Замяна или прекратяване на изпълнителни способи по искане на длъжника по реда на чл. 443 ГПК.

1. Въведение.

Настоящата статия разглежда въпросите, свързани с правото на длъжника в изпълнителното производство да предложи изпълнението да бъде насочено върху определена негова вещ или вземане, както и да се приложи само някой от исканите от взискателя способи за принудително изпълнение по реда чл. 443 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Въпросната разпоредба е с голямо значение за защитата на длъжника в изпълнителния процес в действащата му правна уредба, тъй като предоставя една от малкото възможности за длъжника да налага рамки и параметри на принудителното изпълнение, различни от зададените от взискателя при образуването на едно изпълнителното дело. Нормата на чл. 443 също така се явява и важно изключение от принципа, закрепен в чл. 133 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 442 ГПК, даващи право на взискателя да избере срещу кои от секвестируемите вещи на длъжника да насочи принудителното изпълнение. Чрез нея се проявява и принципа на съразмерността в изпълнителното производство, а точното ѝ прилагане в практиката ще доведе до отпадане на нуждата от допълнителна законодателна намеса за закрепването на този принцип. Подобен опит бе направен наскоро с проект за изменение и допълнение на ГПК[1], съгласно който следваше да се създаде нова алинея 2 на чл. 442 ГПК, съгласно която : „Когато установи, че стойността на вещта или вземането е несъразмерно по – висока от задължението по изпълнителния лист, съдебният изпълнител спира изпълнителното действие срещу тази вещ или вземане и уведомява страните. Взискателят е длъжен да предложи друг обект или начин на изпълнение или да възложи на съдебният изпълнител да го избере”. Тази разпоредба освен с трудностите, които създава от практическа гледна точка[2] е и до голяма степен ненужна, тъй като действащата норма на чл. 443 урежда сходно право и то в полза на най – заинтересованото да се ползва от него лице – длъжникът по изпълнителното дело.

Независимо от голямото си значение от практическа гледна точка обаче, разпоредбата на чл. 443 ГПК не е подлагана на критичен анализ от доктрината, а единствено се разглежда накратко в основните курсове и коментари по Граждански процес[3]. Същевременно лаконичният текст на самата разпоредба може да доведе в практиката по прилагането му до редица неясноти и противоречия, които от своя страна да стеснят приложното му поле. Именно поради това настоящата статия цели да предложи решения на някои от спорните въпроси, породени от този текст.

1. Отграничения

II.1  Отграничение със замяната в обезпечителното производство.

Разпоредбата на чл. 443 ГПК би могла да бъде разглеждана като естествено продължение на правото на замяна на обезпечението, с което длъжникът разполага още в обезпечителното производство – чл. 398 ГПК. И двете права целят да се защитят правата на длъжника и да не се стига до прекомерни ограничавания на правната му сфера. Същевременно между двете разпоредби са налице редица различия. Докато с правото да се иска замяна на способа на принудително изпълнение по чл. 443 ГПК разполага единствено длъжникът, в обезпечителното производство с подобно право разполагат и двете страни. Разликата се дължи на различния характер на производствата и на факта, че в изпълнителното производство съществува изпълнителен титул, в който вземането е точно определено по размер и основание и в него взискателят има водещата роля, като му се признава правото по всяко време да иска насочване на изпълнението към различени вещи на длъжника. Различен е и решаващият орган – в обезпечителното производство това е съдът, докато в изпълнителното законодателят е предоставил преценката изцяло на съдебният изпълнител. Именно това право на преценка от страна на последния изключва възможността в хипотезата на чл. 443 ГПК взискателят да може да дава становище и да възразява при постъпила молба от длъжника за замяна на изпълнителния способ. Напротив, в обезпечителното производство съгласно чл. 398, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да уведоми другата страна и да вземе предвид възраженията ѝ  преди да се произнесе по искането. В обобщение следва да се отбележи, че двете права имат сходен характер и цели и разликите между тях произтичат от характера на производствата, в които могат да се упражняват. Докато при замяната по чл. 398 ГПК, обезпеченията имат само функцията да осигурят изпълнение на решението при един успешно проведен иск, в изпълнителното производство съдебният изпълнител следва да насочи изпълнението върху обекта, който е предложен от длъжника и то да продължи по законоустановения ред до осребряването на актива и разпределението на получената сума.

II.2 Отграничение от правото на длъжника по чл. 454 ГПК

Разпоредбата на чл. 454 ГПК дава на длъжника възможност да спре изпълнението върху своя движима или недвижима вещ чрез заплащане на 30 % от дължимите по изпълнителното дело суми и задължаване на равни вноски да погаси остатъка. Сходното между двете разпоредби е, че дават възможност на длъжника да определи способа на принудително изпълнение без да се взема предвид желанието на взискателя. Разликите с правото по чл. 443 ГПК са в по – ограничените случаи, в които правото по чл. 454 ГПК може да се упражнява. С последното разполагат само физически лица, докато разпоредбата на чл. 443 ГПК не поставя подобни изисквания. Освен това реално не се извършва замяна на изпълнителния способ, а плащане по изпълнителното дело, единствено с плащане е възможно да се спре изпълнението спрямо вещите на длъжника, като следва да се обърне внимание на това, че в хипотезата на чл. 454 ГПК изпълнението единствено се спира, докато в случаите по чл. 443 ГПК същото следва да се преустанови по отношение на имуществото на длъжника, за запазването на което последният е упражнил правото си. Правото по чл. 454 е ограничено в броя пъти, в които може да се използва – длъжникът има право само веднъж да го упражни, а в случай че не спази поетото поетото писмено задължение всеки месец да внася по 10 % от дължимата сума, изпълнението продължава и длъжникът не може да иска повторно спиране. Очевидно логиката на закона в случая е била да предотврати злоупотреби и шиканиране от страна на длъжника. Правото по чл. 443 ГПК от своя страна не е на разположение на длъжника еднократно – допустимо е да се поиска повторно замяна и при постановен отказ, и в случаите, когато съдебният изпълнител е уважил искането.

