ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ. ФОНД ЗА НЕЗАСТРАХОВАНИ МПС

I. Автомобилният транспорт, независимо дали се извършва от търговци – професионалисти или от граждани за задоволяване на лични нужди, е дейност, която носи особено висок риск от настъпване на произшествия, които неизбежно нанасят вреди. По данни на Националния статистически институт през 2015 г. в област София (столица) са регистрирани 16 454 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с наличие на материални щети и пострадали. През годината са настъпили 1058 броя тежки произшествията, при които леко ранени са 854 души, тежко ранени са 444, а 63 души са намерили смъртта си вследствие на ПТП[1].

Вредите, причинени от ПТП, често са в много големи размери и пострадалите не могат да бъдат обезщетени от делинквента. Поради това застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ (ЗГО) е една от задължителните застраховки у нас. В теорията и практиката се акцентира върху значението и функциите ѝ. В правната теория се обсъждат 4 функции на ЗГО – обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция[2]. Основна роля имат обезщетителната и обезпечителната функция, които се изразяват в това, че спрямо увреденото лице отговаря както делинквентът, така и застрахователят, който по правило е платежоспособен и може да посрещне големи по своя размер задължения. Предназначението на ЗГО на автомобилистите е да се осигури обезщетение в полза на трети за застрахователното правоотношение лица, претърпели вреди от виновното поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована. В това се изразява и нейната социална функция, така Решение № 161/13.11.2012 Г. по т. д. № 607/2011 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС.

Макар че застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е задължителна, не всички водачи на МПС сключват такава застраховка. Не са рядкост случаите, в които настъпва пътнотранспортно произшествие вследствие виновното поведение на водач, чиято гражданска отговорност не е застрахована. За да се избегнат случаите, в които за поправяне на вредите се разчита само на платежоспособността на делинквента, в КЗ е възприет модела на фондовата структура за обезщетяване на вредите – Гаранционен фонд по КЗ (ГФ).

Тази структура на покриване на вредите се характеризира със създаването на специален фонд, в който се правят вноски от определени в закона субекти. Средствата от фонда се разходват за специално определени случаи. Академик Чудомир Големинов вижда полза от фондовата структура в областта на защитата на околната среда[3]. Според автора, вредите, възникващи от замърсяване на околната среда са много големи по размер и съществува опасност да се разстрои стопанската дейност на предприятието, което има задължение за обезщетяване на причинените вреди. В международен план подобен фонд функционира на основата на Международната конвенция за гражданската отговорност за щети при замърсяване с нефт[4]

II. Гаранционен фонд по КЗ е юридическо лице със седалище София. Уредбата му се намира в част пета, дял трети от КЗ – чл. 518 до чл. 575 от КЗ. Гаранционният фонд е създаден през 1997 със Закона за Застраховането, уредба на фонда се съдържа и в КЗ от 2005 (отм.), а с новия КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., уредбата на фонда беше доразвита. В правото на ЕС регламентация на такъв фонд се съдържа още в Директива 84/5 ЕИО.

Управлението на Гаранционния фонд се осъществява от неговите органи – Съвет на Гаранционния фонд, Управителен съвет и двама изпълнителни директори.

Съветът на Гаранционен фонд се състои от всички застрахователи, които са задължени да правят вноски към него. Компетентността на Съвета е определена от законодателя в чл. 535 от КЗ. Разпоредбата съдържа изброяване на правомощията на Съвета, без това изброяване да е изчерпателно – арг. от чл. 535, т. 13.

Решенията на Съвета се приемат с абсолютно мнозинство, като всеки застраховател има право на един глас . Членовете на Управителния съвет участват в заседанията на Съвета без право на глас, освен ако не представляват застраховател. Правилото е, че решенията влизат в сила веднага, освен ако със самото решение не е отложено действието му.

Управителният съвет на Гаранционен фонд се състои от 7 членове, избрани от съвета на Гаранционен фонд. Мандатът на управителния съвет е 4 години, без да има ограничения при преизбиране на членовете. Правомощията на управителния съвет са изброени в КЗ, без изброяването да е изчерпателно.

