Право да предявят граждански иск (ГИ) в наказателния процес имат пострадалият или неговите наследници, както и претърпелите вреди от престъплението юридически лица. Молбата може да се депозира в съдебната фаза на процеса. (Преди съответните изменения на НПК, гражданският ищец можеше да се конституира още в досъдебната фаза).
Пострадал от престъплението е физическо лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението – чл. 74, ал. 1 НПК.
На обезвреда в наказателния процес подлежи само вредата, която е последица от самото престъпно деяние – предмет на обвинението. Пострадалият може да се конституира като граждански ищец за вреди, причинени му от престъпното деяние, но не и от друг източник. И тъй като всяко престъпление е деликт, основанието на този иск е деликтно.
Макар практиката да не е единодушна по въпроса, правилна е тезата, че пострадалият може да се конституира в съдебното производство и ако претърпяната от него вреда представлява пропусната полза, стига да е пряк и непосредствен резултат от престъплението. Може да се предяви ГИ „и когато в резултат на престъплението се осуетява увеличаването на личния патримониум“.[1] Безспорно е прието в практиката и доктрината, че граждански иск в наказателния процес се предявява на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Също така е безспорно, че с този иск се предявяват и пропуснати ползи.
На обезвреда подлежат както имуществените, така и неимуществените вреди.
Наскоро Министерството на правосъдието изготви проект за закон за изменение и допълнение на НПК. Предвижда се гражданският иск да бъде допустим само за престъпления, които в състава си предвиждат вреди като съставомерен елемент.
Новите предложения по тази материя са:
В чл.73, ал.1 на НПК думите „вредите, причинени от престъплението” се заменят със „съставомерните имуществени или неимуществени вреди от престъплението.“ Чл. 74, ал. 1 се изменя така: „Пострадал е лицето, претърпяло съставомерни имуществени или неимуществени вреди от престъплението.“ Създава се чл. 75а: „Ощетено юридическо лице. Ощетено е юридическото лице, което е претърпяло съставомерни имуществени вреди от престъплението.“ В чл. 381, ал. 3 след думата „причинени” се добавя „съставомерни”.
Чл. 78а НК, ал. 1, б. „в“ се изменя така: „причинените от престъплението съставомерни имуществени вреди са възстановени или обезпечени.“
Вносителите защитават предложенията си със следните мотиви: „Част от предвидените изменения и допълнения са следствие на отдавна констатирана непоследователност при дефиниране на подлежащите на обезщетение вреди в наказателното производство, намерила естествено продължение в противоречивото прилагане на закона. … Новата дефиниция създава условия за преодоляване на противоречията при преценка на основанията за съвместно разглеждане на предявени граждански искове и прилагане на диференцираните процедури по Глава двадесет и осма и Глава двадесет и девета от НПК“.
Сериозните юристи биха изпитали неудобство и смут от подобни мотиви. Защото нееднаквото приложение на закона се преодолява чрез тълкувателна дейност на ВКС. От друга страна, текстовете на чл.чл. 74, 76 и 84 НПК са пределно ясни и разбираеми и не крият риск за възникване в практиката на „непоследователност при дефиниране на подлежащите на обезщетение вреди“. Причина за изменение на закона може да бъде решаването на някаква важна обществена задача, поставена от живота, може да бъде необходимост от отстраняване на пречки за развитието на държавата и обществото, уреждане на неуредени или наложително ново уреждане на обществени отношения, защита на човешки права и др. под. В случая обаче, значима обществена или правна предпоставка за подобно орязване правата на пострадалия от престъплението не е налице.
Вярно е, че съдебната практика е противоречива, но причината не е в закона, а в неумението или нежеланието на някои да разчетат правилно ясните законови текстове. В едни решения (Р-540-2009-III н. о. на ВКС, Р-1081-2006-ІІІ н.о. на ВКС и др.) се приема, че могат да се претендират само вредите, които са елемент от състава на престъплението. В други се приема, че понятието за вреди включва и несъставомерните общественоопасни последици (Р-605-2011-ІІ н.о. на ВКС; Р-605-2010-ІІ н.о. на ВКС, Р-304-2011-ІІІ н.о. на ВКС и др).
Приемливо е второто разбиране. В негова подкрепа е самото законодателно предложение: ако бъде прието, занапред ще се обезщетяват само съставомерните вреди, защото така ще е записано в закона. Но, дотогава законосъобразно и правилно ще е да могат да се претендират всички вреди.
Изкуството на юридическата професия се състои в това да се намери точният смисъл, дух и съдържание на нормата. Стремежът към прецизност не означава да се търсят на всяка цена значения, каквито текстът нормално не съдържа. Търсенето на различност не трябва да се прави с цел самоизтъкване и привличане на внимание. Професионализмът означава намиране на точната мяра, към която и от която не трябва нито да се добавя, нито да се отнема.
Според задължителното правило на логиката, изразите (на закона) трябва да се използват, възприемат и тълкуват в техния общоприет смисъл и логическо съдържание. Текстовете на чл. 74, 76 и 84 НПК са изключително опростени и не трябва да има никакви затруднения за възприемене точният им смисъл и съдържание. Те поставят на преден план пострадалия, а не вредата. Акцентът е върху правата на претърпелия вреди, а не върху техния характер – дали са съставомерни или не.
Словесно, логически, граматически и смислено е очевидно, че: – като пострадал се определя лицето, реално засегнато/увредено от престъпното деяние; – има се предвид тази вреда, която деликтът е произвел, а не вредата като елемент от обективния състав на престъплението; – вредата се свързва пряко с деянието, а не със състава на престъплението.
Претърпените вреди и съставомерните вреди имат различни характеристики. Общото между тях е, че имат един и същи източник – престъплението.
Различието се забелязва най – отчетливо при престъплението убийството: Правото на ГИ принадлежи на близките, макар престъплението да не е насочено към тяхната личност, а към личността на потърпевшия. Те обаче понасят вреди от загубата на близък човек, затова са пострадали по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК. Имат право да предявят иск за обезвреда на свое собствено основание, а не на основание чл. 74, ал. 2 НПК. Съставомерната вреда от престъплението е отнемането на живот. Очевидно, вредата за близките не е съставомерна, но е пряка и непосредствена последица от деянието. Затова разполагат с право на ГИ в наказателния процес, на деликтно основание.
Ако се приеме, че само съставомерните вреди подлежат на присъждане в наказателния процес, означава пострадалите граждани да се поставят в неравностойно положение. Като в много по-неблагоприятно положение ще бъдат естествено тези, претърпели вреди от деяния, несъдържащи вредата като елемент от обективния си състав.
Това по-неблагоприятно положение се изразява в две насоки.
Първата е очевидна – пострадалите няма да имат право да се конституират като граждански ищци в наказателния процес с всички произтичащи от това затруднения.
Втората е скрита, неочевидна. Защото гражданите няма да имат право да се възползват от ГИ в наказателния процес спрямо онези престъпления, които съдържат в себе си по-висока степен на обществена опасност. Какво се има предвид. Някои деяния са с толкова висока степен на обществена опасност, че простото им проявление е обявено за престъпление. Други деяния, които съдържат по-ниска степен вредоносност, стават престъпления, само ако са съпроводени с допълнителни отрицателни последици – примерно вреди. Самостоятелното проявление на вторите, за разлика от първите, не е престъпление, защото от гледна точка на обществената преценка не са толкова опасни. Правилото е, че престъпленията с по-малък обем признаци в състава си са с по-висока обществена опасност. Съставът на тези престъпления обхваща всички възможни прояви, а не само тези с допълнителен вредоносен резултат. Престъплението с повече съставни признаци стеснява проявите само до тези, които съдържат тези признаци. Например: проявата „Х“ е престъпление (всяка проява); проявата „Х“, от която са настъпили вреди, е престъпление (не всяка проява); проявата „Х“, от която са последвали значителни вреди, е престъпление (не всяка вредоносна проява) и пр. Ето защо, деянието, което не съдържа признак вреди, е с по-висока степен обществена опасност, поради което, от тази гледна точка няма никакво основание и логика да не се търси гражданска отговорност чрез ГИ.
Предвид горното, логично е твърдението, че да се допуска ГИ иск в наказателния процес само за съставомерни вреди е дори по-неудачно, отколкото да се допуска само за несъставомерни вреди.
Предлаганите промени показват непознаване същността и генезиса на ГИ в наказателния процес.
В основата на правото на ГИ в наказателния процес стоят следните разсъждения:
Пострадалият от престъпното деяние е, от една страна, най-ощетеният субект, а от друга е най-несправедливо и най-незаслужено (изключая случаите, когато жертвата в определена степен с поведението си също е благоприятствала настъпването на резултата) ощетен. Неговият живот излиза от ритъм за неопределено време, съпътстван е с редица затруднения: професионален застой, материални загуби, преминаване на част от времето в лечение, често непълно възстановяване, откъсване от средата и пр. Близките му също търпят немалко несгоди. Последиците остават завинаги. Обезщетението, ако въобще бъде получено, не може да замести страданията, болките, преживяното, нито да покрие реалните материални загуби.
Като малка компенсация, като малък реверанс на държавата към пострадалия, тя му „учредява“ правото да предяви ГИ в наказателния процес. Целта е да го улесни в процеса по възстановяване и преодоляване последиците от увреждането, без да се стига до затрудняване работата на съда. Дава му се възможност поне да ползва държавната процедура, която и без друго се провежда. Въпреки това, немалко ангажименти остават в негова тежест: осигуряване на адвокатска помощ, заплащане на хонорар, явяване на съдебни заседания, организиране на защита, представяне на доказателства и пр. От друга страна, обезвреда може да се получи едва в края на процеса, но и това не е сигурно – зависи от материалните възможности на осъдения.
Така че, правото на всяко лице, претърпяло каквито и да са вреди от престъпното деяние, да търси обезвреда с ГИ в наказателния процес, е малка, но необходима и полезна загриженост, от която изпадналият в беда гражданин несъмнено има голяма нужда. И на това негово право не бива да се поставят ограничения.
Евентуалното приемане на промените ще даде отговор на въпроса кои вреди могат да бъдат претендирани с ГИ, но на негово място ще постави доста нови въпроси.
Кои вреди ще се включат в понятието „съставомерни“?
Използваните в НК думи и изрази за вредни последици са няколко: имотна вреда: измама – чл. 209 и сл., изнудване – 214; вреда: чл. 212а, 220 (неизгодна сделка), 224, 252, ал. 2, 282, 305, ал. 2, 319в, 387, ал. 3 (специална цел да причини вреда); значителни вреди: 319в, ал. 3, 319д, ал. 2, 330, ал. 3, 331, ал. 3; значителни имуществени вреди: изнудване – чл. 213а, ал. 3, т. 2, 341, ал. 1, б. „а“, 342, ал. 3, 343, 356е, 356ж, 356з, 356и; унищожаване и повреждане/повреда: диверсия-106, чл. 216, 219, 236, 333, 334, ал.2, 335, ал. 2, 340, 341а, ал. 1 и 2, 346, 414; разруши – 340, ал. 2, 341а, ал. 1 и 2; значителна повреда на имот: 338, ал. 3; значителна повреда: 341б, ал.3, б.“а“; щети: злоупотреба на доверие – 217, безстопанственост – чл. 219, 227в (умишлен банкрут), 227д (банкрут), ал. 1 и др.; разпиляване – чл. 219; вредни последици: 326, ал. 2, 387, ал. 1, 388, 389, ал. 3, 391, ал. 2; немаловажни вредни последици, немаловажна/и/ вреда/и/ за околната среда – 353а, 353б, 353в, 353д, 356е, 356е, 356и, 356к; изложи на опасност имота – 344, ал. 1; вреди за интересите на РБ: 357, ал. 1.
При кражбата отнемането от владение ли е вредата или стойността на вещта? Има ли съставомерна вреда, ако изрично не е упомената, но следва логично от съдържанието на текста – например укриване на данъци, палеж, наводнение и др? Замърсяването с петрол (чл. 352а НК) вреда ли е – като се има предвид, че почистването е изключително скъпа операция? Каква е вредата по чл. 284, ал. 1 НК? Тя ли подлежи на обезщетение или някаква друга, имотна или неимотна вреда, причинена с издаването на тайната? А по чл. 249, ал. 1 НК? Вреда ли е повредата по чл. 347 НК (защото повредата може да се изрази в унищожаване и повреждане, с голяма стойност, но може да е само прекъсване на малко кабелче или на контакт, баз стойност, но достатъчно уредът да не работи)? Какъв е характерът и подлежи ли на претендиране вредата по чл. 403 НК?
При използвани толкова понятия и при толкова въпроси, само може да се предполага до какъв обем ще нараснат в практиката различните, противоречиви и нееднакви тълкувания на нормите, като се има предвид, че днес, кристално ясните текстове на чл. 74, 76 и 84 НПК също се възприемат нееднозначно.
Предлаганите изменения влизат в противоречие с указанията на акад. Ст. Павлов, според когото ГИ може да се предяви не само за съставомерните, а за всички вреди, „които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление“. [2]
Познаващите научната продукция на акад. Стефан Павлов и неговото безпрецедентно отговорно отношение към работата твърдят, че написаното от него може и трябва да се приема като безспорна научна истина. Белег на професионална етика и израз на отговорно отношение към професията е съобразяване със становищата му. Това е и своеобразна гаранция за правилното прилагане на закона.
Днес е още по-наложително да се връщаме и придържаме към размислите на светилата и утвърдените авторитети на българската правна мисъл и наука. И да не допускаме с лека ръка пренебрегване на разясненията им.
Друг автор изтъква следното: В разпоредбите на чл. 74, чл. 76 и чл. 84 НПК е използван изразът “вреди от престъплението”. Стеснителното тълкуване на израза води до извода, че се имат предвид само съставомерните вреди. Това е недопустимо, защото посочените текстове установяват права на граждани, а такъв вид норми се знае, че трябва да се тълкуват или буквално, или разширително.[3]
Предлаганите изменения не са в синхрон с логиката на друг закон – ЗПФКПП. В последния е заложена идеята държавата да подпомага максимално според възможноститее си пострадалите от престъплението, вкл. и като им предоставя финансова помощ. Ето защо е необходимо, ако има изменения, те да бъдат доразвитие и разширяване на института, а не да водят до неговото ограничаване.
Аксиологичното тълкуване на нормите показва, че институтът на ГИ в наказателния процес е ценност, която трябва да бъде доразвита, а не стеснена и заличена. Затова по-правилно е държавата да поеме цялостната организация по провеждане на процеса от името на пострадалия, вкл. разноските, защита на интересите му, представяне на доказателства и пр. В това има логика – не е опазила своя гражданин от посегателство, не е съхранила интересите му, поради което сега поема грижите по заличаване на последиците.
И държавата да претендира направените от нея в полза на пострадалия разноски, като се конституира като граждански ищец в наказателния процес.
Автор : Пеньо Грозев, адвокат
[1] Павлов Ст., Наказателен процес на НРБ, София 1989 г., УИ „Кл. Охридски“, с. 238.
[2] Пак там, с. 244.
[3] Вж. Чинова М., Новите положения на досъдебното производство по НПК, С., 2007.
Подобни статии
ЗАКОНОВИ АБСУРДИ
ПРЕГЛЕД НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ И ПРАКТИКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПО ОСПОРВАНЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ, ПОСТАНОВЕНИ ПО АДМИНИСТРАТИВНОПРАВНИ КАЗУСИ
ПОСЛЕДНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ НА ЗАКОНА ЗА СРС – ХАОС ОТ НЕДОМИСЛИЯ
НОРМОЕКЗИТ (Сбогом на правото, правата и задълженията)
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, РЕШИЛ ДА ВЪРВИ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