II.3 Отграничение със замяната по чл. 214 ДОПК

Разпоредбата на чл. 214 ДОПК до голяма степен преповтаря правилото на чл. 443 ГПК във връзка с произовдството по събиране на публичните вземания, но се отличава и със задължеието за длъжника първо да обяви цялото си имущество и след това да иска замяна на обекта на принудително изпълнение. В ал. 3 на чл. 214 ДОПК също така се съдъжат важни разлики с правото в изпълнителния процес по ГПК – въведен е 7-дневен срок, в който публичният изпълнител е задължен да се произнесе по искането, а също така на дъжника е предоставено и правото да обжалва отказа на публичния изпълнител да приеме предложения способ за изпълнение, право, което не е на разположение на длъжника в изпълнителното производство по ГПК.

• Лица, които могат да се ползват от правото по чл. 443 ГПК

Чл. 443 ГПК изрично урежда като лице, легитимирано да иска насочването към друг обект единствено длъжника, независимо дали длъжникът е физическо или юридическо лице. Макар и изрична, лаконичната разпоредба на чл. 443 оставя някои неясноти по отношение на лицата, които могат да упражнят това право, които се дължат на различните категории длъжници в изпълнителния процес.

III.1 Взискателят и съдебният изпълнител

Предвид на текста на чл. 443 ГПК, който изрично посочва единствено длъжникът като лице, което разполага с правото да иска замяна на обекта на принудителното изпълнение или прекратяването му срещу определен обект, възможностите на взискателя и съдебния изпълнител да извършват подобен избор в хода на изпълнителния процес не произтичат от чл. 443 ГПК, а тук ще бъдат отбелязани единствено с цел пълнота на изложението.

Взискателят по изпълнителното дело има такова право, но то не произтича от чл. 443 ГПК, а от това, че съдебният изпълнител е длъжен да спазва неговите указания. Взискателят е водещата фигура в изпълнителния процес и той посочва способи за принудително изпълнение още с молбата за образуване на делото. Поради това, за него във всеки един момент на изпълнителния процес съществува възможността да иска изоставянето на един изпълнителен способ или замяната му с друг.

Съдебният изпълнител също не разполага с подобно право и не може да служебно да заменя обекта на принудително изпълнение[4]. Поради водещата роля на взискателя в изпълнителния процес, ако последният иска насочването на изпълнението срещу обект от имуществото на длъжника, съдебният изпълнител не може да откаже извършването на такова действие, като изключения са единствено допустими по отношение на несеквестируеми вещи или вземания. Същевременно обаче, ако взискателят не сочи конкретно имущество на длъжника и в хипотезата, в която на частен съдебен изпълнител по силата на чл. 18 ЗЧСИ-  е възложено проучването на имуществото и избора на способ за принудително изпълнение, съдебният изпълнител ще има правото да насочи принудителното изпълнение само върху част от обектите, но в тези случаи отново не сме изправени пред хипотезата по чл. 443 ГПК.

III.2 Множество длъжници

В случаите, в които няколко лица са осъдени да заплатят парични суми в полза на взискателя, в зависимост от това при какви условия трябва да бъде заплатено задължението възниква въпросът съществува ли разлика между правата по чл. 443 в случаите на разделност и солидарност на длъжниците. В Решение № 309 от 2.12.2014 г. на ОС – Ловеч по в. гр. д. № 562/2014 г. съдът е разгледал жалба на взискателя по изпълнително дело срещу решение на съдебния изпълнител да насочи изпълнението само върху сграда собственост на един от длъжниците, но по предложение на друг длъжник. С решението си съдът отменя постановлението, като мотивите изразени от него следва да се споделят. Въпреки че взискателят може да насочи принудителното изпълнение срещу всеки един от тях за размера на цялото вземане, не е допустимо длъжниците да упражняват взаимно правата си в изпълнителното производство, включително правото по чл. 443 ГПК. От материалноправна гледна точка в чл. 122, ал. 3 ЗЗД се посочва, че солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора си личните възражения на своите съдлъжници, без в случая да е налице възражение, а от процесуалноправна гледна точка съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК упражняването на чужди права става само в изрично предвидени в закона случаи, като коментираният тук не е уреден като изключение[5]. Подобно разрешение макар и в съответствие със закона, може да постави едни длъжници в по – неизгодно положение спрямо други в едно и също изпълнително дело, поради което de lege ferenda считам, че е редно да се уреди една възможност за солидарният длъжник още докато заплаща задължението си да има правото да иска от съдебния изпълнител да обезпечи бъдещото му вземане срещу съдлъжниците му, произхождащо от вътрешните отношения между тях и от суброгирането му в правата на удовлетворения кредитор по реда на чл. 127, ал. 2 ЗЗД.

По отношение на случаите, в които длъжниците са осъдени да заплатят задължение при условията на разделност, спорни въпроси не може да има – всеки длъжник отговаря единствено за своята част от задължението и в момента, в който я заплати, изпълнителното дело се прекратява по отношение на този длъжник. Поради това считам, че разделните длъжници също могат да упражняват правото по чл. 443 ГПК единствено по отношение на собственото си имущество.

III.3 Трето лице, обезпечило със свое имущество чуждо задължение

Често като условие за сключване на договор се налага едно трето лице да заложи или ипотекира своя движима или недвижима вещ за обезпечение на чуждо задължение. Считам, че следва да бъде споделено становището, изразено в Определение № 2037 от 10.07.2014 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. № 2114/2014 г. и в подобни случаи това трето лице не следва да се ползва с правото по чл. 443 ГПК. Аргументът ми за това е, че именно учредяването на обезпечението (чрез залог, ипотека и други) е причината това трето лице въобще да участва в изпълнителния процес в някакво качество, за него е било ясно какви са рисковете за имуществото му, когато се е съгласило да обезпечава чуждо задължение. Освен това именно въпросното обезпечение върху вещ или недвижим имот  най – често е основната причина взискателят да е встъпил в основното правоотношение с длъжника, за удовлетворяването на вземането по което е инициирано и изпълнителното производство. Чрез залогът или ипотеката взискателят е получил привилегия, която му гарантира, удовлетворяване на цялото или поне на част от вземането. Да се допусне замяна на такова обезпечение с имущество, по отношение на което взискателят е хирографарен кредитор, пък било то и на по – висока стойност сериозно би застрашило интересите на последния. Поради това считам, че подобен длъжник не следва да разполага с правото по чл. 443 ГПК нито по отношение на имуществото на длъжника, нито по отношение на своето собствено.

