Филип Джесъп завършил право в университета “Йейл”, а по-късно получил докторска степен от Колумбийския университет, където започнал да преподава. По време на Първата световна война Джесъп бил пратен на фронта във Франция и, сблъсквайки се с ужасите на войната, се заклел да работи за утвърждаването на мира чрез дипломация. През следващите години той станал посланик, представител на САЩ в ООН, изпълнявал е дипломатически мисии и водил преговори. Около 1950 г. Джесъп бил съветник на американския държавен департамент по въпросите на политиката спрямо Китай. След като там се установил комунистически режим, сенатор Джоузеф Маккарти обвинил Джесъп, че е издал държавни тайни на Китай и че тайно подкрепя комунизма. Чувствайки, че името му е опетнено, Джесъп се оттеглил от дипломатическите си постове и приел назначение в Международния съд към ООН. Чрез работата си в съда и влиятелните трудове, които написал, той не само успял да изчисти името си от безпочвените обвинения, но и да се наложи като един от най-влиятелните американски юристи.
Днес най-голямото състезание по международно публично право носи името му. “Philip C. Jessup International Law Moot Court Competition” възниква в “Харвард” през 1960 г. като упражнение за студентите. Идеята за създаването му принадлежи на двама тогавашни преподаватели по международно публично право в университета – Ричард Бакстър и неговият асистент Стивън Швебел, които решили да го кръстят на американския представител в състава на съда към ООН. Както проф. Швебел казва в една своя реч, “по ирония на съдбата тогава нито аз, нито Бакстър предполагахме, че един ден и ние ще служим в Международния съд.”
Джон Ролс (1921 г. – 2002 г.) – човекът, който не можеше да остави недовършена работа
Джон Ролс е американски философ и юрист, за чийто най-важен труд “Теория на справедливостта” се казва, че е един от най-значимите философски трудове в историята. Джон имал трудно детство, т.к. на два пъти се разболявал тежко, двама от четирите му братя се заразили и починали. Живеейки с тази вина, Ролс мислел да се посвети на теологията, но след като участвал във Втората световна война и видял с очите си как хора загиват на фронта, загубил вярата си и решил да се занимава с право. Именно така един ден той щял да напише “Правото на народите”, където говори за самоопределението на народите и тяхното равенство, опазването на човешките права и осъжда атаките срещу цивилни по време на военни действия. А първият си и най-важен научен труд Ролс написал по време на преподавателската си дейност в Харвардския университет – “Теория на справедливостта” излиза от печат през 1971 г. и разисква постигането на баланс между правата и свободите в обществото на базата на т.нар. “обществен договор”. Разработката бързо му спечелила международно признание като един от най-изтъкнатите мислители на века. Ролс обаче избягвал всякаква публичност и предпочитал да посвещава времето си на преподаването и писането. През 1995 г. той получил първия от серия сърдечни удари. Въпреки това, нищо не било в състояние да го спре да довърши книгите, които пишел. “Правото на народите” излязла през 1999 г., а през 2002 г. била отпечатана и “Правосъдието като справедливост”.
Едва тогава Ролс бил готов да си тръгне от този свят и починал още същата година…
“Енергията и постоянството побеждават всичко.” – Бенджамин Франклин
Хардиндж Стенли Гифърд, Лорд Холсбъри (1823 г. – 1921 г.) – възрастта е предимство
Бащата на Хардиндж Стенли Гифърд бил редактор на в. “London Evening Standard” и макар че искал синът му да наследи поста му, Хардиндж се насочил към адвокатската професия. Преди да постъпи в Оксфордския университет, той се обучавал вкъщи. Хардиндж бил сред малкото дипломанти, завършили без нито едно отличие за академичното си представяне. Това не му попречило обаче да се прояви като добър адвокат. Името му се прочуло след участието му в емблематичното дело “Тичборн” – Роджър Тичборн бил наследник на богатата едноименна фамилия, но загинал при корабокрушение. Неговата майка, която таяла надежда, че синът й все пак е оцелял, пуснала в пресата обява, че ще даде награда на всеки, който може да й предостави някаква информация по въпроса. Виждайки една такава обява, самозванец решил да се представи за самия Роджър, а майката била дотолкова заслепена от вълнение, че му повярвала. Останалите роднини оспорили самоличността му и самозванецът наел Хардиндж за свой защитник. Макар да загубил това дело, младият адвокат привлякъл вниманието върху себе си и не след дълго бил назначен за съветник на британската кралица, а впоследствие бил избиран три пъти за Министър на правосъдието. Получил и рицарско звание и титлата лорд.
Сами по себе си тези постижения не са никак малки, но може би нямаше да осигурят на лорд Холсбъри слава, каквато той има сега, ако през 1907 г. не се беше случило едно важно събитие. Тогава на един издател му хрумнала идеята да създаде енциклопедия по право и търсел човек, който можел да бъде неин редактор. След като поразпитал, посъветвали го да се обърне към лорд Холсбъри. Издателят бил толкова нетърпелив, че веднага заминал за Ница, където се намирал по това време лордът и прекъснал лятната му почивка. Лорд Холсбъри изразил колебание дали да приеме поканата – не само заради нарушеното му уединение, а и защото по това време той бил на… 82-годишна възраст. Накрая все пак приел, а създадената благодарение на него енциклопедия пожънала огромен успех и до днес е известна накратко като “Холсбърови закони на Англия”.
“Възрастта, изглежда, е предимство в четири случая: старото дърво гори най-добре, най-добре е да се пие старо вино, старите приятели са най-ценни и старите писатели пишат най-добре.” – Франсис Бейкън
Ерик Щейн (1913 г. – 2011 г.) – най-възрастният практикуващ професор по право в света
Ерик Щейн бил родом от Чехословакия. По време на Втората световна война, когато нацистите окупирали родината му, Ерик трябвало да избяга в САЩ заради еврейския си произход. Родителите и сестра му отказали да емигрират, вярвайки, че Франция или Италия ще се намесят против Германия. Когато се качил във влака, за да потегли по дългия път, отряд на Гестапо влязъл на проверка в трена, а Ерик извадил страхотен късмет, т.к. седял до свещеник и войниците си помислили, че двамата пътуват заедно. След като пристигнал в Ню Йорк, се заел да учи английски език, и то с такава бързина, че дори успял да се запише да следва право. Когато научил, че семейството му било избито в концентрационните лагери, Ерик се включил като доброволец в американската армия и се сражавал против нацистите. След войната успешно издържал адвокатския изпит и се задомил. За втори път една случайност му помогнала – докато той и съпругата му били на меден месец в Женева, се заговорили с професор по право от Мичиганския университет. Ерик му разказал за живота си и че си търси работа, и трогнат от чутото, професорът му предложил да го направи свой асистент. С времето Ерик Щейн се утвърдил като един от най-добрите специалисти по международно и европейско право и правата на човека, служил в ООН, посвещавайки живота си на установяването на мир между държавите и преподавал в Мичиганския университет до смъртта си на 98-годишнина възраст, поради което се слави като най-възрастният практикуващ професор по право в света. Съдия Бруно Зимма от Съда към ООН е негов възпитаник.
“Призванието е гръбнакът на живота.” – Фридрих Ницше
“Състезаването е полезно, но кооперирането е по-полезно.” – перифраза по цитат от Петър Кропоткин
Джон Гришам (р. 1955 г.) – когато правото малко ти доскучее
Американецът Джон Гришам не знаел какво точно иска да следва и след като три пъти сменял специалностите си, най-накрая завършил право. Той работил цели десет години, докато достигне до най-голямото си дело през 1984 г. Но го загубил и се разочаровал страшно много. В този момент той тъкмо се шляел по коридорите на съда и се чудел как ще обясни на клиента си, че не е могъл да спечели делото, когато, минавайки покрай една от залите, дочул как 12-годишно момиченце дава показания. Заслушал се и разбрал, че момичето било изнасилено. Това потресло Гришам и той се замислил, че ако бил на мястото на бащата на детето, сигурно щял да убие извършителя. В този момент в главата му се разиграл цял сюжет, от който се родил първият му роман – “Време да убиваш”. Върпеки че Гришам получил над 28 отказа за публикуване от различни издатели, той разбрал, че писането на юридически трилъри е неговото призвание, затова решил да затвори практиката си и да се отдаде изцяло на това ново поприще. Вторият му роман “Фирмата”, разказващ за млад адвокат, който получава мечтаната работа в голяма кантора, но разбира, че тя е част от престъпна схема и никой от адвокатите не може да се измъкне от нея жив, се продал в над 7 млн. копия, а днес Гришам е известен по целия свят и много от книгите му са бестселъри.
“Правото на практика не е чак толкова вълнуващо, колкото изглежда по филмите… То или е за теб, или не е.” – Джонатън Коркоран
Автори: Инна Учкунова и Олег Темников
