Съдебната делба през призмата на придобивния способ

Въведение

Предмет на изследване на настоящата статия е съдебната делба като производство за придобиване на вещни права. В настоящото изследване се акцентира върху изясняване същността и правната природа на субективното право по чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС), доколко то може да бъде предпоставка за придобиване на вещни права и характерът на постановеното делбено решение, което уважава заявен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, като изследването има за цел да бъде разгледана и коментирана съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС) по поставените въпроси. Статията засяга мнения и становища по спорни въпроси във връзка с предмета на изследване, изложени в правната доктрина, като по тях са направени коментари и е изразена позиция. Наред с това е извършен подбор на съдебни актове на ВКС във връзка с предмета на изследване, които могат да представляват интерес както за всеки, който упражнява юридическа професия, така и за студентите по право към юридическите факултети, като са разгледани и анализирани въпросите, допуснати до касационно обжалване и формулирани в съответните съдебни актове. По текста на коментираните съдебни актове са направени малки интерпретативни промени за целите на статията, без да се засяга съдържанието на изложеното от съставите на ВКС по разглежданите дела.[1]

Съдебната делба като производство за придобиване на вещни права – същност и спорни въпроси

2.1. Същност и характерни черти на производството по съдебна делба

В хипотезата, в която съсобствениците не успеят да постигнат съгласие за разпределение на общото имущество, т.е. да сключат договор за доброволна делба, в който да уредят създадените между тях имуществени отношения, всеки от тях може да инициира производство по съдебна делба. Съдебната делба представлява особено исково конститутивно[2] производство, уредено в глава XXIX от Гражданския процесуален кодекс. Неговото предназначение е да се ликвидира съсобствеността между съделителите, като всеки от тях придобие в изключителна собственост имоти, които са поставени в негов дял вследствие на делбеното конститутивно решение съобразно квотата на съответния съделител, определена в делбеното производство.

В рамките на производството по съдебна делба следва да бъде осъществено едно субективно право, за да може да бъде постигнато прекратяването на съсобствеността, каквато е и крайната цел на съдебната делба. Това право се нарича право на делба, и то е потестативно[3] по своята правна природа, защото предоставя правна възможност за всеки един от съсобствениците да предизвика с едностранно волеизлявление (предявеният конститутивен иск с материално основание чл. 34, ал. 1 ЗС до районния съд) правна промяна в правоотношенията между отделните съделители. Правната промяна се състои в това, че при постановено и влязло в сила решение, което уважава заявена конститутивна претенция по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗС, съсобствеността върху общото имущество се прекратява и всеки от съделителите придобива изключително право на собственост по отношение на имотите, поставени в негов дял вследствие на делбата. Субективното право на делба има потестативен (вторичен, производен) характер още и защото неговото пораждане е обусловено от съществуването на едно предшестващо, първично правоотношение, което може да бъде вещно, наследствено или друго.[4]

Субективното право по чл. 34, ал. 1 ЗС се упражнява изрично и само по съдебен ред чрез предявяване на конститутивно искане от някой от съделителите до районния съд. Искът за делба не се погасява по давност, което следва от нормата на чл. 34, ал. 3 ЗС. В делбеното производство участие следва да вземат всички съсобственици. По тази причина, ако делбата бъде извършена без участието на един от тях, тя е изцяло нищожна, като това положение е инкорпорирано от законодателя в разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството (ЗН), предвиждаща делба на наследство, която се прилага и за делба на съсобственост по аргумент от чл. 34, ал. 2 ЗС. Друга особеност на делбеното производство е, че в него всеки от съделителите притежава двойно качество – на ищец по отношение на своето право на делба и на ответник – спрямо правото на делба на останалите съделители.[5]

Тук, следва да се посочи и фактическият състав на придобивния способ по чл. 34, ал. 1 ЗС, какъвто е постановеното и влязло в сила конститутивно решение, което уважава заявено искане с правно основание по смисъла на същата разпоредба: наличие на материално потестативно право (правото на делба); упражняването му посредством предявяване на конститутивна претенция с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС; и постановено и влязло в сила съдебно решение, което уважава предявеният конститутивен иск.[6] Необходима е кумулативната наличност на посочените предпоставки, защото липсата дори на една от тях има за негативна правна последица, че съделителят, предявил конститутивен иск за делба на съсобственост, няма да придобие качеството изключителен собственик на имотите, които е получил в свой дял вследствие на делбата.

Постановеното и влязло в сила съдебно решение, което уважава заявено искане с материално основание чл. 34, ал. 1 ЗС, се ползва освен със сила на пресъдено нещо-потвърждава преобразуващото право на делба, но и с конститутивно действие – предизвиква търсената от ищеца-съделител правна промяна в правоотношенията между съсобствениците-съделители – положителната правна последица за съделителите е, че те придобиват качеството изключителни собственици на реални обекти на делбата съобразно съответните делбени квоти, определени им в делбеното производство.

