Иск на комитента срещу комисионера по чл. 355 ТЗ (ІІ Част)

ІІ. Надлежни страни по иска с правно основание чл. 355 ТЗ

Надлежен ищец

Ищец по иска с правно основание чл. 355 ТЗ е мандантът (комитентът), който твърди, че по силата на сключен комисионен договор комисионерът е придобил вещни или облигационни права по отношение на трето лице в изпълнение на мандата, но не желае доброволно да прехвърли резултата от изпълнителната сделка.

В случай че комитентът бездейства и с това свое пасивно поведение заплашва удовлетворяването на негови кредитори, те могат като процесуални субституенти (главни страни) по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК да упражнят имуществените права на комитента срещу комисионера чрез предявяване на сурогационен (косвен) иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 355 ТЗ. В този случай като съищец следва да бъде конституиран и комитентът, като ищците в това производство са необходими другари – арг. чл. 134, ал. 2 ЗЗД.

Ищци по този иск могат да бъдат и универсалните и частните правоприемници на комитента, като следва в исковата молба да наведат фактически твърдения за това правоприемство.

Когато предмет на изпълнителната сделка са вземания за парични суми или за заместими вещи, комитентът може да подаде заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу комисионера, когато спорът е подсъден на районния съд. При подадено възражение срещу заповедта за изпълнение в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, ищец по установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е заявителят в заповедното производство.

Надлежен ответник

Ответник по иска с правно основание чл. 355 ТЗ е довереникът (комисионерът), за когото се твърди от ищеца, че е осъществил възложения от ищеца мандат, но не е прехвърлил на комитента резултатите, получени от изпълнителната сделка.

Ответници по иска могат да бъдат и частните и универсалните правоприемници на комисионера, като това обстоятелство следва да бъде наведено от ищеца в неговите фактически твърдения, обосноваващи предявения иск.

Ответник по този иск обаче не може да бъде третото лице-страна по изпълнителната сделка, тъй като с иска по чл. 355 ТЗ се цели да бъде допуснато принудително удовлетворяване на притезанието на комитента за прехвърляне на придобитите от изпълнителната сделка субективни права. Трето лице-страна по изпълнителната сделка не може да бъде ответник по иск с правно основание чл. 355 ТЗ, дори и когато комисионерът е гарантирал пред доверителя за задължението на третото лице (комисионен договор делкредере – чл. 354 ТЗ), тъй като уредената в чл. 354 ТЗ пасивна солидарност между комисионера и третото лице възниква само за задълженията по изпълнителната сделка, но комитентът може да упражни придобитите от нея субективни права едва след прехвърлянето им от комисионера при т. нар. отчетна сделка.

Както бе изяснено, с този иск се цели допускане на принудително удовлетворяване на парично или непарично притезание срещу комисионера за предаване резултатите от изпълнителната сделка, а не изпълнение на задължението на третото лице, породено от изпълнителната сделка. Едва след уважаване на иска с правно основание чл. 355 ТЗ, комитентът би имал пряк иск срещу третото лице-страна по изпълнителната сделка за реално изпълнение на поето от него договорно задължение. Тези два иска биха могли да се съединяват под евентуалност.

Когато предмет на изпълнителната сделка са вземания за парични суми или за заместими вещи и комитентът е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу комисионера, когато спорът е подсъден на районния съд, при предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от заявителя в заповедното производство ответник е длъжникът в заповедното производство.

ІІІ. Компетентен съд

При облигационните искове с правно основание чл. 355 ТЗ с цена на иска по смисъла на чл. 69 ГПК – до 25000 лв., включително, родовокомпетентен съд е районният съд, а ако цената на иска е над тази сума компетентен да се произнесе по предявения иск е окръжният съд, респ. СГС (чл. 104, т. 4 ГПК).

При вещните искове (осъдителни и установителни) с цена на иска по чл. 69 ГПК – до 50000 лв., включително, родовокомпетентен съд е районният съд, а ако цената на иска е над тази сума компетентен да се произнесе по предявения иск е окръжният съд, респ. СГС (чл. 104, т. 3 ГПК).

При предявяване на обективно кумулативно или евентуално съединени искове, когато по правилата за родовата подсъдност един от исковете е подсъден на районен, а другият – на окръжен съд, двата иска следва да бъдат разгледани от окръжния съд – по правилата за т. нар. подсъдност по връзка между делата (арг. чл. 104, т. 6 ГПК и чл. 210, ал. 2, изр. 2 ГПК).

При облигационните искове местнокомпетентният съд е този по седалище на ответника – чл. 105 ГПК. Когато се иска сключване на окончателен договор с предмет право на собственост или други вещни права върху недвижими вещи – по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, местнокомпетентен е съдът по мястото, където се намира имотът – чл. 109, изр. 2 ГПК.

При вещните искове местнокомпетентен е съдът по мястото, където се намира имотът – чл. 109, изр. 1 ГПК.

