Широко приложение в изпълнителния процес намира разпоредбата на чл. 638, ал.1 ТЗ, според която при откриване на производство по несъстоятелност на длъжник се спират всички образувани изпълнителни производства срещу него. Целта на този законов текст е да се съхрани масата на несъстоятелността на длъжника, като се даде приоритет на колективния интерес на неговите кредитори участващи в производството по универсално принудително изпълнение, спрямо провежданото изпълнение от негов индивидуален кредитор. Утвърдено е разбирането, че при откриването на производство по несъстоятелност спрямо длъжник спирането настъпва ex lege. По този повод възприемам за правилно становището, че ефекта от спирането, в изпълнителното производство, настъпва с узнаването от съдебния изпълнител, че се е осъществила хипотезата уредена в чл. 638, ал.1 ТЗ, т.е. че е открито производство по несъстоятелност спрямо длъжника[1]. Въпросът, който се поставя, е дали при прехвърляне на недвижим имот на длъжника с възбрана, в полза на трето лице, при висящност на производството по индивидуално принудително изпълнение, ако спрямо третото лице бъде открито производство по несъстоятелност, забраната за изпълнение уредена в чл. 638, ал.1 ТЗ следва да се приложи и спрямо него. За да се отговори на този въпрос следва да се разясни ефекта на извършената прехвърлителна сделка от длъжника, спрямо неговия взискател, както и дали последният може да защити правата си като се присъедини в производството по универсално принудително изпълнение на основание учреденото в негова полза обезпечение върху недвижимия имот.
- Ефект на прехвърлителната сделка извършена между длъжник и трето лице с възбранен имот, спрямо взискателя, в чиято полза е наложена възбраната.
При прехвърляне на недвижим имот от длъжник на трето лице, след като върху имота вече е наложена възбрана от кредитор във висящо изпълнително производство, сделката е относително недействителна спрямо този кредитор. Ефектът на вписаната възбрана върху имота е сходен с ефекта на уважен отменителен иск по реда на чл. 135 ЗЗД, при който за кредитора – ищец също се обявяват за относително недействителни извършените от длъжника разпореждания вписани в службата по вписванията след вписването на исковата молба. Какви са обаче последиците на тази относителна недействителност и означават ли те, че сделката спрямо конкретните кредитори не е породила действие, т.е. прехвърленият недвижим имот е останал в патримониума на длъжника, или същият следва да се счита прехвърлен и за тях, но последиците на относителната недействителност им позволяват да насочат изпълнението върху имота независимо от факта, че той вече не е на длъжника, а на третото лице-приобретател.
В доктрината подробно са разглеждани въпросите на относителната недействителност. Според проф. В.Таджер „при относителната недействителност сделката е действителна и произвежда целеното от страните правно действие, но по силата на закона тя няма действие по отношение на едно или няколко лица[2]. Според проф. Ал.Кожухаров Павловия иск е „иск за унищожение на сключената във вреда на кредитора сделка[3] Акад. Л.Василев разглежда Павловия иск като отменяване на сделката, което обаче има сила само между длъжника и кредитора по иска, но не и между страните, които са я сключили, и сочи, че правните последици на атакуваната сделка „биват суспендирани в полза на действащия кредитор[4]. Според проф. А.Калайджиев при Павловия иск кредиторът упражнява предоставеното му от чл. 135 ЗЗД право с едностранни действия, без да е необходимо насрещно поведение нито от длъжника, нито от третото лице, като след упражняването на правото настъпва правна промяна – действителното действие, с което длъжникът е увредил кредитора, се обявява за недействително спрямо кредитора [5]. Проф. М.Павлова счита, че при наличие на предпоставките на Павловия иск разпоредителните сделки, които длъжникът извършва във вреда на кредиторите си, се лишават от правни последици по силата на закона. Тя приема още, че „до отмяната атакуемата сделка е действителна по отношение на всички – тя поражда както пряко, така и рефлексно правно действие, а след влизане в сила на съдебното решение, с което се уважава искът, настъпва промяната в правната действителност, като се заличават правните последици на сделката по отношение на кредитора[6]. Други автори приемат, че относителната недействителност при Павловия иск се изразява в това, че „вещното действие на сделката е непротивопоставимо на определено трето лице, чийто интерес е защитен от закона (все едно не е сключвана)[7]. Борислав Белазелков счита, че последица от уважаването на Павловия иск е правната промяна в патримониума на длъжника, като същата се изразява в това, че едно противопоставимо разпореждане на кредитора става непротивопоставимо, както ако имуществото е било запорирано или възбранено. Той приема още, че при разпореждане с възбранен имот, в отношенията между кредитора и длъжника, имотът се счита все още на длъжника[8]. Според проф. Иван Русчев, целта на Павловия иск е създаване спрямо кредитора на положение като че ли цялото имущество – предмет на увреждащата сделка, се е върнало в патримониума на длъжника, за да може по отношение на него да се проведе принудително изпълнение, както ако той въобще не беше ставал собственост на третото лице[9]. При обсъждането на относителната недействителност на сделките извършени след вписана възбрана се посочва, че така, както искът по чл. 135 ЗЗД няма вещнопрехвърлителен ефект, нито легитимира приобретателя като длъжник, а прави възможно кредиторът ищец да насочи изпълненеито за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо че то е преминало в патримониума на трето лице, така и вписването на възбраната не легитимира приобретателя на имота като длъжник, съответно не „задържа” или „връща” вещното право на собственост в патримониума на длъжника по изпълнението[10]. При коментарите относно относителната недействителност като последица от предявените отменителни искове в производството по несъстоятелност се посочва, че с настъпването и кредиторите по несъстоятелността се удовлетворяват така, сякаш относително недействителното действие или сделка никога не са били извършени[11]. Други приемат, че след прогласяване на относителната недействителност чрез предявени отменителни искове, даденото по тях се реституира и така масата на несъстоятелността се привежда в положението, което би имала, ако тези сделки или действия не бяха извършени[12].
Личното ми мнение е, че следва да се приемат за правилни становищата, които отричат тезата, че последица на относителната недействителност е връщане на прехвърленото имущество в патримониума на длъжника спрямо кредитора, който се ползва от недействителността. В този смисъл изцяло споделяме становището изразено от Румен Неков, който акцентира върху това, че последица на относителната недействителност е откриването на възможност за насочване на принудителното изпълнение върху имота независимо от факта, че последният е преминал в собственост на трето лице, което не е длъжник на кредитора. За да се обясни обаче възникването на тази възможност за изпълнение спрямо имущество на трето лице-недлъжник на кредитора, следва да се споделят и становищата, които приемат, че спрямо кредитора се създава положение като че ли цялото имущество – предмет на увреждащата сделка, се е върнало в патримониума на длъжника, за да може по отношение на него да се проведе принудително изпълнение, както ако той въобще не беше ставал собственост на третото лице. В този смисъл най-правилно и пълно според мен е становището изразено от проф. Иван Русчев, тъй като то обяснява най-точно последиците от относителната недействителност. Въпреки това следва да се уточни, че в обективната действителност собствеността не е раздвоена между длъжника и третото лице. Тя се притежава единствено и само от третото лице, но с оглед последиците на относителната недействителност на сделката, от която то черпи своите права, същото ще трябва да търпи принудително изпълнение върху имуществото си от кредитор на неговия праводател, който се ползва от последиците на недействителността.
В подкрепа на гореизложеното, относителната недействителност следва да се различава от нищожните сделки и от тези с незавършен фактически състав, т.е. от тези сделки, които изначално не пораждат своите правни последици. При нищожните сделки търсените от страните правни последици на сделката изначално не се пораждат. По същият начин при сделки с незавършен фактически състав същите не пораждат правното си действие още от момента на сключването им, все едно че не са били сключвани. При относителната недействителност нещата не стоят така. При този вид недействителност сделката е със завършен фактически състав и поражда правните си последици за всички трети лица, като само за определен кредитор тя се окачествява като относително недействителна. Именно затова е изведено и понятието относителност. Ефектът на тази относителна недействителност обаче не е вещен, т.е. съдебното решение по уважен отменителен иск по реда на чл. 135 ЗЗД няма вещно действие и не връща прехвърленото вещно право на собственост обратно в патримониума на длъжника[13]. По същия начин прехвърленият недвижим имот с възбрана не се връща в патримониума на прехвърлителя за кредитора, в чиято полза е вписана възбраната. Това е така и поради оповестителното – защитно действие на вписването на възбраната, както и на исковата молба по предявен Павлов иск в службата по вписванията, което попада под обхвата на разпоредбата на чл. 453 ГПК. Не случайно законовият текст говори за непротивопоставимост на вписани актове, което е в синхрон и с чл. 113 ЗС. Т.е. законът ясно указва, че придобитите вещни права от трето лице-приобретател след вписване на възбраната, съответно след исковата молба по чл. 135 ЗЗД, не могат да се противопоставят на съответния кредитор. В този смисъл не може да се приема, че прехвърлителната сделка между длъжника и третото лице не е породила вещното си действие спрямо кредитора и за него имота се счита собственост на длъжника-прехвърлител. Напротив, сделката е валидна и е породила правното си действие, в случая вещно, и за него, но тези последици не могат да му се противопоставят и той може да се удовлетвори от този имот като насочи принудително изпълнение върху него. Не би било така в класическата ситуация, при която спрямо недвижимия имот не са вписани възбрани или искови молби по отменителни искове в службата по вписвания, съответно длъжникът – собственик извърши разпореждане с него преди вписването на тези права. В този случай приобретателят придобива имота свободен от тежести и кредиторите на длъжника-прехвърлител не биха могли да насочат принудително изпълнение върху имота, нито пък тепърва да вписват възбрани, тъй като те ще са върху чужд имот, докато вписване на искова молба по заведен отменителен иск трябва да се извърши преди приобретателя на свой ред да прехвърли имота още веднъж, в противен случай, вписването ще е непротивопоставимо на втория приобретател, тъй като нотариалният акт, с който той е станал собственик, ще е вписан преди исковата молба в службата по вписвания. Поради непротивопоставимостта на това вписване, дори и кредиторът да се снабди с влязло в сила решение по отменителния иск и го впише в службата по вписвания, той няма да може да насочи принудително изпълнение върху този имот, тъй като собственикът му ще има противопоставими права спрямо него.
В някои съдебни актове е прието, че при всички случаи в обхвата на чл. 638, ал.1 ТЗ, т.е. не спирането на изпълнението са само имущества включени в масата на несъстоятелността, т.е. принадлежащи на длъжника. Ако той е придобил недвижимо имущество от трето лице след налагане на възбрана на кредитор на третото лице, то принадлежността към имуществото на несъстоятелния длъжник не може да се противопостави на кредитора на третото лице. Това било вследствие на уредената в чл. 452, ал.1 и чл. 453, т.1 ГПК непротивопоставимост на вещноправните последици на извършените от третото лице разпоредителни актове. Тълкувана систематично с предходните правила на чл. 638, ал.1 ТЗ цитираната разпоредба била относима към изпълнителни производства, по които към момента на насочване на изпълнението /което се насочва с налагането на възбраната или запора/ имуществото е принадлежало на несъстоятелния длъжник, а не на трети лица, чиито кредитори са образували изпълнителни производство срещу тях и в хода на същите след налагане на обезпечителни мерки третите лица са се разпоредили в полза на несъстоятелния длъжник. Аргумент за това било и изр. 1 на ал. 4 на чл. 638, която се прилагала за вземания срещу несъстоятелния длъжник, само които могат да бъдат предявени и приети в производството по несъстоятелност, а не и вземания срещу трети лица[14].
Гореизложените твърдения не могат да бъдат споделени. Цитираните аргументи в съдебните актове изхождат от приетото от съдебните състави, че поради относителната недействителност на извършената разпоредителна сделка, недвижимият имот остава в патримониума на длъжника-прехвърлител за обезпечения кредитор вписал права преди прехвърлянето. Както вече изяснихме, относителната недействителност няма вещноправни последици и за обезпечения кредитор имотът също е прехвърлен на третото лице-приобретател по разпоредителната сделка.
В заключение следва да се утвърди разбирането, че при прехвърляне на недвижим имот с възбрана, съответно след вписана спрямо него искова молба по реда на чл. 135 ЗЗД, приобретателят придобива правото на собственост спрямо всички, включително и спрямо кредитора с вписаните права, но спрямо последния, той ще следва да търпи принудително изпълнение и евентуално евикция въпреки прехвърлянето, тъй като придобитото от него право на собственост не може да бъде противопоставено на посочения кредитор поради относителната недействителност на разпореждането спрямо по-ранното вписване на правата на последния в служба по вписванията – чл. 453 ГПК във връзка с чл. 113 ЗС.
С оглед на всичко гореизложено е безспорен фактът, че прехвърления с възбрана недвижим имот не остава в патримониума на прехвърлителя-длъжник, а се придобива от третото лице – приобретател. В този ред на мисли имота става част от неговото имущество, т.е. от масата на несъстоятелността, и при откриване на производство по несъстоятелност спрямо него, всяко насочено индивидуално принудително изпълнение спрямо този имот от орган по принудително изпълнение следва да бъде спряно по силата на чл. 638, ал.1 ТЗ[15]. Това е така и поради защитата на колективния интерес на всички кредитори на несъстоятелния длъжник и възможността им да се удовлетворят от неговото имущество, спрямо интереса на индивидуални кредитори на длъжника, а в случая на трето лице, което дори не е кредитор на несъстоятелния длъжник.
- Каква е съдбата на кредитора, в чиято полза е вписана възбрана, съответно искова молба по чл. 135 ЗЗД, при открито производство по несъстоятелност спрямо собственика на имота, който не е негов длъжник.
За да се отговори на поставения въпрос е необходимо да се направи сравнителен анализ между уредбата на поставения въпрос при индивидуалното принудително изпълнение по реда на ГПК и тази в универсалното принудително изпълнение по реда на ТЗ.
Според чл. 459, ал.1 ГПК „кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено”.
В ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ВКС изрично се прие, че кредиторите с възбрани, без значение дали са наложени в обезпечително производство или в изпълнителен процес, са присъединени по право, когато те са вписани преди възбраната на съдебния изпълнител, който провежда изпълнението върху имота. За останалите кредитори, чиито възбрани са вписани след това, правото на присъединяване също съществува, но те трябва да го предявят сами, тъй като съдебният изпълнител няма задължение да следи за вписани след неговата възбрана други обезпечения в службата по вписванията.
Във всички случаи присъединяването се основава на връзката на кредитора с имуществото, върху което се насочва изпълнението. Затова и тук е възможно присъединяване на лица, които не са кредитори на длъжника, стига изпълнението да е насочено върху вещи, притежавани в момента от длъжника, обезпечаващи вземания към трети лица[16]. Т.е. законодателят допуска присъединяването и на трети лица, които не са кредитори на длъжника, но имат вписани права върху придобитото от него имущество, което е предмет на принудително изпълнение.
При кредитор с вписана искова молба по предявен Павлов иск обаче, същият не е присъединен по право и не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 459 ГПК[17]. Той не може да се присъедини и по свое искане, тъй като вписаната искова молба не му дава подобно право. Едва след като искът бъде уважен с влязло в сила решение и кредиторът образува изпълнително производство срещу длъжника в исковия процес, той може да насочи изпълнеието срещу третото лице, което е придобило имота от неговия длъжник след вписването на исковата молба. При това положение съдебният изпълнител ще наложи възбрана и на основание на нея, Павловият кредитор ще следва да се счита присъединен по право взискател по други изпълнителни производства, където се насочва изпълнението спрямо този имот, но на основание вписаната възбрана, а не на исковата молба или съдебното решение по отменителния иск.
Ако бъде извършена публична продажба на недвижимия имот, правата на кредитора вписал искова молба по реда на чл. 135 ЗЗД не се погасяват, тъй като не влизат в обхвата на чл. 175 ЗЗД. Публичната продан на недвижим имот е деривативен придобивен способ и купувачът придобива правата, които е имал длъжника, съответно противопоставимостта на правото му на собственост спрямо права на други кредитори ще се определя от правото на взискателя, по чиито почин е извършено принудителното изпълнение. Ако исковата молба на Павловия кредитор е била вписана преди възбраната на взискателя, купувачът ще придобие правото на собственост след извършената публична продажба, но е заплашен да претърпи евикция при последващо изпълнение върху имота от Павловия кредитор.
В чл. 137 ЗЗД, разположен непосредствено след разпоредбата уреждаща реда за удовлетворяване на кредиторите при извършено разпределение по реда на ГПК – чл. 136, се посочва, че „когато законът не определя реда за удовлетворяване на едно вземане, на което дава право на предпочтително удовлетворение, това вземане се изплаща след вземанията по т. 6 на предходния член”, който е в неразривна връзка с уреденото в чл. 136, ал. 2, изр. 2, който посочва, че вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.
С оглед на гореизложеното, кредиторите с вписани възбрани се считат за присъединени по право взискатели, когато възбраните са вписани преди възбраната на съдебния изпълнител провеждащ изпълнението, като те се удовлетворяват след вземанията по чл. 136, ал.1, т.6 ЗЗД. Т.е. кредиторите с възбрани са необезпечени (хирографарни) кредитори, но само с оглед изпълнението върху имота, като се удовлетворяват по съразмерност от цената му. Те не се превръщат в кредитори на лицето, което търпи изпълнението, тъй като то е не е техен длъжник, а е придобило имота от прехвърлителя-длъжник на кредиторите с възбрана.
Предвид съдържанието на възбраната като средство, чрез което кредиторът придобива право да участва в разпределението на суми от продажбата на имота, отнесени към правилата за универсалния, колективен характер на производството по несъстоятелност, би могла да се приеме тезата, че кредиторът с възбрана, който не е реален кредитор на неплатежоспособния длъжник, може да бъде определен като кредитор на масата на несъстоятелността, доколкото възбраната му гарантира право на удовлетворяване от конкретен имот, но като хирографарен кредитор[18]. Тъй като на този кредитор не е безразлична съдбата на имота обект на възбраната, и именно поради колективния характер на производството по несъстоятелност, на същия не може да бъде отречено правото да участва в производството във връзка с реализацията на възбранения имот, доколкото той, като част от масата на несъстоятелността, е обект на принудително изпълнение. Противното разбиране, би означавало на кредитора да му бъде отнета възможността, която има по силата на възбраната, да участва в разпределението на суми от продажбата на имота, макар и в последен ред, тъй като реализацията на имота, би била подчинена на интересите и волята на останалите кредитори на масата на несъстоятелността[19]. Колкото и примамливо да звучи гореизложеното, същото не може да бъде споделено.
В Търговския закон законодателят прави разграничение между кредиторите на несъстоятелния длъжник и трети лица, които не са негови кредитори, но имат вписани права върху недвижимия имот, който е придобит от търговеца, за разлика от уредбата в ГПК. Не е налице разпоредба подобна на чл. 459, ал.1 ГПК, която да урежда статута на кредитори с вписани възбрани върху имота, предмет на изпълнение, в производството по несъстоятелност. С измененията на ТЗ, влезли в сила на 30.12.2016г., беше създадена разпоредбата на чл. 717н, която е озаглавена „ПРОДАЖБА НА ИПОТЕКИРАНО ИЛИ ЗАЛОЖЕНО ИМУЩЕСТВО”. В ал. 1 изрично е посочено, че при продажбата на имущество, което е ипотекирано или заложено от длъжника за обезпечаване на чужд дълг или е придобито от длъжника, обременено с ипотека или залог, синдикът изпраща на обезпечения кредитор съобщение за насрочване на продажбата. Тази разпоредба е сходна с чл. 501 ГПК. В ТЗ не се предвиди нищо в случаите, когато несъстоятелният длъжник е придобил недвижими имоти обременени с възбрани. Считам, че при изпълнение върху такъв имот, синдикът не следва да отчете, за разлика от съдебния изпълнител, вписаните преди постановената в производството по несъстоятелност обща възбрана върху недвижимото имущество на длъжника, възбрани на кредитори по висящи обезпечителни и изпълнителни производства, и да не ги включва в разпределението на сумите от имота. На първо място, разпоредбата на чл. 621 ТЗ, която предвижда, че доколкото в частта относно общите положения на производството по несъстоятелност не е уредено друго, се прилагат разпоредбите на ГПК, не касае фазата по осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник, съответно е недопустимо да се прилага по аналогия или препращане разпоредбата на чл. 459, ал.1 ГПК в производството по несъстоятелност. Систематичното място на чл. 621 ТЗ изключва подобен подход, като същата разпоредба касае единствено неуредени въпроси свързани с общите положения при откриването на производството по несъстоятелност – разноски по производството, обжалване на актовете на съда в тази фаза, доклад по делото и др[20]. След като законодателят е предвидил изрично в производството по индивидуално принудително изпълнение, че кредиторите с възбрана и запор са присъединени по право в изпълнителното производство, а в ТЗ липсва подобна уредба, то волята му е повече от красноречива. Това е видно и от внесените промени в ТЗ, с които беше създадена разпоредбата на чл. 717н, коментирана по-горе. Там ясно се вижда, че преди приемането и законодателят не е считал лицата, които не са кредитори на несъстоятелния длъжник, но имат права върху имота, предмет на публичната продан – ипотеки, залози, възбрани, за присъединени по право, подобно на чл. 459 ГПК. Именно поради създалите се практически проблеми относно възможността тези кредитори да участват в производството по несъстоятелност, при осребряване на обезпеченото имущество, тъй като не са кредитори на несъстоятелния длъжник, беше въведена разпоредбата на чл. 717н ТЗ. Тя обаче касае само ипотекарните и заложните кредитори. Извън обхвата и остават кредиторите с възбрани. Ако е искал те също да участват, подобно на чл. 459 ГПК, законодателят щеше да ги включи в чл. 717н. Освен това, посоченото разрешение се подкрепя и от чл. 638, ал.4 ТЗ, в който е предвидено, че „наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността”. С тази разпоредба законодателят приема, че лицата, които не са кредитори на несъстоятелния длъжник, но имат вписани възбрани върху имота, предмет на публична продан от синдика, не могат да ги противопоставят на кредиторите по несъстоятелността, независимо кога са вписани. По този начин той демонстрира преимущественото си отношение към колективния интерес на кредиторите на несъстоятелния длъжник спрямо трети лица, които не са негови кредитори, но имат вписани възбрани върху придобития от несъстоятелния длъжник недвижим имот, който е предмет на публична продан в производството по несъстоятелност. Посоченото се подкрепя и от факта, че възбраната не създава привилегия, а само подготвя имота за принудително изпълнение. Тъй като ипотеката и залога създават привилегия, законодателят уреди възможност и лица, които не са кредитори на несъстоятелния длъжник, но в тяхна полза са вписани ипотеки или залози, да се удовлетворят от цената на имота в производството по несъстоятелност – чл. 717 н. Всички останали трети лица, които не са кредитори на несъстоятелния длъжник, но имат вписани права върху имота, различни от ипотека и залог, остават извън разпределението[21].
При Павловият кредитор нещата стоят по същия начин, по който са и по реда на ГПК. Той не може да предявява вземането си, тъй като то не е от несъстоятелния длъжник, съответно не може да бъде включен в разпределението, поради факта, че вписаната искова молба /отбелязаното съдебно решение/ не му осигуряват подобни права[22]. Тъй като публичната продажба в производството по несъстоятелност е с ефекта на публична продажба по реда на ГПК, то купувачът би претърпял евикция в случай, че исковата молба на Павловия кредитор е вписана преди общата възбрана върху имуществото на несъстоятелния длъжник.
В заключение следва да се приеме за правилно становището, че последиците от относителната недействителност на извършената разпоредителна сделка с недвижим имот, върху който е вписана възбрана, съответно след вписана искова молба по предявен, впоследствие уважен иск по чл. 135 ЗЗД, не са вещни, т.е. имотът продължава да бъде собственост на приобретателя, дори и за кредиторите с възбрани и вписани искови молби. За последните обаче се открива възможността, на основание на посочената относителна недействителност, тъй като тя създава спрямо кредитора положение като че ли цялото имущество – предмет на увреждащата сделка се е върнало в патримониума на длъжника, да насочат принудителното изпълнение и спрямо приобретателя на имота независимо, че същият не им е длъжник,
Разпоредбата на чл. 638, ал.1 ТЗ намира приложение, когато съдебен изпълнител насочи изпълнението върху недвижим имот на трето лице, което го е придобило от длъжника по изпълнителното производство с възбрана, съответно при насочено изпълнение на основание вписана искова молба по предявен и уважен иск по чл. 135 ЗЗД, а след това срещу него е открито производство по несъстоятелност, тъй като имотът е част от масата на несъстоятелността.
Кредиторът с възбрана върху недвижим имот, който не е кредитор на придобилия го с възбраната несъстоятелен длъжник, не следва да бъде зачетен от синдика в разпределението на сумите от продажбата на имота.
Кредиторът с вписана искова молба по чл. 135 ЗЗД не следва да бъде включван в разпределението на сумите от продажбата на имота, тъй като извършването на публичната продан в универсалното принудително изпълнение не погасява правото му да насочи изпълнение върху имота, стига то да е противопоставимо на кредиторите в несъстоятелността. В този случай купувачът на търга би претърпял евикция.
Автор: д-р Димитър Иванов
[1] Иванов, Д. Кога настъпва ефектът от спирането на индивидуалното принудително изпълнение по силата на закона. Сборник Предизвикай: Изпълнителния процес, Сиела, 2016, с.271.
[2] Таджев, В. Гражданско право.Обща част. Дял II. С., 1973, с.246.
[3] Кожухаров, А. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение, нова ред. Попов, П. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, с. 564-577.
[4] Василев, Л. Гражданско право на Народна република България. Обща част. София: Наука и изкуство, 1956, с.452.
[5] Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част, 6 издание. София: Сиби, 2014, с.599-600.
[6] Павлова, М. Относителна недействителност на сделките. – В: Правна мисъл, 1974,№5, с.30.
[7] Марков, М., Тасев, С. Гражданско право. Обща част. Помагало. София: Сиби, Поредица Modus studendi, 8-мо прер. И доп. Издание, 2014, с.212.
[8] Белазелков, Б. Недействителност на правните сделки, достъпно в правноинформационна система Апис.
[9] Русчев, И. Спорни въпроси относно относителната недействителност на договора по чл. 135 ЗЗД. ИК „Труд и право”, 2016, №3, Приложение, с.XVIII.
[10] Неков, Р. Сила на изпълнено нещо в контекста на правното действие на възбраната. Бележки по отговора на въпрос № 5 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №/2013г. Сборник Предизвикай: Изпълнителния процес!, Сиела, 2016, с.56.
[11] Стефанов, С и колектив. Актуални въпроси на производството по несъстоятелност. ИК „Труд и право”, 2012, с.249.
[12] Григоров, Г. Несъстоятелност, Сиби, 2017, с.295.
[13]Така е прието в ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение №58/20.07.2009 по дело №358/2008 на ВКС; Решение № 246 от 30.06.2015 г. по гр. д. № 578/2015г. на ВКС; Определение № 237 от 18.05.2017 г. по ч. т. д. № 311/2017г. на ВКС; Определение № 165 от 3.04.2017 г. по ч. т. д. № 479/2017 г. на ВКС; Определение № 1046 от 28.09.2011 г. по гр.д. № 406/2011 г. на ВКС; Решение 285 от 28.06.2012г. по ч.гр.д. 444/2012г. на Окръжен съд – София; Решение от 10.02.2012 г. на по гр. д. № 275/2011 г. на Окръжен съд – Благоевград; Решение № 49 от 23.01.2013 г. по гр. д. № 405/2012 г. на Окръжен съд София; Решение от 01.04.2010 г. по в. гр. д. № 77/2010 г. на Окръжен съд Хасково; Решение № 1005 от 21.12.2015 г. по т. д. № 1604/2015 г. на Окръжен съд – Варна; Обратното становище се застъпва в Определение № 466 от 11.07.2012 г. по ч. т. д. № 364/2012г. на ВКС; Определение № 719 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 35/2011г. на ВКС; Решение от 31.07.2014г. по т.д. 1110/2014г. на Окръжен съд – Стара Загора; Решение № V-124 от 17.02.2017г. по в.гр.д. 207/2017г ма Окръжен съд – Бургас; Решение № 147 от 3.04.2014 г. на по гр. д. № 929/2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик; Решение № 3988 от 30.05.2014 г. по гр. д. № 5221/2012 г. на СГС; Решение № 1167 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 465/2009 г. на САС.
[14] Цитирано по Определение 3217 по в.т.д. № 4140/2016 г. на САС; Сходни мотиви и в Решение № V-124 от 17.02.2017г. по в.гр.д. 207/2017г ма Окръжен съд – Бургас.
[15] Така сме приели и в Иванов, Д., Николов, Д. Изпълнително производство по ГПК и ЗОЗ. Второ преработено и допълнено издадение, Сиела, 2017, с.74-75.
[16] Пунев, Б., и колектив. Граждански процесуален кодекс, Труд и право, 2017, с.1260 и цитираното там Решение № 16 от 11.01.2011г. по т.д. № 1241/2010 г. на Апелативен съд – Пловдив.
[17] Виж Иванов, Д. Ефектът от съдебното решение по чл. 135 ЗЗД спрямо висящото принудително изпълн ение върху недвижим имот. – Търговско и облигационно право, 2017, №3; Обратно Машев, К. Присъединен кредитор ли е ищецът, предявил иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, по чл. 459, ал.1 ГПК. – Търговско и облигационно право, 2017, №1, стр.36-40.
[18] Терзиева, М. Хипотези на изпълнение върху недвижим имот като елемент от заложено търговско предприятие.- Търговско и облигационно право, 2016, №4, с.39.
[19] Същото е прието и за ипотекарния кредитор в Определение № 233 по т.д. 197/2017 г. на Апелативен съд – Бургас.
[20] В Определение № 462 от 7.08.2015 г. по ч. т. д. № 1793/2015г на ВКС правилно е посочено,че производството по несъстоятелност в първата си фаза представлява особено исково производство, като извън изричната регламентация в ТЗ се прилагат съответно разпоредбите на ГПК – чл. 621 ТЗ.
С приемането на чл. 717н Тз, волята на законодателя е лесно изводима, като при наличието на този текст е недопустимо да се прилага чл. 459 ГПК, тъй като в ТЗ вече съществува изрична уредба, която изключва приложението на правилата уредени в ГПК. В този смисъл е и Определение № 322 от 14.03.2016 г. на ОС – Стара Загора по ч. т. д. № 22/2016 г.
[21] Неправилно в този смисъл е Определение № 57 от 17.01.2017г. по т.д. 207/2016г. на Бургаски окръжен съд, където съдът по несъстоятелността е указал на синдика да зачете вписаните възбрани в полза на дружество, което не е кредитор на несъстоятелния длъжник.
[22] Подробно в Григоров, Г. Несъстоятелност. Сиби, 2017, с.99.
Подобни статии
Ефектът от съдебното решение по чл. 135 ЗЗД спрямо висящото принудителното изпълнение върху недвижим имот
Някои въпроси на продажбата на недвижим имот по реда на Закона за особените залози
Конкуренция между апорт и особен залог на търговско предприятие във връзка с придобиване на правa върху недвижим имот
ЗАЛИЧАВАНЕ НА ВЪЗБРАНИТЕ СЛЕД ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН НА НЕДВИЖИМ ИМОТ
Особености на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
