ВСС все още сънува и твори в своята младост, въпреки, че мандатът му клони към ранна зрелост. Преди броени дни десет от съдиите, членове на ВСС, подеха писмена инициатива към други четирима съдии, също членове на ВСС, с предложението общо всички съдии, формиращи органното тяло на съдийската колегия на ВСС, да получат отговори на 14 въпроса от председателя на ВКС, също член на ВСС. Нещо като разговор на оформящ се подрастващ с огледалото, така изглежда това начинание за непредубедения.
Обръщението към председателя на ВКС има сложна конструкция: нормативен увод (разяснява се кой кой е, и къде е в независимата трета власт); упрек; изобличителна част, цитираща изявление на председателя на ВКС на форум от 16.11. 2018 година; заключително-обвинителна част, под формата на въпроси. Последните са не са само реторични, а люти, яростно-изобличителни, следват бързо един след друг, и така затъмняват взаимно хоризонта си, за да звучат повече като автоаплодисменти – от ВСС за ВСС. Скритата енергия в обръщението – въпросник напомня на жужене на насекоми, които, както казва философът, хапят не защото са зли, а защото искат да покажат, че и те живеят, и са значими, ще добавим. Сякаш за възмутените автори на питането, Лозан Панов е своеобразен Херострат, подпалил собственият им съдебен конак, в момента на всенародно поклонение пред техните съдебно- номенклатурни изображения. Антрефилето – въпросник на ВСС, спуснато от всички партийно номинирани съдии в удобни медии, не е нещо повече от опит за покровителстване на едно нереално, съвършено съдебно настояще, огряващо ни от сградата на ВСС. Всъщност, питащите, защитавайки настоящето, не разбират, че може би пишат собствения си обвинителен акт, който някой ден обществото ще им депозира. Въпрос на време и на история, която не се оттича, и някой ден може да залее възмущаващите се като прилив….
По същество. Питащите членове на ВСС (повечето партийни номинации), настояват председателят на ВКС да предостави доказателства за неизречени от него твърдения, първите две от които съдебните мениджъри формулират така:
1. Защо считате, че всички български съдии са зависими и пристрастни в своята дейност?
2. Защо считате, че всички български съдии не прилагат един от основните принципи в съдебния процес – да дирят обективната истина?
Редакцията има три забележки към въпросите. Знае се, че една система е силна, колкото най-слабата си част, така че дори и наличието на един зависим, пристрастен и некомпетентен магистрат, ни дава мощта на системата, а те я 5 %, колкото е доверието в нея сега. Вторият въпрос издава дълбоко непознаване на дейността на съдията. Съдията не дири, и не е куче златотърсач, а признава или отрича доказаната, респективно, недоказана истина, като най-голям порок в съдийската дейност е отричането на установената в процеса истина (звучи познато, нали ?).
Третата забележка е свързана с непосилната задача, председателят на ВКС да обследва всички съдии, за да отговори на въпроса – доказателство, че на питащите не им трябва отговор, а друго.
Без да изземваме ролята на запитания, на произволен принцип ще изследване две партийни номинации за съдебната глава – ВСС, така, че четящите сами да преценят интегритета им, въз основа на главния критерий, поставен от питащите – обективната истина.
Например, да представим, кой, кой, кой … задълбочено: Даниела Марчева (Д.М.), предложена от БСП, и почти повърхностно – Боян Магдалинчев (Б.М.), предложен от ГЕРБ. Изложените по-долу обективни данни за тях са извлечени от биографията , и съдебните актове на двамата, налични на страницата на Народното събрание, публични регистри и сайтове на съдилища.
Д.М. е номинирана от другарката Нинова (без упрек за ирония, такъв е партийният етикет на „Позитано“). От биографията й, представена от БСП (налична в сайта на парламента) и от съдебните й актове, се установява обективно следното:
1. Д.М., не се спори, е назначена за съдия през месец юли 2005 година в Софийския районен съд, без конкурс.
2. Безспорно е, че районният съдия с две години и половина съдийски стаж – Д.М., на 01.03. 2008 година е командирован в Търговско отделение на СГС. Рекорден кариерен пирует, несчупен от никого досега – от дела за делби на ниви, трета категория, след само две години стаж, поемаш търговски дела, без горна граница в интереса- Sky is the limit.
3. Безспорно е, че след подпечатването на командировъчното от тогавашния председател на СГС – Светлин Михайлов, съдия Д.М. веднага поема дело № 95/2007 година – искането за обявяване в несъстоятелност на „ Кремиковци“ АД ( очевидно първоначално разпределено на друг съдия през 2007 година).
4. Обективен факт е, че за съдия Д.М., търговската несъстоятелност към 01.03.2008 година е била тера инкогнита, бяло петно, защото като студент не е държала изпит в тази част на търговското право. Няма обективни данни да е посещавала курсове в тази насока, тогава. Или, към 01.03. 2008 година, съдия Д.М. е била напълно неподготвена да поеме дело за която и да е несъстоятелност, още по-малко – за структуроопределящо предприятие (всъщност, какво от това, чрез живото правоприлагане и опити върху страните, ще се научи, би казал командироващият Михайлов).
5. Предизвестеният финал на делото „Кремиковци“ АД се „бута“ от активните извънпроцесуални напъни на правителството на т.нар „тройна коалиция“- доклади и сигнали на икономическия министър до главния прокурор, са част от материалите по делото – да се сеща независимата съдебна власт, кой раздава порциите, а без тях не може, биологически са задължителни, поне три пъти на ден.
6. Обективна истина е, че на 06.08.2008 година, с бързина, непозната за СГС, Д.М. открива производство по несъстоятелност за „Кремиковци“ АД,по повод незаплатена доставка на … подръчни канцеларски материали, възлизаща на 64 хиляди лева, без неустойките.
7. Обективна истина, която се установява от решението на Д.М. е, че активите на „Кремиковци“ АД са 2,8 милиарда лева, а задълженията му – 1,6 милиарда лева, включващи и кинкалерията по т.6 от 64 хиляди лева.
8. Обективна истина е, че към момента на постановяване на решението, „ Кремиковци“ АД е било платило всички задължения към двамата кредитори по делото за несъстоятелност и исковете просто обективно е трябвало да се отхвърлят. Само че, съдия Д.М. е приела,че след като едното плащане (то всъщност е в размер шест пъти над дължимата сума) било направено по ескроу сметка, то не следва да се счита за изпълнение. Тук липсата на компетентност е в критичната си точка, законът, при решаване въпросите за неплатежоспособността, се интересува дали длъжникът е в състояние да изпълни, а не как.
9. Субективна истина е, че съдия Д.М. открива производство по несъстоятелност за „Кремиковци“ АД, защото:
9.1. Коефициентът на обща ликвидност на това дружество бил 1,26 за 2007 год., при общ коефициент за отрасъла, според съдията Д.М., 2,00. (посочен още в определение от 08.04.2008 година, преди да се приеме експертиза).
Обективната истина е, че отрасълът се състои тогава от шест предприятия и коефициентът за ликвидност за 2007 год. за тях не е 2,00, а 1,12 според НСИ. Нормата, при която се отхвърлят искове за несъстоятелност от съдилищата и до ден днешен е 1,00 – коефициент за ликвидност.
9.2. Коефициентите за финансова задлъжнялост на „Кремиковци“ АД – 0,55, и за финансова автономност – 1,80, били изключително лоши.
Обективна истина е, че според НСИ за 2007 година, горните коефициенти са между 0,55 и 1,86 за съответния отрасъл.
9.3. Приема, че „Кремиковци“ АД е неплатежоспособно от 31.12. 2005 год., въпреки че:
Обективната истина сочи, че коефициентът за ликвидност на „ Кремиковци“ АД е 2,86 през 2006 година, или, с краткотрайните си активи през 2006 година, дружеството е можело да погаси три пъти краткосрочните си задължения и няма как да е несъстоятелно от 31.12. 2005 година.
10. Обективно е нужно, някой от ВСС да обясни на 7200 семейства, защо техните членове са безработни от 2008 година, без да са им заплатени всички трудови възнаграждения. Обективно ненужно е да се задават въпроси затова на Лозан Панов.
11. Обективна истина, е че съдия Д.М. е била юрисконсулт в дружеството „Брилянт инвест“ АД, с мажоритарен собственик някога „Първа Лизингова Компания“ ООД, притежавана от „Първа Финансова Брокерска Къща“ АД – най–големият акционер в „ПИБ“ АД.
Обективна истина, е че от 2015 година „ПИБ“ АД е собственик на огризките от „Кремиковци“ АД, обявено в несъстоятелност от бивш служител на структури, косвено свързани с „ПИБ“ АД, сега съдебен елит. Може би, все пак, съвпаденията са неверни.
12. Обективна истина е, че малко преди да влезе в елита на съдебната система – ВСС, в края на 2016 година, съдия Д.М. допуска изпълнението на решение на сръбски съд за сумата от 1, 6 милиона долара, в полза на сръбската държава срещу българско дружество, също лидер в сферата на металообработването. Сякаш е налице отраслова специализация у този магистрат.
С решението си сръбският съд е осъдил 19 лица – 18 сръбски , и едно българско дружество, да платят солидарно неустойка на сръбската държава, за неизпълнени приватизационни ангажименти.
13. Обективна истина, е че съдия Д.М., вече в АС –София, и пак командирована, е определена за докладчик не по случаен принцип, а от друг член на ВСС – Стефан Гроздев, с отделна заповед. Формалната причина – повишаване на друг член от съдебния състав, който е следвало да гледа делото.
14. Обективна истина е, че българското дружеството не е призовавано в съда в Белград – Сърбия, поради което и чуждото решение няма шанс да се допусне за изпълнение никъде в света, …..освен от съдия Д.М. в България. Обективна истина е, че документите, с които се доказва,че българското дружество участва в приватизацията в Сърбия, са изключени от първата инстанция като доказателства. Субективно, това не притеснява съдия Д.М.
15. Обективна истина е, че Сръбският апелативен съд в Белград е отменил решението на долната си инстанция по отношение на 18 сръбски лица (заради нарушеното им право на защита), като по този начин единственият длъжник на сръбската държава за 1,6 милиона долара остава българското дружество. Д.М. сътворява нещо като шумната екстрадиция в Турция на гюленистите, с тази разлика, че съдия Д.М. е разпоредила да се „екстрадира“ за нуждите на сръбската държава имуществото на наше си юридическо лице.
16. Обективна и срамна истина е, че когато част от 18-те сърби, освободени от отговорност от техния си национален съд, научават за решението на съдия Д.М., ехидно и шумно възклицават: „Да ви имам…..държавата“. Останалото, обективно, е неудобно да се цитира.
17. Странна истина е, че съдия Д.М. приема, че пред нейната Апелативна инстанция възражението, че решението на сръбския съд противоречи на обществения ред и морала в Република България, не може да се разглежда, защото е процедурно погасено в първата инстанция – СГС. Общественият ред се погасява, когато вървиш нагоре, може би? От този пожарникарски похват следва логично, че горната инстанция, а и съдебният елит, не могат институционално да бъдат приемници на морал и обществен ред, те вече по закон са погасени и угасени,там, долу. Така би възприел изводите на съда незапознатият с тънките юридически техники.
18. Обективен лапсус на другарката Нинова е, че в предложението до НС, в представянето на Д.М., под източника, потвърждаващ мястото на раждане на Д.М. е посочен линк към т.нар. Комисията за досиетата. Сякаш за другарката Нинова не сме родени и не живеем, ако ДС не го удостовери.
19. Обективно, не е повод за триумф за административното правосъдие, управляващата девет години партия да предложи зам. председателя на Върховния административен съд за член на каквото и да е, в случая Боян Магдалинчев, за член на ВСС. Предложението е подписано от г-н Цветан Цветанов, бивш вътрешен министър.Обективно възниква въпросът, имало ли е честност, справедливост и равнопоставеност в делата между изпълнителната власт и гражданите, след като зам. председателят на Върховния административен съд се оказва любимец на управляващата партия. Отговорът на този въпрос може да се потърси дори само от стотиците жалбоподатели, оспорващи последните девет години оценките при отчуждаване на имотите им за нуждите на тангенти, отсечки, магистрали, околовръстни и т.н. Обикновено делата се разглеждат бързо и спешно. Допускат се само двама проверени оценители по всички дела, които се насрочват по двадесет на брой, в един час, и приключват за около десет минути, за да се нахрани спешно инфраструктурният Левиатан на прогреса. Запознати твърдят, че понякога съдии от състава на ВАС фамилиарничат с представителите на министерски съвет и АПИ в съдебно заседание, признавайки взаимно, без притеснения от жалбоподателите, че обсъждали нещо си в кабинетите на ВАС. Финалът – гражданинът получава около 5 % (колкото и доверието в съда) от пазарната стойност на имота си, нали такъв е законът, изменен през 2011 година от ГЕРБ. Един щастлив юридически крематориум за собственост и човешки съдби, вице- председателстван от Б.М. Един уютен цикъл на взаимност: парламент и съд, в ерата на правата на човека, мониторинг, Европа, разделение на властите, които в българската си версия са само инструменти за дистрибуция на порциите.След 2009 год. Министерски съвет има 100% успеваемост в делата за отчуждаване на имоти за държавна нужда (през социализма е малко по-нисък), а управляващата партия – същия процент при дела, свързани с избори. Обективно, това е един нов съвършен административен свят на изпълнителната власт, в който съдът е приемник на разпоредителната власт и поради това – излишен.
20. Обективно, поради решение на Б.М. от 2007 година, древната община Созопол (отпреди ВСС, и България изобщо) получи и виртуозния кючекчкия – юрист за кмет: Панайот Рейзи (виж. sozopolskiyat-kmet-drusa-krashen-kyuchek-video.htm), управляващ като „санджак-бей“ общината и туристическите човеко-единици, предвид на навика му да затваря републикански пътища, за да осигури тишина на инфрастуктурния Левиатан, почиващ си в комплекс „Свети Тома“ (собственост на ГБС). Изборите за местна власт и тогава, и сега са спорни, (виж. https://www.flagman.bg/article/39257), защото обективно и безспорно всеки избор в тази съблазнителна община е предшестван от изпробвания цикъл – изборна миграция от вътрешността на страната, оспорване на резултатите, решение на съд, консолидиращо избора на г-н Рейзи. Командировайте съдиите, пардон гласоподавателите,( а не „Угасете свещите!“), би възкликнал Алеко.
Всъщност, въпросите на 10- те не са нищо повече от сеитба върху вода. От тях не може да излезе нищо, и ще се утаят в съвестта на питащите. По-важното е, може ли да питаш, ако не си дал на обществото отговорите, които да оправдаят мястото ти в съдебния елит. В ЗСВ е посочено, че народните представители предлагат членове на ВСС. На практика, негласно всяка политическа сила на квотен принцип си „отбива“ определено количество магистратски единици, за да заместят отиващите си (някой спомня ли си свързочника Узунов). Нещо като картелно споразумение, с продукти от първа необходимост, съобразно пазарния (парламентарния) дял. Та обективно, нужни са за едничката истина отговорите на въпросите: как, и кога е станал първият контакт между сега номинираните от БСП и ГЕРБ кандидати за член на ВСС, преди въздигане на номинациите им или след това? Къде са се осъществявали контактите между магистрат и партия – в съдебната зала, в ресторант, в партийната централа, в гаража, другаде? Кои са контактните лица в партиите при тези номинации, и кой е изработил критериите за избор на съдебни мениджъри? Какво всъщност се случва, след първия контакт между съдия и партия, отговаря ли номинираният на блиц въпроси (подобно на тези към Панов) или просто поема ангажименти,… разбира се само за благото на правосъдието? Продължават ли контактите на магистрата с партията, и по какъв начин, след избора му за член на ВСС? Отговор, включващ твърдението – аз им „гепих“ номинацията, но вече не се срещам с тях, звучи като мотиви към съдебно решение на ВАС, с предмет местни избори. Има ли в партийните централи каталози от проверени и доверени магистрати за ВСС, и кои са авторите им? Защо никой от монополистите на етиката, истината и справедливостта във ВСС не се чувства отговорен към обществото и най–накрая не му отговори на тези прости въпроси? Чувстват ли се уверени в компетентността си партийно номинираните членове на ВСС, тъй като от дипломите им, видими от сайта на НС, се установява, че общият успех от следването им в Софийския университет варира от 4,02 до максимум 4,84? Как, въпреки посредствени правни познания, и явни образователни недостатъци, ставаш съвършен магистрат? Как е възможно това чудо – с амбиция за усъвършенстване или следване на максимата „С малко, но за по-дълго, и на всяка цена“? И накрая, не е ли по-срамно политическото отдаване, от осъденото от ВСС „недопустимо“ критично говорене?
Решение по т.д.№95/2007 г. на СГС
Решение по в.т.д.№458/2016 г. на САС