За местната подсъдност по местонахождение на имота първоинстанционният със следи служебно – до приключване на съдебното дирене (чл. 119, ал. 2 ГПК).

Страните могат с писмен договор да определят т. нар. договорна подсъдност по чл. 117, ал. 1 ГПК, като да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност, с изключение на вещноправните спорове и тези, относно сключването на окончателен договор за прехвърляне на вещни права върху недвижими вещи (арг. чл. 117, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 109 ГПК).

Облигационни искове с правно основание чл. 355 ТЗ могат да бъдат подведомствени на арбитражен съд, в случай че в комисионния договор е уговорена арбитражна клауза. Недопустимо е арбитражен съд да разрешава вещноправни спорове с предмет вещни права или владение върху недвижим имот – арг. чл. 19, ал. 1 ГПК.

ІV. Срок

Не е уреден преклузивен срок, прекратяващ правото на иск с правно основание чл. 355 ТЗ, поради което допустимостта на този иск не е обусловена от изтичане на определен период от време.

Предявяването на вещен иск (установителен или осъдителен) за установяване правото на собственост върху движими и недвижими вещи, респ. за предаване на владението върху тях не е ограничен от изтичане на давностен срок.

Облигационните искове с правно основание чл. 355 ТЗ се погасяват с изтичането на общата (5-годишна) давност, за която съдът не следи служебно, а следва ответникът да релевира това материалноправно възражение в преклузивните срокове – най-късно в отговора на исковата молба (арг. чл. 133 ГПК). Давностният срок по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от момента, в който претендираното вземане е станало изискуемо (за прехвърляне резултатите от изпълнителната сделка), а това е моментът, в който комисионерът е придобил субективното право по изпълнителната сделка при осъществяване на мандата.

В случай че с иска с правно основание чл. 355 ТЗ са предявени кумулативно обективно съединени искове за заплащане за обезщетение на причинени вреди от неизпълнение в качествено, количествено или темпорално отношение на договорното задължение да се прехвърлят резултатите от изпълнителната сделка, респ. за заплащане на уговорени в комисионния договор компенсаторни или мораторни неустойки, тези вземания се погасяват с изтичане на кратката (3-годишна) давност – арг. чл. 111, б. „б” ЗЗД, която започва да тече от момента на изискуемостта на тези вземания.

Държавна такса

При облигационните искове държавната такса е в размер на 4% от цената на иска, но не по-малко от 50 лв. (при облигационните искове с предмет вещно право на собственост върху недвижима вещ – 4% от ¼ от данъчната оценка)[1], а при вещни искове с предмет право на собственост или други вещни права – 4% от ¼ от цената на иска, т. е. от данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право (арг. чл. 71, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК).

При кумулативно обективно съединяване на искове се заплаща съответната държавна такса по всеки един от предявените искове – арг. чл. 72, ал. 1 ГПК, а при обективно съединяване на исковете срещу един ответник при условията на евентуалност – се заплаща съответната държавна такса за главния иск.

VІ. Вписване

Ревандикационните и установителните петиторни искове с предмет право на собственост или друго вещно право върху недвижима вещ подлежат на вписване в съответната Служба по вписванията – арг. чл. 114, б. „в” ЗС, във вр. с чл. 112, б. „з” ЗС, във вр. с чл. 112, б. „а” ЗС. Принципно вписването на исковата молба притежава оповестително (декларативно) действие, но по отношение на приобретателите на ответника-комисионер то поражда и защитно действие – арг. чл. 114, б. „в” ЗС.

Подлежат на вписване и исковите молби, с които се предявяват конститутивни искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – за обявяване за окончателен на предварителния договор, с който е поето задължение за прехвърляне правото на собственост и други вещни права върху недвижими вещи (арг. 114, б. „б”). Вписването на тези искови молби притежава защитно-противопоставимо действие – арг. чл. 114, б. „б”, изр. 2 ЗС, който предписва, че придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.

VІІ. Обезпечение

Когато предметът на иска е заплащане на парична сума, той може да бъде обезпечен с всички допустими обезпечителни способи – възбрана върху недвижими вещи и вещни права върху тях, принадлежащи на комисионера, респ. чрез запор върху движими вещи и вземания, принадлежащи на комисионера, вкл. и запор върху негови банкови сметки.

Тъй като вписването на исковата молба, с която се предявяват вещни права върху придобита в изпълнение на поръчката недвижима вещ, притежава и защитно действие – арг. чл. 114, б. „в”, изр. 2 ЗС, във вр. с чл. 112, б. „з” ЗС и чл. 112, б. „а” ЗС, всяко извършено разпореждане от комисионера с вещни права върху този имот е непротивопоставимо на правата на ищеца-комитент, поради което не е налице обезпечителна нужда от вписване на възбрана върху спорния имот. Такава нужда би възникнала при обезпечаване на бъдещ петиторен иск, за да се обезпечат правата на ищеца по този иск[2].

