Или: „Когато НС поръчва автомобили, техническите експерти са буфера пред закона“
Законът за обществените поръчки, още в първоначалната му редакция при приемането му през 2004 година, въвежда забрана за възложителите на обществени поръчки да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки. Това е разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗОП (в редакция ДВ бр. 28 от 2004 г.), която с някои редакционни и систематични промени, запазва смисъла си през целия период на действие на закона и досега. Причина за това е преди всичко наличието на аналогична разпоредба в Директива 18/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно координирането на обществените поръчки за строителство, доставки и услуги [1], която законът транспонира , като в голяма степен предотвратява опитите на национално ниво да се внасят „подобрения“ в текста. По настоящем, забраната за поставяне на ограничителни условия за участие е систематично разположена в чл. 25, ал. 5 от ЗОП и гласи:„Възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка“.
Дискусията относно поставянето на ограничителни изисквания към участниците в процедури за възлагане на обществени поръчки би трябвало да представлява интерес още с приемането на Закона за обществените поръчки през 2004 г., доколкото забраната в тази връзка присъства в законодателството непрекъснато повече от 10 години. На практика обаче, този въпрос концентрира повече внимание след присъединяването на България към ЕС, когато българските одитни и контролни органи разбраха /не без натиска на европейските си партньори/ колко важен и съществен е този аспект в състезанието за спечелване на договора за обществена поръчка.
Четири причини, поради които темата предизвиква интерес:
- Пряката връзка с основните принципи на възлагане на обществени поръчки
Един от основните правни аспекти на ограничителните условия за участие е факта, че те са проявление на основните принципи на ЗОП, прокламирани в чл. 2 от него – свободна и лоялна конкуренция; равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Тук не трябва да се забравя основната идея на законодателството в областта на възлагане на обществените поръчки, и по-специално факта, че то е инструмент за осигуряване на свободно движение на стоки и услуги, а не толкова инструмент за бюджетен контрол и опазване на публичния ресурс. Духът и на директивите и на националното законодателство е преди всичко да се даде достъп на повече и по-конкурентни фирми до публичния ресурс, като по този начин, чрез състезание между тях, Възложителят да получи най-доброто качество за цената, която плаща. Затова, провеждането на открити процедури и допускането на повече конкуренти до разглеждане и оценяване на офертите създава една презумпция /оборима/ за съответствие с идеята, духа и принципите на правилата за възлагане на обществени поръчки. Винаги обаче остава рискът Възложителят, образно казано, да отвори прекалено много вратата и да допусне изначално негодни участници до процедурата, които, предлагайки прекалено ниска цена, също да повлияят по друг, но също негативен начин, на конкуренцията на пазара. При прилагането на такъв подход е сигурно, че възложителят няма да извърши административно нарушение на закона, но има опасност да придобие евтин и некачествен резултат от договора.
- Субективизъм при тълкуването и правоприлагането
Както беше отбелязано по-горе, правоприлагането на забраната на чл. 25, ал. 5 от ЗОП представлява предизвикателство, тъй като предполага субективно тълкуване и преценка по целесъобразност, в кои случаи едно условие води до ограничаване на конкуренцията и в кои не. Критериите за подбор неминуемо водят до сериозни критики и трудности при обосноваването на определени изисквания. Нещо повече, правилното дефиниране на конкретни изисквания за финансово и икономическо състояние или за технически възможности на кандидата като пречка пред конкуренцията предполага:
– много добро познаване на нуждите на Възложителя, за да се обоснове твърдението, че с много по-широки критерии за подбор могат да се постигнат същите резултати;
– много добро познаване на пазара към конкретен момент, за да може да се докаже, че конкуренцията не е ограничена от поведението на Възложителя, а такова е реалното състояние – т.е. и при много по-широки критерии за подбор, пак толкова кандидати биха подали оферти.
Предвид гореизложеното, не може да се препоръча универсален подход за избягването на нарушения на разпоредбата като е напълно възможно едни и същи изисквания в един контекст да са напълно приемливи, а в друг да се явят значителна пречка пред конкуренцията.
- Честотата на нарушенията
От момента, в който България стана член на Европейския съюз, нарушенията в областта на обществените поръчки са основание за налагане от страна на Европейската комисия на финансови корекции на държавата. Според данни от доклад от извършен анализ на причините и профила на налаганите финансови корекции се установява, че финансовият ефект от корекциите, наложени по оперативните програми по структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС към 31 декември 2013 г., е в размер на 166 млн. лева. Те представляват 1.9 на сто от изплатената безвъзмездна финансова помощ. Това сочи доклад на KPMG, представен на кръгла маса „Финансови рискове при управление на евросредствата – първите 7“. Пак според същия доклад, 74 на сто от наложените финансови корекции са свързани с възлагането на обществени поръчки. В тази картина трябва да се отчете и информацията, която се предоставя от страна на Изпълнителна агенция „Одит на средства от европейския съюз“ и по-точно фактът, че „нарушенията с най-големи финансови последици за бенефициентите от практиката на Одитния орган са тези, свързани със забраната по чл. 25, ал. 5 от ЗОП, а именно – в документацията за участие да не се формулират условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лицата в процедурата. Грешката най-често е свързана или с начина, по който са формулирани критериите за подбор на участниците, или с документите, които следва да се представят за доказването им“. С други думи, без да е налице точна статистика, може да се каже, че нарушенията на чл. 25, ал. 5 от ЗОП са едни от най-честите нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки, както и едни от най-често срещаните причини за налагане на финансови корекции на бюджета на България.
- Потенциал за изкривяване на конкуренцията
Друг аспект на дискриминационните изисквания е потенциалът, който те носят за изкривяване на пазара и конкуренцията. Поставянето на критериите за подбор, които дават предимство на едни участници, често само на един участник, и ограничават участието на други, е силен инструмент за манипулиране на избора на изпълнител, което върви в комбинация с относителната самостоятелност на възложителя сам да определи точно какви лица да допусне до участие. Фаворизирането на даден участник в една процедура за възлагане на обществена поръчка може да има лавинообразен ефект и да се превърне в механизъм за трайно и последователно деформиране на този сегмент на пазара, на който той предлага стоки или услуги. По друг начин казано, поставянето на ограничителни условия за даден вид стока или услуга обикновено не остава изолиран случай. Невъзможността на много участници да достигнат до разглеждане на офертите, съответно да предложат същата услуга на конкурентна цена като краен ефект може да рефлектира в предлагането й от един участник, на по-висока цена и по-ниско качество.
Анализ на законовата разпоредба
Чл. 25, ал. 5 от ЗОП представлява императивна правна норма, която забранява на възложителите да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, количеството или обема на обществената поръчка.Систематично разпоредбата е включена в този раздел от закона, който е насочен към нормативно определяне на съдържанието на решението и обявлението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка. Трябва да се отбележи, че систематичното място на разпоредбата не е правилно дефинирано от законодателя, тъй като по смисъла си това е текст, който е свързан с принципна обща забрана за възложителя и не се отнася само до неговите действия по издаване на решение, обявяване на процедури и утвърждаване на документация, а изобщо за целия процес от планиране на обществената поръчка до сключване на договора. За сравнение, норма в същия смисъл се съдържа в чл. 2 на отменената Директива 2004/18/ЕО, който е озаглавен „Принципи“. В новата Директива 2014/24/ЕС, забраната е включена систематично в чл. 18, в раздел „Общи правила“. В новия проект на Закона за обществените поръчки[2], сходна разпоредба също е поставена систематично след общите принципи на закона, т.е. още в началото на нормативния акт. Правилно, разпоредбата не е обвързана с определен етап или действия на възложителя, а е изведена като обща принципна постановка с императивен характер. Ако бъде прието от Народното събрание в новия закон, такова законодателно решение би било развитие в положителна посока, тъй като целта на нормата не е да забрани ограничителни и дискриминационни критерии да се включват в актовете по обявяване на процедурата, а въобще да въведе обща забраната за прилагането им във всеки един етап и във всяко едно действие на възложителя. Позиционирането на разпоредбата на коректното й систематично място има важно значение за развитието на правната уредба, тъй като отдава необходимата важност на това задължение и оправдава определянето на по-високи санкции при нарушаването му. Друга важна характеристика на разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗОП е, че тя съставлява една относителна забрана, която с подходящи действия на Възложителя може да бъде успешно преодоляна, без това да е свързано с противоправно поведение и да води до административно нарушение. Друг е въпросът, че тази възможност е чисто теоретична, тъй като един път обявени критериите за подбор, Възложителят няма как и пред кого да обосновава, че те са оправдани с оглед предмета и обема на поръчката, освен ако процедурата не е обект на контрол или съдебно обжалване. От относителния характер на забранителната норма следва, че все пак за Възложителя съществува възможността той да обоснове, че поставените критерии за подбор на участниците са оправдани от гледна точка на предмета на поръчката и количеството или обема на поръчката. При обсъждане на тази възможност трябва да се имат предвид условията и ограниченията, които самата разпоредба поставя:На първо място, трябва да се отбележи, че двете условия са кумулативни – обосновката трябва да е свързана както с предмета, така и с количеството/обема на поръчката. Ако само едно от двете да е налице, поставянето на ограничително изискване може да се квалифицира като нарушение. С други думи, Възложителят не може да се позове само на сложност, комплексност или други особености на предмета на поръчката. Това непременно трябва да е комбинирано с доставка на голямо количество или изпълнение на голям обем, което е едно непрактично и лишено от смисъл законодателно решение. Този проблем вероятно е осъзнат от изпълнителната власт, тъй като в законопроекта, внесен от Министерски съвет в Народното събрание, разпоредбата е съществено редактирана и изменена. На второ място, разпоредбата има нужда от корективно тълкуване, тъй като гласи, че са забранени изисквания „които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки…“. Най-малкото заради правна симетрия, пояснението „необосновано“ трябва да се отнася и до двете действия – „даване на предимство“ и „ограничаване на участието“, а не само до ограничаването на участието, както би следвало от буквалния прочит. Чисто логически, при наличие на обосновани доводи, и двете форми на негативно влияние върху конкуренцията могат да бъдат оправдани от Възложителя, ако произтичат от предмета и обема на поръчката. На трето място, възложителят може да се позовава само на собствените си нужди, когато реши да ограничи участието на лица в процедурата за възлагане на обществена поръчка. Често срещана грешка е Възложителите да се опитват да се ръководят от особености на пазара като например субективно знание, че само един е възможният доставчик на дадена специфична стока или услуга или за даден географски регион има само един упълномощен представител на производителя. Това не са предпоставки, които позволяват на Възложителя да постави съответните критерии за подбор или да приложи по-малко конкурентна и прозрачна процедура като например процедура на договаряне. Това са специфики, които подлежат на доказване, а често, когато не могат да бъдат доказани, единственият начин е провеждането на открита процедура с отворен достъп на всички потенциални изпълнители, независимо от факта, че на практика може да се яви само един участник. Продължение на нормата на чл. 25, ал. 5 от ЗОП е ал. 6 на същата разпоредба. Нормата е доста казуистична и в крайна сметка с много повече изразни средства, има същия смисъл като ал. 5. Важното за нея е да се отбележи специфичната забрана да се поставят условия или изисквания, които са свързани с изпълнението само на обществени поръчки, или с изпълнението на конкретно посочени програми или проекти, или с конкретизирането на източници на финансиране, или на определен брой изпълнени договори с конкретно посочване на предмета им, и други, ако такива условия или изисквания са в нарушение на условията по ал. 5. Т.е. дори и тези изисквания могат да бъдат оправдани, ако не нарушават конкуренцията между участниците. Забраната за дискриминационни изисквания е проведена специално по отношение съдържанието на техническите спецификации като част от документацията за възлагане на обществена поръчка. Чл. 32, ал. 2 от ЗОП предвижда, че спецификациите трябва да дават възможност за равен достъп на кандидатите или участниците за участие в процедурата и да не създават необосновани пречки пред конкуренцията. Нормата е важна от гледна точка на съответствие на националното законодателство с европейските директиви. Нейната формулировка е по-обща, но по-прецизна и позволява по-голям брой казуси да бъдат подведени под нея. На практика обаче тя се поглъща от по-общата разпоредба на чл. 25, ал. 5 от ЗОП. Освен това, пак в практиката се приема, че анализирането на техническата спецификация и съответно изводите за ограничения в конкуренцията, предполага наличието на специални знания от прилагащия, което често спира извеждането на нарушения на чл. 32, ал. 2 от ЗОП. Всъщност, анализът на критериите за подбор също предполага специални знания, но като че ли това не се осъзнава ясно, тъй като решението на Възложителя и одобрената с него документация е административен акт, т.е. предполага се, че той има предимно юридическо съдържание. Така или иначе, включването на специална норма само по отношение на техническите спецификации има своето правно значение, тъй като чл. 25, ал. 5 от ЗОП говори за условия за участие, които препятстват конкуренцията, докато в чл. 33, ал. 2 от същия закон става дума изрично за заданието на възложителя, т.е. какво иска да бъде изпълнено по договора. На последно място, но не по важност, трябва да се спомене, че нарушението на разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗОП е скрепено със санкция, като в административнонаказателните разпоредби е предвидено, че Възложителят може да бъде наказан с имуществена санкция в размер от 7000 до 25 000 лв. или с глоба в размер от 2000 до 7000 лв., а лицето, което упражнява правата на възложител – с глоба в размер от 2000 до 7000 лв.
Квалификационни изисквания, които Възложителят може да дефинира
Без да се поставя акцент в настоящата публикация на видовете квалификационни изисквания, тук само ще бъде споменато, че Възложителят има самостоятелност да определи критериите за подбор на участниците в процедурата за възлагане на обществена поръчка, но в дадени законови рамки, очертани в чл. 50 и следващите от ЗОП.
Законовите формулировки на нормите страдат в значителна степен от казуистика и са силно повлияни от тенденциите в практиката, в зависимост от това в кой момент кой вид критерии са били най-много обект на ограничаване от страна на Възложителите. Така например, по отношение действащото изискване в чл. 50 от ЗОП за доказване на финансово и икономическо състояние на кандидата, трябва да се каже, че настоящата редакция на нормата е плод на дългогодишни спорове и лутания на правоприлагащи, контролни и съдебни органи в кои случаи изискването за наличие на оборот ограничава достъпа до процедурата и в кои случаи е в защита на интересите на възложителя. Непрекъснатото намаляване на изискуемия оборот обаче доведе до сключване на договори за възлагане на обществени поръчки с изпълнители, които, без да са обявени в несъстоятелност, не са в състояние да поемат първоначалното финансиране на дейностите по поръчката и на практика „минират“ цялото изпълнение.
Някои практически аспекти при прилагането на нормата на чл. 25, ал. 5 от ЗОП
Както нееднократно беше подчертано, преценката кои критерии за подбор са завишени спрямо предмета и обема на поръчката, е в преобладаващия брой случаи чисто субективна и опира до две насрещни еднакво верни/неверни твърдения. Решението, обявлението и документацията за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка не съдържат част или раздел, който да изисква или позволява на Възложителя да обоснове поставянето на всяко едно от квалификационните изисквания, поради което тяхната обосновка се извършва post factum – при контрол или съдебно обжалване. Все пак, могат да се дефинират някои обективни признаци, които недвусмислено сочат, че квалификационните изисквания действително препятстват конкуренцията или благоприятстват определени участници. Тези признаци не са част от хипотезата на правната норма на чл. 25, ал. 5 от ЗОП. Законът не изисква тяхното наличие, но те имат практическа стойност, когато е необходимо да се обоснове и докаже препятстване на конкуренцията по причини, заложени в критериите за подбор. Първият признак, преди всичко, е броят на подадените в процедурата оферти за изпълнение на поръчката. Универсален минимум, който да е непременно индикация за дискриминация, не може да се определи, но в контекста на предмета на поръчката, малкият брой участници може да бъде добра изходна база, върху която да се гради теза за наличие на ограничителни условия. Вторият признак, който може да е налице самостоятелно или в комбинация с първия, е големият брой отстранени участници на основание несъответствие с някои от критериите за подбор. Ако до разглеждане и класиране на оферти са допуснати малко на брой участници и причината за това е несъответствие на останалите с квалификационните изисквания, то с голяма доза вероятност може да се твърди, че е налице предимство за един или малък брой участници. Недостатък на изследването на тези признаци е, че те обективно възникват в края на състезанието, когато решението на Възложителя, с което са одобрени критериите за подбор, е влязло в законна сила. То вече не може да бъде обжалвано и съответно са преклудирани способите за защита на лицата, чиито интереси са накърнени. Когато обаче на плоскостта на последващия контрол се изследва и твърди ограничаване на конкуренцията и достъпа до участие в дадена процедура, наличието или не на горните два признака могат успешно да подкрепят или оборят дадена теза. От гледна точка на потенциалните участници, трябва да се знае, че ограничаването на конкуренцията в процедурите е състояние обективно и не е свързано с личната възможност на индивидуален кандидат да изпълни дадено изискване за подбор. За да може даден кандидат да докаже и обоснове /в жалба пред съд или контролен орган/, че Възложителят е ограничил достъпа до процедурата, той трябва да може да докаже, че не само той, но и преобладаващият брой участници на пазара не изпълняват дадено изискване. Точно обратният е подходът, когато се твърди, че условията за участие дават необосновано предимство само на един потенциален участник, т.е. тогава се изследва субективното съответствие на този участник /само той може да отговори на това условие/.
Тези от съдебната практика
Като пример за съответствие с принципите и духа на европейските директиви могат да се посочат мотивите на Решение № 5490 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2045/2014 г. IV отделение. Конкретният спор се отнася до поставено изискване в процедура за възлагане на обществени поръчки за мобилни телекомуникационни услуги за представяне на удостоверение за покритие. Съдът приема, че „право на възложителя е съобразно конкретните му нужди и потребности да определи в цялост предмета на обществената поръчка с присъщите му свойства, качества и характеристики, както и да предвиди минималните изисквания за подбор. Това право обаче е ограничено от двете генерални забрани, въведени в разпоредбите на чл. 25, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от закона. Първата касае включването в обявлението на условия или изисквания, които необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки. Забраната е ефективен правен механизъм за обезпечаване спазването на принципа, въведен в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОП, за равнопоставеност и недопускане на дискриминация. С одобрената документация възложителят изисква доказването на определени факти посредством удостоверение за покритие, което участниците не са нормативно задължени да притежават.“
Предвид горното, съдът не приема доводите на касационния жалбоподател, че „изискванията в документацията за участие са предвидени в рамките на оперативната самостоятелност на възложителя. Вярно е, че възложителят следва да си осигури, чрез поставените от него условия, икономически най-изгодни предложения, чрез които най-целесъобразно да изразходи предвидените бюджетни средства, но това не бива да става с цената на нарушаване на принципите на конкуренция и чрез въвеждане на дискриминационни условия. Възложителят е свободен да определи условия и критерии, както и показатели, които счита, че ще му гарантират предоставянето на качествен продукт или услуга, при най-изгодни условия, с оглед своите потребности. Същите обаче следва да отговарят на основните принципи на Закона за обществените поръчки и да осигуряват провеждането на процедурата за възлагане на обществена поръчка, при свободна и честна конкуренция и равнопоставеност между всички кандидати.
Цитираната теза на съда в конкретното производство по коректен и ясен начин интерпретира смисъла на забраната на чл. 25, ал. 5 от ЗОП в контекста на оперативната самостоятелност на Възложителя да определи критериите за подбор на участниците.
По отношение практиката по дела от административнонаказателен характер, интерес представлява Решение №3548 от 2015 г. на Административен съд – София град, ХІІ касационен състав[3] по адм. дело 1884/2015, с което е потвърдено първоинстанционно решение от 28.01.2015 г. на СРС, 95-ти състав по НАХД №9265 от 2014 г.. Двете решения ще бъдат разгледани заедно, тъй като касационната инстанция напълно е възприела доводите на първоинстанционния съд.
В първоинстанционното производство предмет на съдебно обжалване е наказателно постановление на председателя на Сметната палата, с което са установени ограничителни условия при доставка на леки и лекотоварни автомобили за нуждите на Народното събрание. Казусът е интересен не само защото придоби известна медийна популярност, но и защото онагледява накуп всичко казано дотук по отношение дискриминационните изисквания при процедурите за възлагане на обществени поръчки.
Делото е образувано по жалба на лице, упражнявало правата на възложител по чл. 8, ал. 2 от ЗОП срещу наказателно постановление за наложена глоба за извършено нарушение на забрана на чл. 25, ал. 5 от ЗОП, поради поставени ограничителни изисквания при доставка на автомобили за нуждите на Народното събрание. Според административно-наказващия орган, техническите изисквания, поставени в техническата спецификация водят недвусмислено до избор само на един изпълнител на доставката.
Съдът в първоинстанционното производство правилно е акцентирал върху факта, че трима участници са подали оферти, но само един е допуснат до разглеждане и класиране. Този важен за правните изводи факт, обаче не е обсъден по-нататък в съдебното решение, въпреки, че има съществено значение за извода дали има реално ограничаване на конкуренцията. Съдът кредитира показанията на свидетелите, посочени от жалбоподателя, като чрез техните твърдения установява причините за откриването на процесната обществена поръчка. Съдът намира показанията на тези свидетели за „лишени от заинтересованост“, въпреки, че те са действали по поръчка и в интерес на Възложителя. Поради това, нормално и логично е те да бъдат заинтересовани както от хода на процедурата, така и от изхода на съдебния процес. Интересен е фактът, че мотивите се основават изцяло на свидетелски показания и няма назначена съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса по същество „има ли други марки автомобили, които да отговарят на изискванията на Възложителя“. Особено тревожни са мотивите на съда за диференциацията на изискванията на техническата спецификация на съществени и несъществени – диференциация, която не почива на законова норма. В този смисъл възраженията на административнонаказващия орган в касационното производство са напълно основателни – всяка разлика с изискванията на Възложителя е основание за отстраняване на офертата от участие, независимо дали несъответствието е съществено, или не. Всъщност, след като дадено изискване е посочено като изискване за допустимост на офертата, то за Възложителя е съществено. Няма хипотеза, при която участникът да може да докаже съответствието с техническата спецификация на по-късен етап или да отстрани такова несъответствие в хода на изпълнение на поръчката.
Уважение заслужават теоретичните постановки в мотивите на Решението на касационната инстанция за смисъла и значението на нормата на чл. 25, ал. 5 от ЗОП. Те показват разбиране на целта и духа на закона, особено ако на база на тези мотиви, съдът действително беше открил ограничаването на конкуренцията в процесния случай. Тук не коментираме съображенията за процесуални нарушения на административно-наказващия орган, тъй като те не представляват интерес в контекста на конкретната тема. Все пак трябва да се отбележи, че административнонаказващият орган приема, че Възложителят е ограничил участието, респективно е създал предимство за един участник, като е поставил 89 технически изисквания към едната позицията за доставка по едната позиция и 39 изисквания по другата позиция от предмета на поръчката, които в своята съвкупност представляват пречка пред конкуренцията. Обратната теза и на двата съдебни състава е, че в наказателното постановление е трябвало да се посочи точно кое от тези многобройни изисквания е попречило на всички доставчици на пазара да подадат оферти в обществена поръчка на стойност 1 630 000 лева. Явно последното е невъзможно, тъй като може нито едно от изискванията само по себе си да не е ограничително, а само всичките в своята съвкупност. Това е аспект, който съдът е трябвало да изясни чрез привличане на специални знания в производството.
От гледна точка на субективния елемент, съдебното решение на първоинстанционния съд има важен, за съжаление, негативен ефект. Съдът приема, че дори и да беше извършено твърдяното нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП, то нямаше да е виновно, тъй като Възложителят е ползвал експерти, които са изготвили техническото задание. Т.е. според решаващия състав, винаги когато възложител одобрява условия за участие, за които е ползвал експерти със специални знания, тъй може свободно да се довери на техните предложения, без да носи отговорност за това дали те нарушават забраната на чл. 25, ал. 5 от ЗОП. Подобно съждение в чисто житейски смисъл е напълно разбираемо, но абсолютно неоправдано от гледна точка на евентуалните последици в административната практика. То може да постави основите на една пълна безотговорност на лицата, които упражняват правата на възложители и разпоредител с публичен ресурс. Такъв подход може да бъде оправдан, ако има как конкретният извършител на дадено деяние да е административнонаказателно отговорен за извършеното нарушение. Това обаче е невъзможно при наличие и утвърждаване на подобна съдебна практика, твърде вероятно е една съществена част от нарушенията на чл. 25, ал. 5 от ЗОП да останат без никакви последици за дееца.
Автор: Златина Петрова
[1] http://www.aop.bg/fckedit2/user/File/bg/Normativna%20baza/Dir_2004-18_amendment.pdf
[2] Публикуван на сайта на Народното събрание – http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/15520/
[3] http://www.admincourtsofia.bg/%d0%94%d0%b5%d0%bb%d0%b0/%d0%98%d0%bd%d1%84%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f%d0%b7%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b0.aspx
Подобни статии
Правни аспекти на оспорването на финансовите корекции при нарушения на Закона за обществените поръчки
ОТНОСНО ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ – ПУБЛИЧНОПРАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО СМИСЪЛА НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ
ЗА НЯКОИ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ВРЪЧВАНЕТО НА РЕШЕНИЯ НА ВЪЗЛОЖИТЕЛ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОННА ПОЩА ПО СМИСЪЛА НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ
Важи ли принципът на чл. 168 от АПК в обжалването по Закона за обществените поръчки?
Допустимо ли е ограничаване на отговорността на продавача за недостатъци с договора между страните?