III.4 Наследници

По силата на чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или са го приели по опис. При наличието на универсално правоприемство могат да възникнат две хипотези:

• Наследникът на длъжника да е приел наследството с всичките му активи и пасиви, като съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследникът ще отговаря за задълженията, с които наследството е обременено. В този случай наследникът ще има право да посочи обект от имуществото на наследодателя си или от своето собствено, върху който да се насочи принудителното изпълнение.
• Наследникът приема наследството по опис, с което съгласно чл. 60, ал. 2 ЗН обемът на отговорността му се ограничава до размера на полученото наследство. В този случай отново не е налице пречка да се извърши замяна на изпълнителния способ и с лично имущество на наследника, тъй като поначало чл. 443 ГПК е приложим единствено при удовлетворяване на парични задължения, а в тези случаи за взискателя е без значение с осребряването на кое имущество ще бъде удовлетворено вземането му. Освен това чл. 60, ал. 2 ЗН урежда само обема на отговорността „до размера на придобитото”, а не отговорност с придобитото по наследство[6]. Поради това считам, че за наследника също няма да е налице пречка да упражни правото по чл. 443 ГПК, с уточнението, което ще бъде развито по – нататък в текста, че не може да се иска замяна на обекта на изпълнение в случаите, в които е налице ипотека или залог върху този обект.

III.5 Трети лица

III.5.1 Съпруг на длъжника

Предвид особения характер на съпружеската имуществена общност (СИО) като особен вид бездялова съсобственост и засягането на интересите на трети лица за производството – съпругът, а и цялото семейство на длъжника, чл. 502 ГПК урежда два частни случая на чл. 443 ГПК. В първата хипотеза, когато съдебният изпълнител насочи принудителното изпълнение върху вещ в режим на СИО, съпругът недлъжник може да посочи имущество, лична собственост на съпруга длъжник, върху което съдебният изпълнител да насочи принудителното изпълнение. Във втората хипотеза по чл. 502, ал. 2 ГПК двамата съпрузи могат да посочат друга вещ, която притежават в режим на СИО. Предвид изричното препращане в чл. 502, ал. 2 ГПК към разпоредбата на чл. 443 ГПК, възниква въпросът прилага ли се редът по чл. 443 ГПК и в първата хипотеза, когато съпругът недлъжник предлага имущество на съпруга длъжник. Според мен, това е особена хипотеза, при която чл. 443 ГПК не следва да се прилага и съдебният изпълнител е длъжен да приеме предложението на съпруг недлъжник, без да извършва преценка дали сумата, получена от принудителното изпълнение върху вещта лична собственост на съпруга длъжник ще покрие задълженията му. Аргумент в тази насока е и третото изречение на чл. 502, ал. 1 ГПК, съгласно което ако посоченото имущество е налице и вземането може да се удовлетвори от него, след извършването на описа изпълнението по отношение на вещта съпружеска имуществена общност се спира и може да  продължи, ако след осребряването на посоченото имущество вземането или част от него остане неудовлетворена. Съдебният изпълнител няма да има право на преценка, а взискателят не може да обжалва замяната[7]. Имуществото в режим на СИО остава възбранено или запорирано, изпълнението срещу него не се прекратява, а само се спира. Така взискателят ще запази възможността си да проведе принудително изпълнение срещу вещта, а ще се сдобие и с още една възможност да се удовлетвори от личното имущество на съпруга – длъжник. Запорът или възбраната ще предпазят имуществото от разпоредителните действия на длъжника, като ги направят непротивопоставими на взискателя. Предвид всичко това считам, че интересите на взискателя са защитени в достатъчна степен и тук насочването на принудителното изпълнение към друг обект не следва да подлежи на преценка от съдебния изпълнител и да се обжалва от взискателя. Съдебният изпълнител следва да извърши преценка единствено по въпроса дали имуществото съществува и дали е лична собственост на съпруга длъжник, а дали може да удовлетвори вземането не е решителна предпоставка, макар че за имущество, което очевидно няма да удовлетвори вземането на взискателя поради ниската си стойност, която се констатира при описа, разпоредбата на чл. 502, ал. 1 не следва да намира приложение. Правото за съпруга – недлъжник съществува през целия период на брака, в който е налице СИО, фактическата раздяла е ирелевантна за наличието на правото по чл. 502 ГПК[8]. Разпоредбата следва да намира приложение и по отношение на брачните договори, в които се прилагат разпоредбите за СИО спрямо имущество, придобито по време на брака.

III.5.2 Съсобственици

При наличието на обикновената дялова съсобственост между длъжника и трети лица не е уредена хипотеза, подобна на тази на чл. 502 ГПК. Самата уредба е единствено по отношение на продан на съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците – чл. 500 ГПК.  Съгласно тази разпоредба имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника, като съгласно чл. 500 ал. 2 ГПК при писмено съгласие на съсобствениците имотът може да бъде и продаден изцяло. Считам, че е необходимо при бъдещо изменение на законодателството да бъде уредено и право на съсобствениците да предложат лично имущество на длъжника, върху което да се насочи изпълнението. Поначало съсобствеността е нежелателно състояние в гражданския оборот, свързано често със спорове между съсобствениците по отношение на използването на общата вещ. В повечето случаи придобиването на идеална част от трето лице, външно на съсобствеността върху имота допълнително ще създаде трудности при ползването му. Тези аргументи ще направят идеалната част от недвижимия имот непривлекателна за купувачите при една публична продан, ще забавят проданта, ще затруднят удовлетворението на взискателя и ще натоварят допълнително длъжника с лихви и разноски. Поради това считам, че в случаите, когато останалите съсобственици не са изразили писмено съгласие целият недвижим имот да бъде изнесен на публична продан, те следва да имат правото да предложат на съдебния изпълнител да насочи изпълнението върху лично имущество на длъжника.

