ДА ВАРДИШ ВАРДИЯНИТЕ

По време на кариерата си съдиите, прокурорите и следователите научават един урок, който не се преподава в университета: Колкото и добре да е научена теорията и позната съдебната практика, реалното прилагане на закона е съпроводено с колебания. Сложността на юридическите казуси и съзнанието за последиците на магистратските решения върху човешки съдби изискват ежедневна проява на смелост, за да бъдат постановени безпристрастни, справедливи и мъдри решения. Животът и програмата за случайно разпределение биха могли да предложат дело срещу милионер или министър на всеки магистрат. И никой няма да го извини, ако постанови необоснована и незаконосъобразна присъда или решение, само защото подсъдимият/ ответникът е имал по-особен статут.

Съгласно Конституцията съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Прокуратурата следи за спазване на законността. Кой обаче следи за спазване на законността от съда и прокуратурата. И защо е важно това в контекста на предложената стратегия за съдебна реформа?
Тук е мястото да бъде обсъден въпроса за смелостта и по–точно смелостта на Висшия съдебен съвет. Не само на този, а и на всички преди него. Именно ВСС е органът, чиято практика по прилагане на Конституцията и Закона за съдебната власт до голяма степен е причина за възникналите проблеми и търсенето на решения. Практиката на ВСС трябва да бъде постоянно предмет на анализи и коментари, защото тя е една от причините за съществуващото обществено недоверие в съдебната система и дискусията за мястото на прокуратурата в нея. За мен е учудващо, че университетските среди не се ангажират с такова изследване. То е крайно необходимо, за да бъде противопоставен научният анализ на злободневните, политически оцветени коментари, манипулиращи общественото мнение.

Защитаваното тук становище е, че ВСС не използва пълноценно инструментариума, с който разполага, тоест не упражнява всички свои правомощия. Той избягва да изпълнява една от основните си функции – да оценява работата на „Тримата големи” и на другите ръководни звена в системата на съдебната власт – ВКС, ВАС, ВКП, ВАП, НСлС и техните шефове. А добре известно е от правната теория, че държавният орган не разполага с избор за упражняване на правомощията си – те представляват както негови права, така и задължения.
Отговорността и прозрачността на всяка институция са на първо място нейна собствена отговорност. Демократичните принципи изискват и създаването на контролни механизми за отчетност и отговорност. Може би заложените в ЗСВ такива механизми не са достатъчни, но от волята на ВСС зависи да бъдат приложени докрай и тези, които има.
Висшият съдебен съвет не може да чака друг орган да утвърди висшестоящата му роля спрямо Главния прокурор или председателите на върховните съдилища, защото тя произтича от Конституцията и законите. ВСС демонстрира, че за него не е проблем да проверява, наказва и уволнява свои членове, при това на оспорими законови основания. Щом е така, то той следва да проверява и ръководителите по върховете на съдебната власт.
ВСС е работодател на „тримата големи” и е недопустимо да не се интересува от тяхната управленска дейност. Висшият съдебен съвет има право и възможност да проследи как и в каква степен те изпълняват концепциите си, които са защитили пред него и заради които са избрани. Този вид контрол, разбира се, обхваща единствено администрирането на съответните звена в съдебната власт, а не прилагането на законите в правораздавателната дейност. Упражняването му не би могло да се тълкува като непозволена намеса в работата на ръководителите на съдебната власт, тъй като ВСС е създаден именно с тази цел. Той е част от системата на тази власт и правомощията му го задължават да реализира контрол върху всички нейни звена.

Съгласно чл. 129 от Конституцията, ВСС може да предложи на президента както назначаването, така и освобождаването на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.

Конституцията регламентира и основанията за освобождаване, сред които е извършено тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

Как би могъл ВСС да констатира евентуалното извършване на такива действия от лице от „голямата тройка“, ако не проверява върховете на съдебната система?

Нека се спрем по-подробно на отношенията между ВСС и ПРБ.

По отношение на Прокуратурата, ВСС трябва да полага непрекъснати усилия, за да опровергава фразата на един бивш Главен прокурор: „Над мен е само Господ”. Но както не го е сторил навремето, така не го прави и сега.
ЗСВ ясно е разписал, че ВСС не може да влияе на независимостта на магистратите, но е длъжен да участва в управлението на съдебната власт, в т.ч. на Прокуратурата. Той е длъжен да има информация и позиция по текущите действия на Главния прокурор – издадени заповеди, предприети мерки и др.
Понастоящем е широко разпространено разбирането, че главният прокурор е „овладял” ВСС. А би трябвало да е обратното, тъй като ВСС управлява дейността на съдебната власт, в която се включват съдилищата и прокуратурите. Ако пък не е така, нека Съветът го докаже.
Ръководството на Прокуратурата изготви Функционален анализ, на който се възлагаха много надежди, включително от Европейската комисия. Анализът е извършен от екип прокурори, следователи и външни експерти, някои от които не познават спецификата на прокурорската дейност.
Анализът има някои позитивни страни, той представя сравнително достоверно организацията на Прокуратурата и дава възможност за някои подобрения в нея. Но това е анализ предимно на устройството на тази структура. Той дава възможност единствено за вътрешна оптимизация, която може да бъде извършена от ръководството на ПРБ. Да не говорим, че всичко, написано в анализа, е добре известно на прокурорите от кариерата.
Анализът обаче не ни показва как Прокуратурата може да преследва по-ефективно престъпността. Той не съдържа съпоставка на правомощията на българската и чуждестранните прокуратури. Не съдържа оценка за взаимоотношенията между ПРБ и ВСС, между ПРБ и МВР, ПРБ и Министерство на финансите – НАП и Агенция Митници, Бюро за финансово разузнаване, АДФИ, НУГ и др. Не съдържа анализ за евентуалните ползи и вреди от преместването й в изпълнителната власт. Не съдържа анализ на показателите за атестиране на прокурорите. Не съдържа предложения за мерки от компетентността на ВСС и предложения за законодателни промени.
И ето – представя се пред ВСС този фамозен Функционален анализ, разглеждан като някаква панацея и демонстрация на напредък в съдебната реформа. Какво се случва после? Дебат? Различно мнение? Препоръки? Да прочетем протокола:
„ЮЛИАНА КОЛЕВА: Уважаеми колеги, всички имахте възможност да се запознаете с доклада на прокуратурата за проведения функционален анализ. Предлагам решение за приемане на този доклад от ВСС. Той ще бъде последван и от план с конкретни мерки, който вече е внесен във ВСС и след като бъде предоставен за запознаване от членовете, това ще стане днес, като бъде качено на вашите пощи, ще го предложим и него, вече с конкретни проекти за решение по отделните мерки, които се предлагат.
СОНЯ НАЙДЕНОВА: Благодаря на г-жа Колева. Колеги, внесеният доклад всъщност има две части. Освен този за функционалния анализ, така и анализа на делата за корупция. Явно гласуване. Против или въздържали се? Няма. Приема се.”
Това е. Главният прокурор си анализира, приема мерки и ги изпълнява. ВСС е доволен, че не го занимават. Той одобрява всичко. Поне да беше решил, че ще упражнява мониторинг върху изпълнението на Плана. Въпрос – защо представители на ВСС не участваха в изготвянето на Функционалния анализ на Прокуратурата?
По същия начин се упражнява и текущия контрол върху дейността на ПРБ. В сайта на Висшия съдебен съвет не могат да бъдат открити задълбочени анализи, становища, предложения и решения на този орган по представяните ежегодни доклади на Прокуратурата, ВКС и ВАС. От протоколите се вижда, че Правната комисия на съвета приема докладите без забележки, след което те се приемат по същия начин от целия състав на Съвета. Цитат:

„ПРОТОКОЛ № 22

от заседание на Комисия по правни въпроси към Висшия съдебен съвет,

проведено на 20 май 2013 г.

Днес, 20 май 2013 г., понеделник от 14.30 ч. в сградата на Висшия съдебен съвет, се проведе заседание на Комисията по правни въпроси към ВСС в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИАНА КОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕТКОВА, НЕЗАБРАВКА СТОЕВА, ЮЛИЯ КОВАЧЕВА, КАРОЛИНА НЕДЕЛЧЕВА, ОТСЪСТВАЛИ: Няма

На заседанието присъстваха от администрацията на ВСС: Саша Харитонова – директор дирекция “Правна” и Силвия Илиева – началник отдел „НДПП” в дирекция “Правна”.

По дневния ред

1.ОТНОСНО: Становище на комисията по Доклада за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2012 г.

Приложение: Становище, писмо № 11-03-466/30.04.2013 г., ел. носител.

КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

Р Е Ш И:

Предлага на Висшия съдебен съвет да вземе следното решение:

1.1. Приема Доклада за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2012 г., ведно със становището на Комисията по правни въпроси към Висшия съдебен съвет”.

Това ли е? Само това? Този доклад съдържа стотици страници с данни, диаграми, сравнения с предходни години, изводи, предложения. Те може да са много полезни, може да са пълен „шит”. Но кой го разбра? Докладът обобщава докладите на 7 апелативни, 28 окръжни прокуратури, 1 Специализирана прокуратура, 3 военноокръжни прокуратури и 113 районни прокуратури. И вие само го „приемате”? Без обсъждане, без забележки, без предложения, без да набелязвате въпроси към Главния прокурор или необходими мерки за изпълнение? Без да информирате обществеността за становището си?

Защо тогава Съветът се чувства несправедливо оценен от обществеността?

За да е напълно обективен тонът, ще посоча, че Съветът все пак е направил някои опити да иска по-подробни отчети от Прокуратурата – например във връзка с делата, продължили над 5 години. Но правилото само потвърждава изключението и е съвсем логично питането – защо не се търси отчетност и по други въпроси?

Друг проблем: Поради структурата на ПРБ, решенията на долустоящите прокурори подлежат на контрол от горестоящите. Такъв контрол се упражнява постоянно, особено по важни дела. Горестоящи прокурори издават указания, често пъти само в устна форма. Не е тайна, че по различни начини те оказват въздействие върху убеждението на долустоящите прокурори. Традициите в прокуратурата са силни и някои практики от времената на Татарчев и Филчев не са изцяло изкоренени. В този случай, към кого може да се обърне за помощ един „натискан” прокурор, ако не към ВСС. Насърчава ли обаче ВСС подобни оплаквания? Не. Извършвал ли е проверки по такива случаи? Не. Оповестил ли е политиката си и създал ли е механизъм за действия в такива случаи? Не. Арменският поп ще ви свърши по-добра работа от ВСС.

Нерядко настоящото и бившето ръководство на прокуратурата се е оплаквало, че не може да носи отговорност за такава огромна структура. Въпросът е – как въобще Главният прокурор може да носи някаква отговорност, след като ВСС до момента нито веднъж не си е дал труда да поиска обяснения за каквито и да било негови действия?

Прокуратурата се изказва по въпросите на банковия надзор и спасяването на КТБ, даде прескоференция за аферата „Костинброд”. Може да се окаже, че понякога с поведението и актовете си всеки един от „Тримата Големи” съзнателно или несъзнателно може да навреди на образа на съдебната власт.
Главният прокурор изказва мнения за съдии и налага мнението си за прокурори, без ВСС да му се противопостави. А би могъл. Макар той да е член на съвета и да разполага с много повече правомощия от всеки един отделен член на ВСС, колективният орган стои над него.

Допустимо ли е това поведение? ВСС мълчи. А кой предлага да вземе отношение вместо него?

ВСС не дава вид, че чете и познава актовете, издавани от главния прокурор за организация на дейността на Прокуратурата. Ако те противоречат на Конституцията и законите, то ВСС би имал право да потърси отговорност на Главния прокурор или най-малкото – да му обърне внимание.

Когато Прокуратурата и МВР съвместно в лицето на Б. Велчев и Ц. Цветанов приеха съвместна Инструкция за провеждане на предварителни проверки, ВСС не реагира, въпреки, че Инструкцията директно нарушаваше НПК, като игнорираше задължителното издаване на постановление за отказ от прокурора при липса на данни за престъпление. Инструкцията накърняваше независимостта на прокурорите и следователите, както и правата на гражданите.
В близкото минало съществуваше указание на бившия Главен прокурор, че на прокурорите е позволено да си кореспондират с министерства и агенции, или териториални поделения, само чрез „съответната” им прокуратура – ВКП, окръжната прокуратура и пр. – Знаеше ли ВСС за това? Как ВСС защити магистратския статут, който позволява на всеки прокурор непосредствено да разследва и поддържа държавното обвинение в съда дори срещу най-високопоставения държавен служител, стига да е извършил престъпление от негова компетентност? Законите дават право на всеки магистрат да изисква информацията, която му е необходима, от всички държавни органи. Няма никаква пречка прокурор в районна прокуратура да извърши претърсване дори на Президенството, ако това се налага.
Друг подобен пример – въведеното вътрешно поощряване в ПРБ противоречи на ЗСВ. ВСС обаче няма критики към г-н Главния, а е одобрил плана за действие на ПРБ, в който са заложени паралелни на ЗСВ вътрешни правила.
Общоизвестно е, че практиката на комуникиране по кадрови въпроси между ПРБ и ВСС е различна от тази на ВСС и съдилищата. Връзка между ВСС и Прокуратурата е нейният отдел „Кадри”. Въпрос: защо й е на ПРБ такъв отдел, след като прокурорите и следователите се назначават от ВСС? Опосредената комуникация на отделните прокуратури с ВСС е оправдана по отношение финансовите взаимоотношения, тъй като този въпрос е уреден по-различно в ЗСВ – ПРБ е второстепенен разпоредител, а отделните прокуратури – третостепенни. Останалите отношения на ВСС и прокуратурите обаче законът урежда по сходен начин с тези на съдилищата. Какво мисли ВСС за такава комуникация?
Същевременно, Прокуратурата не винаги се държи като единна организационна единица, а създава вътрешни правила, които делегират ненужни обременяващи правомощия на административните ръководители, напр. да провеждат обществени поръчки и др.
С удоволствие Инспекторатът на ВСС извършва ревизии на редовите прокуратури – на някои малки прокуратури по няколко пъти. Смее ли обаче да се набърка в работата на върховните съдилища и прокуратури? Май не. Интересно защо ИВСС не прави по-чести проверки в СРП, СГП, в СРС и СГС, предвид многобройните сигнали за тях? Въпрос – щяхме ли да имаме проблем със случайното разпределение в Софийски градски съд, ако Инспекторатът на ВСС вършеше работата си? При това не му се налага да пътува стотици километри, сградата на СГС е на пет минути пеша.
Може би ВСС и неговият Инспекторат не искат да изострят отношенията си с най-влиятелните свои членове – тримата големи. Още повече, че Върховният административен съд упражнява контрол върху решенията му. Но може ли да направиш омлет, без да счупиш яйцата?
Според мен ВСС е длъжен периодично да информира обществеността за работата на прокуратурата, на върховните съдилища и каква е неговата оценка за тяхната дейност, в контекста на упражнените негови правомощия.
На ВСС, иначе уволнил дисциплинарно свой член, хич не му се иска да отговаря на въпроса – приложими ли са дисциплинарните наказания по ЗСВ за „тримата големи”? Нека да отговори тогава, може ли да ги награждава?
Как смятате – прокурор ли е Главният прокурор, съдии ли са председателите на ВКС и ВАС? Според мен – да. Защото правата и задълженията на магистратите по чл. 210 и следващите от Закона за съдебната власт се отнасят и за тях. Главният прокурор внася прокурорски актове в съда, може да извършва всички действия от компетентността на подчинените му прокурори и т.н. Председателите на съдилища пък могат да участват в съдебни състави. Ползват се от разпоредбите за отпуските. Е, щом е така, на общо основание тези административни ръководители могат да бъдат проверявани, награждавани и наказвани. Стига на Висшият съдебен съвет да му стиска.

Можем ли да извиним ВСС за липсата на смелост?

Автор: Д.Димитров, юрист