Изпълнителните директори се избират от съвета на Гаранционен фонд. Те представляват Гаранционен фонд и осъществяват текущото му ръководство. Що се касае до представителство пред трети лица, възприето е, че изпълнителните директори действат заедно. Изключение от този принцип е уредено в чл. 553, ал. 2. Когато Гаранционен фонд е синдик в производство по несъстоятелност на застраховател или презастраховател. В този случай Гаранционният фонд се представлява единствено от изпълнителния директор, определен от съвета на Гаранционен фонд.

Уредбата на управлението на Гаранционния фонд прилича на уредбата на управлението на Акционерното дружество по ТЗ при едностепенна система на управление.

III. Специално внимание заслужава информационният център към Гаранционен фонд. Гаранционният фонд изгражда и поддържа информационен регистър, в който води електронни регистри на застрахователните полици по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за сертификатите „Зелена карта”, за договорите за гранична застраховка, за договорите за задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз и т.н. – виж чл. 571, ал. от КЗ. Данните от записите в информационния регистър относно застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите или Злополука на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номера на рама на МПС се считат за верни до доказване на противното.

Значението на информационния регистър е голямо, тъй като правоимащите лица- напр. пострадали при ПТП, са трети лица по застрахователното правоотношение, страни по което са застрахования – делинквент и застрахователя. Въпреки че пострадалите лица имат право на вземане и на основание чл. 226 от КЗ (отм.), респ. чл. 432 от КЗ могат да предявят иск директно срещу застрахователя по ЗГО, доказателствената тежест в процеса относно фактическия състав, пораждащ вземането пада върху тях. Ищецът по такъв иск трябва да докаже не само фактическия състав на непозволеното увреждане и размера на причинените вреди, но и застрахователното правоотношение между делинквента и ответника – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Проблемът идва оттам, че тази застраховка у нас традиционно се сключва при разсрочено плащане на вноските по застрахователната премия, а неплащането в срок на вноска от премията дава право на застрахователя да прекрати договора. Въпреки че в закона е използвана думата прекрати, по същество това представлява разваляне на договор.

Пострадалите лица, за да обезпечат успешния изход на процеса, трябва да набавят доказателства за валидността на застрахователното правоотношение. Такива доказателства могат да се набавят чрез справка именно в информационния регистър към ГФ, тъй като в чл. 573 от КЗ е установено задължение за застрахователите да предоставят информация на ГФ за целите на информационния регистър, а част от тази информация е именно относно сключените застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите”, респ. за предсрочно прекратяване на същите при неплащане в срок на разсрочена вноска от застрахователната премия – чл. 490, ал. 2 от КЗ.

Проблем възниква, когато един договор е прекратен, но в информационния регистър към Гаранционен фонд не е предоставена информация за това. Увреденото лице, извършвайки справката, установява, че гражданската отговорност на делинквента е застрахована и предявява иск срещу застрахователя. В хода на процеса обаче се установява, че към момента на непозволеното увреждане застрахователният договор е бил прекратен, но не е изпратена информация за това до информационния регистър към Гаранционен фонд. Не са рядкост такива случаи и за това в практиката се постави въпроса какво е значението на задължението на застрахователя да предостави информация на ГФ за прекратените застрахователни договори и част ли е това задължение от фактическия състав по прекратяване на договора при неплащане на вноска от премията. Поддържаха се две становища. Според част от съставите на ТК на ВКС, изпращането на уведомление до ГФ е елемент от фактическия състав по прекратяване на застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на основание неплащане на вноска по разсрочена премия. Други състави приемаха, че задължението на застрахователя да уведоми ГФ е административноправно и не е елемент от прекратяването на застрахователния договор.

Въпросът беше разгледан от общото събрание на съдиите на ТК на ВКС в ТР по тълк. дело №1/2014г. , постановено на 23.12.2015г.[5] В него върховните съдии, единодушно приеха за правилно второто мнение, като обаче отдадоха необходимото значение на неизпълнение на задължението на застрахователя:

„Договорът за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260, ал.2, във вр. с чл.202, ал.2 КЗ(отм.), независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл.294, ал.1 КЗ да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, но застрахователят не може да се освободи от отговорност*(спрямо увреденото лице – бел. моя Д.З.) при неизпълнение на това задължение”.

Аргументите на ВКС са подробно изложени в мотивите към т.3 от горепосоченото ТР. Това разрешение следва да се приветства.

Противоправното поведение на застрахователя, изразяващо се в неизпълнение на задължението за подаване на информация до Гаранционен фонд за предсрочно прекратените застрахователни договори по „ЗГО” на автомобилистите, резултира в грешна информация в информационния регистър, където пострадалите лица проверяват валидността на застраховката. Именно поради противоправното поведение на застрахователя, ищецът ще предяви неоснователен иск. Това утежнява положението на ищеца-пострадал, тъй като той ще бъде осъден да плати разноските по делото, т.е. това би донесло ползи на застрахователя, които ползи се явяват последица от собственото му противоправно поведение. Ако застрахователят беше изпълнил задължението си за подаване на информация към Гаранционен фонд, то ищецът нямаше да предяви неоснователен иск. Това е и причината в практиката прекият иск срещу застрахователя да се съединява при условията на евентуалност с иск срещу Гаранционен фонд или срещу делинквента. Смятам, че това също може да се изтъкне като аргумент в полза на решението.

IV. За пръв път с Кодекса за Застраховането от 2016 г. бяха уредени на законово ниво функциите на Гаранционен фонд.

Гаранционният фонд:

извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, когато виновният водач на моторно превозно средство няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците;
гарантира вземанията на увредените лица за отговорността, свързана с моторни превозни средства, които обичайно се намират в Република България, при условията и по реда на КЗ при несъстоятелност на застрахователи, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и/или задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, които застрахователи са със седалище в Република България или са от трета държава чрез клон, регистриран в Република България;
гарантира вземанията по застраховките по раздел I от приложение № 1 при несъстоятелност на застрахователи със седалище в Република България или от трета държава чрез клон, регистриран в Република България;
създава и поддържа Информационен център, който предоставя информация на увредените лица във връзка със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците;
изпълнява предвидените в КЗ функции във връзка с несъстоятелност на застраховател;
създава и поддържа електронна информационна система за оценка, управление и контрол на риска, в това число за издаване на застрахователни полици по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците.

За изпълнение на функциите, визирани в т. 1 до 3 се създават два фонда, които Гаранционен фонд управлява като обособени сметки: Фонд за гарантиране на вземанията на увредените лица от незастраховани и неидентифицирани моторни превозни средства, наричан за краткост „Фонд за незастраховани МПС“ и Фонд за гарантиране на вземанията при несъстоятелност на застраховател по чл. 519, т.2 и 3 от КЗ, наричан по-нататък „Обезпечителен фонд“.

Основанията за плащане от „Фонда за незастраховани МПС”, както и особеностите при предявяване на вземанията срещу фонда ще разгледам накратко.

Фондът за незастраховани МПС набира средства от посочените в закона източници, основните, сред които са: задължителните вноски на застрахователите, допълнителни вноски на застрахователите, глоби – в т.ч. глоби за несключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, приходи от инвестирани средства на фонда, както и приходи от регресни искове на фонда.

Основанията за плащане от Фонда за незастраховани МПС могат да бъдат класифицирани в две групи, в зависимост от това дали лицето, което е причинило вредите, е известно на увредения:

Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от фонда за незастраховани МПС обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смърт или телесни увреждания, настъпили на територията на Република България, причинени от водач на МПС, който е напуснал местопроизшествието и чиято самоличност не е установена. Относно задължението на ГФ за плащане на обезщетение за имуществени вреди има два момента. Кодекса борави с понятията „имуществени вреди” и „вреди върху чуждо имущество”. Двете понятия не са тъждествени като понятието имуществени вреди е по-широко. С понятието „вреди върху чуждо имущество” се означават само тези имуществени вреди, които се изразяват в намаляване стойността на активите в чуждото имущество. В този случай задължението на Гаранционен фонд за обезщетяване на вреди върху чуждо имущество е ограничено – ГФ заплаща обезщетение за вреди върху чуждо имущество, когато вследствие ПТП са причинени „значителни телесни увреждания“ и това е наложило престой в лечебно заведение или е причинена смърт. Значителни телесни увреждания е понятие, чието определение се съдържа в чл. 28, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд. Това са такива увреждания, които са:

Довели до временна или трайна загуба на съзнанието на пострадалия;
Изразяващи се в нараняване, проникнало в черепната, гръдната или коремната кухина, включително и закрито нараняване, наложило хирургическа интервенция в черепната, гръдната или коремната кухина;
Изразяващи се във фрактура на костите на черепа или на гръбначния стълб, загуба на част от тялото или трайна деформация, включително фрактура на челюст или избиване на зъб;
Изразяващи се в загуба на репродуктивна способност или парализа на тялото или на част от него, или в загуба на говор, или в загуба или намаляване с не по-малко от 25 на сто на зрение или слух за период не по-кратък от 3 месеца;
Изразяващи се във фрактура на крайник, с изключение на фрактури на пръстите и фисура на кости без счупване;
Различни от уврежданията по т. 1 – 5, които са довели до престой в лечебно заведение за болнична помощ, продължил не по-малко от 7 дни.

На следващо място – установена е долна граница от 500,00лв., която се отнася до размера на вредите върху чуждо имущество. За такива вреди под 500,00лв. в горепосочените случаи ГФ не отговаря. Размерът на обезщетението, изплащано от Гаранционен фонд, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. Доколкото не се наблюдава на практика застрахователите да предлагат задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с уговорка за по-голяма застрахователна сума от минималната по КЗ, то в този случай лимитът на отговорността на ГФ практически е равен на лимита на отговорността на застраховател по „ЗГО“

Характерно за втората група от основания, при които ГФ изплаща обезщетение на увредените лица, е, че самоличността на делинквента е известна, но същият няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или макар че такава застраховка е сключена относно МПС, с което са причинени вредите, то относно делинквента не се разпростира застрахователното покритие – аргумент от чл. 557, ал. 1, т.2, б. „г“, във вр. с чл. 493, ал. 2, т. 1, б. „а“ от КЗ. За тази втора група от основания, ГФ покрива имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, както и вреди на чуждо имущество.

С оглед пълнота на изложението преди да пристъпя към разглеждане на отделните основания следва да изясня значението на понятието „територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство“. Законодателят е определил значението на понятието в чл. 482 от КЗ. Това е територията, на която е издаден регистрационният номер на МПС, или застрахователният или друг отличителен знак на МПС, който е аналогичен на регистрационния номер в случаите, в които не се изисква регистрация за определени видове МПС. Когато за МПС не се изисква нито регистрационен, нито застрахователен или друг отличителен знак, територия, на която обичайно се намира МПС, е тази, на която държателят на МПС има постоянно пребиваване. На пръв поглед, стъпаловидно са обхванати всички случаи, така че да не се стига до ситуация, в която да не може да се определи територията, на която обичайно се намира МПС. Това е така, само ако е изпълнено условието да няма установено изискване за регистрация на определени МПС, респ. изискване за застрахователен или друг отличителен знак. Само в тези случаи меродавна ще бъде територията, на която държателят на МПС има постоянно пребиваване. В ал. 2 на чл. 482 от КЗ, законодателят чрез фикция е установил, че за целите на предявяване на претенцията пред Гаранционен фонд или национално застрахователно бюро в случаите, в които моторното превозно средство няма регистрационен номер, както и когато има регистрационен номер, който не съответства или вече не съответства на това моторно превозно средство, и настъпи пътнотранспортно произшествие с негово участие, територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на държавата, където е настъпило пътнотранспортното произшествие.

