено близка връзка с починалия и действително, реално е претърпял неимуществени вреди от смъртта му.
В наказателния процес материално легитимирани са лицата, посочени в ППВС 4/1961 и ППВС 5/1969 г. и по изключение братята и сестрите на починалия, както и неговите възходящи и низходящи от втора степен. Това означава съпруг, деца, родители, лица, намиращи се във фактическо съпружеско съжителство (живяли на съпружески начала приживе на починалия), неосиновено, но отглеждано дете, баба и дядо, братя и сестри, внуци. С процесното тълкувателно решение се отмени Постановление на Пленума на Върховния съд Nr. 2 от 1984 г., което изрично постановяваше, че не могат да се присъждат обезщетение на неимуществени вреди при смърт извън кръга на лицата, посочени в Постановления Nr. 4 от 1961 г. и Nr. 5 от 1969 г. Общият извод е, че ВКС отмени стесняването на кръга на правоимащите лица само до съпруг, родители и деца, една архаична и несъобразена със съвременните обществени отношения позиция, позиция, наложена през едни от най-ретроградните години на социализма. Незнайно защо трябваше да се чакат повече от 27 години след установяване на демократичното общество у нас, за да се отмени това несправедливо и противоречащо на закона ограничение. Законът за задълженията и договорите в чл. 52 не предвиждаше и не предвижда лимитиране на кръга на субектите, които след смъртта на своя близък имат право на обезщетение на неимуществените вреди. Едва сега ВКС отстрани тази несправедливост, която влизаше в противоречие с изискването съдът по справедливост да определя кой е претърпял неимуществени вреди и в какъв размер. Като мотиви в решението се посочват промените в обществено-икономическите отношения, довели до нови характеристики на житейските и емоционалните връзки между близки, роднини и членове на семейството; съобразяването на съдебната практика с директиви на Европейския парламент и на Съвета, отнасящи се до застраховката „гражданска отговорност” на автомобилистите, които изискват всички физически лица, които са претърпели физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда в резултат на смъртта на техния близък, да искат от извършителя или неговия застраховател обезщетение на всички вреди. Като жертви са посочени съпругът, лицето, което е живяло с починалия в постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, родинините по пряка линия, братята и сестрите, издържаните от починалия лица. Освен това в решението се отбелязва, че неимуществените вреди подлежат на доказване, независимо в каква роднинска или семейна връзка се е намирало оправомощеното лице с починалия от непозволено увреждане. Ако техните отношения приживе на загиналия са били лоши или са липсвали, не биха могли да се установят и съответно да се обезщетят и неимуществените вреди. Близката роднинска връзка не презумира следователно неимуществените вреди за определен кръг лица. Що се отнася до лицата, които с настоящето тълкувателно решение, се въвеждат като материално легитимирани или поне не се изключват a priori, както предвиждаше ППВС Nr. 2 от 30.11.1984 г. (сега отменено) – братя и сестри, внуци, дядо и баба, тяхното включване в кръга на оправомощените трябва да бъде изключение – само ако се докаже, че между тях действително е съществувала особена близост, обусловена от житейските обстоятелства и ситуации, от традиционните за българското общество близки връзки между братя и сестри, баби, дядовци и внуци, които са характерни за всеки един случай.
3.В крайна сметка ВКС сътвори едно прогресивно, съвременно решение на въпрос, който от много години тормозеше нашето общество и ограничаваше съдиите в присъждането на обезщетението на неимуществените вреди. Това ограничение нарушаваше чувството за справедливост и неговото премахване представлява съществена крачка напред в прогресивното развитие на българското правораздаване в духа на ценностите на Европейския съюз.
4.В подкрепа на това решение бих искала да направя допълнителен анализ, чрез който смятам, че ще разпръсна всякакви колебания и съмнения относно правилността на ТР 2/2016 г. (Тук следва да се отбележи, че почти две години се умуваше върху неговото постановяване, което е дълъг срок за приемане на тълкувателни решения).
