Унищожаемост на гражданскоправните сделки поради заплашване (чл.30 ЗЗД)

Ubi concordia, ibi victoria

1. Увод

Сделките са правен инструмент, чрез който дееспособните субекти на правото  могат да създадат, променят или прекратят една правна връзка между тях. За да имаме правно валидно съглашение между две лица, е необходимо техните волеизявления да  бъдат насрещни и изцяло съвпадащи. Но какъв правен ефект ще има случаят, когато съгласието за обвързаване, изразено чрез волеизявление от едната страна, страда от порок? Сделките, сключени въз основа на волеизявление на една от страните, което страда от порок поради несъответствие на воля и изявление, се определят от цивилистичната доктрина като унищожаеми сделки.

2. Терминологични бележки

Разглеждането на проблема за унищожаемостта на гражданскоправните сделки поради заплашване изисква изясняването на някои от основните понятия:„сделка”,  „недействителност на сделката”.

2.1   Понятие за Сделка

Сделката може да се определи като правомерен юридически факт, който има като съществена част от състава си едно или повече взаимносвързани волеизявления на субекти на частното право,насочени към пораждане на правни последици в частноправната област и определящи съдържанието на тези последици[1]. Понятието за правна сделка е непознато на римската правна система. Хронологически първият нормативен акт, уреждащ цялостно понятието правна сделка е Германския граждански законник от 1896г. Сделката като юридическа абстракция е правно средство, чрез което частното право предоставя възможност на дееспособните субекти да проявят воля, насочена към придобиване, изменение и прекратяване на едно право. Според броя на страните , които участват в правоотношението, сделките се делят на три основни вида – едностранни, двустранни и многостранни сделки.

2.2 Волеизявлението като юридически факт

Според цивилистическата доктрина едностранната сделка, респективно волеизявлението на една от страните, може да бъде насочено към едно бъдещо правоотношение. Пример за това е завещанието, което е едностранен акт, който съдържа волеизявлението само на едно лице – завещателя. То произвежда действие след смъртта на завещателя и несъмнено трябва да изразява последната негова воля[2]. Възможност да прави завещания съгласно чл.13 от Закона за Наследството (ЗН) има всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно. Изискването при горепосочената едностранна сделка за валидност на волеизявлението е общо за почти всички правни сделки.За да бъде валидно волеизявлението, лицето, което го обективира, е необходимо да притежава качеството дееспособност. Съгласно член 2 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) с навършването на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се  задължават, респективно стават дееспособни. Дееспособността като законова способност на физическото лице да извършва лично правомерни правни действия, може да бъде ограничавана и отнемана. Гражданската правоспособност на физическите лица е призната от закона способност да всяко живо човешко същество да бъде носител на субективни граждански права и задължения, допустими от действащото законодателство[3]. Обобщено, за да имаме правно валидно волеизявление, е необходимо физическото лице, което го изразява, да притежава пълна дееспособност, респективно да не попада в хипотезите на чл.5 от ЗЛС, регламентиращ пълното и частичното запрещение. Проблемът за правоспособността и дееспособността на юридическите лица притежава различия по отношение на физическите лица. При ЮЛ те придобиват правоспособност и дееспособност заедно с факта на своето възникване

След разглеждането на дееспособността като основно и необходимо качество на правните субекти за обективиране на правно валидна воля следва да представя волеизявлението като една монета с две страни.Волеизявлениетосе състои от две части: воля и изявление. Волята е вътрешното психологическо преживяване, което се осъществява у човека, а изявлението е обективираната воля[4].  Едната страна на монетата представлява така наречената от проф. В. Таджер – „воля”. Под воля следва да разбираме вътрешния психологически процес, който протича в съзнанието на едно лице и завършва с взето самостоятелно решение. Самата необходимост от задоволяване на определени потребности играе ролята на мотив за формирането на вътрешната воля[5]. Тази страна на монетата е предхождаща хронологически, защото логично преди да изразим воля, ние трябва да я създадем. В доктрината по правило се приема, че психическите преживявания остават правноирелевантни, докато не се обективира външно волевото решение за пораждане на определени правни последици[6]. Но  Nulla regula sine exceptione[7] по смисъла на чл.225 от ЗЗД  дарението е договор, с който едно лице- дарител- отстъпва веднага и  безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Първата страна на монетата, олицетворяваща волята, която все още не е обективирана, по правило е ирелеватна, но чл.226 ЗЗД „Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави”   дава най-тежлата форма на недействителност на тази сделка, поради порок в мотива, изразяващ се в противоречие с императивни правни норми или с добрите нрави. Както уточнихме по-горе, мотивът е част от вътрешния процес по формирането на волята, следователно той е част от първата старна на монетата, която доказахме, че невинаги е ирелевантна, без факта на обективирането и. След като гравирахме правното значение на волята на едната страна на монетата за другата остава изявлението. За да има напълно завършено волеизявление,което да породи правните последици, предвидени в  него, е необходимо то да бъде обективирано в материалната действителност. Проф. В. Таджер представя волеизявлението като замръзналата воля към определен момент, като факт от действителността, който съществува, независимо от волята на лицето, която може да се е променила.Пример, подкрепящ горепосочената теза, е чл.13 от ЗДД „Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен с него или  е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането.” , който урежда офертата. След като изтълкуваме нормата, съдържаща се в посочения текст, установяваме, че едната страна по правоотношението е предложителят, който вече е обективирал своето волеизявление. Презумираме, че волеизявлението е валидно, лицето е сформирало воля и е обективирало изявление, представляващо оферта до приемача. Двете страни на монетата са запълнени и волеизявлението поражда желаните от автора му към момента на обективиране, правни последици. Но в даден момент след обективиране на волеизявлението, предложителят си променя волята преди да е получил отговор от приемача или срокът да е изтекъл. Волеизявлението представлява вече „замръзнала воля”, то е факт от обективната действителност и дори самият титуляр не може да го промени.

