Съдържание създадено от потребители в интернет – общи положения от гледна точка на авторското право.

„…Аз съм купидон, дон, дон, дон, дон, дон
всички съм улучила със headshot…“

текст на песен PHOTOSHOP, Тита

„….Аз съм на кашон, он, он, он, он, он, пея и си хапвам малко боб…“

текст на песен МАЛКО БОБ, SandeFF & Stella

по същата музика

©, 2019, Петър Петров, д-р ^[ŋ]

Увод.
Тита, изгряващата звезда на българската поп сцена, през 2018 г. издава песен –“Photoshop“, видеото на която е качено^[1] в платформата YouTube и към 23.08.2019 г. е гледано от 12,385,635 потребители^[2], което е несъмнен успех за младата певица. Освен реклама за нея, YouTube има политика за плащане на лица, които качват съдържание, радващо се на успех и популярност сред потребителите на сайта^[3], така е твърде вероятно Тита да е получила пари.
Интересът на публиката предизвиква интерес на други таланти.
Двамата млади български влогъри^[4] – SandeFF & Stella, в свой канал в YouTube правят видеоклип, наречен „Малко боб“, използвайки изцяло музиката на Тита, който качват в YouTube. На пръв поглед всичко е наред- младежите се забавляват. Да, но музиката е чужда, а нещата имат и друго измерение – към 23.08.2019 г. клипа има 678,301 гледания^[5]. Ако хипотетично приемем, че Тита (или на автора на музиката на “Photoshop“)не е дала съгласие на SandeFF & Stella да използват музиката на нейната песен, пораждат се различни въпроси от гледна точка на авторското право(АП) – противозаконно ли е SandeFF & Stella да правят пари и известност „на гърба“ на Тита? Носи ли отговорност YouTube за това, че е позволило „Малко боб“ да се намира като съдържание в сървъра ù? Няма ли нарушение на изключителните имуществени/ неимуществени права на Тита (или на автора на музиката)? Възможни са и много други.
Преди да се отговори на тези въпроси има значение да се разбере- представлява ли някаква особена, отделна категория произведение от типа на видеоклипа „Малко боб“, какво е неговото значение за авторско правният обмен в интернет, имат ли някакви характерни особености този тип съдържание.
Статията се насочва към тези въпроси, поставяйки си за цел да даде обща представа на читателя за феномена съдържание, създадено от потребителя(ССП)^[6]. В тази връзка тя е структурирана в увод, две точки и заключение. Първата точка е посветена на обсъждането специфичната форма за обективност на едно произведение – цифровата форма. Това е необходимо, защото единствената възможна форма, в която ССП може да се обективира е цифровата. Във втора точка се изнасят разсъждения за особеностите на ССП, като се прави опит за обосновка на твърдението,че липсата на легална дефиниция за проблема не означава, че същият не следва да бъде правно регулиран.
Макар и съдържаща някои технически елементи, статията би била полезна за практикуващият юрист в теоретичен и практически аспект, като се дава обща представа за разглежданият феномен в интернет разпространението. Изложението е и логична основа за бъдещо обсъждане на новелата в правото на Европейски съюз(ЕС)- отговорност на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание – чл. 17 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/790 ^[7] този институт не е предмет на обсъждане в статията.

1. Цифрово произведение.
Съдържанието^[8] в интернет може да бъде създавано направо в електронна форма, но може да се пресъздаде и съществуващо „материално“ произведение. Пример за първият случай е разпространение на видеоклип, заснет с дигитална камера, където клипа представлява електронен файл, а пример за вторият е излъчване по интернет на театрална постановка. Общото е, че транспортирането на това съдържание е посредством техническите особености на интернет, т.е. тя е цифровизирана и представлява електронни импулси^[9]. Разликата е, че в първият пример съдържанието, което се транспортира, преди да бъде разпространено е създадено в електронна форма, докато във вторият пример съдържанието реално се форматира в цифров файл като част от техническият процес по транспортирането му в мрежата, но в общ план липсва копие от него в цифрова форма, което да съществува обективно и в един обозримо по-дълъг период^[10]. Казано по друг начин, съдържанието е цифровизирано. Така от гледна точка и в двата случая имаме произведение, което е обект на авторското право(АП) ^[11].
Законът за авторското право и сродните му права(ЗАПСП)^[12] използва различни термини в различен контекст, за да опише феноменът цифровизация^[13], с видимото намерение опише в най общ вид съществуването на цифровия бинарен сигнал, като основна единица за цифровото произведение или за различните начини на транспортирането му в интернет. От авторско- правна гледна точка не буди съмнение, че ЗАПСП разбира цифровизацията на произведението, като отделна форма за неговото обективиране произведение. Законът не придава значение на цифрово произведение като отделен обект на АП, то липсва и в примерно изброените творби по чл. 3, ал.1 от ЗАПСП. По-нататък, ЗАПСП приравнява цифровата форма на обективна, в контекста на правото на възпроизвеждане върху съответното произведение по смисъла на ДР §2, т.3 от ЗАПСП, като е без значение, дали информацията се запазва (съхранява) временно или постоянно, т.е. дали едно произведение ще съществува в обективна форма не зависи от времето, за което информацията съществува. Наистина едно произведение може да съществува в момента на възприемането от потребителят( например изпълнение на театър, което се разпространява в момента по интернет), може да е налично за съвсем кратък период от време в сървъра в интернет, може да е запазено и без определен срок в дигитален формат.
В настоящото изложение произведение, състоящо се от комбинация на електронни импулси, които посредством компютърните технологии е възможно да бъдат пресъздадени във вид, в който човешко същество е способно да ги възприеме като съдържание ще бъде наречено цифрово^[14].
Технологиите дават възможност на произведението да бъде пресъздадено посредством цифровизиране и последващо „децифровизиране”- т.е. разчитане в на електронните импулси, придавайки им „видима” форма като съдържание- текстово , визуално и пр.Произведението в цифрова форма може да се разглежда двуяко – от гледна точка на потребителя (външен поглед)^[15] и съвместно от гледна точка на технологиите (вътрешен поглед)^[16].
„Вътрешният” поглед към цифровизирането на обектите на АП е свързан с техническите особености на процеса. От тази гледна точка, цифровото произведение представлява форматирана във файл / -ове бинарна(двоична) информация. Въпросът за достъпа до информацията, се разглежда по различен начин от фактическото притежание на веществено произведение. Притежателят(държател) на дигиталния файл на практика „държи” дигиталната репрезентация на „вещественото” произведение, съхранена в паметта на електронни средства за запаметяване на информацията, но това само по себе си не гарантира достъпа му до нея, за разлика например от държане на веществено произведение (книга, картина,скулптура), при което непосредствено може да се „потребява”.
Информацията, чрез която се формира произведението по дигитален път е съставена от електронни сигнали. Физическото и манифестиране следва от начина, по който тези сигнали стават читаеми, в следствие на съответните необходими компонентни за това ^[17]. Последните се съдържат най-често в интернет средата, предоставяна от даден интернет посредниците(ИП)^[18] – място за съхранение при хостинг посредниците, ИП предоставящи „облачни” услуги и др., или в паметта на персоналното устройство на ползвателя (хард- драйвъри, RАМ памет, периферни устройства, терминали и др.) или в допълнителни устройства (като периферни допълнителни устройства за компютър – външен плейър и пр.).
В обобщение, за да бъде осъществено ползването на дигиталното произведение, по необходимост трябва да бъдат налице следните компоненти: (1)Дигитално произведение;(2) Среда, където се съхранява; (3) Устройство и/ или средство, посредством което дигиталното произведение може да бъде разчетено; и (4) Волеви акт на лицето, което иска да възприеме информацията, изразяващ се в стартиране на техническият ресурс в т.(3) и съответно- възприемане на информацията като съдържание.Тези технически особености поставят значителен брой проблеми, по отношение на обстоятелството – нарушава ли се правото на използване на произведението, в частност – налице ли е неоторизирано възпроизвеждане, комуникация с обществото, достъп до съдържание и пр., на транспортираната в интернет творба, което ще бъде обсъдено съответно при разглеждане въпросите, свързани с нарушение на конкретните правомощия на автора.
Външният поглед към цифровото произведение ще ни даде гледната точка на потребителят. В обичайният случай е без значение технологията на дигитализация на произведението и неговото транспортиране в интернет. За потребителят е важно да може да възприеме желаното съдържание в крайният, завършен вид- да разгледа снимка, да използва програма, да играе на компютърна игра и т.н. В този общ смисъл, за него формата на произведението има второстепенно значение(но не и от икономическа гледна точка, където по правило по-евтино или безплатно е да използва дигитално произведение, б.а.). Така например той ще може да прочете една книга, която е отпечатана на хартия и ще възприеме визуално нейното съдържание. Когато тази книга е цифровизирана, потребителят също ще може да я прочете на дисплея на използваното от него устройство(компютър, електронен четец за книги и др.). И в двата случая съдържанието ще бъде възприето визуално, без значение от формата на творбата- материална или дигитална, погледнато по този начин, за потребителят тази форма е без значение.
Съществената разлика между „веществено” и цифрово произведение е, че за да може да разчете последното(в примера- електронна книга), потенциалният читател следва да използва технически посредник, пресъздаващ я в годен за възприемането на съдържанието `и вид, докато при възприемане на конвенционално произведение, това не винаги е задължително(в случая с книгата- не е необходимо, но при слушане на музика, записана на магнитна лента, ще е необходимо техническо устройство за възприемането на звуците). В настоящият етап на развитие на технологиите е необходимо специално устройство, съдържащо технически компоненти(софтуер, хардуер, материална част – дисплей пр.), за да може информацията да бъде „преработена” във вид, годен да бъде възприета от човешко същество. В интернет контекста, освен посоченото техническо устройство, за потребителят е необходима и връзка към мрежата, а понякога и допълнителна техническа компонента – например специален софтуер за възприемане на съдържанието в съответен сайт.
Прието е, че цифровото произведение е виртуално съществуващо, защото технически то представлява информация, без да има външно, материално изражение. По- нататък дори и в процеса на редигитализация, произведението не придобива материална форма, а единствено е възможно да бъде разгледано като съдържание. От тук , като продължение на примера с електронната книга, действително е възможно посредством периферни устройства (принтери), това съдържание да бъде отпечатано на хартия^[19], т.е. с последваща техническа операция да се сдобием с веществен обект, а не само с виртуален (цифров).
Цифровото произведение чисто технически е информация. В много случаи интернет драматично намалява и стойността на създаване на информацията като съдържание. Това променя начинът, по който информацията се разпространява, отделяйки творците на съдържание от разпространителите на информация. Последните всъщност представляват ИП-ци, в преобладаващата си част – дистрибутори на информация на свръхниска цена или понякога безплатно. ИП – те принципно не се интересуват от тази информация като съдържание. От този ракурс може обосновано да се заключи, че интернет намалява значително цената на творческият процес^[20]. Допълнителният извод е, че цифровото произведение има ясно изразен икономически ефект, който е свързан не само с това, че създаването на творбата е значително по – евтино, но и достигането ù до обществото – също.
Цифровизацията на произведението не е задължително равна на неговата фиксация, т.е. дигиталното произведение може и да не е трайно закрепено в електронен файл^[21]. Така например при осъществяване на действия по комуникация с публиката(например стрийминг или по друг начин предаване на съдържание по интернет), когато произведението е просто транслиран цифров сигнал, без да се създава негово копие, то отново ще имаме използване на произведението по цифров път, но то няма да е трайно закрепено в цифрова форма. Това обаче не отнема характера му на цифрово произведение, защото обществото научава за него именно посредством интернет и компютърните технологии, които го цифровизират.
Цифровото произведение не е „компютърна програма“, по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗАПСП. Законът не дава определение за компютърна програма, което предполага използване на разпоредби извън него. Според близка за тези нужди дефиниция, компютърна програма е поредица от машинни инструкции, които са в състояние да приведат компютърна система да осъществява определени функции^[22]. Очевидно в определението се има предвид нещо в повече от простата дигитализация на дадено произведение, т.е. не става въпрос за формата на произведението, а за алгоритъм от информация, представляваща инструкция, която привежда в изпълнение даден технически процес в компютърни системи. Казано по друг начин, компютърната програма е нещо различно от файл(файлове), запълнен(-и) със съдържание, прието е това понятие да се използва като синоним на софтуер^[23]. Изводът е, че цифровото произведение принципно не може да бъде отъждествено с компютърна програма. Обратно, всяка компютърна програма по правило представлява дигитално произведение.
Възпроизвеждането на произведението от материален в дигитален носител не е преработка, т.е. отделен обект на АП по смисъла на чл. 3, ал.2, т.1 от ЗАПСП^[24]. Става въпрос отново за творческо използване на предходното произведение, т.е. налице е ново интелектуално усилие на преработващият автор, посредством което макар и на база предходно произведение се състава отличаващо се съществено от него второ произведение, носещо отличителните белези на чл. 3, ал.1 от ЗАПСП^[25]. Преобразуването на едно съществуващо произведение от един формат в друг такъв, изразяващо се единствено и само в технически процес, без използване на съзнателно и волево усилие на лицето, което преформатира произведението не е „преработка“. Така например аудио запис, който е компресиран в дигитален формат МР3 не е ново произведение, не представлява преработка на оригиналния аудиозапис^[26].
Законът изисква обективна форма, която да даде възможност на потребителят да я възприеме. Дали обаче тази форма е обективна, имайки предвид обстоятелството , че въвеждането на съдържанието е чрез използване на видими символи(букви и други писмени знаци), но в дигиталният им вариант информацията се състои от електронни импулси, които в двоичен код се съхраняват в електронна памет. Отговорът е позитивен. Използвайки техническите компоненти, цифровизираната информация се съхранява и/ или разпространява без волевата намеса на човешко същество до интересуващото потребителят съдържание- в примера с книгата това е текст, така достигайки до търсеният цифров файл, съответният потребител ще възприеме този текст, без първоначално да се налага да го разглежда като комбинация от единици и нули или пък по друг начин да преработва електронните импулси. Съдържанието ще може да бъде възприето обективно, като комбинация от писмени знаци, така, както е въведено от неговият автор. То е възможно да се възприеме визуално от съответният потребител, а трансформирането на информацията в съдържание е процес, който не е осъществяван волево от човешко лице, т.е. става въпрос за технически процес. Формата на произведението е годна за да може да се възприеме, тя е обективна по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗАПСП.
Няма как да не се сравни дигиталното произведение с фиксиране на обектите на АП преди създаване на компютрите. Когато едно аудио или аудио- визуално произведение преди да бъде представено пред публика е записано на грамофонна плоча, магнитна лента или оптичен носител, тези материални обекти не са сами по себе си нищо друго освен средства, чрез които произведението придобива форма, годна да бъде „потребена“ от ползвателите. Те са „носители” в смисъла им придаван в законодателството ни. Човешко същество е в невъзможност да чуе песента, която е записана на магнитна лента, без да използва необходимото техническо средство (касетофон, магнетофон), което ще „разчете“ записа и ще го възпроизведе като музика. По същият начин простото притежание на електронен файл, съдържащ песен не дава възможност на притежателят му да чуе песента, той ще следва да използва специален софтуер, който да възпроизведе съдържанието на файла по същество- като музика.
Създаване на произведението в електронна форма първично не се различава по нищо от фиксирането на аудио- визуално произведение върху магнитна лента. Филмът е обект на АП, а лентата – носител на този обект, най-общо казано преди да бъде записан на лентата, конкретният филм не съществува като цялостен обект на АП^[27]. По същият начин следва да се третира и дигитализираното производно създадено произведение, т.е. когато филм, заснет на лента е цифровизиран и се състои от файл/ комбинация от файлове. От външна гледна точка- тази на потребителят- няма никакво значение, дали произведението е съществувало преди в друга форма, за него е важно съдържанието.
Подходящо е да се класифицират видовете дигитални произведения според механизма на тяхното създаване в две основни категории – производни(деривативни) и първични(оригинерни). Първите са конвенционални произведения, създадени извън компютърните технологии, които произведения в последствие се цифровизират. Примери за това са картини, нарисувани на материален носител, но в последствие заснети и съхранени(транспортирани в интернет) под формата на файл; напечатан на книга роман, който е сканиран в съответен цифров формат и др. Вторият вид дигитални произведения са създадените пряко като такива. Такива ще бъдат картина, нарисувана с помощта на специален софтуер и по този начин създадена оригинерно в съответен файл; роман, който е написан на компютър в текстови файл и др. При деривативно възникналите цифрови произведения първоначално се създава конвенционално произведение, което е трансформирано в цифрова форма, последната няма как да бъде възприета от потребителя, без да бъде използвано съответното техническо средство и процес, които съвместно редигитализират информацията и така вече е възможно съдържанието да бъде прието обективно.
В първично създадените произведения „материален“ обект на АП липсва, а произведението в оригинал е създадено в цифрова форма. Съществената отлика от вътрешна гледна точка е, че при оригинерните произведения съдържанието се внася пряко в електронен файл, докато при деривативните, съдържанието се преобразува от материално в цифрово. Както се посочи и по-горе, от външна гледна точка (тази на потребителя) разликите са несъществени.
Може да се заключи, че дигиталното произведение не е някакъв по- различен обект на АП, изискващ специална квалификация, а различна форма на закрепване на произведението, която е междинна в процеса на възприемане на съдържанието. Макар и да не е „материален“, електронният файл е годна форма, способстваща за възприемане на произведението от възприятията на човешко същество, тя покрива изискването за обективност по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗАПСП и не е самостоятелен обект на АП. Изобщо дигиталното произведение би трябвало да се разглежда единствено и само като специфична форма на обективно закрепване на произведение, не и като различен обект на АП^[28].

