Динамичното развитие на обществено–икономическите отношения в България през последните 25 години предпостави необходимостта от преустройство и в правната система, реализирано чрез многобройни и непрекъснато извършвани промени в нормативната им регулация – промени и в законите и подзаконовите нормативни актове, и в правоприлагането (съдебната практика) чрез отричането на едни утвърдени вече практически постановки като остарели, и чрез въвеждането и установяването на нови такива.
В някои случаи обаче, в разрез с основния принцип и целта на правораздаването като дейност – справедливостта, наблюдаваме в съдебната практика установяване на нови, необосновани както от рационално – практическа, така и от нормативна гледна точка практики и “принципи” на съдебната система, противоречащи не само на неотменени изрично постановки, но и на икономическата логика на съвременните обществено–политически отношения.
Чрез системното провеждане на подобни практики de facto дейността на съдилищата в България тихичко, “по терлици” се изважда от конституционния контекст на държавен ангажимент по охрана и защита правата на гражданите, като се поставя в подчиненост на икономическите интереси на самата съдебна система, и се инсталира в коловоза на обикновена “търговия”, на дейност, насочена към извличане на печалба както за самата правосъдна система под предлог “самоиздръжка”, така и в полза на външни, странични за нея субекти – държавната фискална система, банки и др. различни търговски субекти; и в този аспект правосъдието и правораздаването – се изпразват от съдържание, разминавайки се със статута на “демократична ценност”, като от конституционно задължение на държавата, достъпно всекиму, се свежда просто до статут на “услуга” с често – съвсем не ниска цена, до “лукс за богати”.
Като следствие – актуално днес се поставят практически проблеми, чието разрешаване се надяваме да бъде дадено от ВКС безпристрастно и в съответствие с правната доктрина, по възможност – чрез изрично тълкувателно решение по повод вече висящ съдебен процес, иницииран чрез касационно обжалване на акт по конкретен спор, касаещ съдебните разноски.
Доколко обаче ще дочакаме, предвид свободата на ВКС да “избира” удобни казуси?
И – доколко “безпристрастно–принципно” ще реагира правосъдната система, предвид решаване от орган на самата система на “фундаментално” касаещ я проблем?
Предстои да разберем, когато получим отговор на следните въпроси:
I. Предвид характера на производството при процесуално конфигурирани в евентуалност на правните основания искове срещу единствен ответник, в което събирането и проверката на доказателствата, както и всички процесуални действия и по главния и по евентуалния иск се осъществяват в едно производство и без последователност или разграничение във времето и преди крайния съдебен акт, еквивалентно и от двете страни в процеса (и ищеца, и единствения ответник) – кой е определящият фактор при присъждане на разноските при съдебна защита на едно право, един правен интерес срещу един ответник чрез множество предявени субективно и обективно съединени искове с различни, но в евентуална подчиненост правни основания:
– Защитеното право/правен интерес, чиято съдебна закрила е потърсена;
или
– Ползваните в процеса способи за защита чрез предявяване в евентуалност на правните основания на множество искове относно едно и също право и един правен интерес;
II. По каква методология, и в какво съотношение на уважена към неуважен част от исковата претенция, определяно по какви обективни и законови норми, критерии, фактори и компоненти се извършва разпределението и присъждането на съдебни разноски?
- Субективни или обективнo–нормативни са съдебните критерии и действия по определяне на съотношение защитена/незащитена част от претенцията ?
- Как–по какви критерии, на какво основание–норматив за параметри, и с какви методи, се извършва разпределение на разноските при частично уважаване на оценяем; на неоценяем иск; както и на комбинация от двете (напр.частично уважен неоценяем, предпоставящ в цялост или отчасти уважаването на оценяем иск)?
- Как се дефинират от данъчна гледна точка, и заплащат ли се фискове на държавата, и ако да – какви и от кого, върху суми, останали в разпореждане на съдилищата следствие непропорционалното им пресъждане при частично уважаване/отхвърляне на искова претенция (например – при уважен в 80% иск, по който съдът пресъжда в полза на ищеца 30% от ищцовите, а на ответника – 60% от ответниковите разноски по защитената от него отхвърлена 20% част от исковата претенция).
ІІІ. Per argumentum a contrario мотивите в съществуващата съдебна практика•за раз-пределение на разноски по дела с предявени евентуални искове срещу РАЗЛИЧНИ евентуални ответници относно извършени разноски и действия по необходима ПРЕДИ постановяване на съдебния акт защита по ВСИЧКИ прeдявени искове за ответниците, но и предвид валидността на същото И ЗА ИЩЕЦА, и липсата на проведена изрична задължителна практика на върховните съдилища по случаите на евентуални искове срещу един и същ ответник, възникват въпросите:
- Приложим ли е принципът на чл.72 ГПК по определяне, дължимост и заплащане на ДТ за искове в евентуална подчиненост, и мотивите и логиката на законодателя, обективирани в този текст, към дължимостта и окончателното разпределяне и присъждане на съдебни разноски от съда спрямо останалите, извън държавната такса разноски, при един ответник по всички евентуални искове, или не?
- ако не – на какво основание и с какви аргументи;
- ако да – в каква процесуална конфигурация на искове и страни е приложим;
- Как, на какъв принцип и в какво съотношение следва да бъдат разпределяни и присъждани съдебни разноски в случаите на предявени субективно и обективно съединени искове с различни, но в евентуална подчиненост правни основания, основани на ЕДНО ПРАВО, ЕДИН ПРАВЕН ИНТЕРЕС срещу ЕДИН И СЪЩ ответник (а не евентуални искове срещу различни евентуални ответници)?
- При предявени субективно и обективно съединени искове в евентуална подчиненост на правните основания СРЕЩУ ЕДИН И СЪЩ ответник , и при уважаване на главния иск:
а) Задължен ли е съдът да постановява изричен отхвърлителен диспозитив по евентуалните, неразглеждани искове?
б) Задължен ли е в тези случаи съдът да присъжда разноски по неразгледаните евентуални искове в полза на загубилия делото още по главния иск ЕДИНСТВЕН ответник?
в) При позитивен отговор на б.”б” – задължен ли е съдът, и в какво съотношение, да присъжда разноски по защитаваните в хода на процеса, но неразгледани евентуални искове И в полза на спечелилия по главния иск ищец?
г) В случая на б.”в” следва ли (с оглед аргументацията и мотивирането по пресъждане на разноските) съдът имплицитно, да се произнася по евентуалната основателност на неразгледания евентуален иск? Ако да– това произнасяне следва ли да се ползва със СПН или не, след като искът de facto не е разглеждан, и липсва диспозитив с обявена съдебна санкция по този иск?
ІV. Съставляват ли съдебни разноски сумите, заплатени по реализиране на защита на права пред съд, представляващи (по законова норма или по силата на договор, несъставляващ предмет на делото, и чиито условия съдът не е компетентен и не е сезиран да ревизира в същия процес) “акцесорни”, неизбежни и задължителни за страната съпътстващи разходи (по плащане на съдебните такси, депозити, хонорари, по съдебна кореспонденция и прочие) – напр. разходи за такси банков превод, заплащане на дължими данъци, различни такси и фискове и/или цени за доставка на кореспонденция по поща или с куриер, др. “производни на съдебните” разходи?
- На какъв принцип и в какво съотношение – идентичен или не (с този по разпределението на същинските съдебни разноски в съответствие с уважената част от исковата претенция) съобразно чл.78(1–4) ГПК подлежат на разпределение и присъждане от съда на такива “акцесорни” разходи, “съпътстващи” същинските съдебни разноски?
- Подлежат ли на възстановяване в патримониума на страната и лихвите по извършените по сметка на съд по силата на закона или разпореждане на съда съдебни депозити и гаранции при настъпване на законови условия и предпоставки за освобождаването и възстановяването им? Ако не – от гледна точка на данъчното законодателство как се дефинират приходите на съдилищата от тези лихви, и подлежат ли на данъчно облагане?
ІV. Как следва да се възложат разноските по неразгледани от съда искове (поради уважаване на главните) при съдебна защита на едно право, един правен интерес чрез множество предявени субективно и обективно съединени искове с различни, но в евентуална подчиненост правни основания, срещу единствен ответник, предизвикал с извънпроцесуалното си поведение съдебния процес, по който е постановено негативно за него решение?
Съгласно общият процесуален принцип за възлагане разноските по делата, установен в чл.78 ГПК, същите се понасят от страната, която с незаконосъобразното си поведение, е станала причина за завеждане на делото, като съобразно ал.2 и 3 от същия текст ответникът има право да му бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от иска (т.е.– при разгледан и решен със СПН иск!), ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
Съгласно константната съдебна практика•в изпълнение на тези законови разпоредби, “правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор, т.е. от извънпроцесуалното му поведение “, което е поводът за завеждането на делото; Ergo: ако ответникът е станал причина за предявяване на процеса, отговорен за разходите по делото е именно той, макар производството да е прекратено поради частично оттегляне или отказ от иск от ищеца, или поради неразглеждане на един от предявените искове при уважаване на предпоставящ го такъв, тъй като при негативен за него изход по един от исковете, защитаващи един и същ материалноправен интерес – не може да се говори за неоснователно завеждане на исковия процес, и невиновно поведение на ответника.
ВКС възпроизвежда вариантно разрешаването на въпроса за присъждане на разноски по предявени в евентуалност неразгледани от съда искове, но винаги изхождайки константно от принципа за съотношението на извънсъдебното поведение на страните към правния интерес от съдебна защита на права (т.е. като причина за провеждания съдебен процес): •“В тази хипотеза той(ответникът) следва да понесе разноските, които е направил, макар делото да е прекратено, защото е дал повод същото да се заведе. В случая следва по аналогия да намери приложение разпоредбата на чл.78, ал.9, изречение второ ГПК, а не тази на чл.78, ал.4”.
Не така обаче стои проблемът в останалите съдилища в България.
С оглед на финансовата тежест, предвидена от законодателя при воденето на съдебни процеси, необсъждани, но противоречиво разрешавани, и съответно – подлежащи на дебат и от професионалната, и академичната общност остават въведените с настоящето изложение въпроси по една от конфигурациите на множество евентуални искове, и най–вече – общо формулираният проблем:
При разпределение и присъждане на разноски по чл.78 ГПК по предявени, но неразгледани от съда искове, предявени в условията на субективно и обективно съединяване за защита на едно право, един правен интерес, с различни, но в евентуална подчиненост правни основания срещу един ответник, предизвикал с виновното си извънпроцесуално поведение съдебния процес, по който е постановено негативно за него решение по главния, или един от евентуалните искове:
приложим ли е аналогично, и per argumentum a fortiori отказ и/или оттегляне на иск установеният в константната съдебна практика принцип за определящо значение на вината и извънпроцесуалното поведение на ответника за предизвикване на съдебния процес, съгласно който тежестта за разноските по неразгледаните искове лежи върху ответника .
******************
Доколкото по отношение на гореописаната процесуална конфигурация на искова претенция е налице празнота в правото, обективирана и в действащата съдебна практика, и тъй като при практическото неправилно приложение на процесуалноправните норми, регулиращи разпределението на тежестта за разноски в тези случаи се създава некоректна, незаконосъобразна и неправилна съдебна практика, увреждаща спечелила делото страна, влизаща в ярка колизия с целта на правораздаването и принципа за реституция на причинени от неправомерно поведение щети, която практика безспорно е от значение и влияе върху точното прилагане на закона и развитието на правото, се налага тълкуване на закона относно така поставените въпроси от академичната общност и от ВКС с оглед изясняването и унифицирането й.
автор: Валентина Иванова, адвокат
Подобни статии
Особености на частните производства по ГПК
За поредността на удовлетворяване на разноските по осъдителен иск, заповедно производство и издаване на изпълнителен лист в т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
Противоконституционност на касационното производство по ГПК
НАСЛЕДЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПОРЪЧИТЕЛ В ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ГПК
Последици от прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.3 ГПК, спрямо присъединените взискатели