По-горе беше използван примерът с монетата, защото чрез него може най-лесно да представим връзката между воля и изявление. За да се породят желаните правни последици, е необходимо двете страни на монетата да са запълнени, тоест да е сформирана воля и да е обективирана по начин, който е определен от закона. В доктрината няма спорове относно това, че малолетните и непълнолетните не могат да формират воля, респективно отнасящо се и до поставените под пълно и частично запрещение, като, разбира се, има малко на брой изключения от това правило. Пример за изключение от общото правило е  чл.4, ал.2 от ЗЛС, който регламентира, че непълнолетните извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. Същия  статут притежават пълнолетните, поставени под ограниченозапрещение съгласно чл.5, ал 3 от ЗЛС. В този ред на мисли е нужно да вмъкнем, че волеизявленията се делят на самостоятелни, главни и добавъчни[8]. Към „главното” волеизявление законът винаги поставя изискване то да бъде допълнено от „добавъчно” като по този начин то придобива правното значение на самостоятелно волеизявление. Пример за самостоятелно волеизявление е волеизявлението, което дееспособният купувачат прави в контекста на формална сделка за покупко- продажба на определена движима вещ. Необходимо е да се спази законната форма и двете волеизявления да не страдат от пороци, за да се породят правните последици. Но ако едно непълнолетно лице желае да бъде страна по разгледаната по-горе сделка, то се нуждае от допълнително добавъчно волеиязявление. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗЛС непълнолетните се нуждаят от съгласието на техните родители. В посочената разпоредба  под съгласие следва да разбираме не две насрещни волеизявления, които се препокриват, а волеизявление, направено от родител или попечител, което допълва волеизявлението на непълнолетния или поставения под ограничено запрещение. Без това допълващо волеизявление сделката, която ще се сключи,  ще попадне в хипотезата на чл.27 от ЗЗД и ще се квалифицира като унищожаема.

Типичен пример за волеизявление, изразено чрез конклудентни действия, е приемането на наследство по смисъла на чл.49 , ал.2 от ЗН.Някои автори определят приемането на наследство, извършено чрез действия, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството, като мълчаливо приемане[9]. В този контекст ще е погрешно да стигнем до извода, че лицето, което е осъществило действия, презюмиращи намерението му да приема наследството, са израз на мълчаливо волеизявление. Проф. Тасев е използвал термина мълчаливо приемане като антипод на изричното, уредено в чл.48 от ЗН. В случая става дума за действия, които изразяват по недвусмислен начин волята на извършителя им- конклудентни действия. По правило мълчанието не се приема за волеизявление или за юридически факт, който може да породи, прекрати или промени определени правни последици. При липса на срок на приемане предложението, направено на присъстващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно( чл.13, ал.3 от ЗЗД). В този случай мълчанието е израз на липса на волеизявление, като правните последици от това са равностойни на отказ на офертата. В сферата на държавното управление мълчанието на държавен орган, респективно мълчаливия отказ по смисъла на чл.21, ал,4 от АПК е юридически факт, представляващ индивидуален административен акт, който  поражда определени правни последици в зависимост от характера на акта. В търговското право мълчанието в определни случаи е израз на съгласие, когато имаме предложение между търговци, които са в трайни търговски отношения и когато това предложение не бъде отхвърлено веднага( чл.292, ал.1). След казаното по-горе можем да обобщим волеизявлението като юридически факт, който представлява съзнателно осъществен волеви акт на субект на гражданското право, чрез който личните намерения, насочени към настъпването на определени правни последици, се обективират в матералната действителност.Когато първата страна на монетата, представляваща волята, не е запълнена, сделката ще се приема за нищожна съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД „Нищожни са договорите…при които липсва съгласие”. Но когато същата страна е налице, но поради различни хипотези тя не е формирана доброволно и самостоятелно, иначе казано- страда от порок, сделката се характеризира като унищожаема (чл 27-33 от ЗЗД).

3. Унищожаемост на гражданскоправните сделки поради заплашване

Унищожаемостта на гражданскоправната сделка следва да бъде третирана като самостоятелен гражданскоправен институт, основан на принципите, критериите,методите и способите на правно регулиране, присъщи на българското гражданско право[10]. Сделката е унищожаема, когато волята не е правилно образувана поради въздействието на външни фактори[11], които  деформират волята и се стига до разминаване между воля и изявление. Сделката, сключена  въз основа на посоченото волеизявление, ще страда от порок и ще се санкционира от правото като унищожаема.  Но в случай  на липса на воля съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД сделката ще бъде нищожна. Общите разпоредби, които регламентират унищожаемостта на гражданскоправните сделки, се съдържат в чл.27- чл.35 от ЗЗД. В чл.27 от ЗЗД са изброени основните хипотези, при които сделките ще се санкционират като унищожаеми: „ Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.“  Трябва да споменем, че  съгласно чл.3 от ЗЛС, малолетните лица не могат да извършват правни действия, но ако едно лице извърши правно действие, то ще попадне в хипотезата на чл.26, ал.2 от ЗЗД  и ще бъде определено като нищожно поради липса на воля. Поради тази причина терминът, използван от законодателя в чл.27 от ЗЗД „недееспособни”, трябва да се приеме като ограничено дееспособни по смисъла на чл.4 от ЗЛС. При измамата(чл.29) и грешката(чл.28) лицето, което обективира волеизявлението, не съзнава несъответствието между волята, която вътрешно е сформирало,  и  изявлението, което е направило. Волеизявлението при заплашването (чл.30) и крайната нужда(чл.33) е извършено под влиянието на особени обстоятелства.

Сделката, сключена под въздействието на основателен страх, влиза в хипотезата на чл.30 от ЗЗД и се определя като унищожаема поради заплашване. Основателният страх, възбуден в една от страните на сделката, трябва да е породен от заплашване, причинено от другата страна или от трето лице. Други разпоредби, които санкционират определена категория сделки като унищожаеми поради заплашване, са чл.46, ал.2; чл.67 от СК; чл.43, ал.1 от ЗН. Заплашването като основание за унищожаване на сделката следва да се разграничи от сделките, които са сключени под въздействието на пряко физическо насилие. Римските юристи са разграничавали физическото (VIS) и психическото (METUS) насилие като това разграничение е възприето от съвремената доктрина и практика. Приема се, че сделките, сключени под прякото въздействие на физическо насилие,  са нищожни съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие. Лицето, което е жертва на  физическо насилие, е толкова повлияно от ситуацията, че не може да изрази правновалидна воля. Физическото насилие е до такава степен непреодолимо,че лицето не действа съзнателно спрямо своите вътрешни намерения, а се превръща в средство, чрез което се осъществяват чужди действия. Първият етап при сформирането на волята на лицето, подложено на физическо насилие, липсва в следствие от фактическата обстановка, в която се намира.Когато липсва едната част на волеизявлението, то не може да бъде санкционирано като действително и се обявява за едно правно нищо, за нищожно. Действието на заплашването, респективно психическата принуда, влияе върху мотивационния етап при сформирането на волята. Това деформиране на волята, следствие от страховите представи, внушени на заплашеното лице, въз основа на което се обективира волеизявлението за сключването на определана сделка, е порокът, който характеризира сделката като унищожаема поради заплашване. Обобщено, за да е налице хипотезата на чл.30 от ЗЗД, е необходимо да е нарушен процесът, при който доброволно и самостоятелно се формира  волята поради действия на другата страна или трето лице, които внушават основателен страх чрез заплашване, следствие на който се опорочява волеизявлението и това води до определянето на сделката като унищожаема.

3.А. Фактически състав на унищожаемата сделка

Фактическият състав на унищожаемата сделка поради заплашване е уникален и напълно приложим само за този вид порочни сделки. За да е налице унищожаема сделка съгласно чл.30 от ЗЗД, е необходимо първо да е изпълнен фактическият състав на определена сделка, към който да е прибавен допълнителният юридически факт на заплашването, водещ до порочността на сделката. В следващото изложение ще разгледам фактическия състав на  двустранен договор за прехвръляне на собственост върху недвижим имот, сключен поради заплашване. За целите на изследването приемаме, че факта на заплашването се е осъществил по време на преддоговорния етап.

3.А.1 Сключване на сделката

Под сключване на сделка се разбира начинът, по който трябва да се осъществи ФС, за да могат да възникнат желаните правни последици[12]. При двустранните сделки трябва да е  налице съгласие, респективно две насрещни волеизвления на дееспособни субекти, които се препокриват по съдържание. В нашия случай за двустранния договор за прехвърляне на недвижим имот законът усложнява фактическия състав на сключването на сделката. Съгласно чл. 18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяването на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Ако е сключен такъв договор без да е спазено изискването за предписаната от закона форма, договорът ще бъде нищожен съгласно чл.26 ал.2 от ЗЗД. За да имаме валидно сключване на сделката, е необходимо страните да се явят пред нотариус и да обективират своите волеизявления под формата на нотариален акт. В  разгледания казус установихме, че по време на преддоговорния етап се е проявил фактът на заплашване, който е деформирал волята на една от страните, която въз основа на опорочената воля е обективирала волеизявление за сключване на гореразгледаната сделка пред нотариус. Сделката поражда своите последици и за останалите субекти на правото, тя е действителна- заплашеният губи собствеността на своя недвижидим имот по силата на договора, сключен с другата страна, която става собственик. Но поради порока във волеизявлението на една от страните тази сделка се характеризира като унищожаема и правото дава специална защита на заплашено лице, която ще се  разгледа  по- надолу в изложението.

3.А.2 Потвърждаване на унищожаеми сделки

Потвърждаването като едностранен юридически акт, съдържащ само едно волеизявление, което е насочено към пораждането изменението или прекратяването на определени гражданскоправни последици, се определя от цивилистичната доктрина като едностранна сделка. Основната разпоредба, която регламентира потвърждаването на унищожаемите сделки е чл.35 от ЗЗД „Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта.  Ако се приеме, че това е едностранна сделка, фактическият й състав ще бъде прекалено усложнен ;1) Трябва да е налице завършен фактически състав на унищожаем договор по смисъла на чл.27 от ЗЗД; 2) За да не попадне в хипотезата на  чл.26, ал.2 от ЗЗД, волеизявлението, с което се потвърждава унищожаемия договор, трябва да бъде обективирано в писмена форма, която трябва да съдържа и основанието за унищожаемостта; 3) субектът, който има право да направи това волеизявление, е само този с опорочената воля, респективно имащият право да предяви конститутивен иск или възражение за унищожаем договор. Законодателят в чл.35, ал.3 от ЗЗД регламентира изричната забраназа потвърждаване на договора, сключен поради крайна нужда, . Волеизявлението за потвърждаването на договора може да бъде обективирано и с конклудентни действия съгласно чл.35, ал.2, когато страната с опорочената воля го изпълни доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му.

3.Б  Основни разпоредби регламентиращи заплашването като основание за унищпжаемост на сделките

   Генералните разпоредби, които влизат в състава на института на унищожаемостта на гражданскоправните сделки поради заплашване, са регламентирани в ЗЗД, СК и ЗН. В чл. 43, ал.1, б. „б“ от ЗН законодателят като основание за унищожаване на завещателното разпореждане е посочил насилието. Под насилие следва да бъде разбирано психическототакова( METUS) , а не физическото. Този проблем ще бъде подробно разгледан в точката  за заплашването като юридически факт.Общата уредба на заплашването като основание за унищожение на гражданскоправните сделки е уредена в чл.30 от ЗЗД „ Заплашването(1) е основание за унищожение на договора(2), когато едната страна е била принудена(3) от другата страна или от трето лице(4), да сключи договора(5) чрез възбуждане на основателен страх (6) „.В следващото изложение ще бъде разгледана всяка отбелязана част на разпоредбата, чрез което ще да изясня понятието за унищожаемата сделка поради заплашване.

(1) Заплашването като юридически факт

Заплашването като юридически факт преди всичко е основание за унищожаването на гражданскоправните сделки, съгласно чл.30 от ЗЗД ; чл.67  ; чл. 46, ал. 1, т. 2 от СК ; чл. 43, ал.1, б. „б“ от ЗН.Заплашването по смисъла на чл.30 от ЗЗД трябва да представлява психическо насилие,принуда (Metus), с което се деформира волята на едната страна по сделката. В доктрината и практиката е прието, че  физическото насилие (VIS) изключва изцяло проявлението на каквато и да е воля на страната, върху която е упражнявано. Това е от съществено значение, защото при физическото насилие е налице хипотезата на чл.26, ал.2 от ЗЗД  „липса на съгласие“ и сделките са нищожни. По тази причина се приема, че, за да е налице заплашване по смисъла чл.30 от ЗЗД, е необходимо чрез психическа принуда да се деформира нормалният процес на сформиране на волята в една от страните, поради което сделката ще бъде унищожаема. Заплашването може да бъде осъществено от анонимно лице[13], например чрез изпращане на анонимни заплахи. Само действията, които представляват сериозно заплаха  и възбуждат основателен страх у лицето, са релевантни. Сериозно е заплашването, което може да уплаши човек с нормален интелект и воля. Ако заплашването е осъществено от трето лице, не е необходимо другата страна да знае за него. По това  заплашването се различава от измамата[14]. Не може да се приеме твърдението, че заплашването винаги трябва да бъде извършено с противоправни средства[15]. Страхови представи могат да се предизвикат и от превратното упражняване на субективни права на заплашващия, ако не се сключи сделката[16]. Примери за това са предеяване на иск за развод, разгласяне на позорни обстоятелства, съобщаване за извършено правонарушение и др. Определящ не е характерът на действията, с които се създават страховите представи, а мотивът и целта, която постигат. За да е налице заплашване по смисъла на чл.30 от ЗЗД, е необхидимо чрез действията на едната страна по сделката или трето лице да се възбуди  основателен страх в другата страна по сделката, който да деформира нормалния процес за сформиране на волята. Чрез заплашването се накърнява личното право на свобода на заплашеното лице[17]. Всяко заплашване, ако не е противоправно, то поне е неморално и противоречи на добрите нрави.

Това, от своя страна, няма да характеризира сделката като нищожна по смисъла на чл. 26 от ЗЗД,защото изискването в цитираната разпоредба е правното действие на сделката да  противоречи на закона и да накърнява добрите нрави, докато при унищожаемата сделка правното действие е съобразено с изискването на чл. 26 от ЗЗД и тя е валидна за останалите субекти. Като извод можем да изведем, че характерът на действията, с които се възбужда основателен страх, е ирелевантен към квалифицирането на сделката като нищожна или унищожаема.

Приема се, че за да е налице заплашване по смисъла на чл.30 от ЗЗД, е необходимо заплашителят, чрез своите действия да предизвика основателен страх в заплашвания и да деформира мотивационната дейност при формирането на волеизявление, чрез което по-късно се сключва дадена сделка.  Основателен страх може да бъде внушен и чрез заплашване, придружено от физически действия. Приема се, че физическото насилие премахва проявата на каквато и да е воля у жертвата и сделката е нищожна съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД. Ако разгледаме нашия случай с продажбата на недвижим имот, съобразена с всички изисквания за действителност съгласно чл.18 от ЗЗД, приемаме, че по време на преддоговорните отношения едната страна по сделката е упражнила физическо насилие върху другата, като й  нанася физическа травма или насочва пистолет срещу нея  и съобщава, че, ако не подпише пред нотариус договора при определени от него условия, ще му се случи нещо по- лошо.Заплашеното лице  в този случай има избор, но той под въздействието на породения у него основателен страх решава да отиде и да подпише в уговорения ден пред нотариус. Към момента на обективиране на волята, като се вземе предвид факта, че е пред нотариус, жертвата не е подложена на физическо насилие, последната сама решава да извърши това действие, мотивирана от страховите представи, внушени от другата страна по сделката. В случая, вследствие на физическата принуда, у лицето е възникнал основателен страх, който е бил негов мотив да се яви пред нотариуса и да извърши сделката. Тя ще бъде унищожаема  на основание чл.30 от ЗЗД[18]. Но когато лицето е подложено на физическо насилие, непосредствено преди да обективира своята воля, то е оставено без избор и сделката ще бъде нищожна съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД.Сделката е унищожаема поради заплашване, когато волята на едната страна поради действията на другата или на трето лице, е деформирана и така е нарушен е мотивационният процес, предхождащ волеизявлението и следователно то съдържа порок. Действията по заплашването могат да представляват психическа принуда, придружена от физически действия, стига те да са създали основателен страх у жертвата, която да обективира волеизявлението си в един по-късен момент.

(2)  „е основание за унищожение на договора“

Заплашването е основание за унищожение на договора само когато то не е било направено на шега, успяло е да възбуди страхови представи у лицето, които са деформирали мотивационния процес при образуването на волеизявлението.

(3)  „когато едната страна е била принудена“

Принудата съгласно чл.143 от Наказателния кодекс (НК) е  престъпление- „Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години“. Заплашването не трябва да се  смесва с принудата по чл.143 от НК[19]. Установихме, че действията, с които се деформира волята на лицето, са ирелевантни към правното действие на сделката, към въпроса дали ще бъде обявена за нищожна поради противоречие на закона или накърняване на добрите нрави или ще бъде унищожаема. При принудата от съществено значение е съдържанието на волята на жертвата, защото тя предприема поведение, противно на волята й[20]. Не можем да се съгласим , че заплашването не трябва да се смесва с принудата, защото жертвата на деянието, регламентирано в чл.143 от НК, се мотивира противоправно към поведение, което тя не желае, но поради страх го осъществява. Принудата включва действия, които въздействат вурху психиката на жертвата и според закона може да са в три форми[21]. Релевантни към  нашия проблем са принудата при упражняването, на която се използва физическо насилие върху личността, и принуда, осъществена чрез заплашване. Когато принудата е осъществена чрез физическо насилие, договорът, сключен въз основа на тази форма на принудата, ще бъде нищожен съгласно чл.26, ал.2 поради липса на съгласие, на воля. Уточнихме, че лицето, което е подложено на физическо насилие, до такава степен е повлияно от противоправното обстоятелство, че то не може да изрази правновалидна воля. При втората форма на принудата чрез заплашване субектът застрашава жертвата с бъдеще деяние, което е от естеството да изложи на опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое лице, към което пострадалия има положителни чувства. Като следствие у жертвата възниква основателен страх от засягане на тези обекти[22].  Втората форма на принудата, осъществена чрез заплашване по своите последици и начин на извършване, може да се характеризира като заплашване по смисъла на чл.30 от ЗЗД и чл.46, ал.1, т.2 от СК. Следователно фактът на заплашване ще бъде противоправен, но целта която ще постигне ще бъде деформирането на волята, а не напълното й заличаване и така сделката ще бъде унищожаема поради заплашване, а не нищожна поради липса на съгласие. Самият факт на заплашване накърнява добрите нрави и е в противоречие с закона, но релевантно е само действието на сделката, което е правносъобразено и валидно спрямо останалите субекти-затова сделката е унищожаема поради заплашване. Думата „принуда“ не трябва да се използва с разпоредбата на чл.30 от ЗЗД, защото само една от трите й форми е релевантна  към смисъла, използван в горната разпоредба.

(4) „от другата страна или от трето лице“

Заплашването може да бъде осъществено както от  субект, който е страна по сделката, така и от трето лице. Уточнихме, че то може да бъде извършено и от анонимен субект[23]. Когато страховите представи се предизвикат от трето лице, не е необходимо другата страна по сделката да знае за това[24]. По-надолу ще бъде разгледаноснователнит страх, приченен от трето лице.

(5)  „да сключи договора“

В т.3.А.1 разгледахме сключването на договора като част от фактическия състав на унищожаемата сделка. Под сключване на сделката се разбира начинът, по който трябва да се осъществи ФС, за да могат да възникнат желаните правни последици[25]. В нашия случай уточнихме, че са налице две насрещни волеизявления, които се препокриват по съдържание, обективирани в формата, която закона определя като действителна съгласно чл.18 от ЗЗД. По-горе анализирахме порока във волята и правните действия, които го пораждат.

(6) „чрез възбуждане на основателен страх”

Страхът е една чисто субективна категория, която трябва да се преценява винаги с оглед личността и конкретната обстановка. По друг начин стои въпросът при преценката на действията, с които заплашващият си служи, за да възбуди основателен страх. Категоризирането в този случай е обективно[26], като се преценява дали действията му представляват сериозно заплашване. Критерият за това дали е предизвикан основателен страх трябва да бъде конкретен и субективен, защото се преценява поведението на конкретното лице, порокът в неговото  волеизявление[27]. Основателният страх трябва да представлява такова психическо състояние, което деформира нормалния мотивационен процес при образуване на волята. Той е причината, поради която се поражда порокът във волеизявлението, следователно основанието сделката  да се характеризира като унищожаема. Основната цел на преценката е да се определи дали без поведението на заплашващия лицето би сключило сделката[28]. Трябва да се установи дали волеизявлението на заплашения се намира в причинна връзка с предизвиканите страхови представи, които са породени от факта на заплашването. Само когато е налице посочената зависимост, заплашването представлява основание за унищожаемост на сделката. Целта, поради която се осъществява заплашването, е  да се сключи определена сделка.

Съгласно Р 379-2003г- IIг.о. на ВКС, когато обективно са налице обстоятелства, които сами могат да предизвикат страхови представи, няма заплашване. Фактическата обстановка по делото е следната : ищците са поискали унищожение на предварителен договор за продажба на недвижим имот на основание чл.30 от ЗЗД- като сключен под заплаха. Събраните по делото доказателства сочат, че страховите представи на ищците са породени от конфликт със съседа им.Според съда те са се намирали в притеснено положение и това не е основание за унищожение на договора. Няма причинна връзка между факта на заплашването и породените страхови представи с обективираното волеизявление  в предварителния договор

3.Б.1     Различен прочит на чл.30 от ЗЗД

От направения анализ  на основните разпоредби, които регламентират заплашването като основание за унищожаване на гражданскоправните сделки, следва да дадем нов прочит на разпоредбата.

Унищожаем е договорът, при сключването на който едната страна е обективирала волеизявлението си за обвързване под въздействието на основателен страх, възбуден със заплаха за тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия сделката или на негови близки от другата страна или от трето лице.

4. Действие на унищожаема сделка поради заплашване

Действието на действителната сделка е съобразено с изискванията, регламентирани в правните норми, не накърнява добрите нрави и са спазени законовите форми за действителност. Правното действие е отражение на правните интереси на страните. При унищожаемите сделки поради заплашване волеизявлението на една от страните страда от порок вмотивационната дейност, следователно породените правни последици не са пряко желани от нея. Но унищожаемите сделки пораждат права и задължения за третите лица, които не знаят за порока във волята на заплашеното лице.

Целта на сделката е да породи валидни права и задължения, които не могат да бъдат атакувани като недействителни. Поради тази причина потвърждаването като потестативно право е част от фактическия състав на унищожаемата сделка, защото без факта на обективираното едностранно волеизявление, регламентирано в чл.35 от ЗЗД, сделката винаги ще може да бъде оспорена като унищожаема, въпреки че е изтекъл давностният срок по чл.32, ал. 2 от ЗЗД с възражение в хода на съдебното производство (чл.32, ал.3 от ЗЗД). В следващото изложение ще представя трите варианта, по които може да се развие действието на унищожаемата сделка поради заплашване.

4.1 Предявяване на унищожаемост чрез конститутивен иск

За разлика от нищожните сделки, които не проявяват никакво правно действие(Exnihilo), унищожаемите сделки пораждат действителни права и задължения за третите лица. Предяването на унищожаемостта на сделката е възможно единствено по съдебен ред.Съдебната система внася по-голяма яснота в отношенията между страните,фактите се установяват по достоверен начин.Освен това съдебната система създава гаранции и за третите лица[29]. Процесиуалното средство, чрез което се упражнява правото да се унищожи една сделка, е предевяването на конститутивен иск. Съгласно чл.32, ал.1 от ЗЗД унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска това. Това е страната с опорочената воля, докато при нищожните сделки всеки има право да се  позовава на нищожността.След смъртта на носителя на потестативното право то преминава върху неговите наследници[30]. Съгласно чл.32, ал.2  от ЗЗД  унищожението може да се предяви в тригодишен срок. Този срок по изрично разпореждане на закона е давностен, следователно за него са в сила общите положения на давностните срокове[31]. Давностният срок при сделките, сключени поради заплашване, започва да тече при преустановяване на  заплашващите действия. При уважаване на иска съдът унищожава сделката, респективно породените права и задължения се отменят с обратна сила, съгласно чл.34 от  ЗЗД.

4.2 Предявяване на унищожаемост чрез възражение

Възражението представлява насрещно субективно право[32],с което може да се отблъсне една неоснователна претенция. Дори и след изтичането на давностния срок за предявяване на конститутивен иск за унищожение на определена сделка страната с опорочената воля може да използва като процесуално средство за защита перемпторно възражение в хода на съдебно производство за изпълнение на унищожаем договор, за да предяви унищожаемостта на сделката. При уважаване на възражението съдът унищожава сделката и правните последици се приравняват на унищожаването по исков път(виж. 4.1).

4.3 Потвърждаване на унищожаемата сделка

Повърждаването като едностранно волеизявление беше подорбно разгледано в т.3.А.2. В контекста на тази точка можем да обобщим, че правните последици, които сделка е създала, се заздравяват, потвърждават от страната с опорочената воля и тя  приема правното положение на действителна сделка. Правото на възражение и предявяване на конститутивен иск се заличават  и сделката не подлежи на атака.

4.А.1 Последици от осъществено унищожение на сделките, сключени поради заплашване

Унищожаемите сделки от момента на сключването си пораждат предвидените права и задължения, които приобретателят  може да прехвърли на трети лица. С постановяването на съдебното решение за унищожение на сделката се погасяват породените от нея субективни права и задължения с обратна силa/ex tunc/[33]. Съгласно чл.34 от ЗЗД всяка от страните по унищожен договор трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Спрямо третите лица, придобили право по производен начин от страна по унищожаемата сделка, се прилага правилото[34] „Resoluto iure dantis, resolvitur ius accipientis “[35].С обратна сила правоприемниците ще загубят правата, които са придобили от страна по унищожаема сделка. Изключение от това правило е чл.78, ал.1 от ЗС[36]. Законът защитава правото на собственост на добросъвестните лица, които са придобили по възмезден начин владението на движима вещ[37] макар и от несобственик.

