- Казус, разгледан от Окръжен съд – Стара Загора.
Производството е по реда на чл. 463 ГПК и е обжалвано разпределение на частен съдебен изпълнител. Последният е изготвил разпределение на постъпили суми, като в него е приел, че „Уникредит Булбанк” АД е присъединен по право взискател в изпълнителното производство на оснoвание вписан в полза на банката особен залог на вземане на длъжника (залогодател) от Държавен фонд Земеделие, чиито суми са преведени от фонда и разпределени от съдебния изпълнител. В жалбата са изложени твърдения, че неправилно съдебният изпълнител е приел, че банката е присъединен по право взискател на основание вписан особен залог върху вземането, сумите от събирането на което се разпределят по изпълнителното дело.
- Възприето становище от Окръжен съд – Стара Загора.
Подадената жалба е уважена и съдът е отменил изготвеното от съдебния изпълнител разпределение с мотив, че неправилно е приел взискателя „Уникредит Булбанк” АД като присъединен по право взискател на основание вписан в негова полза особен залог, тъй като по делото не била предоставена декларация с нотариално заверени подписи по реда на чл. 10, ал.3 ЗОЗ. Според съда, наличието на извлечение за вписан залог и нотариално заверената декларация, посочени в чл. 10, ал.3 ЗОЗ, трябва да е кумулативно, за да може кредиторът със залог да бъде зачетен от съдебния изпълнител като присъединен по право взискател. Освен това, според съда, вземането обезпечено с особен залог не е съществувало към момента на изготвяне на разпределението, тъй като по-голямата част от него била погасена преди да бъде образувано изпълнителното дело, а за останалата част от вземането е признато за установено с влязло в сила решение, че не се дължи от длъжника. Поради това и особеният залог бил погасен и „Уникредит Булбанк” АД нямала качеството на привилегирован кредитор.
- Поглед върху разпоредбата на чл. 10, ал.3 ЗОЗ и значението и за изпълнителното производство по реда на ГПК.
Разпоредбата на чл. 10, ал.3 ЗОЗ е нова и се прилага от 30.12.2016г., когато бяха обнародвани в бр.105 на ДВ, съответно влезли в сила, по-голямата част от мащабните изменения в ЗОЗ. Според тази разпоредба, „заложният кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителните производства по Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в които изпълнението е насочено върху заложеното имущество. В тези случаи обезпеченото вземане се счита изискуемо до размера на сумата по разпределението. Заложният кредитор упражнява правата си на присъединен взискател, включително правото да получи сумите по разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си”. Цитираният законов текст е новото лице на разпоредбата на чл. 32, ал.5 ЗОЗ (стар), която предвиждаше, че „до извършване на публичната продан заложният кредитор, който е пристъпил към изпълнение, може да поиска от съдебния или от публичния изпълнител предаване на заложеното имущество въз основа на удостоверение за вписано пристъпване към изпълнение. До изготвяне на разпределението от съдебния или от публичния изпълнител обезпеченият кредитор може да се присъедини въз основа на извлечение за вписан залог”. Нуждата от промяна беше продиктувана от споровете в доктрината и съдебната практика по тълкуването и приложението на чл. 32, ал.5 ЗОЗ (стар) и в частност по въпроса дали заложният кредитор с вписан особен залог е присъединен по право взискател.
С приемането на чл. 10, ал.3 ЗОЗ, въпросът с качеството на кредитора по ЗОЗ, при изпълнение върху заложеното имущество по реда на ГПК, се разреши окончателно. Прие се, че заложният, подобно на ипотекарния кредитор, е присъединен по право взискател при насочване на изпълнението от орган по принудително изпълнение върху заложеното имущество за удовлетворяване на вземанията на други кредитори на залогодателя. По този начин за съдебните изпълнители възникна служебно задължение да извършват проверки, преди да насочат същинското изпълнение (опис) върху длъжниковото имущество, и дали върху него има вписани особени залози, за да може да изпълнят изискването на чл. 501 ГПК, което следва да намери приложение и за заложните кредитори, тъй като законовите правила уредени за особените залози и ипотеките са сходни, като това ясно проличава и в мотивите на законодателя по приемането на измененията в ЗОЗ. Установи ли се вписване на особен залог, правата на заложния кредитор върху заложеното имущество следва да бъдат зачетени от съдебния изпълнител служебно, без да е необходимо този кредитор да подава изрична молба или по някакъв друг начин да заявява правата си. Въпреки това възникна проблем с приложението на тази разпоредба, тъй като в новия законов текст се предвиди, че заложният кредитор упражнява правата си на присъединен взискател на основание извлечение за вписан залог и нотариално заверена декларация за актуалния размер на вземането, като начинът, по който е написана разпоредбата, предизвика спор относно това дали е достатъчно съдебният изпълнител да установи вписването на залог върху имуществото, предмет на изпълнение, чрез проверка в регистъра, за да счете кредитора като присъединен по право взискател, или е необходимо последният да предостави на съдебния изпълнител извлечение за вписан залог и нотариално заверена декларация, в условията на кумулативност. За да бъде дадено разрешение на този спор е необходимо да се изследва уредбата в ЗОЗ преди измененията (чл. 32, ал.5 ЗОЗ), мотивите на законодателя към законопроекта за изменение и допълнение на ЗОЗ, влязъл в сила в по-голямата си част на 30.12.2016г (бр.105 на ДВ от 30.12.2016), както и да се сравнят с настоящия текст на разпоредбата на чл. 10, ал.3 ЗОЗ.
При действието на чл. 32, ал.5 ЗОЗ (стар) преобладаващото становище и в доктрината и съдебната практика беше, че заложният кредитор не е присъединен по право взискател, а следва сам да заяви правата си пред съдебния изпълнител. В този смисъл разпоредбата предвиждаше също, че до изготвяне на разпределението от съдебния или от публичния изпълнител, обезпеченият кредитор може да се присъедини въз основа на извлечение за вписан залог. Именно защото заложният кредитор не се третираше като присъединен по право взискател и съдебният изпълнител нямаше задължение да извършва справки за вписването на особени залози, той трябваше сам да заявява правата си на заложен кредитор пред органа по принудително изпълнение, като предостави извлечение за вписан залог. Това извлечение за вписан залог изпълняваше същата функция, както и нотариалния акт за договорна ипотека, тъй като, на основание същите, съдебният изпълнител заделяше посочените в тях суми на ипотекарния/заложния кредитор, до предоставяне на изпълнителен титул, в случай че такъв все още не е бил налице. В повечето случаи заложните кредитори вписваха пристъпване към изпълнение, което позволяваше на съдебния изпълнител да преведе посочените в него суми на назначения депозитар. При ипотеките се предоставяха изпълнителни листове, като това можеше да стане и след извършване на разпределението.
Видно от гореизложеното във връзка с уредбата в ЗОЗ (стар) е, че заложният кредитор упражняваше правото си на привилегирован кредитор, като предоставяше на органа по принудително изпълнение извлечение за вписан залог, което беше напълно достатъчно, с оглед изричния законов текст. Допълнително можеше да се предостави и извлечението за вписано пристъпване към изпълнение, за да може съдебният изпълнител да извърши превод на заделените суми на депозитаря на заложния кредитор, а не да ги задържа. При липса на вписано пристъпване към изпълнение, съдебните изпълнители изчакваха това обстоятелство да бъде осъществено, за да могат да преведат заделените суми на депозитар.
Заделянето на суми по разпределението се извършваше на основание сумите посочени в извлечението за вписан залог, съответно в нотариалния акт за договорна ипотека, но какви суми ще бъдат преведени на тези кредитори се решаваше окончателно след предоставянето на извлечението за вписано пристъпване към изпълнение, съответно изпълнителен лист, тъй като там сумите можеше да са различни от тези, посочени в залога и ипотеката.
В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗОЗ изрично се посочи, че при насочено индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК/ДОПК срещу правото (вещта) служещо за обезпечение на заложния кредитор, е достатъчно същият да удостовери в съответното производство, че е обезпечен кредитор, като предостави удостоверение за вписан залог и декларира размера на вземането си, като по този начин определи размера на припадащата му се част при разпределението. Т.е. тук също, законодателят сякаш приема, че е необходимо кумулативното наличие на извлечението за залог и нотариално заверената декларация, за да може заложният кредитор да удостовери правата си пред органите по принудително изпълнение, въпреки че идеята на законопроекта е да направи заложния кредитор присъединен по право, а не той сам да удостоверява правата си, както беше по старата уредба.
На първо място следва да се уточни, че според чл. 10, ал.3 ЗОЗ, заложният кредитор е присъединен по право взискател. Както уточних, това означава, че органите по принудително изпълнение следва служебно да следят за неговите права и да ги зачитат, като извършват справка преди описа, за наличие на вписани особени залози върху имуществото, което е предмет на изпълнение. Ако бъде установено, че има вписвания на особени залози, съдебният изпълнител е длъжен да съобрази това вписване и да счита заложния кредитор за присъединен по право взискател. Това е идеята на присъединяването по право – съдебният изпълнител да уведомява този кредитор за последващото изпълнение върху заложеното имущество, след като служебно установи правата му, за да може последният да узнае за провеждането изпълнение, съответно да заяви и правата си в изпълнителното производство, включително да се удовлетвори при разпределението на суми от продажбата на заложеното имущество. В този смисъл считам за правилно становището, че със самото насочване на същинското изпълнение от страна на органа по принудително изпълнение върху заложеното имуществото (описа), заложният кредитор се счита за присъединен по право взискател спрямо това изпълнение. Отговорност на съдебния изпълнител е да установи и зачете правата му на присъединен по право взискател, в противен случай би носил деликтна отговорност за вреди.
