Законът за особените залози урежда правото на залогодателя да се разпорежда със заложеното имущество, но това право не е безусловно. Предвидени са две възможности за разпореждане със заложено имущество:
– според чл.8, ал.2, т.2, изр.1 ЗОЗ „залогодателят може да извършва сделки на разпореждане със заложеното имущество”. Този текст е в неразривна връзка с чл.7 от ЗОЗ, който предвижда, че „залогът се погасява, ако трето лице придобие по сделка, извършена от залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие, права върху заложеното имущество, които са несъвместими със заложното право”.
– според чл.8, ал.2, т.2, изр.1 ЗОЗ „когато предмет на сделките на разпореждане са безналични ценни книжа или вещи и права извън кръга на обикновената дейност по занятие на залогодателя, се изисква съгласието на заложния кредитор”.
Според първата възможност, залогодателят може да се разпорежда свободно със заложеното имущество, но само ако то влиза в кръга на обикновената му дейност по занятие.
Разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2, изр.1 ЗОЗ е предвидена с цел да даде възможност на залогодателя да извършва свободно дейността си, докато чл.7 ЗОЗ е предвиден с цел да внесе сигурност в оборота. Тази сигурност е най-вече за третите лица, тъй като ако не нямаше подобна защита, те биха придобивали вещи обременени със залог. Това от своя страна би довело до спорове със заложните кредитори и евентуално загубване на правата върху вещите, а подобно развитие е недопустимо. Терминът „обикновена дейност” не е дефиниран от законодателя, но следва да се разбира като дейност, която залогодателят извършва в практикувания от него предмет на дейност[1]. Пример за вещи включени в кръга на обикновената дейност на залогодателя са автомобилите, когато той извършва продажба на автомобили, вземанията, които притежава залогодателят, ако той извършва продажба на вземания и др. Дейността обаче, трябва да се извършва от залогодателя по занятие, т.е да има траен характер, да се използва като източник за постоянен доход и да се извършва с цел печалба. На последно място е необходимо придобитите права да са несъвместими със заложното право. Това означава, че ако един търговец на зърно придобие зърно от друг търговец на зърно, то ако има залог върху зърното, той ще се погаси, но ако зърното се придобие от търговец на автомобили, залогът ще остане.
Сделките, извършвани по реда, описан по-горе, се извършват свободно от залогодателя независимо от това, че върху вещите, включени в кръга на обикновената му дейност, може да има учреден особен залог, но само ако са изпълнени предпоставките на чл. 7 ЗОЗ, а именно: вещите да попадат в кръга на обикновената му дейност, тази дейност да се извършва по занятие и придобитите права да са несъвместими със заложното право. Ако са изпълнени, залогът се погасява.
По-голям интерес за практиката представляват разпоредителните сделки със заложено имущество, попадащо извън кръга на обикновената дейност по занятие на залогодателя. При тях на преден план излиза интереса не на общността от третите лица, а на заложния кредитор. По тази причина ЗОЗ е предвидил защита на този интерес в чл.8, ал.2, т.2, изр.2, където е казано, че „когато предмет на сделките на разпореждане са безналични ценни книжа или вещи и права извън кръга на обикновената дейност по занятие на залогодателя, се изисква съгласието на заложния кредитор”.
Предвиденото в този член съгласие на заложния кредитор е елемент от фактическия състав на разпоредителната сделка. В случай, че заложният кредитор не даде такова съгласие, сделката ще бъде с незавършен фактически състав. Това становище се подкрепя, както от доктрината, така и от съдебната практика[2]. Проблемът, който се поставя, е дали сделката следва да се характеризира като недействителна и поражда ли тя правни последици при условие, че липсва съгласието, предвидено в чл. 8, ал.2, т.2, изр.2 ЗОЗ. В литературата се прави разграничение между отделните форми на недействителност на сделките и тези с незавършен фактически състав. Сделка с незавършен фактически състав не може да бъде характеризирана нито като нищожна, нито като унищожаема. Това е така, тъй като при нищожните и унищожаемите сделки фактическият състав е завършен. При нищожността сделката не поражда правни последици, не защото не е завършен фактическият състав, а защото някои от юридическите факти, които го съставляват, са опорочени и то в такава степен, че не могат да бъдат заздравени, т.е санирани. Унищожаемите сделки от своя страна пораждат правни последици до момента, в който порокът не бъде открит и страната, имаща право на това – чл.32 ЗЗД, не поиска прогласяване на унищожаемостта по съдебен ред. Бъде ли обявена унищожаемостта от съда, правните последици на сделката се заличават с обратна сила.
С оглед факта, че нищожните и унищожаемите сделки са със завършен фактически състав, те не могат да бъдат приравнявани на сделки с незавършен фактически състав. Допълнителни аргументи в подкрепа на тази теза са, че нищожните сделки не могат да се санират, докато при сделките с незавършен фактически състав, ако липсващият юридически факт се осъществи, то и сделката ще породи правното си действие. Унищожаемите сделки от своя страна пораждат правно действие, макар и временно, докато сделките с незавършен фактически състав не пораждат такова, поне до момента, в който не се осъществи липсващият юридически факт.
Сделките с незавършен фактически състав не могат да бъдат квалифицирани и като относително недействителни сделки. Относителна недействителност се наблюдава в хипотезите на чл.135 ЗЗД, чл.452 ГПК и др. Тя се характеризира с това, че самата сделка поражда последици както за страните, така и за третите лица, но определени правни субекти могат да обяват сделката за недействителна спрямо тях. При сделките с незавършен фактически състав не се пораждат правни последици, поне до момента, в който липсващият юридически факт не се осъществи, т.е получава се един вид реципрочност, едните сделки пораждат правни последици до момента, в който не бъдат обявени за относително недействителни спрямо някои от кредиторите, докато другите не пораждат правни последици, докато не се осъществи липсващият юридически факт.
Най-големи сходства съществуват между сделките с незавършен фактически състав и висящо недействителните сделки. Те се отчитат, както в литературата[3], така и в съдебната практика, където дори се приравняват[4]. Наистина, незавършените сделки и висящо недействителните сделки поначало не пораждат правни последици. И при двата вида сделки е необходимо да се осъществи допълнителен елемент, за да могат те да породят правното си действие. Тук обаче има и една тънка разлика, която следва да ги отграничава. Разликата между незавършените и висящо недействителните сделки е тази, че на първите липсва елемент от фактическия състав на самата сделка, а във вторите фактическият състав на сделката е налице, но липсва някой от обуславящите действието на сделката факти, а това са факти, осъществявани от други лица, а не от страните по сделката. Пример за това е съпоставката между сделка извършена от залогодател, с имущество, попадащо извън кръга на обикновената му дейност по занятие, без съгласие на заложния кредитор и сделките, сключени от мним представител по реда на чл.42 ЗЗД, както и тези на разпореждане, извършени от единия съпруг без съгласието на другия съпруг по реда на чл.24, ал.4 СК.
В първия случай имаме липсващо съгласие на заложния кредитор, което съгласие обаче е елемент от фактическия състав на сделката и поради тази причина тя се характеризира и като сделка с незавършен фактически състав, докато при другите два примера, потвърждението на мнимо представлявания и на другия съпруг са отделни волеизявления, които обуславят действието на сделката и се извършват от лица, различни от страните по тях, но тези волеизявления не са част от техните фактически състави и поради тази причина този тип сделки се окачествяват като висящо недействителни.
Друг класически пример за сделка с незавършен фактически състав е учредена договорна ипотека, която обаче не е вписана в служба по вписванията. Вписването е елемент от фактическия състав на ипотечната сделка и неизвършването му води до незавършеност на състава, т.е все едно учредена ипотека няма.
При разпоредителна сделка, извършена от залогодател, със заложено имущество, което попада извън кръга на обикновената му дейност по занятие, без съгласие на заложния кредитор, третото лице /приобретател/ не може да придобие правата, които се цели да му се прехвърлят. Така последният не може да се позовава на тези права, тъй като те не са влезли в неговия патримониум, те все още се водят права на залогодателя /прехвърлител/[5]. В случай обаче, че заложният кредитор все пак реши да даде своето съгласие, сделката ще завърши своя фактически състав и третото лице /приобретател/, ще придобие от залогодателя /прехвърлител/ правата по прехвърлителната сделка.
ИЗВОД:
Сделката, извършена от залогодател с имущество, попадащо извън кръга на обикновената му дейност по занятие, без съгласието на заложния кредитор, следва да се характеризира като сделка с незавършен фактически състав и да не се смесва с видовете недействителност.
Тази сделка не може да породи правно действие до момента, в който заложният кредитор не даде своето съгласие, което ще завърши фактическия и състав.
Автор: Димитър Иванов, Докторант по гражданско и семейно право в СУ „Св.Св.Климент Охридски”
[1]Калайджиев,А. Облигационно право. Обща част, Пето издание, Сиби, 2010, стр.662.
[2]Калайджиев,А. Облигационно право. Обща част, 2010, стр.664; Решение № 162 от 27.07.2010 г. на ВтАС по в. т. д. № 51/2010г., цитирано по Митева,Д. “Защита правата на кредитор по учреден особен залог и погасяване на заложното право”. – „Търговско и конкурентно право“, 2012 , №10, стр. 41.
[3]Павлова, М. Гражданско право. Обща част, Софи-Р, 2002, стр.521-522.
[4]Определение № 844 от 21.09.2011г. на ВКС; Решение № 353 от 02.06.2009г. на ВКС; Решение № 511 от 07.04.2011г. на Апелативен съд-София; Решение от 22.05.2009г. на Окръжен съд-Ловеч по г.д.№ 1077/2007г.
[5]В този смисъл Решение № 157 от 02.06.2010г. по т.д. №713/2009г. на Окръжен съд-Стара Загора потвърдено с Решение № 211 от 27.04.2011г. на Апелативен съд-Пловдив и недопуснато за касационно обжалване от ВКС с Определение № 261 от 02.04.2012г. по т.д. № 972/2011г.
Подобни статии
КАКЪВ Е РЕДЪТ ЗА ЗАЩИТА НА КРЕДИТОРА ПРИ ПОСЛЕДВАЩА РАЗПОРЕДИТЕЛНА СДЕЛКА, ИЗВЪРШЕНА ОТ ТРЕТОТО ЛИЦЕ, В ЧИЯТО ПОЛЗА ДЛЪЖНИКЪТ МУ СЕ Е РАЗПОРЕДИЛ С ИМУЩЕСТВОТО СИ?
Авалист по неволя… с бонус – солидарен длъжник без законова уредба или договорна уговорка
За правната характеристика на договора за поръчителство и за правното положение на поръчителя. Преглед на съдебната практика.
Изпълнение върху вземане по реда на ЗОЗ и конкуренция между залог на вземане по ЗОЗ и ЗДФО
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПОСТАНОВЛЕНИЕТО ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ИМОТ ОТ СЪДЕБНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ НА ПРИВИДЕН КРЕДИТОР
