УЧАСТНИЦИ В СИСТЕМА С ОКОНЧАТЕЛНОСТ НА СЕТЪЛМЕНТА

 „Двама мързеливи банкови служители създали клиринговата къща”[1]

Съгласно разпоредбата на чл. 78в, ал. 1 Закона за платежните услуги и платежните системи[2] (ЗПУПС) участници в система с окончателност на сетълмента могат да бъдат само: 1) БНБ и централна банка на друга държава членка; 2) агент по сетълмента; 3) централен съконтрагент; 4) клирингова къща; 5) институция по смисъла на § 1, т. 8 от ДР ЗПУПС (банка или инвестиционен посредник); и 5) системен оператор.

Правна уредба на субектите в система с окончателност на сетълмента се съдържа и в чл. 109а, ал. 2 Закона за публичното предлагане на ценни книжа[3] (ЗППЦК). Там се посочва, че участници в системата са Централният депозитар, неговите членове и други юридически лица, определени в операционните правила на системата. Прави впечатление, че чл. 78в, ал. 1 ЗПУПС изброява всички възможни участници (както и чл. 2, б. „е“ Директива 98/26/ЕО[4]), а чл. 109а, ал. 2 ЗППЦК предоставя възможност „операционните правила на системата“, да включат и „други юридически лица“.

Тази възможност се разминава с концепцията на ЗПУПС и Директива 98/26/ЕО. Препоръчителна е de lege ferenda промяна на чл. 109а, ал. 2 ЗППЦК за отмяна на възможността операционните правила на системата да допускат включване на участници извън кръга на изброените в чл. 78в, ал. 1 ЗПУПС и чл. чл. 109а, ал. 2 ЗППЦК.

1. Системен оператор

Разпоредбата на чл. 2, б. „п“ Директива 98/26/ЕО определя системния оператор като „субект или субекти, които носят юридическа отговорност за функционирането на дадена система“. Системният оператор може да действа и като посредник в сетълмента, основен контрагент или клирингова къща. Тази разпоредба е възприета в българското

право в няколко различни норми – т. 29а, § 1, ДР ЗПУПС, чл. 78а, ал. 3 ЗПУПС и т. 15б, § 1, ДР ЗПУПС.

Съгласно българското законодателство оператор на платежна система с окончателност на сетълмента може да бъде само юридическо лице с правно-организационна форма на акционерно дружество (регистрирано или в процес на учредяване), което наред с това трябва да изпълнява и други посочени материално правни предпоставки по чл. 95 ЗПУПС.

Други законодателства са възприели различен подход по отношение на правно-организационната форма на оператора. Съгласно разпоредбата на чл. 3 (1) S.I. 1999 No. 2979[5] всяко корпоративно или неперсонифицирано лице може да получи лиценз за оператор от съответната надзорна институция.

Разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 8 ЗПУПС поставя изисквания към квалификация, професионален опит и др., на които трябва да отговарят управляващите и представляващите заявителя и членовете на „неговите органи за управление и надзор“. Самото понятие „надзор“ никъде не е дефинирано, което, от своя страна, създава неяснота дали се има предвид двустепенна система на управление на дружеството, предполагаща надзорен съвет[6] или надзор, осъществяван от специализирана структура на самия оператор[7].

Дружеството оператор трябва да има внесен капитал най-малко 5 млн. лв., от които поне 50 на сто да са внесени като парична вноска, като произходът на внесения в дружеството капитал или на средствата, с които са придобити акции при прехвърлянето им, трябва да е прозрачен и законен[8].

Законът не дава дефиниция за „прозрачност“ или „законност“, от което може да се заключи, че тези обстоятелства следва да се преценяват от надзорния орган (БНБ). Поставени са и други изисквания – вписаните в търговския регистър при Агенцията по вписванията седалище и адрес на управление да съвпадат с мястото, където се извършва реално управлението на заявителя[9], да се прилагат надеждни правила за управление на дейността по опериране на платежна система с окончателност на сетълмента[10].

Системният оператор е задължителен участник и в картовия платежен процес[11]. Терминалните устройства на територията на страната и авторизационните системи, поддържани от банки, задължително трябва да имат директна on-line връзка с оператор на платежна система по чл. 78а, ал. 5 ЗПУПС[12].

2. Агент по сетълмента

Агент по сетълмента е лице, предоставящо на институциите и/или на централния съконтрагент, участващи в системата, сметки за сетълмент, чрез които се уреждат нарежданията за превод в тази система и предоставящо в зависимост от случая кредит на тези институции и/или на централния съконтрагент за целите на сетълмента[13]. Разпоредбата е възприета без големи разлики от повечето европейски държави от разпоредбата на чл. 2, б. „г“ Директива 98/26/ЕО.

Съгласно българското законодателство агент по сетълмента може да бъде само централна банка или банка по смисъла на чл. 2, ал. 5 ЗКИ. Освен съхраняване на паричните средства по сетълмент сметките и извършване на разплащане по сделки между участници в системата, агентът по сетълмента може да предоставя краткосрочни кредити, които трябва да са напълно обезпечени с бързоликвидни активи[14] .

Агентът по сетълмента осигурява надеждни и ефективни административни и счетоводни процедури, съответстващи на характеристиките на системата и на обема на извършваните през нея операции – чл. 82, ал. 4 ЗПУПС. Когато агент по сетълмента е банка, то тя представя в БНБ и информация за условията за предоставяне на обезпечения по кредитите.

3. Депозитарни институции

Депозитарните институции са ключов компонент в системите за безналични ценни книжа. Безналичните ценни книжа и сделките с тях се водят в регистри при централните депозитари. Обикновено разпореждането с безналични ценни книжа има действие от регистрацията им в депозитарна институция. В този смисъл може да се каже, че тези институции притежават три основни функции: 1) осигуряват съществуването на безналичните ценни книжа и тяхната индивидуализация и брой; 2) улесняват сетълмента при прехвърляне на безналични ценни книжа и гарантират, че плащането е извършено между страните по сделката след продажбата; и 3) осъществяват управление на безналичните ценни книжа[15]. Централният депозитар няма директна връзка с притежателите на ценни книжа и не е страна по правоотношенията с тях[16].

Централният депозитар е акционерно дружество с едностепенна система на управление[17]. Неговият предмет на дейност включва: откриване и водене на сметки за ценни книжа, регистриране на сделки с ценни книжа, водене на парични сметки и осъществяване на плащания във връзка със сделки с ценни книжа и др.[18] Членството в депозитара е условие за извършване на сделките с ценни книжа. Лица, които не са членове на Депозитара, извършват сделки чрез членове[19].

Централен депозитар АД е участник в системата с окончателност на сетълмента, заедно с неговите членове и други юридически лица, определени в операционните правила на системата[20].

Както бе посочено и по-горе в чл. 109а, ал. 2 ЗППЦК следва да се отмени възможността операционните правила на системата, да допускат включване на участници извън кръга на изброените в чл. 78в, ал. 1 ЗПУПС.

4. Клирингова къща

Банката на Амстердам (Amsterdamsche Wisselbank) била една от първите и най-значимите клирингови банки през XVII в., която спомогнала за стабилизиране на банковата система[21]. Тя е създадена през 1609 г. и изпълнявала различни функции, включително и клиринг на менителници[22]. Нейната роля в международните плащания започнала да намалява след 1650 г., като сред причините била и засилване ролята на Лондон в международната търговия[23]. Тази банка използвала специална система (giro system) за прехвърляне на пари по сметки.

Като причина за създаването на клиринговите институции във Великобритания се посочва мързелът на двама британски банкови служители, които през 1770 г., вместо всеки от тях да посети банката на другия, се срещнали в кръчма, за да уредят задълженията на институциите, които представлявали. Те считали, че чрез обмяната на чекове и уреждането (settlement) на паричните разлики в наличност ще си спестят много неприятности[24]. Гореспоменатите служители се срещали в специална стая или съгласно традицията на стълбовете в двора на заведението Five Bells[25]. Този пример бил последван и от други банкови служители, което довело до ежедневни обедни срещи във Five Bells близо до Lombard Street, което довело да необходимостта на бъде наето по-голямо помещение близо до Five Bells[26].

Същинското начало на клирингови къщи (или уравнителните камари) се поставя в 1765 г. в Лондонските банкови среди, която идея стои и в основата на създадената през 1773 г. уравнителна камара под наименованието clearing house[27]. Клиринговата дейност започнала да се разпространява и в други държави. В САЩ първата клирингова къща започва своята дейност в мазе на Wall street № 14 в Ню Йорк на 11 октомври 1853 г.[28] Следва откриването на Chambre de compensation в Париж през 1872г. и първите Abrechnungsstellen в Германия[29]. Abrechnungsstellen представлявала класическа нет-сетълмент система, използваща хартиен носител. Тя функционирала от 1883 г. до 31 март 2001 г. и била използвана и от Немската централна банка (Reichsbank, както се е наричала по това време), за прихващане на права и задължения

между кредитни институции чрез размяна на ваучери, с чието преизчисляване се получавал един нетен резултат, който се водел по сметка при централната банка[30]. Клирингови операции започнали да се извършват и в Япония след 1887 г.[31] Между 1887 г., а през 1902 г. около десет клирингови къщи започнали своята дейност в Канада[32].

В България междубанковите плащания се извършвали чрез т.нар. „уравнителна камара“. Такава е била учредена в София на 21.VI.1921 г. със споразумение между по-важните банкови институти под ръководството на БНБ[33]. Тя започва да функционира на 6.VIII.1924 г. В деня на откриването си уравнителната камара е имала 10 членове, а според отчета є за 1924 г. към 31 декември същата година числото на участниците е било 17, като в него се включвали всички големи софийски банки[34]. Относно правосубектността на уравнителната камара няма единно становище. Според едни автори уравнителната камара по принцип представлявала централна организация на определено число банки. Тя се явявала, съгласно сключеното между банките договорно споразумение, в качеството на самостоятелна юридическа личност, като общ ищец спрямо банките-платци и като общ длъжник спрямо банките-получатели. Служела е за бързото и лесно уреждане на платежните отношения между нейните членове въз основа на принципите на компенсацията и сконтрацията[35]. Според други автори, от правна гледна точка уравнителната камара не може да се схваща като сдружение със самостоятелна правна личност – липсва є правоспособност и дееспособност[36]311.

Клиринговата организация използва различни алгоритми и гаранционни схеми, оптимизиращи максимално крайните прехвърляния на ценни книжа и пари, включително като кредитор при недостатъчни наличности[37]312.

Клиринговата къща е дефинирана в чл. 2, б. „д“ Директива 98/26/ЕО като субект, който отговоря за изчисляването на нетните позиции на институциите, евентуален основен контрагент и/или евентуален посредник в сетълмента. Разпоредбата е възприета в законодателството ни в т. 9, § 1 ДР ЗПУПС и следва логиката на чл. 2, б. „д“ Директива 98/26/ЕО. Този подход е възприет и от други европейски държави.

Няма съмнение, че клиринговата къща е юридическо лице-търговец, към което се прилагат специални законови изисквания и се осъществява надзор. De lege ferenda може да се препоръча детайлна уредба на клиринговите къщи в българското право. Споделям изцяло изказаното становище за необходимостта от законодателна интеревнеция, която следва да уреди клиринговата система (или клиринговата къща) по

адекватен на съвремените изисквания начин[38]. За основа на такава уредба могат да послужат редица близки на нашето законодателства. Например Code monétaire et financier[39] (Франция) съдържа раздел, посветен на клиринговите къщи. Към тези търговци се поставят изисквания да притежават статут на кредитни институции, което може да се обясни с особения характер на дейността, която извършват. Законодателно следва да се уреди и въпросът за това кои могат да бъдат членове на клирингова къща.

5. Централен съконтрагент

В исторически план за начало на централения съконтрагент се сочи търговията с фючърсни договори през XIX в.[40] Постепенно се развили и т.нар. „клирингови кръгове“– стандартизиране на процедурите и повишаване ликвидността и намаляването риска, чрез използване на маржини[41].

Използването на централен съконтрагент намалява редица рискове и има следните предимства: 1) използването на нетиране увеличава ликвидността на пазара чрез намаляване броя на сетълмент транзакциите; 2) новацията прехвърля риска върху съконтрагента и 3) новацията осигурява анонимност на страните по сделките[42]317.

Възприетата от чл. 2, б. „в“ Директива 98/26/ЕО, дефиниция за „централен съконтрагент“ в нашето законодателство е в т. 35, § 1, ДР, ЗПУПС. Това е лице, което е разположено между институциите в системата и действащо като изключи-

телен контрагент на тези институции, във връзка с нарежданията им за превод.

Изглежда странно дефиниция на субект, който е характерен изключително за сетълмент системите за търговия с ценни книжа да се урежда в закона, уреждащ платежни системи – ЗПУПС[43]. Освен това, дефиниция за „централен съконтрагент“ по отношение на търговията с финансови инструменти се съдържа в Наредба № 35 на КФН[44]. Там той е определен като лице, което на законно основание извършва дейност като посредник между участниците в търговията с договори, които се търгуват на един или няколко финансови пазари, като става купувач за всеки продавач и продавач за всеки купувач.

Централният съконтрагент разполага и с възможността да бъде страна по договор за финансово обезпечение, където е посочен като „централен съконтрахент“[45]. Трудно може да се отговори на въпроса кое наименование е по-правилното – „централен съконтрагент“ (central counterparty) или „централен съкотрахент“. На английски „counterparty“ би следвало да се преведе дословно като „друга страна в договор“[46] (или насрещна страна – бел. авт.). На български език думата „контрахент“ идва от латински (contrahere[47]) и означава лице, учреждение или предприятие, което сключва договор като страна или партньор[48].

Гореизложеното навежда на мисълта, че правната уредба на централния съконтрагент в нашето право е непълна и разпокъсана. Дори терминологично понятието се среща в два различни варианта, които имат предвид едно и също нещо –

централен съконтрагент[49] и „централен съконтрахент“[50].

С приетия наскоро Регламент (ЕС) 648/2012[51] бяха поставени редица изисквания към централните съконтрагенти, едно от които е да разполагат с постоянен и наличен първоначален капитал в размер на най-малко 7,5 милиона евро[52]. Посочената разпоредба завишава значително капиталовите изисквания в ЗПУПС по отношение на капиталовите изисквания за лицензиране на оператор на платежна система с окончателност на сетълмента[53]. По силата чл. 15, ал. 2 ЗНА спрямо централен съконтрагент следва да намерят приложение изискванията на чл. 16 (1) Регламент (ЕС) 648/2012, т.е. изискуемия капитал за централен съконтрагент да е посоченият в чл. 16 (1) Регламент (ЕС) 648/2012 (7,5 милиона евро), а не най-малко 5 млн. лв. по чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗПУПС.

6. Банкови, инвестиционни и публични институции

Съгласно чл. 2, б „б“ Директива 98/26/ЕО участник в система с окончателност на сетълмента може да бъде „институция“. Към тази група са включени кредитни институции. На второ място това качество се признава и на институциите за електронни пари, определени като предприятия или всякакви други юридически лица, които не са кредитни институции, но които издават платежни средства под формата на електронни пари.

Друг възможен участник са инвестиционните посредници, които са дефинирани като юридически лица, чието обичайно занятие или стопанска дейност се състои в предоставянето на една или повече инвестиционни услуги на трети лица и/или извършването на една или повече инвестиционни дейности на професионална основа, както или други лица с приравнен на техния статус и изброени в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти[54].

На следващо място са публичните институции и публично гарантирани предприятия. В нашето законодателство те са определени: Българската народна банка и централна банка на друга държава членка[55]. Централните банки могат да заемат и специфична позиция в системите с окончателност на сетълмента. БНБ, например, изпълнява ролята и на системен оператор по отношение на системата RINGS[56]. Освен това, БНБ действа и като агент по сетълмента за платежни системи с окончателност на сетълмента, когато българското законодателство урежда споразумението за системата[57].

Централните банки в много от случаите са и надзорни органи и/или агенти по сетълмента на системи с окончателност на сетълмента. По принцип, централните банки осъществяват надзора над операторите на платежни системи [58]. Управителният съвет на БНБ има правото да издава, отказва издаване и отнема лицензи на оператори на платежни системи[59].

Могат да бъдат участници и всички дружества, чийто адрес на управление е извън ЕС и чиито функции отговарят на тези, на кредитните институции в Общността,

или инвестиционни дружества, които участват в система и които са отговорни за изпълнение на финансовите задължения, произтичащи от нареждания за превод в рамките на системата.

ЗПУПС е възприел дефиницията за „институция“ в § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби, която до голяма степен възпроизвежда чл. 2, б „б“ Директива 98/26/ЕО. Подобен е и подхода на други държави.

Еднаквото съдържание на понятието „институция“ в различните законодателства гарантира невъзможността за участие на различни от изброените в чл. 2, б „б“ Директива 98/26/ЕО лица. В случай, обаче, на разминаване и разширяването на това понятие по отношение на дори на една държава членка би могло да изложи на риск финансовата стабилност на друга държава, чрез използване на правото на установяване и свобода на предоставяне на услуги. В тази връзка, следва да се препоръча държавите членки, да не разширяват обхвата на понятието „институция“ в националните си законодателства.

7. Пряк и непряк участник

Прекият участник обикновено е познат на останалите в система с окончателност на сетълмента. Той изпълнява изискванията на системата и може да извършва всички допустими в нея действия – да въвежда нареждания за превод или да изпълнява други сетълмент операции, без да му е необходимо посредничество[60]. Разновидност на директния участник представлява т.нар. „дистанционен участник“, който физически не присъства в държавата, в която системата се намира[61]. Към преките участници спадат изброените в чл. 2, б. „е“ Директива 98/26/ЕО институция, основен контрагент, посредник в сетълмент, клирингова къща или системен оператор. Освен това, един и същ участник може да действа като централен съконтрагент, агент по сетълмента или клирингова къща в система с окончателност на сетълмента, или да осъществява част от или всички тези функции.

Непрекият участник е лице, което използва директен участник като посредник за да извършва някои дейности, които са разрешени от съответната система[62]328. Съгласно разпоредбата на чл. 2, б. „ж“ Директива 98/26/ЕО, непрекият участник е институция, основен контрагент, посредник в сетълмент, клирингова къща или системен оператор, които се намират в договорни отношения с участник в системата, изпълняваща нареждания за превод, които позволяват на непреките участници да подават нареждания за превод чрез системата, при условие че непрекият участник е известен на системния оператор. Тази разпоредба е възприета от българското право[63] в разпоредбата на. Обикновено непреките участници не притежават сетълмент сметки[64]. Всяка система с окончателност на сетълмента преценява (обикновено в системните правила) дали да допусне непреки участници. Системата TARGET2 допуска непреки участници – чл. 2 Насоки на ЕЦБ за TARGET2, а LCH.Clearnet SA не – чл. 2.1.1.1 Клирингови правила на LCH.Clearnet SA.

8. Надзор на системите с окончателност на сетълмента

Като основна причина за съществуването на регулаторните режими в правната литература се сочи рискът от несъстоятелност, т.е. кой ще понесе загубите и кой ще плати за тях[65]. Счита се, че началото на надзорните регулации е Законът за търговия с ценни книжа приет през 1934 г. от Конгреса на САЩ, който е целял да регулира търговията с ценни книжа на федерално ниво като реакция от кризата от 1929 г. и последвалата я депресия[66]. През ХХ век се забелязва ясно очертана тенденция държавният контрол да е в два крайни полюса – комунистически централизирани икономики и висока степен на регулирано капиталистическо управление на икономиките[67]. Намесата на държавата върху определени стопански дейности се разглежда от някои автори като „дирижизъм“[68].

Държавата се намесва чрез регулирането на системите с окончателност на сетълмента като поставя определени завишени изисквания към тяхното фунцкиониране. Тази намеса е с цел, да се предпази обществото от системния риск (т.нар. „домино ефект“), т.е. вълна от банкова неплатежоспособност, причинена от неизпълнението на задълженията на една институция към останалите[69]. Важно е да се посочи, че системата с окончателност на сетълмента няма характеристиките на отделен правен субект[70]. Системата с окончателност на сетълмента се обслужва от системен оператор, който може да действа и като агент по сетълмента, централен съконтрагент или клирингова къща[71].

За да бъде призната една сетълмент система за система с окончателност на сетълмента, то тя следва да отговаря на изброените в чл. 2 (а) Директива 98/26 ЕО изисквания и да е призната от националното право, като система, както и да е съобщено и на компетентния европейски орган от държавата членка, чието право ще се прилага. Законът е вменил задължение на Министерството на финансите да уведоми Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) за системите с окончателност на сетълмента и за системните оператори, когато българското законодателство урежда споразумението за системата, след като бъде извършена проверка за съответствие на правилата и процедурите на системите с изискванията за окончателност на сетълмента. Подобно изискване съществува и в другите европейски законодателства. Член 2 (а) Директива 98/26 ЕО посочва редица критерии, които следва да бъдат преценени от съответния надзорен орган като: да е налице формално споразумение; то да е сключено между трима или повече участници; системата да разполага с общи правила и стандартизирани споразумения за клиринг и др.[72].

Надзорът над системата с окончателност на сетълмента се осъществява чрез определени изисквания към лицето, което обслужва тази система – системният оператор[73].

Дружество, което иска да получи лиценз за оператор на платежна система с окончателност на сетълмента, когато българското законодателство урежда споразумението за системата следва да подаде до БНБ писмено заявление за издаване на лиценз[74]. БНБ извършва проучване на представените документи за да прецени дали да издаде лиценз. Срокът за издаването или отказ на лиценз следва да се извърши в 6-месечен срок от получаване на заявлението и всички необходими към него документи.

Лицензът според нашето законодателство се предоставя за опериране на конкретна платежна система с окончателност на сетълмента за неограничен срок и не може да се прехвърля на друго лице, както и да бъде обект на правоприемство[75]. Заявителят представя в Агенцията по вписванията издадения от БНБ лиценз, въз основа на което оперирането на платежна система с окончателност на сетълмента се вписва в предмета на дейност. Следва да се посочи, че към БНБ се води публичен и достъпен по електронен път регистър на операторите на платежни системи с окончателност на сетълмента. Вписването в този регистър е предпоставка за започването на дейност на системата[76]. Към настоящия момент опериращите в България системи с окончателност на сетълмента и вписани в регистъра са БОРИКА, БИСЕРА и БИСЕРА7-ЕВРО със системен оператор „БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ“ АД.

БНБ разполага и с правомощията да отнеме вече издаден лиценз на оператор на платежна система с окончателност на сетълмента[77]. БНБ отнема лиценза в определените в ал. 1 на чл. 101 ЗПУПС случаи, сред които и ситуации, когато платежната система с окончателност на сетълмента не започне дейност в 6-месечен срок от датата на издаване на лиценза или преустанови дейност за срок от 6 месеца, констирани са нарушения в дейността и др.

Операторът на платежната система с окончателност на сетълмента може да прекрати извършването на дейността, за която е лицензиран. За това е необходимо той писмено да заяви пред БНБ своето намерение за прекратяване на дейността си[78]. Следва да се уточни, че БНБ дава съгласие за прекратяване на подобна дейност само след като съответният оператор на платежна система с окончателност на сетълмента е създал необходимата организация и план за прекратяване на дейността на оперираната от него платежна система, без да се застрашава финансовата стабилност на участниците в нея и е осигурил цялостното и навременно приключване на изпълнението на задълженията по извършваните чрез платежната система платежни операции[79].

Следва ли и оператор на сетълмент за сделки с финансови инструменти да бъде лицензиран от БНБ и БНБ да осъществява надзор върху него? Отговорът на този въпрос

не е еднозначен. От една страна, КФН осъществява надзор върху дейността на регулираните пазари на ценни книжа и Централния депозитар[80]. От друга страна, БНБ е институцията, която издава лиценз на оператор на система с окончателност на сетълмента. Надозрът по отношение на извършването на платежни операции от операторите на системи за сетълмент на ценни книжа следва да се извършва от БНБ[81]. Тази ситуация обаче би могла да доведе до неяснота по отношение на надзора върху система с окончателност на сетълмент за ценни книжа и би следвало да намери своето законодателно решение. De lege ferenda може да се препоръча ясното уреждане на въпроса кой е компетентният орган, осъществяващ надзор по отношение на финансовите инструменти при системите с окончателност на сетълмента, а не само надзора на плащанията.

Прави впечатление, че в държавите членки на ЕС институциите, натоварени с функции по признаването на надзор над ситемите с окончателност на сетълмента, са твърде различни. В Ирландия например, министърът на финансите е този, който признава статут на система с окончателност на сетълмента. Самата система трябва да отговаря на материалните предпоставки на разпоредбата на чл. 7 S.I. No. 624 of 2010[82].

Процедурата е описана в чл. 4 S.I. No. 624 от 2010 (Ирландия).

9. Изводи

Въз основа на гореизложеното съдържание в тази глава биха могли да бъдат направени някои изводи. Разпоредбата на чл. 109а, ал. 2 ЗППЦК би било целесъобразно да бъде изменена и да отпадне възможността операционните правила на системата да включват други юридически лица извън кръга на изброените в чл. 78в, ал. 1 ЗПУПС.

Нашето законодателство е дефинирало клиринговата къща, но това не е достатъчно с оглед специфичната дейност на този тип институции. Една детайлна уредба на функционирането на клиринговите къщи в българското право е необходима с оглед улесняване на дейността им. Като пример за такъв подход може да послужи наскоро приетия Регламент (ЕС) № 648/2012, уреждащ централните съконтрагенти.

В кръга на тези размисли би могло да се препоръча допълнителна намеса на законодателя за изясняване кой надзорен орган следва да издава лиценз и да осъществява надзора на сделките с финансови инструменти, извършвани от системи с окончателност на сетълмента.

Автор: Иван Мангачев, д-р по право
Нов български университет

---

---

---

[1] Two Lazy Bank Clerks Started Clearing House, The Evening Tribune (Nov 22, 1926) 14.

[2] Обн. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.24 от 31 Март 2009г., изм. ДВ. бр.87 от 3 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2012г.

[3] Обн., ДВ, бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 109 от 20.12.2013 г., в сила от 20.12.2013 г.

[4] Директива 98/26/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 година относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45, изменена със Директива 2009/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6

май 2009 година, L 146 37 от 10.6.2009г. и Директива 2010/78/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година., http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CONSLEG:1998L0026:20110104:bg:PDF

[5] http://www.legislation.gov.uk/uksi/1999/2979/pdfs/uksi_19992979_en.pdf

[6] Чл. 242 Търговски закон (ТЗ) Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 27 от 25.03.2014 г.

[7] Като напр. чл. 74, ал. 1 Закон за кредитните институции (ЗКИ) Обн., ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 53 от 27.06.2014 г.

[8] Чл. 95, ал. 1, т. 2 и 3 ЗПУПС.

[9] Чл. 95, ал. 1, т. 4 ЗПУПС.

[10] Чл. 95, ал. 1, т. 5 ЗПУПС.

[11] К. Касабова, Платежните карти – инструмент за безналично плащане (ИК Труд и право, София 2012) 172.

[12] Касабова (2012) 164.

[13] Чл. 78б, ал. 1 ЗПУПС и чл. 82, ал. 1 ЗПУПС.

[14] Чл. 82, ал. 5 ЗПУПС.

[15] K. Alexander, J. Eatwell, A. Persaud и R. Reoch, Clearing and Settlement in the EU http://www.law.qmul.ac.uk/news/docs/EPReportClearingandSettlementIPA_ECON_IC_2009-001.pdf 26.

[16] А. Калайджиев, Д. Ранкова, К. Кръстева-Николова, Вл. Георгиев, Цв. Бондаренко, Коментар на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ИК Труд и право, София 2005) 510.

[17] Чл. 127, ал. 2 ЗППЦК.

[18] Следва да се има предвид, че чл. 127, ал. 2 ЗППЦК е в противоречие с текстовете на ЗПФИ по отношение на възможността, да съществуват множество депозитарни институции. Сделка с финансови инструменти, следва да има действие от момента на регистрация в съответната депозитарна институция (вместо само в Централен депозитар АД).

[19] В. Димитров, Основи на правния режим на инвестиционните ценни книжа (Нова звезда, София 2001) 201.

[20] Чл. 109а, ал. 2 ЗППЦК

[21] Payment Systems in Denmark, Danmarks Nationalbank (June 2005) 27.

[22] J. McCusker, Money and Exchange in Europe and America, 1600-1775: A Handbook (University of North Carolina Press, Institute of Early American History and Culture 1978) 43.

[23] Payment Systems in Denmark, Danmarks Nationalbank (June 2005) 28.

[24] Two Lazy Bank Clerks Started Clearing House. – The Evening Tribune (Nov 22, 1926) 14.

[25] Ph. W. Matthews, The Bankers’ Clearing House: What it is and what it does (Sir Isaac & Sons, Ltd. 1921) 8.

[26] Ibid.

[27] Д. Ц. Йорданов, Учение за банката, Банките и техните операции, Част I (Второ издание София 1943) 95.

[28] W. Sumner, A history of banking in all the leading nations, Volume I (The Jopurnal of Commerce and Commercial Bulletin, New York 1896) 423.

[29] Йорданов (1943) 95.

[30] J. Langner, Historical development of legal Instruments to control settlement risks of the Deutsche Bundesbank’s electronic large-value net payment systems following technical improvements, Lecture for the Fifth Meeting of Central Bank Legal Advisors organised by the Centro de Estudios Monetarios Latinoamericanos (CEMLA) 1.

[31] N. Tamaki, Japanese Banking – A History, 1859-1959 (CUP, Camridge 1995) 44.

[32] B. Norman, R. Shaw и G. Speight, The history of interbank settlement arrangements: exploring central banks’ role in the payment system, Working Paper No. 412 (Bank of England June 2011) 12.

[33] К. Кацаров, Систематичен курс по българско търговско право (Четвърто фототипно издание, София 1990) 521.

[34] Л. Диков, Курс по търговско право, Том II (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ София 1992) 643.

[35] Йорданов (1943) 95.

[36] Диков (1992) 642.

[37] М. Моравенов, Клиринг и сетълмент при борсовата търговия, Пазар и право (5/2006) 73.

[38] Виж К. Таков, Клирингова система, Юридически свят (2012) No. 50.

[39] Чл. L. 440-1 до чл. L. 440-10 http://www.legifrance.gouv.fr/affichCode.do?cidTexte=LEGITEXT000006072026

[40] J. Gregory, Counterparty Credit Risk: The New Challenge for Global Financial Markets (John Wiley & Sons Ltd, UK 2010) 371.

[41] ibid.

[42] P. Mäntysaari, The Law of Corporate Finance: General Principles and EU Law, Volume II: Contracts in General (Springer-Verlag Berlin Heidelberg 2010) 384.

[43] Недопустимо е масово срещаната практика в законодателството, да се дават различни легални дефиниции на едно понятие в различни нормативни актове, което затруднява тълкуването и правоприлагането.

[44] Т. 2, I, Приложение № 3 на Наредба № 35 от 17 октомври 2006 г. за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници, Обн. ДВ. бр.97 от 1 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.97 от 9 Декември 2011г.

[45] Чл. 3, ал. 1, т. 15, Закон за договорите за финансово обезпечение (ЗДФО), Обн., ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г., изм., бр. 109 от 20.12.2013 г., в сила от 20.12.2013 г.

[46] С. Боянова и Л. Илиева, Английско-български речник, том I (ИК „Габеров“, Велико Търново 2001) 361.

[47] В Ж-Ф. Дюнан и П. Пишона, Римско право: речник на основните термини (Сиела, София 2007) за contrahere (договаряне, съгласуване) е дадено следното определение: „Сключване на договор, обвързване с правна връзка, която води до пораждане на облигационни задължения за една от страните (едностранен договор) или пък и за двете страни.“

[48] Български тълковен речник (4-то изд., Наука и изкуство, София 2006) 380.

[49] Напр. т. 34, § 1, ДР, ЗПУПС, чл. 57, ал. 1 ЗПФИ и др.

[50] Чл. 3, ал. 1, т. 15 ЗДФО.

[51] Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции, ОВ L 201/1, 27.7.2012.

[52] Чл. 16 (1) Регламент (ЕС) 648/2012.

[53] Чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗПУПС.

[54] ОВ L 145, 30.4.2004г.

[55] Чл. 78в, ал. 1, т. 1 ЗПУПС.

[56] Чл. 103, ал. 1 ЗПУПС.

[57] чл. 82, ал. 4 ЗПУПС.

[58] Чл. 2, ал. 7 ЗБНБ, Част 5 от Закона за банките (Великобритания) http://www.legislation.gov.uk/ukpga/2009/1/pdfs/ukpga_20090001_en.pdf

[59] Чл. 16, т. 15 ЗБНБ.

[60] T. Kokkola, Payments, securities and derivatives, and the role of the Eurosystem (European Central Bank, Frankfurt am Main 2010) 40.

[61] Ibid.

[62] Ibid.

[63] Т. 14, § 1, ДР ЗПУПС.

[64] Kokkola (2010) 40.

[65] Ph. Wood, Regulation of International Finance (Sweet & Maxwell 2007, London) 68.

[66] N. Wolkoff и J. Werner, The history of regulation of clearing in the securities and futures markets, and its impact on competition, 30 Rev. Banking & Fin. L. (2010-2011) 315.

[67] Ph. Wood, Regulation of International Finance (Sweet & Maxwell, London 2007) 53.

[68] К. Кацаров, Теория на национализацията (Сиела, София 2011) 181.

[69] Ph. Wood, Law and Practice of Ineternational Finance (University edn., Sweet & Maxwell, London 2008) 342.

[70] Ibid.

[71] Чл. 78а, ал. 3 ЗПУПС и чл. 2, б. „п“ Директива 98/26/ЕО.

[72] M. Vereecken, Directive 98/26/EC on the European Union Payment Systems and Securities Settlement Systems в Vereecken M. и Nijenhuis Al. (ed.), Settlement Finality in the European Union: The EU Directive and its implementation in selected jurisdictions (Kluwer Legal Publisher, Nijmegen 2003) 23.

[73] Чл. 94–102 ЗПУПС и Наредба № 16 на БНБ.

[74] Чл. 94, ал. 1 ЗПУПС.

[75] Чл. 97, ал. 2 ЗПУПС.

[76] Чл. 97а, ал. 3 ЗПУПС.

[77] Чл. 101 ЗПУПС.

[78] Чл. 101, ал. 1, т. 7 ЗПУПС и чл. 102, ал. 1 ЗПУПС.

[79] Чл. 102, ал. 2 ЗПУПС.

[80] Чл. 1, ал. 2, т. 1 ЗКФН.

[81] Чл. 112, ал. 2, т. 3 ЗПУПС.

[82] http://www.irishstatutebook.ie/2010/en/si/0624.html .