ЗА ПОНЯТИЯТА „ВЛАДЕНИЕ” И „КОНТРОЛ” ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ЗДФО И ЧЛ. 2 (2) ДИРЕКТИВА 2002/47/ЕО

С § 14 от Законът за изменение и допълнение на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати колективно инвестиране[1] бе внесено изменение в чл. 5 и чл. 6 в Закона за договорите за финансово обезпечение[2] (ЗДФО). Промяната на чл. 5, ал. 1 ЗДФО породи доста въпроси, чиито отговори не е лесно да бъдат дадени. Тези въпроси могат да бъдат сведени до три основни: 1. Постигна ли целта си и необходима ли беше тази промяна? 2. Какво означават „владение” и „контрол” по смисъла на ЗДФО (и Директива 2002/47/ЕО[3])? и 3. Как се отразява промяната на практическото прилагане на договора за залог по ЗДФО?

Следва да се има предвид, че понятията „владение” и „контрол” ще бъдат разглеждани само в контекста на договора за залог по чл. 2, ал. 4 ЗДФО (чл. 2 (1) (в) Директива 2002/47/ЕО), тъй като при прехвърлителния договор по чл. 2, ал. 3 ЗДФО правото на собственост или всички права върху обекта на обезпечение (което включва и „владението”, и „контрола”) е прехвърлено изначално в момента на предоставяне на обезпечението.

1. Необходимост от промяна на чл. 5, ал. 1 ЗДФО

В мотивите към законопроекта тази промяна е защитена с твърдението, че „предвидените изменения в ЗДФО целят прецизиране на определени разпоредби с оглед по-точно въвеждане на съответните текстове от Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2002 г. относно финансовите обезпечения, както и улесняване на използването на финансови обезпечения в трансграничен контекст”[4].

Тези мотиви могат да породят редица въпроси. На първо място, означава ли това, че досега тези разпоредби са били „непрецизни”? Ако те са били „непрецизни”, то в какво се е състояла тяхната непрецизност? За да се отговори на тези въпроси, ще следва да се обърнем към първоизточника на ЗДФО, а именно Директива 2002/47/ЕО. По-долу сме представили за прегледност в табличен вид сравнение на разпоредбата на чл. 2 (2) Директива 2002/47/ЕО и двете редакции на чл. 5, ал. 1 ЗДФО:

чл. 2 (2) Директива 2002/47/ЕО	чл. 5, ал. 1 (Обн. – ДВ, бр. 68 от 2006 г.)	чл. 5, ал. 1 (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г. )
Всяко позоваване в настоящата директива на „предоставено“ финансово обезпечение или на „предоставяне“ на финансово обезпечение има предвид неговото предаване, прехвърляне, държане, регистриране или преминаване по друг начин във владението или под контрола на обезпечения или на лице, действащо от негово име[5].	Финансовото обезпечение се предоставя чрез неговото предаване, прехвърляне, държане, регистриране или посочване по друг начин, че то е учредено в полза на обезпеченото лице или на лице, което действа за негова сметка.	Финансовото обезпечение се предоставя чрез неговото предаване, прехвърляне, държане, регистриране или преминаване по друг начин във владението или под контрола на обезпеченото лице или на лице, действащо от негово име.

На пръв поглед редакцията на чл. 5, ал. 1 ЗДФО от 2013г. изглежда напълно синхронизирана с текста на чл. 2 (2) Директива 2002/47/ЕО. При сравнение на текста от българската версия на директивата в частта „или преминаване по друг начин” с текста на английската версия, където е употребен изразът „or otherwise designated”, се констатират различия. Значенията на глаголът “designate” на английски език, които имат отношение към тази фраза са: „обозначавам, определям, посочвам и указвам”[6]. Глаголът е с латински произход „designatio” и неговото значение отново е „посочване”, „отбелязване” и „определяне”[7]. В текста от 2006г. липсваше изискването за „владение” и „контрол”, а в сегашния текст „или преминаване по друг начин” следва да се промени с „или се посочва по друг начин”. В този случай може да се приеме, че има съответствие с директивата. От горепосоченото може да се заключи, че желанието на законодателя за „прецизиране на определени разпоредби с оглед по-точно въвеждане на съответните текстове от Директива 2002/47/ЕО” не е постигната. Проблемът с механичното възпроизвеждане на текстовете на директивата не е нов и е коментиран още при критиката на първоначалния проект на ЗДФО[8].

Невинаги добрият лингвистичен превод пресъздава най-правилно юридическия смисъл на даден правен институт. В това отношение ЗДФО дава доста „добри” примери. Такъв може да бъде даден по отношение на т.нар. „право на ползване”, което е уредено в чл. 8 (чл. 5 Директива 2002/47/ЕО) и т. 4, § 1 ЗДФО (чл. 2 (1) (м) Директива 2002/47/ЕО). Правото на ползване е добре познат институт на вещното право и той има своя изрична правна уредба в чл. чл. 56 и сл. Закона за собствеността[9] (ЗС). Остава неясно защо трябваше да се изпълва с още едно съдържание това понятие? Единствената логика, която може да бъде приведена е, че така би следвало да се преведе “right of use”. Ако обаче се погледне съдържанието на това „право на ползване” в т. 4, § 1 ЗДФО (чл. 2 (1) (м) Директива 2002/47/ЕО), то откриваме, че става дума за „право на разпореждане”, а не за „право на ползване”.

Следва да се има предвид, че не всички държави са пресъздали текста, засягащ „владението“ и „контрола“ по чл. 2 (2) Директива 2002/47/ЕО, като напр. раздел. 7.2. Burgerlijk Wetboek (Граждански кодекс на Нидерландия) и раздел 18a Værdipapirhandelsloven (Закон за търговията с ценни книжа на Дания), което не е довело до неспазване на директивата (както е известно, директивата задължава държавите-членки за резултат, който може да бъде постигнат със законова или подзаконова нормативна уредба или с административна практика, като е напълно допустимо създаване на по-благоприятна правна уредба от предвидената като „рамка” в директивата). По този начин, тези държави са избегнали влизането в дискусии за това що е „владение” и „контрол” по смисъла на Директива 2002/47/ЕО и съответния национален законодателен акт, който я е възприел.

Такава дискусия обаче вече е започнала в Обединеното кралство по повод на две съдебни решения – Gray v G–T–P Group Ltd, Re F2G Realisations Ltd (in liquidation) /делото Gray/ [10] и Lehman Brothers International (Europe) (in administration)/Lehman Brothers/[11]. Анализ дали и какви последствия биха имали тези решения у нас, като правна система, която е доста различна от англо-саксонската, ще се опитаме да направим в настоящото изложение.

Прецизирането на разпоредбите „с оглед по-точно въвеждане на съответните текстове от Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2002 г. относно финансовите обезпечения, както и улесняване на използването на финансови обезпечения”[12], следваше да бъде направено по-скоро в посока на противоречието между ал. 1 и ал. 2 на чл. 5 ЗДФО. Това противоречие е дискутирано в правната литература, като de lege ferenda е препоръчана отмяната на ал. 2 на чл. 5 ЗДФО[13]. Тъй като до момента разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗДФО не е отменена, следва да се приеме, че предоставянето на вземания по банкова сметка се постига чрез заверяване на сметката без да е необходимо да се обосновава допълнително „владение” или „контрол”. Това е така, доколкото режимът на неправилния влог (чл. 257, ал. 3 ЗЗД) е свързан с прехвърляне на собствеността върху вложените заместими вещи (при банковия влог, като вид неправилен влог – парична сума).

2. Значение на понятията „владение” и „контрол” по смисъла на ЗДФО и Директива 2002/47/ЕО

Нито Директива 2002/47/ЕО, нито ЗДФО съдържат определениe за „владение” и „контрол”.  По реда на ЗДФО вземанията, които могат да бъдат предмет на финансово обезпечение са парични вземания по банкова сметка (чл. 4, ал. 2 ЗДФО възприет от чл. 2 (1) (г) Директива 2002/47/ЕО) и вземания по кредити (чл. 4, ал. 6 ЗДФО възприет от чл. 2 (1) (о) Директива 2002/47/ЕО).

Владението по принцип засяга само вещи. Мнението, че напр. вземанията и безналичните финансови инструменти няма как да бъдат предмет на „владение”, се споделя от редица автори[14]. При вземанията фактическата власт (владението) не играело роля на признак за правна принадлежност[15]. Вземанията още в римското частно право се отнасяли към групата на res incorporales (нетелесни вещи, права). Res incorporales не можели да бъдат обект на владение (D. 41, 2, 3, pr: 41, 3, 4, 26), нито можели да бъдат „докоснати или видяни”. Върху тях е можело да се упражнява само quasi possessio (квазивладение).

Владението в нашето право има своята правна уредба в чл. 68 ЗС. Проблем, който не може да бъде подминат, също така, е как „владението” при договор за залог кореспондира с традиционното схващане в нашето право, според което кредиторът не владее, а „държи” заложеното имущество[16]? Резонно може да се постави и въпросът, когато заложеното имущество е в държане на трето лице (какъвто би бил напр. „Централен депозитар” АД, в качеството му на лице, което води сметките за безналични ценни книжа и регистрира залога на финансови инструменти по чл. 208 и следващите от Правилника за дейността на „Централен депозитар” АД), то това трето лице ли придобива „владението”[17]? Ще може ли обезпеченото лице да изисква получена от заложеното парично вземане по банкова сметка лихва като граждански плод, с който се е увеличила стойността на заложеното имущество съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗС?

2.1. Владение и контрол при вземания по банкови сметки според решенията по делата Gray и Lehman Brothers

Въпросът за владението и контрола при парични вземания по банкова сметка е коментиран по споменатото по-горе дело Gray, разгледано от английския High Court[18]. Фактическата обстановка била следната – F2G бил търговец на ламинат. G-T-P предоставял на услуги свързани с дебитни карти. Сумите от клиентите на F2G, които използвали тези дебитни карти се плащали по сметка държана първоначално при банка HSBC, а впоследствие при RBS[19]. Банковата сметка била в режим на тръст (доверителна собственост), който се държал за F2G, но на името на G-T-P. В условията на тръста било договорено, че F2G ще има правото да се разпорежда с парите по сметката, а G-T-P няма да има правото да прихваща или да спира възможността за разпореждане с парите, освен в определени случаи на неизпълнение, договорени между страните. Синдиците на F2G поискали обявяването на недействителност на тръста и връщане на сумите от сметката в масата на несъстоятелността. Един от спорните въпроси по делото е дали учредения тръст представяла договор за залог по реда на английския Financial Collateral Arrangements (No 2) Regulations 2003[20], т.е. дали това споразумение следва да бъде изключено от изискването за регистрация на залога по реда на чл. 395 от Закона за дружествата в регистъра. Залогът не бил вписан, като се твърдяло, че този случай бил изключение, защото G-T-P осъществявал владение и контрол върху сумите по сметката[21].

По делото Gray са наведени доводи за разграничение на „позитивен” и „негативен контрол”. Позитивният контрол представлява правната и практическа възможност на обезпеченото лице да се разпорежда с предмета на обезпечението без да му е необходимо съгласие на обезпечителя[22]. Негативният контрол, от своя страна, следва да се разбира като право на обезпеченото лице да ограничава възможността на обезпечителя да се разпорежда с предмета на залога[23].  В решението по делото Gray  е прието, че е било необходимо негативният контрол да бъде осъществяван, а той не е бил наличен. В правната литература се посочва, че „за съжаление коментарите на проф. Beale и др. бяха интерпретирани по делото Gray v G–T–P Group Ltd по начин, който предполага, че никакво финансово обезпечение не може да съществува по английското право, освен ако обезпеченото лице няма реален залог (fixed charge), защото ‘владението’ е неприложимо, а ‘контролът’ изисква реален залог[24]”.

Сходен е и случаят по делото Lehman Brothers. Обезпечителят осъществявал владение и разполагал с правото да се разпорежда с обезпечението (до момента на неизпълнение), което според решаващия състав прави невъзможно определянето на обезпечението като финансово. В решението се признава, че все пак съществуват случаи, при които е достатъчно ясно, че владението, осъществявано от обезпеченото лице, не се нуждае от допълнително изследване на неговите права да осъществява контрол.

2.2. Значимост на владението и контрола в законодателствата на някои държави членки

Възприемането на разпоредбите по отношение на „владението” и „контрола” в различните държави членки не е еднозначно. Както бе посочено и по-горе част от държавите членки не уреждат „владението” и „контрола” – раздел. 7.2. Burgerlijk Wetboek (Граждански кодекс на Нидерландия) и раздел 18a Værdipapirhandelsloven (Закон за търговията с ценни книжа на Дания). Други, като напр. България (чл. 5, ал. 1 ЗДФО), Латвия (чл. 1 (13 Finanšu nodrošinājuma likums), Литва (чл. 2 (21) Finansinio užtikrinimo susitarimų įstatymas) са възприели този текст буквално от чл. 2 (2) Директива 2002/47/ЕО. Трета група от държави (Естония и Люксембург) уреждат изрично правните последици на „владението” или „контрола”. За пример може да послужи § 314² (1) Asjaõigusseadus (Закон за собствеността на Естония):

(1) Сключването на договор за финансово обезпечение се доказва писмено или в друга нормативно приравнена форма и начина на предоставяне на финансовото обезпечение дава възможност на обезпеченото лице да контролира предмета на финансовото обезпечение. Неспазването на предходната разпоредба не влияе на действителността на договора за финансово обезпечение.

По отношение на залога върху вземанията като финансово обезпечение чл. 5, ал. 4 Loi du 5 août 2005 sur les contrats de garantie financière (Закон за договорите за финансово обезпечение на Люксембург) предвижда следното:

(4) Ако залогът е с предмет вземания, прехвърлянето и владението имат действие спрямо длъжника и трети лица от сключването на договора за залог.

Обединеното кралство, което спада към третата група (владението е дефинирано в Регламент 3 (2) The Financial Markets and Insolvency (Settlement Finality and Financial Collateral Arrangements) (Amendment) Regulations 2010), този текст вече е породил проблеми в съдебната практика.

2.3. Българската съдебна практика по ЗДФО

Темата за финансовите обезпечения става все по-актуална за съдебната практика в България. Неизчерпателно можем да изброим следните съдебни актове: Решение № 329/12.04.2011 по т.д. №1901/2010 на Окръжен съд гр. Варна, Решение № 243/04.11.2011 по т.д. № 445/2011 г. на Варненски апелативен съд, Определение № 1 от 04.01.2013 г. по дело № 508/2012, ТК, т.о. II, ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно Решение № 243/04.11.2011 и последното е влязло в сила на основание чл. 296, т. 3 ГПК[25], Определение № 138 от 14.03.2012 г. на ОС – Добрич по т. д. № 55/2012 г., Определение № 288 от 25.04.2013 г. на ОС – Враца по в. ч. гр. д. № 272/2013 г. и др.

В Определение № 288 от 25.04.2013 г. на ОС – Враца по в. ч. гр. д. № 272/2013 г изрично е посочено, че:

„… договорът за финансово обезпечение е неформален, следователно за предоставянето на такова обезпечение заявителят не следва да представя писмени доказателства.”

3. Отражение на промяната при практическото прилагане на договора за залог по ЗДФО

Във връзка с практическото прилагане на ЗДФО следва да се отговори на следните въпроси, които са от значение за практиката. Първо, могат ли банкови институции да обезпечават своите вземания с финансови обезпечения (независимо от вида на обезпечените финансови задължения)?

В правната теория съществува мнението, че Директива 2002/47/ЕО се отнася само до транзакции на финансовите пазари[26]. Това схващане не следва да бъде подкрепено. То би било вярно, но само за периода между 1998-2002г., когато съгласно чл. 9 от Директива 98/26/ЕO[27] се поставя изискването обезпечението да е предоставено от участник в сетълмент система (включително централните банки на държавите членки или Европейската централна банка) и да бъде във връзка с тази система. С приемането на Директива 2002/47/ЕО беше разширен както кръгът на възможните субекти, така и бе дадена възможност страните да обезпечават всякакви финансови задължения, независимо от основанието, от което произтичат – чл. 7 ЗДФО (възприет от чл. 2 (1)(е) Директива 2002/47/ЕО).

От субективна гледна точка, банките могат да бъдат страна по договор за финансово обезпечение по чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗДФО (чл. 1 (в) (i) Директива 2002/47/ЕО). От обективна гледна точка разпоредбата на чл. 7 ЗДФО (чл. 2 (1)(е) Директива 2002/47/ЕО) дава възможно най-широк обхват на понятието „финансово задължение”, което може да бъде обезпечено с финансово обезпечение, без да го поставя в зависимост от това дали произтича от сделка, свързана с финансов пазар, кредит, вземане произтичащо от плащане по банкова гаранция и др. Това следва и от съдебната практика, която беше цитирана по-горе. Нито в решенията по делата Gray и Lehman Brothers, нито в цитираните решения на българските съдилища, не се коментира ограничаване използването на финансови обезпечения за обезпечаване на задължения, които са различни от тези на финансовите пазари.

Второ, как ще се отрази промяната на чл. 5, ал. 1 ЗДФО? На практика, тази промяна не би могла да се отрази негативно на предоставянето на финансови обезпечения. Следва да се има предвид, че „владението или контролът” като форма на предоставяне на финансово обезпечение са дадени алтернативно едно спрямо друго, като също така са алтернативно дадени и по отношение на другите начини за предоставяне на финансово обезпечение – предаване, прехвърляне, държане и регистриране.

Когато обезпечено лице е банка, то контролът е възможно да се постига и по реда на чл. 61 от Закона за кредитните институции[28] (ЗКИ). Съгласно тази разпоредба банките могат да изискват от кредитополучателите да им предоставят отчетни и други документи, свързани с кредита и тяхната дейност, както и да извършват проверки на обезпеченията и за целевото използване на предоставените кредити. Друг начин е чрез ефективното прилагане на правилата на банките за кредитната им дейност по отношение на контрола върху достатъчността на обезпечението (чл. 73, ал. 1, т. 4 ЗКИ). Горепосочените способи за осъществяване на ефективен контрол не са изчерпателно изброени.

До момента в нашата правна литература се считаше, че за да се осъществява „контрол“ от страна на обезпеченото лице, е достатъчно това да е уредено в договора за финансово обезпечение и като допълнение към него и от съгласие за директен дебит по реда на чл. 16 Наредба № 3 на БНБ в левове или по реда на чл. 20 Наредба № 3 на БНБ в случай на изпълнение на директен дебит във валута, различна от лева. Друг начин за осъществяване на контрол е възможен чрез откриване на подсметка на обезпечителя, където се блокират вземанията или финансовите инструменти[29]. Липсата на дефиниция както в директивата, така и националното ни законодателство, предлага различни възможности за дефиниране и реалното осъществяване на контрол от страна на обезпеченото лице.

Решенията по делата Gray и Lehman Brothers разискват проблематика, която е доста различна от нашата правна действителност и която по наше мнение е в разрез с целта и идеята на Директива 2002/47/ЕО. Следва да се има предвид, че в посочените по-горе решения не е дискутиран въпросът, свързан със заверяването на (банкова) сметка, като възможен начин за предоставяне на финансово обезпечение, тъй като такова законодателно решение не е възприето от английския законодател.  У нас по силата на чл. 5, ал. 2 ЗДФО това е възможно и изрично предвидено от законодателя. Механичното пренасяне на тази проблематика в нашата правна действителност би попречило на „свободното предоставяне на услуги и свободното движение на капитали в единния пазар на финансови услуги (Пар. 3, Преамбюл на Директива 2002/47/ЕО), т.е. би влязло в разрез с целения от директивата резултат. В тази връзка, ако си позволим следния цитат, изречен от австралийския професор Дейвид Аллан при реформата в правния режим на обезпеченията по австралийското право:

[Финансовото обезпечение трябва да бъде:]

“По-евтино, по-бързо, по-опростено, по-лесно и по-сигурно” от всичко, с което разполагаме в момента и “съвместимо” с законодателството на онези страни, с които поддържаме финансови отношения и сключваме сделки”[30].

Автори: д-р Иван Мангачев и адв. Александър Тонев

---

---

---

[1] Държавен вестник брой 70 от 2013г.

[2] Обн., ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г., доп., бр. 24 от 31.03.2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. и доп., бр. 101 от 28.12.2010 г., в сила от 30.06.2011 г., изм., бр. 77 от 4.10.2011 г., бр. 70 от 9.08.2013 г.

[3] Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2002 година относно финансовите обезпечения (ОВ L 168, 27.6.2002г., стр. 43).

[4] Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, http://parliament.bg/bills/42/302-01-4.pdf.

[5] Ето и текста в неговата английска версия: „References in this Directive to financial collateral being ‘provided’, or to the ‘provision’ of financial collateral, are to the financial collateral being delivered, transferred, held, registered or otherwise designated so as to be in the possession or under the control of the collateral taker or of a person acting on the collateral taker’s behalf.”

[6] Б. Балканджиева, English-Bulgarian Dictionary: Английско-Български Речник (Софи-Р 1999) 146.

[7] М. Войнов, Ал. Милев, Латинско-Български речник (Планета 3, София 1999) 175.

[8] Виж Стенограма от обсъжданията на проекта на Закон за договорите за финансово обезпечение (№ 602-01-14 от 22.03.2006 г., 40-ото НС): проф. д-р Огнян Герджиков (НДСВ): „Защото представеният проект е всъщност един малко нескопосан превод от една директива, без изобщо да е транспонирана към действащото българско законодателство, което всъщност ни кара ние да подкрепим нещо, което ще изглежда като една голяма кръпка, яма, върху нашата законодателна дреха.” Със съжаление можем да констатираме, че последните промени на закона през 2013г. потвърждават казаното по-горе от проф. д-р Герджиков и с днешна дата.

[9] Обн., Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 17.12.1951 г изм., бр. 105 от 29.12.2011 г., в сила от 31.12.2011 г.

[10] [2010] EWHC 1772 (Ch).

[11] [2012] EWHC 2997 (Ch).

[12] Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, http://parliament.bg/bills/42/302-01-4.pdf.

[13] Ив. Мангачев, Новият правен режим на договорите за финансово обезпечение (Сиела, София 2011) 98.

[14] D. Turing, Clearing and settlement in Europe (Bloomsbury Professional 2012) 198; J. Benjamin, Interests in Securities (OUP 2000) 2.25 и др.

[15] Й. Фаденхехт, Възможни ли са у нас абстрактни вещни договори и фидуциарно прехвърляне на собственост за обезпечение? (Продължение от брой 8, Адв. П. 9/1930) 111.

[16] П. Венедиков, Ипотеки, залог, привилегии (3-то изд. С бележки в промените в правното законодателство след 1948 година, Сиби, София 1994) 200 – „Предаването на вещта на залогоприемателя не прехвърля върху него нито даже законното владение на заложената вещ”; А. Калайджиев, Облигационно право: обща част (6-то изд., Сиби, София 2013) 647 – „Залогоприемателят не може да придобие собствеността по силата на договор за залог.”

[17] Одобрен с решение № 537-ЦД от 10.07.2013г. на заместник-председателя на Комисията за  финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, http://www.csd-bg.bg/Dokumenti/RulesAndRegulations_CSD.pdf

[18] Следва да се има предвид, че това не е Върховният съд на Великобритания, т.е. цитираното решение не е постановено от най-висшата съдебна инстанция на страната.

[19] The Royal Bank of Scotland.

[20] Актът е издаден от Her Majesty’s Treasury.

[21] H. Beale, M. Bridge, L. Gullifer, E. Lomnicka, The Law of Security and Title-Based Financing (2^nd. ed. OUP 2012) 3.33.

[22] H. Beale et al. (2012) 3.45.

[23] H. Beale et al. (2012) 3.33.

[24] Turing (2012) 199

[25] Подробен анализ на тази съдебна практика – Ив. Манагчев, Окончателност на сетълмента: Правна уредба (Сиела, София 2013) 166-167, 178-180

[26] H. Beale et al. (2012) 3.84.

[27] Директива 98/26/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 година относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45).

[28] В сила от 01.01.2007 г., Обн. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 14 Юни 2013г.

[29] Мангачев (2011) 3-39.

[30] Allan, David E. (2002) „Uniform Personal Property Security Legislation for Australia – Introduction to the Workshop on Personal Property Security Law Reform,“ Bond Law Review: Vol. 14: Iss. 1, Article 1., 7, http://epublications.bond.edu.au/blr/vol14/iss1/1