Безспорно е, че в нашата страна преобладават дружествата с ограничена отговорност и най-вече едноличните ООД-та. Превесът на тази правно-организационна форма е огледало на масовия български бизнес в момента – дребен и среден, с малко капиталови възможности но с големи възможности за гъвкавост и маневриране. Затова и в сферата на дружественото право най-много проблеми възникват именно на плоскостта на ООД-то.
Макар да има общо събрание на съдружниците, най-важният орган на ООД-то е неговият управител. На практика от неговите действия зависи благосъстоянието, съдбата на дружеството. От тук произтича и основният, генералният въпрос на ООД – как да се регулира отговорността на управителя, как да се упражнява надзор върху него и да се предотвратят евентуалните злоупотреби. Особено, ако управителят не е съдружник.
1.Поради това, че според мене въпросът за отговорността на управителя, който по принцип се разглежда в края на анализа на правното му положение, е особено важен, бих искала да го поставя в началото на статията си. Акцентът ще падне не върху съдържанието на имуществената отговорност на управителя[1], а върху други, неразглеждани досега аспекти на отговорността.
Търговският закон установява в чл. 145 ТЗ общото правило, че управителят и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди и урежда процедурата, по която може да се търси отговорност от тях. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 8 общото събрание взема решения за предявяване на искове на дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу тях. Решението се взема с мнозинство повече от една втора от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор – чл. 137, ал. 3 ТЗ. Тук влиза и решението за търсене на отговорност от управителя. Но общото събрание може да вземе и обратното решение – да не търси отговорност от управителя, а да го освободи от нея. Оказва се, че решението за отговорността се намира в дискреционната власт на общото събрание.
Освобождаването на управителя от отговорност е едностранно волеизявление на ООД, облечено във формата на решение, с което се одобрява управлението на дружеството и се изтъква, че дружеството няма срещу управителя никакви претенции за обезщетяване на вреди, произтекли от конкретното правонарушение. Вземането на такова решение означава, че повече не е възможно да се предявяват искове за обезщетяване на вреди, дори да се установят важни причини за това. Освобождаването обаче се отнася само до притезания, респ. основания за освобождаване, които са в състояние да станат известни на съдружниците при внимателния прочит на наличната документация. При вземането на това решение управителят, ако е съдружник, не бива да гласува – арг. от чл. 137, ал. 3 ТЗ. Но ако не е съдружник, той има право на съвещателен глас – чл. 136, ал. 2 ТЗ. За да не упражни това си право, дружественият договор изрично трябва да изключи в тази хипотеза неговия съвещателен глас.
Никой няма притезание за вземане на решение за освобождаване на управителя. При необоснован отказ на общото събрание на съдружниците за неговото вземане обаче последният може да иска заличаването си от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството – чл. 141, ал. 5 ТЗ.
Няма пречка освен това общото събрание да вземе решение за отказ от правото си на обезщетение на вреди, които са му станали известни и които пораждат отговорността на управителя.
В правната ни уредба обаче има следният пропуск. Не е уредена хипотезата, която касае външните отношения на дружеството с трети лица и преди всичко с неговите кредитори. Това е случаят, при който освобождаването от отговорност може да накърни интересите на кредиторите. Отказът от право да се търси обезщетение на вредите, които управителят е причинил на дружеството, означава невъзстановяване на вредите, които той е причинил на дружеството и по този начин е намалил актива или е увеличил пасива на дружеството. Имуществото на дружеството обаче представлява общо обезпечение на хирографарните кредитори. При отказ да се търси отговорност обезпечението намалява. Управителят може да „източи” дружеството не само с цел да накърни интересите на дружеството, но и да застраши интересите на кредиторите при удовлетворяване на своите вземания. Законът обаче „прескача” този проблем. И понеже той касае външни отношения, проблемът не се решава и с дружествения договор. Още повече, че дружеството няма интерес да го реши.
2.Както вече се изтъкна, управителят се освобождава от отговорност с решение на общото събрание. Обикновено освобождаването на управителя върви заедно с решението за приемане на годишния финансов отчет. По някои дела страните спорят, дали решенията на общото събрание на капиталово дружество за приемане на годишния финансов отчет и освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите, респ. управителя при ООД, съответстват на правилата на закона и устава или дружествения договор с оглед наведените в исковата молба пороци. Ответникът, т.е капиталовото дружество, следва да докаже юридическите факти, на които се основава законосъобразността на взетите от общото събрание на търговското дружество решения – р. 699 от 15.10.2008 г. на ВКС по т.д. 245/2008 г., второ т.о., ТК. Доколкото ответникът не доказва, че отчетите са заверени от назначения одитор, става дума за неспазване на императивни норми и на това основание съдът може да отмени решението на общото събрание за тяхното приемане. В същото време се подчертава, че „съдът не проверява законосъобразното съставяне на отчета, а само спазването на императивните норми относно избора на назначения регистриран одитор и на действията във връзка с приемане на отчета. Ако акционерът, респ. съдружникът, смята, че има незаконосъобразности в отчета, той може да ги релевира като иска проверка на отчета по реда на чл. 251а ТЗ – р. 2085 от 17.11.2014 г. по т.д. 2364/2014 на САС. Що се отнася до решението за освобождаване от отговорност на управителя или изпълнителния директор, не се изисква то да бъде мотивирано и извън преценката на съда е дали е трябвало да бъдат освободени от отговорност или не – р. по т.д.345/2005, ТК, т.о. и др на ВКС. Противното се смята за намеса във вътрешните отношения на дружеството. За да се освободи изпълнителният директор, респ. управителят, от отговорност не е задължително да има решение по приемане или неприемане на ГФО – р. 528 от 20.10.2008 г. на ВКС по т.д. 271/2008 г., Първо т.о., ТК.[2]
Посочената съдебна практика обаче не е в съответствие със закона. По начало всяко решение на общото събрание на капиталово дружество може да бъде предмет на процес за отмяна по реда на чл. 74 от Търговския закон, вкл. решението за приемане на годишния финансов отчет и за освобождаване на управителя от отговорност. Съдът е длъжен да провери, дали решението не противоречи на императивна правна норма или на дружествения договор. Проверката не се осъществява само „от външна страна”. Противоречието би могло да се изрази не само в неспазване на установената процедура за приемане на решението (напр. липса на подпис от регистриран одитор), но и в противоречие на съдържанието на решението на закона или договора. Не бива неверни, противоправни отчети, приети обаче по надлежния ред, да се оставят в сила, защото това застрашава интересите на третите лица и на търговския оборот, както и на съдружниците, борещи се против загиването на дружеството и тръгването му по пътя към несъстоятелността.
3.Вторият въпрос е свързан с прекратяване на дружеството поради неефективната или вредна дейност на управителя. В Търговския закон е уредено прекратяването на ООД по решение на окръжния съд по седалището на дружеството – чл. 155, т. 1 – 3.
В тези хипотези се касае за съдебни решения, които може да бъдат постановени по иск на съдружниците или по иск на прокурора. С други думи, съдът не процедира служебно, а трябва да бъде сезиран за прекратяването на дружеството.
Оправомощени лица са съдружниците, ако дяловете им съставляват повече от 1/5 от капитала, както и прокурорът.
Правото на съдружниците е преобразуващо право, признато от закона на малцинството в ООД. Това право може да се упражни само по съдебен ред. Ищец може да бъде един или повече съдружници, стига да притежават минимално изискуемия дял в капитала. Правото да се иска прекратяване е уредено в закона с императивна норма и не може да се отменя или изключва, както и да се изменя с дружествения договор.
Правото да се иска прекратяване на дружеството възниква, ако са налице важни причини за това. Законът не определя това понятие, което позволява искът да се предяви в редица случаи, при които е наложително да се прекрати дружеството поради появили се след неговото възникване обстоятелства, правещи невъзможно неговото по-нататъшно съществуване. Напр. установява се, че целта, за която е било създадено дружеството, не може да бъде постигната или отношенията между съдружниците са се влошили непоправимо и съществено. Тук бих искала да отбележа, че основанието “важни причини” сме го взаимствали от немското право, а в немската съдебна практика и теория се приема, че под важни причини следва да се разбират спорове, произтичащи от отношенията между съдружниците, които правят невъзможна една бъдеща ползотворна работа между тях. В такива случаи е застрашено по-нататъшното съществуване на ООД, налице са причини, които оправдават неговото прекратяване.
Според българската съдебна практика “важни причини” са тези причини, които представляват непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на търговското дружество. Влошените взаимоотношения, доколкото не са във връзка с търговската дейност, а с разпределението на приходи от наем, не са важна причина и основание за прекратяване на дружеството – р. 120 от 01.02. 2002 г. по гр.д. 932/ 2001 – ВКС [3]. Но за важни причини се определят лошите взаимоотношения между съдружниците, довели до невъзможност органите на дружеството да функционират, до невъзможност на дружеството да осъществява стопанската си дейност, до трайно реализиране на загуби и нулев финансов резултат – р. Nr. 662/2006 по гр.д. 86/2006 г., ВКС – ТК, II о. – Апис. Без значение е вината на отделните съдружници. Причините могат да бъдат разнообразни – обективни, т.е. независещи от съдружниците или субективни (виновни или невиновни действия или бездействия на съдружниците). Важното е те да са довели до съществени затруднения или невъзможност на дружеството да осъществява търговската си дейност.[4] Според ВКС при конкретната преценка дали са налице важни причини по чл. 155, т.1 за прекратяване на дружеството съдът изхожда от интересите на дружеството като цяло, а не на отделните съдружници – р. 239/1996 – ВКС по гр.д. 86/95, V г.о. – Апис.
Малко известно е, обаче, че важна причина може да бъде и поведението на управителя на дружеството. Чрез своите неправомерни или нерационални действия той може да доведе до невъзможност да се осъществява търговската дейност на дружеството. В този случай възниква въпросът, дали дружеството трябва да се прекрати или да се отстрани причината за това – освобождаването на управителя.
При конкуренция между иска за прекратяване поради важни причини и възможността за изключване на лицето, предизвикало тези причини, предимство следва да има изключването[5]. Изключен може да бъде както съдружник, така и управител.
Решението на съда има прекратително действие по отношение на дружеството.
По иск на прокурора дружеството се прекратява от съда, ако дейността му противоречи на закона – чл. 155, т. 2 или ако в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител – чл. 155, т. 3 ТЗ. Прокурорът може да иска прекратяване на посоченото тук основание, само ако бъде заличен управителят по негово собствено искане или по искане на дружеството и в тримесечен срок не бъде вписан друг управител.
Нека да разгледаме хипотезата на заличен управител. Общото събрание на ООД, респ. едноличният собственик на капитала на ЕООД, не избират и не вписват в търговския регистър управител. Третите лица не могат да контактуват с дружеството поради липса на законен представител. Възможно е заличаването и отсъствието на управител да настъпят по време на висящ процес. Тогава съдът може да спре процеса и да определи срок, в който да бъде избран и вписан управител. Въпреки това дружеството в лицето на единствено компетентния орган – общото събрание на съдружниците, не изпълнява нареждането. Макар законът да позоволява в рамките на 3 месеца дружеството да съществува без управител, на практика този срок се оказва по-дълъг. Кредиторите, съдът, съдружниците, т.е. субектите, които имат интерес прокурорът да предяви иск за прекратяване на дружеството, трябва да сигнализират на прокурора, а той да вземе решение, дали да предяви иск или не. С други думи, не е сигурно, дали прокурорът ще предяви този иск. Законът не урежда последиците при заличен представител и при непрекратяване на дружеството поради липса на управител. Изборът на управителя се осъществява от общото събрание – чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ. Управителят се избира с решение, взето с обикновено мнозинство. Ако обаче съдружниците не могат да постигнат това мнозинство и управител не бъде избран, а прокурорът не предявява иска по чл. 155, т. 3 ТЗ, сме изправени пред дружество без управител. Съдружниците, които имат дялове в капитала под 50%, няма да могат да реализират своите цели, защото дружеството няма законен представител. Притежателят (лите) на мнозинството дялове могат да блокират дейността на едно успешно дружество чрез неизбиране на управител. Смятам, че тази празнота в закона може да бъде запълнена чрез прилагане на закона по аналогия. Липсата на управител е важна причина за прекратяване на дружеството и ако тя продължи повече от предоставения от закона гратисен срок – 3 месеца, би следвало при бездействие на прокурора да се даде възможност на съдружници, които притежават дялове, повече от една пета от капитала да упражнят малцинственото си право и да искат прекратяване на дружеството на основание чл. 155, т. 1 – прекратяване поради важни причини. Невъзможността да се избере управител в рамките на 3 месеца, а и след това, представлява важна причина за прекратяване на дружеството, защото в рамките на този срок то бездейства принудително и не може да осъществява своята дейност поради блокирането на избора на съдружника, притежаващ повече от половината от дяловете в капитала. Смятам, че при незаписан управител повече от 3 месеца, не би следвало единственият начин за прекратяване на дружеството да бъде искът на прокурора. Смисълът на чл. 155, т. 1 и т. 2 ТЗ е, че държавата в лицето на прокурора е длъжна да се намеси в дружествените работи, само ако дружеството извършва противоречаща на закона дейност или ако дружеството повече от 3 месеца няма вписан управител. В други случаи прокурорът няма право на намеса и не може да иска принудителното прекратяване на ООД – то. Изрично в австрийската съдебна практика като примери за важни причини по смисъла на пар. 16, ал. 3 от GmbH Gesetz се изтъкват неспособността на управителя да управлява и представлява дружеството[6]. Per argumentum a fortiori, след като дружеството може да се прекрати, ако управителят поради обективни или субективни причини е неспособен да го управлява, то може да се прекрати поради важни причини и при липса на законен представител на дружеството. В този случай ООД-то се прекратява със съдебно решение.
Ако съдружниците не желаят обаче да прекратят дружеството, а и не могат да изберат управител, съществува и друга правна възможност, която обаче отсъства в българското право, но е уредена в австрийското законодателство. Съгласно пар. 15а от австрийския Закон за ООД търговският регистър може в спешни случаи по искане на един съдружник, орган на дружеството или негов кредитор (заинтересовано лице) да назначи един или повече упавители, ако необходимите за представителство на дружеството управители липсват или ако никой от избраните управители нямат постоянно пребиваване в страната. Този управител бихме могли да наречем „спешен, неотложен управител” – Notgeschaeftsfuehrer. Назначаването му продължава за времето до отстраняване на проблема. Назначаването от регистърния орган (в Австрия това е съдът) предпоставя, че или липсва управител, или наличният управител е станал недееспособен или няма постоянно местожителство в страната.
Спешният управител може да бъде назначен с пълни правомощия или за представляване на дружеството в определено отношение (управител ad hoc). Желателно е тази възможност да бъде предвидена de lege ferenda и в нашето законодателство, защото не са малко случаите, когато след освобождаване на управителя или след неговия отказ да изпълнява длъжността си, дружеството остава без вписан управител и това затруднява търговския оборот и застрашава интересите на кредиторите.
- Третият въпрос третира правото на управителя да бъде заличен в търговския регистър. – чл. 141, ал. 5 ТЗ. Преди да бъде заличен, управителят трябва да направи писмено уведомление до дружеството. На практика не е възможно обаче дружеството да се уведоми, защото то е ЮЛ и с това изкуствено образование. Уведомлението е волеизявление, което трябва да достигне до знанието на определени лица. Законът не урежда кого уведомява управителя, защото освен него другият орган на дружеството е общото събрание. Следователно, управителят трябва да направи уведомлението на самото заседание на общото събрание или да уведоми лично всички съдружници, ако иска да бъде заличен извън заседанията на общото събрание. Това е един съществен пропуск на закона, който може да бъде допълнен чрез изменение и допълнение на закона или чрез включване на клауза в дружествения договор в изложения по-горе смисъл.
- Изводът е, че Търговският закон подхожда непълноценно и повърхностно към уреждане на важни въпроси, касаещи представителството на дружеството с ограничена отговорност, а тези пропуски несъмнено водят до проблеми в търговския оборот и в съдебните процеси. Засега те трябва да се решават единствено чрез тълкуване на правото, но не бива да се игнорират и да се оставят нерешени поради липсата на изрична правна уредба, която скоро няма да бъде запълнена.
Автор: Проф. Д-р Поля Голева
[1] Всички автори, които разглеждат отговорността на управителя, обикновено се спират на елементите на фактическия състав и правната същност – вж. за всички Голева, П. Търговско право. Обща част. Търговци, 2014. Издателство «Апис», с. 260 и сл. Тук бих искала да анализирам обаче някои страни на отговорността, които досега не са били предмет на внимание в теорията ни.
[2] Цитираното решение се отнася до АД, но поради сходството на фактическите състави и наличието или липсата на различна правна уредба, смятам, че разсъжденията на съда важат и за освобождаване (неосвобождаване) на управителя от отговорност.
[3] Решението е публикувано в “Търговско право” 2/2002, с. 197-198.
[4] Така Колев, Н. Относно прекратяването на ООД от съда поради важни причини. Търговско и конкурентно право, 2011, Nr. 11, с. 11.
[5] Вж. Колев, Н. Важни причини за прекратяване на ООД. ПМ 2/2016 г., с. 55 и авторите, на които се позовава.
[6] Вж. Mader, P. Kapitalgesellschaften. 2014, Lexis Nexis Verlag, S. 18-19.
Подобни статии
ОТНОСНО ТЕМПОРАЛНОТО ДЕЙСТВИЕ НА ВПИСВАНЕТО ПРИ ДОГОВОРА ЗА ОСОБЕН ЗАЛОГ ВЪРХУ ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ И ПРОБЛЕМЪТ С НЕГОВОТО ЗАЛИЧАВАНЕ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР
Някои моменти в правното положение на управителя на ООД според практиката на ВКС по чл. 290 ГПК
НЯКОИ СЪЩЕСТВЕНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ЗАПИСА НА ЗАПОВЕД В ПРАКТИКАТА НА ВКС
Някои критични бележки по иска за обявяване недействителността на ипотека по чл. 646, ал. 2 от Търговския закон в производството по несъстоятелност
ФОРМАТА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА СДЕЛКИТЕ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 293, АЛ. 3 ОТ ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН
