ЮРИСКОНСУЛТСКОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ И ИЗМЕНЕНИЕТО В ПРАВНАТА УРЕДБА

Въведение:

Настоящото изложение има за цел да маркира и може би обоснове различните подходи при определяне минималния размер на адвокатското възнаграждения и юрисконсултското такова, които практиката възприема

След постановяване на т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. постановено по Тълкувателно дело № 6/2012г. на Общо събрание на гражданска и търговка колегия на Върховния касационен съд, която точка предвиди, че при преценка на прекомерността на уговорените адвокатски възнаграждения съдът не е обвързан от посочения в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за определяне размерите на минималните адвокатски възнаграждения (Наредбата) трикратен размер. Последваха неколкратни изменения на размерите определени в самата Наредба, като минималните размери бяха увеличени. В последствие практиката стана свидетел и на злоупотреба от страна на различни колекторски дружества на територията на цялата страна, като с цел присъждане на множество юрисконсултски възнаграждения предявяваха множество заявления за издаване на заповед за изпълнение на парични вземания, като вземанията се раздробяваха на суми от по 50, 100, 200 лв. именно с цел присъждане на юрисконсултско възнаграждение по всяко едно дело. Това беше и една от причините за сезиране на конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционността на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Конституционният съд на Р. България се произнесе с Решение № 10 от 29.09.2016г. по конституционно дело № 3/2016г., с което беше отхвърлено искането на Омбудсмана на Р. България за обявяване за противоконституционна разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК за дължимостта на юрисконсултско възнаграждение. Последва промяна в самата разпоредба. С ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г. беше изменена нормата на гражданско процесуалния кодекс, като се предвиди, че размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да се определя не както беше до момента съобразно минималните размери по Наредбата, а по Закона за правната помощ. На основание чл. 37 от ЗПП е приета Наредба за заплащане на правната помощ, определяща размера на възнагражденията, които са в пъти по-ниско от размерите, определени в Наредбата.

Какво откриваме в практиката на Върховния касационен съд преди влизане в сила на изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК ( ДВ бр. 8/2017 г от 24.01.2017г.)?

Със задължителни за съдилищата актове се приема, че преценката на прекомерността на адвокатското възнаграждение, респ. определяне размера на юрисконсултско възнаграждение се прави съобразно действащия закон (действащото изменение на Наредбата) към дата на сключване на договора за правна защита и съдействие, респ. към момента на представяне на пълномощното по делото за юрисконсулта за съответната съдебна инстанция, доколкото разпоредбите на Наредбата имат материален характер и последващи изменения на материалния закон не са релевантни.

Определение № 534 от 08.12.2016г. по ч.т.д. №1135/2016г. на Първо т.о., ВКС

„Въззивното производство е образувано въз основа на подадени от страните въззивни жалби през 2015г., като сключеният от застрахователното дружество договор за процесуално представителство във второинстанционното производство е от 10.06.2015г. Разпоредбите на Наредба №1/2004г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие. В тази насока е и задължителната практика на Н., постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК – определение № 782/ 12.12.2014г. по ч.т.д. № 3545/ 2014г. на II ТО на ВКС, определение № 189/ 29.05.2014г. по гр.д. № 1024/2014г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/ 24.07.2014г. по гр.д. № 7159/2013г. на IV ГО на ВКС. В настоящия случай, след влизане в сила на изменението на Наредба № 1/ 2004г., обн. в ДВ бр.28/ 28.03.2014г. е образувано въззивното производство и е сключен договорът за правна защита и съдействие за представителство в това производство, по който се претендира като разноски заплатеното адвокатското възнаграждение. Ето защо, минималният размер на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция се определя по Наредба № 1/ 2004г. в редакцията й към момента на сключването на договора, по който е дължимо адвокатското възнаграждение за представителство във второинстанционното производство. Неприложима за нормативно установения минимум на възнаграждението по този договор е предходната редакция на наредбата, действаща към датата на исковата молба, тъй като към момента на сключването му, същата не е в сила.“

Определение № 127 от 09.05.2016г. по ч.гр.д. №564/2016г. на Първо гр.о., ВКС

„Обратно – въззивното определение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, според която съдът определя относимата редакция на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения според момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие – определение №416/04.12.14г. по гр.д.№3178/14г. на ВКС, ІV ГО; определение №270/24.07.2014г. по гр.д.№7159/13г. на ВКС, ІV ГО; определение №108 от 25.03.15г. по гр.д.№1298/14г. на ВКС, ІІІ ГО.“

Определение № 17 от 26.01.2017г. по т.д. №1193/2016г. на Първо т.о., ВКС

„Неоснователно е и твърдението на молителя, че приложими при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение са разпоредбите на Наредба № 1 / 2004г. на ВАС, действащи към момента на постановяване на решението по спора. Разпоредбите на Наредба №1/2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие. В тази насока е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК – определение № 782/ 12.12.2014г. по ч.т.д. № 3545/ 2014г. на II ТО на ВКС, определение № 189/ 29.05.2014г. по гр.д. № 1024/2014г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/ 24.07.2014г. по гр.д. № 7159/2013г. на IV ГО на ВКС. При юрисконсултско процесуално представителство, за разлика от представителството от адвокат, съгласно трайната задължителна практика на ВКС и решение № 10/ 29.09.2016г. по к.д. № 3/ 2016г. на Конституционния съд на Република България, се презюмира плащане от представляваната страна, без да се доказва пряко направен разход за това. Ето защо, релевантен за извършване на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а от там и за определяне на размера им, е нормативно закрепения минимален размер на адвокатското възнаграждение към момента на представяне на пълномощното на юрисконсулта, извършващ представителство пред съответната инстанция, с което разходът се счита направен. Ирелевантно за размера на разхода е кога са се осъществили останалите предпоставки за ангажиране на отговорността за разноските, вкл. разрешаването на спора с постановеното по делото решение в полза на страната, претендираща разноските.“

Практиката на ВКС търпи промяна след влизане в сила на изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК, като последователно в своите актове различни състави на ВКС приемат, че поради процесуалноправния характер на изменената нормата тя има действия за всички висящи правоотношения. Откриваме обаче противоречие относно това към кой момент следва да съобразяваме влизането в сила на нормата, дали тя следва да се прилага само за тези спорове, по които не е даден ход по същество (респ. дата на закритото заседание по чл. 288 ГПК в случаите когато не е допуснато касационно обжалване) или за всички висящи правоотношения, по които все още няма обявен акт. Практика на ВКС откриваме в подкрепа и на двете становища

В смисъл на първото посочено становище е постановено Определение № 51 от 09.03.2017г. по т.д. № 454/2016г. на Първо т.о., ВКС

„Вярно е, че със ЗИД на ГПК (Обн. ДВ, бр. 8/24.І.2017 г.) разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК е била изменена, като в сега действащата й редакция, с добавеното ново второ изречение, тя вече гласи: „Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ”. Меродавна в процесния случай обаче, е не датата на изготвянето на определението по чл. 288 ГПК, а тази на произнасянето на ВКС в насроченото закрито съдебно заседание от 5.Х.2016 г. Ето защо, при определяне на дължимото в полза на ответното по касация застрахователно д-во юрисконсултско възнаграждение, настоящият състав е съобразявал относимите разпоредби /чл.чл. 9, ал. 3-във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4/ от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията им към датата на депозиране в канцеларията на въззивния съд на писмения отговор на търговеца по касационната жалба, а именно 5.ХІ.2015 г.“

Други състави на Върховния касационен съд приемат, че тази преценка следва да се прави съобразно закона действащ към момента на постановяване (обявяване) на решението:

Определение № 96 от 25.04.2017 г. по гр.д. № 50292/2016г. на Първо гр.о., ВКС

„Видно от мотивите към решението, настоящият състав е определил размера на разноските за частта от исковете над 100 000 лева до пълните предявени размери от по 180 000 лева, за които е оставил въззивното решение, с което исковете са отхвърлени за тези размери, в сила, съгласно чл.7,ал.2,т.5 НМРАВ (Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – бел.м.).Към датата на постановяване (на обявяване) на решението – 03.02.2017 г. разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК в действащата и редакция, приета с ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г., в сила от 28.01.2017 г., гласи : В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.Съгласно ал.1 на чл.25,от Наредба за заплащане на правната помощ, приета на основание чл.37 от Закона за правната помощ, възнаграждението за защита по дела с определен материален интерес е от 100 до 300 лева, а съгласно ал.2 на чл.25, когато материалният интерес е над 10 000 лева, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвиденото по ал. 1. В случая материалният интерес е за 80 000 лева – за разликата над 100 000 лева до 180 000 лева, за която исковете на всеки един от ищците са отхвърлени и размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено на по 450 лева.“

Определение № 335 от 20.06.2017 г. по ч.т.д. № 1186/2016г. на Второ т.о., ВКС

„Настоящият съдебен състав на ВКС счита определението за правилно. При постановяването му правилно е съобразена действащата към този момент процесуална уредба относно размера на дължимото в полза на застрахователя възнаграждение за защитата му от юрисконсулт пред въззивната инстанция. Нормата по чл.78, ал.8 ГПК е процесуална и с оглед нейното незабавно действие тя е приложима по отношение на всички неизвършени към този момент действия. При определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение въззивният съд е съобразил приложимите разпоредби от ЗПрПом и Наредбата за заплащане на правната помощ, поради което липсва основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Като неоснователно следва да се прецени позоваването от страна на частния жалбоподател на определение № 864 от 16.11.2016 г. по т.д.№ 1042/2016 г. на ВКС, І т.о., тъй като това определение е постановено по реда на чл.288 ГПК и не попада в обхвата на актовете, съставляващи съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, а от друга страна в него липсва произнасяне по приложението на чл.78, ал.8 ГПК/ в редакция след изм. с ДВ бр.8/2017 г./“

Определение № 390 от 12.07.2017 г. по ч.т.д. № 1475/2016г. на Второ т.о., ВКС

„Определението е частично неправилно. При постановяването му неправилно не е съобразена действащата към този момент уредба относно размера на дължимото в полза на банката възнаграждение за подаден от упълномощения юрисконсулт отговор на частна жалба. Нормата по чл.78, ал.8 ГПК е процесуална и с оглед нейното незабавно действие тя е приложима по отношение на всички неизвършени към този момент действия. Към момента на определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение въззивният съд не е съобразил приложимите разпоредби от Закона за правната помощ, към който препраща чл.78, ал.8 ГПК/ в редакция след изм. с ДВ бр.8/2017 г./ и Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно приложимата разпоредба на чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението е от 50 до 100 лева. Предвид конкретните обстоятелства, които се преценяват при заплащането на правната помощ – чл.37 от ЗПрПом и с оглед осъществената от юрисконсулта на банката дейност, изразяваща се в изготвяне на отговор на депозирана от Е. частна жалба, възнаграждението следва да се определи в размер от 100 лв. Видно от отговора на частната жалба е, че са изложени съображения както във връзка с недопустимостта на частната жалба, така и за нейната неоснователност. Видът на извършената защита от процесуалния представител на [фирма], предпоставя определяне на възнаграждението в горния размер на допустимия от Наредбата диапазон.“.

Доколкото промяната на начина на определяне размера на юрисконсултските възнаграждения се дължи на промяна в самия граждански процесуален кодекс (чл. 78, ал. 8 ГПК), която норма, както е посочено и в актовете на ВКС, е процесуална, то изменението следва да се прилага по всички заверени (висящи) правоотношения. Ето защо, в случай, че изменението е влязло в сила до момента на обявяване на акта приключващ делото/приключване на устните състезания при определяне размера на юрисконсултско възнаграждение изменението следва да се съобразява.

Следва да се посочи, че по мое мнение, тази законодателна промяна следва да се съобразява до момента на даване ход на устните състезания, респ. до дата на проведеното закрито съдебно заседание по чл. 288 ГПК, в случай, че не е допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Това е така, тъй като законодателят е предвидил определен инструктивен срок за изготвяне на съдебния акт и страните биха били поставени в различно правно положение в зависимост от добросъвестността на съда и спазване на срока за изготвяне на окончателния акт. Тогава, когато изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК влиза в сила, докато тече самият срок за изготвяне на акта, то редът, по който ще се определя размерът на юрисконсултско възнаграждение, ще е предоставен изцяло на волята на съда и на това в кой точно момент ще обяви решението си, преди влизане в сила на изменението на текста на ГПК или след това.

Допълнителен мотив в тази насока е и усложнението, което би се появило при искане направено по чл. 248 ГПК. В случай, че приемем, че следва да се прилага нормата, действаща към момента на обявяване на решението, то при едно такова искане за преразглеждане на постановения акт в частта за разноските по аналогия на горното разрешение следва да се изследва приложимата правна норма към момента на постановяване на определението по чл. 248 ГПК, в който случай при обжалване въззивната (касационна инстанция) отново следва да съобразява нормата действаща към постановяване на своя акт. Ето защо считам, че съобразявайки се с разпоредбата на чл. 235, ал 3 ГПК следва да се вземат предвид всички факти от значение за спорното право настъпили до приключване на съдебното дирене, като такъв факт следва да е и промяна в законодателството, която има действие към висящите правоотношения. При последваща преценка в производство оп чл. 248 ГПК, респ. чл. 274, ал.2/ал.3 ГПК във вр. с чл. 248 ГПК проверката на съответната инстанция следва да се ограничи до това, дали правилно съдът е определил размера на юрисконсултското възнаграждение при фактите и правото, действащи към момента на извършване на преценката на проверяваната съдебна инстанция.

Вместо заключение:

От гореизложеното може да се изведе следния „алгоритъм“ за определяне размера на възнаграждението за процесуално представителство:
 

Автор: Магдалена Татарева

Подобни статии

НОВИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ В ПРАВНАТА УРЕДБА НА ДРУЖЕСТВОТО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ НОВАТА ПРАВНА УРЕДБА НА ДОГОВОРА ЗА ЛЕЧЕНИЕ В ГЕРМАНИЯ Проблематичната правна уредба на погасителната давност в застраховането у нас ПРАВНА УРЕДБА НА ДЕПОЗИТА И ПЛАТЕЖНАТА СМЕТКА В РИМ И В ПРАВОТО НА ЕС ХАОСЪТ В ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД – ПОГЛЕД КЪМ НОРМАТИВНАТА УРЕДБА