2. Съдържание, създадено от потребителите.
Дизайна, предназначението и философията на Web 2.0 интернет са фокусирани върху сътрудничеството, кооперирането, интерактивност и социалните връзки^[29]. Потребителите на интернет платформата използват новите възможности, изявявайки се не само като ползватели на информация, но още и като издатели, журналисти, изпълнители и разпространители на съдържание, а в тази връзка те създават произведения, които имат своите специфични особености- така известното в обществото и правната доктрина – ССП^[30].
Следва да се отбележи, че ССП е обичайна част от човешката креативност. Произведения на изкуството, литературата и техниката са създавани дълго време преди създаване и навлизане на интернет технологиите(например записи на домашен касетофон, любителски колажи и пр.). Дори и в началните времена на интернет, съдържание се е създавало от крайните потребители (писма в електронна поща, частни канали за споделяне и т.н.). Въпросите, които ССП повдига в авторско-правен аспект^[31] не са нови, те са били обсъждани от правната доктрина и съд. Но именно навлизането на Web 2.0 технологиите, тяхната повсеместна достъпност, евтин и бърз интернет придава едно ново и твърде съществено значение на ССП, включвайки две нови фигури в АП- тази на потребителят и тази на интернет платформите, които са способни да създават ССП^[32].
Интернет платформите действат като ИП-ци, т.е. моделът на създаване и разпространение на ССП представлява съществена част от оборота на съдържание в интернет, което в една немалка част е защитимо от ЗАПСП. От правна гледна точка, интернет платформите за ССП предоставят вид услуга, която има за цел да способства всеки ползвател да създаде, трансформира вече създадено, да препредаде другиму, да направи достъпно такова съдържание и т.н^[33].
Когато говорим за ССП, подразбираме информация, която е създадена от потребители на интернет, използвайки технологични ресурси, които им предоставя мрежата. Тази информация придобива обективна дигитална форма – видео, аудио, текстово или комбинация от тях съдържание. Последното не рядко приема общите черти на произведение по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗАПСП, а типичното за ССП е, че то е произведено от потребители на мрежата, използвайки възможностите, които съвременните технологии и интернет дизайна позволяват на всеки един от тях. В крайна сметка, когато говорим за ССП в интернет, единствената възможна негова форма е цифровата,т.е. ССП винаги е цифрово произведение.
Причините за огромното значение на ССП са множество. Чисто икономически,става въпрос за максимално евтин и опростен начин за създаване на творби. Противоположно на установеният професионален модел в областта на филмовата, музикална и друга развлекателна индустрия, платформите предлагат на неограничен кръг лица, преобладаващо непрофесионалисти и аматьори създаване на произведения. Това се осъществява от многобройните възможности ,които платформите предоставят на своите потребители нови функции- различни софтуерни продукти, пространство за съхранение на създаденото, механизъм за оценка на ССП, търсещи функции, средства за неограничена комуникация в социални мрежи. По този начин, освен всичко друго ИП-те, притежаващи платформите участват на преден план в разпространение, систематизиране, съхранение и комерсиализацията на ССП. Така ИП- те от този род застават в една по –особена позиция на посредници между потребители, установените играчи на пазара и обществото, приемащо съдържанието^[34].
Трудно е да се даде стриктна дефиниция на ССП. Терминът покрива широк спектър от творческа активност, започваща от просто изразяване на политическо мнение в личен блог, до създаване на рецензия за литературно произведение в специализиран сайт за продажба на книги^[35]. Предвид и огромното разнообразие от информация, която потребителите в интернет генерират, попадаща във всяка сфера на общественият живот и обхващаща почти всички възможни видове произведения^[36].
В технически аспект, възможността за създаване на произведения от потребителите на интернет се асоциира с услугите, които са достъпни за тях в мрежата, предоставяни им от специализираните платформи. Така когато се обсъжда ССП , често пъти то се преплита със способите за създаването му, т.е. едновременно се обясняват и възможностите на съответните подвидове услуги, предоставяни от интернет- платформите^[37]. Изобщо многообразието на услугите, които платформите предоставят на потребителя е огромно, а разделянето им на категории е ниско продуктивно в настоящият исторически етап, предвид непрестанното им увеличаване и видоизменяне^[38]. По подобен начин, разглеждането на ССП като видове произведения (миксове, видео и аудио произведения, постинги и др.) не способства за разбирането на този феномен.
Причините за неяснотата при даване на определение за ССП, на база техническите способи(взаимодействие с платформите) и вида съдържание са поне две. Първата е в неясната граница между видовете платформи, проблем, общ за ИП- те като цяло. Второ АП принципно се старае да остава технологически неутрално, когато става въпрос за нормиране на различните видове произведения, като предвижда единствено специфични правила само за някои специални обекти на АП, но по правило общите постановки на ЗАПСП са еднакви за различните видове произведения^[39].
От икономическа гледна точка има смисъл ССП да бъде разделено на такова, създадено от бизнес медиите и от развлекателна индустрия от една страна и от друга- от масовият потребител, което пък рефлектира като цяло и върху косвената цел на АП- насърчаване на творците да създават произведения^[40]. Такова деление е оправдано, защото демонстрира един много съществен белег на ССП. В общият случай именно потребителят – аматьор създава тези нови произведения,като по този начин често пъти навлиза в сферата на авторско- правна защита на източниците, използвани при тях. Производно на това, често пъти се прави един обобщен и по същество – неверен извод, че ССП с автори – непрофесионалисти по предположение е некомерсиално. Това е вярно, доколкото самият процес на създаване на произведенията не изисква заплащане от страна на авторът им. Косвено обаче, в една немалка част ССП се създава, за да може потребителят да бъде „видян”,съответно- да остойности своето произведение. В обратна посока, професионалните издатели на медийна и развлекателна продукция често пъти насърчават създаването на ССП, в търсене на „таланти”, за популяризирането си и т.н.^[41].
Създаването на комплексни определения варира, в зависимост от нуждите на съответният труд. Така ССП може да бъде дефинирано като :1) съдържание, направено публично достъпно в интернет; 2) което е резултат в съществената си част от използване на творчески труд; и 3) което излиза извън обхвата на професионалните практики и обичайни методи за създаване на произведения, когато става въпрос за насърчаване на потребителят да участва в създаване на ССП^[42]. Фактът обаче, че съдържането преимуществено е създавано извън обхвата на професионални практики и методи, не означава че ССП изцяло се създава от аматьори – потребители. Напротив, една не- малка част от това съдържание е плод на професионалисти, извън техните ангажименти към работодателят си. По-нататък, трудно различимо е съдържание , създадено от аматьори от това на професионалното, единствено на база качеството м, защото интернет платформите реално изравняват възможностите, предоставяйки способи за създаване на произведения с високо качество. Общият извод е, че разликата между ССП създадено от любители и това, създадено от професионалисти е размита и не е точен критерий^[43].
Според друго определение, ССП е съдържание, създадено изцяло или отчасти посредством използване на специален софтуер в интернет, в последствие и разпространен в мрежата благодарение на него. Тук фокуса не е поставен върху техническите средства(макар на пръв поглед да изглежда така), а по- скоро насочва към феномена на микс- културата, като фундаментална смяна при начина на създаване и разпространение на информация^[44].
Не липсват и опити (а най-вероятно те ще продължават) да се даде и нормативно определение на ССП. ССП е тема от консултациите по промяна на европейското законодателство за АП в интернет, а дебата е именно върху това, следва и да бъдат създадени по прецизни правила в посока, крайният потребител да използва защитени от АП произведения, във връзка с трансформативно ново ССП и трябва ли да има изключение от АП, съобразно и тристепенния тест на Бернската конвенция, относимо към ССП^[45].
Има множество инициативи на различни комисии към Европейски Парламент, опитващи се да прокарат пряко или косвено дефиниция за ССП, най- вече в контекста на ограниченията и изключенията при използване на обекти на АП, според дефиницията им в чл.5 от ДИРЕКТИВА 2001/29/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество^[46]. Като че ли най- кратко и ясно от тях е това на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите , според която ССП представлява „изображение, група от движещи се изображения със или без звук, звукозапис, текст, софтуер, данни или комбинация от тях, които са качени в онлайн сървъри от техните потребители“^[47]. Очевидно е, че тази дефиниция, съчетана с условието „извън развлекателна индустрия“, по-скоро е насочена към субекта(потребителя), от колкото към обекта(произведението), което създава. Така в контекста на изключения/ ограничения при използване на АП, този подход може да бъде подкрепен, в един по- общ план е добра начална стъпка в бъдеще да бъде дадено определение на ССП като отделен феномен^[48]. Що касае приложение на чл. 5 от Директива 2001/29, в контекста на ССП, Съдът на ЕС(СЕС) също дава известна яснота в своите актове^[49].
Тук може да се добави, че внасянето на елемент, насочен към субекта, създаващ този тип произведения е меко казано съмнително. Освен всички друго, законът не свързва произведението с това, дали то е качествено, създадено по професионален или любителски начин, дали са инвестирани от професионален мениджър средства за това или не и т.н.^[50]. Посочвайки и аргумента, че не малка част от ССП е изготвено професионално (от професионалисти), по професионален начин от аматьори (с инвестиране в сюжет, ангажиране на записа, костюми, декор и тн.), а не рядко съвместно от професионалисти и аматьори (например в контекста на създаване на MOD на видео игри^[51]), то значението на лицето-автор на ССП в качествено отношение, с оглед принадлежността му или не към една или друга индустрия е несъстоятелно. Генералното заключение е, че към този етап липсва легална дефиниция, какво представлява ССП. Поставя се под съмнение, дали изобщо ССП съществува като отделна категория и има ли значение, извън общият контекст на АП^[52].
Поражда се въпросът, след като ССП е трудно отличимо от останалите видове съдържания в интернет, които са обекти на АП, изисква ли се изобщо отделното му разглеждане. С други думи, проблемът не е в качествено, а в количествено отношение, поради огромният сектор, който този вид, приличащи се по различни белези произведения заема в интернет разпространението^[53]. ССП на практическо ниво е толкова съществено значение, че заема една област в АП, която е или нерегулирана, предвид новите технологии и изразни средства за създаване на произведения; или най- малкото спорна от правна гледна точка; или просто носителите на АП не виждат смисъл да рестриктират създаване на ССП; или пък дори правоимащите да подпомагат , насърчават и активно да участват в осигуряване на съответни интернет платформи за създаване на ССП от не професионалисти. От тук, дали следва да се даде точно определение за ССП или не (а и кога) е въпрос, отговорът на който не е свързан с по-важното – проблема следва да бъде правно регулиран, поради същественото му икономическо и обществено значение.
Може би най-подходящо е да се съсредоточи вниманието към отношението на АП, когато става въпрос за ССП. От перспектива на създателя и следващите ползватели на това съдържание, които също са в позиция да използват ССП за да създадат ново, връзката между тях е основана на производство и разпространение на ССП. И двете действия гравитират към редица имуществени и неимуществени правомощия по смисъла на ЗАПСП, което поражда множество въпроси, например- какво ниво на оригиналност се изисква, за да може да се приеме ССП за обект на АП; проблемът със съавторството; обхвата на съответните права върху ССП; респективно- как ССП се разглежда от гледна точка на изключенията и ограниченията от използване на АП^[54]. Както и съдържанието, разпространявано в интернет е предназначено основно да информира потребителите, т.е. не изцяло попада в обхвата на АП, така и ССП навлиза в различни сфери на общественият живот, не се ограничава само до АП. В този смисъл, нормите свързани с правото на публичност, на свободно слово, правото на лична неприкосновеност, нарушаване на лични права (порнография, „реч на омразата”, обида и т.н.), също имат отношение към феномена ССП^[55].
Тъй като ЗАПСП се интересува от съдържанието единствено ако представлява обект на АП(или пък ако засяга такъв обект, б.а.), то за да може ССП да е предмет на обсъждане, създаденото следва да носи белезите на чл. 3, ал.1 от ЗАПСП, основен от които е оригиналността му, белег, вариращ в различните държави^[56]. Така в контекста на дигиталното произведение, налице е ССП, което покрива стандартите на обект на АП, т.е. за авторското право е от значение това съдържание, което представлява изкуство, чрез креативно създаване, инспирирано от предходни произведения, но не навлизащо в зоната на нарушения на изключителни права^[57].
Ако се вземе за дефинитивен критерий оригиналността, като съществен елемент от всеки обект на АП, ССП може да бъде няколко вида. Първо, то може да е авторско, без да има за източник предходно произведение. Тази категория не носи някакви специфични индивидуални белези, изискващи по-различно внимание от останалите дигитални произведения. Второ, ССП може да бъде основано на предходни източници, които творчески са преобразувани и реално представляват самостоятелен обект на АП. Това е категорията, която в авторско-правен аспект, от гледна точка на разлика между ССП и останалите дигитални произведения изисква по- специално внимание. Трета категория ССП представляват тези, които в същността си са резултат от пряко или непряко възпроизвеждане на първоизточник, или от неговата преработка. По предположение, тази категория стриктно погледнато е свързана с нарушаване на правата върху ползваните първоизточници. В тази категория попада и р2р – споделяне на произведения, макар и с известни усложнения. Тук в крайна сметка не се говори за творческо създадено съдържание, а за разпространение на копия за частно ползване, но сред неопределен брой лица, използвайки специализираният софтуер(интернет платформа), създаден именно за това разпространение^[58].
По този начин ССП навлиза в сферата на правоимащите върху първоизточника, поне върху три изключителни правомощия по смисъла на чл.18, ал.2 от ЗАПСП- право на възпроизвеждане, право на достъп по чл. 18, ал.2, т.10 от ЗАПСП и право на преработване. Съответно, създателите на ССП от втора и трета група, посочена по- горе е заплашен от съответни действия на правоимащите, които могат да забранят това съдържание. В контекста на неимуществените права(чл.15 от ЗАПСП), с особено значение тук са две основни от тях- право на авторство(вкл. и право на име), както и право върху интегритета^[59].
Характерно за ССП обаче е, че макар и формално често пъти да се нарушава закона, то носителите на права върху източника не предприемат никакви действия против тези нарушения, т.е. става въпрос за едно толерирано използване, а причините за това са множество. В частност правоимащите приемат в определена степен да бъдат използвани техните произведения, в случаи, когато не се засягат сериозно техните икономически интереси^[60]. Практиката е твърде често срещана. Понякога самите автори участват в проекти, свързани със създаване на ССП, като представят на феновете си свои нередактирани копия например от литературни произведения и дават възможност на последните да допълват, преобразуват и изобщо – да използват в определени рамки съдържанието^[61]. В крайна сметка ССП е с толкова огромен обем в интернет трафика, представлява твърде нова технология (от гледна точка на съответните създаващи съдържанието платформи), че няма как сериозните носители на АП(медии, компании за звукозаписи и т.н.) да не се съобразят с влиянието на тези потребители. ССП заема една „сива част“ от произведенията в интернет- такава, която не се регулира от формалното АП, поради прекалено голямата си неяснота. Именно толерирането на ССП запълва чисто практически нормирането на интернет- оборота в тази част, създавайки обичайни правила за поведение на всички субекти свързани пряко или косвено с тоз вид съдържание^[62].

Заключение.
ССП представлява една нехомогенна маса, сбор от различна информация, която посредством използване на нарочно създаден с тази цел софтуер, се обективира по желаният от потребителя на този софтуер външен вид, годен да бъде възприет. В този външен вид съдържанието придобива различни форми, понякога то отговаря на изискванията на чл.3, ал.1 от ЗАПСП и представлява обект на АП, който при всички положения е дигитално произведение, т.е. създадено първично в електронна форма. Често пъти създаването на ССП съвпада с предоставяне на публичен достъп до него, т.е. то се разпространява в мрежата. Създаването на такива произведения в една част е изцяло творчески процес, в друга не малка част е налице формално нарушение на множество авторски правомощия- имуществени и неимуществени.
Липсата на точно определение на ССП в доктрината, празнотата в законодателството на ниво ЕС, респективно – национално ниво е сериозен проблем. Огромното и вероятно – нарастващо значение на ССП в икономически и обществен аспект, предвид количеството му и множеството лица, имащи отношение към неговото създаване, няма как да бъде подминато. Заявката е дадена със създаването на правила за пряка отговорност на доставчиците на онлайн за съдържанието, което техните потребители качват в чл. 17 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/790, което само по себе си води закономерно и до въпроса- кое е точно това съдържание, т.е. да се стигне до детайлно и в крайна сметка- ясно становище на законодател, съд и доктрина за феномена ССП.

Автор: д-р Петър Петров,

^[ŋ] за контакти с автора e-mail: pvpetroff69@gmail.com

^[1] Термините качвам и свалям са широко известни и популярни в обществото, макар и без легална дефиниция звучат по-добре от чуждиците даунлоудва (download) и ъплоудва (upload), изобщо, когато става въпрос за явления, протичащи в интернет, обосновано е да се използва специфичния речник(жаргон) на интернет разпространението, като широко разпознаваем за читателя, което е направено и тук, повече за терминологичните особености на интернет вж. Петров, П., Интернет посредникът и отговорността му за нарушения на авторското право, С. ,Нова Звезда, 2018 г., с.31- 33
^[2] Достъпно на https://www.youtube.com/watch?v=uCOhwj7J9bo
^[3] Най – общо как се печели от YouTube вж. https://www.digital.bg/kak-da-pechelim-pari-ot-youtube-kanal-article673656.html
^[4] За блогъри, влогъри и др.- вж.Петкова, Л., Модните блогъри и влогъри – новите гейткипъри в онлайн пространството, сп. Медии и обществени комуникации, Брой 34 / Януари 2018 г., достъпно на https://media-journal.info/?p=item&aid=354
^[5] Достъпно на https://www.youtube.com/watch?v=mJb8FkgpMYQ
^[6] Терминът е смислов превод от английски – user generated content (UGC), някъде наричан и user created content, широко разпознаваем и използван в правната общественост, а и сред интернет потребителите, по тази причина в настоящият труд не се предлага наименование „произведение, създадено от потребители на интернет”. За критика на термина, но и общото му предназначение и известност- при Lee, Edward, Warming Up to User-GeneratedContent. University of IllinoisLawReview, Vol. 2008, No. 5, 2008. Достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1116671, с. 1500
^[7] ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/790 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО
^[8] По същите причини, като в т.2 под черта, тук се използва термина съдържание(content), вместо произведение, б.а.
^[9] За технологията по пренос на информация през интернет и структурата на интернет като техническо образувание вж. Solum, Lawrence B., Models of Internet Governance (September 3, 2008). Illinois Public Law
Research Paper No. 07-25; U Illinois Law & Economics Research Paper No. LE08-027, достъпно на
SSRN:http://ssrn.com/abstract=1136825, с.48- 49; Lemley, Mark A., Dealing with Overlapping Copyrights on the Internet. University of Daytona Law Review, Vol. 22, p. 547, 1997, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=41607, с. 555
^[10] Чисто технически, при стрийминг излъчването(както е във вторият пример), съдържанието се компресира в буфер на компютъра на потребителя, допълнително това се случва и в мрежата от сървъри, способстващи разпространението. Тези копия се създават автоматично , без човешка намеса, често пъти и без потребителят да е наясно с тяхното съществуване- вж. Efroni, Zohar, The Digital Reproduction Right (January 19, 2011). ACCESS-RIGHT: THE FUTURE OF DIGITAL COPYRIGHT LAW, p. 203, OUP 2011. Достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1743506, с.210
^[11] Повече за произведението, като обект на АП вж. при Аврамов, Л., Таджер, В., Авторско право на Народна Република България, С., 1965, Наука и изкуство, с. 28- 42; много подробно при Драганов, Ж., Обекти на интелектуална собственост, С., 2016,Сиби, с.84- 114
^[12] Обн., ДВ, бр. 56 от 29.06.1993 г., в сила от 1.08.1993 г., посл.изм. и доп., бр. 47 от 14.06.2019 г.
^[13] Множество различни словосъчетания използва ЗАПСП- цифров път Чл.18а, ал.3; чл. 93в, ал.1, т.2 и др.; цифрова форма Чл.93г, ал.2; чл.97, ал.1, т. 12 ; ДР §2, т.3 от ЗАПСП; електронен достъп- Чл.21; електронен път Чл.64, ал.1;чл.94б1 ,ал.6(авторът не може да сдържи пристъпа на различни чувства, когато посочва тази неочаквана проява на креативност и може би хумор от законодателя, при така използваната номерация в ЗАПСП, б.а.); чл. 94е, ал.8; чл. 94п, ал.2; чл.94т1, ал.1( отново !, б.а.) и т.н.; електронна форма- чл.93ж, т.1; чл.97, ал.8, т.1- 2 и др.;както и множество определения „електронен“, законодателната техника авторът не коментира тук, б.а.
^[14] Под цифрово произведение да се разбира произведение в цифрова форма, като че ли е по- подходящо от използване на чуждицата дигитален, пак така термина дигитализиран(цифровизиран) има може би друго значение, по – скоро е относим към варианта, в който конвенционално произведение е преработено в цифров вид, вж. по- долу, б.а.
^[15] Външният поглед върху интернет адаптира възприятията на потребителя, който се включва в интернет и по този начин приема тази цифрова среда като един нов „интернет свят”, една съществуваща, обективна действителност. Свързващото устройство към мрежата има значение да даде достъп до тази паралелна действителност, който е по своему аналогичен на реалния, физически свят в съответното реално пространство. Без значение е какви са техническите детайли на интернет, а от значение е киберпространството, където попада и комуникацията в него, вж. Frischmann, Brett M., The Prospect of Reconciling Internet and Cyberspace. Loyola University Chicago Law Journal, Vol. 35, pp. 205-234, 2003. Достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=515970, с. 233-234.
^[16] вътрешният поглед е свързан с разглеждане на интернет като „мрежа от мрежи”, наблягайки на техническия комплекс от технологично свързани устройства. Двете отделни перспективи към интернет дават легална интерпретация на фактите по различен начин, но погледнати заедно обосновават важни изводи за интересите на страните, участващи в конкретното правоотношение, съответно – свързват легалните източници в едно цяло, годно да да вътрешният поглед е свързан с разглеждане на интернет като „мрежа от мрежи”, наблягайки на техническия комплекс от технологично свързани устройства. Двете отделни перспективи към
интернет дават легална интерпретация на фактите по различен начин, но погледнати заедно обосновават важни изводи за интересите на страните, участващи в конкретното правоотношение, съответно – свързват легалните източници в едно цяло, годно да даде по-точен отговор за случващото се в интернет, наложено към всеки един конкретен проблем, подробно при Bray, David A.&Konsynski, Benn, Virtual Worlds, Virtual Economies, Virtual Institutions (November 1, 2006). Virtual Worlds and New Realities Conference at Emory University, February 2008, достъпно на SSRN:http://ssrn.com/abstract=962501
^[17] Efroni, Zohar,цит. съч., с.206
^[18] Авторът не използва легалният термин доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание на ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/790, влагайки следното съдържание на използваният тук- правният субект притежава качеството на ИП, когато дава достъп до интернет на потребителите и/или притежава технически компонент, представляващ цифрово приложение (апликация) в интернет, чрез който компонент е възможно да се намира, създава, променя или да се разпространява произведение, обект на АП. Подробно за мотивиране пригодността на понятието вж. при Петров, П., цит. съч.54- 120
^[19] Това виждане търпи сериозно изключение в контекста на т.нар. „триизмерно принтиране” (3D-принтиране, обемно принтиране). Процесът започва с проектиране на дигитален 3D-модел, посредством използване на софтуера. Последният автоматично разделя модела на множество „натрупани” тънки хоризонтални кръстосващи се секции, високи от порядъка на 0.1 мм. 3D-принтерът след това изгражда физически модел, използвайки материал слой върху слой. След като се постави единият слой, главата на принтера се повдига леко и се поставя следвайщият слой, съобразно проектираното от софтуера, а всеки слой се сраства с предходният. В същото време следващ струйник на 3D-принтера е възможно да поставя временно материал, по същество представляващ своебразно „скеле”, чрез което да се принтират по- деликатните части от възпроизвежданият обект, вж. Jensen-Haxel,Peter, 3D Printers, ObsoleteFirearm Supply Controls, andtheRight To BuildSelf-DefenseWeaponsUnderHeller, 42 Golden Gate U. L. Rev. 447 (2012). http://digitalcommons.law.ggu.edu/ggulrev/vol42/iss3/6, с.449- 450; също и при Dolinsky, Kyle, CAD’sCradle: UntanglingCopyrightability, Derivative Works, andFairUsein 3D Printing, 71 Wash. & Lee L. Rev. 591 (2014), http://scholarlycommons.law.wlu.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=4379&context=wlulr , с. 626- 666.Изводът е, че имаме веществен обект, който се цифровизира,в последствие- децифровизира, а от тук- веществен обект прим, т.е. крайният резултат е веществена репрезентация на транспортиран в интернет като електронни импулси първичен веществен обект. Казано по друг начин интернет от външна гледна точкапозволява транспортиране и на вещи!, така при Grimmelmann, James, Indistinguishable from Magic: A Wizard’s Guide to Copyright and 3D Printing (November 21, 2013). Washington and Lee Law Review, Forthcoming; U of MarylandLegalStudiesResearch Paper No. 2014-5. Достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=2358233, с.3- 4
^[20] Lemley, Mark A., IP in a World WithoutScarcity (March 24, 2014). StanfordPublicLawWorking Paper No. 2413974, достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=2413974 или http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.2413974, с.1, с.12
^[21] Добре е да се посочи разликата между фиксиране(закрепване) и обективна форма на произведението. Фиксирането е сравнително стабилно и трайно във времето закрепване на произведението в дадена форма. Не е необходимо произведението да е фиксирано, за да е обект на АП, необходима е обективна форма. Така нарушения на права ще са възможни, ако тези права касаят и „нефиксирано“ произведение. Най- общо казано, по правило закрепването на едно произведение не е предварително условие за неговата правна защита, с някои изключения. Фискирането е условие, за да бъдат нарушени някои от правомощията на авторът, свързани с използване на произведението, като например възпроизвеждане, но по отношение на права, свързани със съобщаване на произведението, фиксацията не е задължителна, вж. Lipszyc, Par Delia, Droit d’auteur et droits voisins, Русское издание, UNESCO,2002, с.37- 38; подробно при Драганов, Ж., цит. съч., с.102- 105.
^[22]чл. 93, т.26 (Нова – ДВ, бр. 38 от 2007 г.) от Наказателен кодекс
^[23]Подобно е и значението в Съображение 16 на Директива 2013/40/ЕС на Европейски парламент и на Съвета от 12 август 2013 година, относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета ; сходно при Драганов, Ж., цит. съч., с.124- 130
^[24]ДР от ЗАПСП §2, т.18
^[25]За проблемите в законодателната уредба вж. Петров,П., Възпроизвеждане или преработка? Сп. Собственост и право, кн.2/ 2017
^[26]Вж. решение по делото „Напстър“, САЩ- A&M Records, Inc. v. Napster, Inc., 114 F. Supp. 2d 896 (9th Cir. 2000), достъпно на http://www.copyright.gov/docs/napsteramicus.html
^[27]С бележката , че части от филма, както и негови подготвителни кадри, епизоди и пр. може също да представляват обекти на АП по смисъла на чл. 3, ал.3 от ЗАПСП
^[28] Подробно при Grimmelmann, James, цит. съч.
^[29]За смисълът и техническите характеристики на Web 2.0, вж. при Gillespie, Tarleton, The Politics of ‘Platforms.’, New Media & Society 12, no. 3 (2010), достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1601487 , с. 3-4, с. 7 и Велев, Д.,Кисимов, В., Методи за проектиране на бизнес информационни системи на базата на Web 2.0 и Cloud compuing, 2009, достъпно на http://research.unwe.bg/br17/5.pdf , с. 1-2
^[30]George, Carlisle E. &Scerri, Jackie, Web 2.0 and User-Generated Content: Legal Challenges in the New Frontier (2007). Journal of Information, Lawand Technology, Vol. 2, 2007. Достъпно на SSRN:http://ssrn.com/abstract=1290715, с.4
^[31] Senftleben, Martin, User-Generated Content – Towards a New Use Privilege in EU Copyright Law (June 16, 2018). RESEARCH HANDBOOK ON INTELLECTUAL PROPERTY AND DIGITAL TECHNOLOGIES, Tanya Aplin, ed., Cheltenham: Edward Elgar Publishing 2019, Forthcoming. Достъпно на SSRN: https://ssrn.com/abstract=3325017, с.1
Helberger, Natali&Guibault, Lucie&Janssen, E. H. &vanEijk, N.A.N.M. &Angelopoulos, Christina&van Hoboken, Joris, Legal Aspects of User Created Content (November 3, 2009). Достъпно на SSRN:http://ssrn.com/abstract=1499333 или http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.1499333, с.7, 3; същото и при Lee, Edward, цит. съч., с.1501 и др.
Подробно за интернет платформите за създаване на ССП вж. при Luca, Michael, User-Generated Content and Social Media (2015). Forthcoming in the Handbook of Media Economics, Simon Anderson, David Strömberg and JoelWaldfogel, eds.. достъпно на SSRN:http://ssrn.com/abstract=2549198 or http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.2549198
^[32]Helberger, Natali&Guibault, Lucie&Janssen, E. H. &vanEijk, N.A.N.M. &Angelopoulos, Christina&vanHoboken, Joris, цит. съч., с.4
^[33]Elkin-Koren, Niva, User-Generated Platforms (July 25, 2010). WORKING WITHIN THE BOUNDARIES OF INTELLECTUAL PROPERTY, Rochelle C. Dreyfuss, Diane L. Zimmerman&HarryFirst, eds., Oxford UniversityPress, Forthcoming. Достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1648465, с.4
^[34]Не само музика (видео клипове) влизат в обхвата на ССП, не малка част е свързана със сектора на видео игрите, вж. Sobkow, Beata, Video Game Industry and User-Generated Content: A Dynamic Interplay Between Laws and Video Game Community Norms (August 14, 2017). Достъпно на SSRN: https://ssrn.com/abstract=3270498 or http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.3270498, с.5- 10; романите Lipton, Jacqueline D., Copyright’s Twilight Zone: Digital Copyright Lessons from the Vampire Blogosphere (April 28, 2010). Maryland Law Review, Vol. 70, No. 1, 2010; Case Legal Studies Research Paper No. 2010-12. Достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1574460, с.2 и мн. Др.
^[35]Elkin-Koren, Niva, User-Generated Platforms (July 25, 2010). WORKING WITHIN THE BOUNDARIES OF INTELLECTUAL PROPERTY, Rochelle C. Dreyfuss, Diane L. Zimmerman&HarryFirst, eds., Oxford UniversityPress, Forthcoming. Достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1648465, с.4
^[36]Не само музика (видео клипове) влизат в обхвата на ССП, не малка част е свързана със сектора на видео игрите, вж. Sobkow, Beata, Video Game Industry and User-Generated Content: A Dynamic Interplay Between Laws and Video Game Community Norms (August 14, 2017). Достъпно на SSRN: https://ssrn.com/abstract=3270498 or http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.3270498, с.5- 10; романите Lipton, Jacqueline D., Copyright’s Twilight Zone: Digital Copyright Lessons from the Vampire Blogosphere (April 28, 2010). Maryland Law Review, Vol. 70, No. 1, 2010; Case Legal Studies Research Paper No. 2010-12. Достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1574460, с.2 и мн. Др
^[37]Elkin-Koren, Niva, цит. съч.,с.4
^[38]През 2007 г. такъв опит води до обособяване на 13 категории ССП, които сега или не съществуват или са запълнени с ново съдържание, допълнително границите им са твърде размити (например при протеста и критиката) – вж. George, Carlisle E. &Scerri, Jackie, цит. съч., с.4- 5. По настоящем вече се говори за ССП като „устна комуникация“(Word of mouth), със сериозно практическо значение. Става въпрос за различните сайтове, използващи коментари на свои потребители, качване на снимки на географски места и т.н.. В една част, например снимките е възможно да се приеме, че става въпрос за обекти на АП, вж.Raymond, Ronald K., WhenWord-of-Mouth Goes Online: Evaluating the Characteristics and Effects of eWOM Communication (2015). International Journal of Arts&Sciences, 08(05):499–508 (2015). Достъпно на SSRN:http://ssrn.com/abstract=2730979
^[39] Gervais, Daniel J., The Derivative Right: Or Why Copyright Law Protects Foxes Better than Hedgehogs (March 13, 2013). 15:4 Vanderbilt Journal of Entertainment and Technology Law 785-855; Vanderbilt Public Law Research Paper, 13-19. Достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=2233941 или http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.2233941, 857- 858
^[40] Производно от извода при Елкин – Корен в синхрон с утилитарната доктрина, където АП защитава инвестициите, Elkin-Koren, Niva, цит. съч.,с.6; за икономически анализ на проблема,в контекста на потребителските постове вж. при Yang, Mochen and Ren, Yuqing Ching and Adomavicius, Gediminas, Understanding User-Generated Content and Customer Engagement on Facebook Business Pages (October 3, 2018). Information Systems Research, Forthcoming; Kelley School of Business Research Paper No. 18-82. Достъпно на SSRN: https://ssrn.com/abstract=3260294
^[41]Lee, Edward, цит. съч., с.1515- 1522
^[42]Вж. доклад на Организация за електронно обединение и развитие(Organisation for Economic Co-operation and Development), PARTICIPATIVE WEB: USER-CREATED CONTENT, 12.04.2007 г., достъпно на http://www.oecd.org/sti/38393115.pdf , за OECD вж. http://www.oecd.org/about/
^[43]Elkin-Koren, Niva, цит. съч., с.12- 14
^[44]Определението е компилирано от книгата на проф. Лесиг – Remix: Making Artand Commerce Thrive in the Hybrid Economy, 2008, цитата и извода е при Gervais, Daniel J., The Tangled Web of UGC: Making Copyright Sense of User-Generated Content (May 5, 2009). Vanderbilt Journal of Entertainment and Technology Law, Vol. 11, No. 4, pp. 841-870, 2009; Vanderbilt Public Law Research Paper No. 09-17. Достъпно на SSRN: http://ssrn.com/abstract=1444513, с.842
^[45]Вж. „Европейска зелена книга за авторско право в икономиката на знанието“ (EuropeanGreen Paper onCopyrightintheKnowledgeEconomy)2008, достъпно на http://ec.europa.eu/internal_market/copyright/docs/copyright-infso/greenpaper_en.pdf, с.20-21,
^[46] Подробно при Senftleben, Martin, цит. съч.,с.4- 7
^[47]European Parliament, Committee on the Internal Market and Consumer Protection (IMCO), 14 June 2017,
Opinion of the Committee on the Internal Market and Consumer Protection for the Committee on Legal Affairs
on the proposal for a directive of the European Parliament and of the Council on copyright in the Digital Single
Market, Doc. COM(2016)0593 – C8-0383/2016 – 2016/0280(COD), Rapporteur: Catherine Stihler, Amendment
55, Article 5b(1)., Amendment 37, Article 2(1), point 3a.
^[48]Senftleben, Martin, цит. съч.,с.7
^[49] В контекста на пародията вж. решение от 10 April 2014, case C-435/12, ACI Adam, СЕС
^[50]Константна е доктрината – вж. например Аврамов, Л., Таджер, В., цит. съч., с. 38
^[51]Sobkow, Beata, цит. съч., с.5
^[52]Подобно при Gervais, Daniel J., The Tangled Web, с.842
^[53]Ibid, с.845- 846
^[54]Helberger, Natali&Guibault, Lucie&Janssen, E. H. &vanEijk, N.A.N.M. &Angelopoulos, Christina&vanHoboken, Joris, цит. съч., с. 7
^[55]Вж. повече при George, Carlisle E. &Scerri, Jackie, цит. съч., с.5-7
^[56]Не всеки обект на АП може да получи защита или защита в еднакъв обхват, в зависимост от различните законодателства, където теста за оригиналност варира. Например частна снимка от ваканция вероятно ще бъде защитена в Обединеното кралство, но почти изключено е това да стане в Германия. В държави като Франция, Нидерландия, Испания ,това е вероятно. вж.Повече при Helberger, Natali&Guibault, Lucie&Janssen, E. H. &vanEijk, N.A.N.M. &Angelopoulos, Christina&vanHoboken, Joris, цит. съч., с.8-9 . В категорията на Франция попада и България, б.а.
^[57]Gervais, Daniel J., The Derivative Right, с. 848-854
^[58]Gervais, Daniel J., The Tangled Web,с.858-860
^[59]Helberger, Natali&Guibault, Lucie&Janssen, E. H. &vanEijk, N.A.N.M. &Angelopoulos, Christina&vanHoboken, Joris, цит. съч., с. 11- 12
^[60]Wu, Tim, Tolerated Use (May 2008). Columbia Law and EconomicsWorking Paper No. 333. Достъпно на SSRN:http://ssrn.com/abstract=1132247 or http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.1132247, с. 24-25
^[61]Lipton, Jacqueline D., цит. съч., с.8-15
^[62]Много подробно при Lee, Edward, цит. съч., с. 1472- 1490

Подобни статии

СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЗА КРЕДИТ ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ НА ПОТРЕБИТЕЛИ ПРИ ПРЕДВАРИТЕЛНО УСТАНОВЕНИ ОТ КРЕДИТОРА ОБЩИ УСЛОВИЯ Становище по т.д. № 5/01.10.2014 ОСГТК ВКС (съдържание на пълномощното) Кратък поглед към разбирането на англосаксонската правна система по отношение на отговорността за нарушенията на авторски права Отказът от бъдещи права: гледната точка на австрийското и българското право ЗЛОУПОТРЕБАТА С ПРАВО И НЯКОИ НЕЙНИ ПРОЯВНИ ФОРМИ В ЧАСТНОТО ПРАВО