Началото на производството по съдебна делба се поставя с подаването на искова молба до районния съд (до районния съд по местонахождение на недвижимия имот-при делба на съсобствен недвижим имот, респ. до районния съд по местооткриване на наследството-при делба на наследство), която следва да бъде съобразена с изискванията, инкорпорирани в разпоредбите на чл. 127-128 от ГПК. При делба на наследство към исковата молба следва да бъдат приложени две удостоверения, издадени от общинския съвет по последното местожителство на наследодателя. Посредством едното от тях се удостоверява смъртта на наследодателя и кои са неговите наследници, а чрез другото – какви имоти е оставил той.

Характерна особеност на производството по съдебна делба е, че то е двуфазно[7] – всяка от двете му фази приключва с решение. Първата фаза се нарича фаза по допускане на делбата. В първото заседание по делото всеки от съделителите разполага с възможността да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против принадлежността на някои от имотите към имуществената общност. В рамките на делбеното производство могат да бъдат разглеждани и някои въпроси, които имат преюдициален характер по отношение на преобразуващото право на делба, т.е. такива, които са обуславящи спрямо него. Такива преюдициални въпроси могат да бъдат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. Първата фаза от съдебната делба приключва с решение по допускане на делбата, като в него районният съд следва да се произнесе по следните въпроси: кои са съделителите; кои са имотите, обект на делбата; и какви са квотите на всеки един от съсобствениците-съделители.

Втората фаза на делбеното производство е тази по извършването на делбата, която приключва с решение за извършване на делбата, чието предназначение е да се ликвидира съсобствеността върху общото имущество и предоставяне на всеки дял в обект на изключителна собственост на съответен съделител. Тази фаза на производството по съдебна делба може да бъде използвана, за да бъдат разрешени със сила на пресъдено нещо и споровете между съделителите по т.нар. „сметки между тях“, като предявените във връзка с тях осъдителни искове могат да се съединят с делбения иск. Такива „искания за сметки“ могат да бъдат следните притезания: за събрани от един от съделителите доходи от общия имот; за извършване в общия имот на подобрения от един от съделителите и други. Когато допуснатите до делба имоти могат да бъдат разпределени в отделни дялове, обекти на бъдеща изключителна собственост, съдът пристъпва към съставяне на проект за разделителен протокол въз основа на заключението на вещото лице при спазване на правилата на Закона за наследството (ЗН). Съдът предявява проекта за разделителен протокол на съделителите в съдебно заседание, за имат възможност последните да направят своите възражения срещу него.

След изслушването на възраженията на съделителите съдът съставя окончателен разделителен протокол и го обявява, като оттук нататък не може да го изменя или отменя. След това е необходимо всеки от образуваните дялове да се свърже с отделен съделител и от този момент на мястото на имуществената общност възниква имуществена разделност. Когато тегленето на жребий е възможно и удобно, бъдещите носители на образуваните дялове се определят посредством жребий, тегленето на който става в съдебно заседание с призоваване на съделителите от съда. След тегленето на жребий или от деня на влизане в сила на разделителния протокол, когато той определя носителите на дяловете, съдебната делба проявява своят вещноправен ефект. Втората фаза на съдебната делба завършва с решение за извършване на делбата. Постановеното и влязло в сила съдебно решение, което уважава заявен конститутивен иск по чл. 34, ал. 1 ЗС, е производен способ за придобиване на вещни права.[8]

Други способи за извършване на делба на общо имущество са предвидени в разпоредбите на чл. 348 ГПК (изнасяне на публична продан); чл. 349 ГПК (възлагане на неподеляемо жилище) и чл. 353 ГПК (разпределяне на имотите без теглене на жребий).

2.2. Спорни въпроси във връзка с особеното исково производство за съдебна делба

Първият дискусионен въпрос във връзка с предмета на изследване е: „Какъв е правният характер на делбата – конститутивен или декларативен?“

В по-старата българска правна литература се е възприемало, че делбата е декларативен акт.[9] Споменатите автори приемат, че декларативното действие на делбата се корени в това, че всеки от съсобственици-съделители се смята собственик на падналия му се в дял конкретен имот още от деня, в който съсобствеността е възникнала, а не от момента на делбения акт. В чл. 292 от отменения ЗН е било възприето декларативното действие на делбата – съделителят се е смятал за собственик на падналите му се в дял имоти от момента на откриване на наследството.

В правната доктрина съществува разбиране, че делбата има атрибутивно действие[10], което е последица от конститутивния характер на правото на делба. Едностранното упражняване на правото на делба води до предизвикването на правна промяна в правната сфера не само на реализиралото го лице, но и в правните сфери на останалите съсобственици. Посредством делбата идеалната част на всеки съсобственик се превръща в реална, като новата реална собственост почива в началната идеална част.

Понастоящем обаче преобладаващото и утвърдено разбиране в правната доктрина е, че делбата притежава конститутивен, вещно-прехвърлителен (транслативен) ефект.[11] В цитираните съчинения авторите обосновават становищата си с правната промяна, която настъпва по силата на конститутивното съдебно решение – съсобствеността се прекратява и всеки съделител получава имотите, поставени в негов дял от момента на делбения акт. Преди делбата съделителят е имал само идеална част от общото имущество. Посредством делбата съделителят придобива идеалните части, които останалите съделители са притежавали върху имотите, паднали се в негов дял, срещу което другите съделители придобиват идеалните части на съделителя, които последният е притежавал върху имотите, паднали се в техни дялове. Транслативният характер на делбата е възприет и в Постановление № 7/1973 г., т. 8, б. „б“ на Пленума на ВС.

На мнение съм, че конститутивният, вещно-прехвърлителен ефект на съдебната делба се проявява при постановено и влязло в сила съдебно решение, което уважава заявено конститутивно искане с правно основание чл 34, ал. 1 ЗС, респ. чл. 69, ал. 1 ЗН. Такова съдебно решение представлява производен (деривативен) способ за придобиване на вещни права (придобиването на вещните права става по силата на правоприемство – ЮФ, от който настъпва правоприемството може да бъде само съдебно решение с правопораждащ ефект), посредством който всеки от съделителите става изключителен собственик на имотите, паднали се в негов дял вследствие на делбата. Конститутивното делбено решение се ползва както със сила на пресъдено нещо – потвърждава преобразуващото право на делба, така и с конститутивно действие, което се изразява именно в правната промяна, която настъпва по силата на съдебния акт, а именно – имуществената общност бива прекратена и на нейно място възниква еднолична и реална собственост за всеки един от съделителите, като те придобиват качеството изключителни собственици на имотите, които са поставени в техни дялове вследствие на проведеното делбено производство.

Друг интересен въпрос, обект на анализ и коментар в настоящото изследване, е: „Може ли делбеният съд (районният съд) да се произнесе със сила на пресъдено нещо по спорове, обуславящи правото на делба (т.нар. преюдициални въпроси), които не са му родово подсъдни?“

В Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е видно противоречието между два текста. Това са разпоредбите на чл. 104, т. 1 ГПК и чл. 343 ГПК.

Нормата на чл. 104, т. 1 ГПК предвижда следното: „На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни: исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му.“

От друга страна, разпоредбата на чл. 343 ГПК урежда следното: „В производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.“

Противоречието между двата текста на ГПК е очевидно и поставя проблематичният въпрос за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението на делбения съд по отношение на т.нар. преюдициални въпроси за правото на делба. В правната доктрина е възприето разбирането, че споровете, обуславящи правото на делба, инкорпорирани в разпоредбата на чл. 343 ГПК, поради причината, че не са подсъдни на районен съд (делбения съд) като първа инстанция, същият не може да се произнесе по отношение на тях със сила на пресъдено нещо.[12] Затова те не могат да бъдат предявявани пред него с инцидентен установителен иск или с конститутивен иск, съединен за общо разглеждане с делбения иск, а само посредством възражение (например възражение за нищожност на осиновяване).

Споделям мнението, че по отношение на въпросите, имащи обуславящо значение за потестативното право на делба, решението на делбения съд не би следвало да се ползва със сила на пресъдено нещо. Аргумент за този извод се черпи от това, че в обхвата на родовата компетентност на районния съд (делбения съд) не попадат споровете, инкорпорирани в разпоредбата на чл. 343 ГПК. Друг аргумент в подкрепа на това становище е, че по спорове относно преюдициални правоотношения, от които зависи отговорът по главния спор, не се търси защита посредством сила на пресъдено нещо нито от ищеца, нито от ответника. Именно поради тази причина спрямо тях не може да се формира сила на пресъдено нещо.[13]

Следващият проблематичен въпрос, предмет на разглеждане и обсъждане в настоящата статия, е: „Могат ли да се разглеждат въпросите относно упражняването на преобразуващи субективни права в рамките на производството по съдебна делба?“

Във връзка с така поставения дискусионен въпрос следва да се проведе едно важно разграничение, че съществуват потестативни субективни права, които могат да се упражняват не само посредством предявяване на иск, но и чрез възражение. Преобразуващи права, които се упражняват чрез възражение, са например: правото да се иска унищожение на сделка поради недееспособност или поради порок на волята (аргумент от чл. 32, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите – ЗЗД); правото да се иска намаление на завещателно разпореждане или дарение, за да се допълни запазената част и други.

Познати са обаче потестативни права, чието упражняване може да стане само посредством предявяване на искова претенция, притежаваща конститутивен характер. Като такива субективни права могат да бъдат посочени правата по чл. 28-31 ЗЗД и правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В т. 3, б. „а“ от ППВС № 7/1973 г. обаче е предвидено следното: „С иска за делба не може да бъде съединен конститутивен иск за създаване на съсобственост или на различни от законните дялове“.

И тук, като подвъпрос се поражда следният: „Може ли делбеният иск да се съединява с иск, предназначен за осъществяване крайната цел на делбата?“

В разрез с даденото разрешение в т. 3, б. „а“ от ППВС № 7/1973 г., Общото събрание в ТР № 67/70 е приело, че е допустимо да се съединяват с делбения иск било като преки, било като насрещни искове, всички искове, чието предназначение е насочено към постигане на крайната цел на делбата. Като такъв иск в цитираното ТР е посочена претенцията с правно основание чл. 29 СК – за определяне на по-голям дял от общото имущество.

За да аргументира разрешението си, инкорпорирано в т. 3, б. „а“ от ППВС № 7/1973 г., Пленума на ВС в мотивите на споменатото постановление е изтъкнал, че допускането да се съедини делбеният иск с конститутивен иск би било противно с общите принципи на процеса. Според Пленума, ако с конститутивния иск се учредява съсобствеността, както е при иска за прекратяване на общността, преди бракът да е прекратен, и ако се допусне съединяването му с иска за делба, когато съдът уважи конститутивният иск, не може да допусне делбата, защото решението по него още не е влязло в сила, а пък конститутивното решение създава съсобствеността[14]. Обосновката тук е, че няма как да се допусне делба на съсобственост, която все още не е възникнала. Същият аргумент Пленумът прилага и когато пред съда е инициирано производство за изменение на дялове по СК – съдът не следва да допусне делбата по изменените дялове, защото решението за изменението им все още не е влезнало в законна сила.[15]

На противоположното становище са Петко Венедиков и Кръстю Цончев. Петко Венедиков смята аргументацията, дадена в ППВС № 7/1973 г. за неправилна, като подкрепя мнението си с това, че съединяването на искове, единият от които е преюдициален по отношение на другия, е напълно допустимо по нашето право, съобразно разпоредбата на чл. 212 ГПК, която урежда инцидентният установителен иск, който може да бъде предявен както от ищеца, така и от ответника. Петко Венедиков споделя, че няма причини да се приеме обратното и когато искът е конститутивен.[16]

Смятам, че по отношение на обективното съединяване на претенциите по чл. 29, ал. 1-3 СК и делбеният иск, подобно съединяване не би следвало да бъде допуснато, като се има предвид изложеното в т. 3, б. „а“ от ППВС № 7/1973 г., който текст не допуска съединяването на иска за делба с конститутивен иск, насочен към създаване на различни от законните дялове (размерът на законните дялове на съпрузите при прекратена имуществена общност е инкорпориран в разпоредбата на чл. 28 СК, който говори за равенство на дяловете им), към което създаване са насочени претенциите по чл. 29, ал. 1-3 СК. Нещо повече, двете искания подлежат на разглеждане по различен съдопроизводствен ред (общ и особен исков ред), което е едно от общите изисквания за допускане на обективното съединяване. Оттук може да се направи изводът, че ищецът-съпруг по чл. 29, ал. 1-3 СК следва в отделно производство да заяви своята претенция за определяне на по-голям дял от общото имущество.

Като интересен подвъпрос би могъл да се посочи следният: „Ако между страните е сключен предварителен договор за делба и въпреки това едната от тях поиска делба, възможно ли е един от ответниците чрез насрещен иск да предяви претенция да бъде обявен за окончателен предварителният договор и по този начин да бъде осуетена съдебната делба?“

Отговор на поставения проблематичен въпрос би могъл да се даде в решение № 180/1970 г., I г. о., което предвижда допустимостта на съединяването на исковете. Според Кръстю Цончев не съществуват никакви принципни пречки ответникът да предяви насрещен иск и да поиска именно в делбеното дело да бъде обявен за окончателен договорът, тъй като възразява против правото да се иска делба.[17]

Споделям разрешението, дадено в т. 3, б. „а“ от ППВС № 7/1973 г., което има следният смисъл: „С иска за делба не може да бъде съединен конститутивен иск за създаване на съсобственост или на различни от законните дялове.“ Имайки предвид тази забрана, недопустимо е съединяване например на иска за прекратяване на СИО по време на брака поради важни причини (чл. 27, ал. 2 СК) с делбения иск. Тук, аргументът е, че до влизане в сила на съдебното решение, което уважава заявена претенция с правно основание чл. 27, ал. 2 СК, съсобствеността не се е породила. От това следва, че не може да се претендира делба на съсобственост, която не е възникнала. Решението на съда притежава конститутивен характер, защото предизвиква правна промяна в правното положение на съпружеската имуществена общност, като я превръща в съсобственост с равни дялове на съпрузите. От влизане на решението в сила за всеки един от съпрузите възниква право на дял от общото имущество. Преди това обаче никой от тях няма дял от това имущество и следователно не може да предявява иск за делба и да иска да му се присъди дял от него. Искът за делба винаги има за предмет ликвидирането на една съсобственост, при която всеки един от съделителите има определена част (дял) от общото имущество. Затова в тази хипотеза такъв иск е допустим едва след влизане в сила на решението, с което се прекратява имуществената общност, защото от този момент възниква и правото на дял за всеки един от съпрузите и въз основа на това си право всеки от тях ще може да иска да получи своят дял от общото имущество. В този смисъл, всеки конститутивен иск, който е насочен към създаване на съсобственост, не може да бъде съединен с иска за делба и следва да се предяви в отделно производство, а не заедно с делбения иск.

В т. 3, б. „а“ от ППВС № 7/1973 г. се предвижда, че е недопустимо с иска за делба да бъде съединен иск за създаване на различни от законните дялове. Пример за подобен иск се открива в разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН. Съобразно ППВС № 7/1973 г, недопустимо е ищецът да предяви с една искова молба делбеният иск и искът за намаляване на завещание, когато е завещан цял имот. Недопустимостта на посоченото обективно съединяване се корени в това, че в разглежданата хипотеза се претендира истинско създаване на съсобственост, защото намаляването на завещанието се ограничава в квота от завещания имот. Подобно създаване на съсобственост е в разрез с разрешението, посочено в т. 3, б. „а“ от ППВС № 7/1973 г. Поради тази причина не би следвало да се допусне предявяването с една искова молба на претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗН и искането за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, респ. чл. 69, ал. 1 ЗН. Да се допусне противното би довело до създаване на съсобственост, която правна последица е препятствие за коментираното обективно съединяване.

Следва обаче да се посочи една възможна форма на обективно съединяване на конститутивен с делбен иск в рамките на делбеното производство. Такава възможна форма на обективно съединяване е насрещният иск, който е процесуално действие в полза на ответника. Посредством предявяването в течение на делбеното производство на насрещен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за делба за окончателен, ответникът би възразил против правото да се иска делба. Със заявената претенция по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не се създава съсобственост, а се цели осуетяването на провеждането на съдебната делба. В този смисъл, заявеният насрещен иск не е в противоречие с разрешенията, предвидени в т. 3, б. „а“ от ППВС № 7/1973 г. Евентуалното уважаване на насрещната искова претенция с постановено и влязло в сила съдебно решение има за правна последица, че съдебното решение замества несключеният окончателен договор между страните и представлява източник за уреждане на отношенията между тях. Това съдебно решение има и друга важна правна последица – то се явява препятствие за по-нататъшното провеждане на особеното исково производство по съдебна делба.

Актуални въпроси във връзка с предмета на изследване в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК

3.1. Първият въпрос, допуснат до касационно обжалване, който обект на анализ и коментар в настоящото изследване, е: „Може ли да се допусне и извърши делба на два съсобствени урегулирани поземлени имота, в единия от които има жилища, отделна собственост на част от съделителите, а в другия – жилища на другите съделители?“ [18]

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на съсобственик-съделител срещу решение от 23.11.2009 г. по гр. д. № 3952/2000 г. на Софийски градски съд, в отхвърлителната му част. Касаторката е претендирала, че въззивното решение противоречи на практиката на ВС, отразена в решение № 504/24.09.1996 г. по гр. д. № 376/1996 г. на I ГО на ВС, което е постановено по аналогичен случай. Ответниците по касационната жалба не вземат становище по жалбата.

Касационното обжалване на въззивното на решение е допуснато с определение № 926/22.10.2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: „Може ли да се допусне и извърши делба на два съсобствени урегулирани поземлени имота, в единия от които има жилища, отделна собственост на част от съделителите, а в другия – жилища на другите съделители?“

Съставът на ВКС по обсъжданото дело, за да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба е приел за установено, че с обжалваното решение СГС е оставил в сила първоинстанционното решение на СРС, посредством което искът за делба на единия от процесните УПИ е отхвърлен, като делбата е допусната само за другия процесен УПИ.

Въззивният съд е приел, че от общия някога парцел, са образувани два УПИ. Във втория от тях има две сгради, едната от които е индивидуална собственост на ответника, а другата на ответницата. Въззивният състав е изтъкнал, че щом като в единия УПИ съществува хоризонтална етажна собственост, земята представлява обща част и затова е недопустимо да се дели – чл. 38, ал. 1 ЗС във вр. с т. 1, б. „д“ и „е“ на ППВС № 2/1982 г. Поради тази причина въззивният съдебен състав е отхвърлил делбеният иск. Въззивният съд е приел, че няма пречка да се допусне делба на дворното място, образуващо другия УПИ.

Касационният съдебен състав е споделил, че по въпроса, допуснат до касационно обжалване, има противоречива практика. Съставът на ВКС по разглежданото дело изтъква, че въззивният съд е приел за допустима само делбата на този от общите имоти, в който има една сграда, съответно – недопустима е делбата на другия имот, в който има две сгради в режим на хоризонтална етажна собственост.

В посоченото от жалбоподателката решение № 504/24.09.1996 г. по гр. д. № 376/1996 г. на I ГО е прието, че след като от един съсобствен УПИ, върху който съсобствениците притежават в самостоятелна собственост отделни сгради, се образуват два нови УПИ, делбата им е допустима, щом личните сгради попадат в различни парцели.

Съставът на ВКС по анализираното дело е намерил за правилна практиката, залегнала в посоченото решение на ВС, което не изключва принципната позиция, изразена в т. 1, б. „д“ и „е“ на ППВС № 2/1982 г., че делбата на дворно място, имащо статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, е недопустима, но държи сметка и за това, че в един по-късен момент общото дворно място е разделено на два нови УПИ, във всеки от който попадат сгради, лична собственост на отделни съделители. Касационният съдебен състав е споделил, че в тази специфична хипотеза делбата на дворното място е допустима, тъй като чрез нея собствениците на отделните сгради концентрират собствеността си само върху онзи УПИ, в който попада сградата им, като по този начин се изключи съсобствеността им в другия парцел, в който не притежават сграда. Съставът на ВКС по коментираното дело е допълнил, че в тази хипотеза, ако в единия УПИ има хоризонтална или вертикална етажна собственост, дворното място представлява обща част само по отношение на собствениците, притежаващи отделни обекти в него и те не биха могли да прекратят тази съсобственост чрез делба. Касационният съдебен състав е възприел, че няма пречка съсобствеността, съществуваща върху двата УПИ съсобственост, да бъде прекратена при условията, посочени в цитираното решение на ВС.

Воден от гореизложеното, съставът на ВКС по споменатото дело е отменил въззивното решение в обжалваната част и вместо него е постановил допускането на делбата на процесното дворно място.

Смятам, че е най-удачно и юридически оправдано да се приеме, че е допустима делбата на дворно място, щом то е разделено на два нови УПИ, във всеки от който попадат сгради, лична собственост на отделни съделители. В разглежданата хипотеза се преодолява забраната за делба на обща част, инкорпорирана в разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС, защото процесното дворно е разделено на два нови УПИ, във всеки от които се намират сгради, представляващи лична собственост на всеки от съделителите. Допускането и извършването на делбата предоставя възможност на всеки от съделителите да концентрира собствеността си само върху онзи УПИ, в който попада сградата му, като по този начин се изключи съсобствеността му в другия УПИ, в който не притежава сграда. Конститутивното действие на делбеното решение се изразява в това, че двамата съделители придобиват качеството собственици на тази част от дворното място, в която се намира сградата, обект на лична собственост.

3.2. Следващият въпрос, допуснат до касационно обжалване, който е предмет на обсъждане в настоящата статия, е: „За начина на извършване на делба на земеделски имоти.“[19]

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 43 от 13.01.2010 г., постановено по разглежданото дело № 3861/2008 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Разградски окръжен съд № 65 от 24.04.2008 г. по в. гр. д. № 69/2008 г., с което е оставено в сила първоинстанционното решение на Разградски районен съд, с което са изнесени на публична продан допуснатите до делба ниви, подробно описани в решението.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпроса: „За начина на извършване на делба на земеделски имоти.“

С въззивното решение, предмет на обжалване по анализираното дело, съдът е постановил да се изнесат на публична продан допуснатите до делба недвижими имоти, тъй като са реално неподеляеми спрямо правата на страните, като е приел, че единственият начин за извършване на делбата е публичната продан, при осъществяването на която съделителите могат на основание чл. 348, изр. 2 ГПК да участват в наддаването и да станат собственици на имотите.

Касационния съдебен състав е споделил, че с приложените към касационната жалба решения: № 177/91 г. на ВС, I г. о; № 380/1988 г. на ВС, I г. о.; № 805/2003 г. на ВКС, I г. о.; № 604/2002 г. на ВКС, I г. о. е прието, че когато е допусната делба имот между пряк наследник и наследници на друг такъв наследник, тя се извършва по колена, след което се осъществява делба на поставения в общ дял на наследниците по представителство имот (решение № 177/91 г.). Когато допуснатите до делба имоти са земеделски земи, от тях следва да се обособят толкова реални дялове, колкото са съделителите, или ако има доброволно групиране – колкото са формираните групи, въз основа на изработен и одобрен от поземлената комисия проект за разделяне на възстановените земеделски земи, съобразно изискванията на чл. 7, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), в какъвто смисъл са: решение № 380/88 г. и решение № 805/03 г.

Съставът на ВКС по разглежданото дело е намерил за правилно изразеното в приложените решения за начина на извършване на делбата на земеделски земи, който дава възможност всеки от съделителите или съделителите от съответното коляно да получат реален дял от имотите, каквато е целта на съдената делба.

Касаторът в подадената от него касационна жалба е направил оплаквания за материална незаконосъобразност и постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като неправилни според касатора са изводите на съда, че публичната продан е единствената възможност за извършване на делбата. Касаторът е изложил доводи, че съдът не е съобразил изискванията на чл. 7, ал. 3 ЗСПЗЗ и не е поставил задача за изработване на проект от поземлената комисия за обособяване на отделни имоти, според правата на съделителите по колена.

Касационният съдебен състав предвид гореизложеното е намерил жалбата за основателна. Той е споделил, че неправилно въззивният съд е основал решението си на заключението на съдебно-техническата експертиза, че имотите са реално неподеляеми спрямо правата на страните без да изследва въпроса дали земеделските земи могат да се разделят на дялове, съответни на броя на участващите колена-наследници, при спазване изискванията на чл. 72 ЗН за минимални размери на нивите. Съставът на ВКС по анализираното дело е приел, че правните изводи на съда не са съобразени с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗСПЗЗ, която постановява при делба на земеделски имоти, ако отделните части могат да се обособят в самостоятелни имоти съобразно размерите по чл. 72 ЗН, да бъде изработен и одобрен проект от общинската служба по земеделие.

Касационният съдебен състав по изложените съображения е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от фазата на събиране на доказателства, като е уточнил, че при новото разглеждане на делото, с помощта на вещо лице следва да се обособят имоти съобразно колената-наследници, както и да се изготви и одобри от общинска служба по земеделие проект, след което да се извърши делбата.

На мнение съм, че когато делбата има за предмет земеделски земи, следва да се спазва специалната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ЗСПЗЗ и едва ако в казуса не са налице изискванията, предвидени в посочената правна норма, да се приложи разпоредбата на чл. 348 ГПК, уреждаща изнасянето на процесните земи на публична продан, доколкото те са реално неподеляеми и не могат да бъдат поставени в дял на съделителите.

Изработеният или одобрен от общинска служба по земеделие проект следва се схваща като необходим документ и предпоставка за придобиване на вещно право върху процесния имот, поставен в дял на съответния съделител. Разбира се, делбеното решение се изготвя на база на посочения проект, като въз основа на съдебния акт съделителите придобиват качеството собственици на поставените им в дялове процесни земеделски земи. Възможното пренебрегване от въззивния съд на нормата на чл. 7, ал. 3 ЗСПЗЗ и прилагането на разпоредбата на чл. 348 ГПК въпреки наличността на изискуемите предпоставки по ЗСПЗЗ, би имало за правна последица отмяната на въззивното решение като неправилно.

Заключение

Както вече беше споменато, потестативното право по чл. 34, ал. 1 ЗС представлява предпоставка за придобиване на вещни права. Изследваното преобразуващо субективно право на делба се осъществява в рамките особеното конститутивно исково производство по съдебна делба, предвидено в глава XXIX от ГПК, като целта на упражняващия го съсобственик-съделител е да бъде прекратена имуществената общност и той да придобие качеството изключителен собственик на имота, който му е поставен в дял вследствие на успешно проведеното делбено производство. Наред с този факт, правото на делба в светлината на чл. 34, ал. 1 ЗС предоставя възможност при постановено съдебно решение, което уважава искане за делба по чл. 34, ал. 1 ЗС, да бъде препятствано придобиването на съсобствения недвижим имот от чуждо на съсобствеността лице, до което може да се стигне при изнасянето му на публична продан. В този смисъл делбеният иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, посредством който се упражнява правото на делба, представлява средство за правна защита за всеки съсобственик-съделител.

Автор: Димо Хаджиев, редовен докторант по гражданско и семейно право

в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски”

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] В бележки под линия са предоставени използваната литература, както и линкове към сайта на ВКС, които дават възможност на читателя да се запознае с пълния текст на постановения съдебен акт и така да придобие яснота за фактическата обстановка по разглежданото дело.

[2] Вж. Попова, В. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. Девето преработено и допълнено издание. С.: Сиела Норма АД, 2012, с. 726, където цитираният автор обосновава мнението си с това, че чрез съдебната делба по волята на един и независимо от волята на другите участници в имуществената общност тя се прекратява. Посоченият автор допълва, че за конститутивния характер на делбеното производство свидетелства и фактът, че в него се установява и принудително осъществява потестативното право за делба.

[3] Вж. Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С.: Софи-Р, 2002, с. 195; Таджер, В. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял I. С.: Софи-Р, 2001, с. 387.

[4] Вж. Таджер, В. Цит. съч., с. 385.

[5] Вж. Попова, В. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова Цит. съч., с. 731.

[6] Вж. Стоянов, В. Вещно право. С.: БАН, 2004, с. 194-197.

[7] Вж. Корнезов, Л. Гражданско съдопроизводство. С.: СОФИ-Р, 2009, с. 987.

[8] Вж. Марков, М., Петров, Вл. Вещно право. Четвърто преработено и допълнено издание. С.: Сиби, 2008, с. 176, където посочените автори споделят мнението, че придобиването на вещното право става чрез правоприемство. Юридическият факт, от който настъпва правоприемството, може да бъде само конститутивно съдебно решение с правопораждащ ефект.

[9] Вж. Василев, Л. Българско вещно право. Второ преработено и допълнено издание от акад. Чудомир Големинов. С.: Нова Звезда, 2001 г., с. 155-157; Венедиков, П. Система на българското вещно право. Трето преработено издание съобразено с промените в законодателството. С.: 7М, 1991, с. 135.

[10] В този смисъл Цончев, Кр. Съдебна делба. С.: Наука и изкуство, 1985, с. 358-359.

[11] Вж. Венедиков, П. Съсобственост. Правни въпроси. С.: Сиби, 1994, с. 162; Марков, М. Семейно и наследствено право. Шесто преработено и допълнено издание. С.: Сиби, 2014, с. 279; Тасев, С. Делба на съсобственост. С.: Сиела, 2006, с. 32.

[12] В този смисъл Попова, В. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит. съч., с. 735; Корнезов. Л. Цит. съч., с. 993; Венедиков, П. Цит съч., с. 122; Цончев, Кр. Цит съч., с. 61.; Тасев, С. Цит. съч. с. 72.

[13] Вж. Попова, В. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит. съч., с. 349.

[14] Вж. Стамболиев, О. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит. съч., с. 431-432, където споменатият автор изтъква като пречка за съединяване на иск с правно основания чл. 27, ал. 1 СК – за прекратяване на съпружеска общност с иск за делба на същата, това, че двете искания подлежат на разглеждане по различен съдопроизводствен ред, а освен това делбеният иск предпоставя, че съществува съсобственост, а такава ще възникне едва след като искът по чл. 27, ал. 1 СК бъде уважен с влязло в сила решение. В този смисъл е и ТР № 6/72 на ОСГК.

[15] Вж. Попова, В. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит. съч., с. 728, където посоченият автор споделя мнението, че докато не се учреди съсобственост и не се определи размерът на дяловете на съсобствениците, съдебна делба не може да се извърши. Цитираният автор изтъква, че именно поради тази причина исковете по чл. 29 СК трябва да предхождат делбения иск, а не го да го съпровождат. В този смисъл е и ТР № 6/72 на ОСГК.

[16] Вж. Венедиков, П. Цит. съч., с. 125, където авторът критикува ППВС № 7/1973 г., за това, че цитираното постановление предвижда, че в делбата може да се упражни правото на допълване на запазената част, което несъмнено притежава потестативен характер и по този начин авторът определя постановлението като непоследователно. Петко Венедиков допълва, че не е съществено в случая, че правото се упражнява без искова молба, защото спорът въпреки това е висящ и решението е пресъдено нещо според схващането на ВС за пределите на пресъденото нещо.

[17] Вж. Цончев, Кр. Цит. съч., с. 71.

[18] Вж. Решение № 227/16.05.2011 г. по дело № 316/2010 г., достъпно на:

<http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/03061AF1FC449957C225789200482485>

[19] Вж. Решение № 493/18.06.2010 г. по дело № 3861/2008 г., достъпно на:

<http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/0BC82CEE318CA99DC22577930049D103>