1. Предпоставки за замяна на обекта на изпълнението

При разглеждането на въпросите, свързани с наличието или липсата на предпоставки за замяна трябва да се направи уточнение, че разгледаните предпоставки, наличието им и относителната им тежест се разглеждат от съдебния изпълнител за всеки конкретен казус. От своя страна поради невъзможността на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител по чл. 443 ГПК, съдебната практика е ограничена до преценка за наличие на предпоставки единствено в случаите, когато съдебният изпълнител е уважил подобно искане и взискателят оспорва законосъобразността му. Практика при жалби на длъжника и практика на ВКС съществува единствено от времето на ГПК (отм.)

IV.1 Наличие на друг възможен изпълнителен способ, чрез който да бъде удовлетворено вземането на взискателя

Под понятието „изпълнителен способ” в разпоредбата на чл. 443 ГПК се разбира не общите способи като запор на трудово възнаграждение или публична продан на недвижим имот, а конкретното приложение на тези способи, например публична продан на недвижим имот А, недвижим имот Б и други. По този начин е възможно ако длъжникът притежава повече от един недвижим имот да бъде преустановено изпълнението върху един от тях и да се замени с друг или с повече от един, но на по – ниска стойност всеки. От значение за упражняването на това право е и длъжникът да не предлага да се насочи изпълнението върху негово несеквестируемо имущество.

Поради наличието на второто предложение на чл. 443 ГПК за длъжника не възниква задължението да представи ново имущество, спрямо което съдебният изпълнител не е насочвал принудителното изпълнение, възможно е първоначално да са предприети действия спрямо няколко недвижими имота с налагането на възбрани върху тях, но след това длъжникът може да предложи изпълнение само спрямо един от тях и съдебният изпълнител може да пристъпи към същинските изпълнителни действия – опис, оценка и продан. В подобни случаи останалите недвижими имоти представляват свръхобезпечение на вземането и изпълнението върху тях следва да се преустанови.

IV.2 Период, в който може да се упражни правото

IV.2.1 Начален момент

Началният момент, от който за длъжника възниква правото по чл. 443 ГПК по обективни причини ще бъде връчването на поканата за доброволно изпълнение – от този момент той е уведомен за образуването на изпълнителното дело и за предприетите действия срещу имуществото му. Във връзка с този момент е редно съдебните изпълнители да уведомяват с поканата за доброволно изпълнение длъжника и за правото му да посочи изпълнителен способ, с което допълнително да разясни правата на длъжника в изпълнителния процес.

В случаите, когато искът, по който е бил издаден изпълнителен лист, е бил преди това обезпечен с налагането на запор или възбрана например, правото на длъжника ще се породи още с влизането в сила на съдебното решение, с което той е осъден. В тези случаи длъжникът вече е бил известен за предприетите срещу него действия и че е образувано дело при съдебен изпълнител, по което по реда на обезпечителното производство са наложени обезпечителни запори или възбрани, които след това се трансформират в изпълнителни, макар да не упражнил правото си по чл. 398 ГПК да се замени обезпечението. Вярно е, че към момента на влизане в сила на съдебното решение изпълнителният лист още няма да е издаден и прикрепен към изпълнителното дело, по което са наложени обезпеченията, но липсата на срок, в който съдебният изпълнител дължи отговор на молбата на длъжника може да даде възможност на взискателя да се снабди с изпълнителен лист. Подобно тълкуване на закона е в полза на правото на длъжника по чл. 443 ГПК, а и в полза на бързината в изпълнителното приозводство, тъй като още преди предприемането на каквито и да било изпълнителни действия длъжникът ще може да посочи способ, който да удовлетвори кредитора и при представянето на изпълнителния лист вече да има яснота срещу кое имущество ще се изпълнява, а и съдебният изпълнител ще има достатъчно време да се запознае с предложения изпълнителен способ и с годността му да удовлетвори вземането на взискателя.

IV.2.2 Момент, до който длъжникът може да иска замяната на изпълнителния способ

Законът не посочва срок, в който длъжникът може да упражни правото си по чл. 443 ГПК, но съдебната практика още при действието на сходната разпоредба на чл.338 ГПК (отм.) е приела, че крайният момент, до който длъжникът може да упражни правото си е моментът на съставяне на описа[9]. Подобно разрешение трябва да се сподели и с оглед на сега действащия ГПК, тъй като съгласно чл. 467, ал. 3 ГПК по отношение на движимите вещи и чл. 484, ал. 3 ГПК по отношение на недвижимите имоти, ако взискателят поиска това в описа се посочват и времето и мястото на извършване на проданта, като в тези случаи длъжникът се смята за уведомен за проданта независимо дали е присъствал на описа.  Всъщност моментът на изготвяне на описа е крайният момент за упражняване на правото, когато се извършва първата публична продан, тъй като не се извършва подобен опис за всяка последваща продан, поради което е необходимо да се определи друг краен момент, към който длъжникът да поиска замяната в последващите случаи, защото след неуспешната продан правото може да се упражнява отново. Определянето на такъв момент от практическа гледна се натъква на няколко трудности. На първо място след обявяването на предходната продан за нестанала, съгласно чл. 494 ГПК съдебният изпълнител уведомява взискателя, който има срок от една седмица да поиска насрочването на нова продан. След като получи искането, съдебният изпълнител насочва нова продан, но за нея длъжникът може да бъде уведомен прекалено късно, тъй като разпоредбата на чл. 487 ГПК дава право на съдебния изпълнител да разгласи проданта чрез залепване на уведомление върху имота едва ден преди началото на проданта,  а след като тя е започнала считам, че правото по чл. 443 ГПК не следва да се упражнява. Така по отношение на крайния период за упражняване на това право следва да се извършат законови промени и в самия период преди уведомяването, като длъжникът следва да се уведомява най – късно две седмици преди началото на проданта, а от своя страна той да има правото в седемдневен срок от уведомяването си да предложи друг способ в съответствие с чл. 443 ГПК. Считам, че подобен седемдневен срок е разумен от гледна точка на това, че и за съдебният изпълнител е необходимо известно „технологично време”, в което да се запознае с предложеният от длъжника изпълнителен способ и да спре действията по обявяването на проданта, ако способът отговаря на изискванията по чл. 443 ГПК.

IV.2.3 Упражняване на правото по чл. 443 ГПК при спряно изпълнително производство.

В Решение № 1047 от 9.06.2009 г. на ОС – Пловдив по гр. д. № 894/2009 г., ГК се разглежда въпросът допустимо ли е длъжникът да упражни правото си по чл. 443 ГПК в момент, в който поради някое от уредените в чл. 432 ГПК основания, изпълнителното дело е спряно. В посоченото решение се приема, че искането на длъжника е неоснователно, тъй като е преждевременно направено, изпълнителното дело е спряно и съдебният изпълнител не може да извършва никакви действия, а искането следва да се отправи до съдебния изпълнител след възобновяването на изпълнителното производство. Подобно разрешение не следва да бъде възприето, макар да е вярно, че през периода, в който изпълнителното дело е спряно, не могат да се извършват изпълнителни действия. Тази забрана за извършване на изпълнителни действия обаче не пречи да се извършват действия по обезпечаване на изпълнението, каквито са запорът и възбраната[10]. Поради това считам, че осъществяването на правото на длъжника да иска замяна на обекта на изпълнение или преустановяване на изпълнението по своята същност ще представлява действие по обезпечаване на вземането и следва да се допуска и докато трае спирането на изпълнителното дело.

IV.3 Обстоятелства, които могат да доведат до искане за замяна на изпълнителния способ.

Най – значимо от практическа гледна точка е несъответствието на обезпечителната нужда и наложените обезпечения – изначална или последваща. Несъответствието може да се дължи на различни фактори уреждане на отношения с основния или с присъединен взискател или доказване недължимостта на част от сумите. При отправянето на искането до съдебния изпълнител, длъжникът следва да мотивира искането си, да обоснове защо изпълнението върху друго имущество ще удовлетвори кредитора или защо не е нужно да се насочва изпълнението върху определени вещи на длъжника с оглед размер на вземането. За целта той следва да представи и писмени доказателства пред съдебния изпълнител (доказателства за погасяване или отпадане на част от задължението, оценки на вещите, спрямо които ще се насочи принудителното изпълнение).

IV.4 Имущества, върху които може да се насочи принудителното изпълнение

IV.4.1 Вземания

По отношение на самите имущества на длъжника, на практика най – рядко е възможно изпълнението да се насочи спрямо вземания на длъжника. По отношение на вземането за трудово възнаграждение от гледна точка на целесъобразността са налице няколко риска, свързани най – вече с възможността трудовото правоотношение да се прекрати във всеки един момент и изпълнителния способ да стане негоден за удовлетворяване на длъжника. Пречка за приемането на този изпълнителен способ е и това, че с изключение на случаите в които размерът на задължението така или иначе е малък, изплащането на задължението значително ще се забави, тъй като ще се извършва на вноски еднократно всеки месец[11]. Разбира се, когато първоначално предложеният от взискателя обект е явно негоден да удовлетвори взискателя, съдебният изпълнител може по своя преценка да извърши замяната[12].

Когато се предлага замяна чрез запор на вземанията на длъжника спрямо трети лица, преценката за самото съществуване на вземането не е от компетентността на съдебния изпълнител[13], поради което разпоредбата на чл. 508 ГПК предвижда, че в тридневен срок от получаването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител дали признава за основателно вземането и готов ли е да го изпълни.  Съдебният изпълнител от гледна точка на целесъобразността на замяната не може да пренебрегне липсата на сигурност  по отношение на събираемост на вземането от третото лице. Най – често това ще е причината да се постанови отказ на молбата на длъжника, като подобно решение е оправдано от гледна точка на това, че с подобно предложение длъжникът прави производството по принудително изпълнение зависимо от платежоспособността на още едно лице, което от своя страна може да има и други кредитори, които да трябва да удовлетвори, а в случаите, когато изпълнението може да се насочи спрямо движимо или недвижимо имущество на длъжника, което дава известна сигурност, че е възможно удовлетворяване на взискателя, не следва да се допуска подобна замяна[14]. Отново обаче не може да се говори за правило, от което не са възможни изключения, тъй като ако длъжникът предложи изпълнението да се насочи спрямо негово вземане от състоятелен длъжник (например банка или застрахователно дружество), съдебният изпълнител може да удовлетвори искането.

IV.4.2 Движими вещи

При движимите вещи съдебният изпълнител освен пред въпроса дали предложените движими вещи са годни да удовлетворят вземанията по изпълнителното дело[15], най – често е изправен и пред въпросите дали вещите изобщо съществуват и ако съществуват собственост ли са на длъжника? Длъжникът следва да докаже собствеността на вещите[16], независимо от разпоредбата на чл. 482, ал. 2 ГПК, съгласно която при публична продан движимата вещ става собственост на купувача, независимо от това дали вещта е принадлежала на длъжника.

IV.4.3. Недвижими имоти

За доказването на годността на определено недвижимо имущество на длъжника да доведе до замяната, длъжникът следва да предостави информация за данъчната оценка или пазарната цена на недвижимия имот, за да може съдебният изпълнител да прецени дали стойността на недвижимия имот може да удовлетвори вземането[17]. В тази връзка важен ориентир за съдебният изпълнител по въпроса може ли изпълнителният способ публична продан на недвижим имот да удовлетвори взискателя, представлява новата алинея 2 на чл. 485 ГПК, съгласно която началната цена на първата публична продан не може да е под данъчната оценка на недвижимия имот. Поради това данъчната оценка на имота следва най – малкото да надхвърля размера на вземането, за удовлетворяването на което същият ще се продава. При преценка за целесъобразността на замяна с недвижим имот съдебният изпълнител може да вземе под внимание чисто пазарни фактори, като местоположение на имотите и състоянието им. Поради обективните условия в страната има райони, където недвижим имот трудно би се продал и на данъчната си оценка, а на други места е възможно да се продаде на цена далеч по – висока от данъчната оценка. Също така следва да се вземе под внимание и дали се продава цял имот или само част от него, тъй като дори по номинал идеалната част от имота да е със стойност, която при една публична продан би удовлетворила взискателя, на практика трудно ще се намери купувач за част от имот, предвид трудностите, до които може да доведе едно отношение на съсобственост. Не е годен аргумент за отказ обаче, че замяната с недвижим имот ще промени подсъдността на изпълнителното дело[18]. Считам, че в подобни случаи при преценка, че недвижимият имот, пък бил той и в друг съдебен район е годен да погаси задължението на длъжника, съдебният изпълнител няма право да отхвърли искането, а следва да насочи изпълнението спрямо имота с налагането на възбрана, след което в съответствие с чл. 427, ал. 2 ГПК  да препрати делото на местно компетентен съдебен изпълнител за извършване на опис и продан на имота.

IV.4.4 Замяна с ипотекирано или заложено имущество

Възможно ли е да се извърши замяна по чл. 443 ГПК, когато обекта, върху който първоначално е насочено принудителното изпълнение, е ипотекиран или заложен в полза на длъжника? В доктрината и съдебната практика при действието на отменения ГПК се е приемало , че подобна замяна не е допустима[19]. Подобно виждане следва да се сподели, тъй като основната причина за обезпечаването със залог или ипотека е кредиторът да придобие една привилегия при разпределението на сумата, която може да бъде получена от проданта на недвижимия имот. Една замяна на ипотекираното или заложеното имущество с такова, което не обезпечава вземането на длъжника ще лиши от смисъл сключения договор за залог или ипотека, а от друга може да доведе и до вреди за взискателя, ако друго лице разполага с привилегия върху имуществото. Дори да липсва подобна привилегия, за взискателя пак могат да възникнат трудности да удовлетвори вземането си, тъй като е възможно и при наличието на няколко кредитори, ако всички са хирографарни и получената от проданта сума не е достатъчна да удовлетвори всички взискатели ще се стигне само до разпределяне на получените суми, но не и до пълно удовлетворение.  Поради подобни съображения считам, че следва да се постанови отказ и в хипотезата, в която длъжникът предложи свое обременено имущество за замяна на имущество, върху което не са учредени обезпечения. Допустимо е обаче, въпреки правото на кредитора да насочва изпълнението върху всяко секвестируемо имущество на длъжника, последният да предложи изпълнението да се насочи върху негово имущество, върху което е учредено обезпечение в полза на взискателя, когато взискателят по изпълнителното дело е поискал насочване на изпълнението върху имущество, което не е ипотекирано или заложено.

IV.4.5 Несеквестируемо имущество

Интерес представлява и въпроса възможно ли е длъжникът да иска замяна на обекта на принудително изпълнение с негово несеквестируемо имущество? Считам, че в такива случаи съдебният изпълнител следва да откаже да изпълни подобно искане по чл. 443 ГПК, като основният аргумент в тази насока е наличието на разпоредбата на чл. 447 ГПК, съгласно която всеки отказ от закрила по чл. 444 и 446 ГПК, където са изброени несеквестируемите вещи на длъжника. Безпорно в случая не е налице отказ от закрила, съответстващ на смисъла, който законодателят е вложил в чл. 447 ГПК, а негова преценка да се откаже от закрилата върху свое несеквестируемо имущество, но по реда на чл. 443 ГПК  да запази друго, което според субективната му преценка е от по – голяма важност за него. Въпреки това обаче, законодателят е уредил тази материя с императивна разпоредба и дори в този случай подобно действие ще бъде недействително. С оглед защита интересите на длъжника, не следва дори по негово желание да се допуска изпълнение върху негово несеквестируемо имущество. Друг аргумент в тази насока е, че при едно такова изпълнение, което не удовлетворило взискателя, той може да насочи изпълнението отново върху секвестируемите вещи, а в закона липсва разпоредба, която да предотврати подобни действия, поради което считам, че още самото предложение на длъжника следва да бъде отхвърлено.

1. Последици от уважаването на молбата

В текста на чл. 443 ГПК се говори за насочване на изпълнението в случаите на уважаване на молбата. Какво обаче означава тази замяна и насочването на изпълнението за първоначално предприетите изпълнителни способи? Следва да се позовем на разрешението от т.1 на ТР № 2/2013 ОСГТК на ВКС и в случай, че е изпълнението се насочи към определено имущество, което съдебният изпълнител е преценил като годно да погаси задължението по изпълнителното дело, редно е по отношение на другите имущества на длъжника, към които изпълнението е било насочено с налагането на запор или възбрана да се извърши обратното действие – прекратяване на изпълнението и вдигане на наложените запори или възбрани. Именно поради това разрешение за съдебният изпълнител е от голяма важност да прецени правилно дали предложените способи са достатъчни да удовлетворят взискателя, тъй като в противен случай, след като проведеното спрямо тях принудително изпълнение се окаже недостатъчно, съдебният изпълнител може да се окаже в ситуация, в която длъжникът се е разпоредил с останалото си имущество.

Поради горните съображения, в случаите в които се извършва замяна на изпълнителния способ, съдебният изпълнител следва първо да насочи изпълнението към предложеното имущество и едва след това да преустанови изпълнението върху първоначалния обект. Така например едва след налагането на възбраната върху предложеният имот Б, следва да се пристъпи към вдигане на възбраната върху недвижим имот А, който е бил първоначално възбранен. В случаите, когато е налице свръхобезпечаване, изпълнението вече е било насочено върху няколко обекта от имуществото на длъжника и  е необходимо само да се преустанови изпълнението върху част тях.

V.1 Преценка на съдебния изпълнител

Преценката дали да допусне замяната на способа или отмяната, законодателят е предоставил изцяло на съдебния изпълнител, всякакви становища на основния взискател по делото или на присъединените са ирелевантни. Поради това за съдебния изпълнител не възниква и задължение да ги уведоми за отправеното до него искане и всякакви уведомления, отправени до взискателите, са единствено по негова лична преценка[20]. Съдебният изпълнител е задължен да ги уведоми едва когато издаде постановлението, с което ще се преустанови изпълнителния способ, от който момент за взискателя по делото ще започне да тече и срокът за обжалване. В случаите когато съдебният изпълнител отхвърли искането на длъжника, за него не възниква задължение изобщо да уведомява взискателя, тъй като за последния няма да съществува правен интерес, а и право да обжалва подобен акт.