5.Първият въпрос, който трябва да се постави, е какво трябва да се разбира под неимуществени вреди?
Преобладаващото виждане в теорията и съдебната практика е, че неимуществени вреди са такива последици от непозволеното увреждане (НУ), които нямат паричен еквивалент или не могат да се остойностят, за да се изчислят в пари. От своя страна неимуществените последици зависят от вида на увреденото благо. То самото е неоценимо в пари като живот, здраве, чест, емоционално състояние. Но това положение не бива да се абсолютизира, защото, дали увреденото благо е оценимо в пари или не, не винаги е от значeние за възникване на неимуществени вреди. Напр. неимуществени вреди възникват при смърт на домашен любимец или предмет, който е скъп спомен.
Друга характерна черта на неимуществените вреди е че те нямат физическо изражение – не се виждат, пипат и възприемат със сетивата.
6.Вторият въпрос е кои лица претърпяват неимуществени вреди при смърт от НУ
По-трудният и спорен въпрос е кои лица в случай на смърт на жертвата от НУ претърпяват неимуществени вреди. Тъй като в чл. 52 ЗЗД се дава възможността на съда по справедливост да определи тези лица, се поставят въпросите дали съдът може да прилага различни критерии при определяне кръга на тези лица, дали всеки конкретен случай се разглежда и решава от съда конкретно или е необходимо да се създаде единна практика, която да се спазва от всички инстанции при определяне кръга на близките на починалия. Това обаче поражда нов въпрос – може ли всички случаи да бъдат унифицирани, може ли законът да постави всички близки на починалия под един знаменател. И очевидно отговорът е отрицателен. Няма равни болки и страдания, няма равнопоставени лични отношения между близки и починалото лице. От друга страна обаче, ако приемем, че единственият критерий е справедливостта, би се породила в отделни случаи опасност от своеволие, дори от злоупотреба. Възможно е на практика, в противоречие със закона, но под прикритието на „справедливостта” чл. 52 ЗЗД да се приложи недобросъвестно от съдията с цел обогатяване на близките или кръвнината да се разпредели между всички участници в процеса.
Затова критериите при определяне на правоимащите би следвало да бъдат не толкова формалните роднински и брачни връзки, колкото фактическите отношения и установяването, дали конкретно определено лице е претърпяло такива вреди, каквито ние определяме като неимуществени – неудобство, физически и душевни болки, страдания, дискомфорт, влошаване качеството на живот. Близките изтърпяват мъки и терзания, срам, страх, душевна празнота, безнадежност и всякакви други психически страдания и неблагополучия.
Общоприето е, че неимуществените вреди засягат лица, които се намират в дълготрайни и дълбоки лични отношения, отношения на близост, на лична привързаност, дълготрайно съжителство. Това по начало са лица, между които има родство по права линия – родители – деца или брачно отношение – съпрузи. Безспорно е, че тези лица влизат в кръга на оправомощените при обезщетяване на неимуществени вреди.
Но това положение не е закрепено в закона и не бива да се превръща в правна ограда. Дълготрайността на връзката между починалия и претърпелия неимуществени вреди не е абсолютен критерий за определяне на кръга на оправомощените лица. От значение е дълбочината и силата на емоциите между тях. Многогодишната практика и опит приемат като дълготрайна и дълбока, емоционално подплатена връзката, породена от родство или брак. Обичайното положение е емоционалната привързаност да произтича от кръвното родство (от тук идват и термините „кръвнина”, blood money).
Възможно е обаче такива вреди да не претърпят най-близките кръвни роднини. Напр. ако приживе на жертвата на НУ между формално близките не са съществували фактически отношения, те може дори да не са се виждали (детето може да не познава бащата, защото двамата живеят в различни държави). Или съпрузите се намират във влошени отношения, пропити от омраза, страх, агресия. Ако един от тях стане жертва на НУ, защо трябва да се приеме, че другият понася болки и страдания за да му се присъди обезщетение. И обратно. Близките родствени връзки може да са заместени от близки приятелски отношения или близки отношения с по-далечни роднини. Напр. майката е малтретирана от сина си и заживява с брат си или сестра си. Сестри и братя може да нямат деца, а родителите им да са починали. Следва ли в този случай да не се присъди обезщетение, ако един от тях погине от НУ? Може ли сестра да не се обезщети, ако починалият й брат има син, но дълги години последните са били в лоши отношения? Може ли да не се присъди изобщо обезщетение, ако братът и сестрата нямат живи роднини по права линия или съпрузи? Очевидно е, че справедливостта налага отрицателния отговор.
7.Третият въпрос е за ролята на обезщетението на неимуществените вреди
Тук трябва да имаме предвид и ролята на обезщетението на неимуществените вреди. То има за цел да възстанови чувството за справедливост в близките, да репарира болките и страданията от загубата на техния близък. Обезщетението, което е само парично, се определя в теорията (Конов, Тр. Подбрани съчинения, 2010, с. 32) като заместващата облага, която трябва да отстрани неблагоприятните последици от правонарушението. Нужно е да се предоставят пари, които ще се използват за удоволствие, за възстановяване на доброто настроение, за купуване на предмети, услуги, чрез които да се облекчат отрицателните емоции, неудобствата, нещастието. Засега човечеството не е намерило друго средство за възстановяване на увреденото емоционално и психическо здраве, освен парите. Не е за препоръчване отмъщението или реторсията, която се е прилагала в древността.
Затова съдът трябва да се ръководи при присъждане на обезщетение от факта, дали ищецът е претърпял душевни мъки, страдания, скръб, загуба на морална опора от смъртта на лицето, с което приживе се е намирало в най-близка семейноправна, фактическа или социална връзка и дали има пряка причинна връзка между вредите и увреждащото деяние. Трябва да се разшири кръгът на правоимащите, като се включат и фактически издържаните и живелите съвместно с починалия роднини по съребрена линия (братя и сестри, баба и дядо, внуци), с които приживе увреденото лице се е намирало в близки фактически отношения, независимо че тези лица не са призовани да наследяват в конкретния случай.
8.Досегашната рестриктивна политика на бившия ВС и сегашния ВКС
ВКС като следва практиката на бившия ВС относно имуществените вреди, приема, че право на обезщетение имат и лица, които не са съпрузи, деца и родители, а изхожда от факта, дали приживе тези лица са били издържани от починалия. По неизвестни и неаргументирани причини обаче тези разсъждения не се прилагаха и към обезщетението на неимуществените вреди. Защо по отношение на неимуществените вреди бившият ВС, а сега и ВКС водеха до средата на 2018 г. рестриктивна политика? Нейното начало е поставено през най-мракобесните и човеконенавистни години – 1959-1961 с ППВС 7/1959 г. – т. 13, ППВС 4/1961, което изключва от кръга на правоимащите братята и сестрите, възходящи и низходящи от втора и по-горна степен. Само ППВС 5/1969 допусна неосиновеното, но отгледано от починалия дете, както и лицата, които не са сключили брак, но живеят на съпружески начала, т.е. намират се във фактическо съпружеско съжителство, да получават обезщетение на неимуществените вреди. По инерция ВКС упорито отказваше обаче да прояви гъвкавост, да съобрази новите моменти в обществено-икономическото развитие на страната ни, да преосмисли нелогичната концепция на бившия ВС и да разшири кръга на оправомощените лица.
И така, вместо по справедливост, правото на обезщетение на неимуществени вреди се присъждаше на селективно, a priori подбрани лица, които не изчерпваха кръга на действително увредените лица и най-вече братя и сестри, дядо и баба, внуци.
9.Какво е положението в другите страни?
В Швейцария чл. 47 и чл. 49 от Закона за облигациите използва термина “Genugtung” – „удовлетворение” за означаване на обезщетението за неимуществени вреди. Според концепцията на швейцарското право на паричното обезщетение не е присъща компенсационната и възстановяваща вредите функция, а по-скоро ролята на психическо (морално) удовлетворение, при чието определяне се вземат предвид вида и тежестта на увреждането, продължителността и интензивността на неблагоприятните отражения върху личността на пострадалия, формата на вината. Освен това обезщетението се присъжда на „близки” – Angehoerige – чл. 47 от швейцарския закон за облигациите, а не на наследниците. Присъдената парична сума има за цел да компенсира пострадалия за лишаването му от удоволствията на живота, от радостта на ежедневието, от пълноценно реализиране и прекарване на времето, от удовлетворителен семеен и личен живот.
Практиката на Европейския съд по правата на човека изхожда от два фактора при определяне на обезщетението на неимуществените вреди – първо, правото на обезщетение е лично и не се основава на наследяването. Затова право на обезщетение имат и трети лица – фактическият съпружески партньор. Не е оправдана употребата на термина «наследници». Не трябва да се създават изкуствено формални пречки пред точното и пълно провеждане на принципа на чл. 52 ЗЗД.
10.Неимуществени вреди – и на юридическо лице
Отмина спорното положение дали да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на юридическо лице. Съдебната практика признава правото на обезщетение заради разгласяване на професионална тайна, уронване на доброто име на търговеца, на репутацията на ЮЛ.
11.Какви са изводите?
А/ Наследственото право не трябва да се намесва в прилагането на чл. 52 ЗЗД. Не може да тълкуваме чл. 52 ЗЗД съвместно с правилата на Закона за наследството.
Б/ Трябва да се присъди обезщетение на този, който докаже, че приживе на починалия се е намирал с него в дълготрайни семейни или други фактически и емоционални отношения, които дават ясна представа, че смъртта на лицето е довела до дълбоки и трайни мъки и страдания. Нормално е най-много да страдат роднините, които се намират в пряка родствена възка с починалия – родители, деца, съпруг, лица във фактическо съпружеско съжителство. Но тези лица не бива да се лимитират, нито да се формализират. Възможно е деца и родители да са нямали близки емоционални отношения, така че загубата на един от тях да не се е отразила неблагоприятно на неговата психика. И обратно, възможно е братя и сестри дълго време да са живяли заедно, да са си помагали, да са създали трайна положителна емоция помежду си, да нямат други роднини или близки. Не бива в такъв случай да ги лишаваме от правото на обезщетение, само защото са роднини по съребрена линия. Същото важи и за племенник, който цял живот е живял при леля си, чичо си и т.н. Справедливостта не само не забранява, а допуска нелимитиране на оправомощените лица до родители, деца, съпруг и изисква включването на братята и сестрите, низходящите и възходящите от втора степен в кръга на лицата, имащи право на обезщетение на неимуществени вреди.
В/ Тъй като съществува тенденция на разширяване кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение на неимуществени вреди, това ще утежни положението на делинквента. Неговата гражданска отговорност увеличава своя обем. Затова следва да се помисли, дали да не се въведе повсеместна задължителна застраховка «гражданска отговорност» за вреди, причинени на трети физически и юридически лица – имуществени и неимуществени. Потенциално отоговорното лице би могло да прехвърли риска от причиняване на вреди, за които би могъл да носи гражданска отговорност, на застрахователя и по този начин да се постигнат две цели – първо, увреденото лице ще получи нов платежоспособен длъжник в лицето на застрахователя и второ, вместо граждански отговорното лице обезщетението на вредите, които тепърва ще нарастват, да се поемат от една стабилна финансова институция, каквато представлява застрахователят.
Г/ Новото тълкувателно решение на ВКС ще доведе до увеличаване на застрахователните суми, а с това и на застрахователните премии по доброволните и задължителните застраховки «гражданска отговорност».
Автор:Проф. д-р Поля Голева