Мотив за написването на настоящият критичен коментар са последователно постановените Решение № 59 от 18.02.2015г. по в.г.д. 25/2015г. на Окръжен съд Пазарджик и Решение № 91 от 18.05.2015г. по в.г.д. 221/2015г. на Апелативен съд Пловдив, с които е потвърдено разпределение на държавен съдебен изпълнител, зачело права на заложен кредитор, в явно противоречие с чл. 21, ал. 3 във връзка с чл. 12, ал. 3 ЗОЗ.
- Кратко изложение на производството по обжалване на действията на държавния съдебен изпълнител
Постановеното Решение № 59 от 18.02.2015г. по в.г.д. 25/2015г. на Окръжен съд Пазарджик разглежда следния казус:
Съдебното производство е образувано във връзка с подадена жалба от взискател срещу извършено разпределение на държавен съдебен изпълнител. Пред последния е образувано изпълнително производство срещу длъжник, който е заложил търговското си предприятие в полза на банка, с три договора за залог. По искане на взискателят е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника. До изготвяне на разпределението е извършено присъединяване на банката на основание чл. 459, ал. 2 ГПК. Приложени са и договорите за особен залог. Установено е по делото, че особените залози върху търговското предприятие са за обезпечаване на сключени между банката и длъжника договори за кредит и са сключени на 27.01.2012г. Вписването на особените залози е извършено на 02.03.2012г. и 02.06.2012г., в търговския регистър, съответно и в Централния регистър на особените залози. Установено е, че липсва вписване на залозите в службата по вписванията. В полза на взискателя е налице вписана възбрана на 27.04.2012г върху недвижим имот предмет на публична продан. При изготвянето на разпределението на постъпили суми от продажбата на недвижимия имот, държавният съдебен изпълнител е счел, че залозите на търговско предприятие са вписани преди възбраната и следователно щом имотът е част от търговското предприятие на длъжника, заложният кредитор следва да бъде удовлетворен с привилегия по чл. 136, ал.3 ЗЗД. Затова е постъпила и жалба от взискателя по реда на чл. 463 ГПК.
- Фактическа обстановка
Налице е образувано индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК. Взискателят е вписал възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника на 27.04.2012г. и е поискал неговата публична продан. По изпълнителното дело е извършено присъединяване на банка на основание чл.459, ал. 2 ГПК. Приложени са и договори за особени залози на търговското предприятие на длъжника в полза на банката сключени на 27.01.2012г. Договорите за залог са вписани в търговския регистър на 02.03.2012г. и 02.06.2012г., и в Централния регистър на особените залози. Липсва вписване на договорите за залог в службата по вписванията. Банката е пристъпила към изпълнение върху търговското предприятие като съвкупност и по трите броя договор за особен залог на 02.10.2012г. В последствие способът за изпълнение е изменен като се е пристъпило към изпълнение върху отделни елементи на предприятието, без обаче да се посочи върху кои точно. Последното извършено вписване на обстоятелства относно пристъпването към изпълнение е извършено на 27.07.2014г., когато е извършена смяна на депозитар. След извършената публична продажба е изготвено разпределение, в което заложният кредитор е удовлетворен с привилегия по реда на чл. 136, ал. 3 ЗЗД.
- Къде е проблемът
Основният въпрос, който се поставя при възникналия спор относно изготвеното от съдебния изпълнител разпределение, е правилно ли са зачетени особените залози на банката ?
- Правила при учредяването на особен залог на търговско предприятие
В Закона за особените залози е предвидена възможност да се учреди особен залог на търговско предприятие, което по своята същност е съвкупност от права, задължения и фактически отношение или така наречената плаваща, обектна съвкупност. За да бъде учреден договор за особен залог на търговско предприятие е необходимо да се сключи писмен договор с нотариална заверка на подписите на залогодателя и заложния кредитор. С подписването на договора между страните е налице възникнало заложно право върху предприятието като съвкупност, но за да бъде противопоставено на трети лица, е необходимо договорът за залог да бъде вписан в търговския регистър по партидата на залогодателя (така нареченото първично вписване) – чл. 19, ал. 2 ЗОЗ.
За да се противопостави договора за особен залог на търговско предприятие на трети лица придобиващи права върху отделни елементи от съвкупността, е необходимо договорът за залог да се впише и в съответните публични регистри, където се вписват разпорежданията с отделните елементи. Ако в договора за залог на търговско предприятие са посочени отделни активи, залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието – чл. 21, ал. 3 ЗОЗ. Посочената разпоредба се нуждае от разясняване, за да се вникне в точния и смисъл, съответно да се изясни от кога заложното право възниква върху отделните елементи, които съставляват търговското предприятие.
Безпорно е, че залогът върху търговско предприятие възниква между сключилите го правни субекти от деня на подписване на договора за особен залог, тъй като вписването на договора в търговския регистър не е елемент от фактическия състав[1]. За третите лица обаче, залог все още няма, тъй като той може да им бъде противопоставен (т.е за тях също да се счита, че е учреден залог и те да трябва да търпят правата на заложния кредитор), от момента на вписването на договора за особен залог в търговския регистър[2]. Вписванията на договора за залог във вторичните регистри нямат значение за възникването и противопоставимостта на заложното право спрямо страните по договора. Щом е налице сключен договор за особен залог на търговско предприятие с нотариална заверка на подписите, то особеният залог е възникнал между страните по договора.
Ако е налице и първичното вписване в търговския регистър по партидата на залогодателя, то той се счита за възникнал и противопоставим и на всички трети лица.
Гореизложеното важи за особения залог върху самото търговско предприятие като съвкупност, но не се отнася за възникването и противопоставимостта на заложното право върху отделните елементи от предприятието.
Уреденият в Закона за особените залози залог на търговското предприятие инкорпорира в себе си и залог върху отделен елемент от него /вземания, безналични ценни книжа, дружествени дялове, движими вещи и обекти на интелектуалната собственост/. Тъй като разпоредбата на чл. 46 ЗОЗ урежда възможност за удовлетворяване от отделни елементи на търговското предприятие, се е създала необходимост от уреждане на предпоставките, при които особеният залог на търговско предприятие да възникне и върху отделните му елементи, в случай на отделни сделки с тях. Тъй като залогът на търговско предприятие е вид залог на съвкупност, то приложение намира разпоредбата на чл. 20 ЗОЗ. Според нея, залогът върху съвкупност тежи върху отделните и елементи до момента на тяхното отделяне. От своя страна разпоредбата на чл. 21, ал. 3 ЗОЗ предвижда, че заложното право е противопоставимо на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписано и в съответния регистър, а ако в договора за залог са посочени отделните активи, залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието. Какво обаче е правилното тълкуване на посочената разпоредба ?
Според нея, заложното право е противопоставимо на трети лица придобиващо права върху отделните елементи от предприятието от вписването му в съответния регистър. Има се предвид, че за имущество, за което се води публичен регистър, в който се вписват разпореждания с имуществото, е необходимо да се извърши вписване и на залога. Тъй като коментарът засяга недвижим имот, то особеният залог следва да се впише в служба по вписванията – чл. 22а ПВ, за да се противопостави на трети лица придобиващи права върху него[3]. Ефектът на вписването е различен в зависимост от това дали отделните елементи са описани в договора за залог, или не. В първият случай, вписването на залога в службата по вписванията ще създаде противопоставимост на заложното право, както спрямо всички доброволни и принудителни обезпечения /ипотеки, особени залози, възбрани/, които се учредяват в полза на други кредитори върху недвижимия имот, така и спрямо придобитите от трето лице вещни права след извършена разпоредителна сделка с имота /право на собственост, право на строеж, право на надстрояване и пристрояване, право на ползване, сервитути/. При другата хипотеза, когато отделните елементи не са описани в договора за залог, противопоставимостта възниква само спрямо обезпеченията върху имота /ипотеки, особени залози, възбрани/. В този кръг следва да се включват и всички други актове, които подлежат на вписване в службата по вписванията, и от които се черпят права върху недвижим имот /например вписани искови молби и последащи съдебни решения и др/.
Ако договорът за особен залог не е вписан в службата по вписванията спрямо недвижимите имоти отделни елементи от предприятието, не е налице противопоставимост на залога спрямо третите лица, освен за недобросъвестните. В този случай, залогът е противопоставим само на залогодателя, тъй като заложното право върху отделния елемент възниква за страните със сключването на договора за залог, ако в него са описани отделните елементи. Ако липсва индивидуализацията им в договора, заложното право между страните възниква едва с вписването на пристъпване към изпълнение върху отделния обект в търговския регистър[4].
Изложеното показва, че възникването и противопоставимостта на заложното право върху отделен елемент от заложеното търговско предприятие спрямо трети лица, настъпва с вписването на залога в съответния публичен регистър, където се вписват разпорежданията с отделния елемент (ЦРОЗ, Централен депозитар, Търговски регистър, Регистър към патентното ведомство, Регистър на държавните ценни книжа към БНБ, Имотен регистър към Служба по вписванията). В този смисъл, ако отделният елемент е движима вещ или вземане, залогът на търговско предприятие подлежи на вписване освен в търговския регистър и в ЦРОЗ, ако е обект на интелектуалната собственост, вписването се извършва в Патентното ведомство, ако е безналична ценна книга, в Централен депозитар или регистъра за държавни ценни книжа към БНБ, а ако е недвижим имот, в службата по вписванията.
- Съпоставяне на законовите правила за възникване и противопоставимост на залога върху търговско предприятие и върху отделните негови елементи, спрямо разглеждания спор по съдебното обжалване на изготвеното от държавния съдебен изпълнител разпределение
От фактите посочени в съдебните решения на Окръжен съд Пазарджик е видно, че са учредени договори за особен залог на търговско предприятие в полза на банка, която се е присъединила по изпълнителното дело водено от другия взискател срещу заложния длъжник. Присъединяването е станало по реда на чл. 459, ал. 2 ГПК, на основание сключените в полза на банката особени залози. При извършването му са приложени и договорите за особен залог на търговско предприятие, които са взети предвид от държавния съдебен изпълнител. Този друг взискател е наложил възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника и е извършил чрез държавния съдебен изпълнител публичната му продан. След като са постъпили суми от продажбата, органът по принудително изпълнение е изготвил разпределение, в което е счел, че заложният кредитор трябва да бъде удовлетворен с привилегията по чл. 136, ал. 3 ЗЗД от сумите постъпили от продажбата на недвижимия имот, тъй като имота бил част от заложеното търговско предприятие. Така приетото от Окръжен съд Пазарджик противоречи на закона във връзка с уредените в него правила за възникване и противопоставимост на заложното право върху отделни елементи от предприятието спрямо трети лица. В съдебното решение изрично е посочено, че особените залози на търговско предприятие не са вписани в имотния регистър към службата по вписванията. Следователно няма как те да са противопоставими на трети лица, които придобиват права върху недвижим имот елемент от предприятието /други кредитори учредяващи обезпечения, както и трети лица придобиващи вещни права/. Поради това, заложният кредитор не може да се удовлетвори преди хирографарния взискател с привилегията на заложен кредитор[5].
Окръжен съд Пазарджик е приел, че възбраната не представлява някакъв способ за придобиване на права върху недвижимия имот и в този смисъл тя не може да се противопостави на особения залог. Вярно е, че възбраната е принудителна обезпечителна мярка, чрез която се забранява разпореждането с недвижим имот, за да се съхрани той в патримониума на длъжника, и съответно да послужи за удовлетворяване на кредитора чрез извършване на публичната му продан. Въпреки това, ако възбраната е вписана в службата по вписванията преди особения залог, тя ще осигури на кредитора удовлетворяване в един ред със заложния кредитор, тъй като вписаният след възбраната особен залог губи специалната привилегия спрямо този кредитор – аргумент от чл. 452, ал. 2 ГПК. В този смисъл заложният кредитор и кредиторът с възбрана ще се удовлетворят по съразмерност[6]. В настоящият случай сме изправени именно пред такава хипотеза, тъй като особеният залог не е вписан в службата по вписванията. Само ако особеният залог е вписан преди възбраната в службата по вписванията, както не е в случая, заложният кредитор запазва привилегията си по чл. 136, ал. 3 ЗЗД и ще бъде удовлетворен първи, преди кредитора с възбрана. Така че не е правилно становището изразено от Окръжен съд Пазарджик, че възбраната не попада под обхвата на чл. 21, ал. 3 ЗОЗ.
Напротив попада, тъй като, както видяхме, ако тя е вписана преди особения залог в служба по вписванията, както е в случая, се бламира привилегията на заложния кредитор и това осигурява на взискателя, който я е наложил, да се удовлетвори съразмерно със заложния кредитор[7].
В практиката на Върховен касационен съд отдавна е прието, че при конкуренция на вписванията приоритет има по-рано вписаният акт[8].
Изводът е, че неправилно Окръжен съд Пазарджик е противопоставил заложното право на кредитора спрямо възбраната на взискателя и го е удовлетворил с привилегия. Разпределението е трябвало да бъде отменено и съдът да изготви ново, в което да удовлетвори и двамата кредитори по съразмерност, като хирографарни. Това разрешение би било правилно ако заложното право върху търговското предприятие е възникнало и върху недвижимия имот като отделен елемент от предприятието. Дали обаче това е така в настоящия случай?
В съдебното решение не е посочено дали в договорите за особен залог на търговско предприятие са индивидуализирани отделните активи на предприятието, следователно авторът приема, че такова не е налице /това се потвърждава и от справката в търговския регистър/. Щом не е налице изброяване на отделните активи на заложеното търговско предприятие в договорите за особен залог, заложното право върху тях спрямо страните по договора за залог следва да възникне едва с вписването на пристъпване към изпълнение върху недвижимия имот като отделен обект на търговското предприятие – чл.20, ал. 2, чл. 33, ал. 1 и чл. 32, ал.3 и 5 ЗОЗ. От съдебното решение става ясно, че банката е пристъпила към изпълнение върху отделни елементи от предприятието като съвкупност и по трите броя договори за особен залог на 02.10.2012г /видно от справка в търговския регистър/. В последствие способът за изпълнение е изменен като се е пристъпило към изпълнение върху отделни елементи на предприятието, без обаче да се посочи върху кои точно. Последното извършено вписване на обстоятелства относно пристъпването към изпълнение е извършено на 27.07.2014г., когато е извършена смяна на депозитар /това е установено след справка в търговския регистър по партидата на залогодателя/. Изправени сме пред извода, че заложно право върху недвижимия имот като отделен елемент от заложеното търговско предприятие въобще не е възникнало нито между страните, нито за третите лица, тъй като не е налице индивидуализация на недвижимия имот като отделен елемент от предприятието в договорите за залог, не е извършено вписване на пристъпване към изпълнение спрямо него като отделен елемент, а отделно и не са вписани залозите в службата по вписванията.
Присъединяването на заложен кредитор в изпълнително производство /или зачитане на особеният му залог в разпределението/ следва да бъде направено от съдебен изпълнител само ако преди изготвяне на разпределението кредиторът установи правата си върху съответния елемент чрез посочването му като част от търговското предприятие при вписването на пристъпване към изпълнение в съответния регистър[9]. В случая няма данни заложният кредитор в лицето на банката да е е направила подобно установяване, тъй като във вписванията на пристъпвания към изпълнение в търговския регистър е записано, че се пристъпва към изпълнение върху отделни негови елементи, без обаче да се посочи върху кои. В този смисъл, банката не е установила правата си на заложен кредитор върху имота и принадлежността му към търговското предприятие и поради тази причина въобще не е трябвало да бъде присъединена по изпълнителното дело, а още повече да получава суми от осребряването на недвижимия имот.
Решението на Окръжен съд Пазарджик е обжалвано пред Апелативен съд Пловдив, който го е потвърдил с мотивите, че вписването на залога на търговско предприятие в служба по вписванията не е предвидено в чл.21, ал. 3 във връзка с чл. 12, ал. 3 ЗОЗ[10]. Отделно от това са направени изводи, че залогът върху недвижимия имот съществува, без въобще да се изследва въпроса кога възниква заложното право върху отделни елементи на заложеното търговско предприятие и кога то става противопоставимо на третите лица. Неправилен е извода на Пловдивски апелативен съд, че в чл. 21, ал. 3 ЗОЗ се има предвид вписване на залога на търговско предприятие в търговския регистър (първичното вписване) и в ЦРОЗ, докато вписването в служба по вписванията не е предвидено. Напротив, в чл. 21, ал. 3 ЗОЗ е предвидено, че договорът за залог на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в съответния регистър. Има се предвид, че в зависимост от елементите на заложеното предприятие, залогът трябва да се впише и в съответния публичен регистър, където се вписват разпорежданията с него, а именно – за движими вещи и вземания в ЦРОЗ, за безналични ценни книжа в Централен депозитар и регистъра за държавни ценни книжа към БНБ, за обекти на интелектуалната собственост в Патентното ведомство, за дружествените дялове в Търговския регистър, а за недвижимите имоти в Имотния регистър към службата по вписванията. Затова и в Правилника по вписванията е уредена специална разпоредба, която указва реда за вписване на залог на търговско предприятие и тя е в неразривна връзка с чл. 21, ал. 3 ЗОЗ.
Апелативният съд въобще не е изследвал и дали банката е установила правата си върху съответния елемент чрез посочването му като част от търговското предприятие при вписването на пристъпване към изпълнение в съответния регистър, а се е задоволил единствено с наличието на съществуващите залози на търговско предприятие, а както се вижда и в настоящия коментар, подобно установяване изобщо не е лесна задача, като се има предвид, че Законът за особените залози е изключително сложен като уредба.
ИЗВОД:
С оглед на уредбата в закона, възприетото от двете съдебни инстанции становище, че вписването на залога на търговско предприятие в служба по вписванията не е предвидено в ЗОЗ, противоречи на разпоредбите на чл. 21, ал.3 във връзка с чл. 12, ал.3 ЗОЗ. Посоченото в тях изискване да се извърши вписване и в съответния регистър, за да е противопоставим договора за залог на третите лица, има предвид всички публични регистри, където се вписват разпорежданията с отделните елементи от заложеното търговско предприятие – ЦРОЗ, Централен депозитар, Търговски регистър, Регистър за държавните ценни книжа към БНБ, Регистър към Патентното ведомство, както и Имотния регистър към Служба по вписванията.
Неправилно е и становището на съдебните инстанции, че в настоящият случай е бил налице особен залог върху недвижимия имот елемент от заложеното търговско предприятие и това е било удостоверено от заложния кредитор. Особен залог върху отделен елемент от предприятието възниква по следния начин:
– между страните по договора – с индивидуализиране на отделните елементи в договора за особен залог, а при липса на индивидуализация, с вписването на пристъпване на изпълнение върху отделния обект в търговския регистър
– за третите лица – при индивидуализация на отделните елементи в договора за залог, от вписването му в службата по вписванията (противопоставимостта възниква, както спрямо обезпеченията, така и спрямо разпорежданията), а при липса а индивидуализация, отново от вписването в службата по вписванията (противопоставимостта възниква само спрямо обезпеченията и други актове подлежащи на вписване – пример с исковите молби и съдебните решения по тях).
Ако заложният кредитор иска да противопостави особения залог и на третите лица придобиващи вещни права върху отделните елементи, при липса на индивидуализацията им в договора за залог, той трябва да е вписал договора за особен залог в службата по вписванията и да е пристъпил към изпълнение върху съответния елемент от търговското предприятие.
В случая двете съдебни инстанции неоснователно са игнорирали факта, че за особеният залог на търговско предприятие е законово предвидено да бъде вписан в службата по вписванията. Те не са подложили на изследване особените залози на банката, както и факта, че тя не е установила наличието на особен залог върху недвижимия имот и неговата принадлежност към заложеното предприятие. В резултат на това, поради неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 21, ал. 3 във връзка с чл. 12, ал.3 ЗОЗ, постановените съдебни актове са в противоречие със закона и най-лошото е, че са влезли в сила и не подлежат на обжалване, а вероятно и на отмяна. В резултат на това, банката се е обогатила неоснователно за сметка на взискателя в изпълнителното производство като заложен кредитор, какъвто не е спрямо недвижимия имот, и по този начин, заради неправилните съдебни решения, е настъпило сериозно ощетяване на взискателя по изпълнителното дело. При правилно произнасяне на съда, разпределението на държавния съдебен изпълнител щеще да бъде отменено и съдът щеше да изготви ново, с което да извади банката като кредитор имащ право да получи удовлетворяване от цената на продадения недвижим имот, поради това, че тя не е доказала наличието на заложното си право върху имота, съответно принадлежността му към търговското предприятие на длъжника.
Още един смущаващ факт е, че посочените съдебни актове са постановени съвсем скоро, и то в противоречие с натрупаната до момента съдебна практика относно приложението на чл. 21, ал. 3 във връзка с чл. 12, ал. 3 ЗОЗ и чл.22а от ПВ[11].
Искрено се надавям подобни съдебни актове, обосноваващи изводите си с неправилно тълкуване на текстове от ЗОЗ, по които има налична достатъчно на брой съдебна практика, да бъдат редуцирани до минимум.
Автор: Димитър Иванов, докторант
[1]Решение 48 от 12.07.2010г. по т.д. 603/2009г. на ВКС; Калайджиев,А. Облигационно право, Сиби, 2013, с. 669; Кръшкова,Е. Вписване на залог на търговско предприятие. – Собственост и право, 2011, № 9
[2]Така в Определение № 2542 от 20.10.2014 г. по т.д. 3316/2014г. на Софийски апелативен съд, където дори е прието, че невписването на залога в службата по вписванията следва се счита като елемент от фактическия състав по възникването на заложното право върху отделните елементи; С оглед настоящата уредба това становище не може да бъде споделено, но de lege ferenda бих препоръчал вписването във вторичните регистри относно отделните елементи от предприятието да се превърне в елемент от фактическия състав по възникване на заложното право върху тях
[3]Решение № 118 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. на ВКС
[4]Определение № 176 от 06.02.2013г. на ВКС по гр.д. 835/2012г
[5]Калайджиев, А. Облигационно право…, Цит.съч.., с. 682
[6]Така и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ВКС, в което е разгледан въпроса за учредена след възбрана ипотека като е прието, че в такъв случай ипотекарният кредитор губи специалната привилегия и се удовлетворява съразмерно редом с взискателя наложил възбрана. Същото заключение намира приложение и при конкуренция между възбрана и особен залог
[7]Виж Определение 270 от 30.04.2014г. по г.д. 1783/2014г. на ВКС, в което е посочено, че „в Закона за особените залози има специална глава, която урежда действието на залога спрямо трети лица, като в чл. 12, ал.1 изрично е посочено, че учреденият при условията и по реда на този закон залог не може да се противопостави на трети лица, ако не е вписан в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя, а ако се предвижда вписване в друг регистър, противопоставимостта възниква от вписването в другия регистър. Такъв е и настоящият случай, и тъй като вписването в службата по вписванията е извършено след вписване на възбраната, разпореждането с имота е непротивопоставимо на взискателя, чието вземане е обезпечено чрез възбрана. Разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване, тъй като е израз на общия принцип относно действието на вписването, като предимство се дава на по-рано вписания акт и правата, които произтичат от него
[8]Решение № 1692 от 14.12.2000 г. по гр. д. № 661/2000 г. на ВКС; Решение № 118 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. на ВКС; Решение № 267 от 19.02.2003 г. по гр. д. № 1325/2002 г. на ВКС
[9]Определение № 176 от 06.02.2013г. на ВКС по гр.д. 835/2012г
[10]Подробно за вторичните вписвания виж Иванов, Д. За същността на чл. 12, ал. 3 ЗОЗ и правилното му приложение от депозитаря. – Търговско и облигационно право, 2014, № 3
[11]Решение № 118 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. на ВКС; Определение 343 от 16.05.2013г. по дело 1487/2013г. на ВКС; Определение 330 от 08.05.2013г. по ч.т.д. 1476/2013г. на ВКС; Определение № 286 от 12.05.2014 г. по ч. т. д. № 1169/2014 г. на ВКС
Определение 79 от 23.01.2014г. по в.ч.г.д. 914/2013г. на Окръжен съд Хасково; Определение от 28.06.2012г. по ч.г.д. 1522/2012г. на Окръжен съд Варна; Определение № 148 от 2.03.2012 г. по ч. гр. д. № 838/2011 г. на Окръжен съд Добрич и др., в които изрично е посочено , че залогът на търговско предприятие следва да бъде вписан и в службата по вписванията, за да бъде противопоставен на трети лица спрямо правата, които те придобиват върху отделните елементи, каквито са недвижимите имоти
Подобни статии
Някои въпроси на продажбата на недвижим имот по реда на Закона за особените залози
За същността на чл. 12, ал. 3 от Закона за особените залози и правилното му приложение от депозитаря
ПО НЯКОИ СПЕЦИФИКИ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 7 ОТ ЗАКОНА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ
Критичен поглед на някои актове на ВКС по въпроса за спирането на гражданско дело по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
Критичен поглед върху някои съдебни решения по прилагането на ЗИДЗОЗ, обнародван в ДВ бр. № 105 от 30.12.2016г. Част 1