V.2 Обжалване на действията на съдебния изпълнител, свързани с правото по чл. 443 ГПК

По подадената от длъжника молба по чл. 443 ГПК, съдебният изпълнител съобщава отговора след разглеждане, за което законът не го обвързва със срок. В зависимост от това дали се уважава или отхвърля молбата, ГПК урежда два напълно противоположни режима. При постановен отказ, длъжникът е лишен от правото да обжалва, подобен иск ще бъде недопустим поради липса на активна легитимация. Докато при отменения ГПК длъжникът можеше да обжалва всички неправилни действия на съдебния изпълнител[21], уредбата в ГПК (2008г.) по отношение на обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител ограничава тези обжалвания единствено до лимитативно изброените в закона, от изброените в закона лица и на изброените основания. Основанието, което в практиката най –  често се посочва от длъжниците при едно такова обжалване е чл. 435, ал. 2 ГПК. В тази разпоредба обаче изрично са уредени като действия, които длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Постановеният отказ на искане по чл. 443 ГПК не е сред тях и съдът не може да тълкува разширително разпоредбата на чл. 435 ГПК[22].

Като едно от малкото отклонения от тази константна практика, интерес представлява Решение № 410 от 5.08.2015 г. на ОС – Плевен по в. гр. д. № 654/2015 г. По делото е подадена жалба от длъжника, но на основание насочване на принудителното изпълнение към несеквестируема вещ, в случая чл. 444, т. 7 ГПК – жилището на длъжника. Заедно с това в жалбата се излагат и оплаквания за незаконосъобразност на отказа на съдебен изпълнител да извърши замяна на обекта на изпълнение, като вместо въпросното жилище изпълнението се насочи към идеална част от друг недвижим имот. Съгласно т. 1 на  ТР № 2/2013 ОСГТК на ВКС, въпреки че не е допустимо обжалването на отделни действия, ако те са несъвместими с несеквестируемостта съдът следва да ги отмени. Поради това, в случаите, в които е насочено изпълнение върху несеквестируема вещ, а длъжникът е предложил замяна на изпълнителния способ, отказът може да бъде отменен заедно с насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. В този случай ако предложеният способ е годен да удовлетвори вземането на взискателя, съда може да укаже на съдебния изпълнител да приеме предложението на длъжника. Последното от своя страна се явява единственото изключение от правилото, че компетентен да приеме молбата на длъжника по чл. 443 ГПК е винаги съдебният изпълнител и длъжникът няма право да сезира съда с искане за замяна или отмяна на изпълнителния способ[23].

Изключение от общото правило за недопустимост на жалба на длъжника срещу неприлагането на чл. 443 ГПК се допуска и в случаите по чл. 503 ГПК, но само по отношение на съпруга  недлъжник, когато са нарушени правата му по чл. 502 ГПК[24], но това право на съпруга произтича от особения характер на съпружеската имуществена общност.

Така при действието на ГПК (2008г.) и поради постоянната практика на съдилищата за недопустимост на обжалване на отказа от длъжника, контрол по отношение на законосъобразността на отказа на съдебния изпълнител по чл. 443 ГПК може да се упражни единствено при делата за вреди от незаконосъобразно изпълнение по реда на чл. 441 ГПК. Също така в практиката на ВКС е прието, че длъжникът не отговаря и за пълният размер на таксата опис на посоченото от взискателя имущество, ако преди извършването на описа длъжникът е предложил по реда на чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друго негово имущество и предложението му е отхвърлено неоснователно от съдебния изпълнител[25], което също предполага проверка за законосъобразност на отказа.

От друга страна, когато съдебният изпълнител е удовлетворил искането на длъжника, доктрината и съдебната практика приемат, че за взискателя възниква правото да обжалва замяната или отмяната на изпълнителния способ[26]. Приема се, че с уважаването на молбата съдебният изпълнител прекратява делото по посочения от взискателя изпълнителен способ и насочване на изпълнението върху посочена от длъжника вещ или вземане[27] (чл. 435, ал. 1, предл. 3 ГПК). Това разбиране може да се сподели, но е необходимо да бъде доизяснено. Уважаването на молбата е прекратяване на изпълнителен способ, но само в случите, в които по силата на чл. 18 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител е овластен от взискателя да избере способа за осъществяване на принудителното изпълнение. В случаите, в които с молбата си за образуване на изпълнителното дело или с по – късна молба взискателят е поискал да бъде насочено изпълнението срещу имущество на длъжника и след молба по чл. 443 ГПК, съдебният изпълнител извърши замяна на изпълнителния способ или прекратяване на изпълнението срещу определена вещ се стига до постановяване на отказ от извършването на действие, което поражда право на взискателя по изпълнителното дело да обжалва постановлението, но на основание чл. 435, ал. 1, предл. 1 ГПК.

По отношение на влизането в сила на постановлението на съдебния изпълнител също е необходимо да се разгледат поотделно двете възможни хипотези:

• При уважаване на искането по чл. 443 ГПК именно поради правото на взискателя да обжалва постановлението, то не може да влезе в сила до изтичане на срока или до произнасяне по обжалването. Следователно обжалването има суспензивен ефект по отношение на действието на постановлението и едва след неговото влизане в сила ще може да се пристъпи към извършване на действията, обективирани в самото постановление (вдигане на наложените възбрани и запори).
• По отношение на отказа на съдебния изпълнител, взискателят е лишен от правен интерес да го обжалва, а за длъжникът, както вече бе изяснено липсва легитимация. Поради това дори при наличие на подобна жалба, която освен всичко е недопустима, съдебният изпълнител следва да продължи извършваните действия, тъй като с отхвърлянето на молбата на длъжника за преустановяване на изпълнението върху даден имуществен обект, няма пречка изпълнителят да продължи действията си, тъй като поначало обжалването не спира изпълнението.

V.3 Повторно упражняване на правото по чл. 443 ГПК

След отхвърлянето на искането по чл. 443 ГПК е допустимо да бъде отправено повторно искане до съдебния изпълнител, тъй като е възможно междувременно да настъпят обстоятелства, които да доведат до възможност да се извърши замяна на обезпечителните способи или да направят част от тях ненужни. Отказът на съдебния изпълнител не лишава длъжника от това право.

Автор: Светослав Костадинов Пандилов, Юридически факултет на УНСС

---

---

---

Бел. авт.: За първи път статията е публикувана в две части в списание „Търговско и облигационно право” –  „Субекти в изпълнителния процес, които могат да искат замяна или прекратяване на способи по реда на чл. 443 ГПК” – кн.9/2016г. и „Основания, ред и последици при упражняване на правото по чл. 443 ГПК” – 10/2016г.

[1] Законопроектът е внесен на 13.02.2015г. със сигнатура 554-01-33 и е достъпен на сайта на Народното събрание;

[2] За анализ на практическите проблеми на разпоредбата вж. Неков, Р. Бележки по предложенията за изменение и допълнение на ГПК в частта за изпълнителното производство., Търговско и облигационно право, 2014, № 9, както и на http://challengingthelaw.com/;

[3] Сталев, Ж.,  О. Стамболиев, А. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. 9-то допълнено и преработено издание, София, Сиела, 2012, с. 995.; Корнезов, Л. Гражданско съдопроизводство Т. II, София, Софи-Р, 2010, с. 295; Колектив, Граждански процесуален кодекс – Приложен коментар, София, Труд и Право, 2012, с. 1054;

[4] Решение № 95 от 1.03.2012 г. на ОС – Враца по гр. д. № 94/2010 г.;

[5] За становището, че при наличието на солидарност не може да се оспорва насочването на изпълнението само върху един от солидарните длъжници вж. също Решение № 1685 от 25.03.2011 г. на СГС по ч. гр. д. № 3525/2011 г., АО, III-В с-в; Определение № 140 от 23.04.2012 г. на ОС – София по в. гр. д. № 328/2012 г.

[6] Обратно Петров,В. За отговорността на приелия наследството по опис наследник за наследствените дългове, Публикувано на http://challengingthelaw.com/semeino-i-nasledstveno-pravo/za-otgovornostta-na-prielia-naslednik-po-opis/, според когото наследникът отговаря за наследствените задължения с наследствената маса, като съдебният изпълнител може да насочва изпълнение само към обекти от тази маса. В случая обаче се разглежда едно доброволно предложение на длъжника, отправено към съдебния изпълнител, с което се иска насочване на изпълнението към имущество извън наследствената маса.

[7] Решение № 57 от 11.02.2011 г. на ОС – Плевен по в. гр. д. № 1148/2010 г.

[8] Определение от 3.02.2011 г. на ОС – Бургас по гр. д. № 951/2010 г.

[9] Решение № 328 от 26.I.1960 г. по гр. д. № 8086/59 г., III г. о.

 

[10] Сталев, Ж.,  О. Стамболиев, А. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. 9-то допълнено и преработено издание, София, Сиела, 2012, с. 980.

[11] Сталев, Ж.,  О. Стамболиев, А. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. 9-то допълнено и преработено издание, София, Сиела, 2012, с. 994 и цитираните там решения.

[12] Определение от 21.07.2009 г. на ОС – Сливен по гр. д. № 311/2009 г., ГО;

[13] Решение № 1115 от 13.06.2014 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. № 848/2014 г.

[14] Решение № 191 от 5.05.2015 г. на ОС – Хасково по в. гр. д. № 129/2015 г.; Решение № 43 от 5.02.2015 г. на ОС – Хасково по в. гр. д. № 921/2014 г.;

[15] Решение № 3373 от 9.07.2013 г. на РС – Варна по гр. д. № 17675/2012 г.

[16] Решение № 75 от 23.02.2010 г. на ОС – Русе по гр. д. № 106/2010 г., ГК;

[17] Решение № 4901 от 29.06.2012 г. на СГС по в. гр. д. № 3811/2012 г.

[18] Вж. Определение № 3153 от 18.12.2012 г. на ОС – Бургас по в. ч. гр. д. № 2058/2012 г., където длъжникът твърди подобен мотив на отказа.

[19]  Вж. Сталев, Ж.,  О. Стамболиев, А. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. 9-то допълнено и преработено издание, София, Сиела, 2012, с. 995 и цитираното там Решение 32-68-I.

[20] В Решение № 174 от 5.05.2011 г. на ОС – Кърджали по гр. д. № 139/2011 г. постановяването на замяна на обекта на изпълнението, след като е предоставена възможност на взискателя да даде становище, но преди такова да е допуснато е посочено, сред нарушенията извършени от съдебния изпълнител, но такова виждене не намира опора в закона, преценката е изцяло на съдебния изпълнител.

[21] Решение от 25.04.2008 г. на ОС – София по гр. д. № 1293/2008 г., ГО; Решение от 3.12.2007 г. на ОС – Велико Търново по гр. д. № 1129/2007 г.,

[22] Определение от 23.10.2014 г. на ОС – Сливен по в. гр. д. № 515/2014г.; Определение № 274 от 25.03.2015 г. на ОС – Разград по в. гр. д. № 83/2015 г.; Определение № 615 от 2.06.2015 г. на ОС – Смолян по в. гр. д. № 224/2015 г.; Определение № 2037 от 10.07.2014 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. № 2114/2014 г. Опит за разширително тълкуване е направен в Решение № 683 от 29.12.2011 г. на ОС – Велико Търново по гр. д. № 1328/2011 г., в което жалбата на длъжника е допусната до разглеждане с мотива че „насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята, че далеч надхвърля изпълняемото право е аналогично с насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо”, но подобно разрешение не разполага със законова опора.

[23] Определение № 94 от 17.01.2013 г. на ОС – Кюстендил по в. гр. д. № 771/2012 г.; Решение № 302 от 17.10.2012 г. на ОС – Кюстендил по в. гр. д. № 603/2012 г.; Решение № 1447 от 28.02.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 7833/2013 г.; Решение № 5307 от 14.07.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 10094/2014 г.;

[24] Решение от 24.03.2011 г. на ОС – Търговище по в. гр. д. № 330/2009 г.

[25] Решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 517/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 82 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2010 г., IV г. о., ГК;

[26] Определение № 2892 от 24.11.2014 г. на САС по в. гр. д. № 4224/2014 г.

[27] Сталев, Ж.,  О. Стамболиев, А. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. 9-то допълнено и преработено издание, София, Сиела, 2012, с. 995.