Въпросът за границите и съотношението между разрешеното забраненото и незабраненото преследва всеки от нас доста преди да започнем юридическото си образование. След приключването му често биваме изправени пред случаи, в които въпреки наличието на регламентиращи съответното правоотношение правни норми, трябва на доктринерна основа да си уточним какво може би е искал да каже законодателят. Такъв е случая и на настоящия казус, при който имаме налице една оправомощаваща норма и една задължаваща. И проблемът е, че до известна степен двете покриват предметния си обхват. И може би трябва да се опитаме да намерим логика там, където може би просто е допусната грешка и не е обмислена хипотеза, която е доста възможно да се получи в практиката.
Производството по настоящия казус е образувано във връзка с наказателно постановление, издадено от зам.-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор над инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 221, ал.8, т.3 във вр. с ал.1, т.3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, на „Рейнбоу Холдингс Малта Лимитид“ е наложено админситративно наказание „имуществена санкция“ за нарушение на чл. 149, ал.5 вр.с ал.1 вр. с чл. 154 ЗППЦК. По случая е установено, че на 26.11.2012г., Р.Х.М.Л. е придобило 24 999 броя акции от капитала на „ Р.“- публично дружество. Същите са представлявали 99,99% от капитала на същото, като по този начин придобиващата компания е достигнала ограниченията по чл. 149, ал. 1 и ал.6 от ЗППЦК да притежава повече от 50 % емитираните акции и повече от 2/3 от гласовете в общото събрание на публичното дружество. За Р.М.Х.Л. е възникнало задължение в 14-дневен срок от датата на придобиването да регистрира в КФН търгово предложение до останалите акционери с право на глас.Такова е подадено в срок, но по него е издадено решение за временна забрана за публикуването му. Въпреки това, на 07.01.2013г. е проведено общо събрание на акционерите на публичното дружество, на което са били представени 100% от регистрирания капитал.
Съгласно чл.149 ал.5 от ЗППЦК, до публикуване на търговото предложение, за закупуване на акциите на останалите акционери, съответно до прехвърлянето на акциите, лицата по ал.1 и 2 на същия член нямат право да упражняват правото си на глас в Общото събрание на съответното публично дружество. И понеже ЗППЦК е един от законите, написан посредством блестяща юридическа техника и яснота на изказа, и предвид на факта, че дори прочитането на половината от съответната разпоредба е достатъчно за схващането на нейния смисъл, считам за нужно да се опитам да внеса яснота за това за какво въобще става въпрос.
В ал.1 на чл. 149 от ЗППЦК е посочено едно задължение, при придобиване пряко или непряко на повече от 1/3 от гласовете в Общото събрание на публичното дружество , в 14 дневен срок да регистрира в КФН търгово предложение към останалите акционери за закупуване респективно замяна на техните акции или да прехвърли необходимия брой акции, така че гласовете, който то държи пряко или косвено на Общото събрание да формират под 1/3 от всички гласове.Смисълът на тази норма така както аз я разбирам е да могат другите акционери на първо място да разберат за придобиването на подобен пакет акции от едно лице, което да му дава право на участие в Общото събрание с гореспоменатият процент от гласовете, а от друга да даде възможност на акционерите да изберат дали да останат в дружеството или да напуснат, продавайки си акциите по едни или други съображения.Също така тази норма се явява една защита за останалите акционери, предоставяща им право на избор в случай на концентрация на мнозинството от гласовете у едно лице.
В конкретния случай обаче прави впечатление следното: Р.М.Х.Л. е придобило 99.99% от акциите на публичното дружество, което означава, че същото е придобило почти цялата компания. С оглед на това, в конкретния случай следва да се анализира ratio legis, респективно приложимостта на разпоредбата на чл. 149а, ал.1 от ЗППЦК, респективно нейното съотношение с тази на 149 ал.1 от същия закон, тъй като при конкретната ситуация се получава така, че дружеството е адресат и на двете норми, а едната, въвежда задължение за него, докато другата му предоставя просто една правна възможност, която същото да може да използва.
Най-логично би било императивната разпоредба на чл. 149 да е създадена с оглед защита интересите на останалите инвеститори, чрез това, те от една страна да знаят ако е налице придобиване, пряко или косвено на контролния пакет акции в дадено дружество, а от друга страна да им бъде дадена възможност да продадат акциите си, в случай че не желаят повече да бъдат акционери в компанията при нововъзникналото процентно съотношение в притежаването на емитираните акции.
По отношение на разпоредбата на чл. 149а, тя създава правна възможност за притежателя на над 90% от акциите с право на глас в Общото събрание да направи търгово предложение към останалите акционери с цел придобиването на 100% от акциите с право на глас в дружеството. Но тук това представлява правна възможност за лицето, държащо контролния пакет акции, а не задължение. Ако се замислим обаче кога акционерите са по уязвими може би нещата стоят по по-особен начин. Ако да речем дадено физическо или юридическо лице има брой акции, равняващи се на 5% от акциите с право на глас в общото събрание на публичното дружество, каква би била неговата ситуация при двата варианта? В първия случай, според мен влиянието е доста по-слабо осезаемо, докато във втория случай това би означавало даденото лице да няма възможност за почти никаква инициатива. Ако бих си позволил известна законодателна критика, според мен в хипотезата на чл. 149а, останалите акционери са далеч по застрашени и с по-ограничени възможности, отколкото в хипотезата по чл. 149, при която дадено лице придобива повече от половината гласове в Общото събрание.
Но да се фокусираме върху ситуацията, предмет на настоящия анализ. Дадено лице придобива 99,99% от гласовете в общото събрание на дружеството. Длъжно ли е то да направи търгово предложение или пък просто е оправомощено от закона да го направи? При преценката за това с оглед на горецитираните предпоставки на процесните разпоредби, възможни са два подхода за анализ. При първия от тях можем да приемем следното: Тъй като при придобиване на повече от 51% от гласовете в общото събрание трябва да се направи търгово предложение, а при придобиване на повече от 90% МОЖЕ да се направи, йезуитски може да приемем, че задължението по чл. 149 касае хипотезите, в които придобитите гласове са в рамките на от 51 до 90%.. А ако придобиването надвишава 90%, тогава влизаме в хипотезата на чл. 149а. Ако разсъждаваме така, би се получила хипотеза, при която е налице, един субект,. който притежава 99, 99% от гласовете в Общото събрание и друг субект или субекти, които заедно притежават 0,01% и при която ситуация, притежателят на почти всички гласове в случая има правото да реши дали да направи търгово предложение или не. В случай, че той реши да не прави това, притежаващите миноритарния процент акции биха били в изключително неизгодно положение. Възможно е в тази ситуация да приемем подхода, възприет от КФН, а впоследствие и от АССГ, като се отчете, че така или иначе придобиването на 99,99% от гласовете на общото събрание попада в приложния обхват на нормата на чл. 149 от ЗППЦК и поради това, мажоритарният акционер е длъжен да направи търгово предложение. Ако съотнасяме двете приложими към настоящия случай разпоредби през призмата на това разбиране, логиката би била следната: да, наистина налице е придобиване на процент от гласовете в ОС, който попада в обхвата и на двете норми, но това, че лицето има самостоятелност при избора дали да направи търгово предложение, предвид обема на придобитите права, не отменя задължението му да стори същото, тъй като с оглед факта на придобиването, същото става адресат и на това задължение.
Ако трябва да продължим в горната линия на разсъждение, може да потърсим ratio legis и в разбирането, че от съществено значение за всички акционери е първият момент когато дадено лице, пряко или косвено придобива контролния пакет акции и затова задължението е тогава да се направи търгово предложение и с това на останалите да им бъде дадена възможност да продадат акциите си, в случай на нежелание да продължат да са акционери при нововъзникналата ситуация. Вече ако след провеждането на търга, останат акционери, които не са продали акциите си, те са наясно с това кой държи контролния пакет и нямат проблем с това, с което обаче аз не съм напълно съгласен предвид факта, че едно е дадено лице да има 51% от гласовете в общото събрание, друго е да има над 90%.
Така или иначе, АССГ е приел следното:
„Преминаването на прага от 90 на сто от гласовете в Общото събрание на публичното дружество и възникването в резултат на това на правото за отправяне на търгово предложение не погасява възникналото вече задължение за отправяне на търгово предложение, при едновременно преминаване на праговете по чл. 149 и по чл. 149а от ЗППЦК.“
Намирам, че донякъде проблемът чисто концептуално следва да се изясни на законодателно равнище. Мисля, че в случая и на нормата на чл. 149а от ЗППЦК следва да се придаде императивен характер, тъй като интересите на миноритарните акционери не биват засегнати в по-ниска степен, а дори напротив, по изтъкнатите по-горе съображения.
Автор: Александър Натов
Подобни статии
За съотношението между чл. 9, ал.3 от Закона за хазарта и чл. 327, ал.1 от НК с оглед на приетото в ТР № 3 от 22. 12. 2015г. по тълк. дело № 3/ 2015 на ОСНК на ВКС
По някои въпроси, касаещи чл. 100м от ЗППЦК, предмет на Решение № 2020 от 24.02.2015 г. по адм. д. № 8623/2014 г., VII о.
ТЪРГОВОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПО ЧЛ. 149 ЗППЦК В ХИПОТЕЗАТА НА НЕПРЯКО ПРИДОБИВАНЕ /INDIRECT ACQUISITION/. АНАЛИЗ НА ПРАКТИКАТА НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.
По някои въпроси, касаещи корекцията на ползван данъчен кредит при констатиране на липси на стоки съгласно Решение № 11858 от 10.11.2015г. на ВАС по адм. дело№ 14067/2014г.
Коментар на Решение № 6934 от 11.11.2013 г. по адм.д. № 9643/2011 г. на АССГ и Решение № 3993 ОТ 08.04.2015 г. по адм.д. № 2785/2014 г на ВАС
