ФОРМАТА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА СДЕЛКИТЕ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 293, АЛ. 3 ОТ ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН

Спазването на установената от закона форма е регламентирано в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като едно от условията за действителност на сделките. Съгласно посочената разпоредба, нищожни са договорите, при които липсва предписана от закона форма. В продължение на това правило чл. 293, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) предвижда, че изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закон или от страните форма. Въведеното от законодателя изискване за форма за действителност на правните сделки има за цел да осигури и гарантира сигурността на гражданския и търговския оборот, както и да подпомогне правните субекти при реализирането и защитата на правата им.

Въпреки императивния характер на цитираните разпоредби, чл. 293, ал. 3 от ТЗ въвежда отклонение от общото правило за нищожност на сделките, които не са извършени в законоустановената форма, като предвижда, че „страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.” Посоченото правило е част от специалните правила за сключване на търговските сделки, регламентирани в Търговския закон, чиято цел е осигуряване на бързина в търговския оборот.

В настоящата статия е направен кратък преглед на възприетият в съдебната практика подход към приложението на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, след което е разгледан въпросът за приложимостта на правилото спрямо договори, чиято форма за действителност е по-тежка от частната писмена.

1. Предпоставки за приложението на чл. 293, ал. 3 от ТЗ

В своята задължителна практика, постановена по реда на чл. 290 и сл. от ГПК[1] Върховният касационен съд приема, „че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката.“ Според ВКС това правило доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД (чл. 27 и сл.) или „нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ.”

Прилагането на разглежданото правило предполага във всеки конкретен случай, когато не е спазена установената от закона форма за действителност на договора, да се извърши всеобхватен и задълбочен анализ на фактите по делото и на доказателствата, които ги установяват, като се изследват поведението на страните и действията им насочени към упражняване на права от сключената при неспазване на изискването за форма сделка. Именно активното поведение на страните и тук, както и на други места в Търговския закон, където са въведени отклонения от общите гражданскоправни правила[2], е въздигнато в критерий, въз основа на който следва да се извърши преценка дали независимо от липсващата форма, сделката валидно може да обвърже страните по нея.

Приложението на чл. 293, ал. 3 от ТЗ не може да се основава на простото мълчание на страните, без да е налице каквото и да активно поведение насочено към правните последици на сделката. Чл. 293, ал. 3 от ТЗ не говори за мълчание, приравнено на съгласие, а за „поведение” (к.м.) на страна по сделката, от което може да се направи извод, че не е оспорвала действителността на изявлението.

Забраната за позоваване на нищожността на договора е по отношение на страната, която с поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката. Такова поведение, от което може да се направи извод, че липсва оспорване, е приемането на изпълнението на насрещната страна по договора. Следователно, неизправната страна, която на свой ред трябва да изпълни, не разполага с възражението за нищожност на договора, а дължи изпълнение на поетите задължения.[3]

Разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ е част от общите правила за сключване на търговските сделки. Тя е приложима както по отношение на обективните търговски сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ[4], така и спрямо едностранните и двустранни субективни търговски сделки. Целта на разглежданото правило е да осигури сигурност и стабилност в отношенията между страните по такива договори, като се отнема възможността на недобросъвестни търговци след продължителен период от време да се позовават на нищожност на правна сделка, сключена без да е спазена императивно установената от закона форма за действителност. Освен правна сигурност, чл. 293, ал. 3 от ТЗ цели да обезпечи бързината в търговския оборот, като в основата му стои разбирането, че търговците са професионалисти и познават законовите изисквания, които трябва да съблюдават при упражняване на дейността си. Ето защо, докато в гражданското право неспазването на установената от закона форма винаги води до нищожност на сделката, в търговското право се отдава значение на поведението на страната, която се позовава на нищожността.

2. Чл. 293, ал. 3 от ТЗ и обикновената писмена форма, като условие за действителност на сделката

Обикновената писмена форма е въведена на редица места в действащото законодателство, като изискване към начина, по който страните трябва да обективират волеизявленията си по сключване на сделката и условие за действителността й.[5]

В задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 и сл. от ГПК, последователно се приема, че установената обикновена писмена форма за действителност на сделката може да бъде преодоляна посредством разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, в случай, че са налице предпоставките за приложението й.

2.1. Така изискването за писмена форма, при липсата на подпис на застрахования не води до нищожност на застрахователния договор и не препятства възможността за получаване на застрахователно обезщетение, в хипотезите, при които застрахованият е заплатил първоначалната вноска и е предприел действия по завеждане на щетата във връзка с покрития от застраховката риск;[6] или когато застрахователят е приел плащането на вноска от застрахователната премия, осчетоводил е застрахователната полица и е изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд;[7] или когато застрахователят е приел плащане на застрахователната премия по застрахователната полица и въз основа на нея е образувал щета, по която е изплатил на застрахованото лице обезщетение.[8]
2.2. Установената в 19, ал. 2 от ЗЗД писмена форма за действителност на предварителния договор за продажба на недвижим имот, също може да бъде преодоляна при условията на чл. 293, ал. 3 от ТЗ. Поведение, което може да е основание за извод, че страната не оспорва действителността на договора е налице, когато купувачите са предприели действия по изпълнение на задълженията си по предварителния договор заплащайки съответната част от уговорената цена на продавача, като в нарежданията за плащане са посочили изрично основанието за превода на сумите – покупка на имота предмет на този договор;[9] или когато купувачът е платил цената, постъпилата сума е отразена в счетоводството на продавача, издадена е фактура и сделката е декларирана пред НАП по реда на ЗДДС.[10]
2.3. Приложимостта на чл. 293, ал. 3 от ТЗ е призната и по отношение на договора за управление, който съгласно чл. 141, ал. 7 от ТЗ следва да бъде сключен в писмена форма.[11]

3. Чл. 293, ал. 3 от ТЗ и квалифицираната писмена форма, като условие за действителност на сделката

Въпреки значението, което има обикновената писмена форма за действителност на сделките, в редица хипотези законодателят е преценил, че тя не може да гарантира в достатъчна степен сигурността на оборота и интересите на правните субекти. Така на множество места в действащото законодателство, като условие за действителността на правните сделки, е въведено изискването за спазване на определена квалифицирана писмена форма (писмена форма с нотариална заверка на подписа[12]; писмена форма с нотариална заверка на датата;[13] форма на нотариален акт[14] и др.).

Съгласно §1, т. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис, „Квалифицирана писмена форма” е форма за действителност или доказване на изявлението, при която законът предвижда допълнителни изисквания към писмената форма, като нотариална заверка на подписа, нотариален акт, саморъчно изписване на изявлението, участие на свидетели или длъжностни лица при извършване на изявлението и др.

За целите на настоящият анализ интерес представлява въпросът как правилото на чл. 293, ал. 3 от ТЗ се съотнася с предвидената в закона квалифицирана форма за действителност на сделките.

3.1. Сделки, сключвани във формата на нотариален акт

В своята задължителна практика, ВКС е имал възможността да се произнесе по въпроса: „Приложим ли е така нареченият принцип на „аморфност на формата“ на търговските сделки, установен с нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, по отношение на търговски сделки, с които се прехвърля право на собственост или ограничени вещни права върху недвижим имот за действителността на които е установена нотариална форма?”.

В Решение № 201 от 12.02.2015 г., постановено по т.д. № 3351/2013 г., ТК, II т.о., в отговор на поставения материалноправен въпрос ВКС категорично приема, че „Разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ не намира приложение по отношение на разпоредителни сделки с недвижим имот, извършени между търговци, за действителността на които е установена нотариална форма.”

Съображенията на съда, са че правилото на чл. 18 от ЗЗД относно нотариалната форма на сделките, които имат за предмет право на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти и свързаните с нея правила за нотариални удостоверявания са императивни и целят осигуряване на сигурността на гражданския оборот и стабилността на обществените отношения, без значение дали страната е търговец или физическо лице.

ВКС изрично посочва, че „Сигурността на гражданския и търговския оборот и стабилността на обществените отношения се отнасят, както по отношение на приобретателя, така и при бъдещо прехвърляне на собствеността върху имота – за удостоверяване на правото на собственост и създаване на сигурност у бъдещия приобретател, че сделката, легитимираща прехвърлителя, е действителна. Ако се приеме, че разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ не допуска страна по търговска сделка да се позовава на нищожност поради неспазена нотариална форма, това би означавало, че и при писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който не е сключен в нотариална форма, т. е. без нотариален акт, ако страната по търговската сделка не се противопостави, то сделката би имала транслативен ефект.”

Според Върховният съд, „Подобно разбиране и тълкуване на посочената правна норма би въвело несигурност в гражданския и търговския оборот и предвид регламентираното в чл. 112 и сл. ЗС и Правилника за вписванията вписване на актовете, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти. Покупко – продажбата на недвижим имот като търговска сделка не се подчинява само на правилата за търговски сделки, тъй като изискванията за форма и вписване на нотариалния акт и вещно-транслативният ефект на сделката са предвидени в гражданското право и са насочени към защита на сигурността на по-голям кръг обществени отношения, отколкото отношенията само по търговски сделки.”

От съображенията на ВКС, с които е обоснован отговорът на поставения правен въпрос, може да бъде направен извод, че за да се приложи чл. 293, ал. 3 от ТЗ не е достатъчно единствено наличието на предпоставките предвидени в хипотезата му. Действието на посочената разпоредба следва да се разглежда в контекста на общите правила на гражданското право и правилата на гражданския процес, които с императивни правни норми установяват квалифицирана форма за действителност на сделките, реда за извършването й, както и изисквания за вписване, чиято обща цел е да гарантират интересите не всички правни субекти, независимо дали притежават или не търговско качество.

3.2. Сделки, сключвани в писмена форма с нотариална заверка на подписите

3.2.1. След като бяха разгледани съображенията на ВКС за неприложимостта на чл. 293, ал. 3 от ТЗ спрямо сделки, чиято форма за действителност е нотариален акт, интерес представлява подходът на съда при прилагането на цитираната разпоредба спрямо сделки, чиято форма за действителност е писмена с нотариална заверка на подписите.

Въпросът има важно значение, тъй като посочената форма е широко използвана от законодателя, а в редица хипотези е установена като изключение от общото правило на чл. 18 от ЗЗД, който изисква договорите, с които се прехвърля право на собственост или се учредява вещно право върху недвижим имот, да бъдат сключени във формата на нотариален акт. Така писмената форма с нотариална заверка на подписите е достатъчна за действителността на продажба на наследство, в което е включен недвижим имот (212, ал. 2 от ЗЗД); апорт на недвижим имот в капитала на търговско дружество (чл. 73, ал. 1 и 5 от ТЗ); разпореждане с ипотечното право заедно с обезпеченото вземане (чл. 171 от ЗЗД). Тя е регламентирана като форма за действителност на прехвърлянето на дружествени дялове (чл. 129, ал. 2 от ТЗ); продажба на регистрирани автомобили, ремаркета, колесни трактори и мотоциклети с обем над 350 куб. см (чл. 144, ал. 2 от ЗДвП) и др.

3.2.2. В Решение № 71 от 22.06.2009 г., постановено по т.д. № 11/2009 Г., Т. К., І Т. О., ВКС приема, че търговската продажба на самоходна техника, по смисъла на Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника (ЗРКЗГТ) не е нищожна, независимо, че не е спазено изискването на чл. 12 от ЗРКЗГТ за сключване на договор за прехвърляне правото на собственост върху подобна техника с мощност на двигателя над 10 kW в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

Изводът си ВКС обосновава със следните съображения: „Пред първоинстанционния съд, въпросът за нищожността на договора, поради отсъствие на законовоустановена форма не е бил повдиган от страните, нито са били събирани доказателства в тази насока. Ищецът в качеството си на продавач на самоходна техника не е представил доказателства за изпълнение на това законово изискване, нито в рамките на съдебното производство е твърдял, че е била спазена формата. Напротив, обосновавайки тезата си за наличие на валиден договор, позовавал се е единствено на фактурата, която е представил, и по която страните не са спорили, че тя материализира техните договорни отношения. Ответникът също не се е позовал пред първоинстанционния съд на нищожност на договора, предвид отсъствие на форма, като неговата теза е била свързана с установяване на факта, че е изпълнил задължението си на купувач и е заплатил изцяло цената по фактурата.” Така след като обсъжда поведението и позицията на всяка страна и въз основа на доказателствата по делото, съдът прилага разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ и е приема, че страните не са оспорвали действителността на процесната сделка.

3.2.3. На разгледаното съдебно решение, в което чл. 293, ал. 3 от ТЗ е приложен спрямо търговска сделка, която не е сключена в установената от закона форма действителност – писмена с нотариална заверка на подписите, се позовава ВКС в Решение № 56 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 5143/2014 г., Г. К., І Г. О. В него, обаче посредством приложението на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, е преодоляна не установена от закона квалифицирана форма за действителност, а изискването на чл. 144, ал. 1 от ЗДвП за обикновена писмена форма на договорите, с които се прехвърля собственост върху моторни превозни средства.

По делото е представена фактура, издадена от продавача – автокъща и подписана от управителя на дружеството, в която като получател е посочена ищцата. Фактурата съдържа пълна индивидуализация на продадения автомобил и цената. Освен фактурата е представено и копие от касовата книга на дружеството за платена в брой на същата дата сума, представляваща продажната цена на автомобила.

За да достигне до правните си изводи, на първо място, ВКС се позовава на практиката, според която двустранно подписаната фактура се приравнява на спазена предписана от закона писмена форма.[15] След което посочва, че по отношение на продавача е налице търговска сделка и тя е действителна при условията на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, независимо, че фактурата е подписана само от него и липсва подпис на получателя, тъй като по делото няма спор относно действителността на изявленията му, а фактурата съдържа всички реквизити на продажбата, като вид на стоката, цена, начин на плащане, описание на страните по сделката – т.е изявленията на страните са записани по начин, който позволява да бъдат възпроизведени (чл. 293, ал. 4 от ТЗ).

В решението, обаче не се обсъжда въпросът, дали посредством правилото на чл. 293, ал. 3 от ТЗ може за се преодолее изискването на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, който предвижда, че при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени.

Въпреки това, разгледаното по-горе Решение № 71 от 22.06.2009 г., постановено по т.д. № 11/2009 Г., Т. К., І Т. О., в което ВКС приема, че изискуемата от чл. 12 от ЗРКЗГТ писмена форма с нотариална заверка на подписите, може да бъде преодоляна в хипотезата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, е постановено по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. То създава основа, върху която да бъдат постановени решения, в които чл. 293, ал. 3 от ТЗ да се приложи и при продажба на регистрирани моторни превозни средства, когато не е спазена установената в чл. 144, ал. 2 от ЗДвП писмена форма с нотариална заверка на подписите.

До момента не ми е известна практика на ВКС, в която да се разглежда приложението на чл. 293, ал. 3 от ТЗ спрямо други сделки, за които законът предвижда форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите.

4. Неприложимост на чл. 293, ал. 3 от ТЗ спрямо сделки, за които е установена форма за действителност по-тежка от частната писмена

Разгледаната в настоящата статия практика на Върховния касационен съд е основание за извода, че неспазването на установената от закона писмена форма за действителност, няма да доведе до нищожност на сделката, ако от поведението на страната може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.

Напротив, каквото и да е поведението на страните, липсата на нотариалната форма при прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти, винаги ще води до нищожност на сделката. Считам, че същата последица ще е налице и при неспазване на установената от закона писмена форма с нотариална заверка на подписа, независимо от разгледаното по-горе решение на ВКС в обратния смисъл, в което е прието, че изискуемата от чл. 12 от ЗРКЗГТ писмена форма с нотариална заверка на подписите, за сключване на договор за прехвърляне правото на собственост върху самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW, може да бъде преодоляна в хипотезата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ.

Неприложимостта на чл. 293, ал. 3 от ТЗ спрямо сделки, за които е установена форма за действителност по-тежка от частната писмена, се обосновава със следните съображения:
4.1. На първо място, основната цел на предвидената в закона квалифицирана форма за действителността на определени видове сделки е да гарантира не само правата на страните, а сигурността на гражданския и търговския оборот като цяло. Ето защо законодателят с императивни правни норми регламентира специален процесуален ред за изпълнението на предписаната от закона форма за действителност, а в редица случаи и изискване за вписване на сделката. Целените сигурност и стабилност се обезпечават чрез създаването на квалифицираната форма за действителност в рамките на различните нотариални производства, където нотариусът като лице, снабдено със специална компетентност следва да извърши необходимото за конкретния вид сделка нотариално удостоверяване.

Така, за да се приложи чл. 293, ал. 3 от ТЗ следва да се има предвид не само поведението на страните по сделката, но да се държи сметка и за вида на липсващата в конкретния случай форма за действителност, както и за установеният специален ред за изпълнението й. Квалифицираната форма за действителност и редът за създаването й са установени с императивни правни норми, чиято обща цел е да гарантират интересите не всички правни субекти, независимо дали притежават или не търговско качество. Ето защо, изискванията, които тези императивни норми поставят, не могат да бъдат преодолени въз основа на правилото на чл. 293, ал. 3 от ТЗ и заключението, че от поведението на страната може да се направи извод, че не е оспорвала действителността на сделката, сключена без да е спазена установената квалифицирана форма за действителност.
4.2. В Решение № 14 от 04.02.2013 г., постановено по т.д. № 1201/2011 Г., Т. К., ІІ Т. О., ВКС е изложил подробни съображения за законодателната идея вложена в чл. 293, ал. 3 от ТЗ.

Цитираната разпоредба е систематична част от чл. 293 от ТЗ – „Форма” на търговските сделки, който в шест алинеи урежда: формата на търговските сделки, в кои случаи е необходима писмената форма (к.м.) като условие за действителност на този вид сделки (ал. 1), последиците от неспазването й (ал. 2) и кои особени случаи на сключване се приравняват на спазена писмена форма (к.м.) (ал. 4-5). ВКС посочва, че поради спецификата на търговските сделки, сключвани между субекти, които ги извършват по занятие (чл. 1 от ТЗ) и с оглед вменената им от закона като дължима грижа „грижата на добър търговец” (чл. 302 от ТЗ), законодателят прегражда в разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, възможността на страната да се позовава на нищожността, поради порок във формата за действителност на търговска сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението при самото му възникване.

Според ВКС поведението на страната, която е приела насрещното изпълнение, но отказва самата да изпълни, тъй като формата за действителност не е спазена при сключването на търговския договор, е проява на недобросъвестност в търговските отношения и като такава не се толерира от законодателя. Въз основа на посочените съображения ВКС приема, че като систематична част от чл. 293 от ТЗ, който регламентира правила приложими единствено към търговски сделки, които се сключват в писмена форма, „правилото на чл. 293, ал. 3 от ТЗ се прилага единствено в отношенията по търговски сделки и засяга само нищожността на същите, поради неспазена писмена форма за действителност. Следователно чл. 293, ал. 3 от ТЗ е неприложимо, когато се касае за нищожност на търговска сделка, поради противоречие на съдържанието й с императивните разпоредби на закона. Това следва от чл. 288 от ТЗ, който препраща при неуредените в ТЗ положения към разпоредбите на гражданското законодателство: в случая тази в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която са нищожни са договорите, които противоречат на закона.”

4.3.Аргумент относно неприложимостта на чл. 293, ал. 3 от ТЗ по отношение на сделки, спрямо които е въведена форма за действителност по-тежка от частната писмена, може да бъде изведен и от чл. 301 от ТЗ.

В посочената разпоредба законодателят въвежда спрямо търговците изключение от общото за гражданското право правило на чл. 42, ал. 1 от ЗЗД, че действията извършени без представителна власт[16] не произвеждат правни последици за мнимо представлявания, освен при изричното им потвърждаване.

Правилото, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването, обаче е приложимо единствено по отношение на действия, за потвърждаването на които законът не изисква квалифицирана писмена форма.[17]

Съгласно чл. 42, ал. 2, изр. второ от ЗЗД потвърждаването следва да бъде извършено в същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Чл. 37 от ЗЗД, от своя страна, предвижда, че упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Систематичното тълкуване на цитираните разпоредби е основание за извода, че и тук липсата на противопоставяне от страна на търговеца няма да е достатъчно за да се приложи чл. 301 от ТЗ, без да се вземе предвид вида на сключената без представителна власт сделка, установената в закон форма за действителността й, както и съществуващите специални правила за изпълнението на тази форма или чл. 301 от ТЗ не може да се приложи спрямо сделки, сключени без представителна власт, чиято форма за действителност е по-тежка от частната писмена.

Разпоредбите, които въвеждат спрямо търговските сделки правила, в отклонение от общите гражданскоправни норми, са изключение и имат една и съща цел – рационализирането на търговския оборот, затова и подходът към тълкуването и прилагането им следва да е един и същ. Водещо за приложението, както на чл. 301 от ТЗ, така и на чл. 293, ал. 3 от ТЗ е поведението на страните в конкретния случай, насочено към правните последици на сключената без представителна власт, съотв. при неспазването на изискванията за форма сделка. Това поведение, обаче не може да послужи като основание за преодоляване на нормите, които установяват квалифицирана форма за действителност за сключването на определени видове сделки и императивните процесуални правила, които регламентират реда за изпълнението й.

5. Заключение

В настоящата статия беше направен кратък преглед на практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, като беше застъпено становището, че цитираното правило не може да намери приложение по отношение на сделки, спрямо които законът установява форма за действителност по-тежка от частната писмена.

Разпоредбата на чл. 293 от ТЗ регламентира правила приложими единствено към търговски сделки, които се сключват в писмена форма, а изключение от общото гражданскоправно правило за нищожност на договорите, които не са сключени в предвидената от закона форма за действителност, е систематична част нея (ал. 3). Ето защо, правилото, че страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, е приложимо единствено по отношение на сделки, за които е установена обикновена писмена форма за действителност и няма основание да се приеме, че приложното му поле се разпростира и спрямо сделки, за чиято действителност законът установява квалифицирана писмена форма.

Концепцията на законодателят е да даде приоритет на бързината и оперативността в търговския оборот, за сметка на изричната воля на правните субекти, но не и за сметка на правната сигурност в оборота, която е гарантирана, чрез изискванията за квалифицирана форма за сключване на сделките и правилата на процесуалния закон, регламентиращи реда за изпълнението й.

Автор: Борислава Първанова[18]

---

---

---

[1] Решение № 50 от 25.04.2012 г., постановено по т.д. № 95/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 71 от 22.06.2009 г., постановено по т.д. № 11/2009 г. на ВКС, І т.о.

[2] Чл. 292, ал. 1; чл. 298, ал. 1, т. 2; чл. 301 от ТЗ и др.

[3] В този смисъл Решение № 529 от 14.10.2008 г., постановено по т. д. № 240/2008 г., ТК, I т. о. на ВКС

[4] В Решение № 50 от 25.04.2012 г., постановено по т.д. № 95/2011 г. на ВКС и Решение № 66 от 05.07.2012 г., постановено по т.д. № 376/2011 г., І т.о. на ВКС, правилото на чл. 293, ал. 3 от ТЗ е приложено и по отношение договор за застраховка, сключен между физическо лице и застрахователя, който по същността си представлява обективна търговска сделка и спрямо който е установена писмена форма за действителност.

[5] Чл. 19, ал. 1, чл. 138 от ЗЗД; чл. 333, чл. 334, чл. 335, ал. 1, чл. 430, ал. 3 от ТЗ; чл. 344 от КЗ и др.

[6] Решение № 115 от 23.07.2013 г., постановено по т. д. № 348/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС

[7] Решение № 50 от 25.04.2012 г., постановено по т.д. № 95/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС

[8] Решение № 179 от 27.11.2012 г., постановено по т.д.. № 527/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС

[9] Определение № 513 от 15.08.2014 г., постановено по т. д. № 4083/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС

[10] Решение № 1710 ОТ 28.07.2015 ., постановено по т. д. № 50/2015 г. на Апелативен съд – София

[11] Решение№ 150 от 29.05.2015 г., постановено по гр.д. № 5272/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС

[12] чл. 15, ал. 1, чл. 73, ал. 1 и 5, чл. 129, ал. 2 от ТЗ; чл. 212, ал. 2, чл. 171 от ЗЗД; чл. 35 от ЗС; чл. 144, ал. 2 от ЗДвП

[13] чл. 311 от ТЗ

[14] чл. 18, 167, ал. 1 от ЗЗД

[15] Решение № 485/18.06.2010 г., постановено по гр. д. № 3977/2008 г., ІV г.о. на ВКС

[16] Както в хипотезата на пълна липса на представителна власт (falsus procurator), така и при превишаване на нейните предели (excessus mandati).

[17] В този смисъл Определение № 929 от 16.07.2014 г., постановено по гр.д. № 1857/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС

[18] Адвокат от Софийска адвокатска колегия