І. Вместо увод.
Сключеният в границите на чл. 9 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) договор обвързва страните със силата на закон, съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД и изисква от всяка от тях да изпълнява поетите задължения по начина, указан в чл. 63, ал. 1 ЗЗД – точно и добросъвестно, без да пречи на другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин. Виновното неизпълнение на произтичащите от договора задължения съставлява основание за носене на договорна отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 (ЗЗД), когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. Действително, в първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен (подходящ) срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време (фикс сделки). Когато се касае за безполезност на изпълнението, то трябва да е настъпило в резултат на виновната забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника.
Едностранното изявление за разваляне на договора по чл. 87, ал. 1 ЗЗД трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението.
В разпоредбите на чл. 258 – 269 ЗЗД са уредени правилата относно договора за изработка, който е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Този договор се счита сключен с постигането на съгласие между страните по него и създава задължения и за двете страни: за изпълнителя – да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за възложителя – да приеме изработеното и да го заплати. Приемането на извършена работа обхваща както фактическо действие – разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие – признание, че то съответства на възложеното с договора, което е израз на одобряването му. За приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е релевантно изявлението на възложителя, заедно с реалното предаване на изработеното, че счита същото за съобразено с договора, или извършването на конклудентни действия, придружаващи получаването на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от страна на възложителя за такова пълно одобряване.
Предмет на задължението на изпълнителя е конкретен трудов резултат, който може да бъде постигнат чрез полагане както на физически, така и на интелектуален труд.
Текстът на чл. 262, ал. 2 ЗЗД гласи следното: ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила.
В практиката на ВКС се срещат противоречиви разрешения на следния въпрос: приложимо ли е правилото на чл. 87, ал. 1 ЗЗД в хипотезата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД? По – долу в изложението ще бъдат разгледани две решения на ВКС, първото от които дава отрицателен отговор на така поставения въпрос, а второто – положителен такъв.
ІІ. Решение № 37 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 920/2009 г., IV г.о. на ВКС.
С цитираното решение ВКС е отменил решението на Габровския окръжен съд от 09.03.2009 г. по гр.д. № 32/2009, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 265 ЗЗД. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сключеният в писмена форма договор за изработка може да бъде развален с писмено предупреждение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД и такова не може да се отправи с исковата молба.
Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за възможността договорът за изработка да бъде развален с исковата молба.
По делото е установено, че страните са сключили договор за изработка, съгласно който ответникът е поел задължението до 31.12.2007 г. да построи жилищна сграда по одобрен проект срещу възнаграждение в размер на 15.000 евро, от които при подписването на договора е получил 6.000 евро като задатък и 3.000 евро за материали. Ответникът е изпълнил основите в отклонение от проекта, като е вложил материали и труд за 5.854 лева. При липса на други данни е прието, че: 1) половината от тази сума е за материали, а останалата – за труд; 2) за да стане полезно изпълненото, е необходимо да бъдат вложени материали и труд за още 1.696 лева.
ВКС е приел, че договорът е развален от поръчващия с исковата молба, тъй като към 09.06.2008 г. е явно, че работата не е изпълнена в срок, а изпълнената част е некачествена. Изложени са съображения, че даденото от ищеца по разваления договор подлежи на връщане, но на връщане подлежи и даденото от ответника, доколкото то е полезно за ищеца, поради което дължимата от ответника сума 6.000 евро = 11,735 лева следва да се прихване с разликата между вложения от ответника труд (без материалите, което са заплатени отделно от ищеца) 2.927 лева и разходите за поправяне на изпълненото 1.696 лева (които ищецът трябва да вложи допълнително като материали и труд) или сумата 1.231 лева.
По повдигнатия правен въпрос ВКС е приел следното:
1) правилата на чл. 87 ЗЗД са приложими, когато в особената част на ЗЗД не са уредени особени правила за различните договори и когато страните не са уговорили друг начин за развалянето;
2) по общо правило двустранният договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря с едностранно изявление от кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок;
3) с исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок.
4) законодателят урежда особени правила за развалянето на някои договори. Такъв е договорът за продажба на движима вещ, който съгласно чл. 201 ЗЗД може да бъде развален от продавача без предизвестие, когато не бъде извършено дължимото едновременно с предаването плащане или не бъде извършено дължимото преди плащането на цената приемане на вещта. Също такъв е и договорът за изработка, който съгласно чл. 262, ал. 2 ЗЗД може да бъде развален без предизвестие от поръчващия, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни работата в срок, или по уговорения, или по надлежен начин. Договорът за изработка може да бъде развален с исковата молба, както с нея може да бъдат развалени всички двустранни договори, макар за развалянето им да е необходимо изтичането на подходящ срок за изпълнение.
5) в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че е необходимо спазването на общите правила на чл. 87 ЗЗД при развалянето на договор за изработка,
когато изпълнителят не е изпълнил работата нито в срок, нито по надлежния начин, както и че съществува двустранен договор, който не може да бъде развален с исковата молба.