С оглед това дали територията на която обичайно се намира МПС е част от фактическия състав, пораждащ правото на вземане срещу ГФ могат да се обособят две подгрупи. Първо ще разгледам трите основания, чиито фактически състав включва в себе си този елемент, а последен ще е случаят, в чиито фактически състав този елемент не е включен.

Първият случай от втората група основания е, когато вредоносното събитие настъпи на територията на Република България, респ. на територията на държава членка на ЕС или трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение[6], като МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и за това МПС няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Това е най-честият случай за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд. За ангажиране отговорността на ГФ в тази хипотеза е необходимо да са налице кумулативно следните обстоятелства: 1. ПТП, настъпило на територията на Република България, държава членка, респ. трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение; 2. Делинквентът – водач на МПС, да управлява МПС, което обичайно се намира на територията на Република България; 3. За управляваното от виновния водач МПС да няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”; 4. Причинна връзка между събитието и причинените вреди. Въпреки че последната точка не фигурира в законовия текст, без съмнение е, че, за да се ангажира отговорността на ГФ, трябва вредите, чието репариране се претендира, да са в причинна връзка с настъпилото събитие, тъй като отговорността на фонда е в същия обем като отговорността на делинквента.

Вторият случай от тази група основания е, когато вредоносното събитие настъпи на територията на република България, като МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на трета страна, и за което МПС няма гранична застраховка или сертификат „Зелена карта”.

Третият случай е, когато вредоносното събитие настъпи на територията на Република България, като МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България или на територията на друга държава членка и владението върху което е било отнето чрез кражба, грабеж или друго престъпление. В този случай Гаранционният фонд изплаща обезщетение за вредите, причинени на имуществото на увредените лица, надвишаващи 400 лв. Специфично за това основание е, че за разлика от предишните две, в този случай може за МПС да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. На пръв поглед в такъв случай основанието за реализиране отговорността на ГФ се обезсмисля, защото спрямо увредените лица ще отговаря застрахователя. Това обаче е само привидно, тъй като в конкретния случай делинквентът е придобил владението върху МПС чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от НК , а това е случай, който е извън обхвата на застрахователното покритие на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” – чл. 493, ал. 2, т. 1, б. „а” КЗ in fine, респ. чл. 267, ал. 2, т.1 от КЗ (отм.) Тук смятам да обърна внимание на несъвършенството на разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т.2, б. „Г”, която е и конкретното основание. Тъй като основанието за реализиране отговорността на ГФ и пределите на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност” не би следвало да се покриват, а напротив трябва да „граничат”. В конкретното основание законодателят ограничава застрахователното покритие по застраховката за определени случаи – когато владението върху МПС е отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от НК – чл. 493, ал. 2, т. 1, б. „а” КЗ in fine, респ. чл. 267, ал. 2, т.1 от КЗ (отм.) Следователно логичната последователност на тази разпоредба е точно в този случай да има основание, на което да може да се реализира отговорността на ГФ. Такава е и разпоредбата на чл. 267, ал. 2, т. 1 от КЗ (отм.), в която бяха изброени точно тези три случая на установяване на владение върху МПС, наличието на които надхвърля застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. В новия КЗ аналогичната разпоредбата обаче включва във фактическия състав на реализиране отговорността на ГФ случаите, когато владението на МПС е отнето чрез кражба, грабеж или друго престъпление. Смятам, че двете разпоредби – чл. 493, ал. 2, т.1, б. „а” КЗ in fine и чл. 557, ал. 1, т.2, б. „г” трябва да са „огледални”, както е в стария КЗ. В сегашния случай се получава така, че, ако владението върху МПС е отнето чрез друго престъпление, различно от кражба, грабеж или престъплението по чл. 346 от НК, то не се надхвърлят пределите на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, но пък има основание да се търси обезщетението и от ГФ. Считам това за ненужно.

