Почитаеми организатори на събитието (и главни виновници за съществуването на „Грамадата“) Веско и Албена, уважаеми колеги, гости и съмишленици, приятели и всички, за които правото не е просто професия, а наркотик, една безкрайно капризна любовница, която властно привлича, и ревниво не позволява дори за една нощ да отделиш мислите си от нея,
За мен е и голямо удоволствие и приятно усилие да водя днешната среща в разгара на лятото, когато мозъкът лениво се рее по плажове и дъбрави, приятно люлян от чаша изстудено бяло вино или бира в ръка, а тялото блажено се отдава на онова, к. италианците наричат il dolce far niente. Времето когато някои току-що с неохота се връщат от почивка, а други неистово копнеят да избягат от напечения и опустял град. Благодаря на всички, които все пак намериха сили да надмогнат всепоглъщащия мързел и да се отзоват на поканата на организаторите.
Дали ще наречем нашата сбирка на посветените „кръгла маса“ (която по правило винаги е правоъгълна, или най-много – овална) или по друг начин, e без значение, т. к. другото, което ни обединява, е неприязънта към геометрията, прокудила ни да се занимаваме с право. Всъщност „кръгла“ е добра метафора за това събиране, защото на нея няма определено място за водещ, никой не е поставен в привилегировано положение и по тази причина всички на нея сме равнопоставени. Затова на днешната кръгла маса (макар и не в Камелот, а в зала „Сердика“ на хотел „Арена ди Сердика“) и макар не в присъствието на рицарите на крал Артур, се чувствам сред равни и сред съмишленици/съидейници, които искам да приветствам с добре дошли!
Формалният повод за нея, както знаете, а и както виждате от грамадата от екземпляри, които, тръпнещи и още миришещи на мастило, очакват да ги разгърнете, е представянето на излезлия от печат първи Алманах Грамада. Тъй като той е събрал между кориците си мислите както на вече признати автори, така и на отскоро проходили в писането, включително на такива, заинтригували публиката имено с публикациите си тук, от 2014 до днес, можем, при условията на евентуалност, спокойно да определим основанието и като празник за почти петгодишното съществуване на сайта „Грамада“. Вярно е, че първата статия „ВРАТИТЕ КЪМ СИМУЛАЦИЯ В ПРОЦЕСА“ е публикувана в началото на октомври 2014 г., но нейната поява е предшествана от месеци усилена организационна работа. Поради което, на iusta causa можем и днес антиципирано може да се празнува и рожден ден на „Грамада“ като професионален правен сайт. Който може да се повтори (вече и на формално-правно основание) – в началото на есента. На никой празниците не му идват в повече! Даже и самата Римска държава е оцеляла повече от десет века именно защото нейните cives не са пропускали празниците на никой от завоюваните от Рим народи.
За всички е ясно, че ако не бяха огромните усилия на Веско и Албена със спомоществувателствувуването (както се казва) на приятелите им от фондация „Америка за България“ през тези пет години, това наистина впечатляващо явление, каквото е проектът „Грамада“, никога нямаше да вид бял свят. Ето защо на днешната среща поднасям от името на всички участници поздравления на нашите домакини, на чиито труд дължим сложната организация и успеха на този водещ професионален сайт. Благодарим им и за поканата да ни съберат тук заедно, макар и посред лято, за да ни подарят този прекрасен том с някои от най-добрите публикации за първите пет години.
