Договорът за трансфер на професионален футболист

В последните няколко десетилетия футболът израсна като най-мощния социален феномен, който обединява милиарди хора по целия свят. Популярната реклама, в която двама пътници във влак – германец и италианец, никой от които не говори родния език на другия, намериха обща тема за разговор само чрез имената на футболисти от другата държава, не е просто метафора, а самата истина.

Наред със социалните му измерения, глобализацията превърна футбола в центрофуга, през която преминават невъобразими по своя размер суми, а в центъра на израждането на футболните финансови измерения стои трансферът на професионални състезатели, макар че от друга страна той представлява основен източник на средства за множество клубове, без който съществуването им би било в най-добрия случай под въпрос.

За последните само 20 години трансферните цени се повишиха няколко десетки пъти и ако Пеле и Диего Марадона бяха действащи футболисти днес, то състезателните им права вероятно щяха да струват 9-цифрена сума. Ако в следващите редове предмет на изследване бяха икономическите аспекти на футболните трансфери, то щяхме да говорим за хиперинфлация.

Какво представлява договорът за трансфер?

Според изследването „The economic and legal aspects of transfers of players”[1] договорът за трансфер представлява тристранно споразумение между професионален състезател, досегашния му клуб и клуба, към който той се присъединява, където:

първият клуб се съгласява предсрочно да се прекрати трудовия договор на играча;
вторият клуб – да плати трансферна цена за това прекратяване на първия, както и компенсация на всички клубове, които са допринесли за обучението на спортиста;
играчът се съгласява да смени клубната си принадлежност.

По смисъла на §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) трансферът на спортисти е нормативно регулиран акт за промяна в клубната принадлежност и състезателните права на спортистите. Съгласно чл. 13, т. 3 ЗФВС спортните клубове[2], след придобиване на членство[3] в съответната лицензирана спортна федерация (Български футболен съюз)[4], имат право да извършват трансфер на спортисти.

Нормативна уредба

Правилата за трансфер на спортисти в българското законодателство се намират в ЗФВС и в Правилника за прилагането му (ППЗФВС). Любопитно е, че България е една от малкото държави в рамките на Европейския съюз, които уреждат договора за трансфер в закон и в акт за неговото прилагане. Подобно на България така процедират Белгия, Гърция, Унгария, Италия, Литва, Португалия, Обединеното кралство и Испания – другите държави членки оставят тази материя изцяло в компетентността на лицензираните спортни федерации[5].

Според чл. 20 ППЗФВС спортните федерации приемат правилник за условията и реда за трансфер и преотстъпване на състезателни права на спортистите аматьори и на професионалните спортисти, като този правилник представлява подзаконов нормативен акт.[6] Актът, приет от Българския футболен съюз (БФС), въз основа на чл. 20, е Правилникът за договорите и трансферите на футболистите (ПДТФ). Този правилник следва да бъде съобразен както с националното законодателство, така и с изискванията на международната спортна организация, в която федерацията членува.

В случая правилникът на БФС следва да бъде съобразен с правилата на Международната футболна федерация (FIFA – Federation Internationale de Football Association). От тази гледна точка следва да се приеме, че източник на право по отношение на договора за трансфер на професионален футболист, освен вътрешното законодателство, са и Уставът[7] и Правилата за статута и трансфера на играчи на FIFA[8]. Любопитен въпрос се поражда, когато е налице противоречие между националното законодателство и регламентите на FIFA.

Считам, че формално не съществува спор, че правилата на международна неправителствена организация, каквато представлява и FIFA, не биха могли да имат примат пред вътрешния закон, но всеки казус следва да бъде изследван много внимателно. Трябва да се използват всички методи за тълкуване на закона (не само езиково, а и историческо, систематическо, телеологическо тълкуване) с нагласа за лишаване от всякакъв формализъм, като същевременно се зачита спецификата на материята, която често се отличава съществено от конвенционалните правни конструкции.

Въпреки това следва да се отчете, че възможността да възникне подобен въпрос не е особено голяма, защото нормативната уредба в областта на спортното право на национално ниво не е особено детайлизирана, което оставя на лицензираните федерации свобода да регламентират съответните обществени отношения съобразно предписанията на международните спортни организации и спецификата на дадения вид спорт.

Характеристика на договора за трансфер

Като се вземат предвид особеностите на договора за трансфер на професионален футболист, който представлява прехвърляне и придобиване на права срещу определена цена, то към него съответно се прилагат правилата за продажбата (чл. 183 – 213 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)), както и правилата за търговската продажба по Търговския закон (ТЗ) – чл. 318 – 328, когато трансферът е търговска сделка. Последният случай е налице често, като се има предвид че правноорганизационната форма на голяма част от футболните клубове е акционерно дружество[9]. При трансферите разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, дори и едната от тях да не е акционерно дружество, а например юридическо лице с нестопанска цел (арг. от чл. 287 ТЗ[10]).

Договорът за трансфер е формален – според чл. 20, ал. 2 ППЗФВС и чл. 18, ал. 3 ПДТФ договорите за трансфер се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписват в трансферен регистър[11] на БФС. Вписването в регистъра има оповестително действие. То единствено отразява извършването на трансфера с оглед осведомяването на останалите футболни клубове и други заинтересовани страни, като липсата на вписване не се отразява на действителността на сключената сделка.

В контекста на въпроса за формата на договора за трансфер съществена е разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ[12], доколкото трансферът в масовия случай представлява търговска сделка. Дори и трансферът да бъде извършен, без да е спазена изискуемата форма – нотариална заверка на подписите, то нито една от страните не би могла да се позове на нищожността, ако от поведението ѝ може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.

Следователно липсата на нотариална заверка на подписите няма да е фатална, ако страните с поведението си сочат, че приемат сделката като напълно валидна. В тази връзка е удачно да се упомене и четвъртата алинея на чл. 293, според която писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано по технически начин, който дава възможност да бъде възпроизведено, което допуска всякакви варианти на запис върху електронен носител.

Макар и чисто хипотетичнo е възможно да бъде с правна сила трансфер, който е изцяло изграден на устни начала. Това обаче е предпоставка за пораждането на сериозни проблеми при евентуален бъдещ спор и в практиката сключването на договора за трансфер е предшествано от дълги преддоговорни отношения, а финалният акт (и не само) е материализиран на хартиен/електронен носител.