Характерно за последното основание от тази втора група е, че във фактическия състав не е включен елементът „територия на която обичайно се намира МПС”. В този случай отговорността на ГФ ще се реализира, ако на територията на Република България или на друга държава членка вследствие на ПТП, при което МПС на виновния водач се доставя в Република България от друга държава членка и същото не е било формално регистрирано в България, при условие, че събитието настъпи в 30-дневен срок от приемането на МПС от приобретателя и за същото няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

От фонда за незастраховани МПС се изплащат и обезщетения по задължителна застраховка „Злополука” на пътниците, ако превозвачът не е имал такава застраховка – чл. 557, ал. 4 от КЗ. Смятам, че е редно, тъй като застраховка „Злополука” [7] е лична, терминът „обезщетение” да бъде заменен, тъй като личните застраховки нямат обезщетителен характер и по тях не се изплаща обезщетение, следователно не може задължението на ГФ, което по своето естество е заместващо, да се титулува като обезщетение.

V. Законодателят е уредил в КЗ специален ред, по който пострадалите лица могат да предявят претенциите си пред ГФ за плащане от фонда за незастраховани МПС. Пострадалите лица могат да предявят претенциите си пред който и да е от застрахователите, получил лиценз и предлагащ задължителните застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите” и „Злополука на пътниците” или директно пред ГФ. За застраховател, който отговаря на горепосочените изисквания, е установено задължение да разгледа предявената претенция, както и да извърши оглед на увреденото имущество. Застрахователят е длъжен да предаде на ГФ цялата информация по преписката. Увреденото лице следва да предяви претенциите си и да предостави данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането. Неизпълнението на това задължение има значението на забава на кредитора – чл. 558, ал. 5 във вр. с чл. 380, ал. 1 от КЗ.

Осъдителен иск срещу фонда на някое от основанията, които заместват плащане от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, е допустим, ако са спазени изискванията на чл. 380 и е изтекъл тримесечният срок за определяне на обезщетението по чл. 496 от КЗ или ГФ отказва да плати, респ. увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение – чл. 558, ал. 5 от КЗ. С цитираната разпоредба се въвежда процесуална предпоставка за допустимостта на иск срещу ГФ. Решението следва да се приветства с оглед насърчаване извънсъдебното решаване на споровете. Считам обаче, че изискването за тримесечният срок по чл. 496 от КЗ се отнася само ако искът се предявява за осъждане фонда да плати на някое от основанията, които заместват отговорността на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Това е така, защото разпоредбата на чл. 496 се намира в гл. 47 от КЗ, която урежда именно тази застраховка, т.е. не се отнася за застраховка „Злополука на пътниците”. Следователно, считам, че за допустимост на иск срещу ГФ от пострадал пътник на основание чл. 557, ал. 4 от КЗ – когато превозвачът не е имал задължителна застраховка „Злополука”, не е релевантен тримесечният срок по чл. 496 от КЗ. Напротив, срокът, в който трябва да се произнесе ГФ, е срокът по чл. 31, ал. 7 от Правилник за устройството и дейността на Гаранционния фонд – 15 дни от предоставяне на необходимите доказателства, но не по-късно от 3 месеца от предявяване на претенцията. Срокът тече от представяне на необходимите доказателства, като за ГФ е установено задължение да уведоми заявителя за доказателствата, които той следва да предостави за установяване на основанието и размера на претенцията си. За допустимостта и на този иск следва да е спазена разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ.

