Спиране на производството по несъстоятелност.
Съгласно чл. 621а ал.3 т. 1 от ТЗ в производството по несъстоятелност не се прилагат правилата на ГПК относно спиране на производството по несъстоятелност по съгласие на страните. Предвид особения характер на производството по несъстоятелност и неговият публичен, универсален и многостранен характер, законодателят не допуска спиране на това производство по съгласие на страните. Това е така, защото ако производството бъде спряно, по постигнато съгласие примерно между кредитора поискал откриване на производството и длъжника, биха се увредили правата на други кредитори, които биха желали да се присъединят към производството. Затова хипотезите на спиране на производството по несъстоятелност са изчерпателно уредени в ТЗ. По този начин, се ограничават възможностите за излишно забавяне на производството по несъстоятелност, което има важно значение за защита на интересите както на длъжника, така и на кредиторите. Длъжникът няма правен интерес да поддържа висящност на производството по несъстоятелност, без същото да се развива. Кредиторите също нямат интерес от висящо производство по несъстоятелност, което е спряно и не може да приключи с удовлетворяване на вземанията им.
Спиране на производството по несъстоятелност по реда на чл. 629 ал.3 от ТЗ. Процесуална легитимация на кредитора при откриване на производството по несъстоятелност.
Възможна хипотеза на спиране на открито производство по несъстоятелност е уредена в чл. 629 ал.3 от ТЗ. Съгласно този текст, когато производството по несъстоятелност е открито по молба на длъжника, ако до датата на постановяване на решение по тази молба, постъпи молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор, съдът спира производството. Тази сравнително нова разпоредба на ТЗ е приета през 2010г. Причината за това изменение, е да се даде възможност на кредиторите на длъжника да участват активно в доказването на неплатежоспособността, което допринася за по-пълно и достоверно изясняване на обективната истина по въпросите на неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността и наличното имущество на длъжника. Възможно е ако производството не бъде спряно, поради постъпване на молба за откриване на производство по несъстоятелност от страна на кредитора, длъжникът като единствен участник в процедурата, да твърди, че е неплатежоспособен, но не разполага с достатъчно имущество, поради което съдът да постанови решение по чл. 632 от ТЗ- спиране на производството и последващото му прекратяване и заличаване на несъстоятелния търговец от търговския регистър, което би затруднило кредиторите да предявят и удовлетворят вземанията си, защото те ще трябва да искат възобновяване по реда на чл. 632 ал.2 от ТЗ и да доказват тепърва наличие на имущество за покриване на първоначалните разноски или сами да ги предплатят. Ако обаче, кредиторът изначално встъпи като ищец в производството по несъстоятелност, в хода на доказване на неплатежоспособността ще може да се извърши и доказване на наличието на достатъчно имущество за осъществяване на производството по несъстоятелност, което на практика е едно рационално и икономично от процесуална гледна точка разрешение дадено от законодателя.
Какво съдържание е вложено в понятието кредитор, имащ право да поиска обявяване на длъжник-търговец в несъстоятелност? На този въпрос отговор дават чл. 625 от ТЗ и чл.608 от ТЗ.
Съгласно чл. 625 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива по молба на кредитор на длъжника по търговски вземания. Буквалното тълкуване на текста, създава впечатление, че кредитори с нетърговски вземания, например за неоснователно обогатяване или непозволено увреждане или вземания произтичащи от отношения на съсобственост не са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност. Има правна логика в подобно разрешение, тъй като тези кредитори би следвало първо да установят по несъмнен начин наличието на подобни вземания, което може да стане по съдебен ред, в обикновен частен съдебен процес. Освен това, съгласно този текст, ако вземанията произтичат от развалени , отменени, унищожени или прогласени за нищожни сделки, възниква спорния въпрос дали това са търговски вземания. Яснота по въпроса дава чл. 608 от ТЗ, който разширява понятието за търговски вземания, като същите са определени като парични вземания породени или отнасящи се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, разваляне, прекратяване, унищожаване или последиците от прекратяването и. Следователно, кредитори по нетърговски вземания, каквито без съмнения са вземания по претенции за непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или претенции между съсобственици, които не произтичат от търговска сделка не са легитимирани да искат откриване на производство по несъстоятелност.
Съществен елемент на процесуалната легитимация е не просто наличието на доказано вземане, произтичащо от търговска сделка, а вземането да е изискуемо. Това законодателно решение е взето в защита на обществения интерес и правната сигурност. Следователно, кредиторът поискал откриване на производство по несъстоятелност следва да докаже не само това, че вземането му произтича от търговска сделка, но и че същото е изискуемо и не е удовлетворено от длъжника.
Откриването на производство по несъстоятелност е обстоятелство, което може да навреди на търговеца длъжник, особено ако се окаже, че същият не е неплатежоспособен или свръхзадължен. Затова законодателят е създал ясни и точни правила за процесуалната легитимация на лицата, имащи право да искат откриване на производство по несъстоятелност.
Спиране на производството по несъстоятелност по реда на чл. 632 ал.1 от ТЗ. Процесуална легитимация на кредитора при възобновяване на спряното производство.
Съгласно чл.632 ал.1 от ТЗ, когато наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване началните разноски и ако разноските за производството по несъстоятелност не са предплатени, съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната и дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване на дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. В този случай, съдът не постановява заличаване на търговеца от търговския регистър.
Внимателният анализ на тази разпоредба налага извод, че макар и дейността на предприятието да се прекратява и търговецът да е обявен в несъстоятелност, поради това, че основната цел на процедурата не е изпълнена – кредиторите не са удовлетворени чрез способа на универсалното принудително изпълнение – съдът не заличава търговеца. Съгласно ал. 2 на чл. 632 спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по искане на длъжника или на кредитор. Условие за допускане на възобновяването е да се докаже, че има достатъчно имущество или да се предплатят началните разноски по производството за несъстоятелност.
Какво се случва на практика. Съществуват търговци, които разполагат с достатъчно имущество, например недвижими имоти, скъпи движими вещи, които обаче не могат да покрият началните разноски в производството по несъстоятелност и така не може да се започне осребряване на имуществото на длъжника. Търговец в несъстоятелност, може да е оставил множество неудовлетворени кредитори, които обаче няма да могат да се овъзмездят от имуществото на длъжника, защото същото не може да бъде осребрено, докато някой не плати първоначалните разноски. Поради това, че длъжникът е в несъстоятелност и дейността му е прекратена, кредиторите не могат да влязат в директни преговори с длъжника, нито могат да заведат съдебно дело или да търсят вземанията си по друг съдебен способ, освен в производството по несъстоятелност. Не може да бъде приложен реда на чл. 740 от ТЗ, защото кредиторите не са имали възможност да предявят вземанията си по надлежния ред, поради това, че производството изначално е спряно, няма и кой да приеме вземанията им, защото няма назначен синдик, затова и няма как да се сключи договор с длъжника. Съгласно чл. 637 от ТЗ ал.6 след откриването на производството по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за защита правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността, трудови спорове, парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Следователно, в една съвсем стандартна хипотеза, извън изключенията, описани в ал. 6 на чл. 637 от ТЗ, кредиторите не могат да предявят претенциите си по друг начин, освен в производството по несъстоятелност. Когато обаче това производство е спряно по реда на чл. 632 ал.1 от ТЗ, някой и по-точно – длъжникът или кредитор трябва да поиска възобновяване на производството по несъстоятелност, като успоредно с това докаже, че има имущество за покриване на началните разноски по несъстоятелността или просто предплати тези разноски.
Какво съдържание влага законодателят в понятието „кредитор“ в чл. 632 ал.2 от ТЗ, дали това означава кредитор, който е вписан в счетоводните книги на длъжника, т.е. кредитор по търговска сделка /чл. 625 от ТЗ/ или може да е кредитор по чл. 632 ал. 2 от ТЗ по търговски и нетърговски вземания по смисъла на чл. 616 от ТЗ?
Възможна ли е аналогия между легитимацията на лицата, имащи право да поискат откриване на производство по несъстоятелност и легитимацията на лицата, имащи право да поискат възобновяване на спряно по реда на чл. 632 ал. 1 от ТЗ производство по несъстоятелност?
Струва ми се, че следва да се прави разлика между двете процесуални качества.
Различен е общественият интерес, когато се определят лицата, имащи право да искат откриване на производство по несъстоятелност. Когато се открива производство по несъстоятелност е правилно и в интерес на търговския и гражданския оборот да се свие кръгът на лицата, които действително имат правен интерес да започнат тази особено тежка и неблагоприятна за длъжника процедура, т.е. тук правната норма брани длъжника. Но при вече открито и спряно производство по несъстоятелност по реда на чл. 632 от ТЗ и то по инициатива на длъжника, който на практика признава, че не е в състояние да удовлетвори кредиторите си, чрез нормалната си търговска дейност, правната норма на чл. 632 ал. 2, вече брани интересите на кредиторите, затова е в обществен интерес кръгът на кредиторите, които могат да искат възобновяване на производството да се разшири и да включи и кредиторите, чиито вземания са възникнали след откриването на производството по несъстоятелност и чиито вземания възникват не само на договорни основания, но и от неоснователно обогатяване, непозволено увреждане и др. Този извод е пряко следствие от характера на производството по несъстоятелност като универсално принудително изпълнение – след като длъжникът е обявен в несъстоятелност и дейността му е прекратена съгласно чл. 632 от ТЗ, то единственият финал на това производство следва да бъде осребряване имуществото на длъжника и разпределяне на събраните суми между всички негови кредитори, които са предявили вземанията си.
Текстът на чл. 632 от ТЗ е съвсем ясен. Активно легитимиран да поиска възобновяване на производство по несъстоятелност е кредитор на длъжника и самият длъжник. В случаите, в които законодателят желае да стесни кръга от кредиторите – напр. чл. 625 от ТЗ, той изрично очертава кръга на легитимираните лица с уточняващ израз – “по търговска сделка”. В случаите, когато всеки кредитор на длъжника е легитимиран да предприема действия, законодателят не използва уточняващи изрази, а по-общи такива – “кредитор”. И за да не остане никакво съмнение какво се има предвид с думата “кредитор”, в чл. 616, ал. 1 от ТЗ е постановено, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворение на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания.
След откриване на производството по несъстоятелност, кредиторите, чиито вземания са възникнали след тази дата, не могат да водят дела за събиране на вземанията си, съгл. чл. 637, ал. 6 ТЗ. Освен това, след като дейността на търговеца е прекратена, управителят му е десезиран с решението по чл. 632 от ТЗ, няма и назначен синдик, тъй като за назначаването му е необходимо да има средства за поемане именно на възнаграждението на синдика, което е част от първоначалните разноски. Очевидната правна логика е, че ако желаят да защитят правата и законните си интереси, кредиторите следва да предплатят първоначалните разноски и да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност, за да могат валидно да предявят вземанията си в това производство, след като не могат да го направят по друг ред. Качеството на кредитор ще е достатъчно доказано, ако лицето, искащо възобновяване на производството, представи доказателства, които създават вероятност лицето да има изискуемо вземане към обявения в несъстоятелност длъжник. Спорът по основателността на претенцията би следвало да се развива в рамките на съвсем друга процедура, която е подробно уредена в самото производство по несъстоятелност – по реда на предявяване и евентуално оспорване на вземанията на кредиторите.
Не е приемливо в процедурата по възобновяване на производството по несъстоятелност да се водят спорове за основателност на права, да се правят искания за обезсилване на писмени документи, прогласяването им за нищожни и т.н., защото така се обезсмисля самото производство по несъстоятелност и едва ли не, в хода на възобновяването му ще се извърши предварително решаване на правни спорове, но не по установения за това ред. Всъщност, ако съдът се произнесе по основателността на претенцията на кредитора, поискал възобновяване, ще изземе правомощието на синдика да признае или да не признае вземането.Ако в правния спор по отношение на възобновяването по чл. 632, ал.2 от ТЗ, страни по който са длъжникът и лицето, претендиращо, че е кредитор, се разглежда основателността на претенцията на кредитора по повод неговата легитимация, би се създало ново право за длъжника – да търси разрешаване на различни правни спорове в отсъствие на синдик, от свое име и за своя сметка в процедурата по възобновяване на производството по несъстоятелност, въпреки, че дейността му е прекратена. Затова логичният правен извод, който може да се направи при правилния прочит на чл. 632 и сл. от ТЗ е, че единствените факти, които подлежат на проверка при възобновяване по чл. 632, ал.2 от ТЗ са дали възобновяването е поискано от вероятен кредитор или от длъжника, дали са предплатени първоначалните разноски, дали не е изтекъл едногодишният срок , в който може да се иска възобновяване.
Може дори да се направи едно съвсем крайно тълкуване на понятието кредитор по чл. 632 ал.2 от ТЗ. Ако лицето, поискало възобновяване на производството по несъстоятелност, заплати първоначалните разноски за това производство, то вече се легитимира като кредитор на масата на несъстоятелността, защото е извършил плащане, което се трансформира във вземане от масата на несъстоятелността. Особеното е, че вземането му възниква след откриване на производството по несъстоятелност, но тъй като след възобновяване на производството по несъстоятелност няма правна пречка това вземане да бъде предявено, няма правна пречка и това лице да се възприема като кредитор, на основание, че е платило разноските.
Други хипотези на спиране на производството по несъстоятелност не са уредени в ТЗ. Логичен е възприетият подход от законодателя. След като откритото производство по несъстоятелност води до спиране на съдебните и изпълнителни дела, общественият интерес диктува, производството по несъстоятелност да не бъде спирано и бавено без основателна причина за това.
Прекратяване на производството по несъстоятелност с възможност за възобновяване.
Прекратяването на производството по несъстоятелност, за разлика на прекратените производства по частни съдебни дела може да бъде възобновено в конкретни хипотези, които ще бъдат разгледани последователно. Възобновяване не е възможно, когато след прекратяването на производството по несъстоятелност е заличена регистрацията на несъстоятелния търговец в търговския регистър. В този смисъл са дадени разяснения в Определение № 408/20.05.2010 г. на ВКС. Причината е, че продължаване на производство по несъстоятелност е възможно само срещу правосубектен длъжник. Заличеният търговец няма правосубектност и в този смисъл възобновяване на производството е невъзможно. Ако обаче, заличаването на търговеца от регистъра е недействително, кредиторът има право да поиска прогласяване на нищожността на вписването, при което правосубектността ще се възстанови и възобновяването ще е възможно.
Не е възможно и възобновяване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 632 ал.2 от ТЗ, което е прекратено по реда на чл. 632, ал.4 ТЗ, дори и търговецът да не е заличен, тъй като в този случай, законодателят е въвел едногодишен преклузивен срок, в който може да се иска възобновяване, поради което с изтичането на този срок, производството следва да се прекрати и търговецът да се заличи, дори и преди заличаването му да е поискано възобновяване на производството- Решение № 45/04.04.2012 г. на ВКС ТК 2-ро отделение.
Съгласно чл. 707 от ТЗ, с утвърждаване на плана за оздравяване, съдът прекратява производството по несъстоятелност.
Прекратяване на производството по несъстоятелност, чрез утвърждаване на план за оздравяване предвиждащ продажба на цялото търговско предприятие или на обособена част от него. Възобновяване на производството по несъстоятелност – процесуална легитимация.
Съгласно чл. 706а от ТЗ, срокът за сключване на договора за продажба на предприятие или обособена част от него е едномесечен от утвърждаване на оздравителния план. Ако в този срок не се сключи договор и никоя от страните не поиска обявяване на договора за окончателен, по искане на кредитор, съдът възобновява производството по несъстоятелност и обявява длъжника в несъстоятелност. Отново възниква въпросът, какво съдържание е вложено в понятието кредитор, или кой може да иска възобновяване на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 706а от ТЗ. Предвид това, че оздравителен план може да бъде приет, след като бъде одобрен списъка на кредиторите с приети вземания и че за плана за оздравяване имат право да гласуват и кредиторите с предявени, но неприети вземания, които са предявили установителен иск по чл. 694 от ТЗ, както и кредиторите с приети вземания срещу които е предявен установителен иск, се налага изводът, че кредитори, които имат право да искат възобновяване на производството по несъстоятелност в тази хипотеза са кредиторите, които са предявили вземания и чиито вземания са приети, както и кредиторите, които са предявили вземания, които не са приети, но са направили възражения и са предявили установителен иск по чл. 694 от ТЗ.
Възможно е планът за оздравяване да предвижда преобразуване на вземанията на кредиторите, както и други мерки за оздравяване на предприятието. Съгласно чл. 709 от ТЗ, ако длъжникът не изпълнява задълженията си по плана или по чл. 700а ал.5,6,7 и 8, кредиторите чиито вземания са преобразувани с плана и представляват минимум 15 процента от общия размер на вземанията, както и надзорният орган, имат право да поискат възобновяване на прекратеното производство по несъстоятелност. Съгласно тази разпоредба, кръгът на лицата, имащи право да поискат възобновяване на прекратеното производство, е силно стеснен. Легитимирани са само кредитори с преобразувани вземания, като е поставен и минимален размер на вземанията – поне 15 процента от всички вземания. За да бъдат преобразувани вземанията, същите следва да са били приети или установени с влязло в сила решение по чл. 694 от ТЗ. Право да иска възобновяване има само кредитор притежаващ 15 процента от всички вземания. Какво съдържание влага законодателят в понятието всички вземания. Дали това са само предявените и приети вземания, или се включват и установените с влязло в сила решение по чл. 694 от ТЗ, или се има предвид всички предявени вземания – и приети, и неприети? Струва ми се, че предвид волята на законодателя да стесни кръга от легитимирани кредитори и предвид крайната цел на производството – удовлетворяване на кредиторите с доказани вземания, под всички вземания следва да се разбира предявените и приети вземания, както вземанията, които са установени по реда на чл. 694 от ТЗ. Легитимиран да поиска възобновяване е и надзорният орган. Правната логика на тази разпоредба е работещ за мнозинството кредитори оздравителен план да не бъде блокиран от недобросъвестни действия на малцинство кредитори. Законодателят дава превес на интересите на мнозинството. Правото на надзорния орган да поиска възобновяване на прекратеното производство по несъстоятелност, е свързано с правото му да прецени дали неизпълнението на оздравителния план от страна на длъжника не е плод на недобросъвестност и съответно дали с това неизпълнение не се засягат правата на кредиторите, като с оглед защита интереса на мнозинството, надзорния орган може да поиска възобновяване на производството по несъстоятелност.
Прекратяване на производството по несъстоятелност с договор по реда на чл. 740 от ТЗ. Процесуална легитимация на кредитора, искащ възобновяване
Съгласно чл.740 от ТЗ, във всяко положение на производството по несъстоятелност, длъжникът може да сключи договор с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане на плащането на парични задължения, като в този случай, синдикът не представлява длъжника като страна. Тълкуването на тази разпоредба навежда на разбирането, че тази процедура е възможна само ако производството по несъстоятелност не е спряно по реда на чл. 632 ал.1 ТЗ. Това е така, защото става ясно, че има назначен синдик, нещо, което не е възможно при спряно производство по чл. 632 ал.1 от ТЗ. Освен това, текстът визира приети вземания, от което става ясно, че производството се е развило до степен предявяване на вземания и одобряване на списъка с приетите вземания от съда по несъстоятелността. Договорът може да бъде сключен само с кредитори с приети вземания. Не може да участват кредиторите с неприети вземания, дори и да са предявили установителен иск. Съгласно чл. 693 от ТЗ в производството по несъстоятелност за прието се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък с приети вземания, като това не се отнася за приети вземания, които са оспорени по реда на чл. 694 ал.1 от ТЗ. Следователно, под кредитори с приети вземания би следвало да се разбира кредитори включени в одобрения от съда списък с приети вземания, като се изключат кредиторите с приети вземания, които са оспорени по чл. 694 ал.1 от ТЗ. Ако до сключване на договора, приключат производствата по чл. 694 ал.1 ТЗ с влязло в сила решение, като кредитори с приети вземания би следвало да се възприемат и кредиторите които са установили своите вземания чрез успешно проведен иск по чл. 694 ал.1 от ТЗ, както и кредиторите, които са установили своите вземания извън производството по несъстоятелност, чрез възобновяване на спрените съдебни производства по реда на чл. 637 ал. 3 от ТЗ. Поради това, може би е уместно, de lege ferenda в ТЗ да се направи уточнение, че договор може да се сключи, след като приключат всички установителни искове, срещу приети и по неприети вземания и стане безспорно кои вземания са приети окончателно.
Възобновяване на прекратеното по реда на чл. 740 от ТЗ производство по несъстоятелност е възможно, ако длъжникът не изпълнява задълженията си по договора. Процесуално легитимирани да поискат възобновяване са само кредиторите с приети вземания, представляващи 15 процента от общия размер на вземанията. Законодателят не е уточнил дали става въпрос за общия размер на предявените вземания или общия размер на предявените и приети вземания. Ако приемем, че договор може да се сключи, след като приключат всички установителни искове, срещу приети и по неприети вземания, става ясно, че се имат предвид всички окончателно приети вземания от масата на несъстоятелността, в това число и установените с иска по чл. 694 от ТЗ, също и установените вземания чрез исковите производства по чл. 637 ал.3 от ТЗ.
Възобновяване на прекратено производство по несъстоятелност по реда на чл. 744 от ТЗ. Процесуална легитимация на кредитора
В случаите, когато производството по несъстоятелност е прекратено поради изчерпване на имуществото на несъстоятелния търговец, съществува възможност за възобновяване при откриване на ново имущество, което не е било известно при прекратяване на производството по несъстоятелност. При освобождаване на суми по оспорени вземания, както и при откриване на нови имущества, които не са били известни към момента на прекратяване на производството по несъстоятелност, по искане на длъжника или на кредиторите с приети или установени по съдебен ред вземания, производството по несъстоятелност може да бъде възобновено. Първото условие е длъжникът да не е заличен от търговския регистър, тъй като ответник по това производство може да бъде правосубектен търговец. За да се извърши възобновяване на производството, следва съдът да бъде сезиран с молба от легитимираните лица – длъжника , или кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане. Кредитор с установено по съдебен ред вземане, може да бъде кредитор с предявено, но неприето вземане, който е установил правата си по реда на чл. 694 от ТЗ, или по чл. 637 ал.3 от ТЗ. Такъв кредитор може да бъде и лице, на което е присъдено парично вземане по трудов спор, тъй като законодателят допуска, това производство да се развива, извън производството по несъстоятелност, ако исковата молба по трудовия спор е била подадена преди откриване на производството по несъстоятелност.
Втората важна предпоставка за възобновяване на производството по реда на чл. 744 ТЗ е да се докаже, че има освободени суми от оспорени вземания. Това са вземания, които са приети от синдика, но са оспорени от другите кредитори. Кредиторът с прието вземане губи своите права на кредитор на несъстоятелността с уважаването на установителен иск от другите кредитори, с които неговото вземане е оспорено. Сумите, заделени за неговото първоначално прието вземане, се освобождават с влизане в сила на съдебното решение, с което се уважава искът, с който вземането е оспорено. Друга възможност е да се докаже, че съществува ново имущество, което не е било известно при прекратяване на производството по несъстоятелност. Възниква въпросът, кога едно имущество се счита за известно и ново. Кумулативното изискване е имуществото да е ново, което следва да се разбира като новооткрито и да не е било известно, на длъжника или кредиторите в производството по несъстоятелност. Подобна хипотеза е възможна, ако имущество възникне по приращение или в хода на изпълнение на план за оздравяване или след уважаване на предявен от длъжника иск и т.н.. Достатъчно е да се докаже, че имуществото е новооткрито и че не е било известно на страните в производството. Може ли да се иска възобновяване по реда на чл. 744 от ТЗ на производство по несъстоятелност прекратено по реда на чл. 632 ал.4 от ТЗ? Решение № 91/07.11.2011 г. 1-во ТО на ВКС дава положителен отговор на този въпрос: На поставените от касатора въпроси следва да се отговори, че прекратеното производство по несъстоятелността на основание чл.632, ал.4 ТЗ, може да се възобнови на основание чл.744, ал.1,т.2 ТЗ, когато се открие имущество, което не е било известно към момента на влизане н сила на решението за пререкратяване на производството по несъстоятелността на основание чл.632, ал.4 ТЗ. Тук следва само да се уточни, че условие за възобновяването е търговецът да не е заличен от търговския регистър.
Заключение:
Направеният анализ се опитва да обхване разнообразието от процесуални легитимации на кредиторите, в различните хипотези на спиране, прекратяване и възобновяване на производството по несъстоятелност – разнообразие, чрез което законодателят се опитва да откликне на особеното съотношение на интереси в различните хипотези в развитието на производството по несъстоятелност.
Най-широк е кръгът от кредитори, които могат да искат възобновяване на производството по несъстоятелност по реда на чл. 632 ал.2 – това са кредитори с търговски и нетърговски вземания по смисъла на чл. 616 ал.1 от ТЗ. По-стеснени са критериите към групата от кредитори, които могат да искат откриване на производство по несъстоятелност – чл.625 и чл. 616 от ТЗ. В производството по възобновяване на прекратено производство по несъстоятелност, процесуалната легитимация на кредиторите, имащи право да търсят възобновяване, е съвсем стеснена. В хипотезата на чл. 706а ТЗ, това са кредиторите с приети вземания и кредиторите с неприети, но предявени вземания, предявили иск по чл. 694 от ТЗ. В хипотезата на чл. 709 от ТЗ кръгът от легитимирани кредитори е стеснен още повече, право да искат възобновяване в този случай, са кредитори с предявени, приети или установени по чл. 694 от ТЗ и преобразувани вземания, съставляващи 15 процента от всички вземания. Кредиторите с приети вземания, които не са преобразувани с оздравителния план, нямат право да искат възобновяване на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 709 от ТЗ. Малко по-широк е кръгът от кредитори, които могат да искат възобновяване на прекратено производство по несъстоятелност по реда на чл. 740 от ТЗ – това са кредитори с предявени и приети вземания съгласно одобрения от съда списък с приети вземания и кредитори с установени по реда на чл. 694 от ТЗ вземания или чл. 637 ал.3 от ТЗ, които също би следвало да се приравнят на приети вземания и които притежават 15 процента от всички предявени, приети или установени по съдебен ред вземания. Възобновяване по чл. 744 от ТЗ могат да искат всички кредитори с приети или установени по съдебен ред вземания.
В зависимост от значимостта на обществения интерес, който се защитава в хипотезите на всяка една от изброените разпоредби на закона, процесуалната легитимация на кредиторите в производството по несъстоятелност се променя динамично, като кръгът от лица, имащи съответните процесуални права се разширява, когато правният въпрос засяга правата на значителна група лица-кредитори и се свива, когато правният въпрос засяга предимно правната сфера на несъстоятелния длъжник.
Автор: Мариана Терзиева
Подобни статии
Откриване на производство по несъстоятелност по отношение на неограничено отговорни съдружници в търговско дружество – чл. 610 ТЗ.
Павловият иск при открито производство по несъстоятелност
КАК СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕЦЕНЯВА ИЗТИЧАНЕТО НА СРОКОВЕТЕ ПО ЧЛ. 102 АПК В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ПРЕДМЕТ НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ Е НИЩОЖЕН ИЛИ УНИЩОЖАЕМ АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ?
НЯКОИ РАЗСЪЖДЕНИЯ ВЪРХУ ИСКА ПО ЧЛ.37 ОТ ЗН
Преобразуващите права като парични притезания в производството по несъстоятелност