Нотариално заверената декларация предвидена в чл. 10, ал.3 ЗОЗ замести нуждата от вписване на пристъпване към изпълнение от заложния кредитор, за да може той да претендира плащане от съдебния изпълнител на сумите заделени му в изготвеното разпределение. Нормално е самата декларация да се предоставя от заложния кредитор преди изготвянето на разпределението, тъй като вземането обезпечено със залог е динамична величина и размерът му може да се промени във всеки един момент. Освен това за снабдяването с нея не е необходимо нищо друго, освен нотариална заверка на подписа на заложния кредитор от нотариус. Тя обаче не е условие за зачитането на заложния кредитор като присъединен по право, съответно за включването му в разпределението. Предназначението на декларацията е да позволи на съдебния изпълнител да извърши превод на заделените суми директно по сметка посочена от заложния кредитор (преди измененията в ЗОЗ преводът се извършваше само на депозитар). Няма пречка обаче, самата декларация да бъде предоставена и след изготвянето на разпределението и влизането му в сила. Съдебният изпълнител ще задели сумите дължими на заложния кредитор, като използва данните от регистъра за вписания залог, съответно от извлечението за залог, което му предостави заложния кредитор, ако бъде поискано от него. По старата уредба съдебният изпълнител включваше в разпределението заложния кредитор на основание предоставено от него извлечение за вписан залог, тъй като същият не беше присъединен по право, а това е съществена разлика в режимите по преди и сега действащия закон. Пристъпването към изпълнение можеше да се извърши и след изготвянето, съответно влизането на разпределението в сила, като органите по принудително изпълнение задържаха заделените суми до съответното му вписване. Същото е и при ипотекарните кредитори, които упражняват правата си на присъединени по право взискатели единствено на основание вписаната ипотека в служба по вписванията. Пак на това основание, съдебният изпълнител включва в разпределението ипотекарния кредитор и му заделя сумите посочени в ипотечния акт, като след влизането му в сила ги задържа до момента, в който не му бъде предоставен изпълнителен лист за вземането обезпечено с ипотека. Тъй като заложният кредитор вече е присъединен по право взискател, както ипотекарния, то не виждам причина той да бъдат различно третиран от него.
Съдебният изпълнител проверява за наличието на вписване на съответното право в съответния за това регистър, като при наличието му и насочване на същинското изпълнение върху това имущество, кредиторът автоматично придобива правото на присъединен по право взискател с всички последици от това. За включването в разпределението е достатъчно съдебният изпълнител да посочи сумите по залога, които са налице в извлечението за вписан залог, което може да се получи служебно от органа по принудително изпълнение, или чрез предоставянето му от заложния кредитор. От своя страна, нотариално заверената декларация за актуалния размер на вземането на заложния кредитор, може да се предостави по всяко време на изпълнението, включително и след изготвянето и влизането в сила на разпределението на суми от продажбата на заложеното имущество, като това ще зависи от желанието на заложния кредитор да получи превод на заделените му от органа по принудително изпълнение суми. Докато не бъде предоставена тази декларация, съдебният изпълнител следва да задържа заделените за заложния кредитор суми.
- ИЗВОД:
Заложният кредитор по реда на ЗОЗ е присъединен по право взискател по смисъла на чл. 10, ал.3 ЗОЗ, като това му качество възниква от момента, в който бъде насочено същинското изпълнение (опис) върху заложеното имущество, без да е необходимо предоставянето на каквито и да било доказателства за вписания залог, включително и нотариално заверената декларация за актуален размер на вземането обезпечено със залог.
Заложният кредитор следва да бъде включен в разпределението единствено на основание извлечението за вписан особен залог в съответния регистър, като съдебният изпълнител посочва сумите описани в него в самото разпределение.
Изплащането на заделените суми се извършва след предоставяне на нотариално заверената декларация с актуален размер на обезпеченото вземане на заложния кредитор, или на депозитар (при представяне на извлечение за вписано пристъпване към изпълнение), в противен случай, сумите се задържат от съдебния изпълнител.
- Съответствие между приетото в настоящия коментар и Решение № 287 от 25.08.2017г. по в.г.д 1320/2017г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Приетото в решението на съда относно нуждата от нотариално заверена декларация по чл. 10, ал.3 ЗОЗ, за да се признае правото на заложния кредитор, като присъединен по право взискател, изцяло противоречи приетото в настоящия коментар и поради това считам, че мотивите на съда в тази му част са неправилни и не кореспондират с уредбата в ЗОЗ.
Автор: д-р Димитър Иванов
Подобни статии
Изпълнение върху вземане по реда на ЗОЗ и конкуренция между залог на вземане по ЗОЗ и ЗДФО
ИЗ САМО ЕДНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД- Търговско Отделение
Законът за особените залози и поредния провал на съда по прилагането му
ПРЕГЛЕД НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА ДА СЕ НАЛАГА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПО РЕДА НА ЗОЗ
ОТНОСНО ИСКАНЕТО НА ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ДО КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ЗА ДАВАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТЪЛКУВАНЕ НА РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.125, АЛ.2 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА
