КАК ДА ТЪЛКУВАМЕ ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ No 6/2012г. ОСГТК на ВКС

Адвокат поискал неописуемо голям хонорар, за да защитава пред съда един убиец.

– Но вие искате просто кожата да ми одерете! – казва подсъдимият.

– И все пак имате сметка: прокурорът иска да вземе главата ви!

Различни въпроси, свързани с адвокатските хонорари са предизвиквали полемика в обществено- политическия и правен живот на страната. Редица дискусии са водени по повод възнагражденията на адвокатите- да бъдат ли облагани с ДДС, да бъдат ли регулирани, следва ли да се уреди нормативно праг, над който да не е допустимо уговарянето на хонорари и много други. Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени нормативно с Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тя определя минималните прагове на хонорарите. Разбира се, имайки предвид, че предоставянето на адвокатски услуги е дейност, която се предлага под различна форма, а и качеството на услугите варира, размерите на адвокатските възнаграждения са най- различни. За разлика от някои други професии, чиито възнаграждения са регулирани, при адвокатската професия регулация оказва само и единствено пазара на услугите.

Именно поради това, от правна страна, претендирането и присъждането на адвокатски хонорари при процесуалното представителство, е предмет на разнородна и богата съдебна практика. На 06.11.2013г. дори бе постановено и Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012г., с което Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС дадоха отговор на 24 противоречиво разрешавани въпроси, по- голямата част от които, свързани с адвокатските хонорари. Тълкувателното решение трябваше да преодолее противоречията в практиката и да доведе до еднакво прилагане на разпоредбите, касаещи адвокатските възнаграждения. И може би постигна целта си с едно малко изключение, което обаче доведе до голям правен феномен.

В т. 1 от Тълкувателно решение ОСГТК на ВКС прие, че: „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане –ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“. На пръв поглед даденото разрешение е абсолютно закономерно и не предизвиква никакви въпроси. Но това е само на пръв поглед. При тази формулировка, практиката се натъкна на един проблем. Присъждат ли се разноски за адвокатски хонорар ако в договора за правна помощ не е посочен начин на плащане- в брой или по банков път, а само е удостоверено, че сумата е внесена или платена? Прочитайки диспозитива на 2 тълкувателното решение, отговорът на този въпрос е недвусмислен- щом не е посочен начин на плащане, разноски не се присъждат. Въпреки това, обаче, окръжните съдилища и в частност Софийски градски съд, чиито актове са ми известни, формираха противоречива практика. Едни състави приеха, че независимо от липсата на указание за начина на плащане на адвокатския хонорар, след като в писмения договор за правна помощ е записано, че сумата е внесена и след като закон не изисква безкасово плащане, договорът се счита за разписка и адвокатски хонорар се присъжда (Определение по в.гр.д. № 19149/2014г. на СГС 4 в състав). Обратната теза застъпва 2 Г състав на СГС в решение по гр.д. № 13100/2014г. като приема, че след като липсва изрично отбелязване за начина на плащане на адвокатския хонорар, последният не се присъжда.

Противоречивата практика на съдилищата, въпреки постановено тълкувателно решение, все още не беше проблем, тъй като актовете на въззивните съдилища, с които последните се произнасят по адвокатските възнаграждения, ако подлежат на обжалване, ще бъдат коригирани от ВКС, който ще се произнесе и ще каже какво точно са имали предвид съдиите от гражданската и търговската колегии в диспозитива на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. Какво, обаче, се получава, когато и самите съдии от ВКС възприемат по различен начин постановката на т. 1 от тълкувателното решение!

В Определение № 307 от 13.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 802/2012 г., II т. о., съдът приема, че: „В представените за първоинстанционното и въззивно производство по делото пълномощни, обективиращи и сключени между ответника Д. В. И. и адв. Н. Б. договори за правна помощ, не е указан вида на плащането на уговорените адвокатски възнаграждения – по 2 000 лв. за всяка от инстанциите. Декларираното от страните по договора, че се касае за „уговорена, платена и получена“ сума, не сочи на извод, че плащането е в брой, както необосновано е прието в атакуваното определение. Това обуславя и неправилното присъждане на адвокатско възнаграждение на ответника в общ размер на 4 000 лв., съответно неправилност на атакуваното определение, което следва да бъде отменено и съответно уважена подадената молба по чл. 248 ГПК.“

В Определение № 326 от 13.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. 1196/2015 г., IV г. о., съдът стига до заключението, че: „С обжалваното определение съдът е приел, че не следва да присъди на ответника разноски, тъй като в договора за правна помощ липсва изрично отбелязване относно начина на плащане на адвокатското възнаграждение-в брой или по банков път. Определението е законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с мотивите на т. 1 от ТР № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което в договора за правна помощ следва де е налице изрично отбелязване относно начина на плащане на адвокатското възнаграждение – в брой или по банков път. Само в този случай договорът има характера на разписка, удостоверяваща не само, че адвокатското възнаграждение е договорено, но и заплатено в действителност. Липсата на подобно отбелязване води до неоснователност на искането за присъждане на разноски.“.

Обратната теза се застъпва в Определение № 91 от 19.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6398/2013 г., IV г. о., според което: „Разписката в договора за адвокатска услуга доказва плащането, като за доказателствената сила на разписката е без значение дали в нея е посочен начинът на плащане.“

В Определение № 312 от 23.05.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 448/2014 г., II т. о., съдът приема, че: „Съдът(долустоящият- бел. моя) е приел, че в представения по делото договор за правна помощ липсва отразяване за вида на плащането, като е удостоверено само неговото извършване, без да е указано дали сумата е платена по банков път или в брой. В обжалваната част въззивното определение е неправилно….Отразеното в него (договор за правна помощ- бел. моя) „платена сума“ означава, че адвокатското възнаграждение е платено в брой, доколкото в хода на производството не е твърдяно изплащане на сумата по банков път.“

Без значение, кое от двете групи становища е правилното, то несъмнено е налице противоречива практика на ВКС, която би следвало да е била преодоляна с тълкувателното решение. Интересното в случая е, че в цитираните по- горе определения, независимо кое от двете становища се възприема, всички състави цитират и се позовават на въпросното тълкувателно решение. Съгласно чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт, при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение. В кръга на шегата, законът мълчи какво се случва при противоречива практика по тълкуването и прилагането на тълкувателно решение. Имайки предвид горепосочената противоречива практика, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗСВ или на основание чл. 292 от ГПК, следва да бъде сезирана гражданската и търговската колегии на ВКС за постановяване на ново тълкувателно решение по въпроса присъжда ли се адвокатско възнаграждение, ако в договора за правна помощ липсва изрично отбелязване на начина на плащане на сумата- в брой или по банков път. А дали съдът ще намери правно оправдание, за да не се стигне до тълкуване на собственото си тълкувателно решение…времето ще покаже!

Автор: Борис Еленков