ОБЖАЛВАНЕ НА ОТКАЗА НА СЪДИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА

Продължение на темата

При постановяване на отказ от съдията по вписванията обжалване на определението може да се извърши само по съдебен ред. Това поставя три въпроса.

Кои лица могат да обжалват отказа? По какъв ред се извършва обжалването? Какъв е ефектът на обжалването спрямо действието на вписването?

Отказът на съдията по вписванията може да се обжалва от молителя в производството по вписване. Това е правоимащото лице по акта, чието вписване се иска.

В съдебната практика на ВКС се приема, че в никакъв случай основанията за отказ от вписване не могат да послужат за основание да бъде отказано вписване на акт по разпореждане на съда – така т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС. Тук обаче трябва да се добави – доколкото съдът има законово правомощие да иска вписване на акт. Ако съдът разполага с такова правомощие, съдията по вписвания не може да упражнява контрол върху него.

Вж. също опр. 516 от 01.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3668/2014 г., III г. о. на ВКС. В съдебния акт се подчертава, че съдията по вписванията не може да упражнява контрол относно съдържанието на исковата молба, когато нейното вписване е разпоредено от съда. Това обаче не означава, че когато ищецът поиска вписване, се прилага същото правило. Напротив, спрямо това искане съдията по вписванията има правомощията да упражнява контрол.

Съдията по вписванията може да постанови отказ при искане от нотариуса или съдебния изпълнител. Тези лица, макар и упражняващи делегирани им от държавата властнически функции, нямат статуса на съдилищата. В този случай в практиката на ВКС се приема, че процесуално легитимирани да обжалват отказа са лицата, в чиято полза е поискано вписването или органите, които действат в техен интерес. Това могат да бъдат и нотариусът или съдебният изпълнител, които са поискали вписването. Това решение е изрично прието по отношение на съдебните изпълнители относно възбраните – вж. т. 8 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС. Аргумент за това е, че те са заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 ГПК, тъй като действат от свое име и в полза на взискателя. Същото решение се приема и по отношение на нотариусите, когато те са задължени по закон да действат в полза на правоимащото лице по подлежащия на вписване нотариален акт – чл. 25, ал. 5 ЗННД. И в двата случая съобщението за отказ от вписване се връчва на нотариуса или съдебния изпълнител.

Тук трябва да се посочи, че не е задължително отказът на съдията по вписванията да е мотивиран. Поради това липсата на мотиви не е основание за нищожност на определнието, с което е извършен отказ – вж. опр. № 194 от 10.05.2010 г. по ч. гр. д. № 95/2010 г., II г. о. на ВКС.

В практиката на ВКС се приема, че процесуално легитимиран да обжалва отказ на съдията по вписванията е и синдикът в производството по несъстоятелност, тъй като е страна по договора за продажбата на недвижим имот от масата по несъстоятелност, когато е извършена с разрешение на съда по реда на чл. 718 ТЗ.[1] Качеството на страна по договора като продавач следва изрично от чл. 718, ал. 5 ТЗ, поради което това решение трябва да бъде подкрепено като правилно.

При постановен отказ от вписване определението на съдията по вписванията има дилаторен (отлагателен) ефект върху действието на вписването. Той прегражда пътя за възникване на предвидените правни последици. Този ефект може да бъде преодолян чрез обжалване на отказа по реда на чл. 577 във вр. с. чл. 274 и сл. ГПК. Жалбата трябва да бъде подадена в едноседмичен преклузивен срок от датата на получаване на отказа от лицето, което е активно процесуално легитимирано да го обжалва. Когато жалбата е изпратена по пощата, спазването на срока може да се докаже от молителя чрез разписка от пощенската станция, където е подадена жалбата, фискален бон и обратна разписка – вж. опр. № 169 от 28.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1644/2016 г., III г. о. на ВКС, както и посочената в него съдебна практика: опр. № 947 от 28.11.2011 г. по ч. търг. д. № 610/2010 г., II т. о. на ВКС; опр. № 279 от 12.04.2012 г. по ч. търг. д. № 272/2011 г., II т. о. на ВКС; опр. № 403 от 28.05.2012 г. по ч. търг. д. № 330/2012 г., II т. о. на ВКС.

Жалбата се подава чрез съответната служба по вписване, в която съдията по вписване е постановил отказа – вж. опр. № 26 от 09.01.2014 г. по ч. гр. д. № 6754/2013 г., III г. о. на ВКС. Целта е да бъде комплектована преписката, съдържаща отказа, частната жалба срещу отказа, платежният документ за държавната такса по сметка на компетентния окръжен съд и другите прилежащи документи. Съдията по вписванията трябва да извърши преценка за редовност на жалбата, като при констатирана нередовност трябва да съобщи на жалбоподателя, че разполага с едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите – арг. от чл. 275, ал. 2 във вр. с 262, ал. 1 ГПК.

За съдията по вписванията не съществува задължение за изготвяне на мотиви относно отказа, които да се предоставят на съда. Такова задължение липсва както в уредбата на ПВ, така и в ЗКИР и Наредба № 2/2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър. Струва ми се обаче, че този законов подход може да се преосмисли за вбъдеще. Целта на изготвяне на мотиви е даване на възможност на съда да се запознае със съображенията на съдията по вписванията и по този начин да бъде улеснена неговата работа при решаване на делото.[2] Поради това предлагам de lege ferenda уредбата в чл. 32а ПВ и чл. 43 Наредба № 2/2005 г. да бъдат допълнени с разпоредба, която да вменява подобно задължение на съдията по вписванията. Към това изискване може да се предвиди и кратък инструктивен срок, в който съдията по вписванията трябва да изпълни това задължение и да администрира преписката към съда.

Ако жалбата е редовна, тогава тя се изпраща на компетентния окръжен съд, който я разглежда по реда на Глава двадесет и първа от ГПК „Обжалване на определенията”. Производството е контролно-отменително и има за цел да провери заоконосъобразността на определението на съдията по вписванията, с което е постановен отказът. В него участва само лицето, което е подало жалбата. Тоест, то е едностранно.

Контролно-отменителното производство може да завърши или с отмяна на отказа на съдията по вписванията, при което съдът задължава съответния съдия по вписванията да извърши исканото вписване, или с потвърждаване на отказа.

Ако отказът бъде отменен, тогава се счита, че действието на вписването е възникнало от датата на записване за акта във входящия регистър в съответната служба по вписванията – арг. от чл. 577, ал. 3 ГПК.[3] Това решение ще се прилага аналогично и спрямо вписване на молбата във входящия регистър, когато вписването се извършва в имотния регистър – арг. от чл. 43, ал. 3 Наредба № 2/2005 г.

Ако отказът на съдията по вписвания не бъде обжалван в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК или бъде потвърден от въззивния или касационния съд[4] с влязъл в сила съдебен акт, тогава дилаторният ефект на определението прераства в перемпторен (пресекателен) ефект и създава непреодолима възможност за възникване на действието на вписването – вж. опр. 941 от 16.12.2014 г. по ч. гр. д. № 5789/2014, IV г. о. на ВКС. В съдебния акт е разгледан случай, в който молителят е поискал връщане на подлежащия на вписване акт след постановяването на отказ от съдията по вписванията. ВКС е направил извод, че по този начин той е изгубил правен интерес от обжалването. Констатирал е, че подлежащият на вписване акт е върнат на молителя, поради което, дори отказът на съдията по вписванията да бъде отменен, няма как същият да бъде вписан.

Трябва да се посочи, че при наличието на влязло в сила определение на съдията по вписванията, с което е постановен отказ от вписване, за молителя не е налице забрана за подаване на нова молба с искане за вписване на същия акт, в който са отстранени съществуващите преди това недостатъци. Молителят разполага с тази възможност, тъй като определението на съдията по вписванията не се ползва със сила на пресъдено нещо. В този случай обаче молителят няма да може да се ползва от по-ранното вписване във входящия регистър, а от датата на новото записване на акта, респ. молбата при вписванията в имотния регистър, във входящия регистър. Той няма да може да се ползва и от вече заплатената държавна такса по сметката на Агенция по вписванията, а ще трябва да заплати нова.

Автор: докт. Ивайло Василев

Редовен докторант в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Вж. Григоров, Гр. Несъстоятелност. С.: Сиби, 2017, с. 383, както и опр. 681 от 22.10.2015 г. по гр. д. 4365/2015 г., IV г. о. на ВКС.

[2] Срв. задължението на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 ГПК.

[3] Вж. Стоянов, В. Измененията в Правилника за вписванията. – Собственост и право, 2005, № 11, 7-13.

[4] Отказът на въззивния съд да отмени определението на съдията по вписванията подлежи на касационен контрол при наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК – арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК.