Когато става въпрос за контрол от страна на държавни органи спрямо търговските взаимоотношения на частноправни субекти, най-често критиката на квартални правни коментатори като мен е насочена към НАП като орган, който най-често си позволява да не зачита основни принципи в частното право като свободата на договаряне, относителното действие на договорите и редица други. Но докато при тях с оглед на надвисналия над държавния бюджет дамоклев меч, наричан „ отклонение от данъчно облагане“, прави впечатление, че и други държавни органи си позволяват груба намеса в частноправните отношения. В настоящата статия ще се спра на едно решение на ВАС с което е потвърдено като законосъобразно и съответно с правилата и целта на закона именно такова поведение, допуснато от страна на Комисията за финансов надзор.
С Решение № 2020 от 24.02.2015 г. по адм. д. № 8623/2014 г., VII о., ВАС е потвърдил наложените с решение ДСИЦ-663 от 29.08.2013 г. на зам. председателя на КФН, принудителни административни мерки на „Юнивърсъл пропъртис“ АДСИЦ. Прието е, че в подадените от дружеството ГФО за 2011г., и междинните финансови отчети за 2012 и 2013г. са налице несъответствия с изискванията на ЗСч, Международните счетоводни стандарти и Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), които са от естество да подведат акционерите на публичното дружество и да бъдат поставени под риск интересите на инвеститорите. Прието е, че с подаването на неверни данни е нарушена нормата на чл. 100м, ал.1 изр. 2ро от ЗППЦК. Съгласно тази норма, отчетите, уведомленията и другата информация, която се разкрива публично по реда на този закон не може да съдържа неверни, подвеждащи или непълни данни. Опитвам се да си отговоря на въпроса кога едни данни в даден отчет са неверни, подвеждащи или непълни? За последното е що годе ясно- когато не отразявам даден актив или пасив, без значение от целта, въз основа на която го правя. А кои данни са подвеждащи? Дефиниция в специалния закон нямаме. Но предвид характера на дейността по първично и вторично предлагане на търгувани на регулиран пазар ценни книжа и техните деривати, като подвеждаща би могла да се счита информацията, която е в състояние да формира у потенциалния инвеститор решение за сделка със съответен инструмент, което не би станало, ако същият не беше възприел подвеждащата информация. Като че ли най-ясно е с неверните данни. Обаче какво разбираме под неверни данни в Годишен или междинен финансов отчет? Според мен данни, които не съответстват на реално осчетоводените стопански операции. По просто казано- осчетоводяваме приходи от продажби в размер на 100 000 лв, а в отчета пишем 50 000 лв. Защото отчета е на базата на отразените в счетоводството сделки. Може да има неверни данни, но според мен не може да има погрешни сделки. КФН обаче не мисли така.
„Юнивърсъл Пропърис“ АДСИЦ са осчетоводили като разход за външни услуги за първото тримесечие на 2012г. сумите дължими по договор за консултантски услуги с Балкорп Инвестмънт Къмпани ЛТД, дружество, регистрирано на Британските Вирджински острови. Предметът на същия обхваща задължението за предоставяне на професионални консултантски услуги относно: „данъчни консултации по въпроси, касаещи всички преки и косвени данъци по конкретните данъчни процедури; … данъчен анализ на дейността на дружеството с цел по-добър финансов резултат и оптимизиране на данъчните резултати съгласно прилаганите от закона облекчения; …“
В представената заедно с договора фактура с получател дружеството със специална инвестиционна цел (ДСИЦ), като фактурирани услуги са посочени следните:
- Данъчна оптимизация;
- Изготвяне на задълбочен анализ на пазара на имоти и схема за оптимизиране на дейността на фирмата;
- Роуд-шоу за листване на дружеството на чуждестранен финансов пазар;
- Представяне на имотите, притежавани от дружеството.“
В Решението на КФН е прието, че е налице разминаване в предмета на договора за консултантски услуги и предмета на доставка по издадената фактура. Освен това е констатирано, че не е приложен приемо-предавателен протокол за приемане на работата по договора. Горните факти са били предпоставка за иницииране на тематична проверка от страна на КФН. След нейното извършване е преценено, че не са налице никакви доказателства за действително получени услуги от страна на Балкорп Инвестмънт Къмпани ЛТД, които да обосноват признаването на разход по договор за консултантски услуги през първото тримесечие на 2012г.
Преди да се впуснем в анализа на конкретния казус как следва да се доказва доставка на консултантски услуги, следва да си отговорим дали следва да се доказва. Следва също така да се запитаме доколко подобна проверка е съобразена с целта на ЗППЦК и също така доколко тя пряко касае по-някакъв начин интересите на инвеститорите. Това дали дадено задължение, поето с правна сделка бива изпълнено или не, не касае съществуването на правната сделка сама по себе си. Нейната действителност е нещо различно от изпълнението на правата и задълженията на страните по нея. Ако следва да дадем прост пример, това че има сключен договор за покупко-продажба на дадена вещ, платил съм цената за нея, но същата не ми бъде предоставена, ми се предостави със закъснение, предостави ми се различна вещ или такава с недостатъци, не прави по никакъв начин изпълнението на моето задължение по съответния договор без основание. Неточното изпълнение от насрещната страна поражда за мен определени потестативни права, които аз не съм длъжен да ползвам. Това, че съм платил сума за вещ с недостатъци не означава, че аз няма да я осчетоводявам и няма да я завеждам като разход. Докато несъответният договор не бъде развален по надлежния ред, няма никакви основания за различно счетоводно третиране.
В настоящия казус горните разсъждения придобиват следния вид: След като ДСИЦ е сключило договора за консултантски услуги, превело е дължимата по него сума, осчетоводило я като разход и съответно е включило същата в изискуемия по ЗППЦК междинен отчет, контролния орган в лицето на КФН заявява, че няма сделка, защото няма приемо-предавателен протокол за изпълнение на услугите, защото в хода на проверката, управителката е заявила, че консултациите са правени устно, а в същото време е представила изготвени по договора съдебни книжа, касаещи данъчни ревизионни производства на ДСИЦ-а. На практика в случая КФН прави проверка доколко едно частноправно задължение бива изпълнено. В чл. 100о от ЗППЦК са уредени задълженията на публичните дружества за оповестяване на тримесечен финансов отчет за дейността си. Когато КФН проверява информацията , посочена в тях, тя е обвързана да следи дали тя е в съответствие с изискванията на чл. 100м от ЗППЦК, а именно да не съдържа неверни, подвеждащи или непълни данни. Но тази проверка касае отчета като обобщаващ документ, а не всяка отделна сделка, която събрана с останалите, формира сумите, посочени в отчета. В решението на ВАС е посочено, че Основен принцип съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗСч, който следва да се съобразява при съставянето на финансовите отчети е принципът на съпоставимост между приходите и разходите, съгласно който разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях. В този смисъл е приложим и § 33 МСС 34, който посочва, че основна характеристика на дохода (приходите) и разходите е, че свързаните с тях входящи и изходящи потоци на активи и пасиви вече са се състояли. Ако тези входящи или изходящи потоци са се състояли, свързаните с тях приходи и разходи се признават; в противен случай те не се признават. Макар,че този правилен извод не е мотивирал върховният съд да отмени наложените от КФН ПАМ, същият показва, че дори и чисто счетоводно в случая не е имало основания, разходът на ДСИЦ-а за консултантски услуги да не бъде признат, тъй като налице са били действително извършени услуги. Но проблемът като цяло е, че за счетоводното признаване или не да даден разход, компетентността е на НАП, а не на КФН. Ако имаше налице влязъл в сила ревизионен акт с който процесните разходи на дружеството не биват признати, тогава би могло да се счита,че обобщените отчети, биха били неверни и тогава би било основателно налагането на ПАМ за подаване на нови отчети за съответните периоди.
Автор: Александър Натов
Подобни статии
По някои въпроси, касаещи ДДС режима на доставките с предмет право на строеж в светлината на практиката на СЕС
По някои въпроси, касаещи Тълкувателно решение № 3/2016 от 12.03.2016г. на ОСНК на ВКС и критиката към него
Специфики на облагането с ДДС на сделки, по които страна е консорциум във връзка с Решение № 6096 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9484/2014. г., I о.
По някои въпроси, касаещи ДДС уредбата на лизинговите договори
За съотношението между задължението по чл. 149 и правото по чл. 149а от ЗППЦК, предмет на Решение на АССГ номер 4739/03.07.2015г.