Договорът за трансфер е възмезден (чл. 19, ал. 1 ППЗФВС). Чл. 35в, ал. 1 ЗФВС изрично упоменава правото да се получи трансферна цена, а според чл. 18, ал. ПДТФ трансферната цена се договаря свободно между страните. „Чистата” форма на трансфера предполага промяната на клубната принадлежност на даден футболист срещу определена сума пари, но това не изключва възможността да се извърши замяна, при която всеки клуб получава по един или повече футболисти от другия. Възможна е и „смесена” форма с доплащане.

Договорът за трансфер е двустранен и синалагматичен – налице са права и задължения за всяка от страните по договора, като правото на едната страна съответства на задължение на другата. Предишният клуб прехвърля на новия както състезателните права на футболиста, така и трансферните му права, като срещу това си задължение има правото да получи съответно уговорената трансферна цена.

Предмет на договора за трансфер

Предмет на договора за трансфер на футболист са състезателните права на играча, както и трансферните права, които принадлежат на отбора, с който той има действащ сключен договор. Особеността на договора е, че състезателните и трансферните права са предмет на договора винаги заедно и по никакъв начин не биха могли да бъдат разделени.

Състезателни права

Съгласно чл. 19, ал. 1 ППЗФВС състезателните права на спортист се прехвърлят чрез възмезден договор за трансфер, в резултат на който спортистът променя своята клубна принадлежност, като прехвърлянето на състезателните права се извършва след предварително писмено съгласие на спортиста.

Състезателните права са съвкупност от правото на спортиста да участва в тренировъчната и състезателната дейност на спортен клуб, както и свързаните с това участие права, и се прехвърлят от клуба, към който той е картотекиран. (чл. 35 б, ал. 1 и 2 ЗФВС). Тези разпоредби обуславят една твърде нетипична за конвенционалното право конструкция, при която носител на субективното състезателно право е едно лице (спортист), а прехвърлянето става в следствие на волеизявление от страна на друго лице (спортен клуб) с предварително писмено съгласие на спортиста. De lege ferenda считам, че далеч по-логичната конструкция би била спортистът като носител на субективното си право да сменя клубната си принадлежност със съгласието на спортния клуб. По този начин се елиминира наглед неразбираемата конструкция, при която клубът прехвърля правото състезателното право да се прехвърля, а не самото право. Ако приемем варианта, при който спортистът прехвърля правото си със съгласието на клуба, то ситуацията ще бъде много по-изчистена от теоретичноправна гледна точка. В националното законодателство се намират подобни примери, при които носителят на правото не може сам да го прехвърли – изисква се и съгласието на друг заинтересован субект (напр. чл. 26 от Семейния кодекс[13]).

Драмата с картотекирането

Според чл. 35а, ал. 2 и ал. 4 ЗФВС картотекирането[14] е акт, който се извършва в лицензираната федерация и с който се създават състезателни права за определен спортист. Искането се прави от клуба, на който спортистът е предоставил състезателните си права.

Считам, че глаголът „създава“ следва да се тълкува отчасти корективно. Доколкото картотекирането представлява акт с валидност за определен срок (например рамките на състезателния сезон, както е според чл. 17, ал. 3 ПДТФ), то следователно състезателните права се създават за този срок. След изтичането на срока (до следващото картотекиране) състезателни права за спортиста няма да бъдат налице и при сключване на договор за трансфер последният ще бъде нищожен поради липса на предмет (арг. от чл. 26 ЗЗД). Поради тази причина правната логика по-скоро изисква картотекирането да създава правото спортистът да упражнява състезателните си права за определения срок.

В действителност обаче тази аргументация открива друг съществен въпрос – ако с картотекирането не се създават състезателни права, а само се обуславя правото те да се упражняват, то кога възникват те? Очевидно състезателното право не е вътрешно присъщо за всеки човешки индивид и трябва да бъде налице един начален момент, от който то започва своето битие.

От тази гледна точка може да се приеме, че състезателните права възникват с първия акт на картотекиране като професионален спортист в съответната лицензирана национална федерация по даден вид спорт, т.е. първото картотекиране кумулира в себе си създаването на състезателното право и правото то да се упражнява за определен период от време. Всяко следващо картотекиране в същата или друга национална федерация подновява възможността състезателното право да бъде упражнявано.

По въпросите, свързани с картотекирането, налице е още един спорен момент. Според закона състезателните права се прехвърлят от клуба, към който той е картотекиран (чл. 35б, ал. 2 ЗФВС). Ако клубът, с който спортистът има сключен договор, не картотекира този спортист за участие в спортно-състезателния сезон или пък реши да извърши трансфер след завършването на сезона, което представлява обичайната практика, трансферът не би бил действителен, защото формално погледнато клубът няма да е оправомощен да го осъществи (спортистът де юре не е картотекиран към този клуб). Поради тази причина формализмът следва отново да бъде изключен, като се приеме, че състезателните права се прехвърлят от клуба, с който спортистът има действащ професионален договор (или със съгласието на този клуб съобразно de lege ferenda предложението по-горе).

Трансферни права

Съгласно чл. 35в, ал. 1 трансферните права са съвкупност от правото да се договаря промяна на клубната принадлежност на спортист и правото да се получи трансферна цена, а според чл. 35в, ал. 2 ЗФВС трансферните права принадлежат на клуба, към който едно лице е картотекирано като спортист. Доколкото спортистът изменя клубната си принадлежност, то вследствие на този акт се прехвърлят и трансферните му права.

По аналогия със състезателните права, формализмът трябва да се изключи и да се приеме, че трансферните права принадлежат на клуба, с който спортистът има действащ договор, а не просто на клуба, към който той е картотекиран, защото срокът на картотеката може да е изтекъл или пък спортистът въобще да не е бил картотекиран. Нито на практика, нито на теория е забранено определен спортен клуб да привлече даден спортист, но да не го картотекира в редиците си. Освен това е възможно този спортист да бъде картотекиран за участие само в определен спортен шампионат (напр. европейските клубни турнири), но не и за участие във всички.

В чуждестранната практика съществуваше конструкция, при която трето лице, различно от футболния клуб (например инвестиционен фонд), придобива трансферните му права. Тази конструкция е изключително неконвенционална и дълго време беше една от най-спорните теми в спортния свят, като се има предвид, че нормалното състояние е играчът да бъде свързан договорно само с клуба си (или евентуално с два клуба, ако е временно преотстъпен).

Подобна практика обаче представлява сериозен риск:

за законосъобразното провеждане на спортните състезания с оглед опасността от уговарянето на мачове, ако правата на определени състезатели са собственост на трети лица със силни икономически позиции;
с оглед възможността за спекулативно увеличаване на трансферните суми, което поставя в облагодетелствано положение най-добре обезпечените финансово отбори;
за независимостта на футболните клубове;
за установяване на наличие от безотчетни парични потоци, които трудно могат да бъдат проследени и др.

През май 2015 г. FIFA забрани прехвърлянето на трансферни права на трето лице (чл. 18ter от Правилата за статута и трансфера на играчи). През ноември същата година Европейският парламент също прие декларация, с която отчете, че това явление представлява заплаха за интегритета на спортните състезания, както и риск за навлизането на криминални практики в спорта. Три футболни асоциации в Европа изрично забраняват прехвърлянето на трансферни права на трети лица, различни от друг футболен клуб, още преди постановяването на забраната от страна на FIFA – Великобритания, Франция и Полша[15].

Смятам, че разпоредбата на чл. 35в, ал. 2 ЗФВС, която определя носителя на трансферните права, е императивна, следователно българският закон също имплицитно установява забрана за прехвърлянето им на трето лице, различно от футболен клуб. Това означава, че всяка прехвърлителна сделка за трансферни права от подобен род ще бъде нищожна, защото противоречи на закона (чл. 26 ЗЗД).

Освен това следва да се отбележи, че трансферните права не могат да се прехвърлят индивидуално, а само заедно със състезателните – разпоредбата на чл. 35в, ал. 2 ЗФВС е ясна, че те принадлежат единствено на клуба, с който състезателят има договор. Прехвърлянето само на състезателните права в полза на друг клуб е възможно, макар и само за определен срок[16] – тогава налице е договор за временно преотстъпване на упражняването на състезателните права[17].

Клаузи на договора за трансфер

Клауза за предсрочно прекратяване на настоящия трудов договор на футболиста – в самия договор за трансфер може да се предвиди прекратяването по взаимно съгласие на трудовия договор между футболиста и неговия клуб. Разбира се, няма проблем прекратяването да бъде изведено в отделно споразумение.

Клауза за основна трансферна сума – законът изрично упоменава правото да се получи трансферна цена, която според разпоредбите на БФС се договаря свободно между страните по договора. Няма пречка в един договор за трансфер да бъде инкорпорирана промяната на клубната принадлежност на двама и повече футболисти, за които да бъде платена обща трансферна сума. Както е упоменато по-горе, не се изключва възможността да се извърши замяна, при която всеки отбор получава по един или повече футболисти от другия. В този случай трансферната цена за всеки отбор представляват оценимите в пари състезателни и трансферни права на напускащия футболист.

Клауза за допълнителна трансферна сума – двата клуба могат да се уговорят под условие да се заплати допълнителна трансферна сума, ако играчът постигне определени резултати (брой изиграни двубои/минути, брой отбелязани голове, спечелени трофеи, участия за националния отбор и др.). Това допълнително плащане може да бъде определено като абсолютна стойност или като процент от основната трансферна сума.

Клауза за сключване на договора за трансфер под отлагателен срок/условие – няма пречка договорът за трансфер да бъде сключен под отлагателен срок и да влезе в сила по-късно, като до този момент футболистът ще продължи да се състезава за настоящия си клуб. Много по-рядък е случаят, в който договорът се сключва под условие, т.е. с оглед бъдещо несигурно събитие. Двата клуба могат да се уговорят трансферът да се влезе в сила при напускане на определен състезател (или състезател на определен пост), наличие на определен брой контузии и др.

Клауза за бъдещи финансови постъпления с оглед последващ трансфер на футболиста – клубът, който състезателят напуска, и новият клуб могат да се уговорят на първия да бъде изплатена определена сума при последващ трансфер на спортиста в трети клуб. Обикновено тази сума се определя като процент от бъдещата трансферна сума, но хипотетично може да бъде определена и като абсолютна стойност.

Клауза за комисиони на футболния агент и/или футболиста – обичайна практика е в договора за трансфер да се включи комисион за агента (представителя) на трансферирания футболист, който представлява процент от трансферната цена или твърда сума. Може да се уговори тази сума да се плати само от новия отбор или от двата в определено съотношение. Освен това е възможно да се включи и клауза, съгласно която самият футболист получава процент от трансферната сума, платена за него (лична трансферна сума).

Списъкът с горепосочените клаузи не е изчерпателен, като свободата на договарянето позволява клубовете (и футболиста) да уговарят помежду си и други клаузи, стига последните да не противоречат на закона и добрите нрави.

Що е то трансферен прозорец?

Съгласно чл. 13, ал. 1 ПДТФ в рамките на една календарна година се установяват два трансферни периода:

летен трансферен период – от 15 юни до 15 август;
зимен трансферен период – от 1 до 28 февруари,

като професионален футболист може да бъде картотекиран само в рамките на тези периоди (чл. 14 ПДТФ). Изключение прави чл. 15 ПДТФ – футболист, чийто договор е изтекъл или е прекратен по взаимно съгласие до края на трансферен период, може да бъде картотекиран извън този трансферен период. Когато договорът на футболиста е прекратен или е изтекъл извън трансферен период, той може да бъде картотекиран през първия трансферен период, следващ прекратяването на договора (чл. 16 ПДТФ).

Изводът е, че не е максимално коректно да се употребява понятието „трансферен период”. Систематичното тълкуване на горните разпоредби води до извода, че забрана за извършването на трансфер и извън рамките на „трансферните периоди” не съществува, но новият клуб на състезателя не би могъл да го картотекира веднага, а едва в следващия „прозорец”. Следователно играчът няма да има възможност да участва в официалните състезателни двубои и поради тази причина смяната на клубната принадлежност извън предвидените периоди не е особено практична.

В решение C-176/96 („Lehtonen”)[18] Съдът на Европейския съюз приема, че установяването на правила за „трансферни периоди“ е позволено, доколкото го изискват обективни причини, съобразени със спецификата на спортната дейност и по-конкретно със законо- и целесъобразното провеждане на спортни състезания. В противен случай подобни правила противоречат на принципа на свободно движение на работници в рамките на Съюза.

Компенсация за обучение на футболиста

Съгласно правилата на FIFA (чл. 21 от Правилата за статута и трансфера на играчи) 5% от трансферната сума се разпределя между клубовете, които са допринесли за развитието и обучението на състезателя между 12- и 23-годишна възраст. Компенсация за обучение не се дължи след навършването на 23-годишна възраст на футболиста. Правилата за разпределението на сумата между отделните клубове, ако състезателят е преминал през детско-юношеските школи и младежките формации на повече отбори, са установени в приложение 5 от същите правила[19]. Tези разпоредби се отнасят само за международните трансфери[20], a при националните трансфери[21] правилата за компенсацията се определя от съответната национална асоциация.

Съгласно чл. 28 ПДТФ при трансфер компенсация се дължи на предишните клубове за времето, в което ефективно са тренирали състезателя. Приема се, че в трансферната цена е включена и дължимата сума за компенсация, като в Правилника на БФС не е посочен размерът на компенсацията и по аналогия може да се използва разпоредбата в Правилата на FIFA, според която тя представлява 5 % от цялата трансферна сума. За разпределението на компенсацията при националните трансфери се прилага чл. 26, ал. 1 ПДТФ[22]. Споровете относно основанието и размера на компенсацията се разглеждат от Арбитражния съд при БФС (чл. 31 ПДТФ).

Съгласно решение C-325/08 („Olivier Bernard”)[23] на Съда на Европейския съюз компенсацията за обучение не представлява ограничение на свободното движение на работници, доколкото чрез стимула на бъдещите ползи неговата цел е насърчаването на активната работа с подрастващите състезатели и развитието на детско-юношеските школи.

Подведомственост на спор, произтичащ от договор за трансфер

В практиката на Върховния касационен съд и Софийски градски съд[24] се поставя въпроса относно подведомствеността на имуществени спорове между професионални спортни клубове, в чиито предмет на дейност като акционерни дружества се включва извършването на трансфер на спортисти.

Според чл. 19, ал. 1, т. 10 ЗФВС федерациите, получили спортна лицензия, имат право да осъществяват спортно правосъдие и спортен арбитраж, като приемат правила за дейността на арбитражен орган към тях, който се произнася по възникването, спирането, отнемането и прекратяването на състезателните права и по спорове, определени в правилниците на федерациите. Спортните клубове – като членове на федерацията – са обвързани от Устава на БФС, съгласно който (чл. 77) споровете в системата на БФС, доколкото не са включени в изключителната компетентност на Дисциплинарната и Апелативната комисии, на Лицензионната комисия и Апелативната комисия по лицензирането, се разглеждат и решават от Арбитражния съд при БФС[25].

Материалната компетентност на Арбитража се урежда в неговия Устав, който се приема от Изпълнителния комитет на БФС[26]. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от Устава на Арбитража той разглежда и разрешава спорове между
футболни клубове – относно изпълнението, неизпълнението или прекратяването на договори за трансфер на футболисти. Считам, че няма причина тези спорове да бъдат окачествени като неарбитрируеми. Изключението на чл. 19, ал. 1 ГПК не намира приложение, защото в случая не става въпрос за спор с предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение.[27]

Върховният касационен съд подчертава, че „подчинеността на спортните клубове на правилата на арбитража и подведомствеността на спора произтичат не от арбитражна клауза в конкретен договор, а от възникналото членствено правоотношение в Българския футболен съюз.

В този контекст следва да се отбележи, че съгласно чл. 21, ал. 2, т. 7 от Устава на БФС кандидатът за членство във федерацията прилага декларация с нотариална заверка на подписите от членовете на управителния орган на клуба, че признава компетентността на Арбитражния съд при БФС.

Тези правила за подведомственост се отнасят само до споровете, които произтичат от национален трансфер[28]. Съгласно регламентацията на FIFA (чл. 22 – 24 от Правилата за статута и трансфера на играчи) споровете в следствие на международни трансфери се решават от Комитета за статута на играчите – с изключение на споровете, които касаят компенсацията за обучение, по които компетентна е Камарата за решаване на спорове.

Решенията на Комитета и Камарата могат да се обжалват пред Спортния арбитражен съд в Лозана (CAS), чиято юрисдикция се признава от FIFA. Обжалването следва да се извърши в 21-дневен срок от уведомлението за решението, като CAS прилага процедурните си правила, правилата на FIFA и субсидиардно – швейцарското право[29]. Обжалването няма суспензивен ефект, но компетентният орган на FIFА или CAS могат да постановят спирането на изпълнението на обжалвания акт (чл. 57-58 от Устава на FIFA).

Съществен момент, който не бива да се пропуска, е, че решенията на Арбитражния съд при БФС не могат да се обжалват пред Спортния арбитражен съд в Лозана. Според чл. 58, ал. 1 от Устава на FIFA решенията на националните спортни асоциации (федерации) могат да се обжалват пред CAS, но ал. 3 от същия член постановява изключение по отношение на решения, постановени от независим арбитражен съд, признат по правилата на съответната асоциация.

Чл. 3, ал. 1, т. 5 от Устава на БФС провъзгласява независимостта на Арбитражния съд като юрисдикция за решаване на спорове в системата на БФС. Тази констатация е потвърдена на практика чрез разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Устава на самия Арбитражен съд, съгласно който съдът включва арбитри, посочени по равен брой от Асоциацията на българските футболисти[30] като представител на професионалните футболисти и от Професионалната футболна лига като представител на футболните клубове.

Международен сертификат за трансфер („жълта карта“)

Съгласно Правилата на FIFA за статута и трансфера на играчи състезател, картотекиран в национална асоциация, може да бъде картотекиран в друга национална асоциация, само когато последната получи международен сертификат за трансфер (познат още като „жълта карта“), издаден от предишната асоциация. Цялата процедура се осъществява чрез TMS (Transfer matching system – уеб-базирана информационна система, създадена с цел оптимизиране и улесняване на процеса по сключване на международни трансфери на футболисти, както и подобряване на прозрачността на информационния поток). Футболистът не може да участва в официални мачове за новия си клуб, докато новата асоциация не потвърди получаването на сертификата за трансфер, както и датата на картотеката, в TMS.

Сертификатът се издава безплатно и без налагането на каквито и да е условия и срокове. Всякакви разпоредби, противни на този принцип, следва да се приемат за недействителни. Издаващата сертификата асоциация трябва да депозира копие от него във FIFA. Новата асоциация следва писмено да уведоми асоциациите на клубовете, които са обучавали състезателя на възраст между 12 и 23 години, за картотекирането му след получаването на „жълтата карта“.

В рамките на седем дни от датата на получаването на заявлението за издаване на международния сертификат за трансфер, предишната асоциация следва да го издаде в полза на новата и да впише датата на отписване на картотеката или да откаже издаването му като посочи причината за отказа: когато договорът между бившия клуб и футболиста не е изтекъл или когато няма взаимно съгласие относно неговото предсрочно прекратяване.

Ако новата асоциация не получи отговор на заявлението за международен сертификат за трансфер в рамките на 15 дни, то тя картотекира състезателя към новия клуб въз основа на временна картотека, като вписва тази информация в TMS. Временната картотека става постоянна една година след подаването на заявлението за „жълта карта“. Комисията за статута на играчите към FIFA може да оттегли временната картотека, ако в рамките на тази година предишната асоциация се аргументира обосновано защо не е отговорила на заявлението.

При нарушаване на правилата относно международния сертификат за трансфер на всяка национална асоциация или клуб могат да бъдат наложени наказания от Дисциплинарната комисия на FIFA в съответствие с Дисциплинарния правилник[31] на организацията. За федерациите наказанията са следните: порицание, предупреждение, глоба, изключване от участие в състезание или връщане на награди, а на клубовете: порицание, предупреждение, анулиране на резултата от определен двубой, служебна загуба, изключване от участие в състезание, отнемане на точки, изхвърляне в по-долна дивизия, забрана за извършване на трансфери и връщане на награди. Наказанията могат да се налагат по отделно или кумулативно.

Отграничение от трудовия договор

Следва да се прави разграничение между договора за трансфер, който представлява промяна в клубната принадлежност на футболиста срещу определена цена и се сключва между два клуба с предварителното писмено съгласие на играча, и трудовия договор, страни по който са състезателят и новият клуб и спрямо който се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда (КТ).

В постоянната си практика по въпроса Върховният касационен съд приема, че:

„личните трансферни суми, включени в договора за трансфер, не са елемент от трудовото правоотношение, а от друг договор с предмет промяна на клубната принадлежност – самия договор за трансфер“[32].
„трансферът на спортисти е нормативно регулиран акт за промяна на клубната принадлежност, а дължимостта или не на договорено между страните трудово възнаграждение се урежда съобразно трудовото законодателство“. [33]
„спорът е за трудово възнаграждение, а не е такъв по договор за трансфер, тъй като последният касае уреждане на правоотношения между спортните клубове, а не дължимостта или не на уговорено трудово възнаграждение.“[34]

В свое решение от 2014 г.[35] Софийският районен съд правилно обобщава, че договорът за наемане на професионален футболист не представлява „трансфер“ по смисъла на Правилника за статута и трансферите на футболистите на БФС и че трансфер е налице единствено при договор, подписан от два различни клуба, а не и между футболист и футболен клуб.

Посредничество при договора за трансфер

Според чл. 35г, ал. 1 ЗФВС трето лице може да посредничи при промяната на клубната принадлежност на спортиста[36]. В практиката подобно лице се нарича „футболен агент”. За да може да извършва тази дейност, той следва кумулативно да отговаря на следните изисквания:

да бъде регистриран като търговец по реда на Търговския закон;
да има сключен договор със спортен клуб или с физическо лице, което желае да промени клубната си принадлежност;
да е вписан в регистъра на лицата, които осъществяват посредничество при съответната лицензирана спортна федерация[37].

Освен от футболния агент всеки спортист може да бъде представляван при трансфера от адвокат, родител или съпруг.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от Устава си БФС приема правилник за лицензираните агенти на играчите. Според Допълнителните разпоредби на Правилника за дейността на футболните агенти (ПДФА) от юли 2015 г.[38](§1, „а“) „футболен агент” е физическо или юридическо лице, което срещу възнаграждение представлява играч или треньор пред клуб с цел договаряне и предоговаряне на трудов договор или представлява клуб пред друг клуб с цел сключване на договор за трансфер в рамките на Българския футболен съюз или към друга футболна асоциация.

Процесът по регистрация на футболните агенти в системата на БФС, както и упражняваната от тях дейност, се ръководи, контролира и координира от Комисията за футболните агенти (чл. 2 ПДФА). Регистрацията на агентите е за срок една година и се извършва чрез подаване на заявление до Комисията, като те се вписват в Регистър на футболните агенти (чл. 15, ал. 4 и чл. 16, ал. 1 ПДФА).

Футболният агент следва да има сключен писмен договор за представителство, преди да започне посредническа дейност. Дейността може да се извърши от футболния агент и въз основа на пълномощно от заинтересованата страна (играч, клуб, треньор) (чл. 6 ПДФА).

Международен трансфер на непълнолетни лица

Според чл. 40 ПДТФ международният трансфер (преминаването в клуб от друга държава) е разрешен, само когато футболистът е навършил 18 години. Изключение от правилото е допустимо (чл. 41 ПДТФ), когато е налице една от следните предпоставки:

родителите на футболиста се преместват в държавата, в която е новият клуб на футболиста, поради причини, които не са свързани с футбола;
футболистът преминава от държава членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство[39] в друга такава държава членка и е навършил 16 години, без значение на неговата националност. В този случай новият клуб трябва да изпълни следните минимални изисквания: да предостави на футболиста съответното футболно образование и/или подготовка, отговарящи на най-високите национални стандарти; да гарантира на футболиста академично и/или училищно и/или професионално образование и/или обучение в допълнение към футболната подготовка и/или образование на играча, което ще му позволи да преследва кариера, различна от футболната, ако прекрати професионалната си футболна кариера; да направи всичко възможно, за да осигури на футболиста оптимален жизнен стандарт при семейство-домакин или в жилище на клуба и др. В този случай новият клуб трябва да предостави на БФС доказателства за спазването на задълженията си.
футболистът живее на не повече от 50 км от границата и клубът, в който играчът желае да бъде картотекиран в съседната национална асоциация, се намира също в рамките на 50 км от тази граница. Максималното разстояние между местоживеенето на играча и централата на клуба трябва да бъде 100 км. В тези случаи играчът трябва да продължи да живее в своя дом, като БФС и другата национална асоциация трябва да дадат изричното си съгласие.

Всеки международен трансфер от този тип следва да бъде предварително одобрен от Подкомисия към Комитета на ФИФА за Статута на играчите. Молбата за одобрение се изпраща от националната асоциация, в която футболистът иска да се картотекира. Предишната национална асоциация на футболиста има възможност да представи своята позиция. Всяко нарушаване на тази разпоредба се санкционира от Дисциплинарната комисия на ФИФА в съответствие с Дисциплинарния кодекс на ФИФА. Санкции могат да бъдат наложени и на клубовете, които постигнат споразумение за трансфер на непълнолетен играч без съответното разрешение от Подкомисията към Комитета на ФИФА за Статута на играчите.

Свободният агент

Съгласно чл. 35в, ал. 3 ЗФВС лице, което няма действащ договор със спортен клуб (т.нар. „свободен агент“), може самостоятелно да договаря условията за придобиване на състезателни права. В случая също трябва да бъде направено следното разграничение – стига да не става въпрос за началото на спортно-състезателната дейност на спортиста, т.е. за включването му в редиците на първия му клуб като професионалист, отново трябва да се говори не за „придобиване“ на състезателни права, а за упражняването им след картотекирането (вж. по-горе „състезателни права“).

Считам, че тази разпоредба не урежда вид трансферно право, а самостоятелно право, което принадлежи на спортиста (арг. от чл. 35в, ал. 2 ЗФВС). Футболистът не преминава от един клуб в друг, а след приключването на предишния му договор се намира в „свободно“ състояние, което намира своя край с подписването на трудов договор с друг отбор (теоретично е възможно свободният агент да подпише нов договор със стария си отбор след известен период от време).

Съществената разлика е, че при трансфера прекратяването на трудовия договор е по взаимно съгласие на страните с оглед промяна на клубната принадлежност на футболиста, а при трансформирането му в „свободен агент“ не е налице такава промяна – играчът остава без клуб. Договорът може да бъде прекратен въз основа на взаимно съгласие, поради изтичането на установения в него срок или предсрочно на основание, различно от взаимното съгласие.

Предсрочното прекратяване на договора представлява особен случай съгласно Правилата за статута и трансфера на играчи на FIFA и ПДТФ. Съгласно чл. 35, ал. 1 ПДТФ договорът се прекратява при изтичането на предвидения в него срок или при взаимно съгласие. Според чл. 35, ал. 3 прекратяването по взаимно съгласие става с акт за прекратяване на договора в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

По изключение договорът може да се прекрати предсрочно при наличието на основателна причина (чл. 36, ал. 1 ПДТФ), която е следствие от нарушаването на договора от едната или двете страни и се установява за всеки конкретен случай (чл. 36, ал. 2). Подобно основание може да бъде например налице, когато клубът не изплаща трудовото възнаграждение на състезателя[40] или пък играчът систематично нарушава състезателната и тренировъчна дисциплина и бъде уволнен по реда на КТ[41].

Ако обаче една от страните прекрати предсрочно договора без наличието на основателна причина (чл. 37, ал. 1 ПДТФ)[42], то тя следва да плати на другата съответно обезщетение[43]. Съгласно Правилата на FIFA за статута и трансфера на играчи – чл. 17, когато футболист прекрати предсрочно договора си без основателна причина, то заедно с него солидарно отговорен за изплащането на обезщетението ще бъде и новият му клуб, освен ако последният не докаже, че не е бил причина за предсрочното прекратяване.

При определянето на обезщетението следва да отчетат следните фактори:

Възнаграждението на състезателя по съществуващия/ новия договор на играча;
Оставащото време до изтичането на договора;
Възникнали разноски и др.

Според практиката на CAS в обезщетението следва да се включат и пропуснатите ползи от бъдещ трансфер на футболиста, който бива осуетен поради предсрочното прекратяване на договора от негова страна. В този случай обаче предишният клуб следва да докаже, че са били налице оферти за футболиста, т.е. били са в ход действителни преговори за промяната на клубната му принадлежност[44]. Освен това, при отчитане на взаимовръзката, следва да се вземат предвид и разходите, извършени за замяната на предсрочно прекратилия договора си футболист[45].

Важно е да се отбележи, че клуб-нарушител не е само клуб, който без основание прекратява договора на футболист, а и отбор, който насърчава даден футболист да прекрати договора си предсрочно без основание с оглед бъдещото му преминаване в този клуб.

Според правилата на FIFA на лицето, нарушило правилата, се налага допълнителна спортна санкция[46]:

За играч – лишаване от право на участие в официални двубои за 4 месеца, в особени тежки случаи – 6 месеца;
За клуб – лишаване от правo да картотекира нови състезатели в рамките на два последователни „трансферни“ периода.

На практика познатата в общественото спортно пространство като „клауза за откупуване“[47] уговорка представлява неустойка – предварително между страните се уговаря размерът на обезщетението (вредите) при предсрочно прекратяване на договора без основание. При наличието на подобна клауза налагането на допълнителни спортни санкции е изключено.

С уговорката, че следва да се отчетат горепосочените особености при предсрочното прекратяване на договора на футболиста без основателна причина, то трябва да се отбележи, че след като той като носител на субективното състезателно право не е обвързан с договор към даден клуб, то може сам да реши къде да продължи професионалния си спортен път.

Това са изводите, които прави и Съдът на Европейския съюз в решение C-415/93 (известно като правилото „Босман“)[48]. Според Съда чл. 48 от Договора за европейскaта икономическа общност (ДЕИО) – принцип на свободно движение на работници в рамките на Съюза, (днес чл. 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС))[49], изключва приложението на установени от европейските спортни федерации правила, съгласно които след прекратяването на договора си с даден клуб професионален футболист не може да премине в друг клуб, без на първия клуб да се плати трансферна сума или друг вид компенсация.

Автор: Богдан Млъчков

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] http://ec.europa.eu/sport/library/documents/cons-study-transfers-final-rpt.pdf – стр. 21;

[2] Съгласно чл. 11 ЗФВС спортните клубове са доброволни сдружения на граждани, които развиват и популяризират физическото възпитание и спорта и осъществяват тренировъчна и спортно-състезателна дейност по един или по няколко вида спорт. Спортните клубове, които развиват професионален спорт, могат да се регистрират както като акционерни дружества по смисъла на Търговския закон, така и като юридически лица с нестопанска цел (чл. 12, ал. 1 ЗФВС);

[3] Според чл. 10, ал. 6 ЗФВС спортните клубове в едномесечен срок от придобиване качеството на юридическо лице подават документи за членство в съответните лицензирани спортни федерации.

[4] Лицензираната спортна асоциация, която координира развитието, практикуването и администрирането на футбола на национално ниво на територията на страната и го представлява пред държавата и международните спортни организации, е Българският футболен съюз (БФС) -http://mpes.government.bg/Pages/Registers/sports_federations.aspx?ID=87;

[5] В това отношение най-подробна е уредбата в Белгия (Закон за договорите на професионалните спортисти от 1978 г., актове на фламандския и на валонския Парламент от 1996 и 2006 г.) и Гърция (закон 2725/99 – чл. 85-95). Вж. „The economic and legal aspects of transfers of players“ – стр. 35-37;

[6] Вж. Млъчков Б., Спортната федерация – административен орган? – http://challengingthelaw.com/sportno-pravo/sportnata-federaciya-administrativen-organ;

[7] http://resources.fifa.com/mm/document/affederation/generic/02/78/29/07/fifastatutsweben_neutral.pdf;

[8] resources.fifa.com/mm/document/affederation/administration/02/70/95/52/regulationsonthestatusandtransferofplayersjune2016_e_neutral.pdf.

[9] Според чл. 286 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Такъв е случаят, винаги когато футболен клуб – акционерно дружество извършва трансфер.

[10] Чл. 287. ТЗ Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.

[11] Правилник за договорите и трансфер на футболистите:

Чл. 44. (1) Към Българския футболен съюз се създава Трансферен регистър. В него се вписва всеки договор за трансфер на футболист-професионалист от футболен клуб в системата на БФС към друг футболен клуб в системата на БФС или към чуждестранен футболен клуб.

[12] Чл. 293. (3) Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.

[13] СК Чл. 26 Действията на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.

[14] ПДТФ Чл. 17. (2) Картотекирането се извършва въз основа на:

предложение от футболен клуб, с който футболистът-професионалист има сключен договор;
договор с футболния клуб, направил предложението;
молба от футболиста-професионалист;
внесена такса, определена от БФС.
други документи, определени от ОСТ при БФС.

(3) Картотекирането е със срок на валидност до края на сезона.

[15] Любопитно е, че според изследването „The economic and legal aspects of transfers of players“ (стр. 91) следва да се разгледа внимателно и тезата дали забраната за придобиване на трансферните права от трето лице не представлява нарушение на правото на Европейския съюз по отношение на свободното движение на капитали.

[16] ПДТФ Чл. 21. (1) Упражняването на състезателни права от футболист-професионалист може да се преотстъпва за определен период от време, който не може да бъде по-кратък от времето между два последователни трансферни периода или по-дълъг от три сезона.

(2) Във всички случаи преотстъпването не може да бъде за по-дълъг срок от остатъка на срока по договора с преотстъпващия клуб.

[17] ПДТФ Чл. 20. (1) С договор за преотстъпване на футболист-професионалист упражняването на състезателните права временно се прехвърля от футболния клуб, в който той е картотекиран, на друг футболен клуб.

(2) Цената за преотстъпването е предмет на свободно договаряне между страните.

(3) Договор за преотстъпване, в рамките на БФС, се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в Регистъра на преотстъпените футболисти на БФС.

(4) Преотстъпването на упражняването на състезателни права се извършва след предварително писмено съгласие на футболиста-професионалист.

(5) Видове преотстъпване:

Безвъзмездно преотстъпване – когато преотстъпващият клуб не плаща финансови задължения към футболиста по основния трудов договор, за срока на преотстъпването…
Възмездно преотстъпване – когато преотстъпващият клуб изплаща всички финансови задължения към футболиста за срока на преотстъпването.

[18] C-176/96 Jyri Lehtonen and Castors Canada Dry Namur-Braine ASBL v. Federation Royale Belge des societies de

basketball ASBL – http://curia.europa.eu/juris/showPdf.jsf?docid=100961&doclang=EN.

[19] За сезона на навършени 12 години: 0.25% от трансферната сума); – За сезона на навършени 13 години: 0.25% от трансферната сума); – За сезона на навършени 14 години: 0.25% от трансферната сума); – За сезона на навършени 15 години: 0.25% от трансферната сума); – За сезона на навършени 16 години: 0.5% от трансферната сума); – За сезона на навършени 17 години: 0.5% от трансферната сума); – За сезона на навършени 18 години: 0.5% от трансферната сума); – За сезона на навършени 19 години: 0.5% от трансферната сума); – За сезона на навършени 20 години: 0.5% от трансферната сума); – За сезона на навършени 21 години: 0.5% от трансферната сума); – За сезона на навършени 22 години: 0.5% от трансферната сума); – За сезона на навършени 23 години: 0.5% от трансферната сума);

[20] Международен трансфер е налице, когато състезателят сменя клубната си принадлежност с отбор, който е член на различна национална асоциация. Правилата за извършване на международен трансфер се установяват от FIFA с оглед унифицирането и еднаквото им прилагане.

[21] Национален трансфер е налице, когато състезателят сменя клубната си принадлежност с отбор, който е член на същата национална асоциация.

[22] Чл. 26. (1) Компенсацията за обучение при първи професионален договор се разпределя по години, както следва: 1. за сезона на навършени 12 години – 5 %; 2. за сезона на навършени 13 години – 5 %; 3. за сезона на навършени 14 години – 5 %; 4. за сезона на навършени 15 години – 10 %; 5. за сезона на навършени 16 години – 15 %; 6. за сезона на навършени 17 години – 15 %; 7. за сезона на навършени 18 години – 15 %; 8. за сезона на навършени 19 години – 15 %; 9. за сезона на навършени 20 години – 5 %; 10. за сезона на навършени 21 години – 5 %; 11. за сезона на навършени 22 години – 2.5 %; 12. за сезона на навършени 23 години – 2.5 %.

На практика става въпрос за съответно 0,25 %, 0,5%, 0,75% и 0,125% от цялата трансферна сума.

[23] C-325/08 Olympique Lyonnais v Olivier Bernard and Newcastle United FC [2010] -http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=80365&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=712324.

[24] Определение на ВКС № 910 от 17.12.2014 г. по ч. т. д. № 3690/2014 г., т.к., I ТО; Определение на ВКС № 469 от 08.07.2014 по ч. т. д. № 1937/2014 г.. т.к., II TO; Определение на ВКС № 331 от 30.05.2014 по ч.т.д. № 1611/2014 г., т.к., II TO; Определение на СГС № 1177 от 18.02.2014 г. по т.д. № 6899/2013 г.;

[25] Чл. 77. (1) Споровете между ФК-членове на съюза, футболисти, треньори, съдии, длъжностни, служебни и медицински лица и агенти на футболисти, произтичащи от взаимоотношенията им в системата на БФС, които не са включени в изключителната компетентност на Дисциплинарната и Апелативната комисии, на Лицензионната комисия и Апелативната комисия по лицензирането се разглеждат и решават от Арбитражния съд при БФС.

(2) Правомощията, съставът, организацията и дейността на Арбитражния съд по ал. 1, както и размерът на арбитражните такси, се уреждат с устав, правилник и тарифа, които се приемат от ИК.

[26] Според чл. 30, ал. 2 от Устава на БФС управителният орган на федерацията е Изпълнителният комитет.

[27] ГПК – чл. 19. (1) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение.

[28] В повечето държави членки страните по спора могат да го отнасят пред национален съд – Австрия, Белгия, Дания, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Испания. Естония, Румъния, Ирландия и Люксембург изключват тази възможност, като споровете се решават съобразно правилата на националната футболна асоциация.

[29] Поради факта, че седалището на CAS се намира в Швейцария, то спрямо него приложение намират федералните разпоредби за международно частно право. Любопитен е случаят по делото „Матусалем“, когато за първи път решение на CAS e oтменено от швейцарски съд като противоречащо на обществения ред.

[30] www.abf-bg.org.

[31] http://resources.fifa.com/mm/document/affederation/administration/50/02/75/discoinhalte.pdf.

[32] Решение № 30 на ВКС по гр. Дело № 420 за 2005 г., I ГО; Определение на ВКС № 1118 от 10.08.2011 по гр. Д. № 107/2011 г., IV ГО; Определение на ВКС № 21 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 906/2010 г., III г. о., ГК;

[33] Решение № 395 на ВКС от 18.05.2010 г. по гр. Д. №1085/2009 г., IV ГО;

[34] Решение на ВКС от 05.02.2008 г. по гр. Д № 4208 от 2005 г.

[35] Решение на СРС от 30.05.2014 г. по гр. Д. № 4841/2013;

[36] Във Франция, Унгария и Португалия дейността на футболните агенти също се регулира и на законово ниво. Вж. „The economic and legal aspects of transfers of players“ – стр. 41.

[37] Съгласно чл. 35г, ал. 2 ЗФВС лицензираните спортни федерации приемат правила за регистъра на футболните агенти.

[38] http://www.bfunion.bg/uploads/2015-08-21/BFU_Pravilnik_Football_Agents_New_rules_2015.pdf;

[39] В Европейското икономическо пространство членуват държавите членки на ЕС, както и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

[40] Чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ;

[41] Чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ;

[42] Пример в това отношение е прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 326 КТ във вр. с чл. 220 КТ;

[43] Според чл. 16.1 от испанския Кралски указ 1006/1985, ако състезателят прекрати договора си без основание, той дължи обезщетение. Ако в рамките на една година след прекратяването, той премине в друг клуб, то последният следва да плати обезщетението. Белгийският закон от 24 февруари 1978 г. относно договорите на професионалните спортисти също предвижда обезщетение при предсрочно прекратяване.

[44] CAS 2008/A/1519 and 1520, “Matuzalem” – arbitration.kiev.ua/uploads/kucher/1519;%201520.pdf;

[45] CAS 2010/A/2145, 2146 and 2147,“De Sanctis”- http://www.centrostudisport.it/PDF/TAS_CAS_ULTIMO/78.pdf;

[46] Чл. 17, ал. 3 и 4 от Правилата на FIFA за статута и трансфера на играчи;

[47] Според изследването „The economic and legal aspects of transfers of players“ (стр. 100) тя представлява клауза в договора на играча, съгласно която клубът гарантира, че ще позволи на футболиста да напусне, ако друг отбор направи оферта, която съответства на уговорената в клаузата сума. Считам, че по отношение на клаузата за откупуване могат да се прилагат правилата на чл. 92, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите относно прекомерността на неустойката. Подобна практика е налице в Испания (Tribunal Supremo, Sentencia de la sala de lo social, Case Zubiaurre, 12 May 2008, където съдът преценява, че неустойката е прекомерна и не е пропорционална на заплатата на състезателя).

[48] C-415/93 – http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:61993CJ0415;

[49] Договорът за европейската икономическа общност (ДЕИО), приет в Рим през 1957 г., е заменен от Договора за европейска общност (ДЕО) през 1993 г., а впоследствие е приет Договорът за функционирането на Европейския съюз през 2009 г. Чл. 48 ДЕИО има за еквивалент чл. 39 ДЕО и чл. 45 ДФЕС.