Повод за написването на настоящия материал е първото вписано в търговския регистър на Република България европейско дружество – тип холдинг, с което още една празнота в българското дружествено право беше запълнена.
С приемането на Регламент на Съвета (ЕО) 2157/2001г. за статута на европейското дружество беше даден нов тласък на развитието на европейското дружествено право, както и правна уредба относно възможността да бъде учредено търговско дружество, което да бъде от европейски тип[1] и с европейски измерения, което да не се възпрепятства от разликите и ограниченото териториално приложение на националното дружествено право. Т.е. в процеса на учредяването му да участват дружества от различни държави-членки, съответно да се постигне обединяване на усилията им с цел създаването на нов правен субект, пряко подчинен на нормативните разпоредби на Регламента и предназначен за извършване на търговска дейност не само на територията на държавата-членка, в която е седалището му, а в целия Европейски съюз[2].
Основните предимства на европейските дружества са в свободното преместване на техните седалища във всяка една от държавите-членки на съюза, съответно възможността за дружеството да се прилага по-облекчен законодателен ред, както и използването на данъчни, финансови и други преференции.
Към настоящият момент, най-много европейски дружества са регистрирани в Германия и Чехия.
Авторите са учредителите на въпросното дружество и ще изложат систематизирано различните етапи, през които се преминава, за да бъде учредено европейското дружество – тип холдинг по Регламент на Съвета (ЕО) 2157/2001г. в условията на българското дружествено право.
- Приложима правна уредба относно европейското дружество – тип холдинг.
Правилата на международното частно право определят, че регламентите на европейския съюз, като вид международноправни актове, имат пряко действие и за приложението им в отделните държави-членки не е необходимо приемането на вътрешен нормативен акт, който да ги транспонира, така, както това е предвидено за директивите на съюза. В този смисъл, на първо място, приложение намира Регламент на Съвета (ЕО) 2157/2001г. и в частност разпоредбите на чл. 32-34 от Регламента, които касаят въпросите на учредяването. Неразделна част от него е и приетата Директива 2001/86/ЕО уреждаща участието на работниците и служителите на дружествата – учредители в новообразуваното европейско дружество. На следващо място, приложение следва да намери устава на европейското дружество, в случай че Регламентът изрично препраща към него. На трето място, прилагат се националните законодателства на съответните държави-членки, в които се намира седалището на новоучреденото европейско дружество, което е предвидено специално, конкретно за ЕД[3] – например глава IX ТЗ относно Европейските дружества и Раздел IX от Наредба №1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. На следващо, но не на последно място, приложение следва да намерят разпоредбите на националното законодателство на държавата-членка касаещи акционерните дружества, съответно дружествата с ограничена отговорност, когато дружеството е холдингово. На последно място, приложение отново следва да намира уставът на ЕД, този път обаче в случай, че националното законодатество на държавата-членка, където е седалището му, допуска това.
- Стъпки към учредяване на европейско дружество – тип холдинг.
Според чл. 32 от Регламент 2157/2001г., който препраща към чл. 2, ал. 2, акционерните дружества и дружествата с ограничена отговорност, които са учредени според законодателството на държава-членка и имат седалище и адрес на управление на територията на Общността, могат да насърчават учредяването на холдингово ЕД при условие, че най-малко две от тях: са регулирани от законодателството на различни държави-членки или в продължение на най-малко две години са имали дъщерно дружество, регулирано от законодателството на друга държава-членка, или клон в друга държава-членка. От текста на регламента става ясно, че европейско холдингово дружество може да бъде учредено само от акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност, които са учредени според законодателството на различни държави-членки и имат седалище и адрес на управление на територията им. Втората хипотеза предвидена в Регламента е дружествата (акционерни и с ограничена отговорност) да са имали дъщерни дружества или клонове, които са учредени според законодателствата на различни държави-членки и имат седалище и адрес на управление в тях.
ПРИМЕР: Българско акционерно дружество и Румънско акционерно дружество, които са учредени според законите на Р.България и Р.Румъния и имат седалище в тях, могат да участват в учредяването на европейско холдингово дружество, ако дейността им се регулира от законодателството на тези две държави-членки, или имат дъщерни дружества или клонове в държави-членки, които отговарят на тези условия. Задължително условие е дъщерните дружества, съответно клоновете, да са учредени най-малко от две години.
В чл. 32, ал.1, изр. 2 от Регламента се прави много важно уточнение, че дружествата участващи в учредяването на европейското холдингово дружество продължават да съществуват. Т.е. тук не може да се говори за вид преобразуване, тъй като при преобразуването е налице прекратяване на едно или повече съществуващи търговски дружества без ликвидация и образуването на нови дружества[4], докато тук участващите в учредяването дружества запазват своята правосубектност. Всъщност, при образуване на холдингово европейско дружество, участващите в учредяването дружества не са учредители в точния смисъл на думата, а само организатори (насърчители, инициатори) и участници в учредителния процес[5]. Какво означава това ? Не акционерните дружества/дружествата с ограничена отговорност, по чиято инициатива се учредява ЕД, стават акционери в същото. Такова качество придобиват акционерите/съдружниците в дружествата – учредители, които внасят свойте акции/дялове за набирането на уставния капитал на европейското дружество чрез непарични вноски.
- СТЪПКА 1:
Регламентът указва, че ръководните или управителните органи на дружествата, които организират такава операция, съставят еднообразен проект за учредяване на холдинговото европейско дружество. Това е документ, който лежи в основата на целия процес по учредяването на процесното дружество. По своята правна същност, подобно на плановете за преобразуване и подготвителните договори за учредяване на дружества, той е многостранна сделка чрез която дружествата учредители са насочили волеизявленията си към постигане на обща цел, а именно – учредяване на европейско дружество. Проектът трябва да съдържа предвидените в чл. 20, т – а,б,в,е,ж,и от Регламента реквизити, а именно: наименованието и седалището според устройствения акт на всяко от дружествата-учредители заедно с тези, които се предлагат за ЕД; съотношението на замяна на акциите и сумата на всяка една компенсация в ЕД; условията за разпределението на акциите в ЕД; правата, които ЕД предоставя на притежателите на акции със специални права и на притежателите на ценни книжа, различни от акции, или предлаганите мерки във връзка с тях; всички специални предимства, предоставени на експертите, които проучват проекта за учредяването; информация за процедурите, по които са определени условията за участие на заетите лица, съгласно Директива 2001/86/ЕО. Посочените изисквания са задължителна част при образуване на европейско дружество чрез сливане, но явно европейският законодател е преценил, че част от реквизитите на проекта за преобразуване при сливане следва да се прилагат и към проекта за учредяване на европейско холдингово дружество.
На първо място, в проекта за учредяването на ЕД се посочват наименованията и седалищата на дружествата-учредители (в нашия ТЗ това се изисква в чл.262ж, ал.2, т.1), след което се посочват и бъдещите акционери в ЕД, които според плана ще придобият акции. На второ място, необходимо е да се посочи съотношението на замяна на акциите и сумата на всяка една компенсация. Посоченото съотношение на замяна е предвидено и в нашия ТЗ – чл. 264а, ал.2, т.2 и се изчислява от нарочен проверител, който се назначава от длъжностно лице в търговския регистър към Агенцията по вписванията, по искане на управителните органи на дружествата организиращи операцията по учредяването. Той има за задача да направи проверка на проекта за учредяване и дали предвиденото съотношение на замяна е адекватно и разумно. Значението на тази проверка е да се установи дали срещу внесените акции/дялове от бъдещите акционери в ЕД, те ще получат адекватен, разумен и еквивалентен брой акции в новоучреденото ЕД. Възможно е в дружествата-учредители да има само един акционер/съдружник – например ако учредителите са ЕАД и ЕООД, съответно акционерът/съдружникът да е едно и също лице, което е и представител на двете дружества – учредители. В този случай не е необходимо проверителят да изчислява съотношение на замяна, тъй като проектът за учредяване, в който е предвидено какви непарични вноски ще извърши това лице, съответно какво ще получи срещу тях, е подписан именно от него.
С полагането на подписа си под проекта, единственият акционер/съдружник в дружествата-учредители, който ще стане и единствен акционер в новоучреденото ЕД, се е съгласил с това, което ще внася, съответно с това, което ще получи като акции в ЕД и проверителят няма нужда да извършва проверка на съотношението на замяна.
Такава проверка е необходима, когато акционерите/съдружниците в дружествата-учредители не са членове на органите на управление и не полагат подписите си под проекта за учредяване, като по този начин не могат да изразят съгласието си с предвиденото съотношение на замяна. Все пак работата на проверителя по изчислението на съотношението на замяна е да провери дали е защитен интереса на бъдещите акционери, които срещу направените непарични вноски придобиват акции в новоучреденото ЕД, т.е. че получават срещу внесеното от тях разумно, адекватно и еквивалентно имущество в новоучреденото ЕД под формата на акции[6]. В случай че е необходимо компенсиране на акционерите/съдружниците в бъдещото ЕД, за постигане на еквивалентно съотношение на замянa, могат да бъдат направени парични плащания на съдружниците или акционерите в размер не повече от 10 на сто от съвкупната номинална стойност на придобитите дялове или акции. Именно за тази компенсация говори и чл. 20, т.б от Регламента, която в нашия търговски закон намира място в чл. 261 б, ал. 2. На трето място, трябва да се посочат условията за разпределение на новопридобиваните в ЕД акции от бъдещите акционери – дали се придобиват от момента на вписването на дружеството или в друг по-късен момент при изпълнение на определени условия – чл. 262ж, ал.2, т.5 ТЗ. На четвърто място, посочват се правата, които ЕД предоставя на притежателите на акции със специални права и на притежателите на ценни книжа, различни от акции, или предлаганите мерки във връзка с тях – чл. 262ж, ал.2, т.8 ТЗ. На пето място, посочват се предимствата, които управителните органи на дружествата – учредители са предоставили на проверителя при извършване на проверката на проекта за образуване – чл. 262ж, ал.2, т.9 ТЗ. По принцип се записва, че такива права не се предоставят, но е възможно да бъде предвидено обратното – например, че по споразумение между дружествата, които организират операцията, за акционерите на всички дружества може да бъде съставен единен писмен доклад, че на проверителя се осигурява достъп и до документация, която не е свързана с извършваната от него проверка (чл.262л, т.4) и др. Ако проверка на проекта няма да се извършва, тъй като всички съдружници или акционери в дружествата-учредители са се споразумели за това, този факт също се посочва в проекта. На последно място, но не и по важност, се посочват последиците, които ще има учредяването на ЕД за работниците и служителите в дружествата – учредители съгласно Директива 2001/86/ЕО. Тази директива е транспонирана в нашето законодателство с приемането на Закона за информиране и консултиране на работниците и служителите в многонационални предприятия, групи от предприятия и европейски дружества. В проекта се посочва какъв ще е ефектът от образуването на ЕД спрямо работниците и служителите – ще се отрази ли това на работните места, какви възможности ще бъдат предвидени за участието на работниците и служителите в управлението на ЕД и др.
За разлика от чл. 262е, ал. 2-3 ТЗ, където е предвидено, че проектът за преобразуване се съставя в писмена форма с нотариална заверка на подписите, регламентът не изисква подобна тежка форма. Достатъчно е проектът за учредяване на холдинговото дружество да е съставен в писмена форма. Това изискване не е изрично предвидено в регламента, но може да се изведе от разпоредбите уреждащи съдържанието на проекта.
- СТЪПКА 2:
Към проекта за учредяване следва да бъде изготвен и писмен доклад от управителните органи на дружествата-учредители, който разяснява и обосновава правните и икономическите аспекти на учредяването и посочва последиците от възприемането на формата на холдингово ЕД за акционерите и за заетите лица – чл. 32, т. 2, изр. 2 от Регламента.
- СТЪПКА 3:
След като докладът бъде изготвен, следва да се приложат и актуални състояния на дружествата-учредители, издадени от съответните търговски регистри на държавите-членки, където е тяхното седалище, да се попълни декларация по чл. 13 ЗТР, да се състави проектоустав на бъдещото ЕД, както и доклад на управителния орган на всяко от дружествата-учредители, с който да се приемат решения за участието им в учредяването на бъдещото ЕД и за начина на набиране на уставния капитал. Накрая следва да се плати държавна такса на търговския регистър и да се подаде заявление А12 (с приложени към него всички гореописани документи), с което проектът за учредяване на ЕД да бъде обявен в търговския регистър по партидата на дружествата-учредители и така да бъде спазено изискването на чл.32, т.3 от Регламента. Самото обявяване трябва да бъде извършено най-малко един месец преди насрочената дата на общото събрание, което ще вземе решение за учредяването – чл. 32, т. 3 от Регламента. Описаното се прилага за обявяването на проекта в българския търговски регистър, докато за учредители със седалище в чужбина се прилагат разпоредбите за обявяване в регистъра на съответната държава-членка на ЕС.
- СТЪПКА 4:
След като проектът бъде обявен в търговските регистри по партидите на всяко от дружествата-учредители, управителните органи на всяко от тях следва да поискат назначаването на проверител, който да извърши проверка на изготвения проект и да изготви писмен доклад за всяко от дружествата-учредители[7]. Регламентът предвижда облекчен режим, като допуска тези дружества да се споразумеят за назначаването на един проверител, който да изготви общ писмен доклад за всички дружества-учредители – чл.32, т. 4 от Регламента. След като проверителят изготви писмените доклади за всяко едно от дружествата-учредители, или единния писмен доклад в случай на споразумение, следва да бъдат взети решения от общите събрания на дружествата-учредители, в които окончателно да бъде приет изготвения проект, както и начина за извършване на вноските, съответно да бъдат одобрени и представените доклади/доклад на проверителя. След като решенията бъдат приети тече тримесечен срок, в който бъдещите акционери в ЕД следва да заявят пред дружествата-учредители дали възнамеряват да внесат предвидените в проекта за учредяване свои акции/дялове за учредяването му – чл.33, т. 1 от Регламента.
Ако изпуснат този срок те разполагат с допълнителен срок от един месец – чл. 33, т.3, изр. 2 от Регламента.
Холдингът ЕД се учредява, само ако в срока, посочен по-горе, акционерите или съдружниците в дружествата, които организират операцията, внесат минималния брой акции или дялове от всяко дружество в съответствие с проекта за учредяването и ако са изпълнени всички други условия – чл. 33, т.2 от Регламента[8]. Самите непарични вноски се извършват по правилата на законодателството, където е седалището на всяко дружество-учредител, чиито акционер/съдружник ще става акционер в бъдещото ЕД.
- СТЪПКА 5:
След като непаричните вноски бъдат извършени и необходимата за това документация бъде изготвена, следва да се пристъпи към провеждане на учредително събрание, на което да бъде взето решение за учредяването на ЕД, бъдещите акционери да приемат устава на ЕД, да изберат органите му на управление и да запишат акции. Накрая следва да бъде подготвен целия набор от документи предвиден в раздел IX буква „г” от Наредба №1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. След като документацията бъде набрана, тя се прилага към заявление А12, плаща се дължимата държавна такса за вписване и то се извършва в търговския регистър, където ще е седалището на ЕД.
- СТЪПКА 6:
Обстоятелството, че ЕД вече е вписано в търговския регистър, следва да се обяви по партидите на всички дружества-учредители в търговските регистри на държавите-членки, където се намират техните седалища.
- СТЪПКА 7:
След като бъде извършено вписването, ЕД възниква като правен субект. Този юридически факт трябва да бъде оповестен чрез извършването на публикация и в официалния вестник на общността – чл. 14 Регламента.
- СТЪПКА 8:
След извършване на публикацията, съветът на директорите/управителният съвет на ЕД трябва да предприеме действия по промяна на уставите/дружествените договори на дружествата-учредители, тъй като с възникването на ЕД като правен субект, то е придобило част от капитала им чрез внесените от акционерите/съдружниците в тях акции и дялове под формата на непарични вноски. Промяната се изразява в това, че ЕД следва да бъде прието като акционер/съдружник в дружествата-учредители, което ще доведе и до промяна във вписаните обстоятелства за тези дружества, например те се превръщат от ЕАД в АД, или от ЕООД в ООД.
Автори: Димитър ИВАНОВ – Докторант по гражданско и семейно право в СУ „Св.Св.Климент Охридски” и Станислав СЛАВОВ – Адвокат в Бургаска адвокатска колегия
[1]В единият случай дружествата-учредители загубват своята правосубектност, за сметка на което се учредява едно ново дружество (при сливането), а в другият случай дружествата – учредители запазват своята правосубектност, но съдействат за учредяването на едно ново дружество – холдингово, което придобива контрола върху тях. Възможно е и преобразуване на акционерно дружество на държава – членка в европейско дружество
[2]Авторите споделят виждането, че дружествата учредени по Регламент 2157/2001г. не са нито нов вид дружества, нито дружества от наднационален тип – така и Стефанов, Г. Европейско дружествено право, В.Търново.: Абакар, 2011, с.33; Тодоров, Т. Международно частно право, Субекти, имущество, отговорност. С.: Сиби, 1993, с.163; Желязкова, В. Проектът за статут на „Европейско дружество” в рамките на Европейската икономическа общност – проблеми на международното частно право. – Съвременно право, 1994, №5; Обратно Хопт, К. Развитие, състояние и перспективи на европейското дружествено право. – Съвременно право, 1998, №3, с. 82 и 90; Матеева-Стоянова, Е. Европейско обединение основано на общ икономически интерес и българското дружествено право. С.: Сиела, 2000, с.35.
[3]Съкращение на европейско дружество.
[4]Налице са и случай, при които преобразуващите се дружества не се прекратяват, а губят само част от имуществото си, но правоприемството се запазва, докато при учредяването на холдингово европейско дружество не е налице правоприемство.
[5]Така Стефанов, Г. Европейско дружествено право. Цит.съч., с.147.
[6]Придобитите дялове или акции след преобразуването трябва да са еквивалентни на справедливата цена на притежаваните преди преобразуването дялове или акции в преобразуващото се дружество – чл. 261б, ал.1, изр.2 ТЗ.
[7]По споразумение между всички бъдещи акционери/съдружници в ЕД такава проверка може и да не бъде извършвана.
[8]Според нас този срок не е фатален, тъй като е възможно процедурата по извършването на апортните вноски да отнеме повече от три месеца.
Подобни статии
ПРЕГЛЕД НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ОТНОСНО ВЪПРОСИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ДРУЖЕСТВО
Изпълнение върху вземане по реда на ЗОЗ и конкуренция между залог на вземане по ЗОЗ и ЗДФО
Някои въпроси по предявяването на записа на заповед за плащане
Преглед на съдебната практика относно въпросите на извънсъдебното прихващане в изпълнителния процес. Приложен коментар
Някои въпроси на продажбата на недвижим имот по реда на Закона за особените залози