С оглед възможността трето добросъвестно лице да придобие на оргинерно правно основание по чл. 78, ал. 1 ЗС движими вещи, придобити от комисионера в изпълнение на мандата, е налице обезпечителна нужда за ищеца-комитент да обезпечи както бъдещия, така и предявения иск срещу комисионера чрез налагане на запор върху тези движими вещи.

Допустимо е обезпечаване на предявен иск по всяко време на съдебното производство пред първоинстанционния и въззивния съд, пред който повдигнатият материалноправен спор е висящ – ищецът не дължи заплащане на държавна такса.

Родовокомпетентен да разгледа молбата за допускане обезпечение на бъдещ иск е съответният предметно компетентен съд, който следва да се произнесе по материалноправния спор, предмет на бъдещия иск. С приемането на разпоредбата на чл. 390, ал. 2 ГПК (нова, ДВ, бр. 42/2009 г.) се уреди едно специално правило, уреждащо материалната компетентност на съда по молби за обезпечаване на бъдещи искове, при които родовата компетентност се определя от размера на данъчната оценка на недвижим имот – компетентен е окръжният съд по местонахождението на имота, независимо от цената на иска (по петиторните искове по отношение на недвижими вещи, както и по облигационните искове за обявяване на предварителен договор за окончателен, с който се прехвърлят вещни права върху недвижими вещи).

Местната компетентност на съда по молбите за допускане на обезпечение на бъдещи искове е изборна – съдът по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.

Дължимата държавна такса за разглеждане на молби за обезпечение на бъдещи искове е в размер на 40 лв.

VІІІ. Доказване

Ищецът следва да установи чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК настъпването на следните материални предпоставки (юридически факти):

Възникване на действително мандатно правоотношение по комисионен договор, по силата на който ответникът като комисионер се е задължил срещу заплащане на възнаграждение да сключи от свое име, но за сметка на ищеца търговска сделка, след което да му прехвърли резултатите от нея, за да може правните последици от изпълнителната сделка да се отразят в патримониума на комитента.
Когато се предявява иск за реално изпълнение, респ. петиторен иск, ищецът трябва да установи, че ответникът в изпълнение на мандата е придобил по изпълнителната сделка за сметка на комитента субективните права, предмет на иска с правно основание чл. 355 ТЗ. За да бъде уважен ревандикационен иск, ищецът следва да установи в процеса на доказване, че ответникът е упражнявал фактическата власт върху спорната вещ към момента на подаване на иска, респ. че е придобил владението по време на процеса, като този факт от значение за изхода на спора следва да бъде взет от съда при постановяване на решението – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК.

В случай че стойността на комисионния договор е в размер до 5000 лв., включително, пораждането на мандатното правоотношение по комисионния договор може да бъде установявано с всички допустими по ГПК доказателствени средства, вкл. и чрез свидетелски показания. Обаче ако стойността на комисионния договор е над 5000 лв., това обстоятелство може да се доказва чрез свидетелски показания, само ако бъде преодоляна уредената в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 164, ал. 2 ГПК относителна забрана – само при изричното съгласие на ответника.

Когато комитентът е възложил на комисионера сключване на сделка за придобиване за негова сметка на вещни права върху недвижими вещи, за действителността на комисионния договор е предвидена писмена форма с нотариална заверка на подписите, поради което, ако не бъде опровергана истинността (в частност верността) на официалното удостоверително изявление на нотариуса, съдът следва да се приеме, че между страните е сключен комисионен договор с предметното съдържание, обективиран в него. Недопустимо е да се установяват със свидетелски показания правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт – арг. чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК.

Придобиването на спорното материално право от ответника като комисионер за сметка на ищеца в изпълнение на мандата също може да се установява с всички доказателствени средства, вкл. и чрез свидетели. При договори, за чиято действителност се изисква писмена или по-тежка форма, не е допустимо установяване сключването на изпълнителната сделка със свидетелски показания.

В случай обаче че страните спорят относно предметното съдържание на действително изразената от тях правнорелевантна воля при пораждане на мандатното правоотношение, за установяването на това правнорелевантно обстоятелство е допустимо да се разпитват свидетели – в този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 546/23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че „ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК (чл. 133, б. „в” ГПК отм.), изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните.”.

ІХ. Защита

Ответникът може да релевира всички процесуални възражения за липса на абсолютните положителни процесуални предпоставки, респ. наличието на отрицателните процесуални предпоставки, обуславящи възникването на правото на иск (липса на правоспособност на ищеца; правен интерес от предявяване на иска; спор, решен със сила на пресъдено нещо – чл. 299, ал. 1 ГПК, и пр.).

Ответникът може да оспори действителността на твърдения мандатен договор, като поддържа, че той е нищожен поради наличие на пороците по чл. 26 ЗЗД, респ. с едностранно волеизявление да упражни възражение за унищожаване на комисионния договор при порок на волята – чл. 27-31 ЗЗД, като това възражение е допустимо дори и да е изтекъл срокът за предявяване на иск за унищожаване на договора (арг. чл. 32, ал. 3 ЗЗД).

Неоснователно в това производство като защитно средство би било наведено от комисионера възражение за нищожност на изпълнителната сделка, вследствие на което да твърди, че не е придобил претендираните от комитента субективни права. Тъй като комисионерът е поел облигационно задължение за прехвърляне резултатите от изпълнителната сделка, само при изпълнение на това свое задължение той се освобождава от облигационното правоотношение с комитента. От друга страна, комитентът е този, който има интерес да му бъдат прехвърлени всички придобити от комисионера за негова сметка права, поради което евентуални възражения за недействителност на придобивната сделка може надлежно да се релевират от третото лице по изпълнителната сделка след прехвърляне резултатите от нея – арг. чл. 349, ал. 4 ТЗ. Този възможен правен спор обаче е ирелевантен за основателността на иска с правно основание чл. 355 ТЗ. Нещо повече, при придобиване на движими и недвижими вещи комитентът може да се позове на оригинерно добросъвестно придобивно основание – по отношение на третото лице по изпълнителната сделка (за движимите вещи по чл. 78 ЗС, а за недвижимите – поради изтичане на кратката (5-годишната) придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, във вр. с чл. 70, ал. 1 ЗС).

Ответникът може да твърди, че задължението му за прехвърляне резултатите от изпълнителната сделка не е изискуемо, тъй като настъпването на изискуемостта на това облигаторно вземане е обусловено от отлагателен срок или условие съобразно уговорените в договора модалитети.

При виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ищеца-комитент ответникът може да релевира възражение, че е развалил с едностранно волеизявление комисионния договор, като развалянето на договора настъпва с обратна сила[3].

Ответникът може да възрази, че договорът е прекратен по право, поради обективна невъзможност за изпълнение на поетото договорно задължение – при погиване на индивидуалноопределената вещ, която е следвало да бъде придобита от комисионера за сметка на комитента в изпълнение на поръчката (арг. чл. 89, изр. 1 ЗЗД), респ. че мандатното правоотношение е прекратено на някое от основанията по чл. 359 и 360 ТЗ – при основателен отказ от поръчката от комисионера (предпоставките по чл. 359 ТЗ разкриват правните признаци на разваляне на договора поради субективно (виновно) неизпълнение на договорно задължение от комитента по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД), респ. при надлежно оттегляне на поръчката от комитента.

При предявен иск за реално изпълнение по чл. 355 ТЗ комисионерът може да наведе възражение за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД, в случай че доверителят не е изпълнил насрещно задължение (напр. за плащане на възнаграждение, за заплащане на средствата, необходими за изпълнение на мандата, които комисионерът е дал вместо комитента). Тъй като при двустранните договори, при които насрещните изискуеми права и задължения възникват от един и същ правопораждащ юридически факт, законът изисква едновременно изпълнение на престациите – чл. 90, ал. 1 ЗЗД, това обстоятелство трябва да се съобрази в диспозитива на решението, като се постанови условен диспозитив: напр. осъжда комисионера да предаде на комитента държането върху движимите вещи, придобити в изпълнение на поръчката по изпълнителната сделка, при условие че комитентът заплати уговореното комисионно възнаграждение. Само ако е предявен насрещен иск за уговореното възнаграждение, при уважаването на главния и на насрещния осъдителни искове, в диспозитива на съдебното решение може да се постанови едновременното им осъждане (напр. осъжда комисионера да предаде държането върху движимите вещи, придобити в изпълнение на поръчката по изпълнителната сделка, като бъде осъден и комитентът да заплати уговореното комисионно възнаграждение).

Ответникът може да упражни право на задържане по чл. 91 ЗЗД до заплащане от ищеца на разноските, които е направил за запазване, поддържане, поправяне или подобрение на получената в изпълнение на мандата вещ. При уважаване на възражението двете страни следва да бъдат осъдени едновременно да извършат насрещните престации по договора. Правото на задържане е залогоподобно право – кредиторът, който упражнява задържането, е овластен от закона да се удовлетвори предпочитателно от стойността на задържаната вещ – арг. чл. 91, ал. 4 ЗЗД, във вр. с чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД.

В чл. 357 ТЗ е учреден законен залог в полза на комисионера върху движимите вещи, които е придобил за сметка на доверителя или които доверителят му е предал, обезпечаващ изпълнението на договорното задължение за заплащане на уговореното комисионно възнаграждение и сторените разноски в изпълнение на поръчката. Както бе изяснено, по своето правно естество това реално обезпечение представлява търговски залог – арг. чл. 310, ал. 2 ТЗ, поради което по силата на чл. 311, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 310, ал. 2 ТЗ и чл. 357 ТЗ комисионерът, за осъществяване на своите парични вземания по отношение на комитента, може да се удовлетвори от вещите, предмет на законния залог, извънсъдебно, ако заложената вещ има пазарна или борсова цена, като може да я продаде сам, спазвайки общите правила за добросъвестност на частноправните субекти при сключване на сделки в търговски оборот – за чужда сметка, като положи грижата на добрия търговец (по аналогия на закона – чл. 37, ал. 3 ЗОЗ). В този случай, ако е упражнил правата си по законния залог и се е разпоредил от собствено име за сметка на комитента с вещите, предмет на търговския залог, комисионерът може по иск за предаване владението на движимите вещи да направи възражение, че се е разпоредил надлежно със спорните движими вещи при упражняване на заложното право.

Ответникът по иск за предаване държането на придобитите в изпълнение на поръчката индивидуално определени вещи може да възрази, че те са прехвърлени надлежно на трето лице, поради което по силата на чл. 78, ал. 1 ЗС то е станало техен собственик – при добросъвестно владение, респ. че те не се намират в негово държане или са погинали при случайно събитие, при непреодолима сила.

За да защити в пълна степен своите материални права, е препоръчително комитентът, когато не е уверен, че тези вещи се намират в държане на комисионера, да предяви при първоначално обективно съединяване наред с главния иск за предаване държането на вещта и евентуален иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на паричната равностойност на тези вещи. В този случай по силата на чл. 72, ал. 2 ГПК за предявяване на обективно съединени при условията на евентуалност искове ищецът заплаща държавна такса само по главния иск.

При вещен иск за предаване владението на движими и недвижими вещи ответникът може да възрази, че надлежно е прехвърлил правата върху тези вещи на трето на правоотношението лице, поради което това трето лице е придобило правото на собственост върху спорната вещ.

Препоръчително е преди предявяване на иска комитентът да извърши справка в имотния регистър за принадлежността на правото на собственост върху този имот и в случай че се установи, че имотът е прехвърлен от комисионера на трето на мандатното правоотношение лице, комитентът може да предяви иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди от виновно неизпълнение на договорно задължение за даване на отчет, което е в размер на паричната равностойност на имота. Той би могъл да развали извънсъдебно договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД и да предяви иск за връщане на дадените средства за изпълнение на поръчката (при отпаднало с обратна сила основание – чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 88, ал. 1, предл. 1 ЗЗД), както и иск с правно основание чл. 88, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение при разваляне на договора, равняващо се на паричната стойност на вещното право, което не му е било прехвърлено в изпълнение договорното задължение за даване на отчет.

Ответникът може да се защитава срещу иск за предаване на придобита в изпълнение на поръчката парична сума (напр. при договора за консигнация) с компенсаторно възражение, респ. чрез предявяване на насрещен иск, като релевира насрещното си вземане в размер на уговореното комисионно възнаграждение или сторените от него разноски за изпълнение на поръчката.

Х. Усложнения в предмета

Обективно съединяване на искове, предявявани от ищеца

Наред с иска с правно основание чл. 355 ТЗ ищецът може да предяви при първоначално обективно кумулативно съединяване на исковете и иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществените вреди от неизпълнение задължението на комисионера да му се отчете и предаде резултатите от изпълнителната сделка, вкл. и за заплащане на законна мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД или мораторна неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, в случай че е била уговорена за забавено изпълнение на парично задължение (напр. при получени парични средства от договор за консигнация).

В случай че се съмнява, че правото на собственост върху вещите, които следва да бъдат прехвърлени от комисионера на комитента, е било надлежно отчуждено в полза на трето на мандатното правоотношение лице, комитентът, наред с иска за реално изпълнение по чл. 355 ТЗ, може да предяви при условията на евентуалност и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени вреди от виновно неизпълнение на договорно задължение в размер, съответен на отчужденото вещно право[4].

В случай че комисионерът по нареждане на комитента е обезпечил настъпване на застрахователен риск при увреждане или погиване на вещта, предмет придобивната сделка в изпълнение на мандата – арг. чл. 350, ал. 5 ТЗ, комитентът би могъл да предяви под евентуалност, в случай че се установи по главния вещен иск срещу комисионера, че той е собственик на спорната индивидуално определена вещ, осъдителен иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по имуществено застраховане, като се позове на уредената в чл. 349, ал. 2 ТЗ законна фикция или да предяви срещу застрахователя по имуществено застраховане сурогационен (непряк иск) по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, по който като съищец – задължителен необходим другар, ще бъде конституиран и комисионерът, като обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение по този иск ще ги обвърже – арг. чл. 134, ал. 2 ЗЗД. До прехвърляне резултатите от изпълнителната сделка комитентът не притежава пряк иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпил застрахователен риск – арг. чл. 349, ал. 4 ТЗ. От друга страна, той би имал пряк иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск по договор за имуществено застраховане едва след прехвърляне правото на собственост върху застрахованата вещ – арг. чл. 212, ал. 1 КЗ.

В случай че комисионерът прехвърли правото на собственост върху придобитата от изпълнителната сделка недвижима вещ, комитентът може да предяви отменителния (Павлов) иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу страните по отчуждителната сделка (комисионера и трето лице-приобретател), като процесуално допустимо е този конститутивен иск да бъде съединен под евентуалност с ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС при първоначално обективно съединяване на исковете съобразно изискванията на чл. 210, ал. 1 ГПК. Този иск подлежи на вписване в имотния регистър по правилата на чл. 114, ал. 1 ЗС, във вр. с чл. 112, б. „а” ЗС, като това вписване притежава защитно-противопоставимо действие – арг. чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД.

В случай че отчуждителят на недвижимата вещ по изпълнителната сделка не предава владението на комисионера и той не само не прехвърля на комитента резултатите от изпълнителната сделка, но не предава владението на прехвърления имот, комитентът може да предяви сурогационен (косвен) иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 108 ЗС за предаване владението на имота. Този иск може да бъде съединен и под евентуалност с ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от комитента срещу комисионера за установяване правото на собственост върху имота и допускане принудителното удовлетворяване на притезанието за предаване владението върху него.

Тъй като във вътрешното, мандатното отношение собственик на придобитите от комисионера в изпълнение на мандата вещи е комитентът, при неоснователен отказ за прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка и използването на вещите, предмет на тази сделка, от комисионера, комитентът, наред с иска за предаване владението на тези вещи, може да предяви иск за заплащане на обезщетение за ползването й без основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Насрещен иск

Ответникът може да предяви срещу ищеца насрещен иск за заплащане на уговореното възнаграждение за изпълнение на мандата, за сторените от него разноски във връзка с осъществяване на поръчката, заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката (арг. 356, ал. 2 ТЗ и чл. 285, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 348, ал. 2 ТЗ), както и разноските, които е сторил за запазване, поддържане, поправяне или подобрение на получената в изпълнение на поръчката вещ, респ. за заплащане на обезщетение за вредите, причинени от нея.

Това последващо обективно съединяване на исковете чрез предявяване на насрещен иск е допустимо да се релевира най-късно с отговора на исковата молба – арг. чл. 211, ал. 1 ГПК, като той трябва да отговаря на всички процесуални изисквания за неговата допустимост и редовност. В случай че ответникът пропусне този преклузивен срок, насрещният иск не трябва да се приема за съвместно разглеждане с главния, като по т. нар. насрещна искова молба следва да се образува ново съдебно дело. По почин на съда е възможно да се достигне да последващо обективно съединяване на главния и насрещния иск, ако по реда на чл. 213 ГПК отделните дела се съединят в едно производство, за да се постанови общо решение по тях.

Инцидентен установителен иск

В случай че комитентът е предявил някои от уредените в чл. 55, ал. 1 ЗЗД кондикционни иска[5] за връщане от комисионера на дадените за изпълнение на мандата средства, ако се иска със сила на пресъдено нещо да се установи несъществуването на мандатното правоотношение, може да предяви инцидентен установителен иск по реда на чл. 212 ГПК за установяване несъществуването на това материално правоотношение – поради нищожност, прекратяване или разваляне на мандатния договор с обратна сила (при унищожаване на договора поради порок във волята следва или да е воден предходен процес, или да се предяви за съвместно разглеждане с осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 34 ЗЗД конститутивен иск за унищожаване на договора – конститутивният иск следва да бъде предявен кумулативно с осъдителния).

Практически, установяване несъществуването на това мандатното правоотношение не е необходимо, тъй като това обстоятелство е с преюдициално значение за правилното решаване на правния спор с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, поради което то може да бъде установено инцидентно, ad hoc, в мотивите на съдебното решение, постановен по предявен кондикционен иск.

Комисионерът като ответник по иск за реално изпълнение по чл. 355 ТЗ може да поиска от съда по реда на чл. 212 ГПК да обяви с решението си нищожността на комисионния договор, респ. несъществуването на мандатното правоотношение поради неговото прекратяване, разваляне или унищожаване (унищожаването на този договор следва да се установи в отделно производство и в случай че искът за реално изпълнение по чл. 355 ТЗ е висящ, това е основание за спирането му на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, респ. ответникът би могъл да предяви по главния иск с правно основание чл. 355 ТЗ насрещен конститутивен иск за унищожаване на договора – това потестативно право може да бъде упражнено като защитно средство с правопрекратително възражение срещу иска за реално изпълнение по чл. 355 ТЗ, дори и да е изтекъл давностният срок – арг. чл. 32, ал. 3 ЗЗД).

Инцидентният установителен иск може да се предяви от ищеца в първото заседание по делото, а от ответника по иска за реално изпълнение по чл. 355 ТЗ в срока на отговора на исковата молба.

Обратен иск

Когато е предявен ревандикационен иск от комитента срещу третото лице, което е било недобросъвестно лице по отчуждителна сделка с комисионера на вещното право, предмет на изпълнителната сделка, при прилагане на фикцията по чл. 349, ал. 2 ТЗ, ответникът може да привлече като трето лице-помагач комисионера, срещу когото под евентуалност може да предяви осъдителен иск (в случай на уважаване на главния иск при евинциране на вещта) – за платената цена, разноските по договора, необходимите и полезни разноски за вещта, както и за заплащане на разноските по делото и за всички причинени имуществени вреди от неизпълнение на договора да му прехвърли правото на собственост.

Обратният иск винаги се предявява под евентуалност, като съдът дължи да се произнесе по него, само ако уважи главния иск. Този иск може да бъде предявен за съвместно разглеждане с главния иск в преклузивен срок – с отговора на исковата молба. Исковата молба, с която се предявява обратният иск, трябва да отговаря на всички изисквания за нейната редовност и допустимост.

ХІ. Усложнения в страните

Подпомагаща страна

Пример за привличане на трето лице-помагач е посочен в Раздел ХІ, т. 4 „Обратен иск”, когато е предявен ревандикационен иск от комитента срещу третото лице, което е било недобросъвестен приобретател по отчуждителна сделка с комисионера на вещното право, предмет на изпълнителната сделка, при прилагане на фикцията по чл. 349, ал. 2 ТЗ.

Когато е предявен паричен иск от комитента срещу комисионера за реално изпълнение – за предаване на резултатите от изпълнителната сделка, комисионерът може да привлече третото лице по тази сделка, за да му помага при отхвърляне на този иск, като главната (ответникът) и подпомагащата страна докажат, че задължението по изпълнителната сделка все още не е изискуемо, респ. че неговото възникване или изпълнение е обусловено от настъпване на определен модалитет – отлагателно условие или срок.

Когато от комитента е предявен срещу комисионера иск за заплащане на обезщетение за причинени вреди от лошия избор на заместника му, в случай че е имал право мандатът да бъде осъществен и от друго лице, ответникът може да привлече като помагач заместника. Комисионерът може да предяви и обратен иск срещу помагача за виновно неточно изпълнение на възложената му поръчка.

Привличане на трето лице-помагач от ищеца е допустимо в първото заседание за разглеждане на делото, а от ответника – най-късно с отговора на исковата молба, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Третото лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.

Главно встъпване

Когато предявеният срещу комисионера иск е петиторен (ревандикационен или установителен) и трето лице твърди, че има самостоятелни права върху спорния имот, то може да встъпи в процеса, като предяви правата си срещу първоначалните страни –установителен спрямо ищеца и осъдителен спрямо ответника. Главното встъпване е допустимо до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. За предявяването на тези искове от главно встъпилата страна се прилагат общите правила за допустимост и редовност на исковата молба.

Привличане на претендент на спорното право в процеса

В случай че комитентът е цедирал правата, придобити от комисионера в изпълнение на поръчката, но преди още да бъдат прехвърлени в изпълнение на т. нар. отчетна сделка, той може да твърди в исковата молба, че цесията не е породила целените от страните по нея правни последици и да предяви иск срещу комисионера за предаване на вещите или паричната сума, предмет на изпълнителната сделка. Ако междувременно надлежно на комисионера е било съобщено от цедента (комитента) за извършеното прехвърляне на правата по комисионния договор, ответникът, който не оспорва, че е длъжник по комисионния договор – за прехвърляне резултатите от изпълнителната сделка, може да привлече цесионера, който също предявява самостоятелни права върху спорната вещ или сума, като в този случай ответникът се освобождава от участие в делото, ако вложи търсената сума или вещ съобразно указанията на съда. В този случай осъдителният иск се преобразува в положителен установителен, като делото продължава само между двамата кредитори-претенденти. В случай че привлеченото лице не встъпи в делото, производството се прекратява, а вложената сума или вещ се предава на ищеца. А когато ответникът направи искане за привличане с отговора на исковата молба, той не отговаря за разноските.

ХІІ. Изпълнение

Изпълняват се принудително, с помощта на държавната принуда от съдебния изпълнител, само осъдителни решения, т. е. тези, които се ползват с изпълнителна сила.

Съдебните решения, с които се уважава иск за реално изпълнение за осъществяване на лична незаместима престация на комисионера за предаване резултатите от изпълнителната сделка, се изпълнява по реда на чл. 527, ал. 1 ГПК – чрез налагане на длъжника на глоби в размер на 200 лв. от съдебния изпълнител по искане на взискателя – до изпълнение на задължението на комисионера.

Паричните вземания, предмет на съдебно решение, с което се уважава искът за заплащане на определена парична сума, се удовлетворяват принудително по реда на Глава 40 ГПК – чрез насочване изпълнението по искане от взискателя върху всяка вещ или вземане на длъжника, което е секвестируемо.

Непаричните вземания, предмет на осъдителното решение, за предаване на движими вещи, се изпълнява по реда на чл. 521 ГПК – чрез принудителното отнемане и предаване на вещта на взискателя. Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. В случай че равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост – и след разпит на свидетели и вещо лице, като постановлението за определяне на равностойността подлежи на обжалване пред местнокомпетентния окръжен съд, респ. пред СГС.

Непаричните вземания, предмет на осъдително решение, за предаване владението на недвижими вещи се изпълнява по реда на чл. 522 ГПК – чрез въвеждане на взискателя във владение на имота. Ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение (напр., ако при предявяването на иска, решението по което се изпълнява, ищецът не е насочил претенцията си срещу материално легитимирания ответник – лицето, което е упражнявало фактическата власт върху имота, предмет на въвода), той въвежда взискателя във владение на имота. В случай че третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.

Автор: Красимир Машев, съдия

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Относно начина на определяне цената на иска по облигационните искове с предмет вещни права върху недвижими вещи е налице противоречива практика, за преодоляването на която е образувано т. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК – този спорен въпрос е предмет на т. 13 от това тълкувателно дело. В поддържания от автора на настоящото изложение становище е Определение № 168 от 25.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 92/2014 г., I г. о., ГК – “С определения, постановени в производства по чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика, е прието, че правилото на чл. 71, ал. 2 ГПК е приложимо във всички случаи, когато цената на иска се определя от данъчната или пазарната цена на вещното право, в т. ч. и по облигационни искове за съществуване, унищожаване или разваляне на договори, както и за сключване на окончателен договор – определение № 397/29.06.2010 г. по ч. гр. д. № 176/2010 г., определение № 580/13.10.2010 г. по ч. гр. д. № 441/2010 г., определение № 348/07.05.2012 г. по ч. гр. д. № 156/2012 г., всичките на ВКС, IV-то г. о., и др.”

В противния смисъл е Определение № 416 от 30.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 312/2011 г., IV г. о., ГК – “Изведеният въпрос за начина на определяне на държавната такса по иска чл. 19, ал. 3 ЗЗД – по приложението на чл. 71, ал. 2 ЗЗД и чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК – дали таксата по исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е в размер на 1/4 от данъчната оценка, е обуславящ, но е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, която приема, че исковете по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК са облигационни – за упражняване на потестативно право да бъде обявен за окончателен сключен между страните договор, и са различни от тези по чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което са и уредени отделно”.

[2] По същество в този смисъл са и тълкувателните разяснения, дадени в т. 4 от ТР № 6/14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК – „В случаите, при които вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие е налице обезпечителна нужда от налагане на възбрана само при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, както и в периода между постъпване на исковата молба в съда и вписването и по реда на Правилника за вписванията”.

[3] Когато мандатният договор е бил сключен в писмена форма, едностранното волеизявление, с което извънсъдебно се упражнява потестативното право за разваляне на договора, следва да бъде обективирано в писмена форма; извънсъдебно се разваля и комисионен договор, с който е поето задължение за сключване на договор за придобиване на вещни права върху недвижими вещи, тъй като комисионният договор не поражда пряк вещноправен ефект – с аргумент от противното от чл. 87, ал. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 349, ал. 1 ТЗ.

[4] Относно правната възможност да се съединяват при условията на евентуалност на тези два осъдителни иска при начално обективно съединяване на исковете е налице практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 60 от 25.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 394/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 213 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 370/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 22 от 9.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1610/2009 г., I г. о., ГК, в което се приема, че „Освен във фазата на изпълнителното производство, съединяването на посочените видове защита е допустимо и във фазата на исковото производство, когато ищецът по иск за собственост на движими вещи предявява в условията на обективно съединяване иск за заплащане на тяхната равностойност, ако вещите не са налице. Възможността да се търси равностойността е обусловена от положителното установяване на обстоятелството, че вещта не е налице, с което се отрича и един от елементите, предпоставящи уважаването на иска за ревандикация. След като вземането е обусловено от посоченото условие, то става изискуемо с настъпването на условието, а именно в момента, в който решението за отхвърляне на иска за предаване владението на вещта на собственика й влезе в сила. От тогава за кредитора започва да тече петгодишният давностен срок, в който той следва да предяви съдебно вземането си за заплащане паричната равностойност на вещта.”; ТР № 114/1.11.1963 г. по гр. д. № 95/63 г., ОСГК, което не е задължително за съда, но с което се дават ръководни указания – „Допустимо е съединяването на иск за собственост на движими вещи с иска за заплащане на тяхната равностойност при условията на евентуалното обективно съединяване, при което се иска ревандикацията на вещта, а ако тя не е налице или е развалена пълно или частично – нейната равностойност.”

[5] При начална липса на основание – напр. при нищожност на комисионния договор; при неосъществено основание – при непораждане на мандатно правоотношение поради ненастъпване на уговорено в комисионния договор отлагателно условие, респ. при невъзможност за изпълнение на договорното задължение да се изпълни поръчката поради обективна невъзможност от комисионера, преди да е сключена изпълнителната сделка; при отпаднало с обратна сила основание – при извънсъдебно разваляне на договора, респ. при настъпване на прекратително условие – арг. чл. 25, ал. 2 ЗЗД.