ТИХА КОЛЕДНА

Има един незабравим 4-минутен телевизионен клип от 1998 г. на състава НЛО, представящ очарователно ловджийско коледно тържество. Казва сe „Тиха Коледна“. Вижте го в YouTube, за да влезете в атмосферата на следващите коледни законодателни подаръци.

https://www.youtube.com/watch?v=mFVJ60fnKNk&index=1&list=RDmFVJ60fnKNk

Кабинетът „Борисов първи“ и неговият наследник „Борисов втори“ имаха нездравата слабост, винаги когато са в оставка, прибързано да изпълнят свои анонимни ангажименти, свързани с търговската несъстоятелност. Само като позор за всички институции с правомощието да сезират Конституционния съд, без аналог в историята на парламентаризма в България, е приемането на измененията в ТЗ (за по-малко от два месеца минават на две четения), в деня, когато „Борисов 1“ сдаде оставка – 20.02.2013 год. Без кворум, поради което и в противоречие с Конституцията, в присъствието на само 87 народни представители (от изискуеми от чл. 81, ал.(1) от Конституцията – минимум 121), на 20.02.2013 г. бяха приети предпоследните промени в търговската несъстоятелност (обнародвани същия ден), прилагани и до ден днешен. Дебати в народното събрание по предложените от „Борисов 1“ през 2013 г. законодателни текстове нямаше. Отново след оставка, и благодарение на божествения мандат, даден от Министерския съвет на „Борисов 2“ ( Решение № 471 от 14.06.2016 г, с което е внесен законопроектът), в навечерието на Рождество Христово, на 20.12. и на 22.12.2016 година, българският парламент тихо, но не смирено, деградира живите, дълголетни принципи и правни институти на собствеността, гражданския процес и несъстоятелността. Законодателният коледен парламентарен гуляй, отново без дискусии, произведе обичаен за 43–ия парламент нерециклиран високоградусов нормативен дестилат – Закон за изменение и допълнение на Търговския закон и Закон за изменение и допълнение на Закона за особените залози, във вида, предложен от „Борисов 2“ . Усещането, че смисълът се губи, а не се добива, се усилва при всеки прочит и опит да се тълкуват въпросните изменения. Към законопроекта има привидни мотиви, т.е. такива няма. Законопроектът от 2016 г., както и този от 2013 г., също е приет от 85 народни представители при необходими по Конституция 121! Какво ни сервира „Борисов втори“, с новите промени в чл. 608 и чл.137,ал.(4) от Търговския закон, и чл.21, ал.(5) от ЗОЗ:

1.Състоянието на неплатежоспособност в чл.608 от ТЗ е дефинирано само чрез необорими презумпции, които са нови, и са три на брой – в алинеи (3), (4) и (5). С тях решаващата роля и дейността на съда като арбитър в процеса по откриване на производството по несъстоятелност е силно редуцирана. Обективни и съдържателни критерии за това, дали длъжникът е неплатежоспособен, вече липсват, а дискрецията на съда е иззета от законодателя с предположения, които от злоумишлен съдия могат да бъдат приети и за необорими. Съдът вече не е глас на закона, защото законът сам е съдник на страните чрез наложените от „Борисов втори“ презумпции, за това кога, и в кои случаи съдът е длъжен да открие производство по несъстоятелност. Този подход, ако не изключва напълно, то ограничава дейността на съда в тесните рамки, поставени му от „Борисов 2“, които, както посочихме, са не само несъдържателни, но и са противоконституционни. Принцип на съдебното производството е диренето и установяването на истината – чл. 121, ал.(2) от Конституцията на РБ, като в производството по несъстоятелност пътят до истината е задължение на съда – чл. 621а, ал.(1) от ТЗ, който по свой почин установява факти и събира доказателства. Колизията между измененията в чл. 608 от ТЗ и чл. 621а, ал.(1) от ТЗ и разпоредбата на Конституцията е неразрешима. С новите презумпции се премахва състезателното начало, доказателствената тежест се прехвърля от ищеца към ответника, а правото на справедлив процес – възможността да бъдеш изслушан и да участваш в делото, може да бъде дадена от съда по милост, ако прецени.

По принцип, презумпцията е доказателствено правило – предположение, по силата на което от един известен факт се предполага съществуването на друг, неизвестен факт. Между двата факта – неизвестния и търсения, трябва да има логическа, смислова връзка, релевантна за спора. Новите три презумпции, за това кога един търговец е неплатежоспособен, са уникални с това, че между презумирания факт и известния такъв няма съгласуваност, логичност, причинно-следствена връзка. Възмутително е, че приетите норми на чл. 608, ал.(3) –(5) ТЗ всъщност не са способ за доказване, а начин, който указва на съда как да реши делото. Това е така, защото състоянието на неплатежоспособност е правно такова и предполага правен извод, който стои в основата на съдебното решение. Сега този извод е изведен предварително от законодателя. Така сферата на банкрута може да се превърне от status civilis, в chaos barbaric, защото дейността на независимия съдия е изместена от сговора на „управляващия елит“ в парламента.

1.1. Необорима презумпция 1 – чл. 608, ал. (3): “Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. (1), ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.“

Според законодателя, неизпълнението на едно административно задължение (обявяване на финансови отчети в търговския регистър ), наказуемо с имуществена санкция от 500 лева – чл. 74 от Закона за счетоводството, вече е неопровержимо доказателство за банкрут. Няма значение дали си изготвил, приел и одобрил финансовите си отчети, щом не си ги обявил, значи си фалирал. Без значение е дали си подал данъчна декларация, щом не си споделил информацията с длъжностните лица от търговския регистър и не си платил едно задължение по търговска сделка, дори от пет лева, получаваш синдик, незабавна изискуемост на задълженията си и осребряване на цялото си имущество (в България само 1% от производствата по несъстоятелност завършват със споразумение или оздравяване). Тази хипотеза има и своите конкретни проекции. „Метро кеш енд кери“ ЕООД, лидер в търговията на едро и дребно, с годишни приходи над 400 милиона евро, следва да бъде обявен в несъстоятелност, защото не е обявил финансовите си отчети за 2011 до 2013 включително, като за последните три години е обявил само два отчета – за 2015 и 2014, но не и този за 2013. Т.е., по искане на доставчик с вземане за 1 лев, съдът следва да обяви неплатежоспособността на „Метро кеш енд кери“ ЕООД – то не е обявило финансовите си отчети за всичките три последни години. Така промените в ТЗ превръщат правораздаването по търговски дела в евтино възмездие за публиката, а не свещена дейност, посветена на справедливостта.

1.2. Необорима презумпция 2: Според новата ал.(4) на чл. 608 ТЗ, неплатежоспособност „е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори“. Разпоредбата на пръв поглед не е нова. Премахнато е изискването длъжникът „да не е в състояние да плати“, за да бъде обявен в неплатежоспособност. Редакционната ампутация на изискването – ответникът да не е в състояние да плати всички свои задължения, за да бъде определен като неплатежоспособен, е не само невежество, а провокация към основите на търговската несъстоятелност. Неплатежоспособността по принцип е реално, обективно състояние на имуществото на длъжника и няма връзка с навременното плащане на един или повече дългове. Забавеното плащане (ако е дължимо) има една санкция – лихва за забава, сега към нея е пришито и задължението на съда да обяви неплатилия навреме дълговете си в несъстоятелност, независимо от това, дали тези дългове съществуват. Няма критерий колко е продължила забавата – един ден или една година. Няма изискване неплатените дългове към други кредитори да са установени безспорно от съд – вместо това стига само твърдение на вашия противник пред съда! Буквалният прочит на този текст означава, че дори да имаш 100 хиляди лева в банка, ако си платил задължения само за хиляда и оспорваш задължения за 20 хиляди, поради което и не ги плащаш, то ще получиш синдик и разруха.