4.А.2     Схема на унищожаемостта поради заплашване

5. Заключение

Ubi concordia, ibi Victoria,след казано следва да се видоизмени в Ubi Concordia, ibi Contractus[38]. Сделките са най-важнияt юридически факт на гражданското право, те са инструментът, чрез който правните субекти реализират намеренията си в материалната действителност. Съгласието при двустранните сделки представлява две насрещни волеизявления, които се препокриват по съдържание. Волеизявлението, както и монетат,а се състои от две страни – воля и изявление. Заплашването като юридически факт деформира нормалния процес на волеобразуване, вследствие на което обективираното волеизявление ще страда от порок, който характеризира сделката като унищожаема.  Според доктрината, заплашване по смисъла на чл.30 от ЗЗД е налице само когато то е осъществено чрез пхисическа принуда (METUS), а не чрез физическа (VIS), което разбиране, макар и да звучи теоретично убедително, не може да бъде задоволително приложено на практика[39]. Премахването на рязката граница между тях с тезата, че заплашването може да бъде придружено и с физическо насилие само когато заплашеното лице е имало възможност да предприеме алтернативни действия, е равнозачно на ходене по много тънък лед. „Не е научено това, което не е разбрано“[40]– с риск да потъна в ледената вода се опитах да разбера същността на проблема за унищожаемостта на гражданскоправните сделки поради заплашване. Ex lege Audaces felicitas iuvat, a успехът не е никога окончателен. „Провалът не е никога фатален. Единствено важна е смелостта“[41].

Автор: Георги Стоев

---

---

---

[1]Павлова, М. Гражданско право Обща част. С : Софи- Р, 2002, с. 448

[2] Тасев. Х . Българско Наследствено право. Десето преработено и допълнено издание – Тасев, С. и Петканов, Г. С: Сиела 2013; с..58

[3]Тасев, С и Марков, М.  Гражданско право обща част. Седмо преработено и допълнено издание. С :Сиби 2013; с. 88

[4]Таджер, В  Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял 2.С. : Софи- Р; 2001. С. 372

[5]Павлова, М. Гражданско право Обща част. С : Софи- Р, 2002; С. 449

[6]Павлова, М. Гражданско право Обща част. С : Софи- Р, 2002; С. 450

[8]Малчев, М. Унищожаемост на гражданскоправните сделки. С : Сиела, 2010; С. 19

[9]Тасев. Х . Българско Наследствено право. Десето преработено и допълнено издание – Тасев, С. и Петканов, Г. С: Сиела 2013; С.  129

[10] Малчев, М. Унищожаемост на гражданскоправните сделки. С : Сиела, 2010;, С. 46

[12]Таджер, В  Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял 2.С. : Софи- Р; 2001. С. 408

[13]Таджер, В  Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял 2.С. : Софи- Р; 2001.С. 537

[15]Таджер, В  Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял 2.С. : Софи- Р; 2001.С. 153

[16]Малчев, М. Унищожаемост на гражданскоправните сделки. С : Сиела, 2010;, С. 184

[17]Павлова, М. Гражданско право Обща част. С : Софи- Р, 2002; С..559

[18]Малчев, М. Унищожаемост на гражданскоправните сделки. С : Сиела, 2010; С. 180

[19]Стефанов, Г. Гражданско право обща част. С : Софи- Р, 1995; С.151

[20] Стойнов, А – Наказателно право особена част. Престъпления против правата на човека. С: Сиела;  С.154

[21]Стойнов, А – Наказателно право особена част. Престъпления против правата на човека. С: Сиела, С..155

[22]Стойнов, А – Наказателно право особена част. Престъпления против правата на човека. С: Сиела,  С..155

[23]Малчев, М. Унищожаемост на гражданскоправните сделки. С : Сиела, 2010; С..181

[24]Таджер, В  Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял 2.С. : Софи- Р; 2001.С. 537

[25]Таджер, В  Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял 2.С. : Софи- Р; 2001.С. 408

[26]Павлова, М. Гражданско право Обща част. С : Софи- Р, 2002; С.187

[27]Павлова, М. Гражданско право Обща част. С : Софи- Р, 2002; С.559

[28]Павлова, М. Гражданско право Обща част. С : Софи- Р, 2002; С.559

[29]Таджер, В  Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял 2.С. : Софи- Р; 2001.С. 558

[30]Павлова, М. Гражданско право Обща част. С : Софи- Р, 2002; С. 566

[31]Таджер, В  Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял 2.С. : Софи- Р; 2001.С. 560

[32]Павлова, М. Гражданско право Обща част. С : Софи- Р, 2002; С. 200

[33]Павлова, М. Гражданско право Обща част. С : Софи- Р, 2002; С. 244

[34]Павлова, М. Гражданско право Обща част. С : Софи- Р, 2002; С. 569

[36]Павлова, М. Гражданско право Обща част. С : Софи- Р, 2002; С.569

 39]Таков, К. Как се решева частноправен казус. С: Сиби 2008; С.71

[40] Цитат от Данте Алигиери – Рай

[41] Цитат на Уинстън Чърчил