Конституционният съд реши. Реши зле. Обидно за достойнството на институцията. Унизително за висотата на поста. Позорно за академичната титулованост на „професорската шесторка“.
Защото въпросът не е, дали Д.П. ще продължи да хвърля отсенки от присъствието си върху политическата (?) партия ДПС, върху личността (?) на г-н С. С. или върху образа (?) на г-н Пл. О. Пачавра леке не хваща.
Въпросът е, че вярата ми в Конституционния съд е по-малко. Презрението ми към правната професия е повече. Разочарованието от познати съдии горчи.
Аргументацията на „професорската шесторка“ е пример за преднамерена поредица от логически грешки, неотносими аргументи и трайно сбогуване със здравия разум.
Логическите грешки
- КС правилно аргументира, че началната несъвместимост – тази, която е налична към момента на избора за депутат (избраният за депутат все още е кмет, управител на ООД и др.) – може да се отстрани в рамките на подходящ срок. Това става, като избраният депутат сам се откаже или от депутатството, или от несъвместимата с него длъжност. Такъв срок трябва да има, защото в противен случай всички кандидат-депутати трябва едва ли не да са безработни, за да могат да встъпят „чисти“ в длъжност.
- При последващата несъвместимост положението е коренно различно. Ако при началната несъвместимост трябва да има срок за отстраняването й, при последващата даването на такъв срок е безпредметно. При такава несъвместимост депутатът съвсем съзнателно е направил избор и е предпочел да е друго, а не депутат. И този избор може да е само окончателен. Та нали Д.П., който е депутат, би следвало да знае, че ако стане шеф на ДАНС, няма да е съвместим с депутатството си! Какъв срок трябва да му се дава? И колко дълъг трябва да е този срок? Може би – до края на мандата му като шеф на ДАНС? За да може да се „възроди“ като депутат и в следващия парламент, без да е избиран в него?
- „Професорската шесторка“ още в началото на аргументацията си посочва, че има разлика между „първоначална“ и „последваща“ несъвместимост. После шесторката обаче се занимава напоително само с началната несъвместимост, разнищва я подробно, позовава се на предшестващи решения на КС и обосновава, как трябва да се процедира в такива случаи.
- А в края на аргументацията си шесторката от КС напълно е забравила разликата между начална и последваща несъвместимост – същата разлика, която изтъква в началото. И – дали защото е удобно, дали защото дългът зове или защото страх лозе пази – прилага правилата на началната несъвместимост спрямо случай на последваща несъвместимост. И започва да звучи убедително. Само дето не е убедителна. Никак.
- Защото несъвместимостта на Д.П. не е начална, а е последваща. Защото той първо е станал депутат и едва след това е станал шеф на ДАНС.
- При тази Д.-П.-а ситуация всички добре звучащи аргументи на шесторката продължават да са верни, но са напълно неотносими. Шесторката се държи като посредствено-хитроват студент на изпит – като му се зададе въпрос, говори. Само че говори не по въпроса, а това, което си знае. И се надява, отсреща да спят.
Неотносимите аргументи:
Шесторката пуска и още много мъгла и трици с пяна за разкош, като например разсъждава, че ако на депутат се вземе депутатството, това би подменило волята на избирателите му – забравяйки, че такава подмяна на волята настъпва в множество законово уредени случаи (като депутатите станат министри, еврокомисари, заминат да посланичат някъде и т.н.).
Шесторката говори за „подходящия срок“ и „подходящата процедура“ при които на успелия млад човек Д.П. е следвало да се даде възможност да се върне в лоното на Парламента. Като не казва, какъв ще да е този срок и тази процедура. Явно, подходящи ще трябва да са.
Обикновено, като се говори много и неструктурирано, нещо се крие. Затова на шесторката неотносимите аргументи й трябват – „като слънцето и въздуха за всяко живо същество“.[1]Смокиновият лист обаче е малък, а позорът – голям.
А здравият разум на мен лично ми шепне:
1) Д.П. е депутат;
2) Народното събрание избира депутата Д.П. за шеф на ДАНС (това още не поражда несъвместимост, защото новият пост не е зает). С този избор Народното събрание изявява ясна воля, да се лиши от присъствието на Д.П. в редиците си;
3) Д.П. полага клетва като шеф на ДАНС (с което встъпва в несъвместимата с депутатството длъжност). Така Д.П. прави избора между двете несъвместими длъжности в полза на шефската в ДАНС;
4) Оттук насетне всякакви последващи действия (напр. подаването на оставка като депутат, подписването на акт за встъпване в длъжност, изричното решение на Парламента за прекратяване на правомощията му, подписването на ведомост за заплата и издаването на служебен пропуск) имат само формален характер. Волята и на едната (Парламента) и на другата страна (Д.П.) е изявена и то – доста недвусмислено, безусловно и окончателно;
5) В случая има още една особеност – Д.П. не е приел да стане шеф на Газпром или гаулайтер в Хитлерюгенд например. Той е приел да стане шеф на ДАНС и е избран за такъв не от друг, а именно от същия този Парламент, който не бил гласувал оставката му и така „не бил завършил фактическия състав“ на прекратяването на депутатските правомощия. Това е все едно да те награбят, да те употребят сексуално, ти да виеш от кеф и после да кажеш, че полов акт не е имало, защото не сте си прошепнали, че се обичате и не сте си подарили червено цвете.
6) След своеобразен катарзис, в който е по-добре да не вниквам, Д.П. „оттегля“ оставката си като депутат. Вероятно следвайки примера на свой съпартиец от ДПС, който „оттегли“ подписа си под вече извършен акт. Явно хората от ДПС смятат, че всичко може да се оттегля. Подписи, оставки, съгласия… всичко – освен може би взети пари.
7) И иска да си остане поне депутат.
За правната грамотност и приличието
Хората в ДПС явно имат навика да оттеглят оставки и подписи. Проблемът е техен. Когато обаче конституционни съдии гледат на това с хладна благосклонност, проблемът е наш.
Самата мисъл, че подадена оставка може да се оттегля и че такова „оттегляне“ може да обезсмисли и полагането на клетва, и фактическото начало на дейност като шеф на ДАНС, говори или за правна неграмотност у част от съдиите, или за нещо още по-неудобно за споменаване.
Шесторката можеше поне да не споменава факта на „оттеглянето“ на оставката. Можеше да се направи, че в стаята няма голям розов слон, но след като го спомена, нямаше как да не го обсъди. Но тя го подмина. Предлагам за в бъдеще, ако и да сме безобразни, да гледаме да сме барем донякъде прилични.
Мъка
Който е чел доводите на шестимата съдии, с право ще сметне, че юристите плямпат неразбрано, примъкват води от девет кладенеца, пардон, кал от девет локви, баламосват и услужват, за да пребъдат.
Станахте съвсем нетърпими. Хептен.
Недостойни сте. Идете си.
С мир.
доц. д-р. Кристиан Таков
Публикувано с любезното съдействие на АВТОРА!
