Следва ли да бъдат изпълнявани платежни нареждания, приети за сетълмент от банката преди поставянето ѝ под специален надзор?

СЛЕДВА ЛИ ДА БЪДАТ ИЗПЪЛНЯВАНИ ПЛАТЕЖНИ НАРЕЖДАНИЯ, ПРИЕТИ ЗА СЕТЪЛМЕНТ ОТ БАНКАТА ПРЕДИ ПОСТАВЯНЕТО Й ПОД СПЕЦИАЛЕН НАДЗОР?

Изясняването на въпросa, следва ли да бъдат изпълнявани платежни нареждания, приети за сетълмент от банката преди поставянето й под специален надзор има своето теоретическо, а също и практическо значение. Отговор може да бъде даден само след изясняване значението на всяко едно от използваните по-горе понятия.

1. Специален надзор.

Специалният надзор е мярка, която е предвидена в Законa за кредитните институции[1] (ЗКИ). Тя може да бъде приложена от Българска народна банка (БНБ) при опасност от неплатежоспособност на банка[2]. Такава опасност е налице в три случая:

1. отношението на общата капиталова адекватност на банката е под определеното минимално равнище;
2. ликвидните активи на банката по преценка на БНБ няма да бъдат достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост; или
3. банката не е изпълнила в срок едно или повече изискуеми задължения към своите кредитори[3].

Оставяме на страна въпроса свързан с последната трета посочена по-горе точка, чиито характеристики биха могли се отнасят и към неплатежоспособността, а не само при опасността от такава. Такъв би бил нормативно уредения в същия закон случай, при който БНБ задължително отнема издадения лиценз на банка поради неплатежоспособност, когато тя не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време[4].
Специалният надзор има за цел да оздрави банката. Срокът на специалния надзор не може да надхвърля 6 месеца. Ако преди прилагането на тази мярка са били назначени квестори, то 6-месечният срок започва да тече от датата на назначаване на квесторите[5]. В този период БНБ разполага и с възможността да спре за определен срок изцяло или частично изпълнението на всички или на някои от задълженията на банката за времето през което тя се намира под специален надзор[6].
По отношение на налагането на мярката „специален надзор” от страна на БНБ вече се появи и съдебна практика, която предизвика редица дискусии[7]. Според нея наличието на облигационни отношения между жалбоподателите и търговската банка, по отношение на която е взета процесната мярка, не може да обоснове правен интерес от оспорване на решението на УС на БНБ в съответната му част[8]. Посочва се също, че в рамките на срока, в който банката е поставена под специален надзор, е налице изрична законова забрана за плащане на вземания по сметки, а евентуално извършени такива са обявени за нищожни /чл.119, ал.4 и ал.5 ЗКИ/. По силата на цитираната разпоредба, след като БНБ е упражнила правомощието си да спре дейността, срещу банката не може да се насочи принудително изпълнение и последната не се счита в забава относно изпълнението на парични задължения[9].
Посочените констатации на съдебната практика не дискутират никъде нормата, която разрешава изпълнението на задължения, възникнали от платежни нареждания, приети за сетълмент от банката преди поставянето й под специален надзор[10]. Следва да се има предвид, че при тази хипотеза изпълнението на този вид задължения не могат да се считат за нищожни. Тази норма се явява изключение от правилото на чл.119, ал.4 и ал.5 ЗКИ.

2. Платежните нареждания.

Платежното нареждане е уредено в Закона за платежните услуги и платежните системи[11] (ЗПУПС). То представлява всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на дадена платежна операция[12]. С това нареждане се материализира волеизявление отправено от платец[13] или получател[14] към доставчика на платежни услуги[15]. С платежно нареждане могат да се нареждат редица платежни услуги, сред които и изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги[16].
Платежното нареждане следва да се различава от „нареждането за превод”[17]. Последното представлява нареждане на участник в система с окончателност на сетълмента да предостави на разположение на получателя парична сума чрез записване по сметките на кредитна институция, централна банка, централен съконтрагент или агент по сетълмента или всяко друго нареждане, водещо до поемане или изпълнение на задължение за плащане съгласно правилата на системата, както и нареждане на участник да прехвърли правото на собственост или лихвата върху ценна книга или ценни книжа чрез записване в регистър или по друг начин[18].
Объркването, което може да се получи поради близкото звучене на двете понятия, може да се обясни със стремежа на законодателя да транспонира колкото се може повече директиви в един и същ нормативен акт без да държи сметка за загубата на яснотата при неговото прилагане[19].

3. Сетълмент.

