Спецификите на събирателното дружество, като вид юридическо лице, и неограничената и солидарна отговорност, която е предвидена в закона спрямо съдружниците в него, породиха някои неясноти във връзка с насочването на принудителното изпълнение спрямо тях. Тези неясноти касаят въпросите относно допустимостта по насочването на принудително изпълнение спрямо имущество на съдружниците в случай, че същите не фигурират в изпълнителния лист срещу събирателното дружество, съответно следва ли да се прекратява изпълнителното производство в случай, че е открито производство по несъстоятелност спрямо събирателното дружество и неограничено отговорните съдружници, и същото е приключило със заличаването на събирателното дружество от търговския регистър.
Изложените по-долу редове ще направят опит да синтезират актуалната към момента съдебна практика по поставените въпроси, както и да изложат разсъждения, както спрямо нея, така и относно това какви следва да бъдат разрешенията на поставените въпроси в светлината на действащото законодателство.
1.Кратко изложение на статута на съдружниците в СД и пределите на тяхната отговорност.
За да е налице солидарна отговорност за задължения, същата следва да е законово предвидена, или изрично уредена между страните по договорното правоотношение. Тя не се предполага, като това е основен принцип в гражданското право. Солидарната и неограничена отговорност на съдружниците в събирателното дружество е изрично уредена в закона – чл. 76 ТЗ. Върховният касационен съд е бил сезиран по въпроса „съдружниците в СД имат ли качеството на страна – длъжник по договорите и основаните на тях материални правоотношения, по които страна – длъжник е самото СД, предвид солидарната и неограничена лична отговорност на съдружниците за задълженията на дружеството”. С Решение №1 от 15.02.2017г. по т.д. 488/2016г., представляващо задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 290 ГПК, Върховният съд е дал следния отговор – „личната отговорност на съдружниците не води до извод за лично участие на съдружниците в сделките на дружеството. Тази лична, неограничена, солидарна отговорност е вид лично обезпечение на съдружниците и цели да осигури и гарантира по-добре дружествените кредитори. Тя не отрича отговорността на СД, като отделен самостоятелен правен субект, а само се добавя към нея. Или самостоятелността на СД се определя от типичните белези на юридическото лице – имуществена обособеност, органно устройство,възможност за самостоятелно придобиване и упражняване на права и задължения. Друго разграничаване на съдружника от събирателното дружество е възможността същият да представлява дружеството, която представителна власт произтича от качеството му на съдружник. Или това представителство означава, че съдружника действа от името на дружеството. Доколкото е представител, страна по сделката, сключена от него е дружеството, а не той самият. Отговорността на съдружниците, както вече бе споменато е неограничена / отговарят с цялото си секвеститируемо имущество за задълженията на дружеството/ и солидарна- всички съдружници дължат една и съща престация с тази на дружеството и кредиторът може да иска изпълнение от всеки едни от съдружниците. В този случай съдружникът към когото е насочено изпълнение е главна страна в процеса, но и тогава той не става страна по сделката, а е участник в реализиране на обезпечителната му отговорност. Задължението на съдружника е акцесорно, то възниква само ако възникне валидно задължение на дружеството- арг.чл.88 ТЗ.Също така съдружникът и дружеството са обикновени, а не необходими другари в процеса, тъй като задълженията им са различни по своята правна природа, а общ юридически факт е само този на съществуване на дълга на дружеството. Този извод произтича и от процесуалните права на съдружника – той може да противопостави личните си възражения, но не и тези на останалите съдружници – арг.чл.91 ТЗ”.
С оглед на гореизложените мотиви на съда, в решението е възприет отговора, че „предвид персонализацията на събирателното дружество като юридическо лице, различно от персоналният му субстрат, следва възможността то да поема самостоятелни задължения и да бъде носител на самостоятелни права, които го определят като страна по сделките, които сключва. Обезпечителната отговорност на съдружниците не може да ги приравни до правното положение на страна по сделките на дружеството. Когато е ангажирана солидарната им отговорност, те са обикновени другари със всички правни последици произтичащи от това”.
Изводът, до който е стигнал Върховен касационен съд, и който се споделя от автора е, че личната отговорност на съдружниците не води до извод за лично участие на съдружниците в сделките на дружеството, както и че тя е вид лично обезпечение и цели да осигури и гарантира по-добре дружествените кредитори. Освен това, задължението на съдружника е акцесорно, то възниква само ако възникне валидно задължение на дружеството – арг. чл.88 ТЗ. Той и дружеството са обикновени, а не необходими другари в процеса, тъй като задълженията им са различни по своята правна природа, а общ юридически факт е само този на съществуване на дълга на дружеството.
2. Допустимо ли е съдебният изпълнител да насочи принудителното изпълнение срещу неограничено отговорните съдружници в СД, ако в изпълнителния лист същите не фигурират като длъжници?
С оглед на приетото от ВКС в задължителната му съдебна практика, че съдружниците в СД са обикновени другари с дружеството, за неговите задължения, а не необходими, то кредиторът на дружеството има правото на избор дали да насочи осъдителния иск само срещу него, или срещу него и съдружниците. Това следва и от уредбата в чл. 88 ТЗ, която посочва, че по иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници. Тук следва да припомним старата редакция на чл. 88, обн. в ДВ, бр. № 48 от 1991г., според която „по искове, предявени срещу дружеството или срещу някой от съдружниците, съдът призовава като ответници всички съдружници”.
Видно от текстовете чл. 88 от 1991 и чл.88 от 1993г., действащ и до днес е, че при старата редакция законодателят е третирал СД и съдружниците като необходими другари, докато в сегашния текст те са възприети като обикновени другари. Това е съществена промяна във вижданията на законодателя и именно тя следва да даде отговор и на поставения по-горе въпрос. Предвид изложеното, ако кредиторът не предяви осъдителния си иск срещу съдружниците, а само срещу СД, съдебното решение ще бъде постановено само срещу дружеството, съответно и изпълнителния лист ще бъде издаден само срещу него. Поради тази причина, изпълнението ще може да бъде насочено само срещу имуществото на СД, но не и срещу имуществото на неограничено отговорните съдружници[1], независимо от уредената в закона солидарна и неограничена отговорност на същите за задълженията на дружеството. Ако кредиторът желае да насочи принудителното изпълнение върху имущество на неограничено отговорен съдружник, той следва да предяви своя иск и срещу него, за да може в изпълнителния лист последният да фигурира като длъжник, и съдебният изпълнител да може да насочи изпълнението срещу неговото имущество. Едва тогава органът по принудително изпълнение ще следва да съобрази и поредността за изпълнение, уредена в чл. 88 ТЗ, а именно – първо да извърши изпълнение върху имуществото на СД, и едва при невъзможност за удовлетворяване от него, същото да се насочи срещу имуществото на съдружниците. В чл. 88 ТЗ законът е уредил така нареченото exepcio ordinis (възражение за поредност), която поредност съдебният изпълнител следва да съблюдава служебно. Органът по принудително изпълнение следва да извърши подробни справки относно имуществото на СД и едва когато установи, че същото няма имущество, съответно наличното имущество е недостатъчно за удовлетворяване на кредитора, да пристъпи към изпълнение върху имуществото на неограничено отговорните съдружници. Дали наличното имущество на СД е достатъчно се определя не от вътрешните възприятия на съдебния изпълнител, а след като бъдат направени достатъчно опити същото да бъде осребрено. Взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да насочи изпълнение върху имуществото на съдружниците обоснован с мотив, че същите не фигурират в изпълнителния лист, или че има достатъчно имущество на СД, по реда на чл. 435 ГПК, докато неограничено отговорните съдружници не разполагат с тази възможност. Същите могат да предявят иск за вреди срещу съдебния изпълнител, ако същият не е извършил преценка относно поредността за удовлетворяване, предвидена в чл.88 ТЗ, съответно е насочил изпълнение върху тях при положение, че същите не са осъдени и не присъстват в изпълнителния лист на кредитора срещу СД.
3. Следва ли да се прекратява изпълнителното производство в случай, че е открито производство по несъстоятелност спрямо СД и неограничено отговорните съдружници /физически лица/, и същото е приключило със заличаването на СД от търговския регистър?
Тук се касае за хипотеза, при която в изпълнителния лист са посочени, както СД, така и неограничено отговорните съдружници, съответно изпълнението е насочено срещу всички.
Откриването на производство по несъстоятелност спрямо неограничено отговорния съдружник в търговско дружество, независимо дали самия съдружник е търговец, е логично следствие на материалноправната му солидарна отговорност за задълженията на дружеството /чл. 76, изр. 2 и чл. 88 ТЗ/. От разпоредбите на чл. 610, чл. 614, ал. 3 и чл. 748, ал. 3 ТЗ следва извода, че законът третира неограничено отговорния съдружник като длъжник в несъстоятелността. От неговото секвестируемо имущество също се образува маса на несъстоятелността, която служи на удовлетворяване както на кредиторите на дружеството, така и на личните кредитори на съдружника. Последните следва да участват и да предявят вземанията си в производството не несъстоятелност, тъй като не биха могли да се удовлетворят по реда на индивидуалното принудително изпълнение, доколкото на осн. чл. 638, ал.1 ТЗ изпълнителните производства срещу имуществото на неограничено отговорния съдружник също се спират. Ето защо е несъмнено, че погасителният ефект по чл. 739 ТЗ се прилага и по отношение на вземанията на личните кредитори на неограничено отговорния съдружник, дори и същите да нямат търговски характер[2]. При спряно производство по несъстоятелност по чл.632 ал.1 ТЗ, последвало прекратяване на производство по чл.632 ал.4 ТЗ и постановено заличаване на СД от Търговския регистър по чл.632 ал.5 ТЗ, непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права са погасени /чл.739 ал.1 ТЗ/. Погасяването по реда на чл. 739 ТЗ настъпва когато приключи производството по несъстоятелност и не зависи от това дали са предявени или не в срок вземанията на съответния кредитор[3].
Предвид гореизложеното, което е прието в съдебната практика на ВКС, следва да се направи извод, че с откриването на производство по несъстоятелност за СД, същото следва да се счита открито и за неограничено отговорните съдружници – чл. 610 ТЗ. Това е едно от изключенията във връзка с невъзможността да бъде открито производство по несъстоятелност за физическо лице – така наречения частен фалит.
Тъй като при откриването на производство по несъстоятелност за СД, същото следва да се счита открито и за неограничено отговорните съдружници, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 638, ал.1 ТЗ, която предвижда, че с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността. За да бъде прекратено изпълнителното производство следва да е изпълнена хипотезата на чл. 638, ал.4 ТЗ, т.е. взискателят да предяви вземането си в производството по несъстоятелност и същото да бъде включено в списъците с приети вземания от синдика, съответно списъците да бъдат одобрени от съда – чл. 693 ТЗ. Налице ли е одобрен от съда списък с предявени вземания, в който списък да е налице предявеното от взискателя вземане, предмет на изпълнителния лист, изпълнителното производство подлежи на прекратяване ex lege, от момента на постановяване на определението за одобряване на списъците от съда, поради незабавното му влизане в сила – чл. 692, ал.6 ТЗ.
В хипотезата, при която взискателят не е предявил вземането си, предмет на спряното изпълнително производство, нещата стоят по-различно. В своята задължителна съдебна практика, ВКС се е произнесъл по въпроса – „следва ли вземания на кредитор за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД, да бъдат предявени в открито производство по несъстоятелност на дружеството и погасяват ли се тези непредявени вземания за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД на основание чл.739 ал.1 ТЗ”, като е приел, че „кредиторите – на дружеството и личните кредитори на съдружниците следва да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност, тъй като не биха могли да се удовлетворят в индивидуално принудително изпълнение /чл.638 ТЗ/. При спряно производство по несъстоятелност по чл.632 ал.1 ТЗ, последвало прекратяване на производство по чл.632 ал.4 ТЗ и постановено заличаване на СД от Търговския регистър по чл.632 ал.5 ТЗ, непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права са погасени /чл.739 ал.1 ТЗ/”.
От гореизложената задължителна съдебна практика на ВКС и мотивите към нея следва да се приеме, че в хипотезата, при която взискателят кредитор на СД и неограничено отговорните съдружници, не е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност, те се погасяват по смисъла на чл. 739, ал.1 ТЗ, освен в изключенията предвидени в чл. 739, ал.2 ТЗ. Погасяването настъпва както в хипотезата по чл. 735, ал.1, така и по чл. 632, ал.4 и 5 ТЗ[4].
След приключване на производството по несъстоятелност и заличаването на СД като търговец от търговския регистър, изпълнителното дело срещу него следва да се прекрати, тъй като правосубектността е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, и загубата й при липса на възможност за процесуално правоприемство по време на висящия изпълнителен процес има за последица прекратяване на производството спрямо него[5].
Съдебният изпълнител няма основание да прекрати спряното изпълнително производство спрямо неограничено отговорните съдружници – физически лица, тъй като хипотезата на чл. 638, ал. 4 ТЗ не е налице, поради непредявяването на вземанията на взискателя[6]. Независимо, че те са погасени на основание чл. 739, ал.1 ТЗ, органът по принудително изпълнение не може да прекрати изпълнителното производство на това основание, тъй като погасителния ефект спрямо неограничено отговорните съдружници – физически лица, следва да бъде зачетен в исково производство предявено от съдружниците по реда на чл. 439 ГПК[7], в което те следва да установят, че не дължат сумите по изпълнителелното дело, поради погасяване на вземанията на взискателя на основание чл. 739, ал.1 ТЗ. Едва, когато искът бъде уважен с влязло в сила решение, съдебният изпълнител ще може да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК.
Автор: Д-р Димитър Иванов
[1]Съдебната практика в това отношение е стабилна – Определение №25 от 10.02.2013г. по гр.д. №1207/2012г. на ВКС; Решение № 317 от 03.05.2007г. по т. д. № 54/2007г. на ВКС; Определение № 259 от 19.04.1999 г. по гр. д. № 24/99г. на ВКС; Определение № 25 от 10.02.2013 г. по гр. д. № 1207/2012 г. на ВКС; Решение от 22.07.2008 г. по гр. д. № 362/2007г. на Окръжен съд-София; Решение 276 от 25.02.2011г. по гр.д. 873/2010г. на Окръжен съд – Пловдив; Решение от 10.12.2013г. по гр.д. 1011/2013г. на Окръжен съд – Плевен; Решение № 426 от 09.08.2013г. по гр.д. № 616/2013г. на Апелативен съд – Пловдив; Определение № 336 от 18.07.2017 г. по в. ч. гр. д. № 341/2017г. на Окръжен съд – Сливен; Решение № 665 от 10.12.2013 г. по в. гр. д. № 1011/2013 г. на Окръжен съд – Плевен; В обратен смисъл е Определение № 47 от 20.02.2009 г. по в. ч. гр. д. № 84/2009 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
[2] Решение № 531 от 4.07.2006 г. по т. д. № 207/2006 г. на ВКС; Решение № 805 от 26.04.1999 г. по гр. д. № 152/1999г. на ВКС; Решение № 17592 от 22.10.2014г. по в.г.д. 9847/2013г. на Софийски градски съд.
[3] Определение № 678 от 17.07.2012 по ч.т.д. 247/2012г. на ВКС.
[4] Въпреки наличието на задължителната практика на ВКС и болшинството от становища в доктрината, които я подкрепят, аз считам, че следва да се подкрепи изразеното становище от Григоров, Г. Несъстоятелност, Сиби, 2017, с.411, според когото погасяване на вземанията не следва да настъпва в хипотезата на чл. 632, ал.4 и 5 ТЗ (особено за физически лица), с оглед правилото на чл. 685а, ал.4 ТЗ, а само в хипотезата на чл. 735, ал.1 ТЗ.
[5] Решение от 06.03.2015г. по в.гр.д. 128/2015г. на Окръжен съд – Плевен.
[6] Решение 850 от 16.09.2016г. по в.гр.д. 211/2016г. на Окръжен съд – Разград.
[7] Така Пунев, Б., и колектив. Граждсански процесуален кодекс. Приложен коментар, 2017, с.1202 и цитираната там съдебна практика; Допустимостта на иск с правно основание чл. 439 ГПК във връзка с чл. 739, ал.1 ТЗ е потвърждавана многократно – Определение № 109 от 10.02.2012г. по ч.т.д. № 53/2012г. на ВКС; Определение № 353 Определение № 318 от 1.06.2010 г. по т. д. № 1133/2009г. на ВКС; Иск по същество е разглеждан в Решение № 387 от 26.06.2012 г. по т. д. № 38/2012г. на Окръжен съд – Пловдив; Решение № 71 от 19.01.2015 г. по гр. д. № 2073/2014 г. на Окръжен съд – Варна и др.
Подобни статии
Откриване на производство по несъстоятелност по отношение на неограничено отговорни съдружници в търговско дружество – чл. 610 ТЗ.
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ДЯЛ НА СЪДРУЖНИК В ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ
ПРЕГЛЕД НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ОТНОСНО ВЪПРОСИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ДРУЖЕСТВО
По някои въпроси на предявяването на иск от и срещу съдружник в гражданско дружество
Учредяване на европейско дружество – тип холдинг по правилата на Регламент на Съвета (ЕО) 2157/2001г. за статута на европейското дружество