Истинският смисъл на това изменение е да обезсмисли класическите хилядолетни осъдителни искове,

след чието решение съдът ти издава изпълнителен лист. Защо да харчиш 4% съдебна държавна такса за осъдителен иск, след като можеш да разстреляш противника си с 250 лв. такса за несъстоятелност? Затова казах по-горе, че се касае за баташка сеч на дълголетни принципи и правни институти.

1.3. Необорима презумпция 3 – чл. 608, ал. (5) от ТЗ е редакционно и смислово неиздържана. Според нея: „Неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.“

Тази разпоредба доказва, че градусът на въодушевлението и в кабинета „Борисов 2“, и в парламента е бил неумерен. Акт на кредитор, който да е основание за образуване на изпълнително производство, българското законодателство не познава. Получаването на призовка за доброволно изпълнение по никакъв начин не влияе на способността на търговеца да плаща. Често покани за доброволно изпълнение се връчват или чрез залепване, или на лица, нямащи нищо общо с длъжника. Липсва изискване кредиторът да е направил опит да осребри имущество на длъжника, да се е уверил, че не може да плати, трябва само да му е изпратил съобщение. В случая, законът дава преимуществена и задължителна сила на мнимите резултати от производство, ръководено от лице, което не е магистрат – съдебен изпълнител, пред вътрешното убеждение и преценката на съдията, който би следвало суверенно да прецени налице ли са предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност – в състояние ли е длъжникът да заплаща паричните си задължения. Тук дали няма безкористен пръст съдебно- изпълнителното лоби, тъй като му се дава контрол върху спусъка на несъстоятелността, т.е. право на разстрел върху търговски фирми? С един удар се обезсилват всички останали изпълнителни способи – запор, възбрана, опис, публична продан, и т.н. – защото съдебният изпълнител просто ще изчака тези шест месеца, ще се вози на времето, и ще екзекутира длъжника чрез собствената си призовка за доброволно изпълнение. Надяваме се да няма нощна търговия на такива призовки?

Приетите промени в чл.608 от ТЗ са обосновани с това, че откриването на производство по несъстоятелност следвало да става бързо. От 17 години законът в чл. 629,ал.(6) от ТЗ изисква делата по несъстоятелност да се приключват в тримесечен срок, който не се спазва, следователно, проблемът е съдебно-организационен, а не законодателен. С новите промени справедливостта е жертвана заради скоростта. Но това е на пръв поглед. Промените в частта на чл. 608 от ТЗ ще бъдат оръжие в ръцете на недобросъвестни кредитори и съдии, защото предполагат откриване на производство по несъстоятелност, без да са налице предпоставки за това, т.е. случаите „гнили ябълки“ могат да станат норма, градина, резерват. Скритата цел е шантаж, установяване на контрол върху „интересни“ дружества, превръщане на България в инвестиционно – съдебен таласъм, за което е нужно малко – Тиха коледа и мълчалив парламент.

Искам да попитам нещо много просто. Българският съд има задължение да постанови решение в 30 дневен срок от завършване на делото. Чака се обаче много месеци, дори години. След колко просрочено време за решение потърпевшият нещастник може да обяви съда в несъстоятелност? Или тук важи адаптираният зловещ надпис от входа на Освиенцим WARTEN MACHT FREI ? „Чакането прави свободен“?

2.Изменението на чл.137,ал.(4) от Търговския закон изисква за някои решения на съдружниците в дружества с ограничена отговорност съставяне на: „протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма“. Този акт следваше да сложи край на т. нар. „кражба на фирми“. Да, ама следващия път. Тази промяна е бланкетен чек за нотариалната гилдия и нищо повече. В България има действащи 393 460 предприятия, от които 213 931 са дружества с ограничена отговорност. Грубите сметки сочат, че за петгодишен период финансовата тежест би възлязла на не по-малко от 2 милиона евро, само под формата на нотариални такси. Кражбите на фирми ще продължат, защото писмената форма по силата на чл. 143, ал.(1) от ТЗ е единствената възможна, в която се вземат решения. Друга форма законът не предвиждаше досега. Или, новата разпоредба е една препоръка към 213 931 ООД-та да ползват нотариус, но по-често, включително и за да променят дружествените си договори в унисон с новата хрумка. Очарователна е уговорката „…освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма…“ А каква друга може да бъде формата освен писмена, коледни сурвакари такива? Да не искате музикална? Изводът е, че за депутатите и „Борисов 2“ кражбата на фирми е проблем, който засяга други, трети лица, които си имат дружество с ограничена отговорност. Първите си имат държава и са нейният елит. Живо доказателство за това убеждение е дългият дебат в правната комисия по смисъла на този член. Спорът между депутатите и вносителите, видно от стенограмата, е: „Дали решение на съдружниците без нотариална заверка на подписа е нищожно, или невзето?“ Със същия успех и смисъл би протекъл дебат на тема: „Колко депутати ще се съберат на върха на една игла?“

3.С размаха, дълбочината и коварството на юридически марксизъм-ленинизъм се откроява новият чл.21,ал.(5) от Закона за особените залози, забраняващ преобразуване на заложени търговски дружества без съгласие на заложния кредитор. Противоречието с Протокол 1 към ЕКПЧОС (постановяващ спокойно и необезпокоявано ползване на собствеността) е ясно и повече от неприятно, но не е единствено значимо. Всъщност, тази нова норма саморазобличава кабинета и неговия елит – народните представители – в шарлатанство и симулация. Защо? С препоръка на ЕК от 2014 г. България следваше да предвиди възможност за предварително оздравяване, по подобие на глава 11 от Кодекса за банкрута на САЩ, „за да се улеснява преструктурирането на предприятия във финансови затруднения на ранен етап, преди да започне официално производство по несъстоятелност, и без излишно дълги или скъпи процедури, за да се ограничи прибягването до ликвидация“; според доклада на ЕК „ранното преструктуриране (преди образуването на официално производство по несъстоятелност) не е възможно сега в България“; това положение следваше да се промени. В изпълнение на тази препоръка на 22.12.2016 год. е приета част пета от Търговския закон, озаглавена „Стабилизация“. Два дни преди това, на 20.12.2016 год., бе гласуван въпросният чл.21, ал.(5) от ЗОЗ, забраняващ търговските дружества да се преобразуват без съгласие на заложния си кредитор. Тази разпоредба предварително обезсилва и лишава от смисъл приложението на новата глава от ТЗ „Стабилизация“. По този начин българският парламент и „Борисов-2“ заявяват, че няма да изпълняват никакви препоръки, на когото и да е, още по-малко – на ЕК. В целия свят производството по несъстоятелност се избягва или приключва успешно само чрез преобразуване. Статистиката сочи, че преструктуриране на дружеството чрез преобразуване се използва в над 80% от случаите, за да се избегне ликвидация и съответно – загуба на работни места и активи, като се запазят икономическите субекти живи, а не ликвидирани. Конюнктурно и еднократно, за да угоди на няКОЙ, парламентът, зареден с ценностна недостатъчност и правен нихилизъм, скрито отклони препоръката на ЕК „предприятията с достатъчен икономически потенциал да могат да преодолеят финансовите трудности и предприемачите да получат „втори шанс“.

Ако горепосочените изменени норми се прилагат в буквалния им смисъл, производството по несъстоятелност ще заприлича на съдебна касапница. Изправени сме пред качествено нов етап на брутализиране на правото в полза на грубата власт. Тези изменения на търговския закон вкарват търговците в храма. Те ще се възприемат като непрекъсната заплаха срещу минималната сигурност на фирмите в България, като пистолет, опрян в главата. Разбира се, не става въпрос за олигархичните и правителствени фирми, които никога не са яли змийски спагети и не са спали върху възглавница от скорпиони.

От законодателното езеро излязоха усмихнати крокодили, бързащи към нищо неподозиращо стадо овце, чийто грях е само един: Тези овце не вярват на правителствения призив:

„Ти днес ми дай млякото, а аз утре ще ти дам тревата“.

Автор: адв. Веселин Георгиев