Смъртта е като тих крадец в нощта. Идва, отнема ни всичко, на което държим, и си тръгва също толкова незабелязано, оставяйки за нас само пустош и въпроси.
Все още не мога да повярвам, че пиша тези редове, но не мога и да се въздържа, защото крадецът посети и мен, приятелите ми, познатите ми, колегите ми и всички, които по един или друг повод се бяха докоснали до личността на Кристиан. Едва ли тук, едва ли сега и едва ли под тази форма мога да изложа всичко, което искам да кажа за личността на Кристиан. Всъщност, едва ли бих могъл да го изложа изобщо. За мен той, освен Учителят ми по право, е приятелят и човекът на когото може да се разчита. Човекът, от когото мога да получа приятелски, но и обективен съвет. Колегата, с когото приятелски и спокойно мога да обмисля аргументирана теза. За много хора, той беше и духовен баща, защото правото не се измерва само с прочетените теория и практика, то е и състояние на духа. Част от това състояние на духа е справедливостта, която е живецът на правото. Именно за живеца на правото ни учеше. Това учение не се заключваше в неговото виждане, а в аргументите pro et contra – Non omnis error stultitia est.
Благодаря, Учителю, че когато съм имал съмнение, си ми показвал, че понякога има и различна от човешката справедливост!
Благодаря и за отделените моменти, в които съм имал съмнение и си отделял време, за да обсъдим съмненията ми.
Прощавай за неусвоените уроци, надявам се, докато се видим пак, да ги науча!
Прости ми за недопития чай и за недовършените разговори!
Седя с онова ЗЗД от студент – надрасканото, чета разпоредбите и се мъча да чуя твоя коментар! Вярвам, че и много други го правят, защото „видовете несправедливост са два: единия проявяват причиняващите я, а другия – онези, които, макар и да могат, не спасяват пострадалите от нея. Защото, който не защити пострадалия и не се противопостави на неправдата, ако може, е толкова виновен, колкото ако бе изоставил родителите си, приятелите си или отечеството.“. Всъщност, това ме връща към онова, което ти казваше, че „доброто и злото, справедливото и несправедливото са въпрос на избор, но за да ги различиш, трябва първо да си годен за това“. Ти ни даваше от себе си, за да бъде пригодни и да можем да направим своя избор, но и да знаем, че с него поемаме своята отговорност.
Смъртта не е край, а само антракт! Не казвам сбогом, а само довиждане, до следващото ни виждане – там някъде, там някога, някога пак!
До следващата ни среща!
Васил Александров
