Точно на Коледа преди 200 години в параклиса на малкото австрийско селце Оберндорф на брега на реката Залцаахен, на 20км северно от Залцбург, точно на границата с Бавария, се ражда песента „Тиха нощ, Свята нощ!“. Едва ли е случайно, че този християнски музикален шедьовър се появява до града на Моцарт 35 години след смъртта му – като последен гениален божествен лъч.
Създателите – селският свещеник и селският учител, не са имали намерение да напишат хит. Обстановката – нестихващи военни действия, злощастни природни бедствия и горчива бедност. Френски военни сили, окупационни действия и жестоки престъпления са част от ежедневието в Австрия към началото на ХІХ-ти век. Хората са изоставени на произвола на съдбата в тежки икономически и политически условия. Копнежът за мир, надежда, спокойствие и братско разбирателство е всеобхватен.
Оказва се обаче, че новородената тогава песен, веднъж чута и изпята, оставя лъч дълбоко в душите на хората, и нейната съкровеност ни очарова от 200 години насам. Историята за създаването на „Тиха нощ, свята нощ!“ и разпространението й по света наподобяват вълнуващ роман.
В навечерието на Рождество Христово през 1818 г., в Австрия и Бавария населението е принудено да търпи вече двайсет години насилие и лишения, породени от Наполеоновите войни. Поражението на Наполеон и конгресът във Виена водят след себе си нов ред в Европа, който не подминава Залцбург, Тирол и Горна Австрия. След години на сменящи се владетели, Залцбург вече не принадлежи на Бавария, а на имперска Австрия. И докато Европа е на прага на историческа промяна, в малкото селце Оберндорф в Залцбург младият помощник свещеник Йозеф Мор написва едно стихотворение с шест куплета, което носи заглавието „Тиха нощ! Свята нощ!“. Йозеф Мор съвсем наскоро се е преместил в Оберндорф, където все още царят гладът и отчаянието от Наполеоновите войни, там той се е сприятелил с учителя по музика от Арнсдорф Франц Грубер, когото моли да създаде мелодия към неговото стихотворение. Франц Грубер композира мелодията в до-мажор за два гласа и китарен съпровод. Още същата вечер на 24.12.1818 год. песента е изпълнена от Грубер и Мор за първи път в края на Рождественската литургия.
Пръв се влюбва в песента и започва да я разпространява Карл Маурахер, майстор на органи, който по това време обслужвал инструмента в църквата в Оберндорф. Той взел композицията със себе си у дома в Цилертал, където многократно я изпълнявал. Така покълнала в сърцата и на други хора, а две пътуващи семейства на народни певци, Щрасер и Райнер, включили мелодията в представленията си. През 1822 г. Райнер изпълняват песента пред австрийския кайзер Франц IІ./І. (т.н. „Двоен кайзер“) и руския цар Александър I, които са на път за Веронския конгрес. Същото семейство Райнер за пръв път изпълняват песента и в Съединените щати, в Ню Йорк през 1839 г. До 1840 г. мелодията вече е повсевместно известна и обичана в Долна Саксония, като е претърпяла леки промени, за да се превърне във версията, която е популярна и по настоящем.
През годините, поради това, че оригиналният ръкопис бил изгубен, се появили спекулации по въпроса кои са създателите на песента. Пруският крал Фридрих Вилхелм IV., който особено много обичал песента, попречил авторите да останат забравени. През 1854 г. неговият дворцов оркестър се обръща към манастира „Св. Петър“ (Залцбург) с искане за препис на песента, която до този момент грешно е била считана за произведение на Михаел Хайдн. По този начин те се натъкнали случайно на живеещия тогава в Халейн Франц Грубер. Вследствие на което, той ръчно написал „Автентичната причина за композирането на коледната песен „Тиха нощ, свята нощ!“ („Authentische Veranlassung zur Composition des Weihnachtsliedes „Stille Nacht, Heilige Nacht!“).
До ден днешен песента е символ на умиротвореност, светло очакване и съпричастност. Най-трогателното й проявление през тези 200 години остава едновременното й изпълнението на немски и английски език от двете страни на фронтовата линия от войниците по време на Коледното примирие през 1914 г. по време на Първата световна война. Оказало се, че песента е носител на съкровението на Рождество и свързана с копнежа за мир и спокойствие за воюващите и от двете армии.
Нека божествеността на Рождество озари дребното ни човешко битуване със светлината на Доброто и Справедливото!
Stille Nacht, heilige Nacht!
Stille Nacht, heilige Nacht!
Alles schläft, einsam wacht
Nur das traute, hochheilige Paar.
Holder Knabe im lockigen Haar,
Schlaf in himmlischer Ruh,
Schlaf in himmlischer Ruh.
Stille Nacht, heilige Nacht!
Gottes Sohn, o wie lacht
Lieb aus deinem göttlichen Mund,
Da uns schlägt die rettende Stund,
Christ, in deiner Geburt,
Christ, in deiner Geburt.
Stille Nacht, heilige Nacht!
Hirten erst kundgemacht,
Durch der Engel Halleluja.
Tönt es laut von fern und nah:
Christ, der Retter ist da,
Christ, der Retter ist da!
Silent Night
Silent night, holy night,
All is calm, all is bright
Round yon virgin mother and child.
Holy infant, so tender and mild,
Sleep in heavenly peace,
Sleep in heavenly peace.
Silent night, holy night,
Shepherds quake at the sight;
Glories stream from heaven afar,
Heavenly hosts sing Alleluia!
Christ the Savior is born,
Christ the Savior is born!
Silent night, holy night,
Son of God, love’s pure light;
Radiant beams from thy holy face
With the dawn of redeeming grace,
Jesus, Lord, at thy birth,
Jesus, Lord, at thy birth.
Тиха нощ, свята нощ!
Тиха нощ, свята нощ!
Спи честит в сламен кош
младенец златокъдрав и свят,
а над него родители бдят.
Спи в небесен покой!
Спи в небесен покой!
Тиха нощ, свята нощ!
Млад овчар чу среднощ:
„Алилуя! Човече стани!“
Песен ангелска нежно звъни:
„Божий син се роди!
Божий син се роди!“
Тиха нощ, свята нощ!
Спи Христос в сламен кош.
Спи, а светла усмивка в нощта
Ръси мир и любов над света…
О, Спасителю наш!
О, Спасителю наш!