В краткото представяне на целите на проекта, достъпно на електронния адрес на портала, е записано намерението да бъде разяснено на обществото, че правото и съдебните решения не се свеждат само до криминалистиката и пенализма, и както е патетично казано – че „всички сме призвани да не допуснем грамада от сълзи на несправедливостта, проляти в храма на правосъдието“, че е необходимо заедно да проявяваме нетърпимост към неясни, неубедителни или житейски несправедливи разрешения на съдебни спорове“. Видимо е, че за по-малко от пет години проектът постигна много повече от така заложените и очертани цели. Електронното издание на правен портал „Грамада“ на адрес www.gramada.org, както свидетелстват медиите, не е нито популярно издание, нито такова на академична общност, нито чисто професионален форум, затворен в рамките на правната гилдия. Без претенции за изключителност, от първите си дни „Грамада“ насочи професионално фокуса си към юриспруденцията в България (в смисъла на римското iuris prudentes). Т.е. зае се да следи дали и как съдебната система чрез актовете си утвърждава или оправдава предназначението си да създава, усилва, крепи необходимата съставка в правния ред, усещането за сигурност, в лицето на съд, отдаден на справедливостта.
Защо юриспруденцията именно се превърна в отправна точка за един от най-успешните правни портали у нас? Отговорът не е труден: многообразието и сложността на съвременните процеси в обществото рядко могат да бъдат обхванати в пълнота от нормотворчеството, а в случаите, при които се прави опит за това, често нормативните актове страдат от правно-технически несъвършенства и вътрешни противоречия. В същото време обаче съдилищата не могат да откажат произнасянето по правния спор поради липса на конкретна правна норма или поради неточност и/или неяснота при нейното формулиране от нормотвореца.
С реформата в касационното производство новият ГПК от 2008 г., съобразно принципа за законност (прогласен в чл. 5 ГПК), възложи на ВКС при правораздаването по отделни дела да уеднаквява съдебната практика и да допринася за развитието на правото, тълкувайки правните източници и осъвременявайки собствената си практика по конкретни материалноправни и процесуални разпоредби. С това обаче реформата в гражданския процес отдалечи касационната инстанция от правораздаването, чието призвание е да въздейства конкретно върху спорни отношения. Затова и основателно у нас се заговори за прецедентно право, като един от симптомите на навлизаща правна несигурност.
Другата негативна последица от това е, че от съд по правото, подчинен на новите процесуални изисквания, ВКС се превърна в селективна догматична бариера (както го наричат някои). Цели сфери, градящи стопанския живот и икономическия организъм на страната, на практика функционират без да им е предложено точно разрешение, което да мотивира и да даде усещане за предвидимост. И не случайно, на проведената от „Грамада“ през юни 2015 год. кръгла маса, посветена на инвестициите и съдебната система у нас, сред причините за свиващата се и инвестиционна среда бе откроена именно правната непредвидимост.
Така че, ако говорим за основните причини за успеха на „Грамада“, това е преди всичко удачно дефинираната от основателите й цел. Друга причина е активността на целевата аудитория. Сайтът е трибуна за всеки, готов да размишлява, да обсъжда и да предлага независим и професионален поглед към конкретни разрешения на правни казуси в съдебните актове по търговски, граждански и административни дела, или да предлага теоретични обобщения по догматични проблеми. Целта на провокираната от него дискусия е тъкмо насърчаването на предвидима и устойчива съдебна практика, съдействаща за усъвършенстване на законодателството, посредством обсъждането на проблеми в правото, коментар на законодателни инициативи или предложения за приемане на тълкувателни решения. И не на последно място – нещо което вече не е само замисъл, а ще се проявява все по-отчетливо на сайта – изваждането на показ на не просто неправилни, а откровено неприлични решения, мотивирани очевидно не само от принципите на правото и тълкуването на закона. Придружени, разбира се, с имената на постановилия го състав.
За тези години „Грамада“ се утвърди като електронно издание, фокусирано върху „трудните“ въпроси в правото – въпросите без верен отговор и въпросите с няколко верни отговора. Нобеловия лауреат Александър Солженицин в речта си „Разпаднатият свят“ пред абсолвентите на Харвардския университет казва: “Всеки конфликт се решава юридически – и това е висшата форма на решаване. Ако човек е прав юридически – нищо повече не се изисква“. За юридическата правота съвсем не са без значение и отговорите, които проектът „Грамада“ дава почти всекидневно.
