Субективното право по чл. 30 от Семейния кодекс – същност и спорни въпроси

Въведение

Предмет на изследване на настоящата статия е субективното право по чл. 30 от Семейния кодекс. В настоящото изследване се акцентира върху изясняване същността и правната природа на субективното право по чл. 30 СК, доколко то може да бъде предпоставка за получаване на част от лично имущество на съпруга-собственик и има за цел да бъде разгледана и коментирана съдебна практика на ВКС по поставения въпрос. Статията засяга мнения и становища по спорни въпроси във връзка с предмета на изследване, изложени в правната доктрина, като по тях са направени коментари и е изразена позиция. Наред с това е извършен подбор на съдебни актове на ВКС във връзка с предмета на изследване, които могат да представляват интерес както за всеки, който упражнява юридическа професия, така и за студентите по право към юридическите факултети, като са разгледани и анализирани въпросите, допуснати до касационно обжалване и формулирани в съответните съдебни актове. По текста на коментираните съдебни актове са направени малки интерпретативни промени за целите на статията, без да се засяга съдържанието на изложеното от съставите на ВКС по разглежданите дела.^[1]

Субективното право по чл. 30 СК – същност и дискусионни въпроси

Първият дискусионен въпрос е във връзка със самия характер на субективното право по чл. 30 СК – дали то по своята правна природа е потестативно (преобразуващо) или е притезателно такова?

За да се даде достатъчно ясен и аргументиран отговор на този въпрос, следва да се уточни по отношение на какви обекти се упражнява субективното право по чл. 30 СК. Когато предмет на иска по чл. 30 СК са вещите на съпруга-ответник за упражняване на професия или на занаят, задължението е за „част от стойността им“, което свидетелства за възникване на парично вземане, за стойностно изравняване, съответстващо на приноса на съпруга-ищец в придобиването на личното имущество от съпруга-ответник. Искът е за парично вземане, а не за собственост, каквото становище има в практиката.^[2] От това може да се направи изводът, че в тази част от разпоредбата, касаеща „част от стойността на вещите на съпруга-собственик за упражняване на професия или на занаят“, субективното право по чл. 30 СК има характера на притезателно такова. То се упражнява само по съдебен ред посредством предявяване на осъдителен иск^[3], защото задължението е за парично вземане и не се отразява върху собствеността на процесните вещи.

Когато обаче субективното право по чл. 30 СК има за обект „част от вземанията на съпруга-собственик“ следва да се има предвид, че по отношение на вземанията се претендира получаване на съответната част, а не получаване на част от стойността.^[4] Т.е., когато претенцията има за обект „част от вземанията на съпруга-собственик“, искът по чл. 30 СК притежава конститутивен характер и евентуалното му уважаване с постановено и влязло в сила конститутивно решение има за правна последица пораждането на правна промяна-преминаването на процесната част от вземанията на съпруга-собственик в полза съпруга-несобственик. Това свидетелства за извода, че в тази част от разпоредбата „част от вземанията на съпруга-собственик“, субективното право по чл. 30 СК е потестативно по своята правна природа.

Тук обаче следва да се посочи фактическият състав на придобивния способ в светлината на чл. 30 СК, какъвто е поставеното и влязло в сила съдебно решение, което уважава заявено конститутивно искане по смисъла на същата разпоредба от съпруга-ищец. Фактическият състав включва следните изискуеми елементи в условия на тяхната кумулативна наличност: наличие на материално потестативно право; упражняването му по съдебен ред посредством предявяване на конститувен иск; и влязло в сила съдебно решение, което уважава предявеният конститутивен иск.^[5]

И тук, като съпътстващ и последващ въпрос възниква следният: какви вземания на съпруга-собственик попадат в предметния обхват на субективното право по чл. 30 СК?

Преобладаващото мнение в правната доктрина е, че приложното поле на субективното право по чл. 30 СК обхваща както договорни, така и извъндоговорни вземания с изключения на вземанията по безвъзмездни договори и вземанията, произтичащи от деликт.^[6]

Интересно становище е изложено в Приложния коментар на Семейния кодекс от 2015 г., където е споделено мнението, че въпреки че заемът и влогът са поначало безвъзмездни договори, вземанията по тях следва да бъдат включени в приложното поле на чл. 30 СК.^[7]

Подкрепям становището, което заемат Лиляна Ненова, Методи Марков и Екатерина Матеева, че по отношение на вземанията по безвъзмездни договори и вземанията на деликтно основание не възниква субективното право по чл. 30 СК и ако това субективно право бъде упражнено чрез предявяване на искова претенция по смисъла на същата разпоредба, искането следва да бъде отхвърлено от съда като неоснователно. Аргумент за това е, че за да възникне субективното право по чл. 30 СК, следва да са налице в условията на кумулация изискуемите елементи от фактическия състав за пораждането на това субективно право. Фактическият състав на субективно право в светлината на чл. 30 СК обхваща следните елементи: личното имущество, изброено в цитираната норма, да е било придобито от съпруга-ответник по време на брака, т.е. след неговото сключване и преди формалния момент на прекратяването му^[8]; вещите или вземанията трябва да са на значителна стойност; и съпругът-несобственик трябва да е допринесъл за придобиването на това лично имущество с една от следните форми на принос – с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството.^[9] Имайки предвид, че за възникването на изследваното субективно право е необходимо кумулативното наличие на елементите от посочения ФС, следва да се направи извода, че липсата на дори един от тях е непреодолимо препятствие за пораждането на субективно право да се иска получаване на част от лично имущество. В частност, когато вземанията произтичат от безвъзмезден договор или почиват на деликтно основание и по отношение на съпруга-несобственик не е налице третият, споменат по-горе, задължителен елемент от ФС на субективното право, а именно – наличието на принос в придобиването на личното имущество, за същия това субективно право няма да възникне.

В обхвата на правото по чл. 30 СК попадат още и вземанията, които произтичат от членствено правоотношение на другия съпруг в ЖСК^[10]; вземанията на другия съпруг – едноличен търговец, включени в неговото търговско предприятие по чл. 15 ТЗ (вземанията, включени в търговското предприятие на съпруга, придобити с приноса на другия съпруг, не трябва да остават в полза на титуляра, за да не се стигне до неоснователното му обогатяване)^[11]; както и вземанията, произтичащи от дялове или акции на другия съпруг в търговски дружества.^[12]

Актуални въпроси във връзка със субективното право по чл. 30 СК в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК

3.1. Първият от въпросите, допуснати до касационно обжалване, който е предмет на анализ и коментар в настоящото изследване е: „За пределите на заявената по реда на чл. 30 СК претенция на съпруга-нетърговец, включително с оглед на претендираното вземане, а оттам и с оглед на допустимостта на иска, както и по въпроса за методите, подхода и критериите за установяване на приноса на съпруга-нетърговец при отчитане стойността на претендираното вземане.“^[13]

Производството е по реда на чл. 290-293 ГПК

Образувано е било по касационна жалба на съпруга-търговец срещу решение на В. апеталивен съд, постановено на 16.03.2009 г. по гр. д. № 17/2009 г., с което е отменено частично решението на първоинстанционния съд и вместо това на основание чл. 30 СК съпругът-търговец е осъден да заплати на съпруга-нетърговец сумата 247 700 лв., представляваща ¼ от търговското предприятие като съотношение на активи и пасиви, включително налични недвижими имоти, движими вещи и вземания.

С определение № 125/09.02.2010 г., постановено по разглежданото дело, касационното обжалване на въззивното решение е било допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „За пределите на заявената по реда на чл. 30 СК претенция на съпруга-нетърговец, включително с оглед на претендираното вземане, а оттам и с оглед на допустимостта на иска, както и по въпроса за методите, подхода и критериите за установяване на приноса на съпруга-нетърговец при отчитане стойността на претендираното вземане.“

Съставът на ВКС по разглежданото дело е приел, че според дадените разяснения в т. 2 на ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС по реда на чл. 30 СК съпругът-нетърговец може да претендира част от стойността на вещи, права върху вещи и дял от вземания, включени в търговското предприятие, ако същите са били налице към деня предявяване на иска, съответно към момента на прекратяване на брака или началото на фактическата раздяла. Претенцията е по естеството си облигационна за парично вземане, съставляващо стойностният еквивалент на дела на претендиращия съпруг от личното имущество на съпруга-търговец, служещо му при упражняване на търговската дейност, като при уважаване на иска се присъжда определена парична сума, в какъвто смисъл е и решение № 249/16.07.2010 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 268/2009 г. по описа на ВКС, II ГО. Съставът на ВКС по анализираното дело обаче е провел важното и релевантно към разглеждания казус уточнение, че по реда на чл. 30 СК не може да се претендира част от стойността на предприятието на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, тъй като дори съпругът-нетърговец да е работил в това предприятие, той не носи стопански риск, не подлежи на данъчно облагане като търговец и по Закона за счетоводството няма дял в резултата и разпределението на реализираните от предприятието на едноличния търговец печалби и загуби. Съставът на ВКС по коментираното дело е изяснил, че по този ред съпругът-нетърговец може да претендира само част от стойността на конкретно определени имущества-недвижими имоти, движими вещи и вземания, които са принадлежали на другия съпруг в качеството му на търговец и за които се твърди, че са придобити с приноса на съпруга-нетърговец, и то само ако вещите са били налице към момента на прекратяване на брата, респ. началото на фактическата раздяла.

По този въпрос обаче има и разбиране в противоположен аспект – че при определянето на дела на съпруга-нетърговец следва да се отчита стойността на търговското предприятие като съотношение на включените в него активи и пасиви, в това число и на фактическите отношения, когато те могат да бъдат оценени.^[14]

Споделям мнението, че с претенцията, заявена по реда на чл. 30 СК, съпругът-нетърговец може да търси само част от стойността на вещите, придобити от съпруг-едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие, но не и да претендира част от стойността на предприятието на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Ако се допусне такова разширително тълкуване на нормата на чл. 30, ал. 2 СК, това би било в разрез и в нарушение на разясненията, дадени в ТР № 2/2001 г., тъй като дори съпругът-нетърговец да е работил в това предприятие, той не носи стопански риск, не подлежи на данъчно облагане като търговец и по Закона за счетоводството няма дял в резултата и разпределението на реализираните от предприятието на едноличния търговец печалби и загуби. От това следва изводът, че иск с правно основание чл. 30 СК, чрез който съпругът-нетърговец претендира част от стойността на предприятието на съпруга-едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, следва да бъде отхвърлен от съда като неоснователен.

3.2. Следващият въпрос, допуснат до касационно обжалване и който е предмет на обсъждане и анализ в настоящата статия е: „За значението на произхода на средствата, вложени в придобиването на вещи, включени в предприятието на едноличния търговец, за вида на собствеността.“^[15]

Производството е по реда на чл. 290 ГПК

С определение № 604 от 10.06.2011 г. е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1007 от 14.07.2010 г. по гр. д. № 912/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 473 от 10.10.2006 г. по гр. д. № 2474/2004 г. на Варненски районен съд, 33-ти състав, в частта, с която са допуснати до делба процесни имоти (подробно изброяване в самия съдебен акт) при определени идеални части за двамата бивши съпрузи-участници във въззивното производство.

Касационното обжалване е било допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК заради противоречие на въззивното решение с решение № 1186 от 27.10.2008 г. по гр. д. № 3885/2007 г. на ВКС, IV г. о., според което произходът на средствата, вложени в предприятието на едноличния търговец, е без значение за вида на собствеността и обсъждане на приходите и разходите на едноличния търговец не е необходимо, тъй като тези обстоятелства биха имали евентуално значение при претенция по чл. 30 СК, но не са въздигнати от закона като такива, водещи до съсобственост между търговското предприятие и съпругата на търговеца.

Съставът на ВКС по анализираното дело е намерил за правилна практиката в решение № 1186 от 27.10.2008 г. по гр. д. № 3885/2007 г. на IV г. о., според което произходът на средствата, вложени в придобиването на вещите, включени в предприятието на съпруга-едноличен търговец, е без значение за вида на собствеността. Съставът на ВКС по разглежданото дело е уточнил, че ако съпругът на едноличния търговец претендира част от стойността на вещи, права върху вещи или дял от вземания, включени в търговското предприятие, претенцията по естеството си е облигационна – за парично вземане, съставляващо стойностният еквивалент на дела на претендиращия съпруг от личното имущество на съпруга-търговец, служещо при упражняване на търговска дейност, като при уважаване на иска се присъжда определена парична сума.

С други думи, произходът на средствата, вложени в придобиването на включени в търговското предприятие вещи, права върху вещи или дял от вземания, би бил от значение при евентуална претенция по чл. 30 СК, но не е определящ за това възниква или не съсобственост върху тези имущества между едноличния търговец и неговия съпруг.

Споделям мнението, че произходът на средствата, вложени в придобиването на вещите, включени в предприятието на съпруга-едноличен търговец, е без значение за вида на собствеността. Въпросът за произходът на средствата би бил релевантен при предявяване на искане в светлината на чл. 30 СК, доколкото съпругът-ищец доказва наличието на принос в придобиването на вещите, включени в предприятието на съпруга-едноличен търговец. Произходът на вещите не е определящ по отношение на това възниква ли съсобственост или не върху процесните имущества между съпруга-нетърговец и съпругът-едноличен търговец.

Заключение

Както вече беше споменато, по своята правна природа субективното право по чл. 30 СК в отделните хипотези, уредени от посочената норма, може да има преобразуващ или притезателен характер. Наред с този факт, субективното право в светлината на чл. 30 СК предоставя възможност при постановено съдебно решение, което уважава искане за получаване на част от личното имущество на съпруга-собственик, съпругът-несобственик да получи претендираната част от процесните вещи (под формата на парично вземане) или част от процесните вземания. В този смисъл искът по чл. 30 СК, посредством който се упражнява изследваното субективно право, представлява средство за правна защита за съпруга-несобственик, който покрива ФС, необходим за възникването на субективното право по смисъла на чл. 30 СК срещу мислимото неоснователно обогатяване на съпруга-собственик.

Автор: Димо Хаджиев,

редовен докторант по гражданско и семейно право

в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски”

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] В бележки под линия са предоставени използваната литература, както и линкове към сайта на ВКС, които дават възможност на читателя да се запознае с пълния текст на постановения съдебен акт и така да придобие яснота за фактическата обстановка по разглежданото дело.

[2] Вж. Определение № 556/2009 г., II г. о. – за противоречивите становища.

Вж. Ненова, Л. Семейно право. Нова редакция проф. д-р Методи Марков. Книга първа. Трето основно преработено и допълнено издание по новия Семеен кодекс от 2009 година. С.: СОФИ-Р, 2009, с. 359.

[3] В подкрепа на това мнение е Решение № 70/06.02.1995 г. по гр. д. № 966/1994 г., I г. о. ВС.

[4] Вж. Ненова, Л., Цит. съч., с. 359.

[5] Вж. Стоянов, В. Вещно право. С.: БАН, 2004, с. 194-197.

[6] Вж. Ненова, Л. Цит. съч., с. 355; Марков, М. Семейно и наследствено право. С:. Сиби, 2014, с. 106; Матеева, Е. Семейно право на Република България. С.: ВСУ „Черноризец Храбър“, 2010, с. 295. В цитираните съчинения посочените автори споделят мнението, че вземанията по безвъзмездни договори и вземанията, произтичащи от деликт, се изключват от приложното поле на субективното право по чл. 30 СК, защото източникът на вземането изключва по хипотеза наличието на принос в придобиването на съпруга-несобственик.

[7] Вж. Марков, М. – В: Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова Коментар на новия семеен кодекс. С.: Труд и право, 2009, с. 213.

[8] Когато вещта е придобита след прекратяване на брака, евентуалните претенции за принос биха могли да се разглеждат като претенция за неоснователно обогатяване, каквото разбиране е и преобладаващото в съдебната практика – в този смисъл е и Решение № 59 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 387/2009 г. IV г. о. на ВКС.

[9] По отношение доказването на приноса в придобиването се поражда въпросът за презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК (презумпция за съвместен принос). Доминиращото разбиране в съдебната практика е, че презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК е неприложима при иск с правно основание чл. 30 СК. Аргумент за това разбиране е, че презумпцията за съвместен принос е приложима само за придобиване на общите им имущества по време на брака, т.е. за тези, които стават тяхна съпружеска имуществена общност. От това се прави изводът, че е невъзможно прилагането по аналогия на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК в хипотезата на чл. 30 СК, тъй като липсва подобие между уредената и неуредената хипотеза по смисъла на чл. 46, ал. 3 ЗНА. Нормата на чл. 30 СК има за приложно поле само лични имущества на другия съпруг, като извън предметния й обхват остават общите имущества на двамата съпрузи.

[10] Вж. ППВС № 8/1980 г. от 17.06.1981 г.

[11] Вж. Марков, М. – В: Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова, В. Петров, Е. Балевска, Б. Дечева, В. Мичева Семеен кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. С.: Труд и право, 2009, с. 212.

[12] Вж. Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС.

[13] Вж. Решение № 551/15.12.2010 г. по дело № 1179/2009 г., достъпно на:

http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/9CD769B37F0C4E75C22577FA004AAFFC

[14] Вж. Определение № 1041 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 214/2011 г., IV г. о. на ВКС

[15] Вж. Решение № 289/2011 г. по дело № 1475/2010 г., достъпно на: http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/9F5EDC38BA88061BC22579890045432B