ІІІ. Решение № 13 от 07.03.2012 г. по т.д. № 15/2010 г., II т.о. на ВКС.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. Г. срещу решение № 1590 от 13.10.2009 г. по гр.д.№ 1681/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 856 от 03.04.2009 г. по гр.д.№ 2641/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което е уважен предявения от касатора срещу С. Н. Т. в качеството му на ЕТ с фирма “Х.-3-С. Т.” с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 4 000 лв. и вместо е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск.
С обжалваното решение въззивният съд приел от фактическа страна, че на 04.02.2008 г. между страните по спора е сключен договор, по който ищецът възложил на едноличния търговец да изгради в груб строеж (всички СМР без довършителните) на обект „Триетажна жилищна сграда”, като авансово му изплатил сумата 9 000 лв. С нотариална покана, връчена на ответника на 26.05.2008 г. ищецът посочил, че тъй като не е уведомен за причините за прекъсване на работа на обекта в периодите от 13.03. до 10.04.2008 г. и от 23.04.2008 г. до датата на изпращането й, заявил, че разваля договора и го кани в 7-дневен срок да му възстанови сумата от 5 000 лв. По реда на чл. 207 и 208 ГПК по ч.гр.д.№ 8285/2008 г. на ПРС е допуснато обезпечение на доказателствата за извършените от ищеца СМР на процесния обект, стойността на които според заключението на съдебно- техническата експертиза възлиза на 5 386 лв.
За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявения кондикционен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД въззивният съд приел отсъствието на предпоставките на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като на първо място се позовал на обстоятелството, че в нотариалната покана ищецът не е дал на ответника подходящ срок за изпълнение с отправяне на предупреждение, че при изтичането му без да е осъществено изпълнение, договорът ще се счита за развален. Изложени са съображения, че исковата молба в случая не може да играе ролята на подобно искане, тъй като спазването на процедурата е условие за настъпване на ефекта на развалянето. Това обусловило извода му, че не е настъпило прекратителното действие на изявлението на кредитора за разваляне на договора, поради което той няма право да претендира връщане на даденото по този договор при условията на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Извън посочените правни аргументи съдът приел за недоказана претенцията и по размер, тъй като при посещението си на обекта през м.август на 2008 г. вещото лице, назначено в производството по чл. 207 ГПК констатирало, че строителството в месеците юни, юли и август е продължило от възложителя, като стойността на вложения през посочените месеци труд била включена в общата стойност на извършените от началото на строителството СМР, което не позволявало да се разграничи какъв е обемът на фактически извършената от ответника работа. В заключение е направен извод, че ищецът е неизправна страна по договора, тъй като при отправяне на едностранното предизвестие по чл. 87, ал. 1 ЗЗД не е дал срок на изпълнителя и следователно не е настъпил ефекта на развалянето, поради което е и отречено правото му да иска реституиране на даденото по него.
С определение № 572 от 30.08.2010 г. обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за развалянето на договора за изработка по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД без даден подходящ срок за изпълнение, включително в хипотезата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД в хипотезата на преустановена от изпълнителя строителна дейност, който поставя и въпроса за съотношението между нормата на чл. 262, ал. 2 и чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
ВКС е достигнал до следните правни изводи:
1) правилно е становището на въззивния съд, че съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален;
2) липсва основание да се приеме, че това правило не важи и в хипотезата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД, доколкото посочената разпоредба урежда правото на възложителя да развали договора ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин. Следователно разпоредбата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД препраща към чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а не се намира в съотношение на специална към обща норма.
ІV. Вместо заключение.
Следва да бъде покрепена тезата, че правилото на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е приложимо и в хипотезата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД, по следните съображения:
1. след като в разпоредбата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД е посочено, че „…поръчващият може да развали договора…“, без да е регламентиран специален способ и ред, по който да стане това, в отклонение от общите правила, то следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД препраща към чл. 87, ал. 1 ЗЗД, т.е. общия ред за разваляне на двустранните договори;
2. разпоредбите на чл. 262, ал. 2 ЗЗД и чл. 87, ал. 1 ЗЗД не се намират в съотношение на специална към обща норма, с оглед на което липсва основание да се приеме, че правилото на чл. 87, ал. 1 ЗЗД не се прилага в хипотезата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД.
Автор: Кристиян Трендафилов
Подобни статии
ПРЕГЛЕД НА ДВЕ ПРОТИВОРЕЧИВИ РЕШЕНИЯ НА ВКС. НЯКОИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО ТЪЛКУВАТЕЛНО ДЕЛО № 3/2016 г. НА ОСГК НА ВКС
Коментар на две противоречиви решения на АССГ
Преглед на съдебната практика по приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД
ПРЕГЛЕД НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ И ПРАКТИКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПО ОСПОРВАНЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ, ПОСТАНОВЕНИ ПО АДМИНИСТРАТИВНОПРАВНИ КАЗУСИ
ПРЕГЛЕД НА ЧАСТ ОТ СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА НА ВКС И ВАС, КАСАЕЩА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ
