Повод за слеващите редове е Определение № 11632 от 17.09.2011г. по адм. д. № 10539/2011г. на ВАС, 5-членен състав, в което е прието, че е недопустима подадената жалба срещу административен акт с адресат едноличния търговец от физическото лице – бивш собственик на заличения едноличен търговец. Производството е образувано по две частни жалби, първата подадена от „Вария трейд” ЕООД, а втората от Любомир Колев против определение № 14218 от 24.11.2010 г. на ВАС, с което е оставена без разглеждане жалбата на Любомир Колев против заповед на министъра на отбраната, като процесуално недопустима поради липса на право на жалба, а производството по делото е прекратено. За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на ВАС е приел, че с процесната заповед се изземва от ЕТ „Елиза-Любомир Колев” недвижим имот – държавна собственост, като по отношение същия едноличен търговец е вписано прехвърляне на предприятието му като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на друг търговец – „Елиза 2” ЕООД. Дейността на ЕТ „Елиза – Любомир Колев” е прекратена и същият е заличен от търговския регистър. При тези данни съдът е приел, че със заличаването на едноличния търговец е престанала да съществува неговата правосубектност, в това число възможността да бъде адресат на права и задължения. Ето защо, според ВАС, от името и за сметка на заличения търговец не може да се подава жалба против заповедта от физическото лице, бивш собственик на заличения търговец. Приема се още, че не е приложима нормата на чл. 15 от ТЗ, тъй като между заличения ЕТ и издателя на заповедта не е сключен наемен договор, поради което липсва възможност за уреждане на останали да съществуват правоотношения. Така съдът е приел, че подадената жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице, неразполагащо с право на жалба, поради което съдът я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното съдебно производство. В частната жалба се прави възражение, (което 5-членния състав на ВАС приема за несъстоятелно) че самото физическо лице, което е притежавало и действало като заличения едноличен търговец не е заличено, съответно за него е налице правен интерес от подаване на жалба, в това число и по смисъла на чл. 120 от Конституцията на Република България, както и съгласно чл.6, т. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) лицето има право на справедлив съдебен процес за защита на правата си. Според ВАС безспорно физическото лице не е заличено и няма как да бъде заличено, но същото не е носител на никакви права или задължения по отношение на заличения едноличен търговец, тъй като предприятието е прехвърлено на друг правен субект – друг търговец – еднолично дружество с ограничена отговорност. Посоченото дружество е правоприемник на заличения търговец и е носител на всички прехвърлени му права и задължения и ВАС приема, че по отношение на физическото лице Любомир Колев, дори да се приеме, че жалбата е подадена само в това му качество, не намира приложение нормата на чл. 15 от ТЗ, както и че жалбата е подадена от субект, различен от адресата на акта, който не разполага с право на жалба, поради което тя е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производствтото да се прекрати.
Не може да бъде споделено приетото в горецитираното решение на Върховния административен съд. Повечето състави на ВАС приемат, че с придобиването на качеството на търговец, физическото лице разширява своята правоспособност да извършва и търговска дейност, но между персоналитета на физическото лице и едноличния търговец не настъпва разлика, поради простата причина, че няма нов субект и се касае до едно и също лице. При заличаването му се прекратиява търговската му правоспособност. Пример в тази насока е Определение 11737 от 18.09.2012 г. по адм. д. 9799/2012 г. на ВАС. Производството е образувано по частна жалба, подадена от Неази Хасанов в качеството му на представляващ ЕТ „Наско Асенов – Ярост срещу определение № 1063 от 23.04.2012 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм.д. №391 от 2012 г., с което на основание чл. 159, т. 2 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му против заповед на Кмета на Район „Централен’’, община Пловдив и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди се, че жалбата е подадена от физическо лице и макар ЕТ да е заличен от търговския регистър поради ненаправена пререгистрация в срок, то има право да обжалва административния акт, чийто адресат е ЕТ. За да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството по делото на основание чл. 159, т. 2 от АПК, Пловдивският административен съд е приел, че видно от представеното по делото удостоверение за актуално състояние на ЕТ „ Наско Асенов – Ярост”, издадено от Окръжен съд – Пловдив, търговецът е заличен, считано от 01.01.2012 г. на основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за търговския регистър (ПЗР на ЗТР). От приложимите разпоредби на ЗТР, регламентиращи задължението на търговците за пререгистрация, се установява, че дейността на едноличните търговци, за които не е направено искане за пререгистрация в срок до 31.12.2011 г., се прекратява на 01.01.2012 г. и след тази дата те нямат право да осъществяват търговска дейност и предявяват искове, респективно жалби. Въз основа на гореизложеното първоинстанционният съд приема, че заличаването на ЕТ „Наско Асенов – Ярост” обосновава извод за липса на правосубектност на оспорващия. От своя страна обаче Върховния административен съд приема така постановеното определение за неправилно. Действително, преди подаването на жалбата против заповедта на Кмета на район „Централен”, Община Пловдив, чийто адресат е ЕТ „Наско Асенов – Ярост”, едноличният търговец е заличен от търговския регистър считано от 01.01.2012г г. на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗТР и след тази дата няма право да осъществява търговска дейност. „ Правата и задълженията, възникнали за ЕТ във връзка с осъществяваната от него търговска дейност до заличаването му оба че преминават върху физическото лице след датата на заличаването в качеството му на негов правоприемник. С оглед на изложеното следва да се приеме, че физическото лице Незаи Хасанов има право да обжалва заповед на кмета на район „Централен”, Община Пловдив, чийто адресат е ЕТ „ Наско Асенов – Ярост”, когато жалбата е подадена след датата на заличаването на ЕТ.” Именно с оглед на това, в § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТР е предвидено само по отношение на търовските дружества и кооперациите, за които не е направено искане за пререгистрация в срока по § 4, ал. 1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, нямат право да предявяват искове. В тази връзка § 5в от ПЗР на ЗТР задължава съда или съдебния изпълнител да прекрати висящите производства, по които страна е търговец по §5, ал. 2 (търговско дружество или кооперация), но не и по §5, ал. 1 – едноличен търговец.
В подкрепа на гореизложеното е и Определение № 11858 от 27.09.2012 г., постановено по административно дело №10042/2012 г. на Върховния административен съд. Произодството е образувано по частна жалба на ЕТ „Аякс – Любен Константинов” и „Атила 65” ЕООД, подадена чрез представляващия Любен Константинов срещу определение № 298 от 20.06.2012 г., постановено по адм. д. № 562/2012г. по описа на Административен съд – Плевен, което е оставена без разглеждане жалба, подадена от ЕТ „Аякс – Любен Константинов срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), издаден от зам.изп.директор на ДФ „Земеделие”. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на чл. 15, ал. 3 от Търговския закон. С оспореното пред ВАС определение първоинстанционният съд прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 2 от АПК и оставил без разглеждане подадената жалба против посочения по-горе АУПДВ като приел, че щом жалбоподателят – ЕТ „Аякс – Любен Константинов” е заличен от търговския регистър на 09.2011 г., преди датата на подаване на жалбата – 26.04.2011 г. против оспорения АУПДВ и на същата дата е вписано прехвърляне на търговското предприятие от ЕТ на ЕООД „Атила 65”. Първоинстанционният съд приема, че след като обжалваният акт е издаден след заличаване на едноличния търговец, жалбата е подадена от правен субект, който е престанал да съществува (несъществуващ правен субект), тоест от неправосубектно лице, поради което е процесуално недопустима. Върховният административен съд приема така постановеното определение за неправилно. Административен съд – Плевен е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Съгласно императивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 от АПК страни по материалното административно правоотношение са издателят на акта – органът с властническо правомощие, и адресатът на акта. В разгледания казус първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че с оспорения АУПДВ е установена недължимо платена сума на ЕТ”Аякс – Любен Константинов” по подадено от едноличния търговец общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г., поради което оспорващият не е неправосубектен.
Относно правното положение в административния процес на едноличния търговец, който е прехвърлил предприятието си на основание чл. 15 от ТЗ на друг търовец, повечето състави на Върховния административен съд изирчно приемат, че физическото лице и едноличния търговец са идентични за целите на данъчното производство. Така например в Решение № 5437 от 17.04.2012 г. по адм. д. 8303/2011 г. на ВАС се приема, че физическото лице, заличено от търговския регистър като едноличен търговец, отговаря с имуществото си за задълженията към кредиторите. В Решение № 2842 от 20.02.2012 г. по адм.д. № 5415/2011 г. на ВАС е отразено, че доколкото едноличните търговци не са юридически лица и не са посочени като отделен вид задължени лица по чл. 14 ДОПК, то за задълженията, възникнали от дейността на физическите лица, действащи като еднолични търговци, отговорността следва да се носи от съответното физическо лице.
Като заключение от гореизложеното може да се приеме, че след като принципно всяко физическо лице може да придобива качеството „страна” в административния процес, то несъмнено това може да прави и ЕТ. Само в нормативен акт могат да се предвиждат изключения от това основно положение. С оглед на това може да се приеме, че след като АПК не предвижда такива изклюващи норми, то едноличният търговец би следвало да бъде страна в производставта по АПК, в качеството си само на физическо лице, макар и издаденият административен акт да има пряка и непосредствена връзка с вече придобитото от физическото лице качество „търговец”.
Автор: Кристиян Трендафилов
Подобни статии
Преглед на съдебната практика на ВАС по приложението на чл. 218 от ЗУТ
ПРЕГЛЕД НА ЧАСТ ОТ СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА НА ВКС И ВАС, КАСАЕЩА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ
ПРОТИВОРЕЧИЯ В СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ОТНОСНО ПРАВОМОЩИЯТА НА РАЙОННИЯ СЪД КАТО ВЪЗЗИВНА ИНСТАНЦИЯ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД КАТО КАСАЦИОННА ИНСТАНЦИЯ ПО АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
ОТ КОЙ МОМЕНТ ЗАПОЧВА ДА ТЕЧЕ СРОКЪТ ЗА ОБЖАЛВАНЕ НА РАЗПОРЕЖДАНЕТО ПО ЧЛ. 254, АЛ. 1 ОТ АПК? ПРЕГЛЕД НА ПРОТИВОРЕЧИВАТА ПРАКТИКА НА ВАС
АНАЛИЗ НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА НА ВКС ПО ПРОЦЕСУАЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ДОКАЗВАНЕТО НА ИЗВЪРШЕНА ЗЛОУПОТРЕБА ОТ СТРАНА НА РАБОТОДАТЕЛЯ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ
