Зловеща клада на правни принципи и международни договори.

На 01.07.2014г. влизат в сила санкциите на Закона за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, ДВ бр.1/03.01.2014г. или т.н.Закон за офшорките. Това е един от онези продукти на българския парламент, заради които живите юристи завиждат на мъртвите.
Най-общо и кратко схемата на закона е следната:
а/ 28 стопански отрасли на българската икономика се забраняват за достъп от компании, регистрирани на територии в дълъг забранителен списък.
б/ законът изисква пълно разкриване идентичността на физическите лица, собственици на офшорните компании. И то не само преките, но и на косвените собственици- без дефиниция за косвеност.
в/ в случай на неразкриване на физическия собственик досегашните инвестиции на такива компании в страната се конфискуват чрез обявяване на тяхната нищожност- защото реституцията по чл.34 ЗЗД в този случай не важала за държавата. Т.е. тя не връща полученото-само нещастникът го връща.
г/ чрез идентификацията на физическите собственици се въвеждат необорими доказателствени фикции за свързани лица и за облагаеми доходи, които фикции не претендират връзка с реалността. Логиката им напомня средновековен музей за инквизиции.
д/ компаниите и техните собственици-„врагове“ се екзекутират чрез закона не за някакви техни действия или бездействия, а за данъчни и регистрационни режими в съответните забранени територии, за които те нямат никаква вина.Т.е клането не е за виновни нарушения на наказаните, а за обективни нормативни реалности в трети държави.
е/ ако съд или арбитраж присъди някакво вземане на такава офшорка срещу българска компания-примерно за неизпълнен договор- присъденото обезщетение на офшорката се счита за нейн местен облагаем доход?!?
ж/ списъкът на забранените територии е трагикомичен- той включва половината бивша британска империя, холандските Аруба и Антили и принадлежащите на САЩ- Гуам и Вирджински острови, както и чисто европейски територии на континента, които са под суверенитета на държави-членки на ЕС: Андора, Гибралтар, Лихтенщайн, Монако, Сан Марино. Но хубавото не свърша до тук- законът автоматично се прилага и за всякакви юрисдикции по света, чиито подоходен или корпоративен данък е с 60% по-нисък от българския- които и да са те, вие сте длъжни да знаете.
Аз имам няколко основни въпроса към този шедьовър на българското законодателство, които забавляват душата ми:
1. Какво правно значение за една компания има разкриването личността на нейния физически собственик? Нали собственикът не отговаря за нейните задължения и тя за неговите? Или целта е да има годна цел за изнудване?
2. Как се разкрива идентичността на собственика на акции на приносител? Те нали са такива, защото собствеността се легитимира чрез държането им, а не чрез името на държателя им в момента- като парите.
3. Как може да вменявате тук задължения на съдружник в чуждестранна компания след като по международното частно право е приложим законът на държавата, където фирмата е регистрирана?
4. Повече от половината „прокълнати“ юрисдикции са под суверенитета на държави, с които България има договори за взаимна защита на инвестициите. Например със САЩ от 1993г., с Великобритания от 1995г. и Нидерландия от 1999г.. Прокълнатите юрисдикции са част от тяхната територия, защитена от съответните инвестиционни договори. Кой ни дава право да въвеждаме дискриминационни мерки за фирми и физически лица от тези защитени територии в нарушение на инвестиционните договори? Според чл.5 ал.4 от българската Конституция при конфликт между местен закон и международен договор се прилага последният. Т.е. този закон няма как да действа за тях.
5. Всяка фирма или гражданин от такава държава, към които приложат драконовските мерки на закона, може лесно да се обърне към международен инвестиционен арбитраж като частен инвеститор срещу българската държава. Не препоръчвам тази гледка на хора със слаби нерви.
6. Защо авторите на закона са пропуснали в забранителния списък Турски Кипър, Турция и Русия, а са вкарали толкова европейски територии от континента? Сигурно мен не ми стига ум да разбера „божията“ промисъл.
7. Днешните български данъци са най-ниските в ЕС. Какво ще стане ако други държави-членки решат да изхвърлят български компании, защото идват от територия с 60% по-ниски данъци?
8. Чужди посолства възразиха ли срещу закона? Да или Не?
Искам да попитам всички български велики юристи:
Защо гледате вцепенени тази „случка“ пред олтара на правото?
Още през 1935г. Федералният Апелативен Съд на САЩ (Съдия Лърнид Хенд /1872-1961/) по делото Хелверинг срещу Грегъри постановява:
„…ВСЕКИ Е В ПЪЛНОТО СИ ПРАВО ДА УРЕЖДА СВОИТЕ ФИНАНСОВИ ДЕЛА ТАКА, ЧЕ ДА ПЛАЩА ВЪЗМОЖНО НАЙ-НИСКИ ДАНЪЦИ; НИКОЙ НЕ Е ДЛЪЖЕН ДА ИЗБИРА НАЙ-ИЗГОДНИЯ ЗА МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ МОДЕЛ НА БИЗНЕС; ПЛАЩАНЕТО НА ПО-ВИСОКИ ДАНЪЦИ НЕ Е ПАТРИОТИЧЕН ДЪЛГ…“
За тази мъдрост обаче няма място в афиша на Комеди Балканез.