Сетълментът, който е уреден по отношение на платежните услуги и платежните системи, е познат в две разновидности. При първата сетълментът се предоставя от система с окончателност на сетълмента[20]. За функционирането на такива системи са необходими трима или повече участници, без да се включват системният оператор на тази система, както и агентът по сетълмента, централният съконтрагент, клиринговата къща или непрекият участник, ако има такива, с общи правила и стандартизирани процедури за клиринг, чрез централен съконтрагент или без такъв или за изпълнение на нареждания за преводи между участниците[21]. Проблемите на сетълмента и неговата окончателност са били вече предмет на разглеждане в правната теория[22].
При платежните услуги и платежните системи сетълментът има и второ законово уредено значение. Той функционира чрез система за прехвърляне на средства, въз основа на формални и стандартизирани процедури и общи правила за обработка, клиринг и/или сетълмент на платежни операции[23]. Платежната система се обслужва от оператор на платежна система. Когато участниците в нея са повече от един, то операторът се определя със споразумение за платежна система, сключено между тях[24]. Самите платежни операции включват прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги[25]. С платежното нареждане се разпорежда изпълнението на платежна операция.

4. Момент на поставяне на банка под специалния надзор и момент на приемане на платежно нареждане.

Актът за прилагане мярката специалния надзор подлежи на незабавно изпълнение[26]. В закона е посочено, че подлежащите на вписване обстоятелства се вписват в търговския регистър по искане на БНБ[27]. Моментът на налагане на мярката за поставяне банка под специален надзор в повечето случай би бил различен от момента на вписването на този акт в търговския регистър[28].
За момент на поставяне на банката под специален надзор следва да се приеме моментът на обявяването на решението на БНБ в търговския регистър, след който момент ще бъдат нищожни действията и сделките, извършени от банката в нарушение на чл. 116, ал. 2, т. 1 – 4 ЗКИ[29].
Моментът на приемане на платежното нареждане следва да съвпада с момента на получаване на платежното нареждане. Той е моментът, в който доставчикът на платежни услуги получава платежното нареждане, предадено пряко от платеца или косвено от или чрез получателя по договорените между страните ред и начин за получаване на платежното нареждане[30]. Моментът на приемане на платежното нареждане следва да се разграничава от срока за изпълнение на наредените с него платежни операции[31]. Изпълнението на платежните операции и сроковете, в които това трябва да стане са действия, които следват приемането на платежното нареждане.

5. Изпълнение на платежни нареждания, приети за сетълмент от банката преди поставянето й под специален надзор.

Както бе споменато и по-горе, когато наред с поставянето под специален надзор БНБ може да спре за определен срок изцяло или частично изпълнението на всички или на някои от задълженията й[32]. Законодателят е разрешил в тези случаи изпълнението на задължения, възникнали от платежни нареждания, приети за сетълмент от банката преди поставянето й под специален надзор[33]. Други действията и сделки, извършени от банката в нарушение на чл. 116, ал. 2, т. 1 – 4 след обявяването в търговския регистър на решението на БНБ биха били нищожни.
Както бе посочено по-горе платежното нареждане е нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция. То се счита за прието/получено с предаването му на доставчика на платежни услуги (вкл. и банките). Получаването му е с цел извършването на сетълмент, който има за цел е прехвърляне на средства чрез платежни нареждания (или нареждания за превод при системи с окончателност на сетълмента). Приетите платежни нареждания, с които се разпорежда изпълнението на платежни операции, които целят прехвърляне на средства чрез сетълмент (независимо дали системата е с или без окончателност на сетълмента) от една банка в друга, то те следва да бъдат изпълнени, когато са приети преди обявяването на мярката за поставяне под специален надзор в търговския регистър. Следва да се има предвид, че когато са налице всички предвидени в рамковия договор условия, доставчикът на платежни услуги на платеца няма право да откаже изпълнението на разрешено платежно нареждане, когато не е налице ограничение съгласно нормативен акт[34].

6. Нормата на чл. 119, ал. 3, т. 1 ЗКИ и Директива 2014/59/ЕС

Директива 2014/59/ЕС[35], която бе приета на 15 май 2014г. има за цел да създаде рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. С нейното създаване се цели избягването на финансови кризи, които биха могли да се отразят в дадена държава членка. Като част от тази рамка е и осигуряването на непрекъснатост на т. нар. „критичните функции”. С осигуряването й биха се избягнали на неблагоприятните последици за финансовата стабилност, защита на публичните средства чрез свеждане до минимум на зависимостта от извънредна публична финансова подкрепа за проблемни институции, както и защита на вложителите с гарантирани депозити, инвеститорите, средствата и активите на клиентите[36]. Критичните функции включват всички дейности, услуги или операции, чието прекъсване може да доведе в една или повече държави членки до срив в предоставянето на услуги от важно значение за реалната икономика или да наруши финансовата стабилност поради размера, пазарния дял, външната и вътрешната взаимосвързаност, сложността или трансграничните дейности на институцията или групата, от гледна точка по-специално на заменяемостта на тези дейности, услуги или операции[37]. Приемането на платежни нареждания и изпълнението на платежни операции безспорно са част от тези функции.

С приемането на чл. 119, ал. 3, т. 1 ЗКИ още през 2006г. българският законодател е осигурил непрекъснатостта на критичните функции на банките, като е предвидил тяхното значение изпреварвайки с близо осем години европейските си колеги. Остава обаче отворен въпроса за правилното прилагане на горепосочената разпоредба

.

Иван Мангачев

д-р по право
Нов български университет

[1] Обн., ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 53 от 27.06.2014 г.
[2] Чл. 115, ал. 1 ЗКИ.
[3] Чл. 115, ал. 2 ЗКИ.
[4] Чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗКИ.
[5] Чл. 115, ал. 3 ЗКИ.
[6] Чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ.
[7] Виж напр. Определение № 11943 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9507/2014 г., VIII о., Определение № 11451 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9275/2014 г., VIII о., Определение № 2264 от 11.09.2014 г. на САС по в. гр. д. № 3249/2014 г. За дискусиите виж напр. http://www.legalworld.bg/39384.vas-othvyrli-jalba-na-klient-na-ktb-sreshtu-reshenieto-za-nadzora-j.html
[8] Определение № 11943 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9507/2014 г., VIII о. и Определение № 11451 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9275/2014 г., VIII о.
[9] Определение № 2264 от 11.09.2014 г. на САС по в. гр. д. № 3249/2014 г.
[10] Чл. 119, ал. 3, т. 1 ЗПУПС.
[11] Обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 1.11.2009 г., изм., бр. 24 от 31.03.2009 г., в сила от 31.03.2009 г., бр. 87 от 3.11.2009 г., в сила от 3.11.2009 г., изм. и доп., бр. 101 от 28.12.2010 г., в сила от 30.06.2011 г., бр. 105 от 29.12.2011 г., в сила от 29.12.2011 г., бр. 103 от 28.12.2012 г.
[12] Т. 19, § 1, ДР ЗПУПС.
[13] Т. 20, § 1, ДР ЗПУПС. „Платец” е физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разпорежда изпълнението на платежно нареждане по тази сметка, а когато липсва платежна сметка – физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане.
[14] Т. 22, § 1, ДР ЗПУПС. „Получател“ е физическо или юридическо лице, определено като краен получател на средства, които са предмет на платежна операция.
[15] Към които спадат и банките – чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУПС.
[16] Чл. 4, т. 3 ЗПУПС.
[17] Т. 12, § 1, ДР ЗПУПС.
[18] Подробно за разликите между двете виж. Ив. Мангачев, Окончателност на сетълмента: Правна уредба (Сиела, София 2013) 108-109.
[19] Според § 2, ДР ЗПУПС, с този закон се въвеждат разпоредбите на четири директиви: Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 95/7/ЕО (ОВ, L 319/1 от 5 декември 2007 г.); Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа и на Директива 2009/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за изменение на Директива 98/26/ЕО относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа и на Директива 2002/47/ЕО относно финансовите обезпечения по отношение на свързаните системи и вземанията по кредити (ОВ, L 146/37 от 10 юни 2009 г.); Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ, L 267/7 от 10 октомври 2009 г.); Директива 2010/78/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на директиви 98/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (OB, L 331/120 от 15 декември 2010 г.).
[20] Чл. 78а-чл. 78ж ЗПУС. Манагачев (2013).
[21] Чл. 78а, ал. 1, т. 1 ЗПУПС.
[22] Ив. Мангачев, Окончателност на сетълмента: Правна уредба (Сиела, София 2013).
[23] Чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.
[24] Чл. 79, ал. 2 ЗПУПС.
[25] Чл. 4, т. 3 ЗПУПС.
[26] Чл. 103, ал. 4 ЗКИ във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 ЗКИ.
[27] Чл. 116, ал. 3 ЗКИ.
[28] Този въпрос е дискутиран във връзка със сходната неяснота по отношение на момента на отнемане на лиценз на банка 163-164.
[29] Чл. 119 ЗКИ.
[30] Чл. 60, ал. 1 ЗПУПС.
[31] Чл. 64-66 ЗПУПС.
[32] Чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ.
[33] Чл. 119, ал. 3, т. 1 ЗКИ.
[34] Чл. 61, ал. 4 ЗПУПС.
[35] Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 173/190, 12.6.2014.
[36] Пар. 45 от Преамбюла на Директива 2014/59/ЕС.
[37] Чл. 2 (35) Директива 2014/59/ЕС.

Подобни статии

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПЛАТЕЖНА СМЕТКА Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС ПЛАНЪТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БАНКА ПЛАТЕЖНИТЕ ОПЕРАЦИИ В ЕВРОПЕЙСКОТО И РИМСКОТО ПРАВО За неизпълнението и неточното изпълнение на платежни операции от доставчика на платеца при използването на кореспондентска банка