НЯКОИ СЪЩЕСТВЕНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ЗАПИСА НА ЗАПОВЕД В ПРАКТИКАТА НА ВКС

Увод

Записът на заповед (ЗЗ) напоследък породи редица спорове и съмнения за злоупотреби и измами в търговския оборот. Известно е, че той е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 от Търговския закон (ТЗ), поради което намира приложение и в отношения между нетърговци и между търговец и нетърговец. ЗЗ се издава и от лица, които нямат специфични юридически познания, лица, които не са ангажирани със стопанска дейност, а поемат задължение да платят определена сума във връзка с получаване на вещ или услуга от търговец. Наред с прекалено лежерната правна уредба за лица, които не са професионалисти, законодателят демонстрира своето позитивно отношение към него, посочвайки го като извънсъдебно основание за издаване на заповед за изпълнение, независимо от неговата цена в чл. 417, т. 9 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Това означава, че може да се поиска въз основа на ЗЗ от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист – чл. 418 ГПК. Заповедта за изпълнение заедно с отбелязването на издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. Той кани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок и само ако длъжникът направи възражение, кредиторът – поемател е длъжен да предяви иск за съществуване на вземането си по чл. 422 ГПК. Ако обаче длъжникът пропусне срока да направи възражение или не узнае, че съдебният изпълнител му е изпратил съобщение или че изобщо е издал запис на заповед, заповедта за изпълнение влиза в сила и длъжникът по ЗЗ ще бъде подложен на принудително изпълнение. На практика е възможно съобщението от съдебния изпълнител да не достигне реално до длъжника и той да не узнае за започналото изпълнително производство, да изпусне преклузивния срок и да бъде принуден да плати независимо че не дължи. Възможно е подписът му да е подправен или да е извършена измама или друго престъпление, за което той няма никаква информация. Очевидно е, че в един институт, създаден през 1933 г. в Германия, предмет на сложна и специфична правна уредба, буквално преведена от немския текст от 1933 г., но приложим по силата на закона към непознаващите го граждани, се крият много подводни камъни и опасности, от които законодателят, вместо да защити гражданите, ги подлага на изпитания и създава предпоставки за злоупотреби и престъпления. Всичко това ми даде повод да надникна в съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, и да обобща проблемите и техните разрешения в настоящата статия. За мое голямо учудване, обаче, се оказа, че ВКС след 2008 г. е допускал до касационно обжалване решения, които третират основополагащи и съществени въпроси, допринасящи за развитието на правото и на правната наука, но некасаещи измами и злоупотреби със ЗЗ, за които напоследък се споменава в средствата за масово осведомяване. Независимо, че очакванията ми не се потвърдиха, установих една стройна, логична и добре агрументирана съдебна практика, която смятам да споделя, предвид нейната полезност за читателя. Затова в следващите редове ще се опитам да обобща накратно най-важните и съществени проблеми и техните разрешения, предлагани ни на най-високо правораздавателно ниво.

ВКС за понятието и правната същност на записа на заповед

Правната същност на ЗЗ се изразява в това, че е ценна книга, която материализира парично вземане и едностранна абстрактна и формална правна сделка, от която се поражда задължение за неговия издател, като основанието за плащане, наречено още и кауза, не е съставна част от съдържанието му и не е условие за действителността му. Чрез ЗЗ издателят на документа обещава безусловно да плати на падежа определена парична сума на бенефициента – чл. 535 ТЗ. В качеството си на ценна книга – документ, в който е материализирано правото да се получи паричната сума по такъв начин, че упражняването на това облигационно право не може да стане без притежаване и предявяване на документа, ЗЗ има задължителни реквизити, посочени в закона – чл. 535 ТЗ, без които той няма характер на такъв. Затова и първото основно правно положение, което акцептира ВКС в своята безспорна практика е, че ако притежава законовите реквизити, ЗЗ е редовен. Редовен е, когато формата е спазена и съдържанието отговаря на определените в закона реквизити. Тогава поемателят – кредитор разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга – р. 378 от 30.11.2011 г. на ВКС по гр.д. 314/2011 г., Трето г.о., ГК – Апис.

Редовността на ЗЗ има значение и за менителничното поръчителство (авала). Когато ЗЗ не съдържа реквизитите по чл. 535 ТЗ и е недействителен, той не може да бъде разписка по чл. 77, ал. 1 ЗЗД, нито да установява договор за заем. Поради това и поръчителството като акцесорна сделка е нищожно. Трето лице не може да отговаря нито като авалист, нито като поръчител по договор за заем. При недостатък във формата на ЗЗ, т.е. при нередовен ЗЗ задължението на поръчителя е недействително – чл. 485, ал. 2 ТЗ – също р. 24 от 3.04.2013 г. на ВКС по т.д. 998/2011 г., Първо т.о., ТК – Апис.

ВКС за връзката между ЗЗ и каузалната сделка

ЗЗ може да съществува като самостоятелна, главна сделка. Той няма основание и не е нужно да се доказва, че зад него стои материално правоотношение между издателя и поемателя, т.е. между длъжника и кредитора. ЗЗ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя. Достатъчно е да е редовен от външна страна и да притежава изискуемото от закона съдържание. При липса на възражение от длъжника-издател на редовен от външна страна ЗЗ за съществуването на каузално отношение, във връзка с чието обезпечение е издаден ЗЗ, кредиторът-поемател не е задължен да твърди и доказва съществуването на каузална сделка. Така изрично р. 5 от 2.02.2012 г. на ВКС по т.д. 75/2011 г., Първо т.о., ТК – Апис. Затова на въпроса „нищожен ли е ЗЗ в случай, че не е доказано от ищеца наличието на каузално правоотношение между кредитора и длъжника, от което произтича вземането по ЗЗ, ВКС отговаря отрицателно, ако се установи че самият запис на заповед е изряден от формална страна и удостоверява изискуемо вземане – р. 85 от 5.7.2012 г. по т.д. 438/2011, Първо т.о., ТК – Апис. ВКС стои твърдо на позицията, че ЗЗ може да се извърши във връзка с някаква каузална сделка. Възможно е да съществува кауза, но тя стои извън съдържанието на документа и кредиторът не е длъжен да доказва основанието на вземането си срещу длъжника. Защото ЗЗ е едностранна сделка с абстрактен характер. Основанието за издаването му не е елемент от съдържанието на волеизявлението. Ако има условие в ЗЗ, той би бил нищожен, защото ще противоречи на чл. 535, т. 2 ТЗ, който изисква ЗЗ да бъде безусловно обещание да се плати парична сума.

Според ВКС няма пречка длъжникът да направи възражение, че е поел задължение по каузална сделка и то е погасено. Това възражение е лично и цели да обори съществуването на вземането по менителничния ефект поради погасяването на задължението по каузалното отношение или поради неговата недействителност или непораждане. Трябва да се докаже, че и ценната книга е издадена за обезпечение на вземането по каузалната сделка. Каузалната и абстрактната сделки са отделни, самостоятелни сделки. Не може обаче да се сподели становището, изразено в цит. р. 85/2012 г. че те са независими една от друга. Още повече че това становище по-нататък се опровергава в същото решение. Двете сделки са свързани помежду си и приоритет в тази връзка има каузалната сделка, която е и първичната, обезпечена сделка. Ако тя се окаже нищожна, се погасява и вземането по менителничната сделка. За да се отрече ЗЗ обаче е необходимо да се докаже връзката между двете сделки.

Следователно, според съда абстрактното задължение може да съществува наред с друго, неабстрактно, а каузално задължение за плащане на една и съща сума. Двете задължения могат да съществуват успоредно, съвместно, но погасяването на едното задължение води до погасяване на другото задължение при положение че има връзка между абстрактното и каузалното правоотношение.

Когато ЗЗ има опорочена форма и е нищожен като ценна книга и едностранна сделка, той не поражда задължение, но като подписан документ удостоверява изявление на лицето, което го е подписало. Според р. 527 от 15.3.2012 г. на ВКС по гр.д. 943/2010 г., Четвърто гр.о., ГК – Апис, изявлението, с което се признава съществуването на дълга, е извънсъдебно признание, което съдът преценява с оглед на всички обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК.

ЗЗ, издаден за обезпечаване на вземане към издателя по сключен с поемателя договор за заем, не може да послужи като доказателство за предаване на заемната сума, ако няма други доказателства за реалното предаване на сумата – р. 88 от 27.05.2013 г. на ВКС по т.д. 374/2012 г., Второ т.о., ТК – Апис. Според съда редовният от външна страна запис на заповед не може да изпълни и ролята на разписка по чл. 77, ал. 1 ЗЗД, удостоверяваща предаване на посочената в документа сума, защото той материализира само безусловното обезщание на издателя да плати, а не неговото изявление, че е получил пари от поемателя – кредитор. При доказана връзка между ЗЗ и договора за заем сключването на договора и предаването на заема трябва да се доказва с други доказателствени средства извън самия ЗЗ.

ВКС обаче винаги е подържал становището, че абстрактният характер на ЗЗ като едностранна сделка не следва да се абсолютизира. Особено показателен е случаят, когато в производството по чл. 422 ГПК страните не спорят или е доказано, че ЗЗ е издаден по повод каузално правоотношение между ищеца – кредитор и ответника – длъжник. Когато длъжникът направи възражение или ищецът – твърдение, че има каузални правоотношения, послужили като причина за менителничното задължаване, съдът е длъжен да се произнесе относно съществуването на спорното вземане, като изследва не само редовността на ЗЗ, но и каузалните правоотношения между издателя и поемателя, когато ЗЗ е издаден за да обезпечи задължения на издателя по каузалното правоотношение – р. 105 от 13.07.2012 г. на ВКС по т.д. 564/2011 г., Второ т.о., ТК – Апис.

Няма пречка в случаите на връзка на ЗЗ с каузална сделка, в ЗЗ да се направи добавка, че същият е издаден в изпълнение на каузално правоотношение. Това обстоятелство според ВКС не опорочава ЗЗ, не обуславя безусловния му характер и не изключва издаването от съда на заповед за незабавно изпълнение – р. 95 от 8.7.2014 г. по т.д. 2473/2013 г., Второ т.о., ТК – Апис.

Ако обаче кредиторът – поемател не е доказал наличието на каузално правоотоношение, от което произтича вземането по ЗЗ, това не означава, че редовният от външна страна ЗЗ е нищожен и не може само на основание на него да се осъди длъжника – издател на ЗЗ да плати – р. 23 от 3.4.2013 г. на ВКС по т.д. 993/2011 г., Първо т.о., ТК – Апис. Редовният ЗЗ е валиден и е годно несъдебно изпълнително основание. Ето защо проверката, която прави решаващият съд, следва да бъде ограничена само в рамките на направените от длъжника абсолютни менителнични възражения. Това е така, когато нито ищецът, нито ответникът твърдят или доказват наличие на каузално правоотношение между страните – р. 108 от 22.07.2011 г. на ВКС по т.д. 813/2010 г., Второ т.о., ТК – Апис.

ВКС за доказателствена тежест при ЗЗ

Поемателят – кредитор няма задължението да доказва основанието на вземането си в случаите, при които издателят – длъжник възразява, че е поел задължение без основание, обуславящо издаването на ЗЗ вкл. и като гаранция, когато твърди, че ЗЗ не обезпечава каузално отношение и между издателя и поемателя няма установена договорна връзка, както и когато се брани срещу ЗЗ чрез абсолютни менителнични възражения – неспазване на формата, липсата на реквизит, наличието на други пороци, които водят до нищожност на ЗЗ като абстрактна сделка. В този случай поемателят – кредитор е освободен от необходимостта да доказва наличието на вземане по каузална сделка, което да е обезпечено от ЗЗ. Доказателствената тежест относно нищожността на ЗЗ пада в случай на абсолютни менителнични задължения върху издателя – длъжник – р. 378/2011 – ВКС – цит. по-горе.

Когато наред с абстрактната сделка съществува и каузално отношение между издателя и поемателя по ЗЗ и претенцията на поемателя произтича от каузална сделка, трябва да се доказва основанието и връзката между ЗЗ и облигационното отношение. Поемателят – кредитор доказва съществуването на вземането, а издателят – длъжник трябва да докаже, че то е погасено. Според ВКС – р. 378/2011 съдът не може да се ограничи само до проверка на редовността на ЗЗ от външна страна, тъй като съществува основание, което стои извън ЗЗ. Съдът трябва да провери съществува ли материалноправно отношение, като кредиторът ще следва да докаже неговото възникване, а длъжникът – непораждането или погасяването му. Когато в производството по чл. 422 ГПК е въведено твърдение или възражение за наличие на каузално правоотношение, независимо коя от страните го е направила, ищецът по положителния установителния иск носи тежестта да докаже валидното възникване и съществуване на заявеното в заповедното производство парично вземане, а ответникът – неговото погасяване – цит. р. 105/2012 г. При направено от ответника в производството по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК възражение за липса на каузална сделка, по повод на която е издаден ЗЗ, ищецът следва да доказва каузалното правоотношение, връзката му със ЗЗ, пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът – неговото погасяване – р. 102 от 25.07.2011 г. на ВКС по т.д. 672/2010 г., Второ т.о., ТК – Апис.

Автор: Проф. д-р Поля Голева