Погледнато от друга страна „Грамада“ – порталът на българския юрист представлява един жив организъм, отворена общност, търсеща пресечните точки на професионалното знание и желанието да бъде споделено с други, мястото където стремежът за осмисляне на практиката среща колегиалния обмен на идеи. Той стана средище за юридическата гилдия, както и за всеки, който се интересува от отговорите на трудните въпроси. Това се доказва и от организираните различни събития и срещи (а и неформалните такива), които надхвърлят границите на строго юридическото научно поле, пренасят извън него дискусиите по въпросите, с които сме заставени да се справяме днес. Сещам се за поне две кръгли (т.е. четвъртити) маси, организирани от „Грамада“ – от юни 2015 с теми: “Инвестиции в България, съдебна система, предвидимост, бъдеще” и „Промените в закона за потребителския кредит и съдебната практика“ и от февруари 2019 г. по актуални проблеми на търговския и потребителския арбитраж у нас.
За тези почти пет години проектът „Грамада“ безспорно натрупа значителен опит, предлагайки почти ежедневно качествени, заинтригуващи и провокиращи мисленето публикации. „Грамада“ се превърна вече в неизменно, достъпно и полезно четиво за всеки юрист. И не само авторите, но и няколко хиляди колеги в цяла България (а познавам и такива, работещи в чужбина) сядайки сутрин на бюрото, докато пият първото си офисно кафе (преди да прочетат текущата поща), бързат преди началото на работния ден да проверят новите публикации в сайта.
Качеството и количеството на материалите, поместени в правния портал „Грамада“ показва, че формата „коментар на съдебната практика“ се налага в последните години като един от най-удачните жанрове. Той позволява едновременно ценно практически да бъдат подбрани най-важните актове на съда по дадената тема, а в същото време дава възможност за посочване на противоречията в практиката и провеждане на полезна научна дискусия по противоречиви виждания в правната литература. Този формат позволява да се прокара мост между теорията и практиката, а неговото добро изпълнение гарантира използване на изводите му от широка общност от юристи – както в академичните среди, така и сред адвокатите и магистратите, нотариусите, съдебните изпълнителни. Това също допринася „Грамада“ да се превърне в основно средище по дискусионни въпроси, а електронният формат дава неоценимата възможност това да стане мигновено и същевременно да достигне до максимално широк кръг читатели.
Благодарение на този наложил се висок стандарт, „Грамада“ се превърна в нарицателно за онази група от хора, които изискват промяна на сегашната атмосфера на душевна посредственост, на „усреднените“ мнения, в които няма позиция, в които само се пледира свобода на речта, с която да бъде компенсирана не-свободата на мисълта.
От първата публикация досега авторите в Грамада са вече почти сто. В тази насока са видими усилията на нашите домакини да канят значими имена от правната наука и практиката, както и да откриват и привличат за каузата на проекта млади и обещаващи автори. Този целенасочен „лов на имена“, довел поне няколко неортодоксални или непрофесионални автори, незагубили все още живостта и непосредствеността на мисълта, направи сайта още по-интересен.
Така през тези почти пет години от съществуването на „Грамада“ между авторите от една страна и между автори и аудитория – от друга, се установи силна „виртуална“ връзка. Базата данни от публикуваните на сайта статии съставлява вече внушителният брой от повече от 1 200, а читателите ни – средно около 1 500 дневно, месечно около 40 000, за 2018 година – 468 577, включващи както посещаващите сайта, така и тези, които свалят публикации от него. Съобщаването на тези числа едва ли създава новината, която и бездруго знаете, а правният портал е търсен, четен и високо оценяван.
В ежедневната си работа юристът получава от „Грамада“ доста повече от възможността, която други правни сайтове му осигуряват – достъп до правно-информационна система и до относима съдебна практика. С просто влизане в сайта „Грамада“ и в търсачката по ключова дума (или по автор), той за миг може да открие статията, в която някой от автори си е дал труда да прегледа вече съдебната практика, да я обобщи, евентуално – да я критикува, да доразвие тезите в нея или чисто теоретично да разгледа въпроси на определен правен институт. Достатъчно е вече потребителят да въведе дума или израз директно в някоя универсална търсачка (като чичко Гугъл), за да получи препратка към една или повече статии в „Грамада“.
Вярно е, че порталът не е структуриран като социална мрежа и не дава възможност директно и в реално време да се влезе в дискусия с автора на статията. Затова пък той гарантира и изпълнява обещанието си да публикува незабавно и с линк към репликирана статия становище от потребител, съгласен (или не) с дадено изложение, ако представя издържани и обосновани контрааргументи, а не просто недоброжелателни махленски коментари. В крайна сметка, една от големите цели на проекта е да се създаде и да съхрани базата данни от стойностни юридически разработки в областта на гражданското, на търговското, на административното право, изключвайки баласта на първосигналното непрофесионално обсъждане.
Подборът на предложените текстове е сериозен, в което се състои и задачата на редакционната колегия. Мнозина от постоянните автори (и то от най-добрите) не са гастрольори, търсещи изява в различни издания. Голяма част от тях отдавна са показали ясните си пристрастия към проекта и публикуват ако не единствено, то преимуществено, в него. Това допринася „Грамада“ да се изгради като общност на съмишленици.
Статиите и материалите, които се публикуват на сайта, очертават интерес към важни и актуални теми, подлагат на дискусия неудобни юридически въпроси, отбелязват важни събития, коментират съдебни актове дават форум на академичната мисъл по практически проблеми. Все по-често се случва утвърдени специалисти в правото сами да потърсят изява и публикация в www.gramada.org, за да изразят и аргументират свои виждания и становища относно предстоящи законодателни промени, или пък очаквани решения на ВКС, на ВАС или на Конституционния съд. Понякога те успяват дори да достигнат до ушите на нормотвореца. Изборът на форум от такива изтъкнати имена сочи авторитета, който за почти петте години на съществуването си, „Грамада“ успя да натрупа.
Обнадеждаваща е и популярността на проекта сред студенти по право, за които бе създадена отделна рубрика „Форум на студента“. Така чрез „Грамада“ изявени студенти получиха възможност за своята първа публикация.
В края на 2015 под формата на публикации Сдружение „Грамада“ връчи три награди на Националния конкурс за студентски научни съчинения, организиран от Студентско сдружение „Гражданско и търговско право” на СУ „Св. Климент Охридски”. Още през май 2016 г. бе получена поканена от преподаватели в СУ „Климент Охридски“ да бъде предложен член на журито за конкурс за студентски разработки, на което с удоволствие Сдружение „Грамада“ откликна.
Отпреди половин месец, изписано и на заглавната страница на сайта, е неговия ISSN (International Standard Serial Number) 2682-9703 – международен стандартен номер за периодични и други продължаващи издания (независимо дали те се издават на хартия, CD/DVD или в онлайн форма). Т.е. и чисто формално сайтът е пълноценно периодично издание. То вече има и свой Редакционен съвет, в който влизат проф. д.ю.н. Иван Русчев, Благовест Пунев, адв. Веселин Георгиев, съдия Васил Александров. Скоро се очаква да приключи и процедурата по вписване на „Грамада“ в Националния референтен списък на съвременните български научни издания с научно рецензиране в НАЦИД.
Професионален сайт Грамада поддържа следните Рубрики: Търговско право и облигации; Процес и процедури; Обществени поръчки; Банки, застрахователи, пари; Бащите на правото; Lex miserable-Законът и клетниците; Реформата; Академично; Съдебна практика/Критика; Форум на студента; Последни цитати; Имате думата; Правила за адвокатите.
Даже и най-краткият обзор на многобройните статии в сайта на Грамада, би отнел твърде дълго време изпъкват много и различни теми, автори и въпроси. Въпреки това ще се опитам да представя един неизчерпващ поглед върху някои от тях:
- В материалите, свързани с АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВО И ПРОЦЕС, АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА, съдебната практика на ВАС по АПК, ЗУТ, практиката по въпроси за защита правата на човека и практиката на ЕС безспорно най- активен и обстоен автор е Кристиян Трендафилов.
- Както бе споменато, по темата АРБИТРАЖ, АРБИТРАЖНИ СПОРОВЕ И ПРОИЗВОДСТВА „Грамада“ организира на 15.02.2019 г. разговор – кръгла маса по проблемите на търговския и потребителски арбитраж у нас, като участниците в него имаха възможност да чуят кратки изложения, да задават въпроси на лекторите и да проведат обсъждания по тази тематика, представена от дългогодишния Зам.-председател на ВКС и Председател на Арбитражния съд към БТПП г-н Благовест Пунев, (относно актуални проблеми на търговския арбитраж) и от адв. Анастас Пунев (по въпросите, възникващи при прилагане на доброволното правораздаване и при потребителски спорове). На нея от адв. А. Пунев са представени резултатите от проведеното екипно изследване в рамките на проекта „Грамада“ върху потребителския арбитраж, онагледено и със сравнително- правен паралел на някои от проблемите на арбитражното правораздаване при потребителски спорове у нас.
„Грамада“ е дала място на публикации по тази тема и на други известни на правна общност автори: проф. Поля Голева със статиите- „Corporate governance, медиация и арбитраж в дружественото право“ и „Съдебната практика по някои въпроси на отмяната на арбитражни решения след реформата от 2017 г.“; на адв. Маргарита Балабанова „Арбитрируемост на дружествени спорове?“, на адв. Деян Драгиев „Допустимост на установителния иск по чл. 422 ГПК пред арбитраж“; на Христина Георгиева „Заповед за изпълнение при наличие на арбитражна клауза“; на проф. А. Мингова и проф. О. Стамболиев „Компетентен ли е арбитражът да разглежда спорове за стопанска непоносимост по приватизационни сделки?“; на адв. Десислава Филипова „Нищожност на арбитражното споразумение поради неговата неравноправност по смисъла на закона за защита на потребителите“; на съдия Андрей Георгиев „Новите положения при арбитраж с участието на потребител“, на проф. д.ю.н. Иван Русчев „По някои въпроси на неарбитрируемите спорове и ненадлежно учредена компетентност на арбитражния съд“.
- По темата ЗАСТРАХОВАНЕ, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПРАВО най-често срещаното име е това на проф. Голева, която още в самото създаване на сайта, на 8.10.2014 публикува статията „Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес“, последвана от „Застраховката „професионална отговорност”, в частност застраховката на отговорността на лица, упражняващи медицински професии“, „Многократното застраховане и съзастраховането“, „Суброгацията според новия Кодекс за застраховането“, „Схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск според новия Кодекс за застраховането“, „Едно решение на Съда на Европейския съюз, отнасящо се до задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, което предизвика дискусии в практиката и съмнение за правилност в теорията“, „Заобикалянето на закона като основание за нищожност на задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите (по повод образуването на тълкувателно дело 1 от 2018 г. по описа на ВКС – ТК)“; на Милена Ганева- „Застраховане във връзка с договор за банков кредит“; на съдия Васил Александров “За понятието ползвател на застрахователни услуги“ и “Към въпроса за давността при иск на застрахования срещу застрахователя по „гражданска отговорност“ за застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увредения“; на Виктор Шуманов „Някои проблеми, възникващи при промяна на правото на собственост върху застрахования обект при сключен от предишния собственик договор за имуществена застраховка“; на съдия Красимир Машев „Приложимост на тълкувателните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, при действието на Кодекса за застраховането (Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)“ и „Съдебна защита при настъпил риск по договор за застраховка с предмет неимуществено благо на длъжника по договор за банков кредит“.
- СТАТИИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗОП. Един от авторите от самото създаване на сайта е проф. д-р Дончо Хрусанов със статиите: „Важи ли принципът на чл. 168 от АПК в обжалването по Закона за обществените поръчки?“, “Крайният акт на КЗК“; д-р Силвия Цонева „Отговорността за вреди при нарушения на Закона за обществени поръчки“; Анелия Цветанова-Минчева „За някои въпроси, свързани с връчването на решения на възложител чрез електронна поща по смисъла на Закона за обществените поръчки“; Дияна Димитрова „Колко всъщност е уеднаквена практиката по чл.70, ал.2 от ЗОП“, „Публичната покана преди и след измененията в ЗОП“ и „Процесът на обжалване и доказване по ЗОП“; Борислава Първанова „Относно характеристиките на възложителя – публичноправна организация по смисъла на Закона за обществените поръчки“; Златина Петрова „Правни аспекти на оспорването на финансовите корекции при нарушения на Закона за обществените поръчки“; Калинка Стефанова „Разяснения по чл.33 от Закона за обществените поръчки“ и др.
- По ТЕМИТЕ, СВЪРЗАНИ С КАСАЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО, следва да бъдат отбелязани статиите: на адв. Анастас Пунев „Критичен поглед на някои актове на ВКС по въпроса за спирането на гражданско дело по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК“ и „Наръчник на заблудите за касационното обжалване“; на проф. д-р Поля Голева „Някои съществени въпроси относно записа на заповед в практиката на ВКС“; на Даниел Здравков „Очевидната неправилност на касационното обжалване по ГПК“; на Кристиян Трендафилов „Практически въпроси относно въззивното обжалване при режима на действащия от 01.03.2008 г. Граждански процесуален кодекс“; на колегата Александър Натов: „Преглед и разсъждения по практиката на ВКС, касаеща някои от престъпленията против кредиторите“ и „Преглед на практиката на ВКС по прилагането на чл.229, ал.1 т.5 от ГПК“, на Благовест Пунев „Противоконституционна ли е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в частта й, която предвижда допускане на касационно обжалване при очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение?“, на В. Дацов „Противоконституционност на касационното производство по ГПК“; статията „Крахът на чл.280 от ГПК като инкубатор на „съдебни латифундии“, или интересът от предявяване на иска като „факт с правно значение“ в практиката на АС – Пловдив“.
- ПО НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ. Систематичното разработване на тази материя се дължи най-вече на ас. Ирина Богданова, която е публикувала в сайта „Грамада“ поредица от статии: „Безусловната банкова гаранция, твърдението за неоснователно усвояване на сумата по гаранцията и искът по чл. 59 ЗЗД“, „Бележки върху „сигурния пропуск за увеличаване на актива“ и „спестения разход“ като релевантни форми на обедняване и обогатяване при иска по чл. 59 ЗЗД“, „Действие на субсидиарността на actio de in rem verso при наличие на друг иск срещу лице, различно от обогатилия се“, „За правото, което възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити“, „Искът за менителнично неоснователно обогатяване в практиката на ВКС“, „Общият иск за неоснователно обогатяване в някои смесени юрисдикции“; „Преглед на практиката по менителнично неоснователно обогатяване“ – от Васил Александров; „Искове за неоснователно обогатяване, произтичащи от неизплатени авторски и лицензионни възнаграждения“ – от адв. Атанас Костов.
- По ТЕМАТА НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ отново най-големият брой публикации са от проф. д-р П. Голева: „Ексцесът и съпричиняването от увредения при непозволено увреждане – актуална съдебна практика“, „Може ли пострадалият да предяви деликтен иск срещу застрахования делинквент, който е сключил спогодба със застрахователя?“, „Непозволеното увреждане в lex sportiva?“, „Непозволено увреждане, социално осигуряване, регрес“, „Някои актуални въпроси на киберделикта при анонимен speaker“, „Оригинално становище на ВКС за наличието/липсата на акционерен деликт“; Иван Русчев „Злоупотребата с право и някои нейни проявни форми в частното право“; Деян Драгиев „Искът за вреди, причинени от обезпечение“; Андрей Георгиев „Кои лица имат право да поискат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък?“.