Налице са особености в зависимост от това какво е основанието на претенцията на пострадалото лице. Когато плащането от фонда замества плащане от делинквент, респ. застраховател, при който е сключена ЗГО на автомобилистите, правоимащото лица трябва да докаже и размера на вредите. Това е така, тъй като застраховката е имуществена и обезщетението следва да репарира причинените вреди, а оттам заместващата престация на Гаранционен фонд не може да има друго предназначение. Не така стои въпросът с плащания от фонда, когато превозвачът не е имал задължителна застраховка „Злополука”. Тук размерът на задължението на Гаранционен фонд е ограничен от минималната застрахователна сума по тази застраховка, която е 50 000лв. за всяко събитие, за всеки пътник. Т.е. максималният размер на сума, която може да се получи от фонда е 50 000лв. Съгласно чл. 38 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз” (загл. изм. – дв, бр. 33 от 2017 г.) при смърт на застраховано лице, настъпила вследствие на злополука, покрита по задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, застрахователят изплаща застрахователната сума по договора. Когато претенцията е срещу ГФ в случай на смърт, сумата, дължима от фонда, е равна на минималната застрахователна сума по застраховката. При трайна загуба на работоспособност по задължителна застраховка „Злополука на пътниците”, на застрахованото лице се изплаща такъв процент от застрахователната сума по договора, какъвто е процентът на трайната загуба на работоспособност – чл. 38, ал. 2 от цитираната по-горе Наредба. Когато застрахованото лице е имало определен процент трайна загуба на работоспособност преди настъпването на злополуката, този процент не се взема предвид при определяне трайната загуба на работоспособност в резултат на злополуката.

Сумата, която се получава от застрахованите по застраховка „Злополука на пътниците”, не следва да се взема предвид при определяне обезщетението от делинквента, респ. неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. Това е така, тъй като застраховката е лична, следователно няма обезщетителен характер. По същия начин следва да се разглежда и сумата, която пострадалите ще получат от ГФ, защото тя се явява заместваща, следователно нейното значение е същото, каквото би имало едно плащане извършено от застраховател. Това е принципна отлика между режима на двете застраховки, респ. заместващите плащания от ГФ.[8]

След изплащане на обезщетение по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционния фонд встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу делинквента до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. В случай на плащане по чл. 557,ал. 4 ГФ има право да претендира от превозвача размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определяне и изплащането му.

Това са основанията за плащане от ГФ – фондът за незастраховани МПС, на лица пострадали от ПТП. Смятам, че фондовата структура в лицето на Гаранционен фонд по КЗ и по-специално фондът за незастраховани МПС е пример за работещ модел, който би могъл да се въведе и в други дейности, които носят риск от нанасяне на големи по размер вреди. С КЗ от 2016, в гл. 52, се създаде и обезпечителен фонд, който гарантира вземанията на застраховани лица при несъстоятелност на застрахователя. Уредбата е нова и следва да се приветства, с надежда никога да не се приложи.

Автор: Даниел Здравков

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] http://www.nsi.bg/tsb/wp-content/uploads/2016/11/PTP_2015Sfgrad-3.pdf

[2] Виж „Застрахователно договорно право“, изд. Фенея, 2012г. – проф Поля Голева.

[3] Виж „Отговорност за непозволено увреждане“ – акад. Чудомир Големинов

[4] Виж „Деликтно право“, изд. „Фенея“ 2007г., – Проф. Поля Голева

[5] По-подробно за приложимостта на цитираното Т.Р. виж ПРИЛОЖИМОСТ НА ТЪЛКУВАТЕЛНИТЕ РАЗЯСНЕНИЯ, ДАДЕНИ В ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/23.12.2015 Г. НА ВКС ПО Т. Д. № 1/2014 Г., ОСТК, ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО (ОБН., ДВ, БР. 102 ОТ 29.12.2015 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2016 Г.), автор: Красимир Машев, публикувана в www.gramada.org.

[6] Споразумението между националните бюра на застрахователите на държавите – членки на Европейското икономическо пространство, и на други асоциирани държави, сключено в Ретимно, Крит, на 30 май 2002 г., с последващите му изменения и допълнения, както и всяко друго споразумение, сключено между националните бюра на застрахователите на държавите членки помежду им и/или с национални бюра на застрахователите на други държави в изпълнение на чл. 2, буква „а“ и/или на чл. 8, параграф 1, ал. 2 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка

[7] По-подробно относно застраховка „Злополука” виж Голева Поля, Застрахователно и договорно право, изд. „Фенея” 2012год.

[8] По-подробно за проблемът за кумулиране на застраховката „Злополука” с други застрахователни суми и обезщетения виж Голева Поля – цитирано съчинение, стр. 349 и сл.