- 8. В материята на НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА: „Павловият иск при открито производство по несъстоятелност“, „Из само едно Определение на Варненския окръжен съд- Търговско Отделение“, „Преобразуващите права като парични притезания в производството по несъстоятелност“; Васил Александров “Денотации и конотации в разпоредбата на чл. 613а, ал. 2 от ТЗ“; проф. Поля Голева „Някои критични бележки по иска за обявяване недействителността на ипотека по чл. 646, ал. 2 от Търговския закон в производството по несъстоятелност“; Богомил Богомилов „Откриване на производство по несъстоятелност по отношение на неограничено отговорни съдружници в търговско дружество – чл. 610 ТЗ“; Андрей Георгиев “Производството по стабилизация – дълго чакана глътка въздух или капан на „стабилността?“; „Процесуална легитимация на кредиторите при спиране, прекратяване и възобновяване на производство по несъстоятелност“ – от Мариана Терзиева; „По някои въпроси на установяването на данъчни задължения при наличие на производство по несъстоятелност“ – от Ал.Натов; „Производството по стабилизация – минало, настояще и близко бъдеще“ – от д-р Иван Мангачев идр.
- В материята на ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ДОГОВОРИ това са: „Глоси върху ЗЗП“ от Васил Александров, , хон. ас. по Римско частно право; „Защита на кредитополучателите срещу едностранното увеличаване на лихвите по договорите за банков кредит“ – от Десислава Филипова; „Наблюдения върху възможността за коригиране на сметките за електрическата енергия, баланса на интереси в правото и трудния път на справедливите решения“- от Андрей Георгиев; „Обемът на дължимото при предсрочна изискуемост на договор за потребителски кредит“ – от Анастас Пунев; „Относно понятието „потребител“ – практиката на СЕС с акцент върху потребителското кредитиране“ – от Антоний Димитров; „Потребителският кредит. Неравноправни клаузи, уговорени в договори за потребителски кредити. Преглед на съдебната практика“, „Право на едностранна корекция от крайните снабдители на сметките на крайните клиенти за доставена електрическа енергия при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия“ и „Сключване на договори за кредит за недвижими имоти на потребители при предварително установени от кредитора общи условия“ – от Кр. Машев.
Връщайки се към днешното събитие, смисълът от представянето на този първи Алманах „Грамада“ е да докаже, че СЛОВОТО (и особено това в правото) остава форма на мощна съпротива срещу слабостта на живота, срещу преходните ценности на делника, понякога откровено подвластни на спорни правно и морално-етични императиви. Онзи, който има смелостта да формулира и да произнеся правни истини е вече фигура на високия ангажимент, а не на залитането към лесните пътища и леките думи. Не случайно съставителите на Алманаха са поставили на първо място в него блестящият преводът от доц. Кр. Таков на блестящата „Борбата за право“ от Р. Йеринг, където той формулира и страстно отстоява повелята: „В борбата да намираш правото си“. Това важи в пълна сила и за авторите в „Грамадата“, които успяха да провокират гражданското общество, да отворят тясно специализираната ни правна наука към една по-широка аудитория, да използват нейното популяризиране за възпитаване на чувство за справедливост, за извоюване на накърнените права. Със своите публикации те показват, че границите на правата и правотата на човека (много широки), макар да се определят от система от закони, не са просто една бездушевна юридическа логичност. А действителност, която трябва ежедневно да се завоюва.
Автор: Проф. Иван Русчев, д.н.
Председател на Редакционата колегия на „Грамада“
